(c) Превод АТИ

Башар: Нека започнем това предаване по следния начин. Преди всичко и както винаги, ние отправяме към всеки един от вас и към всички ви заедно, нашата сърдечна оценка и благодарност за съвместното сътворяване на това взаимодействие, в този ден от вашето време. Сега искаме да ви представим идеята на така наречения Пети закон. Много от вас са запознати с Четирите закона на Творението. „Вие съществувате” – номер 1; „Единството е всичко и всичко е Единство” – номер 2; „Това, което излъчвате, е това, което получавате в отговор” – номер 3 и „Всичко се променя освен първите три закона” – номер 4. Ние обаче дискутирахме в нашето общество идеята, че може да съществува причина да бъде формулиран един пети закон. Това не означава, че сме открили един наистина нов принцип, тъй като тази идея е подразделение на един от Четирите закона. В същото време тя е достатъчно значима, за да може да бъде призната като самостоятелен закон. Причината, поради която обсъждахме тази възможност, е, че сме забелязали в много от нашите взаимодействия с определени цивилизации съществуването на различни интерпретации, различни равнища на разбиране и даже различни начини на превеждане на тези понятия на съответните езици в различните реалности. И ние сме открили, че някои цивилизации намират за по-лесно разбирането на законите на Творението от други цивилизации, ако това подразделение бъде обособено като самостоятелен закон.

В определен смисъл, ние все още обсъждаме това, но една от причините да повдигаме този въпрос в този ден от вашето време и в това предаване, е, за да включим и вас, вашия свят, в тази дискусия. Целта е да ви дадем една съвсем малка представа, един намек за това какво означава принадлежността към Междузвездния съюз, Асоциацията на световете, като участвате в нашата дискусия, в едно от нашите предизвикателства, в едно от нашите изследвания, в степента, в която това ви доставя радостна възбуда.

Идеята, която ви представяме днес, е възможност да ни предоставите това, което наричате обратна връзка – своето мнение за това дали смятате, че това подразделение може да бъде наречено Пети закон по отношение на собствената ви цивилизация, или просто по принцип, с оглед на по-голяма яснота.

Става дума за това, че както сме разисквали многократно и преди, всичко съществува тук и сега. Въпреки че ние сме го разисквали многократно, винаги, в определен смисъл, се е подразбирало, че съществувате и това, че Единството е всичко и всичко е Единство … Тези принципи могат да съществуват само ако всичко се случва тук и сега, тъй като понятията за пространство, време, разстояние са една илюзия. И тъй като това, както казахме, не е едно ново понятие, идеята е да бъде изведено като самостоятелен закон. И така, ако имаме пет закона, то № 1 ще бъде „Вие съществувате”. Тогава № 2 ще стане новото подразделение, а именно  „Всичко съществува тук и сега”. Старият № 2 става № 3 – „Единството е всичко и всичко е Единство”. № 3 става № 4 – „Това, което излъчвате, е това, което получавате в отговор”. И накрая № 5 – „Всичко се променя, с изключение на първите четири закона”.

Ако вярвате, че това внася някаква допълнителна яснота, едно допълнително напомняне за това, че всичко се случва едновременно, това може да бъде основателна причина да гласувате, така да се каже, за идеята на пет закона, вместо на четири. Тези мнения могат да бъдат споделени с нас по време на разговора на живо след малко, когато задавате своите въпроси или разговаряте с нас. Ние ще ви ангажираме и ще ви питаме за вашето мнение по този въпрос. И вашите отговори и мнения ще бъдат предавани телепатично до всички индивиди в Междузвездния съюз, които са фокусирани върху тази идея в момента. Ние разтваряме своите врати, както и своите сърца към вас, като ви предлагаме едно място на масата, така да се каже, за да започнете една дискусия с нас, да заслужите това свое място, в определен смисъл (не че не го заслужавате по право). Идеята е да участвате пълноценно, за да може да се почувствате все по-ангажирани с Междузвездния съюз, да имате повече възможности да се замисляте по повод на различни космически проблеми, да знаете, че вашите гледни точки са зачитани и ценни за нас и че ние ви каним да споделите какво наистина мислите, чувствате и вярвате по повод на някои от нещата, които ние изследваме в нашата реалност, тъй като евентуално вие ще станете част от тази реалност.

И така, мислите ли, че четирите закона са достатъчни, така както са, с всичките им допускания, или вярвате, че може да е необходима допълнителна яснота не само за вас, но и за други цивилизации, които може да са сходни на вашата, или просто притежават контекст или възприятие на реалност, които изискват допълнителна яснота.

Аз ще бъда, както вие казвате, много прям и откровен с вас, особено тъй като всички неща са едновременни и се случват тук и сега. Нашата цивилизация вече е взела своето решение, но нека това да не ви накара да мислите, че ние пренебрегваме вашето мнение, тъй като, отново: всичко подлежи на промяна и винаги този вид идеи включват безкрайни вероятности. Така че в никакъв случай не си мислете, че понеже ние сме взели своето решение, вашето мнение не е важно, защото това не е вярно. Също така има други цивилизации, които все още не са решили какво предпочитат по този въпрос. Ние сме една много гъвкава цивилизация и сме способни във всеки един момент да се преместим в друга реалност, в която все още не сме достигнали до този конкретен извод и решение. Ние подхождаме по този начин с всяка една идея, която възникне в нашето общество – всеки индивид и колективното цяло могат във всеки момент да променят своето мнение и да достигнат до извода с пълна убеденост и прозрение, че нещо е противоположно на това, което е било преди малко. В нашата реалност не ни се налага да се колебаем по отношение на убеждението си в нещо, защото ни липсва нещо или забравяме нещо, или защото не сме го „разбрали правилно”. Това няма значение, защото ние винаги имаме свободата да избираме, да приемем мигновено напълно различно мнение или убеждение и ние не гледаме на това като на нещо отрицателно. Защото отново: независимо от това какво убеждение имаме и колко бързо можем да го променим, или колко бързо някой член на колектива може да реши да има различно мнение в следващия момент, ние винаги знаем, че преобладаващото разбиране в нашата реалност и в нашето общество е, че всички, независимо от техните мнения, след като са верни на себе си, ще се слеят синхронно един с друг и независимо че в предишния момент индивид А е имал едно мнение, а индивид Б е имал друго мнение, мненията на всички останали ще се балансират по такъв начин, че да позволят на всички взаимоотношения в цялото да запазят чувството на пропорция и подходящо равновесие. Така че ние никога не се тревожим от това, че ако променим мнението си, ще се получи нещо лошо, защото решението за това е било направено с чувство на абсолютна убеденост не само по отношение на това, което вярваме, че е вярно или не в даден момент за нас като индивиди, но и по отношение на това, което вярваме, че важи за функционирането на колективното цяло. Ние се доверяваме напълно на неговата синхронност. Ние сме абсолютно уверени, че всички промени ще се балансират взаимно по някакъв начин, защото ние действаме в синхрон, така както напълно признаваме индивидуалностите в рамките на колективното.

И така, не се колебайте да изразите своето мнение, тъй като предполагате, че нашето може да бъде различно. Ние искрено ви подканваме да дискутирате тази идея и независимо дали ще решите в полза на петия закон, или не, ние се интересуваме от това как обосновавате своето мнение, какви са вашите чувства, свързани с това. Не става дума само за това да кажете: „Аз гласувам за № 5”, или: „Аз предпочитам 4-те закона”. Ние се интересуваме от вашите мисловни процеси, от протичането на вашите емоции, от начина, по който дефинирате нещата. Защото това добавя към общата дискусия за това как тази перспектива се е появила при вас във вашата реалност и това само по себе си е ценна информация, която позволява на всички нас да решим кое ще е най-добро за всички. Когато вие описвате процеса, който ви позволява да имате определена гледна точка или мнение, и какви са вашите конкретни основания – защо избирате това, което избирате, това дава на всеки един, който слуша в момента, едно допълнително завършено разбиране за това как сте достигнали до тази идея и защо. Това ще помогне и на всички участници да разберат по-добре логиката на собствените си мнения и решения по въпроса, както и да получат идея за това как биха могли да формират свое мнение по проблем, за който даже не са си и помисляли. Така че обяснението как сте формирали своето мнение, може да им разкрие други начини, методи и възможности за мислене не само по този въпрос, но и по всякакви други въпроси, за които могат да имат мнение. Така че това е едно много холограмно упражнение. Вие участвате в това не само за целите на едно единично гласуване, но на много различни равнища и сте наблюдавани как вземате участие. Така ние не само получаваме ползата от научаването на вашата гледна точка, но и от откриване особеностите на вашите мисловни процеси, които по този начин допринасят за обогатяването на Междузвездния съюз по отношение на начина на създаване и изявяване на съществуващия в него синхрон за всички негови членове, в това число и за тези, които бихме нарекли „почетни” членове, каквито сте вие. Това ще бъде стъпка по посока превръщането ви в пълноправни членове в течение на времето. И така, колкото повече ви каним и колкото повече вземате участие на масата на преговорите на Междузвездния съюз по всеки един въпрос, толкова по-често вие ще може да демонстрирате своето желание, своето искрено желание, да бъдете част от междузвездната общност, да бъде чувано и зачитано мнението ви и това ще усили способността ви да участвате все повече и повече.

И така, сега отделете един момент, ако желаете, и още веднъж обмислете предложената идея за добавянето на този пети, а в случая втори поред закон – „Всичко съществува тук и сега”. Отново: без да искаме по някакъв начин да влияем на мнението ви, ще добавим и още една перспектива към идеята за петте закона, а именно, че 5 е цифрата на човечеството. И това може да предизвика една много специална хармонична вибрация във вашето общество, когато използвате и прилагате идеята за 5-те закона, за разлика от четири. Това не означава, че цифрата 4 няма свои значими вибрации. Тя определено притежава такива, както и всяка една цифра. И ако разглеждате въпроса за законите, а ние имаме предвид Закони с главно „З”, които не са като законите на физиката, които отразяват само местни условия, и не са приложими навсякъде, и могат да бъдат променяни. Когато говорим за Закони, ние имаме предвид принципи, които важат навсякъде, за всеки, във всички измерения, в рамките на цялото Съществуване и те не могат да бъдат променяни, защото описват самата структура и природа на Съществуването. Ето защо, когато обсъждате идеята за тези четири или пет Закона, вие всъщност разглеждате своето отношение в това вибрационно уравнение, своето отношение към самото Съществуване и решавате по точно какъв начин ще изберете да се чувствате в синхрон и хармония със Съществуването. Това също така ще отразява, ако пожелаете, преместване от една реалност в друга, от едно измерение в друго, както и може да бъде разглеждано като получаване на по-голяма яснота и на опростяване. И макар да добавяме още един брой, ние вероятно опростяваме понятията за много същества, които ще могат по-лесно да схванат същността на нещата. 

И така, всеки eдин от вас може да обсъди тази идея и да знае, че мнението му ще бъде зачетено по начини, които надхвърлят въображението ви. И макар това да изглежда една проста задача, която сме ви поставили, молим повярвайте ни, че това не е така. То е свързано дълбоко с много неща, които се случват и които няма задължително да споделим с вас точно сега, защото макар да сме ви намекнали за някои неща, добавянето на още със сигурност ще повлияе на мнението ви, а ние не искаме да правим това. Ние искаме да подходите към въпроса с оглед на истинските си предпочитания и основания, защото ние ценим същността на вашата природа и не искаме да ви влияем да следвате нашето мнение, както и мнението на който и да е друг в цялото Творение. Ние ценим уникалността, индивидуалността и разнообразието, защото както сме казвали многократно, единството не е продукт на уеднаквяването. Истинското единство и истинската хармония са продукт на признаването на всяко едно различие, при което всички различия могат да открият своето подходящо място и правилните взаимоотношения помежду си, за да създадат оркестрацията, която поражда красивата музика на нашите взаимодействия.

И така, четири или пет, които заедно, разбира се, правят девет, което от своя страна, е произведение на три. Това е още един намек, но аз няма да кажа нищо повече от това.

Позволете си да обмислите казаното и докато правите това, представете си, визуализирайте идеята за това, че сте част от Междузвездния съюз. Вашата представа не е необходимо да съответства точно на реалността, но използвайте въображението си, за да си представите все едно, че действително заемате своето място на масата на преговорите, на нашия кораб, на други планети, по време на техните събрания, където и да се случва това. Представете си възможно най-ясно, че участвате точно по този начин. И когато тези представи предизвикат у вас радостна възбуда,  в кулминацията на това радостно усещане, изоставете образа и запазете чувството, откажете се от необходимостта нещата да изглеждат по точно определен начин, защото наистина нямате никаква представа точно как ще изглежда всичко това. Аз обаче ви гарантирам, че ако запазите тази вибрация, участвате и гласувате под нейното влияние днес, тази вибрация също ще бъде отчетена от всички членове на Междузвездния съюз и това ще означава повече от вашите думи, по отношение на това как се хармонизирате с всички нас и това автоматично ще отвори място за вас на общата маса. Така че предизвикайте своята радостна възбуда, ако трябва използвайте своята визуализация, но бързо след това се откажете от конкретната представа, защото извън възможностите на ума ви е да си представите точно как ще изглежда пълноправното ви членство. Това знание в момента не ви е необходимо. Трябва да знаете само, че в момента сте почетен член в общността, доколкото ние ви каним да вземете участие в това решение, в тази дискусия. Вашата радостна възбуда ще определи начина, по който ще заемете мястото си на общата маса.   

Ние ви благодарим за това, че ни позволихте да ви предложим тази възможност, защото всичко това предизвиква и нашата радостна възбуда. Много е вълнуващо да имаш гости. Много е вълнуващо да наблюдаваме какво ще направите, защото, в определен смисъл, вие сте наистина непредсказуеми. Макар да се мислите за предвидими и често да действате по предвидим начин, като цяло вие сте много непредсказуеми.

И така, това е вълнуващо за нас и ние не знаем какво ще се случи. Ние не искаме да знаем какво ще се случи, но си позволяваме да преживеем заедно с вас случващото се, когато настъпи подходящият момент. И така, ние ви благодарим за участието. Фактът, че можем да ви отправим тази покана, ни доставя голяма радост и ние с голямо нетърпение очакваме нашите диалози върху тази тема по време на непосредствено предстоящото взаимодействие на живо. Сега молим всички да поемете дълбоко въздух, концентрирайте се за момент и нека въображението да ви води, докато си представяте как седите на масата за преговори на космическия кораб и как е дошъл вашият ред да гласувате и да изразите своята уникална гледна точка по този въпрос. Представете си как се изправяте, върху каквато пожелаете повърхност, и с увереност, яснота и абсолютна убеденост казвате: „Аз гласувам … по този начин”. И нека вашият глас прозвучи, и бъде чут, и зачетен, и ние ви благодарим! 

И сега, по време на вашата почивка, продължавайте да обмисляте тази идея по начин, който предизвиква у вас най-силна радостна възбуда. Ще продължим това предаване с взаимодействие на живо. Благодарим!

Ейприл: За мен е голямо удоволствие да ви представя нашия прекрасен медиум Дарел Анка. Искам да ви поканя да се присъедините към мен, за да благодарим на Дарел и на Башар за тази уникална възможност за контакт с Междузвездния съюз. (Аплодисменти)

Дарел Анка: Здравейте, всички. Благодаря на всички за присъствието ви днес. Много мило от ваша страна за това, че сте тук, за да наблюдавате как говоря в съня си. Пожелавам ви приятно забавление и довиждане по време на почивката.

Башар: Добър ден отново в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Отново благодарим за съвместното сътворяване на това взаимодействие. Благодарим на всеки от вас, благодарим на всички ви заедно. Сега ще продължим това предаване, като пристъпим направо към вашето гласуване. Така че може да започнете със своите въпроси. Кой ще бъде първи?

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден. Ти как ще гласуваш?

Участник: Гласувам за петия закон.

Башар: Защо?

Участник: Защото чувствам, че аз и човешките същества като цяло сме много силно в плен на времевата реалност, която ни затваря в една парадигма на минало и бъдеще, и в крайна сметка не можем да се съсредоточим върху настоящето.

Башар: Добре, благодаря ти за гласуването. Какво друго би желала да обсъдим?

Участник: Това бе всичко.

Башар: Чудесно. Чувстваш ли, че притежаваш всичко необходимо, за да се придвижиш напред в живота си по начин, който предпочиташ в момента?

Участник: Да.

Башар: Тогава ние ти благодарим за споделянето и за твоя глас.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Ти как гласуваш?

Участник: Със „да”.

Башар: „Да” за какво? За 4 или за 5?

Участник: Пет.

Башар: Защо?

Участник: Защото ако не се нуждаехме от пети закон, вие нямаше да си направите труда да ни говорите за него. (смях в залата)

Башар: Интересно разсъждение. Всъщност въобще не ни бе трудно. Ние правим това, което правим, защото ни носи радостна възбуда. Вашите решения са си напълно ваша работа, но ние оценяваме това, че отбелязваш нашата радостна възбуда по този повод. Има ли нещо друго, което би желал да обсъдим в този ден?

Участник: Да. В Лос Анджелис ти зададох въпрос относно шофирането и за това как бихме могли двамата с моята принцеса да бъдем щастливи.

Башар: Да, точно така.

Участник: Отговорът ти бе от полза.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И ние достигнахме до едно нелеко решение, при което …

Башар: Нелеко решение?

Участник: Да.

Башар: Едно решение по определение не би ли трябвало да прави нещата по-леки?

Участник: Донякъде, но ако аз карам толкова бавно, колкото мога да понеса, тя едва го понася, защото това е твърде бързо за нея. И ние се надявахме, че ще можем да свикнем с това …

Башар: Всеки от вас ще трябва да си наложи някаква промяна, но това, което разисквахме, бе, да анализираш задълбочено защо, наистина защо това, което правиш, е единственият начин да задоволиш това, което искаш да задоволиш. Не ставаше дума просто за това да караш по-бавно, а преди всичко останало да анализираш защо караш толкова бързо.   

Участник: Да, аз анализирах донякъде това и изглежда, че този проблем с шофирането е само върха на един айсберг.

Башар: Винаги е така. Както казахме, става дума за основни незадоволени желания. И най-общо казано, нещата, които причиняват търкания и конфликт във външната ви реалност, това, което наричате спорове или моменти на несъгласие, обикновено не са свързани с истинските, основни първопричини. Затова казваме, че е важно да отидете по-дълбоко и да откриете какво е истинското желание, което вярвате, че не е задоволено, и да потърсите основата, основната идея на неудовлетвореността и да потърсите други начини за задоволяването й, различни от това, което ви изглежда единствен възможен начин. Това бе същността на предишния ни разговор. 

Участник: Едно от нещата, което открих, бе, че когато тя е нещастна или затормозена, аз усещам някакво скрито удоволствие, което не осъзнавам напълно. Нещо почти като отмъщение. Все едно, че си ядосан някому и искаш да му го върнеш, без той да разбере, че го правиш нарочно. 

Башар: Искаш да кажеш, че проявяваш пасивна агресия?

Участник: Мисля, че да.

Башар: Да, аз зная, че е така. По какъв начин това ти помага, за да постъпваш по този начин? Наистина ли ти позволява да се чувстваш радостен, какъвто искаш да бъдеш, или те поддържа в сравнително ниско вибрационно състояние, докато участваш в тази конкретна игра по този начин?

Участник: Мисля, че ми помага да се справям с някои неща от миналото си.

Башар: Какво минало? … Помниш ли новия Втори закон? Това, че всичко се случва тук и сега, нещо, за което ти гласува? (смях в залата)

Участник: Може би това ще помогне.

Башар: Може би. Може би затова гласува за него, защото това в действителност ще ти помогне да се фокусираш там, където е необходимо, като останеш в настоящето и се отърсиш от миналото, разбирайки, че начинът, по който определяш себе си в момента, е това, което си в действителност. И когато определиш себе си като една нова личност, то тази нова личност има едно ново минало.  

Участник: Значи мога да се отърва от миналото си просто така (щрака с пръсти)

Башар: Защо не? Това не е задължително и ако не го направиш, в това няма да има нищо фатално. Ти обаче имаш способността да се отървеш от една успоредна реалност, която наричаш минало, която ако определиш по нов начин себе си, няма да има абсолютно нищо общо с новото ти самоопределение, с това, което избираш да бъдеш. Ти можеш да направиш това. Докато не го направиш обаче, ще си зависим от това така наречено минало.

Участник: Тогава аз решавам да се откажа съзнателно от миналото, но то не си отива. Тогава какво не правя така, както трябва?

Башар: Не че правиш нещо не както трябва, а просто не си наясно какво е точно това като определение, като идеи, които изглеждат логични и към които се придържаш, като същевременно казваш, че не ги предпочиташ. Ето защо многократно сме обсъждали механизма на мотивацията. Вие винаги избирате, винаги, без-по-греш-но, винаги избирате нещата, които вярвате, че ще ви бъдат от полза. И винаги избягвате нещата, които искрено вярвате, че няма да ви бъдат от полза. Следователно, ако продължаваш да избираш нещо, което знаеш от опит, че не ти е от полза, но ти продължаваш да го правиш, това означава, че в теб има несъзнателно определение, което още не си открил и което е свързано с това твое поведение така, че го прави да изглежда по-полезно от неговата алтернатива. Така че трябва да откриеш кое е това определение, което прави тази алтернатива да ти изглежда по-приятна от другата или другите. Трябва да откриеш как си прикрепил към дадени неща определения, които ги правят да изглеждат по-приятни, отколкото биха могли да бъдат.

Участник: Ще се опитам да смеля това, благодаря ти.

Башар: Добре. Това помага ли ти?

Участник: (колебливо) Да …

Башар: Искаш ли повече обяснения на тази идея?

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли, че всичко, което преживяваш в твоята реалност, е продукт на нещо, което определяш за вярно?

Участник: Да.

Башар: Тогава ако продължаваш да избираш нещо, което не предпочиташ, единствената възможна причина да правиш това, е, че би трябвало да имаш определение, което не осъзнаваш, което прави така, че то да изглежда нещо, което предпочиташ пред неговата алтернатива. Следиш ли мисълта ми дотук?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да откриеш какъв вид определение би трябвало да прикрепиш към нещо, което знаеш, че наистина не би предпочитал, за да стане така, че то да ти изглежда по-привлекателно от неговата алтернатива. Например някои хора имат определение за неизвестното, което го прави да изглежда много страшно, рисковано и опасно, и въпреки че може да желаят да направят промяна, те винаги избират да не променят нещата, защото са приписали на неизвестното определение, което го прави по-страшно от алтернативата на безопасното бездействие, макар повече да не предпочитат това, което считат за безопасно. Безопасното бездействие е било дефинирано като по-полезната алтернатива, в сравнение с неизвестните последици от действително желаното действие. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да.

Башар: Тогава открий определението, което си свързал с избора, който правиш, и според което отрицателният ти избор изглежда по-приемлив от този, който казваш, че би желал да направиш. И след като веднъж съзнателно идентифицираш това определение, ще видиш, че то е безсмислено и ще се откажеш от него. Но първо трябва да го идентифицираш, защото иначе няма върху какво да работиш.

Участник: Добре. Благодаря ти.

Башар: Поиграй си с тази идея. И аз ти благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Ти как гласуваш?

Участник: Гласувам за петте закона. Мисля, че така хората ще се отърсят от страха от промяната.

Башар: А що се отнася до теб?

Участник: Аз определено имам страх от промяната и мисля, че новата формулировка на петте закона ще ми помогне да се освободя от него, затова ти благодаря.  

Башар: Ти си тази, която правиш промените в себе си, така че и аз ти благодаря. По какъв начин става това при теб? Какви твои определения засяга тази идея за петия закон по начин, който те кара да решиш да се откажеш от страха?

Участник: Просто ме прави по-сигурна.

Башар: Как?

Участник: Хм-м-м.

Башар: Това подобрява разбирането ти за взаимната връзка? …

Участник: Да, точно така.

Башар: Как?

Участник: Знаейки, че промяната е нещо постоянно и една важна част от придвижването напред.

Башар: Защото нещата, които не се променят, правят какво?

Участник: …

Башар: Стагнират и умират.

Участник: Да.

Башар: Това звучи ли ти забавно?

Участник: (смее се) Определено не.

Башар: Следователно ти си променила своите определения и сега промяната ще ти изглежда винаги полезна по някакъв начин, нали така?

Участник: Да.

Башар: Естествено знаейки, че първите четири закона никога не се променят.

Участник: Да.

Башар: Ние казваме първите четири и някой би казал: „Петият закон никога ли не се променя?” Идеята обаче е, че самата промяна трябва да остане не променяща се, за да поддържа идеята, че съществуват четирите закона, които никога не се променят. Следователно петият закон, според който всичко се променя, също се променя. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Хм, да.

Башар: Също така това, че петте закона отговарят на дефиницията на самото Съществуване, на структурата на самото Съществуване, е единственото нещо, което може да бъде наречено „обективна реалност”. Всичко останало е ваша субективна перспектива на петте закона, на техните комбинации и на начините, по които ги използвате. Нещо друго? 

Участник: Да. Дали можеш да ми обясниш как семейството ми може да реши проблема с припадъците на брат ми, които продължават от доста време?

Башар: … Един момент … Има много идеи и техники, които могат да бъдат приложени в този случай. Една от тях е следната. В момента, в който вярвате, че това предстои да се случи, или непосредствено преди това, да го накарате да се фокусира върху един пръст по този начин, поставяйки го пред очите му (показва насочен нагоре показалец), след което започвате да движите ръката с пръста под формата на хоризонтална цифра осем (∞), като центърът на фигурата винаги остава точно пред очите му, които трябва да следят това движение, докато главата му остава неподвижна. Може да прибавяте и различни звуци или музика, която да съответства на тази цифра осем. Това ще помогне с течение на времето на двете полукълба на мозъка да се хармонизират по-лесно едно с друго. Пробвайте това, вижте какво ще се случи и къде ще ви отведе синхронността оттам нататък.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден. Ти как гласуваш?

Участник: Гласувам в полза на петте закона.

Башар: Защо?

Участник: Защото новият втори закон е нещо, което е вярно.

Башар: Всички знаем, че това е вярно и въпросът не се състои в това, а дали това трябва да бъде отделено по-ясно като закон.

Участник: Защото много хора на нашата планета са в плен на миналото и бъдещето …

Башар: Да, така е.

Участник: И мисля, че колкото повече се фокусираме върху настоящето, толкова по-пълноценно ще можем да общуваме помежду си.

Башар: Ти мислиш така, вярваш в това, или го знаеш?

Участник: Зная това.

Башар: Благодаря ти. Има ли нещо друго?

Участник: Можеш ли да ми кажеш нещо относно моя произход?

Башар: Ти си роден на Земята. (смях в залата) Да питаш за произхода си означава, че погрешно разбираш идеята, че всичко се случва тук и сега. Ти не идваш от никъде другаде. Ти съществуваш тук и сега. Ние разбираме какво много от вас имат предвид, когато задават този въпрос, но всъщност вие питате какви други връзки осъществявате едновременно с това си съществуване тук и сега.

Участник: Точно това имах предвид.

Башар: Тогава защо не попита по този начин?

Участник: Не зная. Просто понякога мозъкът ми се обърква по някаква причина и не зная защо.

Башар: Може би защото в него има противоположни и остарели определения и има нужда да бъде препрограмиран с по-ясни определения, които ти вършат работа. Това е само едно предложение, нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава, какви други връзки те интересуват?

Участник: Винаги си задавам въпроси относно сънищата, които имам.

Башар: Като например?

Участник: Сънувам различни извънземни и бих искал да зная каква е тяхната роля …

Башар: Тяхната роля е да ти създават преживявания, които те насочват повече в посоката, в която ще бъдеш повече верен на себе си, и ще знаеш повече какво в действителност се случва. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Сигурен ли си?

Участник: Да … да.

Башар: Добре, това достатъчно ли е, или искаш да попиташ още нещо? Ти разбираш, че много хора на вашата планета имат взаимодействия с други същества. Понякога помните тези взаимодействия като сънища, понякога по други начини. Смисълът за теб е да извлечеш, каквото можеш от тези контакти и да го приложиш в своята реалност, за да се доближаваш все повече до истинската си същност.

Участник: Можеш ли да ми кажеш какво трябва да правя, за да мога по-добре … Всъщност аз зная какво ще ми отговориш на този въпрос.

Башар: Какво ще ти отговоря?

Участник: Че трябва да живея в настоящето, че трябва да следвам най-голямата си радостна възбуда …

Башар: Защо бих ти казал това? Защо казваме това?

Участник: …, …

Башар: Защо казваме: „следвайте своята най-силна радостна възбуда”? Защо?

Участник: Защото това засилва клетъчната вибрация на тялото ни.

Башар: И защо се случва това? Защо следването на радостната възбуда засилва вибрацията на тялото?

Участник: …, …

Башар: Какво представлява радостната възбуда?

Участник: Радостната възбуда е …

Башар: Това първият ти учебен ден ли е? (смях в залата) Стани прав, Иванчо, и кажи какво е радостна възбуда?

Участник: Да правиш това, което те привлича най-силно в даден момент.

Башар: Добре, но защо това ще усилва клетъчната вибрация на тялото? Моля класът да не подсказва … Е …? Ние сме повтаряли това многократно на много от вас … да следвате своята радостна възбуда, защото тя е … начинът, по който вашето тяло прави физически превод на … вибрацията на вашата истинска, естествена природа, която е в синхрон с „Всичко, което е”. Ето защо. Сега ще запомниш ли това, или просто ще го знаеш, когато трябва да го знаеш?  

Участник: Мисля, че ще го зная, когато трябва да го зная.

Башар: Благодаря ти! Какво представлява радостната възбуда?

Участник: (смее се) Това е да бъда в синхрон със своята истинска вибрация.

Башар: Благодаря ти! Приятни сънища!

Участник: Здрасти, Башар!

Башар: Добър ден. Ти как гласуваш?

Участник: Харесвам петте закона.

Башар: Защото …?

Участник: Изглежда, че те ще ни помогнат да се освободим от убеждения, които са свързани със случилото се в миналото, и ще можем да пресъздадем миналото от позициите на настоящето.

Башар: Добре, благодаря ти много. Има ли нещо друго, което искаш да обсъдим?

Участник: Можеш ли да ми кажеш как ме виждаш?

Башар: Ние възприемаме форми на енергия. Енергийни образувания, които ни позволявате да възприемем и които са релевантни спрямо информацията, която би трябвало или не би трябвало да ви дадем.

Участник: Има ли някакво съобщение от моите водачи, или от Висшия ми разум?

Башар: Да. Следвай своята най-силна радостна възбуда. Вярвай в начина, по който животът ти се разгръща. Вярвай в синхронностите в твоя живот и често ги приемай като съобщения от твоите водачи.

Участник: Благодаря ти. Можеш ли да ми кажеш нещо за моя страх от паяци?

Башар: Чувстваш ли се като оплетена в паяжина?

Участник: … Понякога, да.

Башар: Чувстваш се „заклещена”?

Участник: Да.

Башар: В какво?

Участник: Може би искам да направя нещо, но не зная как.

Башар: Защо позволяваш на това да те възпре? Вярваш, че няма да можеш да откриеш как да направиш нещо? Ако не знаеш как се прави нещо, винаги знаеш как да откриеш как се прави то, нали?  

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава какво те спира?

Участник: Не зная.

Башар: Разбира се, че знаеш! Какво те спира? Ще те попитам по друг начин и може би ще видиш, че знаеш. Какво е най-лошото нещо, което се страхуваш, че ще се случи, ако наистина следваш своята радостна възбуда? Какво се страхуваш, че ще се случи, ако просто си позволяваш да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш, и да правиш нещата, които предпочиташ да правиш? Какво се страхуваш, че ще се случи тогава?

Участник: Не мога да се сетя за нищо конкретно.

Башар: Хайде!

Участник: Ще получа това, което искам.

Башар: И когато получиш това, което искаш, какво ще се случи?

Участник: Ще бъде добре.

Башар: И това е, от което се страхуваш? Ти просто не си откровена. Ако чувстваш, че се колебаеш да следваш своята радостна възбуда, това означава, че се страхуваш от нещо. От какво се страхуваш?

Участник: …, …

Башар: Какво отрицателно нещо си представяш, че може да се случи? Страхуваш се, че ще бъдеш изоставена от приятелите ти, от семейството ти, от обществото? Че ще станеш много по-различна от тях? Или те е страх от нещо друго? Страхуваш се да опиташ, защото те е страх, че може да не успееш?

Участник: Може би това е.

Башар: Защо имаш определение, според което няма да успееш? Ако нещата не се случат така, както си си представял, какво от това? Не разбираш ли, че не резултатът е важен, а желанието да действаш … желанието да бъдеш това, което си … независимо от крайния резултат? Че това е важното? Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Тогава не се възпирай. Ето защо казваме, че цялата формула на това да следваш своята най-силна радостна възбуда, е, да следваш най-голямата си радостна възбуда с всичките си способности, без каквото и да е допускане, без всякакво настояване и очакване за определен краен резултат. Без каквото и да е! Когато действаш под напора на чистото удоволствие от това, че следваш страстно своето желание заради самото него, крайният резултат, който трябва да се получи, ще се появи. Не трябва да настояваш, че той трябва да се случи по определен начин и че ако това не стане, нещо не е наред, че си се провалила. Не е това начинът, по който стават нещата. Действай заради самото удоволствие, което извличаш от действията си, и ще видиш, че полученият резултат, макар и различен от този, който си очаквала, ще те отведе, където трябва и ще ти даде информацията, която ти е необходима, за да се придвижиш още по-напред в желаната от теб посока, независимо коя е тя. Ако й придадеш този смисъл, ще можеш да я използваш по този начин. Ако обаче определиш резултата като препятствие, като нарушение, като нещо неправилно, това ще бъде и начинът, по който ще преживееш случилото се. Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Сега чувстваш ли, че можеш да се придвижиш напред, без да се колебаеш да действаш според най-силната си радостна възбуда във всеки възможен момент?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Страхуваш ли се да постъпиш по този начин?

Участник: … По-малко се страхувам от това да опитам своя шанс.

Башар: Не става въпрос за шанс. Внимавай как определяш тези неща. Ако определиш нещо като въпрос на шанс, ако го определиш като рисковано в отрицателен смисъл, това ще те дърпа назад. Идеята да действаш в определена посока е нещо положително, ти ще откриеш нещо ново и това може да помогне на други хора да открият как те биха могли да открият нещо, макар и това да е, че не трябва да постъпят така, както си постъпила ти. Това е едно положително откритие, разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Много хора на вашата планета намират за по-лесно да определят какво желаят, като първо открият какво не предпочитат, за да имат някаква основа за сравнение. Това е нещо положително.

Участник: О кей.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Благодаря ти.

Башар: И аз благодаря … И между другото това е, което твоите водачи биха искали да знаеш.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Дай своя глас.

Участник: Пет.

Башар: Защо?

Участник: Просто така е по-лесно.

Башар: Добре, ще приема това. Нещо друго?

Участник: Бих искал да обсъдим идеята за любовта от пръв поглед.

Башар: Има и нещо, което се нарича любов преди първия поглед, но ще се придържаме към това, което предлагаш.

Участник: Когато става дума за „тук и сега”, нали? Аз съм преживявал това.

Башар: Добре.

Участник: И един от най-вълнуващите аспекти на живота, макар не винаги да завършва така …

Башар: Спри точно там за момент. Обърни внимание на противоположните определения, които се промъкват с думите ти – „Това е едно от най-вълнуващите преживявания в живота” … „макар че…” И ти се прехвърляш към определение, което няма нищо общо с определението, което току-що си дал. Това е едно от най-вълнуващите преживявания в живота. Точка! „Макар че” е напълно различно определение на съвсем друго нещо! И то няма нищо общо с любовта от пръв поглед. Разбираш ли какво правиш? Всъщност ти вземаш едно нещо и правиш асоциация с нещо напълно различно, което не е твоя работа – да свързваш тези две понятия. Това са две напълно различни понятия. Любовта от пръв поглед е най-вълнуващото нещо и точка! След това, ако искаш да обясняваш какво не предпочиташ, това е нещо съвсем отделно и няма нищо общо с ефекта, който любовта от пръв поглед има в твоя живот. Едното не води до другото. Това са две напълно различни идеи, напълно различни определения и напълно различни реалности, които описваш тук. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Следователно не става дума за „това, макар че …”, или „това, но …”, а за „това” и „онова”. Кои от двете предпочиташ?

Участник: Предпочитам нещата да бъдат прости.

Башар: Тогава остани във вибрацията на любовта от пръв поглед, независимо от крайния резултат. Нима току-що не дадохме пълната формула, според която не трябва да настояваш за конкретен резултат, който да оправдае състоянието ти? Обстоятелствата са без значение. От значение е единствено твоето състояние! Ти разбираш ли това?

Участник: О кей …

Башар: „О кей”, не напълно, но „о кей”.

Участник: Нека кажа още нещо по този въпрос.

Башар: Разбира се. Любов от пръв поглед …

Участник: Това с мен се случи и аз реших да действам.

Башар: Добре, с всичките си способности …

Участник: С всичките си способности,

Башар: С нулеви очаквания относно крайния резултат!

Участник: О кей, ъ-ъ-ъ.

Башар: Ако не си постъпил точно по този начин, значи, че не си спазил формулата да следваш своята радостна възбуда.

Участник: Направих, каквото можах, за да избегна всякакви допускания …

Башар: Но …?

Участник: Самият факт на такова преживяване предполага някакво …

Башар: Някакво какво?

Участник: Някаква реалност или някаква връзка, която би трябвало да е там.

Башар: Но е важно да нямаш допускания за това какво означава тази връзка.

Участник: О кей …

Башар: Нямай допускане за това как трябва да се развие тази връзка, защото любовта от пръв поглед може да се случи по най-различни причини. Понякога твоята радостна възбуда ще те поведе в определена посока, защото тази посока ще бъде най-полезна за теб, но това няма нищо общо със стила, по който биваш поведен. 

Участник: Значи може да бъде просто за да ме подтикне напред …

Башар: Може да бъде това или просто за да ти подскаже, че трябва да развиеш друг тип взаимоотношение с лицето, в което се влюбваш. Нека бъде това, което е, нека бъде отражението, което трябва да бъде, и нека те научи как да бъдеш повече от това, което си, защото това между другото е смисълът на всички взаимоотношения … и да подкрепяш околните да бъдат това, което наистина са, защото, отново: това е смисълът на всички взаимоотношения. Не допускай, че защото си се влюбил в някого, това трябва да се развие по някакъв типичен за обществото начин. Възможно е съществуването на тази връзка да има общо с нещо напълно различно. Каквото и да се случи, то ще ти бъде от най-голяма полза, стига да му позволиш, вместо да поставяш на пътя му тези допускания и да му пречиш да си свърши работата за теб. Нека то се прояви поради истинската причина, поради която съществува, вместо поради причината, за която твоят ум настоява. Защото той си казва: „Ако това не става по начина, по който съм бил научен, то по някакъв начин аз ще пропусна нещо, ще бъда лишен от нещо, ще се случи нещо лошо”. Кой казва, че ще стане така? Нека бъде това, което е, защото така ще ти бъде от най-голяма полза. Не му поставяй условия, които ти пречат да разбереш защо наистина се е случило. Вярвай в това, което ти се случва, преживявай случващото се и забрави за това да предсказваш какво ще се случи, защото това не е по силите на Физическия ти ум. Само Висшият ти разум знае как нещо ще се развие във времето. Физическият ум знае само това, което се случва пред него.  

Участник: Добре.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Чувстваш ли се малко по-леко?

Участник: Да.

Башар: Чувстваш ли се малко повече влюбен в себе си?

Участник: (смее се)

Башар: Защото всъщност това е „първият поглед”. Ако не обичаш себе си, ти наистина не можеш да обичаш нищо друго. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Защото всичко останало, това си ти – то е твое отражение. И ако настояваш, че отражението, което получаваш, по някакъв начин е погрешно, ти всъщност отричаш част от себе си, която имаш нужда да разбереш. И ако обичаш себе си … и аз не влагам в това нарцистичен смисъл, ти ще разбереш, че това, което се случва, по начина, по който се разгръща пред теб, съдържа някаква информация за теб. Отново: това не означава, че не можеш да обсъждаш, да изследваш възможността за промяна на нещата в определена посока, но ти можеш да правиш това, без въобще да настояваш, че те трябва да се променят в тази посока. Ти можеш винаги да изследваш възможностите, но зависи от теб да приемеш това, което се случва, за това, което е трябвало да се случи в полза на всички засегнати лица … не само за едната или за другата страна … Понякога да се влюбиш в някого означава, че най-доброто нещо не е да го обичаш по традиционния начин. То може да означава много други неща. Нека то бъде това, което има нужда естествено да бъде, за да подкрепи всеки от участниците. И вярвай, че начинът, по който се развиват нещата, е най-добър и за теб. Намираш ли смисъл?

Участник: Кой начин би бил нетрадиционен?

Башар: Когато говорим за традиционните начини на вашата планета, вие обикновено допускате, че ако се влюбите в някого, това трябва да доведе до някакъв вид ритуална женитба и т.н. Това може да не се случи, разбираш ли? Просто изчакай да видиш какво естествено ще се случи, вместо да настояваш на нещо конкретно, което трябва да се случи. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Тогава поеми дълбоко въздух … и го издишай … и се отпусни. Нека животът ти се разгръща по естествен начин. Той вече прави това. Ти вече си уредил всички свои срещи и си сключил всички свои договорености по отношение на всички свои „бракове”, които са ти необходими. Позволи им да се разгърнат естествено. Единственият начин да пропуснеш уговорена среща, е да прекараш времето си в тревоги за това дали няма да я пропуснеш. 

Участник: (смее се)

Башар: Това е парадоксът. Ако престанеш да се тревожиш, че ще пропуснеш дадена среща, невъзможно е да я пропуснеш, защото всичко в живота ти ще се случи точно тогава, когато трябва. Вярвай в това. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Мога ли да задам друг въпрос?

Башар: Заповядай.

Участник: Наскоро се преместих в Сан Франциско. Едно от нещата типично за мястото, където се преместих, са бездомниците, които живеят на улицата. 

Башар: Да.

Участник: Всеки път когато срещна бездомник, това ме кара да се чувствам зле.

Башар: Защо?

Участник: По ред причини. На първо място, не зная кой е най-добрият начин да помогна …

Башар: Ти можеш да ги попиташ за това, да ги ангажираш в разговор и да разбереш защо избират това, което избират да правят. Предостави им възможност да разберат, че имат и други възможности за избор, но също така приеми факта, че някои от тях, не всички, но някои от тях ще продължават да избират да правят това, което изглежда необяснимо за теб.

Участник: …,…

Башар: Отново: разговаряй с тях, открий какво ги кара да изберат да правят това, което правят, на основа на убежденията, които имат, и на това, в което вярват за себе си. И след това, след като си им предложил възможността да направят друг избор, трябва да им позволиш да направят своя избор.

Участник: …, …

Башар: И толкова! Това е всичко, което трябва да направиш и което можеш да направиш. Независимо дали вярваш, или не, много от тези хора са направили своя избор на основа свои страхове и поради конкретните неща, в които вярват, и предпочитат да живеят по този начин по една или друга причина. Някои от тях може да вярват, че ако по някакъв начин са редови членове на обществото, те ще бъдат подчинени и под нечий контрол. А когато са на улицата, те са свободни да бъдат това, което искат да бъдат. Това не означава, че задължително трябва да преживяват свободата по този начин, но това може да са убежденията им в основата на избора, който правят.  Ти очакваш от тях да уважават избора, който ти правиш, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава, ако не можеш да им предложиш алтернатива, която те да приемат, ти трябва да им отвърнеш със същото. Това е двупосочна улица.  Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти много!

Башар: Благодаря и аз … Помни също, че има различни гледни точки спрямо тази идея. Едно лице, което се скита, без задължително да обитава дадена къща, може просто да чувства, че има за свой дом цялата планета … и че ти, който живееш в една къща, всъщност си бездомникът … защото си се изолирал от останалия свят, ограждайки се със стени … Така че това е въпрос на гледна точка. Направи си труда да откриеш точно каква е всяка гледна точка, преди да допуснеш нещо отрицателно!   

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден. Ти как гласуваш?

Участник: Пет.

Башар: И това е защото …?

Участник: Вярвам, че този аспект на първия закон би трябвало поначало да бъде разяснен, за да помогне за неговото разбиране … подобно на придвижването от „Земята е плоска” към „Земята е кръгла”.

Башар: Добре. Всъщност вашата планета е сплеснат сфероид, но ще приемем, че е кръгла.

Участник: Моят въпрос е следният. На едно от предишните събирания ти спомена, че хората на Атлантида са имали начини да ускоряват ученето при децата …

Башар: Да.

Участник: С помощта на барабани … като симулират ритъма на сърцата им …

Башар: Да.

Участник: Ще благодаря за малко повече подробности около това.

Башар: Идеята е, че когато децата се съберат в клас, барабанът започва да бие по начин, който отразява будното състояние по време на деня. Постепенно биенето бива забавяно, за да наподобява ритъма на сърцето в това, което наричате сънно състояние. Когато барабанът забави ритъма на ударите си и когато децата позволят ритъма на сърцето им да последва ритъма на барабана, те изпадат в определен синхронен вид съноподобно състояние, в което им предоставят възможност да визуализират нещата, които трябва да научат, за да могат да почувстват себе си като действащи лица в съответния сценарий. Това е нещо като хипнотично състояние, вид приложение на хипнозата в обучението, но то се основава на периодичността на сърдечните удари за активиране на правилното състояние на мозъка, което да накара тези представи да изглеждат много реални, така че децата да могат да потънат надълбоко в тях и да почувстват, че действително ги преживяват и по този начин те усвояват повече информация. В този смисъл, в тези свои преживявания те учат чрез правене, чрез попадане в подходящото състояние. Това помага ли ти?     

Участник: Да. И когато барабанният ритъм се забави, тогава инструкторът въвежда сценария …?

Башар: Да. „Вие се намирате на кораб в морето. Вие се учите как да управлявате кораба в морето. Вие сте корабът. Вие сте мачтите, вие сте въжетата … вие сте платната …” и децата започват да идентифицират своето съзнание с тези отражения по такъв начин, че превръщайки се в платното в тази своя представа, те научават всичко, което могат да научат за платното и какво могат да научат във връзка с всички останали части на кораба, и по този начин научават всичко, което могат да научат за корабите и за корабоплаването.

Участник: Това специален вид барабан ли е и специален начин на биене на барабана?

Башар: Резонансът на барабана би могъл да бъде важен в известна степен, но те са избирали барабани, които най-ясно наподобяват ударите на сърцето. Те също така са използвали това, което наричате регресии, защото след наподобяване ударите и звуците на сърцето, вие може да вземете този резонанс и периодичността на ударите, и да го отнесете към сърдечния ритъм, който детето е чувствало в утробата на майката, и така детето може да получи много ясни спомени за целия процес на раждането си и за всичко оттам нататък. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не, благодаря.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. И твоят глас е за …?

Участник: Пет.

Башар: Защо?

Участник: Чувствам, че сме готови.

Башар: Готови за какво?

Участник: За това следващо разгърнато равнище на знание, на разбиране.

Башар: Добре, благодаря ти. И какво друго искаш да обсъдим?

Участник: Преживявам нещо, което наричам ускорено безвремие.

Башар: Да, това е вълнуващо, нали?

Участник: Това е нещо като оксиморон – ускорено безвремие.

Башар: Да. Помни, че ние винаги сме казвали, че ако се движиш с безкрайно висока скорост, имаш усещането, че стоиш напълно неподвижно.

Участник: М-м-м-м.

Башар: Защото се намираш навсякъде по едно и също време.

Участник: М-м-м-м.

Башар: Намираш ли смисъл в това? Ето това е ускореното безвремие.

Участник: И това, което се случва … аз преодолявам страховете си много по-бързо, като част от това ускорено безвремие. 

Башар: Защото всеки път, когато си фиксирана в настоящето, ти имаш достъп до повече информация и можеш да преработваш нещата по-ефикасно.

Участник: Добре, но аз бих искала да отида на следващото равнище.

Башар: Което да бъде какво? Ти винаги се придвижваш на следващо равнище.

Участник: Добре, тогава как мога аз, в това „сега” …

Башар: В това „сега”, или в това „сега”, или в това „сега”?

Участник: Във всички мои „сега”. Възможно ли е да бъда във всяко едно „сега” с всички положителни убеждения, които искам да имам, и с всички положителни определения, които бих искала, освободена от всички отрицателни убеждения, които идват от миналото?

Башар: Всъщност те всички идват от настоящето. Ти просто казваш, че те идват от миналото, но то е само една друга версия на настоящето. Те не идват от миналото. Промени това свое определение сега.

Участник: …

Башар: Нали така? Те идват от настоящето. Миналото не съществува, нали ?

Участник: …,…

Башар: Ако всичко е тук и сега, няма такова нещо като минало. Това, което наричаш преживяване на миналото, е просто едно успоредно „сега”.

Участник: Как мога да избера всички успоредни „сега”, които подкрепят положителните убеждения и определения, които …

Башар: Като действаш спрямо своята най-силна радостна възбуда със знанието, че това, което е релевантно за този конкретен живот, ще бъде налице, за да те подкрепи. Защото идеите, от които в действителност се нуждаеш, са релевантни за миналото, което си избрала. Всички неща са възможни, но не всички неща са вероятни и релевантни. И всичко, което имаш нужда наистина да разбереш, е, че всякакви аспекти на други успоредни реалности, които са ти необходими, за да ги приложиш в своя живот, сега, сега, сега, сега, сега, ще бъдат реалностите, които ще се проявят за теб. И те всички ще отразяват положителни убеждения, които са релевантни за пътя и темата, които си избрала да изследваш в този живот. Ти не се нуждаеш от всички, а само от тези, които са релевантни за темата, която изследваш … във всеки един момент. 

Участник: Тогава има ли страхове, които възникват в това „сега”?

Башар: Да.

Участник: Значи те са положителни за мен в някакъв смисъл и аз трябва да разбера това и да го приема.

Башар: Първото положително нещо е разпознаването на страха, на отрицателното определение, защото ако не го разпознаеш, няма да има какво да променяш.

Участник: Хм-м-м, о кей.

Башар: Значи това е нещо положително, нали?

Участник: Да.

Башар: Помни, че изследвайки и разгръщайки своята радостна възбуда, една от нейните задачи ще бъде да доведе до вниманието ти всичко останало в теб, което не съответства на тази вибрация. Ето защо следването на радостната ти възбуда в началото не кара задължително отрицателните ти определения да изчезнат, а ги кара да изпъкнат по-ясно. Ето защо трябва да се справяш с това, което се появява, защото само по този начин ще можеш да го интегрираш и да промениш енергията му и да я прибавиш към радостната възбуда. Това е смисълът на насочване на вниманието ти в тази посока. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Хм-м, намирам смисъл в тази част.

Башар: Добре, а в коя част не намираш смисъл?

Участник: Едно от нещата, които откривам, когато се съсредоточавам повече в настоящия момент, е, че започвам да забравям.

Башар: Чудесно!

Участник: А аз съм прекалено млада и не ми е време да получавам деменция. 

Башар: Добре, добре, добре, добре, добре-е-е-е! Забрави за запомнянето.

Участник: Да, но става дума за важни неща, като това да си платя сметките! Да измия съдовете. Разбираш ли за какво говоря?

Башар: Това се случва само защото си фокусирана върху това да задържиш даден спомен, че не знаеш нещо тогава, когато трябва да го знаеш. Ние самите нямаме никаква памет. Ето защо ние не забравяме нищо. 

Участник: Абсолютно никаква памет?!?

Башар: Слушай ме отново внимателно. Ние нямаме никаква памет, ето защо няма какво да забравяме. Следователно ние знаем всичко, което е необходимо да знаем, когато трябва да го знаем. Единственото нещо, което ти пречи, е, че се страхуваш, че губиш паметта си …, че мислиш, че трябва да помниш нещата по определен начин. Всичко, което ти трябва да знаеш, е, че ще знаеш това, което трябва да знаеш, когато трябва да го знаеш. И не е необходимо да го знаеш един момент по-рано или един момент по-късно. Забрави за проблема със запомнянето. Просто позволи на информацията да бъде там, когато ти е нужна, в идеалния момент.

Участник: Значи трябва да забравя за глобите, по повод на това, че съм забравила да платя сметките си.

Башар: Пожелай да разбереш, че можеш да си позволиш да знаеш това, което трябва да знаеш, така че да няма никакви глоби. Но ако това се случи, добре, позволи му да се случи. Идеята обаче е, че ти се опитваш да уравновесиш, да слееш и хармонизираш различни системи от убеждения. Това е, което те спъва.

Участник: Съжалявам, би ли повторил това отново?

Башар: Ти се опитваш да хармонизираш противоположни системи от убеждения и това те спъва. 

Участник: Тогава как да се освободя от това?

Башар: Аз току-що ти казах. Спри да съвместяваш противоположни убеждения, които не трябва да бъдат на едно и също място по едно и също време. 

Участник: Да приема това, че е в реда на нещата да забравям и просто …

Башар: Веднага щом си позволиш да приемеш, че е в реда на нещата да забравяш, ще знаеш това, което трябва да знаеш. Това е, което казваме.

Участник: О кей, разбрах го.

Башар: И ако решиш да подкараш тези противоположни убеждения отново заедно, и видиш, че „О, аз пак забравих, и сега трябва да плащам глоби”, какво толкова? Какво толкова – това е твоят процес на освобождаване от тези допускания и от тези идеи, че по някаква причина ще бъдеш наказана и че ще има наказания, когато просто си вярна на себе си.

Участник: Аха, това е хитро! Схванах го.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, да, да, да!

Башар: Да, да, да, да.

Участник: Значи няма нужда да наказвам себе си.

Башар: Освен ако изпитваш удоволствие от това.

Участник: (смее се)

Башар: Освен ако те възбужда да бъдеш мазохист.

Участник: Като правя грешки.

Башар: Какви грешки?!? Ти може да си избрала нещо, което не предпочиташ. Ако искаш да назовеш това грешка, добре. Но не съди себе си за това, че си го сторила. Ако си допуснала грешка, не прави грешката да осъждаш себе си за това, че си сгрешила. Това как ти звучи?

Участник: Благодаря ти.

Башар: В противен случай задълбаваш в идеята за правене на грешки.

Участник: Хм-м-м.

Башар: Това да направиш грешка не е грешно. Ако осъдиш себе си, че си го сторила, това е погрешно. Това помага ли ти?

Участник: Благодаря ти, Башар! Много съм ти благодарна за това! Благодаря ти!

Башар: Всички вие, не правете такава грешка. Вие заслужавате да сте щастливи. Точка! Не ви е нужно оправдание за това!

Участник: Здравей, Башар!

Башар: Добър ден. Ти как гласуваш?

Участник: Гласувам за петия закон.

Башар: Защото?

Участник: Имам конкретен опит. Аз съм регресионен хипнотерапевт и зная, че няма такова нещо като минал живот.

Башар: Много добре.

Участник: И по време на терапиите, които съм провел, аз …

Башар: Ти разбираш, че всичко се случва тук и сега. Това за теб е познание.

Участник: Да.

Башар: Чудесно, много добре. Нещо друго?

Участник: Хората разбират, че тези техни други свързани животи ни влияят …

Башар: Те не ви влияят, освен в случаите, в които избирате да бъдете повлияни.

Участник: Правилно. Но чрез терапията хората могат да се свържат с тези енергии и да ги променят.

Башар: Да, те могат. И причината, поради която това е възможно … да направите тези промени е, защото правите тези връзки от настоящето. Ако идеята за оказване на влияние и съответната енергия наистина идваше от миналото, вие нямаше да може да упражните никакъв контрол върху нея. Единствената причина да може да промените тези връзки е, защото те се проявяват само в настоящето, където единствено съществувате.

Участник: И фактът, че ти взаимодействаш с нас, в линейни термини означава, че енергии от бъдещето ни влияят.

Башар: В определен смисъл, те са на ваше разположение, за да ги имате предвид, но какво влияние ще ви окажат зависи от решенията, които вие вземате за това в каква степен избирате да вградите това така наречено „бъдеще” във вашето настояще. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: (обръща се към аудиторията) Намирате ли смисъл в това?

Гласове от аудиторията: Да.

Башар: Добре.

Участник: Важно ли е за нас да установим връзка с тези „минали” …

Башар: Ако вярвате, че е важно, значи е важно, ако не вярвате, не е. Всичко зависи от вас. Това е един начин, едно позволение, един начин да разпознаете повече от себе си, но не единственият начин.   

Участник: Аз мисля обаче, че ако установяваме тези връзки, ще бъде по-добре за нашето линейно бъдеще.

Башар: Чудесно, ако вярваш в това и ако това дава резултати при теб. Това е твоето позволение. Чудесно. Аз не го отричам, просто казвам, че ако това ти върши работа, значи е полезно за теб и толкова. Може да е полезно по същия начин и за други, чудесно. И някой ден можеш да промениш отношението си спрямо тази идея, или няма да го сториш. И в двата случаи е добре.  Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря ти за работата, която извършваш, и за помощта, която оказваш на другите.

Участник: Още един въпрос. Има група хора, които са ми много близки и които имат този въпрос …

Башар: Всички имат един и същ въпрос?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Какво представлява духовният съюз и как могат да го постигнат?

Башар: Какво представлява духовният съюз и как могат да го постигнат? Това звучи като заглавие на наръчник. (смях в залата) Духовното единение е просто съответствие на вибрационните честоти, хармонизация на вибрациите. И това се получава, когато следвате най-силната си радостна възбуда и получавате отражения на вибрации, които са на същото равнище. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Просто, нали?

Участник: Много просто.

Башар: Няма да се получи голям наръчник. Той ще бъде много тънък.

Участник: Точно така.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря много.

Башар: Благодаря.

Ейприл: Сега е време за обедната ни почивка.

Башар: Какъв синхрон. Тогава обявяваме почивка и ще продължим това предаване по-късно. Приемете нашата безусловна любов и се насладете на своята почивка.

Башар: Надявам се, че сте прекарали приятно обедната почивка.

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Позволете ни да продължим с вашите въпроси или изявления, ако желаете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Ти как гласува?

Участник: За всичките пет закона.

Башар: Добре, защо?

Участник: Вярвам чистосърдечно във втория закон.

Башар: Благодаря много. Какво друго би искал да обсъдим?

Участник: Интересувам се силно от възможностите за подпомагане еволюцията на човешкия дух и ум.

Башар: По какъв начин се чувстваш вдъхновен да правиш това?

Участник: Преподавам медитация.

Башар: Добре, и това е вълнуващо, нали?

Участник: Определено. Няма думи, с които да го опиша.

Башар: И това е най-доброто ти описание?

Участник: Хм. Аз също така съм загрижен за околната среда и се питам как като индивид мога да подпомогна разрешаването на проблема със замърсяването на планетата.

Башар: Не си ли получавал някакво специално вдъхновение чрез своето въображение в тази посока?

Участник: Да, донякъде.

Башар: Като например?

Участник: Да се включа в промяната, да рециклирам повече, да разговарям с хората …

Башар: Добре. Това не ти ли е достатъчно?

Участник: Не.

Башар: Добре тогава, какво би било достатъчно? Какво би било по-голям израз на това желание у теб?

Участник: Бих искал да докосна повече хора, да мога …

Башар: Имаш предвид да ги докоснеш с пръст? Искаш да достигнеш до повече хора?

Участник: Да.

Башар: И въображението ти не ти е подсказало метод, не си имал визуализация, която да ти подскаже как да направиш това?

Участник: Да, имал съм някои визуализации.

Башар: Като например?

Участник: Седя в голяма зала и преподавам медитация.

Башар: И си представяш начини, по които да достигнеш до повече хора?

Участник: Да.

Башар: Като например?

Участник: Като синхронизирам енергията си с други енергии.

Башар: Дай физическо описание. Как представяш себе си в процес на достигане до повече хора?

Участник: …, …

Башар: Ние разбираме енергийния момент, но какво е физическото действие, свързано с това?

Участник: Да разговарям с повече хора.

Башар: Но ти вече правиш това. Ние те питаме по какви начини си представяш развитието на твоята способност да достигаш до повече хора.

Участник: Труден въпрос.

Башар: Напротив, това е много лесен въпрос. Ние мислим, че ти е трудно да намериш своя отговор.

Участник: Да.

Башар: Но защо? Не можеш ли да си представиш как разпространяваш информация по начини, с които да достигнеш до повече хора?

Участник: Абсолютно.

Башар: Като например?

Участник: Хм-м-м.

Башар: Ти каза „абсолютно” – защо се колебаеш?

Участник: Искам да кажа, че е много по-трудно да направиш нещо, отколкото да го изречеш.

Башар: Защо? Това е едно убеждение. Защо вярваш в това?

Участник: Значи става дума за промяна на едно убеждение?

Башар: Разбира се. Няма ситуация, която да притежава присъща трудност. Само твоите убеждения ти позволяват да изпитваш трудности. Може да има предизвикателства, но те не предполагат наличието на борба, или че трябва да страдаш. Ти създаваш всички трудности в този контекст, като имаш убеждения, които не ти позволяват свободата да изразиш своята радостна възбуда така, както би предпочел. 

Участник: Значи идеалната цел е да правиш по-малко и да постигаш повече.

Башар: В определен смисъл, стига в действителност да правиш нещо. Защото ключът е във физическото действие. Защото ти имаш физическо преживяване. Ако имаш определена представа, добре. Ако разбираш, че усилваш определени енергии, добре. Ако обаче нямаш физиологична представа как в действителност правиш това, ти не заземяваш веригата във физическата реалност и не създаваш ефект, какъвто би могъл.

Участник: Как бих могъл да заземя веригата? Като медитирам и …

Башар: Не, ти отново се връщаш към идеята за умствено действие, вместо за физическо действие. Да, разбира се, в известна степен медитирането има физически аспект, но ако наистина се вълнуваш от това да достигнеш до повече хора, защо не използваш различните медийни форми, които съществуват на вашата планета, както правят много други хора? Мислил ли си за това да запишеш своята информация по начини и във формати, до които имат достъп повече хора?

Участник: Всъщност вече съм направил това.

Башар: Добре, защо не го казваш?

Участник: Аз обаче не съм излъчил тази информация.

Башар: Защо не? Каква е причината за колебанието ти?

Участник: Вероятно страх.

Башар: От какво?

Участник: От това, че може да не съм достатъчно добър.

Башар: Да не си достатъчно добър?!

Участник: Това е част от причината, но не всичко. Не съм срещнал правилния човек …

Башар: Правилния човек?! Ти си правилният човек! Ти разбираш, че привличаш това, от което се нуждаеш, нали? 

Участник: Правилно.

Башар: Най-лесният начин да привлечеш това, което искаш, е първо да предприемеш действие, което другите да видят и да бъдат привлечени към твоето действие … като виждат убеждението, с което ти действаш, без задължително да се нуждаеш от чужда помощ. Така че идеята е да правиш това, което се страхуваш да правиш, като знаеш, че то отразява твоята най-силна радостна възбуда, без да чакаш така наречените „идеални условия” … които няма никога да се появят, ако продължаваш да ги чакаш.

Участник: Правилно.

Башар: Да, зная това. Следователно страхът от това да не се окажеш достатъчно добър е отново просто продукт на убеждения, които си възприел и които не отчитат истинската реалност на твоето съществуване. Ако е вярно това, че не си достатъчно добър, за да споделиш това, което имаш за споделяне, повярвай ми, ти нямаше да съществуваш! Защото Творението не прави грешки.

Участник: Можеш ли да препоръчаш начин за успокояване на егото и кой е най-оптималният начин за това?

Башар: Оптималният начин за успокояване на егото е да го оставиш да си върши работата, за която е създадено, и да престанеш да го натоварваш с неща, с които не може да се справи. Наистина, единствената работа на егото е да те поддържа фокусиран върху физическата реалност, за да имаш физическо преживяване. И толкова! Толкова! Идеята е да позволиш на Физическия ум и на Висшия разум да работят съгласувано, като следваш най-силната си радостна възбуда, като позволяваш на синхронния поток на разгръщащите се събития да протича свободно точно когато трябва и просто да позволиш на его структурата да те фокусира върху преживяването, което се проявява като резултат от това твое отношение и поведение. И това е всичко! Егото е като маската за подводно плуване, която ти слагаш, за да се гмурнеш в морето. Тя ти трябва, защото ти помага по-лесно да виждаш под водата. Ако ти обаче поискаш от тази маска не само да улесни виждането ти, но й кажеш, че трябва да контролира всички риби, които ще се изпречат на пътя ти, в реда, в който искаш да ги видиш, да определи колко дълбоко можеш да се гмурнеш и къде трябва да плуваш, и какви резултати трябва да получиш от това преживяване на подводно плуване, то маската ще се счупи, защото тя не е направена да върши всичко това, а единствено да ти помогне да виждаш ясно това, което си избрал да видиш. Точка! 

Участник: В това има смисъл.

Башар: Следователно, ако позволиш на егото да знае, че му позволяваш да извърши това, за което е създадено, и свалиш товара от плещите му, за да не му се налага да контролира живота ти, а просто да го преживява, тогава то ще открие своето място в твоето съзнание, ще почувства подкрепа и любов, и няма да негодува срещу допълнителното напрежение, на което го подлагаш. Точно това негодувание, тази обратна отрицателна реакция на егото е, която го прави отрицателно. Защото когато поставиш прекалено голям товар върху плещите му, то натрупва негодувание и става отрицателно и неконтролируемо. То има нужда винаги да се чувства в безопасност, защитено, обичано, да знае, че ти си негов приятел, че то ти принадлежи и че ти оценяваш високо ролята, която то играе, когато ти позволява да имаш физическо преживяване. И тогава то ще се успокои, защото няма да му се налага да прави повече от това, за което е създадено. 

Участник: Защото егото мисли, че ще умре, че …

Башар: Да, защото когато от една страна, ти му казваш, че трябва да контролира всичко … когато ти се опитваш да намесиш и Висшия си разум, който притежава в действителност по-широката перспектива, егото мисли, че бива изместено, отстранено, „уволнено”. „Аз би трябвало да контролирам положението, а какво прави това друго съзнание тук? Защо го каниш да се намесва, когато аз би трябвало да управлявам нещата? Ти ми постави тези задачи, а сега ме изместваш и изхвърляш на улицата!? Какво не е в ред, какво съм сторил!?”. Разбираш ли?

Участник: Абсолютно.

Башар: Все едно че му казваш: „Не, не, не, това не е твоята длъжностна характеристика, ето това са твоите задължения”. И то отговаря: „О, това е лесно, уф-ф, слава богу, аз мога да се справя с това! Тогава моля, нека Висшият разум да се намеси, нека другите равнища на съзнанието също да участват, защото сега аз зная, че моята задача е да те фокусирам върху всички тези преживявания и аз ги координирам за теб, за да можем да се радваме на живота заедно”. Ето това е.

Участник: Значи откриването на най-силната радостна възбуда е равно на създаването на симбиоза между микрокосмоса и макрокосмоса.

Башар: Да. Защото, отново: ако най-силната радостна възбуда отразява твоята истинска вибрация, това означава, че ти си в пълен синхрон с „Всичко, което е”.

Участник: Хм. О кей.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Абсолютно.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много, благодаря ти!

Башар: Благодаря.

Участник: Здрасти, Башар!

Башар: Добър ден. И ти гласуваш за …?

Участник: За петте закона.

Башар: Защото …?

Участник: Защото обичам числото 5.

Башар: Добре, и това стига.

Участник: Бих искала да те попитам за една моя връзка.

Башар: Да.

Участник: За връзката с баща ми.

Башар: Добре.

Участник: Аз се боря с нея.

Башар: Бориш се с какво?

Участник: Намирам за трудно да установя връзка с него и …

Башар: Вие не функционирате на съвместима дължина на вълната?

Участник: Да.

Башар: И какво още?

Участник: Аз нямам нищо против той да действа, както ти казваш, на своята дължина на вълната …

Башар: Това, което казваш, не звучи по този начин.

Участник: Да, защото той се опитва да налага своята дължина на вълната на околните.

Башар: Как е възможно това?

Участник: Не зная и се нуждая от помощ.

Башар: Това не е възможно! Други хора може да решат да повярват, че е възможно и по този начин да създадат тези вибрационни вълни в своята реалност, като приемат вълните, които той предлага, но той не може в действителност, физически да наложи някому своите вълни, ако този някой не създаде това отражение в своята реалност. Той не притежава такава сила. Никой не притежава такава сила. 

Участник: Тогава как аз мога …

Башар: Как можеш да престанеш да приемаш същата дължина на вълната в своя живот?

Участник: Да.

Башар: Защо избираш да симулираш тази вибрация в своя живот? Защо избираш да се нагодиш към дължината на вълната, която казваш, че не предпочиташ?

Участник: …

Башар: Защо пресъздаваш това състояние за себе си, когато знаеш, че не е това, което предпочиташ да бъдеш? Спомни си, че когато говорим за идеята да избирате своето вибрационно състояние, става дума да изберете това, което предпочитате, без значение какво е нечие намерение спрямо вас. Защото то няма да има никакво влияние върху теб, ако ти решиш да не бъдеш повлияна. А ако избираш да бъдеш повлияна, ти избираш да създадеш същата дължина на вълната от собствената си енергия.

Участник: Да, и аз чувствам как това се случва.

Башар: Но защо избираш да правиш това? Какво получаваш, като постъпваш така?  Мислиш, че като не правиш това, ще проявиш неуважение към баща си? Че ще се окажеш „лошо дете”, или нещо подобно?

Участник: …, …

Башар: На колко си години?

Участник: На 22.

Башар: Майсторско число. Време да преминеш през друг портал, през друга промяна, време да узрееш, време да пораснеш. Време да престанеш да се вслушваш в приказки, с които не си съгласна. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Време да си разкажеш една нова приказка и да престанеш да вярваш в остарели приказки, които не са ти полезни. Ти си достатъчно възрастна, за да вземеш такова самостоятелно решение.

Участник: …

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: (колебливо) Да.

Башар: И въпреки това … какво ти пречи? От какво се страхуваш да се освободиш, което не предпочиташ и което е свързано с баща ти?

Участник: Привързаността ми към майка ми и към брат ми.

Башар: Защо се страхуваш, че тази връзка ще пострада?

Участник: Защото се страхувам, че той по някакъв начин може да се намеси в тази връзка …

Башар: Отново: ти разбираш, че единственият начин това да се случи, е ако те се съгласят с това? Вярваш ли, че те ще го направят?

Участник: Боя се, че може да го сторят.

Башар: И ако го направят, какво толкова?

Участник: Това ще боли!

Башар: Защо?

Участник: Не съм сигурна.

Башар: Сигурна си!

Участник: Наистина?

Башар: Разбира се! Защо ще е болезнено?

Участник: …

Башар: Искаш аз да ти кажа?

Участник: Моля!

Башар: Добре. Болезнено е, защото ти се идентифицираш и имитираш тяхната болка в себе си. Не е необходимо да правиш това. Какво ще кажеш да замениш своята болка със съчувствие спрямо тях? Така че, ако те решат да последват отрицателната вибрация, която не предпочитат, и се дистанцират от теб, ти ще проявиш съчувствието си, като разбереш, че единствената причина да направят това, е, че самите те са се поддали на страха и на отрицателни убеждения, които не им служат по положителен начин. И ти можеш да проявиш състрадание, проницателност и зрялост на възрастен, които им липсват. И отразявайки това съчувствие и зрялост на възрастен към тях, ти най-малкото ще им предоставиш възможност да видят други неща, които биха могли да изберат в своята връзка с теб, вместо това, което могат да изберат, като се изолират от теб.  Защото ти не си откъсната от тях, а те се откъсват от теб. Като останеш в една вибрация на състрадание, ти винаги ще знаеш, че си свързана с тях и няма да чувстваш болка, когато те изберат да преживеят откъсване от теб, защото ти ще знаеш, че това не е възможно … да бъдеш действително откъсната. Възможно е само да създадеш преживяване на откъснатост, но това не означава, че си действително откъсната. Всъщност парадоксът и иронията се състоят в това, че единственият начин да създадеш преживяване на откъснатост, е, ако си свързана, а ти си свързана с „Всичко, което е”, тъй като си част от „Всичко, което е”!                       

Участник: О кей.

Башар: В състояние ли си да имаш състраданието и да разбереш, че те просто се борят с убеждения, които не знаят как да променят? И достатъчно зряла ли си да разбереш, че ако ти се поддадеш на болката и създадеш болка в себе си, ти не им оставяш друг избор, освен да останат в това състояние? Защото те няма да могат да видят в теб пример за това как могат да променят мисленето си. Но ако ти подходиш със състрадание и емпатия, и разбереш, че единствената причина да правят това, е, че срещат затруднения със собствените си отрицателни убеждения … и ако подходиш със състрадание, поне ще им предоставиш възможността да следват един друг път, по който ще имат връзка с теб. Ти разбираш ли, че това е единственият начин да им помогнеш? 

Участник: Да.

Башар: Тогава защо не им помогнеш, вместо да подсилваш същата отрицателна вибрация, която те излъчват? 

Участник: Мисля, че всъщност това е пътят, който съм поела … просто ми трябваше …

Башар: Подбутване?

Участник: Да, уверение.

Башар: Добре, тогава аз те уверявам. Колкото повече желаеш да бъдеш (вярна на) себе си, във вибрационното състояние, което предпочиташ, толкова повече ще помагаш на другите, включително на тези, които избират да не приемат твоята помощ. Но ти най-малко ще си им предоставила възможността. Ти винаги си на разположение – състрадателна и готова за контакти. Винаги, защото притежаваш безусловна любов, без-ус-лов-на любов към тях, макар те може да решават да проявят условна любов.

Участник: …,…

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И даже баща ти изразява любов, макар може би той никога да не е бил научен да я проявява по подходящ начин.

Участник: Да, съгласна съм с теб.

Башар: Ако разбираш, че става дума просто за отсъствие на разбиране, то ти можеш да изпиташ състрадание към него за това, че не е усвоил подходящите начини да изразява своята любов. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И ако той не знае подходящите начини, докато ти ги знаеш …? Тогава защо да не му демонстрираш подходящите начини със своята състрадателна реакция спрямо вибрациите, с които те отпраща от себе си и които ти не предпочиташ? Не е ли това, което искаш?

Участник: Да, но ето какъв е проблемът ми, Башар.

Башар: Какъв е твоят проблем?

Участник: Проблемът ми е, че аз правя това, но в даден момент моята роля да установя такава хармония … се срива.

Башар: Тогава ти имаш определение и убеждение, което още не си открила …

Участник: Да, помогни ми да го открия!

Башар: Какво се случва, когато получиш такова усещане, когато се сблъскаш с такава стена?

Участник: Усещам, как изпитвам същата емоция на страх и гняв, и …

Башар: Относно …? Относно какво? Защо се ядосваш на себе си?

Участник: Не зная.

Башар: Знаеш! Разбира се, че знаеш!

Участник: Можеш ли да повториш?

Башар: По какъв повод се ядосваш на себе си?

Участник: … …

Башар: Помни, че естественият гняв продължава само 15 секунди. Ако продължава по-дълго, това е отрицателна преценка.

Участник: О кей.

Башар: Тогава по какъв повод поставяш отрицателна оценка на себе си, след което я проектираш върху тях?

Участник: … …

Башар: Не казвам, че те не носят някаква отговорност, като излъчват към теб своите отрицателни убеждения, защото това е единственото, което имат да излъчат. Идеята обаче е, че макар сега да си по-зряла и разбираш за какво става дума, то когато достигнеш до тази стена и изпиташ чувството на гняв, ти просто поставяш отрицателна оценка на себе си за това, че приемаш техните отрицателни убеждения. Ти се ядосваш на себе си, че продължаваш да приемаш неща, които не са ти необходими. И ти ги проектираш върху тях,  и ги обвиняваш, че са дали началото на този цикъл. Няма обаче значение дали те поставят началото на някакъв цикъл. Ако ти знаеш, че съществува такъв цикъл, ти си извън него! Помни, че навикът е нещо, което не знаеш, че правиш. В момента, в който си наясно, че навикът ти съществува, той изчезва. Осъзнаването на навика не е началото на неговото отстраняване, а неговият край.

Участник: …

Башар: И така, ако разпознаеш факта, че те може да са ти предали определени отрицателни убеждения и че ти си била завладяна от тези модели на поведение до определен момент, това, което в момента правиш, е, да обвиняваш себе си, че продължаваш да се придържаш към тези неща, без да разбираш, че имаш способността да не го правиш. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Тогава престани да се обвиняваш, престани да обвиняваш, когото и да било. Просто разбери, че вече притежаваш силата и зрелостта да осъзнаеш какво предпочиташ и какво не предпочиташ. И просто защото някой те е научил на неща, които не предпочиташ, не е необходимо да продължаваш да поддържаш тези убеждения, защото с това само ще закотвяш себе си допълнително към неща, които не предпочиташ, като питаеш гняв. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И така, ако това е наистина, което не предпочиташ, не се гневи. Не обвинявай другите, нито себе си. Ти правиш най-доброто, което можеш. Ти се справяш добре. Ако това не бе вярно, вероятно нямаше да водим този разговор. 

Участник: Хм, благодаря ти!

Башар: Вярвай малко повече в себе си. Вярваш ли, че това е нещо по силите ти?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Имам още един въпрос. Когато едно човешко същество на Земята се опитва да се свърже с друго лице, какво трябва да направи, когато другото лице го лъже? Каква е подходящата реакция?

Башар: Ситуацията е подобна на това, за което говорихме. Първо си даваш сметка, че единствената причина да прави това, е, че той/тя има някакъв страх относно себе си, който не желае да бъде разкрит … по отношение на това отрицателно убеждение, което има спрямо себе си, и той/тя го прикрива. Ако ти обаче разбереш, че това се случва, ти можеш да проявиш състраданието или съобразителността да ангажираш лицето в диалог, чрез който да се опиташ да разбереш защо е необходимо да те лъже. Естествено има отрицателни и положителни причини за една лъжа, но ние не разискваме този момент. Ние приемаме, че ти имаш предвид, че лицето използва лъжата, за да прикрие нещо за себе си, което не желае да бъде разкрито, което счита като отрицателна идея. Следиш ли мисълта ми?   

Участник: Да.

Башар: Следователно, като го прикрива, лицето, така да се каже, поддържа илюзията, че ти го уважаваш … и че то храни уважение към себе си, каквото всъщност няма. И ако разбираш, че това е действащият механизъм, ти можеш да проявиш състраданието и добрата воля да го ангажираш в диалог и да откриеш в какво вярва по отношение на себе си, което е толкова ужасно, че мисли, че ще изглежда зле в твоите очи, ако ти каже истината. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре тогава. Благодаря ти.

Участник: Благодаря, Башар.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Гласуването върви и ти казваш …?

Участник: Пет закона. Мисля, че ако това стане официален закон, то ще напомня на хората за този факт и това е нещо полезно.

Башар: Благодаря ти. Какво друго искаш да обсъдим?

Участник: Имам няколко неща, които ми се въртят в ума от известно време.

Башар: Добре, започни с това, което е най-вълнуващо за теб.

Участник: Малко съм объркан.

Башар: Само малко?

Участник: Да, защото някои от твоите сеанси, които съм гледал, в които говориш как трябва да следваме своята най-силна радостна възбуда … в моя случай, в последно време установих, че това, което най би ме вълнувало, е да създам нещо като технология или нова компания, което може да бъде предизвикателство и потенциално да промени съществуващата властова структура, която облагодетелства малко на брой хора и вреди на доста хора.

Башар: Добре. Ти може би ще успееш да ги предизвикаш, но никога няма да ги промениш. Идеята е, че ти никога не променяш света, в който се намираш. Ти променяш себе си и се прехвърляш в друга успоредна Земя, която вече съответства в по-голяма степен на промяната, която си направил в себе си. Старата Земя ще продължава да съществува с всички непроменени хора в нея. Ти просто ще си се преместил на друга успоредна Земя, където съществуват версии на хора, които съответстват в по-голяма степен на вибрациите, които ти предпочиташ.

Участник: Точно това е причината да съм объркан. Това като че ли означава, че няма смисъл да се опитвам да променям нещата.

Башар: Променяйки себе си, е единственото нещо, което трябва да направиш. Защото тогава твоите действия ще бъдат пример за другите и ти ще се преместиш в една реалност, където околните са повече в синхрон с теб … стъпка по стъпка. С темпо, в което се чувстваш удобно.  

Участник: Тази идея за преместване в различна реалност … има ли граници на това, например някой, който е в затвора, може ли да се прехвърли в реалност, в която е свободен?

Башар: Да, разбира се. Но това означава, че той трябва да има дълбокото разбиране за това какво е избрал преди всичко, което е създало реалността, в която се намира, за да разбере как трябва да се промени, за да се прехвърли в напълно различно преживяване. И отново: помни, че не винаги може да му е от полза да прави такова прехвърляне, ако вярва, че има полза от това да пребивава в затвора. Това да бъдеш в затвора само по себе си автоматично не означава нещо отрицателно. То всъщност може да обслужва много положителни цели, в зависимост от житейската тема, която човек изследва. Така че не трябва автоматично да допуснеш, че такъв човек трябва да постъпи по определен начин, но да, той би могъл да направи това, за което питаш. Също така помни, че не става дума за това дали нещо е възможно. Всичко е възможно, но въпросът е дали е вероятно и дали е релевантно спрямо темата, която изследваш. Защото много неща не са уместни за темата, която изследваш в този живот, макар да са „възможни”. 

Участник: Това е нещо, което трябва да смеля. Любопитен съм и за нещо, което не е съвсем свързано с това. Присъщи ли са на човешката природа … лакомията, желанието за власт, желанието да доминираш над другите?

Башар: Не, това е нещо, което хората усвояват. Това не е в човешката природа. 

Участник: Войните … и те ли попадат в същата …

Башар: Да, тези неща наистина не са в човешката природа, както задаваш въпроса. Естествено съществуват възможностите за такъв избор във физическата реалност, която преживявате. В този смисъл, можеш да кажеш със сигурност, че това е в природата на структурата на Съществуването. В смисъла обаче, в който човекът е едно духовно същество, тези неща са извън тази природа. Когато проявяваш себе си като човек, когато отчиташ вероятностите такъв вид проявления да съществуват, да, в този смисъл можеш да кажеш, че това е част от човешката потенциална структура, но не е автоматично в твоята природа да се проявиш по този начин. Това си остава въпрос на избор, в основата на който стои заучен вид поведение …

Участник: Тогава аз избрал ли съм реалност, в която съществува войната и всичко това?

Башар: Да, разбира се! Защото вие се стремите към трансформация. И за да се трансформирате в посока на светлината, вие трябва да тръгнете от тъмнината. В противен случай, няма в какво да се трансформирате. Това е природата на физическата реалност – да преживявате идеята за трансформация на полярностите по този начин. Нали така?

Участник: О кей.

Башар: Защото това е въпрос на сила. Силата на трансформацията. Силата на възвисяването. Това е едно валидно преживяване. И ако не тръгнеш от тъмнината, не можеш да преминеш към светлината. Ако не използвате силата на забвението, не можете да си спомните … кои сте наистина. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Нещо друго?

Участник: Имам и друг въпрос, но не бих искал да отнемам прекалено много от твоето време.

Башар: Просто от любопитство – за какво става дума? (смях в залата)

Участник: О кей. Кой е създал човеците – как и защо – и това вписва ли се в нашите традиционни разбирания за еволюцията на приматите?

Башар: Имало е естествено еволюирало човекоподобно (хоминид), което се е развивало естествено на вашата планета до един момент. Тогава генетиката на определени клонове от този вид е била променена от едно извънземно общество, довело до развитието на това, което представлявате в момента като човешки същества. Не всички клонове обаче от първоначалния човекоподобен вид са били променени. Тези, които продължили да се развиват естествено на вашата планета, се превърнали в това, което наричате „снежен човек” (саскуоч). Следователно, ако вашият генетичен материал не е бил променен от извънземна цивилизация, всички вие естествено щяхте да бъдете саскуоч.  

Участник: Тази извънземна цивилизация Анунаки ли е?

Башар: Да.

Участник: И защо са направили това?

Башар: Това е бил един експеримент по различни причини, но на по-високо равнище той е свързан с идеята за еволюция на съзнанието в рамките на Творението. И това все още продължава. Вие все още, в определен смисъл, се променяте, в това число и с помощта на други (цивилизации). Вие бавно, но сигурно еволюирате в това, което наричаме шестата хибридна цивилизация. Ние също сме една от хибридните раси. Има и четири други. Вие се превръщате в шестата и след като се развиете напълно и се превърнете в шестата хибридна раса, след приблизително хиляда от вашите години, всички заедно ще тръгнем по пътя на превръщането си в седмата хибридна раса, която няма да прилича на нищо, съществувало до момента.

Участник: Уха!

Башар: Това дава ли задоволителен отговор на въпроса ти за момента?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти!

Участник: Благодаря.

Участник: Здрасти, Башар

Башар: Добър ден. Ти как гласуваш?

Участник: Гласувам за всичките пет и мисля, че това да бъдат концентрирани в настоящето придава голяма сила на хората, за да поемат отговорност за своето съзнание. 

Башар: Добре, благодаря много. 

Участник: Въпросът ми е следният. В последно време, когато изпадна във вдъхновение, имам много идеи и определени вдъхновения, които ме отнасят …

Башар: Отнасят те.

Участник: Да, отнасят ме в техния свят …

Башар: Защо това не е твоят свят?

Участник: Той е, аз влизам в него за малко, но след това например имам идеята да пътувам и като погледна банковата си сметка и „бам”, отново съм в тази реалност. 

Башар: Защо правиш асоциация между тези две неща?

Участник: Аз изваждам кредитната си карта, за да си купя билет и виждам, че нямам достатъчно пари.

Башар: Защо правиш асоциация между тези две неща? Защо мислиш, че е необходимо да имаш пари, за да направиш едно пътуване?

Участник: Защото пътуването, което исках, струва пари.

Башар: Откъде знаеш това? Не си ли чувала нашата история за фотографа?

Участник: Може и да съм я чувала, но имам нужда да я чуя отново.

Башар: Накратко: Една жена фотограф имала голяма мечта – да пътува из целия свят и да снима всички свещени места – пирамидите, Мачу Пикчу, Стоунхендж. Тя нямала никакви пари, но не позволила това да я спре, защото останала във вибрационното състояние, в което знаела, че това не било задължително изискване.  Тя си позволила да има вдъхновение – нещо, което много хора на вашата планета биха нарекли луда идея, която не може никога да проработи. Но тя не обръщала внимание на тази енергия и не си казала: „Аз трябва задължително да имам пари –  не мога да пътувам по света без пари”. Тя си казала: „Трябва да има друг начин, тъй като зная, че съществуват и други форми на изобилие освен парите. Защото изобилието е просто способност да правиш това, когато трябва да направиш и толкова”. Тя знаела това и останала в състоянието, което й позволило да има вдъхновението и лудата идея да отиде до една от авиокомпаниите и да им предложи да я превозят около света без пари. И тъй като знаела, че такова нещо винаги изисква някаква форма на обмен на енергия, вдъхновението продължило и й позволило да си каже: „Когато отида, за да поискам да ме превозят безплатно, то всъщност няма да бъде безплатно, защото аз ще им предложа да направят това в замяна на всички прекрасни фотографии, които ще направя и които те могат да използват в своите брошури, за да привлекат туристи за своите авиолинии”. Авиокомпанията се съгласила. Те я превозили по целия свят без пари в замяна на тези прекрасни снимки, но не само това – всъщност я настанили в най-хубавите хотели безплатно, предложили й безплатно най-хубавата храна и отгоре на това й платили. Това е силата на вдъхновението … когато спреш да правиш асоциации между нещата, което не е твоя работа! И толкова! Започваш ли да схващаш идеята? 

Участник: Да, разбирам идеята за запазване на вдъхновението, което ще привлече към себе си следващо вдъхновение.

Башар: Защото, преди всичко, ти не можеш да възприемеш нещо, което не отговаря на твоята вибрация!!! И съответно, ако не притежаваш и не излъчваш вибрацията на вдъхновението, никога няма да получиш идея, която да ти позволи да действаш в посоката, очертана от това вдъхновение, ти никога няма да я усетиш, тя ще бъде невидима за теб. 

Участник: Разбрах. Стой вдъхновен и ще последва вдъхновено действие.

Башар: Точно така.

Участник: О кей, разбрах това.

Башар: Това помага ли ти? И помни, че това не е самозалъгване! Става въпрос за физика!

Участник: О кей.

Башар: Нещо друго?

Участник: Да. Майка ми почина преди известно време и аз я чувствам, че обикаля наоколо.

Башар: Да, така да се каже.

Участник: Добре, кажи ми нещо по този повод.

Башар: Духовните същества имат малко по-обхватна гледна точка и винаги знаят кога евентуално трябва да окажат помощ, но това не означава, че тя се мотае наоколо без работа. Духовете имат свой живот – неща, които трябва да правят, но те винаги ще се отзоват и ще ти помагат, защото времето и пространството за тях не са това, което са за теб. Следователно те ще бъдат на дадено място, когато трябва и това не означава, че се мотаят. 

Участник: Значи тя трябва да бъде около мен. Струва ми се, че тя малко се наслаждава на моя живот.

Башар: Да, когато казвам това, имам предвид, че те проявяват добро желание и понякога ще наблюдават и ще се наслаждават на случващото се в живота ти. Не искам да кажа, че от твоя гледна точка винаги трябва да съществува определена причина те да присъстват. Те могат да проверяват какво става, те те обичат, те все още са част от семейството ти, но просто казвам, че те също имат свой живот.

Участник: Преди няколко дни купувах едни книги и това бяха книги, от които обикновено не се интересувам, и изведнъж си дадох сметка, че това са книги, които би харесала майка ми.

Башар: Тогава може да си получила внушение.

Участник: О кей. Тя не се опитва да ги прочете чрез мен, нали?

Башар: Не, не, не. Един дух може да разбере моментално какво има в една книга. Не е необходимо да я прочита, макар че духът на майка ти може да изпитва удоволствие да присъства, когато ти четеш тези книги.

Участник: Това е, което си помислих.

Башар: Да, но не защото тя иска да прочете книгата. Тя просто споделя с теб качествено прекарано време.

Участник: О кей, разбирам. В моята работа контактувам с много хора и имам отношение към това как мислят те и едно от нещата, които съм открила, е, че те изпитват нужда да мислят отрицателно за някои неща, защото ако мислят положително, ще им се случи нещо лошо.

Башар: Да, това е едно убеждение.

Участник: Това е нещо като предразсъдък, че ако мислят …

Башар: Да, ако това е позволение, което им върши работа.

Участник: Това е моментът, в който аз се намесвам и им казвам, че ако това е начинът, по който стават нещата … струва ми се, че има творчески подход към това убеждение.

Башар: Възможно е и аз ще оставя на вдъхновението ти да го открие.

Участник: Някакви идеи?

Башар: О, аз имам тонове идеи. Просто не е уместно да те лишаваме от всички приятни изненади.

Участник: О, хайде стига! (смее се) О кей, имаш ли нещо друго да ми кажеш?

Башар: …, … Един момент. Назови ми историческа фигура, която те вдъхновява да правиш това, което правиш в живота си.

Участник: Лао Тзе.

Башар: Защо?

Участник: Философия, психология … не зная.

Башар: Ако се свържеш по-силно с вибрацията на такива хора, това ще ти позволи да виждаш нещата по-ясно от тяхната гледна точка и ще ти даде допълнителни прозрения в работата ти.

Участник: Хм, хитро, добре. Благодаря ти много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Гласувай.

Участник: Гласувам за петте закона, защото мисля ….

Башар: Абе, никой от вас ли няма собствено мнение?!? 5, 5, 5, 5, 5, 5, 5 … Шегувам се.

Участник: Мисля, че като се фокусираме върху факта, че всичко съществува сега, ние се освобождаваме от влиянието на миналото.

Башар: Добре, защото няма минало, към което да бъдете привързани. Ако разберете това, ще ви бъде много лесно. Нали така?

Участник: Точно така.

Башар: Тогава няма да има с какво да се борите. И аз няма да имам повече работа тук.

Участник: Забелязвам, че когато искам да се фокусирам върху нещо, срещам две предизвикателства.

Башар: Кое е първото предизвикателство?

Участник: Първото е взаимоотношенията. Бих искал да изпитвам една връзка …

Башар: Ти нямаш никакви взаимоотношения в живота си?!

Участник: Имах, но …

Башар: Имаше?! Значи сега нямаш никакви приятели, семейство.

Участник: Съжалявам, имах предвид интимни връзки, някого, с когото да споделя живота си.

Башар: Добре. Но ти споделяш живота си с много хора.

Участник: Да, но …

Башар: Мисля, че не долавяш смисъла на думите ми. Защо отличаваш интимните си отношения от всички останали? Защо ги правиш толкова трудно постижими, в сравнение с останалите връзки, които имаш?

Участник: Може би защото имам по-специално определение за този вид връзка, отколкото за едно приятелство, или …

Башар: Добре, не казвам, че няма връзки, които са различни в този контекст, но въпреки това, питам защо ги правиш да изглеждат толкова по-различни от всички останали връзки, обект на привличане? Може би твоето определение прави нещата по-трудни, защото ти превръщаш това в нещо толкова рядко срещано?

Участник: Мисля, че това е правилно.

Башар: Ти поставяш този вид връзка на пиедестал.

Участник: Да.

Башар: Е, тогава е трудно да я достигнеш, нали? Ако я свалиш долу на земята, наред с всички други взаимоотношения, без да я обезценяваш, то какъвто и уникален аспект да има този вид връзка за теб, той ще бъде по-достъпен. Не можеш обаче да я поставиш на пиедестал и да очакваш да я достигнеш.

Участник: … …

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това е същото като да имаш определено очакване, или да настояваш как точно нещо трябва да се случи. Както сме казвали, формулата на това да следваш радостната си възбуда е да отхвърлиш всички настоявания и очаквания за това какъв трябва да бъде крайният резултат, как трябва да изглежда, каква форма трябва да има. Така че поставянето на нещата на пиедестал наподобява много силно такова очакване. 

Участник: Забелязвам също така, че не само я поставям на пиедестал, но също така съм много придирчив. Така че имам много силно … …

Башар: Нима ти нямаш доверие в живота си? За това, че ще ти донесе това, от което наистина се нуждаеш? Трябва ли да изпипваш всяка подробност, за да си сигурен, че всичко е правилно? Защото ако ставаш все по-придирчив, както казваш, ти ще получаваш все повече отражения от околните, които ще бъдат също толкова придирчиви към теб. Помни, че физическата реалност е огледало. Не казвам, че не трябва да имаш предпочитания, но ако станеш прекалено придирчив, ще получиш отражения от хора, които няма да искат да имат нещо общо с теб. Защото това ще е твоето излъчване … Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. 

Башар: Това помага ли ти да се успокоиш и да увеличиш способността си да повярваш, че животът ти ще се разгърне така, както трябва, малко по-естествено?

Участник: Да, до известна степен, когато си задам въпроса: ”Добре, ако това не се случи, въпреки това, ще мога ли да водя един щастлив живот?” …

Башар: Това е чудесен въпрос! Задаването на този въпрос … е … правилният път.

Участник: И отговорът, който си давам, е „да”, но все пак не съм сигурен, че това е правилният отговор, или че това е, което наистина вярвам. 

Башар: Позволи си да го повярваш, ако пожелаеш. Това не е задължително, но ако си позволиш да вярваш, че все пак можеш да бъдеш истински щастлив, даже ако тази връзка никога не се осъществи, тогава ще бъдеш истински щастлив, а когато си истински щастлив, тогава е много по-вероятно такава връзка да се осъществи. В това се състои парадоксът. Защото връзката не ти е нужна в такъв контекст, в смисъла на остра нужда, на отчаяние. Защото когато си щастлив, защото си щастлив, тогава всички неща, които са способни да навлязат в живота ти, за да отразят щастието, което избираш да имаш, независимо дали те ще се появят, или не, ще могат да се появят. Помни, че проявлението не е продукт на привличане към теб на нещо, което не притежаваш! Проявлението е продукт от способността ти направиш видимо това, което вече имаш, но не виждаш, докато не си на същата дължина на вълната. Ако идеята на тази приятна връзка е отражение на щастието, то бъди щастлив, независимо дали връзката съществува, защото така връзката ще има по-голяма вероятност да се покаже, за да отрази щастието, което ти вече притежаваш. Защото ти не се нуждаеш от връзката, за да те направи щастлив. Разбираш ли? 

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Абсолютно.

Башар: Кое е второто голямо предизвикателство в живота ти?

Участник: Това е нещо, което си засягал вече.

Башар: Добре, тогава може би става дума за същото предизвикателство, в друга одежда.

Участник: Възможно е. Става дума за финансовото изобилие.

Башар: Да, говорили сме за това. Ти имаш ли желание да притежаваш изобилие?

Участник: Да, но …

Башар: Тогава бъди изобилен във всяко едно отношение, не само финансово. Защо трябва да се ограничаваш? Много хора си мислят, че ако имат много пари, ще притежават наистина изобилие от всичко, докато всъщност притежанието на много пари може да затваря вратите за други форми на изобилие, които биха били по-важни. В парите няма нищо лошо, защото те са валиден символ на вашата планета, но те не са винаги пътят на най-малкото съпротивление към истинското изобилие. Там, където има нужда от него, то ще се появи. Там, където няма нужда от него, няма да се появи. И понякога фактът, че не се появява, е, за да ти даде идея за това, че може би при стеклите се обстоятелства друга форма на изобилие ще ти свърши по-добра работа. Такава, която описахме по отношение на фотографа.

Участник: … …

Башар: Разбираш ли?

Участник: М-да, знаеш ли, аз винаги преуспявам, но има нещо като стена, която не мога да преодолея и …

Башар: Отново: ти създаваш стената със своите определения. Няма стени, различни от тези, които ти определяш. Но отново: ти може би определяш съществуването на тази стена, защото се нуждаеш повече от определен вид изобилие, за разлика от останалите. И докато правиш една форма на изобилие неравностойна на останалите, ти обръщаш всичко наопаки. Всички форми на изобилие трябва да бъдат еднакво валидни, за да може, която и да е форма на изобилие да дойде при теб по-лесно. Докато набелязваш и изтъкваш само една форма като по-важна, ти затваряш вратите, през които всички други форми могат да стигнат до теб, и всъщност създаваш допълнителни трудности за формата, върху която си се фокусирал, да се прояви, защото тогава тя не може да разчита на подкрепа от страна на всички останали форми на синхронно изобилие, които може да са предпоставка за нейното проявление. Тъй като всички те действат заедно, те не са отделени една от друга. Всички форми на изобилие се подкрепят взаимно. Както казах при примера с фотографа, тя е била готова само да бъде превозена до различни точки на света, докато авиокомпанията, въпреки това, й платила допълнително. И желанието й да позволи на една форма на изобилие да се прояви, всъщност привлякла друга форма на изобилие и друга, и друга, защото те всички са взаимосвързани. Така че не настоявай само на една форма.

Участник: Така че не можем да кажем, че това е игра, в която се фокусирам само върху едно нещо, и …

Башар: Ти можеш да правиш това, но аз ти казвам, че понякога, когато правиш това, ти тръгваш по дълъг обиколен път. Ако обаче това е пътят, който искаш да поемеш и който изследваш, ако това е житейската ти тема, то във всички случаи ще продължаваш да правиш това, докато извлечеш всеки грам полза, който можеш, и аз няма да те спра или разубедя да поемеш по този път. Аз просто ти казвам какви са основните механизми, за да имаш яснота защо избираш това, което избираш, и защо изследваш това, което изследваш. За да не мислиш, че нещо е погрешно, а просто, че правиш определен вид избор и че всеки избор има своите последици, че имаш и други възможности за избор, ако пожелаеш. И това е всичко, което ти казвам. Всичко зависи от теб. Това помага ли ти? 

Участник: Абсолютно.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И един въпрос, който ми бе подсказан от един от присъстващите … как можеш да познаеш дали някой те лъже?

Башар: Ние вече отговорихме на това. Какво значение има това?

Участник: Аз просто предавам въпроса.

Башар: Добре, но в крайна сметка идеята е, че това няма никакво значение. Ако ти знаеш, че състоянието, което създаваш за себе си, е това, което ще преживееш, независимо какво е чуждото намерение спрямо теб, няма особено значение дали те лъжат, или не, защото ти знаеш, че единственият ефект, който ще получиш в твоята реалност, ще бъде положителен, независимо какво ще се случи на другите. Разбираш ли? В крайна сметка няма никакво значение. Нали така?

Участник: Благодаря ти!

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Ти как гласуваш?

Участник: За  петте закона, защото за моят човешки ум съществуващите четири закона не предполагат задължително, че всичко се случва тук и сега. 

Башар: Чудесно, благодаря ти.

Участник: Един от въпросите ми е следният. Когато кажем, че Всичко е единство и Единството е всичко,  Единството претендира да бъда аз, да бъдеш ти …

Башар: О, тук няма претенция, това е така.

Участник: В илюзорен смисъл …

Башар: Така да се каже, но става дума за реално преживяване.

Участник: Тогава как това се отнася към факта, че всичко се случва тук и сега и че времето е илюзия?

Башар: Как се отнася?

Участник: Когато кажем, че всичко е единство, как тогава усещаме времето?

Башар: Вие не го усещате. Всичко е едно, всичко е сега, всичко е тук.

Участник: Значи всичко се разбира от само себе си?

Башар: Да.

Участник: Това всъщност не е въпрос, но можеш ли да направиш този номер „един момент, един момент” и да ми кажеш нещо за мен? (смях в залата)

Башар: Добре, един момент … един момент … кажи ми нещо за мен.

Участник: Да кажа нещо за себе си? Ще направя, каквото ми кажеш, Башар.

Башар: Седни си обратно на мястото.

Участник: Няма да ми разкриеш някаква тайна?

Башар: Ти искаш тайни? Относно себе си?

Участник: Не зная. Може би да, да. Аз вече зная собствените си тайни.

Башар: Тогава защо аз трябва да ти ги казвам? Ти какво търсиш?

Участник: Не зная, уверение.

Башар: За какво?

Участник: Че съм на правилния път.

Башар: Какво те кара да мислиш, че не си?

Участник: Мисля, че съм.

Башар: Тогава защо ти трябва уверение?

Участник: Това ми трябва, за да вървя напред, когато нямам мотивация.

Башар: Защо нямаш мотивация?

Участник: Защото понякога е трудно. Пътят е труден.

Башар: И какво го прави труден?

Участник: Моите отрицателни убеждения.

Башар: Тогава, когато откриеш отрицателните си убеждения и разбереш, че не ги предпочиташ, тогава какво правиш?

Участник: Отървавам се от тях, променям ги.

Башар: Отпращаш ги. Трансформираш ги. Нали така?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Е, ако си направила това, значи не е много трудно.

Участник: Винаги излизат все нови отрицателни убеждения …

Башар: И …? Това е вълнуващо! Помни, че само защото има отрицателни убеждения, това не означава, че трябва да преживяваш тяхното откриване и трансформиране по отрицателен начин.

Участник: Това е вярно.

Башар: Благодаря ти. Ето ти едно прозрение. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре тогава. Благодаря ти.

Участник: Благодаря, Башар.

Участник: Ха-а ту, Башар!

Башар: Ха-а-ту.

Участник: Колко от вас слушат нашия разговор в момента?

Башар: 475 милиона.

Участник: Уха! Също така, вашето наименование се е променило от Е-сасани в Е-шакани?

Башар: Ние се придвижваме в пето равнище на плътност и ставаме хора Шакани.

Участник: От момента на пристигането си тук аз съм се преместил в една реалност, основана на моите убеждения, и всеки от останалите е направил същото?

Башар: Вие всички се премествате в различни реалности постоянно, но очевидно има определени сходства, които се съгласявате да преживеете в своите индивидуални реалности, което прави това да изглежда една колективно споделена реалност.

Участник: Можеш ли да кажеш нещо повече за това?

Башар: Вие всички притежавате една колективна договореност, когато решите да участвате в тази земна игра. Вие създавате това колективно споразумение, за да не се налага да мислите за определени неща постоянно. Като например за гравитацията, за дишането, и т.н. Идеята следователно е, че трябва да се фокусирате върху това, което е необходимо за всеки един от вас, с оглед на индивидуалните ви трансформации, без задължително да се интересувате от това да внимавате да поддържате постоянно сходството с останалите участници в същата игра. Разбираш ли? 

Участник: Не в момента.

Башар: Както сме обяснили преди, това е подобно на игра на шах. Ако искаш да играеш шах, знаеш, че трябва да направиш това на определена игрална дъска, с определени фигури и по определени правила, в противен случай това няма да бъде игра на шах. Нали така?

Участник: Точно така.

Башар: Точно това е, което правите. Вие всички се съгласявате на определени условия, на определени правила и след това всеки от вас може да играе, както намери за добре, следвайки множество индивидуални комбинации, но всички играете една и съща игра. Това помага ли ти?

Участник: Да, удивително … Следователно никой всъщност не умира.

Башар: Не в действителност. Просто преминавате в друга форма. След като веднъж съществувате, вие съществувате. Не е възможно да престанете да съществувате. По определение, несъществуването не съществува, така че не можеш да отидеш там. 

Участник: Разбирам … тогава колко едновременно съществуващи живота имам аз?

Башар: Точно за теб в момента, изглежда че са … около 157.

Участник: Това е чудесно! Тогава това последният ми живот ли е?

Башар: „Последен” е относително понятие. Ти можеш да си създадеш преживяването, че този твой живот на Земята точно сега е „последен”, но отново: това е изявление, направено от времево-пространствена перспектива.

Участник: Напълно вярно.

Башар: Да, аз зная това.

Участник: Случвало ли се е ти, или други от твоята цивилизация, да са ме посещавали физически под формата на светлинно тяло, или по друг начин?

Башар: Същества от други хибридни цивилизации са те посещавали.

Участник: Я-йел?

Башар: Да.

Участник: Можеш ли да кажеш нещо повече за Я-йел?

Башар: По-точно за какво?

Участник: Моята връзка с тях.

Башар: Очевидно ти имаш двойници в тяхната цивилизация. Обикновено когато направиш някаква връзка със същества от друга цивилизация, ти правиш връзка със свой двойник в тази цивилизация. 

Участник: Значи аз мога да създам един живот, преди да съществувам в този си живот?

Башар: Отново: „преди” е относително понятие.

Участник: Говорейки в линейни термини … значи по същество всеки е версия на самия мен.

Башар: Всички съществуват едновременно. Това, което възприемаш (като други хора), е отражение и версия на теб самия. Това не отрича идеята, че всеки има своя самостоятелна същност. Помни, че става дума за „това и онова”, не за „това или онова”.

Участник: Първата планета, която ще посетим се нарича Ува?

Башар: Ува.

Участник: О кей. Аз имам ли връзка с първите участници в този полет?

Башар: Ти имаш връзка с тази цивилизация. Това е единственото, което ни е позволено да кажем.

Участник: О, това е чудесно! И само още нещо. Може ли да се здрависам с теб?

Башар: Моите ръце не са там.

Участник: С Дарел?

Башар: Ние ще позволим на това, което в момента е модерно на вашата планета. (Медиумът протяга ръка свита в юмрук)  (смях в залата).

Участник: (двамата докосват юмруци)  Благодаря, Башар, обичам те.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. И ти гласуваш за …?

Участник: Пет закона, защото това е едно фундаментално убеждение и то променя всичко, в което някога съм вярвал, свързано с линейното време.

Башар: Добре. Линейното време е реално преживяване, макар че е илюзорно, като страничен ефект.

Участник: Да, и това убеждение ми помага да разбера този момент.

Башар: Благодаря ти. Нещо друго, което би искал да обсъдим?

Участник: Можеш ли да ни кажеш нещо за древноиндийските летателни апарати вимани.  

Башар: Да, имало е древни цивилизации на вашата планета, които са знаели как да създават левитиращи летателни съдове.

Участник: Виманите са били управлявани от извънземни, или от човешки същества?

Башар: От едните и от другите.

Участник: В какво се е състоял конфликтът?

Башар: … … Един момент … да видим дали ще можем да преведем това разбираемо за вашата култура … … Чувал ли си фразата „да откраднеш гръмотевицата от боговете”?

Участник: Да.

Башар: Конфликтът, възникнал по онова време, е бил свързан с това кой е заслужавал да притежава тази технология. Част от технологията е била открадната и използвана, и това е довело до определени последици.

Участник: Кои извънземни и човешки раси са участвали в този конфликт?

Башар: Тези, които са живели в долината на Инд от страна на хората, в Азия, а от страната на извънземните … (клати глава) не ни е разрешено да ви кажем това. 

Участник: О кей. И колко дълго е продължил този конфликт?

Башар: Според вашите разбирания за време е имало различни фази, но като цяло, приблизително 72 от вашите години. 

Участник: Приблизително колко отдавна е било това?

Башар: Преди повече от вашите 3,000 години.

Участник: Шумерите говорят ли за тези събития, или за други събития?

Башар: Това са смесени неща, част от които се покриват, други части се отнасят до други неща.

Участник: И какви са били последиците за човешката цивилизация?

Башар: Някои от последиците са били разрушаване и нарушаване развитието на някои култури.

Участник: Има ли последици в момента, в начина, по който влизаме в конфликти помежду си и водим войни?

Башар: Отново: няма такова нещо като минало, което да влияе на настоящето, освен ако вярвате в това, но в крайна сметка зависи от това как бихте искали да се отнасяте към идеята за технологията във връзка с властта, с пространството, с вашата култура и с отговорността ви пред космоса и т.н., и т.н., по отношение връзката ви с Творението. И сега съществуват същите проблеми, така да се каже, както са съществували и тогава, и изглежда, че този път вие сте поели подобна, макар и малко по-различна посока. Това помага ли ти?

Участник: Да. И тези хора, живеещи тогава в долината на Инд, те свързани ли са по някакъв начин с лемурийците?

Башар: Не пряко, както би си помислил, но има някои древни издънки, които са генетична смес с тази култура.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. И ти гласуваш …?

Участник: За пет.

Башар: Защо?

Участник: Яснота.

Башар: Яснота, добре.

Участник: Преди три вечери бях в планината в Сонома и видях нещо, което вярвам, че бе космически кораб, и се чудя дали би могъл да ми поясниш какво гледах и какво бе това, което гледаше към мен.

Башар: Опиши космическия кораб.

Участник: Видях една насочена светлина, която се разширяваше, за да се превърне в блестяща светлина, която започна да се движи в небето, след което светлината угасна и се появи една сива сфера, която след това изчезна.

Башар: … Това са така наречени наблюдатели. Те са една неутрална обединяваща сила между различни култури. Те проверяват и установяват какво правят определени култури и как взаимодействат с други планетарни култури. Оценяват, наблюдават, препоръчват действия, свързани с бъдещи взаимодействия, контакти и наблюдения. Намираш ли смисъл в това на вашия език? 

Участник: Да. Вторият ми въпрос е относно един експеримент с една южноамериканска отвара, наречена аяхуаска. Струва ми се, че приемането на аяхуаска е портал …

Башар: Би могло да бъде. Има много естествени субстанции, произведени от Земята, които позволяват разтварянето на врати и прозорци към други измерения и сфери и към техни възприятия. Трябва, разбира се, да помниш, че това са учители и след като веднъж наистина са те научили, ти можеш сам да овладееш това вибрационното състояние, необходимо за надничането в тези измерения и за извличане на информация за приложение във вашата реалност, без задължително да се нуждаеш повече от своя учител. 

Участник: Значи когато хората говорят, че аяхуяаска притежава определен дух и притежава собствена интелигентност …

Башар: Разбира се, че притежава. Всичко притежава своя интелигентност, защото всичко е направено от съзнание.

Участник: Практиците, които боравят с аяхуаска, почти са я превърнали в божество …

Башар: Е, в смисъл, в който това е една архетипна форма на съзнанието, което съществува в своя собствена сфера, предполагам, че може да използваш този термин, но намерението на учителя не е да бъде обожествяван.

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря много.

Участник: Здравей, Башар

Башар: Добър ден. И ти гласуваш за …?

Участник: Обмислям това и имам въпрос.

Башар: Добре, значи все още не си решила.

Участник: Няма време и пространство …

Башар: Съществува преживяване на пространство и време, но те не съществуват емпирично сами за себе си.

Участник: Да … мога ли да изпратя своята любов към хора от това, което наричаме минало …

Башар: Разбира се.

Участник: Към хора от другата страна на света, например в Сирия и до моите починали родители …

Башар: Разбира се. Не всички ще схванат това по един и същи начин, но те ще я получат и обработят по начин, релевантен спрямо пътя, който следват. Разбира се, че ще я получат, защото всички вие сте свързани. Всички сте едно.

Участник: Значи хора, които са страдали в миналото, могат да получат някакво окуражаване …

Башар: Разбира се. Всичко се свежда до резонанса. Всичко се свежда до вибрациите. Всички вие сте свързани в едно. Това, което излъчвате, предоставя възможност за околните да се настроят на същата вибрация, ако пожелаят да го направят. 

Участник: О кей, прекрасно. Другият ми въпрос е следният. Аз съм член на една общност от хора, които вярват в силата на молитвата, но това изглежда не дава резултат при мен, както и при тези, за които се моля, и …

Башар: Може би това не е твоето специално позволение.

Участник: Ха!

Башар: Има ли позволение, което ти вярваш, че ще проработи по различен начин или по-добре за теб?

Участник: Не зная, любовта е единственото нещо, което …

Башар: Тогава просто използвай любовта по начина, по който вече си определила тази връзка.

Участник: И това може ли да доведе до излекуване?

Башар: Може, ако болното лице избере да се излекува. Помни, че никой лечител всъщност не може да излекува друго лице. Ти можеш да излъчваш вибрация, която е вибрацията на здраве, но другото лице трябва да избере да отговори на тази вибрация, за да се излекува само. Това естествено не би трябвало да спира, когото и да било да излъчва такава вибрация. 

Участник: Можеш ли да ми кажеш защо аз не мога да се излекувам?

Башар: От какво?

Участник: Имам възпаление на палеца на крака си.

Башар: По какъв начин извличаш някаква полза от това? Какво те кара да се фокусираш върху това в своя живот? Нещо, върху което в противен случай не би се фокусирала, ако нямаше това преживяване?

Участник: Хм-м-м. Това ме прави да се опитвам да бъде по-добра като човек, защото така се опитвам да постигна по-висока вибрация и да се излекувам, но не мисля, че успявам да направя нещо.

Башар: Чувстваш ли, че си достойна?

Участник: … …

Башар: Колебанието обикновено означава „не”.

Участник: (смее се)

Башар: Всичко това свързано ли е с проблеми на самоуважението?

Участник: … … Възможно е.

Башар: Възмо-о-жно е. Или е вероятно?

Участник: Вероятно. Аз винаги се чувствам не достатъчно добра като човек.

Башар: Защо? Защо допускаш това? Защо спориш с Творението?

Участник: … …

Башар: Обичаш ли да спориш с Творението?

Участник: … Не.

Башар: Тогава защо спориш с Творението относно своята значимост? Мислиш ли, че Творението прави грешки? 

Участник: Хм-м-м, мисля, че е направило някои грешки по отношение на мен, но … аз даже имам дефекти по рождение, така че …

Башар: Така че …? Защо това да е грешка? Откъде знаеш, че не си избрала това в този живот, за да те фокусира по определен начин … за да демонстрираш своето превъзходство над физическата реалност? 

Участник: … Не зная това.

Башар: Тогава защо не си позволиш да помислиш, че това може да е най-малко една възможност? Може би ти решаваш, че има определени видове преживявания, които първоначално си решила да имаш в продължение на няколко различни живота, но изведнъж си казала: „Абе я да ги събера всички в един живот, нека всичко да ми се струпа на главата наведнъж, аз мога да се справя”. … Защо не приемеш тази идея?

Участник: Възможно е … Чувствам, че се стремя към овладяване … в тази реалност, но някак …

Башар: Обаче помни … и тук е разковничето … овладяването на физическата реалност не означава задължително да я променяш!  Овладяването на физическата реалност означава, че не те е грижа дали тя се променя, или не! (аплодисменти в залата) … Разбираш ли разликата?

Участник: Да.

Башар: Когато разбереш, че можеш да изпаднеш в състояние на блаженство, независимо от това какво се случва във физическата реалност, то тогава си овладяла физическата реалност … Това помага ли ти?

Участник: Помага ми … как да променя чувството, че не притежавам необходимото, за да постигна това?

Башар: То на какво се основава? Нали знаеш, че чувството се основава на нещо, което приемаш за вярно. Защо вярваш, че не притежаваш необходимото? Всъщност ще задам въпроса по различен начин. Как е възможно да имаш, или да нямаш това, което е необходимо? Как е възможно да имаш въобще някакво преживяване, ако нямаш необходимото?

Участник: … …

Башар: Ти разбираш, че създаваш своята реалност във всеки един момент, нали?

Участник: (колебливо) Да-а.

Башар: Как можеш да правиш това, ако нямаш необходимото?

Участник: Може би аз създавам една слаба реалност …

Башар: Реалността, която създаваш, е точно толкова солидна, колкото и реалността на всички останали. Просто ти я дефинираш по начин, който определя как я преживяваш. Помни, както сме казали, че много хора на вашата планета вярват, че използвате 10% от своя мозък. Това е безсмислица. Вие използвате 100% от мозъка си, за да направите така, все едно че използвате само 10%. Това е много по-различно от ситуацията, в която използвате действително само 10%. Следователно, ако вие знаете това, може да решите да използвате 100-те % от мозъка си, за да изглежда, че ползвате по-голяма част. Аналогично, макар че ти може би изграждаш, или избираш една реалност, която изглежда слаба, ти трябва да разбереш, че ти напълно я създаваш. Ти я създаваш толкова солидна, колкото всеки друг, независимо каква е нейната конфигурация. Реалностите са равни, в смисъл че всички са създадени от съответните хора. Така че ти имаш възможността и опцията просто да промениш конфигурацията и това няма нищо общо със степента, в която ти създаваш тази реалност. Солидността на реалността, която създава всеки един от вас, е една и съща! Ако това не бе така, никой от вас нямаше да преживява реалността. Разбираш ли разликата?

Участник: Да.

Башар: Тогава използвай силата, която очевидно вече демонстрираш, за да създаваш своята реалност, като се постараеш да се освободиш от нуждата да чувстваш, че нещо ти липсва. Успокой се и разбери, че не ти липсва нищо. И като се успокоиш по този начин, ще придобиеш повече способност да конфигурираш реалността си по начин, който наистина предпочиташ. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Трябва да използваш парадокса по този начин. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И аз ти благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден. И ти гласуваш за …?

Участник: За яснота.

Башар: Добре, продължавай.

Участник: Аз следвам своето страстно увлечение, което е свързано с храненето и дълголетието … и в последно време използването на тонизиращи средства и елексири. 

Башар: Добре, това са все позволения.

Участник: Да, и те ми доставят голямо удоволствие.

Башар: Чудесно.

Участник: И се питам дали би споделил някаква рецепта?

Башар: Рецепта за какво?

Участник: За нещо тонизиращо за мен.

Башар: Мислех, че ти си тази, която е ентусиазирана да създава елексири?

Участник: Да, но аз си мислех …

Башар: Тогава защо не създадеш рецепта с помощта на своята радостна възбуда?

Участник: О кей.

Башар: Защото единственото нещо, което бих ти дал, е едно друго позволение и твоето въображение е, което трябва да определи дали то действа при теб, или не. Става дума само за позволение. Ако си ентусиазирана по отношение на тонизиращите напитки като позволения, тогава направи си напитка, която ти действа най-добре като позволение. 

Участник: Хм, разбирам какво имаш предвид …

Башар: Добре, искаш формула?

Участник: Да.

Башар: Вода. (смях и аплодисменти в залата)

Участник: Това не е смешно, разбирам напълно.

Башар: Това е възможно най-чистата тонизираща напитка.

Участник: Да, аз открих една изворна вода, която използвам, и съм много развълнувана.

Башар: Много добре. Ето че вече знаеш какво трябва да правиш. Не е необходимо аз да ти казвам. Нещо друго?

Участник: Не, това бе всичко. Благодаря много.

Башар: Наздраве!

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Гласувам за петте. Забелязах, че хората в тази зала са твърде интелигентни и реших да ги последвам в гласуването.

Башар: Добре.

Участник: Първият ми въпрос е дали живеем в симулирана реалност?

Башар: Ти си този, който я създава. Така че, в определен смисъл, отговорът е да.

Участник: О кей. Би ли казал нещо повече по този въпрос?

Башар: Ти просто си едно съзнание. Всичко, което се случва и което ти мислиш, че се случва извън теб, се случва в съзнанието ти. Няма нищо извън него, наистина. Това не е ли симулация? 

Участник: Да.

Башар: Ами ето това е.

Участник: Следващ въпрос. Ти каза, че ние сме същества от трето равнище на плътност.

Башар: Да, вие се придвижвате към четвърто равнище на плътност.

Участник: И това е възнесение?

Башар: Да.

Участник: Забелязвам известно отчуждаване от някои от моите приятели и от семейството ми.

Башар: Това е естествен симптом от преминаването ти към различна вибрационна честота, с която те може да избират да не бъдат съвместими. 

Участник: В случая бих искал да направя едно изявление.

Башар: Добре.

Участник: Първоначално се страхувах от това, но продължих по пътя си, защото част от мене чувстваше, че съм на прав път. След това видях как приятелите ми и семейството ми започнаха да се променят в положителен смисъл.

Башар: Това, което си видял, е преместването ти в реалност, където техните версии, които съществуват в тази реалност, са повече в съответствие с промените, които си извършил със себе си. Това не са същите индивиди.

Участник: Бих искал да зная как да усиля тази честота.

Башар: Следвай най-силната си радостна възбуда, с всичките си възможности, без всякакво настояване спрямо крайния резултат. Това е единствената необходима формула. Ако не искаш да повярваш, това не е задължително, но е така. Това помага ли ти?

Участник: Да. Малко трудно ми е да формулирам това, но в процеса на възнесение ще придобием ли свръх сили? Това, което считаме свръх сили днес, като телепатия, телекинеза …?

Башар: Да. Защото това са неща, присъщи на определени равнища на вибрация.  Овладяването им е просто естественият страничен ефект от това, че следвате най-силната си радостна възбуда. Това става естествено с ускоряване на вибрацията ви. 

Участник: Супер. Аз лично никога не съм се занимавал с психотропни вещества, но ми е интересно дали гъбите имат роля в човешката еволюция.

Башар: Отново: всички неща, които растат естествено на Земята, играят ролята на учители и участват в еволюцията на съзнанието на вашата планета … когато са използвани по подходящ начин.

Участник: В един от твоите сеанси чух да казваш, че марихуаната е едно растение-портал.

Башар: Да. Става отново дума за определена вибрация, която представлява прага между физическата и нефизическата реалност и която наричаме Матрица на реалността, където, в определен смисъл, вашето съзнание проектира физическите преживявания, които ще имате. Следователно този конкретен учител е в състояние да произвежда вибрация, която ви позволява да преразгледате и да пренаредите тази Матрица в своя живот.

Участник: О кей. Това по същество е като да консумираш определена вибрационна честота.

Башар: Да. Всичко е вибрационна честота. Всичко е резонанс. Независимо дали има химическо изражение, или не. Защото това е просто един физически символ на една енергия.

Участник: Забелязвам, че има много движения, свързани с извънземните, но между тях има доста голям разнобой и се страхувам, че те няма да постигнат единство, когато това стане необходимо.

Башар: И какво от това? Ако това е пътят, който те са избрали, това е техният път. В допълнение на това, всички вярвания/убеждения са верни, в собствените си относителни реалности.

Участник: Просто за мен е трудно да повярвам, че моите вярвания/убеждения не са правилните.

Башар: Защо? Те са правилните за теб. Как е възможно да бъдат правилни за някого  другиго … след като ти не си някой друг?

Участник: Аз съм всички останали.

Башар: Ти си твоята версия на всички останали.

Участник: О кей, последен въпрос или просто една дума – Стоунхендж?

Башар: Да.

Участник: Какво му е било предназначението? Защо е бил поставен там?

Башар: Вие вече разбирате астрономическото му значение.

Участник: В известна степен.

Башар: Отново: имало е определени катаклизми, които са се случили на вашата планета. И за да могат хората да разберат как да променят вибрацията в бъдеще, били са създадени определени постройки, които са позволявали по-точното разбиране на определени цикли, за да може вибрационните цикли да бъдат синхронизирани по такъв начин, че да смекчат определени явления, които са се оказали катастрофални в миналото. Този превод звучи ли правилно на вашия език?

Участник: Вероятно за повечето хора.

Башар: Но не и за теб?

Участник: Не.

Башар: Идеята е определена конструкция да фокусира вниманието върху това, че съществуват цикли във вашата реалност, цикли на движение напред, цикли на промяна, които се проявяват редовно. След като веднъж разберете, че тези цикли следват много точна математическа закономерност, вие може да се включите във вибрациите на тези цикли със своето съзнание. И след като се фокусирате върху тези цикли със съзнанието си по определен начин, вие може да се хармонизирате с тези цикли в такава степен, че да променяте събитията, които се случват на планетата. Намираш ли това за по-ясно обяснение.

Участник: Да. Един последен въпрос. 21-ви  декември – това бе промяна в енергията на Земята, но можеш ли да обясниш как?

Башар: Както вече казахме, това е едно накланяне на везните на колективната енергия на вашата цивилизация, която се променя от леко повече отрицателна, в леко повече положителна. Сега вие може да ускорявате тази положителна енергия, за да получите нещо много голямо. Така че вие сте наклонили везната, преминали сте определен праг. Това е също, или по-скоро бе краят на това, което ние наричаме карантина за извънземните цивилизации, които ще посетят вашия свят. Това не означава, че всички ще се приземим едновременно, но сега вече времето, когато ще се осъществи откритият контакт, е напълно във ваши ръце. Никой от нашите закони вече не възпрепятства това, тъй като вече не сте под карантина.    

Участник: Значи сега се уповаваме на вашето милосърдие. (смях в залата)

Башар: Ние сме много милосърдни. Това, което всъщност ви казахме, е, че ние сме зависими напълно от вашата готовност и желание. Вие сте тези, които ще определите кога ще се срещнем. Това вече няма нищо общо с нас. Ние само следваме една политика на ненамеса и по никакъв начин няма да се намесим във вашия процес, но сега този процес е достигнал един момент, когато нашата намеса вече не е под въпрос. Въпросът се свежда изключително до вашата готовност и желание. Ако кажете, че не сте готови, ние няма да дойдем.

Участник: Да сме готови като планета?

Башар: Като определен процент от колективното. Не е необходимо всеки отделен индивид на планетата ви да се съгласи с необходимостта от открит контакт. Трябва да има достатъчно колективен консенсус, за да започне това да се случва. Трябва да помните също така, че веднъж започнало да се случва, ускорението и преместването от една успоредна Земя в друга ще протече по такъв начин, че заедно ще се преместим в една успоредна реалност, в която има версии от все повече хора в тези успоредни Земи, които желаят открит контакт. Така че в крайна сметка не става дума за едни и същи хора.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Башар: Нания, как сме с времето?

Ейприл: Имаме още малко време. Има въпрос от нашите участници през интернет. 

Башар: Давай.

Участник: Как можем да кажем какво е планирал за нас Висшият разум? Може ли това да бъде предоговорено?

Башар: В определен смисъл, това е възможно. Най-големите предизвикателства, които срещате в живота си, обикновено отразяват теми, които сте избрали да изследвате от перспективата на Висшия си разум. След като веднъж разберете това и оползотворите тези предизвикателства по начин, който ви позволява да ги трансформирате в положителен смисъл, то ако изберете да използвате темата, която сте решили да изследвате поначало, може да решите да продължите с изследването на други теми. По този начин може да предоговорите първоначалното споразумение.

Ейприл: Това означава, че по същество трябва да продължиме да изследваме това, за което сме се договорили преди всичко.

Башар: Освен ако едно от нещата, които сте се съгласили да изследвате, е преобразуването на първоначалния контракт. Но това не е задължително. Но не разчитайте на това, тъй като то не важи за повечето от вас.

Ейприл: О кей.

Башар: Това помага ли?

Ейприл: За мен помага.

Башар: Помнете, че вие сте знаели какво правите, когато сте избрали да следвате определен път. Макар че в днешно време имате далеч по-голяма свобода, в сравнение с това, което сте можели да си позволите в така нареченото от вас минало, включително способността да предоговаряте, все пак, в болшинството случаи, вие сте знаели много добре какво правите, когато сте избрали своя път. И това в общия случай са темите, които наистина желаете да изследвате. Вие обаче може да прибавяте към тях. Вие може да действате по много по-различен начин, отколкото сте могли в миналото. Така че зависи напълно от вас да разберете за каква гъвкавост става дума, какво означава да правиш избор и какво означава да носиш отговорност за това. И вие наистина трябва да създадете в себе си абсолютно познание и увереност в своята способност да действате. И когато сте способни да действате с пълна отговорност, ще имате далеч по-голяма гъвкавост по отношение на темите, които избирате да изследвате, и това е съзнание на четвърто равнище на плътност. Така че ние ви благодарим за готовността да изследвате тези нови идеи.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм развълнувана от това, че съм тук в твое присъствие.

Башар: И ние също, безусловно. Ти как гласуваш?

Участник: Гласувам за петия закон, защото зная дълбоко в сърцето си, че всичко е тук и сега. Висшият ми разум ми казва, че това е така, докато Физическият ми ум пита как е възможно това, след като зная, Коледа е през декември.

Башар: Отново: помни, че преживяването на времето е реално, но това не означава, че всичко не е тук и сега. Едното не отрича другото. Едното е описание на структурата, докато другото е описание на преживяването на структурата. Разбираш ли разликата?

Участник: Ще оставя това да отлежи, благодаря ти.

Башар: Добре. Какво друго би искала да обсъдим?

Участник: Нещо, което особено ме интересува, е разкопаването на Сфинкса. Казват, че той е на около осем хиляди години …

Башар: Той е малко по-стар от това.

Участник: И точно това ме заинтригува.

Башар: Осем хиляди и петстотин години.

Участник: Какво има в него?

Башар: Под него?

Участник: Да.

Башар: Загадки.

Участник: Нямам търпение да науча какви.

Башар: Ще трябва да почакаш. Представи си или си припомни времето, когато може да си видяла една статуя на Анубис. Запозната ли си с това?

Участник: Не.

Башар: Едно божество от подземния свят с глава на чакал. Чакал като куче, който е седнал като сфинкс, защото това е първоначалната форма на Сфинкса. Така както Анубис е изобразяван най-често в древното египетско общество, той седи върху една кутия. Същото се отнася и до Сфинкса. Той седи върху една подземна кутия, подземна стая със загадки и тайни. Някои от тях всъщност вече са били разкрити … и скрити от обществеността, но болшинството не са. Защото още не е дошло времето за някои от тези загадки да бъдат разкрити. Има обаче все още няколко там, в подземната кутия, в тайни помещения, които предстои да бъдат отворени. Те няма да бъдат отворени, преди да придобиете по-задълбочено разбиране на честотите, на резонанса, на съотношенията и пропорциите. И когато прозвучи правилната песен, и отекне правилната вибрация, кутията ще разкрие своите тайни една след друга. Това може да се случи по всяко време между сега и годината, която наричате 2050-та. Зависи точно от темпото на ускорение във вашето общество, от темпото на възнесение, от това, което ще се случи по отношение на контакта между вашия свят и други цивилизации, в контактния прозорец между 2025-та и 2033-та, защото даже установяването на контакта няма да бъде достатъчното условие за разкриване на мистериите в кутията под Сфинкса. Но това ще се случи. Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Отговаря, благодаря ти!

Башар: Нещо друго?

Участник: Да, във връзка с темпото на ускорение на вибрациите – колко близо сме до контакта днес?

Башар: Както вече казах, вероятният прозорец, според отчитането на настоящата вибрация, съществуваща във вашето общество, е някъде между вашите години 2025-та и 2033-та. През този период ще установите открит контакт с друга цивилизация.  

Участник: Страхотно! Само още нещо. Наистина, наистина се интересувам много от Акашовите записи.

Башар: Наистина, наистина.

Участник: Да.

Башар: Акашовите записи не съществуват в смисъла, в който повечето хора на вашата планета ги дефинират. Те просто отразяват идеята, че всичко е тук и сега, и следователно постоянно на разположение. Това не е някакво тайно място. Става дума за вашата способност да достигнете до всяка информация, когато пожелаете, стига да изравните вибрацията си с тази на информацията, която желаете. Тъй като всичко съществува тук и сега, цялата информация е винаги на разположение. Това са Акашовите записи. Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Благодаря ти. Можеш ли да ми предложиш нещо смислено, върху което да се замисля в следващите няколко месеца?

Башар: Това, което мога да ти предложа като много смислено, е, че животът няма смисъл. Разбираш ли тази идея? Животът не притежава присъщ нему смисъл. Ти си направена да придадеш смисъл на живота и смисълът, който ще му придадеш, определя резултата, който ще получиш. Това е смисълът на живота.

Участник: Добре, приемам това. Имам също въпрос относно астралното пътуване. Как мога да правя това?

Башар: Ти го правиш много добре от време на време, без да знаеш, че го правиш. Повечето от вас правят това в съня си. Когато успокоиш ума си и се освободиш от духа си, в този смисъл … но помни, че илюзията, преживяването ти може да бъде, че ти си дух, който напуска тялото си. Това което всъщност се случва, е, че съзнанието ти се разширява отвъд параметрите на физическата реалност. Ти можеш да си създадеш илюзията, че плуваш в духовна форма над тялото си, но ти просто се разширяваш като една разширяваща се сфера. Ти разширяваш фокуса на съзнанието си. И, в определен смисъл, това би трябвало да ти говори, макар това да е също един символ, един евфемизъм, че не толкова тялото ти съдържа твоя дух, а точно обратното – духът ти съдържа твоето тяло. И когато духът се фокусира по определен начин, той се превръща в нещо като кристализирано преживяване на съзнанието, което наричате физическа реалност. Колкото до напускането на тялото от страна на духа – това е просто разгръщане на съзнанието в един по-малко кристализиран фокус. И това е астралното пътуване. Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Тогава си представи, когато си легнеш за сън, тази свиваща и разгръщаща се сфера от кристализирано съзнание. И почувствай себе си как се разгръщаш като сфера, като един мехур отвъд тялото си … почувствай как разширяваш фокуса си отвъд физическата сфера. И ако практикуваш това, то е едно позволение, което може да ти даде желанието да си позволиш да осъзнаеш насън, че съединяваш физическата с нефизическата реалност през всичкото време. Това помага ли ти?

Участник: Благодаря ти много!

Башар: Приеми нашата безусловна любов и сладки сънища … Сега може да направите кратка почивка. Ще продължим с вашето холотопно преживяване, за да кристализирате и запечатате идеите, които дискутирахме в този ден от вашето време.

Башар: Сега моля всички се отпуснете, поемете дълбоко въздух … и го отпуснете. Поемете още веднъж дълбоко въздух … и го изпуснете. Поемете дълбоко въздух … и го изпуснете. Продължете да дишате без усилия и дълбоко, и си позволете да се понесете, понесете, понесете в своето съзнание. Все по-дълбоко и по-дълбоко, по-плавно и по-плавно, по един резонантен начин. Понесете се върху вибрациите на звуците и светлините. Позволете си да гледате в центъра на холотопа, нежно фокусирайки погледа си и си представете, ако пожелаете, че плувате над кръглата заседателна маса на Междузвездния съюз, в заседателната зала. И че всяка форма около масата представлява едно същество, един от членовете на Съюза. Позволете си да бъдете един дух, който плува над конклава, който дискутира и изследва най-различни въпроси, най-различни идеи и перспективи. Позволете си просто да плувате свободно над тази заседателна маса, в тази зала и да наблюдавате, поглеждайки надолу, всички същества седнали около масата, и всички същества, наредени в множество редове зад тях, в галериите, в амфитеатъра, всички фокусирани върху идеите, представяни в центъра на залата, във фокуса на холотопа, който представлява самата разисквана тема и нейната идея. И всички умове са свързани и размишляват, размишляват върху загадките на тази идея, на Законите на Творението. Четири или пет? Четири или пет? Четири или пет?

Днес болшинството от вас гласуваха за петте закона, както и ние сме гласували за пет закона, които да подпомогнат разбирането на много цивилизации, които избират този израз като най-представителен за тази идея … най-ясна, най-кристализирана форма на тази идея. 

И докато плувате над заседателната зала и над конферентната маса и наблюдавате всички същества, присъстващи в този конклав, позволете на себе си, позволете на своя фокус да се спре на едно конкретно същество. Това същество сте вие. И вашето присъствие в тази зала, на тази маса, в този конклав, е добре дошло. Вие принадлежите, вие принадлежите, вие принадлежите. И вие сте поканени да споделите, да участвате и да изразите своето мнение, своята гледна точка, своята уникална вибрация, която се слива с вибрацията на цялото, и вибрацията на цялото подкрепя уникалната, индивидуална ваша гледна точка … и ви приветства с добре дошли, окуражава ви да споделите красотата, кристалната красота на многоизмерния кристал на Творението, който представлявате в своята уникалност. Защото сега вие гледате в окото на Творението, откъдето произтичат всички понятия, всички идеи и това е всичко, върху което размишляваме. Това е единствената мистерия, това е единственото приключение, това е единственото изследване – да опознаем, да опознаем, да опознаем „Всичко, което е”, колкото е възможно по-добре от своята уникална перспектива и да бъдем това, което сме, колкото е възможно по-пълноценно. Следвайте своята най-силна радостна възбуда, своята най-силна безусловна любов, с толерантност, откритост и действие. Излъчвайте вибрационна енергия към всички същества, не само в Междузвездния съюз, но и в цялото Творение. Нека изпратим заедно покана към всички, да се присъединят … да се присъединят, но никога да не изгубят своята уникална индивидуалност и да се хармонизират с всички нас, и да пеят, и да звънтят с гласовете на всички същества във „Всичко, което е”, които съставляват самата вибрационна идентичност на Творението. Музиката на сферите, музиката на всички измерения и равнища, на всички реалности, на всички преживявания, този вибрационен зов на тръба, отправен от „Всичко, което е” към вас, който поражда вълните от светлина, които достигат до вашите брегове и върху които вие се понасяте обратно към центъра на Съществуванието. И вие откривате там, в този момент, в този център, че вие самите сте „Всичко, което е” … И вие експлодирате, в екстаз, във всички форми, във всички измерения, във всички сфери, във всички реалности, във всички изражения и във всички компоненти, които поддържат целостта на общата картина, които поддържат Единството.       

Сега Петте закона на Творението кристализират във вас, за да подпомогнат вашето най-дълбоко разбиране на връзката ви с Творението и на връзката ви с всичко и с всички, които са части на Творението. Чуйте звъна, който ви зове, и си позволете да му отвърнете … това сега е гласът на самото Творение, който ви говори директно, от вашите сърца, от вашите умове, от вашите души. Бъдете в мир, защото аз съм тук и ние сме Едно. Безусловна любов е това, от което сте направени, безусловна любов и вълната, върху която се носите, и безусловната любов са всичко, което съществува. Отговорете на зова и нека бъдете чути, и зачетени. Изправете снага и застанете с лекота, в своята истинска същност. Защото всичко, което ще откриете, когато отговорите на този зов, е, повече от това, което сте. Позволете си да поемете всичко това с вдишания въздух, поемете го дълбоко и го направете част от себе си, след което го идишайте в атмосферата на своята реалност. Поемете дълбоко въздух … и го изпуснете. И нека той се превърне в реалността, в която живеете. Сега поемете отново въздух … и го задръжте, задръжте, задръжте, след което го изпусне-е-ете … и се обновете, освежете, и се понесете върху ръцете на Творението, в пълна подкрепа, във всеобхватна любов, в пълно братство и сестринство, с всички нас и с всички вас. Ние сме едно семейство, едно семейство, едно семейство. Добре дошли у дома, добре дошли у дома, добре дошли у дома!

Нека музиката утихне и светлината да омекне, нежно, нежно, нежно. Позволете на всичко, което не принадлежи на вибрацията, която предпочитате, да избледнее и бавно, бавно се събудете в една нова реалност, едни нови хора. Добре дошли!

Всички приемете нашата безусловна любов и най-дълбока благодарност за съвместното сътворяване на това взаимодействие в този ден от вашето време. Помнете, че когато се впускате напред, вие се впускате в един нов свят. Изследвайте с нови очи, с пресен поглед, защото макар нещо да ви изглежда познато, вие никога преди не сте били в тази реалност. Когато решите да погледнете с нови очи, вие ще видите нови неща в една нова реалност.

Ние ви благодарим, ние ви обичаме. Хубав ден!