(С) 2015 Превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден на всички в този ден от вашия живот, как се чувствате?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Добре. Ние ви благодарим още веднъж за съвместното създаване на това взаимодействие и бихме искали да започнем това предаване като ви известим, че няма грешка в това, че сте тук тази вечер, за да си говорим относно сбърканата идентичност. Така че не правете грешката да считате своите грешки за грешки. Ние разбираме какво имате предвид, когато казвате: „Направих грешка, сбърках; нещо се случи, което не бе точно според очакванията ми”. И разбира се, когато това се случва, ние винаги казваме: „Поздравления!” Защото вие сте направили неочакван завой в посока, която всъщност може да ви бъде от голяма полза. По-конкретно обаче, идеята тук е да преформулираме понятието, защото ние също така знаем, че много от вас, когато преживявате това, което наричате „грешка”, се чувствате много подтиснати, започвате да се тревожите, че сте направили нещо лошо, осъждате себе си, мислите, че трябва да правите нещо по различен начин. И докато отново: ние разбираме, че винаги е възможно да има подобрение, възможно е винаги да има усъвършенстване и повече проявления на това, което предпочитате, въпреки това, тъй като понякога е по-добре за някои хора на вашата планета да преживеят тъмнината, което им позволява да видят по-ясно светлината, идеята да преживеете една грешка, може също да бъде използвана по този начин. И ние силно ви препоръчваме да правите това, за да може да извличате полза от един неочакван резултат – даже и когато този неочакван резултат изглежда нещо, което не предпочитате.

Това, което бихме искали да предложим и да ви окуражим да правите, винаги когато имате преживяване, което наричате „грешка”, е не да го подминавате набързо, не да го пренебрегвате и загърбвате, но да го разгледате по-отблизо, да отворите любопитството си за да помислите защо то се е случило по конкретния начин. Активирайки своето любопитство и изследвайки това, което преди сте нарекли „грешка”, може да получите задълбочено познание за себе си, за своите определения и убеждения; може да прогледнете в структурата на своята личност и това може да ви даде голямо преимущество, голяма перспектива за това как да предефинирате себе си. Разбира се, също така, както много от вас знаят, понятието „грешка”, може да бъде използвано и в положителен смисъл за усъвършенстване на даден процес. Вие знаете, че много от великите изобретатели на вашата планета са установили, че не са открили това, което са имали намерението да открият, стотици и хиляди пъти преди да го открият. Тези от тях, които са си позволили да запазят състоянието си, белязано от любопитство, удивление и въображение, са разбрали, че ползата от откритието на начините, не довели до изобретението, са също нещо положително. Защото те са ги довели една стъпка по-близо до разбирането и изучаването на допуснатите грешки. Всички сте чували фразата: „Да се поучиш от грешките си” и в този смисъл знаете, че това може да е нещо полезно. Полезно е също да помислите, че в случая не става дума само за вас. Защото вие, както и всеки друг, преминава по един неутъпкан път, и открива неща, които задължително не отговарят на предпочитанията му, и въпреки това, изследвайки ги и активирайки своето любопитство, вие не само усъвършенствате процеса за себе си, но правите това и в полза на другите. Всеки път, когато преминавате по един път, където нещо не се получава според очакванията ви, вие маркирате пътя за други, като спестявате техните възможни грешки. Идеята за откриването, че нещо не се получава според предварителните очаквания, спестява на други хора много време, защото те вече знаят, че това няма задължително да доведе до успех и за тях. Така вие сте от полза за по-широката общност, за масовия консенсус, с желанието си да изследвате неща, които задължително няма да се окажат най-резултатният път за някого другиго. Така вие сте изпълнили ролята на пионер, който проучва неизследвана територия и сте отишли в това, което някои наричат terra incognita. „Внимавайте, тук може да има дракони!” И така, вие сте разчистили пътя и сте си позволили, поемайки по различен път и завършвайки в това, което може да наречете „задънена улица”, да откриете възможност за повече разбиране, повече преживяване, повече осъзнаване. Вие сте направили по-ефективно пътуването на други, като сте открили тези неща, които наричате грешки.

Няма никаква причина да поставяте отрицателна оценка на себе си и ако имате желание за миг да спрете, когато се случи нещо, което наричате грешка, помислете върху него, поиграйте си с него, поразсъждавайте: „Защо това се случи по този начин? Какво има тук, което в противен случай, не бих открил относно себе си, относно моите мисли, поведение, чувства, убеждения? Нека се замисля! Може би това е не по-малко вълнуващо от това, което мислех, че изследвам. Това обаче е неочаквано и то отваря нова област, нова врата – нека премина през нея, нека изчакам малко, за да видя какво мога да извлека и узная.” Може да се окажете силно изненадани от това, което ще разкриете – неща, които ще ви бъдат от полза по-късно и които първоначално сте счели за ненужни. По-късно обаче може да откриете, че това, което ви е изглеждало погрешно преживяване, всъщност ще се окаже нещо, от което сте се нуждаели в този по-късен момент. Защото вие може да се обърнете назад и да си кажете: „А-а, онова нещо, което научих, вървейки по онзи път, който доведе до грешка, сега влиза в употреба по различен начин, на различно ниво, в различна перспектива, от по-широка гледна точка и сега виждам защо това съвсем не бе грешка, а нещо, което е трябвало да узная по своя път. Това е нещо, което е трябвало да узная за себе си, което сега ми позволява, след като сега съм стигнал(-а) там, където се надявах да преживея по-пълноценно това, което съм постигнал. И сега вече виждам цялата идея, цялата картина, от една холистична гледна точка и не трябва да считам, че предишното ми преживяване е било грешка, прекъсване, препятствие или нещо излишно, а наистина част от процеса на все по-задълбочено научаване на това кой(-я) съм, в което е и целият смисъл”. Както вече сме казали, процесът е крайната цел, пътешествието е крайната дестинация.

Ако разсъждаваме по този начин, няма такова нещо като грешки. Всичко, което се случва, включително това, което за момента изглежда като грешка, е част от това пътешествие, валидно е само за себе си и ви учи на нещо, ако имате желание просто да му отделите малко внимание, просто ако сте любопитни да го изследвате и да видите какво има да ви каже, какво има да отрази към вас.

И така, в една друга интерпретация на идеята за сгрешената идентичност, болшинството от вас мислят, че знаят кои са … Вие не знаете. Наистина не знаете. Това е, което откривате по този път, в този процес, в това пътешествие. Вие откривате кои сте, но в действителност, вие все още не знаете кои сте. И докато се придвижвате напред и абсорбирате всяко отделно отражение, всеки отделен урок, всяко отделно преживяване, вие добавяте към знанието, вие добавяте към разбирането, вие добавяте към представата за това, което в действителност представлявате. Защото, като сте фрагментирали себе си, така да се каже, вие предприемате това пътешествие с цел да се съберете отново в едно. Вие вървите по един път с тази кошница в ръка и тук-там вие събирате частите от себе си, слагате ги в кошницата и в края на пътешествието вие ще имате всички свои части, за да сглобите себе си и да разберете кои наистина сте били, когато сте започнали това пътешествие, и то от позицията на забравяне кои сте. И сега сте събрали отново себе си по пътя, припомнили сте си кои сте, вървейки по пътя, за да узнаете кои сте наистина. 

Молим спомнете си, че от време на време сме определяли чанелинга като нещо, което извършвате само в отделни моменти, когато сте във върхова форма, когато сте в синхрон с това, което обичате да правите, когато действате на тази вибрационна честота в синхрон с истинската си същност и докато всичко това е вярно, сега ще ви доверя една малка тайна. Вие извършвате чанелинг непрекъснато. Защо? Защото вашата личност, това, за което се мислите, е нещо изкуствено. Това е една проекция. Вие проектирате посредством чанелинг личността, която мислите, че сте. Защото това произлиза от Висшия ви разум и бива проектирано в понятието на една ограничена физическа реалност, и по този начин лицето, за което се мислите, е една същност, резултат от чанелинг. Така че вие, в определен смисъл, крачите в този живот като никой … конкретно. Научавайки като кого може да проявявате себе си, все повече и повече отразявате този, който в действителност сте, на едно по-високо равнище, от една по-висша гледна точка. Така че вие всички сте продукт на чанелинг, всяко едно лице на вашата планета извършва чанелинг на своята личност от позицията на един по-висш източник.

В същото време, когато казваме, че става дума за една изкуствена конструкция, ние по никакъв начин не искаме да я омаловажим. Когато обаче вие мислите за себе си като тази личност, докато живеете живота си, това е една погрешна идентичност. Това наистина не отговаря напълно, истински, на това, което сте. Това (за което се мислите) е едно частично отражение, един символ, проява на една идея, на едно понятие, на една житейска тема, която вашето висше Аз изследва чрез едно средство, което наричате личност, тази проекция, резултат на чанелинг, този символ, това отражение, това проявление на тази тема. Като личност, вие сте едно изследване на житейска тема от конкретна перспектива. Така че вие всички сте резултат на процес на чанелинг през всичкото време, от страна на вашата по-висша версия.

Това ще съвпадне с идеята, която ще изследваме утре във вашето време, когато ще говорим за гледната точка на Свръхдушата. Ние ще свържем тази идея за вашата личност, резултат от чанелинг, с идеята за начина, по който Свръхдушата преживява себе си, и как вие, добивайки малко по-задълбочено разбиране за същността си като същество, резултат от чанелинг, може да използвате това, за да ускорите, увеличите и усилите своето житейско пътешествие, като се научите не само да гледате на себе си като индивидуалната идентичност, за която се мислите, но също така и от гледната точка и перспективата на Свръхдушата за това какво означава да бъдеш една индивидуална Душа, една индивидуална личност. 

Вие сте твърде ефимерни, вие сте същности, които непрекъснато променят своята форма (shapeshifters), вие непрекъснато се изменяте и преобразявате в различни личности във всеки един момент, защото ако вашата личност беше наистина нещо твърдо, вие нямаше да можете да се променяте. Вие трябва да сте една димна завеса, една идея и в определен смисъл, наистина несъществени и това ви предоставя възможността да изразявате себе си по най-различни начини, да създавате преживяване за пространство и време, и приемственост, и промяна, и да преоткривате себе си от различни гледни точки отново и отново, и отново. Ако наистина бяхте нещо солидно като същност, това нямаше да е възможно.

Вие сте проекция на светлина върху един филмов екран. Вие сте персонаж в една игра. Вие сте една идея, една красива идея, но само идея на своето висше Аз. Вие сте един сън, който е сънуван от „Всичко, което е”, и вие сте също така този, който сънува. Защото вие сте „Всичко, което е”, по всички начини, по които може да бъдете. Докато обаче вървите по своя житейски път, не бъркайте идеята за своята личност като нещо, което изчерпва вашата същност. Защото макар личността ви да ви изглежда последователна във времето, тя не е. Това е вашата илюзия. Вие сте далеч по-податливи на промяна и по-гъвкави, отколкото може да си помислите. И сега е времето да разгърнете своята идентичност по такъв начин, че да не правите грешката да приемате себе си за по-солидни, отколкото сте, за неподлежащи на промяна и да приемате последователността и приемствеността в живота си като толкова фиксирани, колкото са ви изглеждали в миналото. Вашето минало и бъдеще са тук и сега, и вие може да изобразите, вие може да приемете одеждите на различните идентичности, които представляват вашето висше Аз, по-голямата идентичност, от която тази ваша идентичност е една част. Вие обаче може да започнете да мислите за себе си по един много по-обхватен начин, като знаете колко ефимерна е наистина идентичността на настоящата ви личност. И така, сега, когато водите своя живот, открийте се за тази по-обхватна идентичност … Намирате ли смисъл във всичко това?   

Аудиторията: … …

Башар: Добре. Когато ние ви казваме, че вие сте резултат от чанелинг на своята личност, започвате ли да се чувствате малко по-различно от това, което сте си мислили до момента, че сте? Защото истинското ваше Аз е лицето зад завесата. Вашето тяло е просто една завеса. И то не е вашата идентичност. То е една част, но не и съвкупната ви идентичност. Ако вярвате, че е, би било грешка. То обаче ви е служило. То ви е довело до този момент, в който може да дръпнете завесата и да разкриете повече от себе си на себе си, и о-о-о, в какъв шок ще изпаднете. Колко блестящо, колко безгранично, колко красиво, колко изумително, колко творческо, колко изпълнено с въображение, колко силно е това същество зад завесата, което е създало завесата, което е създало илюзията, което е създало димната завеса, което е създало тази идентичност, което е произвело чрез чанелинг тази личност, за да изследва едно царство на съзнание  в рамките на по-обхватното съзнание, което сте. Защото помнете, че няма нищо навън; всичко, което преживявате, се случва в по-голямото съзнание, което сте, в т.ч. в това понятие, което наричате (физическо) тяло. Вашето съзнание не е във вашето тяло, вашето тяло е във вашето съзнание. То е една проекция на светлина, една илюзия за отражение. Вие сте просто нещо, направено от дим. И така … издухайте себе си надалеч и вижте какво всъщност ще се отрази обратно към вас … в огледалото на Творението.

Ние ви благодарим за позволението да изложим всичко това пред вас. Ще навлезем в по-голяма дълбочина на тази идея по време на нашите взаимодействия с вас, за да разкрием повече от вашата същност. Междувременно, молим започнете да споделяте, ако желаете.

Ейприл: Моля желаещите да преминат от тази страна … Това бе много интересно.

Башар: Вие всички сте много интересни. Не се заблуждавайте за това.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Сега аз ще поставя въпрос към всички вас, преди вие да задавате въпроси, или да ни ангажирате с диалог. Готова ли си?

Участник: Да.

Башар: Коя си ти?

Участник: Не зная.

Башар: Точно така! Сега може да зададеш въпроса си.

Участник: Всъщност исках да направя изявление …

Башар: Добре.

Участник: И след това да задам въпрос … може би два въпроса.

Башар: Ще видим.

Участник: Исках да кажа нещо във връзка с моите преживявания с контактния кристал и с това, за което ти говориш. След като закупих контактния кристал, аз започнах да си спомням … не свои минали животи, но мои приятели от всички мои въплъщения.

Башар: Ти разбираш, че всички тези въплъщения съществуват едновременно, нали?

Участник: Да.

Башар: И че всяко едно от тях, това всъщност не си ти като личност. Те са самостоятелни хора.

Участник: … Да, и те имат свои преживявания.

Башар: Ти си се свързала с въплъщение, което има подобно преживяване и изследва подобна житейска тема, защото това е една от темите, които си избрала да изследваш в това въплъщение. И така ти се свързваш с това въплъщение, защото то може да ти предаде преживяване, информация и енергия, за да ти помогне да изследваш темата, която изследваш тук, така както по подобен начин ти му предаваш информация и енергия, за да изследва едновременно своята тема в своята референтна рамка.

Участник: И аз така си помислих. И даже когато погледнах в огледалото, видях това превъплъщение и разбрах, че преживяваме едновременно едно и също нещо.

Башар: Да, но когато казваш „прераждане“, това е една илюзия. Макар преживяването да е реално, това не е коректно описание на механизма.

Участник: Да.

Башар: Добре, и …?

Участник: И това също така ми позволи да проявя чрез чанелинг различни психични способности и да имам интересни преживявания.

Башар: Благодаря ти, че си използвала позволението по този начин, за да разкриеш повече от това, което си.

Участник: Да. Това бе едно фантастично позволение.

Башар: Добре.

Участник: Първият ми въпрос … Спомням си веднъж карах кола и изведнъж се озовах на мястото, откъдето бях тръгнала. Дали съм се телепортирала?

Башар: Е, получила си малко помощ.

Участник: Така си и мислех, но това се случи …

Башар: Това въпрос ли беше? Като че ли искаше да добавиш нещо към „това се случи” – една нощ, един ден, в два часа след обед …?

Участник: Това се случи през деня.

Башар: Да, и си получила известна помощ.

Участник: О кей, благодаря ти. И също така … миналата седмица се озовах … изглеждаше като преживяване на прага на смъртта, защото това бе автомобилна катастрофа, но другата колата тръгна срещу моята … и като че ли премина през мен …

Башар: Ти си се преместила (в друга реалност).

Участник: О кей.

Башар: Ти си се преместила встрани от пътя на другата кола.

Участник: Беше твърде драматично … о кей.

Башар: Тези неща ще се случват все повече, колкото по-ефимерна става вашата реалност. Ще започнете да виждате тези симптоми на сливането с реалността от четвърто равнище на плътност, където физическата реалност, която винаги сте приемали за много солидна, не е такава. И ще имате все повече от тези изплъзващи се преживявания. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре … и този род неща, които привидно са магически и странни, ще стават нещо обикновено.

Участник: И ще стават нещо естествено?

Башар: Те са естествени.

Участник: И ще се свързвам с все повече въплъщения …?

Башар: С повече от себе си.

Участник: Можеш ли да ми кажеш кой ми е помогнал с онова телепортиране?

Башар: Същество от друго измерение.

Участник: Може би аз съм свързана с него по някакъв начин?

Башар: Да-а-а.

Участник: Предполагам, че това бе всичко. Благодаря ти, обичам те.

Башар: Благодаря, ние също те обичаме.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден, ти коя си?.

Участник: … Аз се развивам, аз …

Башар: Ти коя си?

Участник: Не зная.

Башар: Благодаря ти. Какъв е въпросът ти?

Участник: Правила съм много изследвания върху слънцето.

Башар: Била си върху самото слънце, или си правила изследвания на слънцето?

Участник: Изследвания на слънцето.

Башар: Добре.

Участник: И причината да го изследвам е, защото имах една медитация, в която ми бе показано, от една друга моя версия, която е от областта на пояса на Орион …

Башар: Да, да, да.

Участник: И те ми казаха, че не се хранят, а абсорбират слънцето …

Башар: Да, енергията на слънцето. Ние правим нещо подобно.

Участник: И те ми казаха, че ние трябва да започнем да правим това.

Башар: Вие не трябва да започнете да го правите, вие може да започнете да го правите. Това може евентуално да бъде част от вашата еволюция като биологичен вид, но не трябва да се насилвате. Докато сте в синхрон с истинската си вибрация и еволюирате естествено, ако такова нещо е релевантно, то ще започне да се случва.

Участник: О кей. Значи, ако продължа да медитирам с тази идея за слънцето, това ще бъде добре.

Башар: Защо не?

Участник: Не искам да се напрягам особено.

Башар: Стига да правиш това, което обичаш да правиш, без да настояваш на конкретен краен резултат, тогава всичко ще бъде наред.

Участник: О кей.

Башар: Ти знаеш ли името на вашето слънце?

Участник: … Не.

Башар: Ти знаеш, че вашата звезда си има име, нали?

Участник: Не, не зная това.

Башар: Всички вие сте й дали име, нали? Не знаеш името на собствената си звезда?!

Участник: Освен това, че я наричаме слънце, не.

Башар: Sol. Ето защо се нарича  Sol-ar system*)

*) Solar system = слънчева система. – Бел. прев.

Участник: О-о-о, благодаря, че ми казваш това. Нямах никаква представа.

Башар: Сега вече знаеш още нещо за своето изследване

Участник: Да, благодаря ти. И те също ми казаха, че нашето слънце е свързано с други слънца и с други слънчеви системи.

Башар: Разбира се.

Участник: И че те общуват помежду си.

Башар: Има определено съзнание, свързано с това, но ти като човек не можеш да си го представиш.

Участник: О кей. Много интересно. Това ме води до друг въпрос, който един приятел ме помоли да ти задам. Аз откривам много неща по време на медитация.

Башар: Добре, значи това е позволение, което ти върши работа.

Участник: Да, точно така. И моят приятел пита дали можеш да поясниш малко повече как медитацията може да бъде използвана като позволение, защото много хора блокират … или им е трудно да изпаднат в това състояние.

Башар: Може би те имат много ограничаващо определение за медитация. Всеки път когато правиш това, което обичаш да правиш, и се унасяш в правенето му, това е форма на динамична медитация. Има много форми на медитация. Целият смисъл на това позволение е просто да ви позволи да функционирате пълноценно за момента. Така че всеки начин, по който си позволяваш да имаш такова преживяване, може да бъде форма на медитация.

Участник: Това не е като спането?

Башар: Меде, меди, миди – по средата. Остани тук, остани сега. Меди-тация. Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: И така, всяко нещо, което ти позволява да останеш тук и сега, да бъдеш по средата между полюсите, е медитация. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, това бе кристално ясно.

Башар: Добре.

Участник: А какво ще кажеш за съня – това същото нещо ли е …?

Башар: Той може да бъде използван по този начин, но в общия случай не, той не е точно същото нещо. Защото той ви позволява да се откъснете от чанелинга на вашата личност и да почувствате повече от своето по-голямо Аз. В определен смисъл, той е като презареждане на батериите ви. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И тогава ти можеш да пренастроиш личността, за която се мислиш. Което всъщност не е нищо повече от едно сондиране, в определен смисъл. Вие всички сте едни сонди.

Участник: (смее се)

Башар: Да, някои от вас са анални сонди. (бурен смях в аудиторията)

Участник: О, господи! Башар!

Башар: Да?

Участник: (смее се) Това беше добре казано.

Башар: Благодаря.

Участник: Запознат ли си с термина „заземяване”?

Башар: Да.

Участник: Наскоро … Аз винаги съм знаела това, дълбоко в себе си, но … наскоро преживях лечебното действие на ходенето боса по земята.

Башар: Добре, и …?

Участник: Това бе прекрасно.

Башар: Наистина е така. И ще продължаваш ли да правиш това?

Участник: Да, и аз го правя всеки ден. Толкова е удивително.

Башар: Добре.

Участник: Въпросът ми е … зная, че това помага също и на майката Земя.

Башар: Да.

Участник: Това обмен на енергия ли е? Приемане на енергия и отдаване на енергия?

Башар: Разбира се, абсолютно!

Участник: О кей. И това е една от причините защо е толкова важно.

Башар: В определен смисъл. Трябва да разбереш, че всичко е една система. Така че, когато кажеш „обмен на енергия”, да, това се случва, но все пак това е една енергия, която обменя себе си. Просто ти помагаш при ускоряването на потока на тази енергия по един естествен начин, с помощта на метода, който наричаш „обмен на енергия”. Ти просто си позволяваш да разбереш, че има модели на резонанс, в общата енергийна система на това, което наричате „ваш свят”, или „реалност”, която включва Земята, както и цялата слънчева система.  

Участник: Да, понякога аз мога да почувствам космоса.

Башар: Да, това е една система, едно нещо, което само изглежда разчленено. Помни, че всичко е тук и сега, и когато ние казваме „всичко“, ние имаме предвид всичко. Всичко е тук и сега. Нещата изглеждат разделени едно от друго поради това, което наричате резонанс или вибрационна честота.

Участник: А-а-а.

Башар: Всичкото време, всичкото пространство, това е едно и също място и един и същ момент, но от различна гледна точка. Съществува само едно място – тук; съществува само един момент – сега. Така че това, което наричаш различни места и различни моменти, би трябвало да бъде едно и също място и един и същ момент, но от различна гледна точка. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Така че това, което наричаш най-отдалечена звезда или най-отдалечена галактика, или най-далечната вселена, са точно тук, точно сега! Просто те са извън твоето преживяване, защото са на различна честота. Но те са точно тук и ти стоиш точно по средата на най-голямата звезда в Творението. Ти обаче не изгаряш, защото си на различна честота. Разбираш ли?

Участник: Да. Никога не съм могла да си обясня това, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Когато говорим за Свръхдушата …

Башар: Ние ще говорим за това утре.

Участник: Разбирам това, но когато става дума за астрологията и нумерологията …

Башар: Да, това са също позволения.

Участник: Това, което откривам и което силно ме вълнува … давам си сметка, че Свръхдушата, това съм всичко аз, което се случва едновременно. Така че когато Свръхдушата е решила аз и всички мои версии … тя е планирала …

Башар: Тя не планира.

Участник: О кей, тя не планира …

Башар: Тя просто е всички тези версии. Просто това е нейната природа. Тя няма нужда да планира.

Участник: И аз гледам една астрологична карта и съм толкова наясно с живота на даден човек, с неговата съдба …

Башар: Темата, която е избрал да изследва, да.

Участник: Да, отпечатъка на душата му.

Башар: Индивидуализираната Душа е изразът, а индивидуализираната личност е действието на тази избрана тема.

Участник: Значи астрологичните и нумерологични схеми са просто вибрации …

Башар: Те са отражения на случващото се с определено съзнание от определена гледна точка. Те не контролират нищо, те отразяват.

Участник: В това има смисъл.

Башар: Зная, затова го казах.

Участник: И това е много вълнуващо.

Башар: Да, така е.

Участник: Супер … и един последен въпрос. Аз още не съм ходила на Маунт Шаста, но по време на медитации ми бе казано, че трябва да отида там и когато имам деца, ще е полезно да отида там.

Башар: Ако пожелаеш.

Участник: Дали това е, защото … тя е известна като …

Башар: Коронната чакра (на Земята).

Участник: Да-а, затова ли е толкова специална, специална област на Земята?

Башар: Е, това, което може да са ти казали, е, че тя може да отразява определени вибрации, излагането на които може да ти бъде полезно, по този конкретен начин, в тази планина-позволение. Така че става дума за разчитане вибрациите на собствените ти енергии, които отразяват теми, които би искала да изследваш, и следователно твоята система от убеждения казва, че при контактът с тази планина-позволение, тези неща ще бъдат по-лесно отразени към теб. Зависи от теб.

Участник: О кей, ще отида. Благодаря ти, Башар, това бе всичко.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден, ти кой си?

Участник: … Все още не зная.

Башар: Добре, поздравления!

Участник: Благодаря ти. Един от въпросите ми е относно вселената.

Башар: Твоята вселена?

Участник: Просто вселената, на квантово равнище.

Башар: Да …?

Участник: Вселената разширява ли се чрез всеки един от нас?

Башар: Да.

Участник: Тогава, на равнището на микрочастиците, вселената се разширява чрез всяка отделна частица.

Башар: Да. Това е, което наричаме основен радиант.

Участник: Следователно всяка една частица …

Башар: Съществува само една частица.

Участник: … …

Башар: Тя изглежда, все едно че е частици, но всъщност е само една частица.

Участник: … …

Башар: Намираш ли смисъл в това? Би ли искал да го обясним по-подробно?

Участник: Да.

Башар: Представи си, и отново, разбира се, това е само един символ, едно обяснение в терминологията на физиката, една аналогия. Представи си, че съществува само една частица и всичко останало е просто една безкрайна празнота. Следиш ли мисълта ми дотук?

Участник: Да.

Башар: И тъй като има само една частица, няма никакви закони на физиката, които да я ограничават. Тя може да прави всичко, което си поиска. Тя не може да наруши нищо, защото е всичко, което съществува. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Следователно тя може да се движи колкото бързо пожелае, което ще рече, че може да пътува с безкрайно висока скорост. Това означава, че тя може да бъде навсякъде в тази безкрайна празнота по едно и също време, нали?

Участник: Да.

Башар: Така че тя може да заеме всяко положение в тази празнота, при което ще изглежда като безкраен брой частици, макар че ще си остане само една частица, появяваща се до себе си отново и отново, и отново, с безкрайно висока скорост. Следователно всяко „разширение”, за което говориш, касае разширението на тази единствена частица, но от различна гледна точка. Защото всяка гледна точка изглежда една и съща, защото е холограмна по природа.

Участник: Има ли начин, по който мога да преживея това на материално равнище, доколкото всички частици, които са на различни места, са всъщност на едно място наведнъж?

Башар: Можеш да имаш мигновени прозрения на това, можеш да имаш много кратки преживявания на това във физическата си реалност, но целият смисъл на съществуването ти във физическата реалност не включва пълното преживяване на това през всичкото време. Ти би могъл „да си потопиш пръста” в това, след което да използваш преживяването си във физическата реалност, да приложиш резултата от това преживяване във физическата реалност. За да останеш в това състояние обаче, предполага да не си повече физически.

Участник: Чувал съм те да казваш, че можеш моментално да се телепортираш в пространството.

Башар: Да.

Участник: Можеш ли да правиш това не само по отношение на пространството, но така също и на времето?

Башар: Да, макар това да не е, точно което се случва. Както вече сме обяснили, това, което вие наричате местоположение в пространството и времето, не е нещо, което предметът заема, а е характеристика на самия обект. Следователно изменението на променливата на мястото на обекта в пространство-времето, означава действително промяна на обекта. Следователно, ако наложите на един обект в местоположение „А” вибрацията на местоположение „Б”, той трябва да престане да съществува в местоположение „А” и моментално да се появи в местоположение „Б”. Това обаче, което ще съществува оттам нататък в местоположение „Б”, ще бъде напълно различен обект. Вие просто създавате приемственост между двата обекта, при което изглежда като че ли преместването е извършено от един и същ обект. Защото спомни си, че всеки един е вече навсякъде. Така че това, което наистина правите, е да се премествате от една гледна точка в друга гледна точка. Защото ти вече заемаш цялото пространство и цялото време, така да се каже. Това е все едно да затвориш лявото си око и да отвориш дясното си око. И това е преместване в пространство и време.

Участник: Много добре, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам и въпрос относно първоначалния контакт. Кога, в кой месец и година ще стане безспорно ясно за всички същества на тази планета Земя … че ще има един кораб … и че ще се осъществи контакт?

Башар: По някое време, абсолютно не по-късно от периода на вашите години 2033-та – 2050-та. Макар че процесът на установяване на открит контакт ще започне между 2025-та и 2033-та. Така както поставяш въпроса относно безспорното убеждение на болшинството хора на вашата планета, абсолютно не по-късно от 2033-та – 2050-та. 

Участник: Съществува ли потенциална възможност за инсцениране на атака от извънземни … при което евентуално съществува извънземно оборудване …

Башар: Зависи от версията на Земята, която избираш да преживееш. Това може да бъде преживяване на тези, които настояват да се придържат към основания на страх сценарий, но няма да се случи на тези, които просто знаят, че не се нуждаят от такова преживяване.

Участник: Отлично.

Башар: Защото помни, че това не се случва на версията на Земята, на която си сега. Откритият контакт се случва на версия на Земята, на която трябва да се преместиш, за да имаш такова преживяване. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре. Така че избери коя версия искаш да преживееш – като поддържаш състоянието си на радостно вълнение, или състоянието си на страх – толкова е просто. Защото и двете се случват точно сега.

Участник: Идеално.

Башар: Помни, че ние просто затваряме едното си око и отваряме другото.

Участник: Точно така, благодаря ти. Последният ми въпрос е свързан с произхода на човека. Защо някои същества са били поставени на тази планета в самото начало? Чувал съм, че е било с цел добиване на злато …

Башар: Има един аспект от вашата история, който съдържа това, но вие не сте били „поставени” тук. На Земята е имало естествено еволюирало човекоподобно същество, част от естествената еволюция на планетата. То е било генетично видоизменено от една извънземна раса, за да стане това, което днес разбирате, че сте като хомосапиенс.

Участник: Можеш ли да ми кажеш коя е била тази извънземна раса?

Башар: Вие ги наричате Анунаки.

Участник: И трябва ли в действителност да придобиваме това злато …?

Башар: Не сега. Това се е случило много отдавна. Идеята обаче, е, че начинът, по който нещата са се случили тогава, било открито от болшинството Анунаки и контингентът от Анунаки, който бил на вашата планета и извършвал тези генетични промени, бил отзован, защото се оказало, че това, което те правили на Земята, не отговаряло на моралните принципи на народа на Анунаки. И така, вие сте били оставени на собствените си ресурси с известно подпомагане от време на време, в известна степен с цел коригиране на първоначално стореното от този контингент и за да ви бъде позволено балансирано да се развивате и еволюирате като биологичен вид. Разбира се, пътят който сте преминали, не е бил напълно гладък. Въпреки това, вие сега позволявате на някои от генетичните маркери, които са били блокирани във вас, да бъдат освободени, защото помнете, че всички вие съдържате гени на Анунаки. И сега вие започвате да освобождавате тези маркери по най-различни причини и да си възвръщате това, което е ваше право по рождение … и да функционирате повече като Анунаки.

Участник: Кога ще можем да създаваме повече енергия от тази, която консумираме, в следващите няколко години?

Башар: По отношение на вашите технологии?

Участник: Да.

Башар: Това ще съществува също преди 2050-та. Така както разчитаме енергията ви в момента.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Ти кой си?

Участник: Не зная.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Така както не зная кой съм, в това физическо тяло аз съм от Китай. Имам брат близнак, с когото сме основали център за обучение в хипноза и ние преподаваме хипнотерапия в Китай.

Башар: Добре, колко вълнуващо.

Участник: Първият ми въпрос е относно лекуването. По-конкретно –  как можем да осъществяваме моментално или бързо излекуване?

Башар: Само като привлечете някого, който предпочита да бъде моментално и бързо излекуван. Защото спомни си, че никой лечител в действителност не извършва излекуването. Лечителят излъчва определена вибрационна честота или помага някому да изпадне в определено състояние, в което изпитва желание да излекува себе си, като наподобява тази честота. Така че вие правите предложения, създавате условия чрез хипнотерапия, чрез собствената си вибрация и ако лицето, привлечено от вас, желае да приеме тази честота и да изпадне в това състояние, тогава то ще излекува себе си, защото състоянието ще отразява тяхната излекувана, здравословна същност. Така стават нещата.

Участник: О кей.

Башар: Понякога ще привлечете някого, който не желае да бъде излекуван. Вие обаче трябва да знаете, че сте направили възможно най-доброто за него и сте му позволили да преживее това, което е избрал. Така става излекуването.  Вие повлиявате на хората да излекуват себе си.

Участник: Да, но понякога, когато лицето не бъде излекувано, аз оставам разочарован.

Башар: Защо? Ти си направил това, което те са те помолили да направиш – „Не ме излекувай”.  Разбираш ли? Ако някой привлече себе си към даден лечител, това може да е, за да докаже, че не може да бъде излекуван. Защото това е, което той вярва, че иска да докаже. И ти си му направил услуга като си потвърдил това, което той е избрал да вярва. Така ти си свършил своята работа.

Участник: О кей, аз щях да те помоля за някое позволение в тази връзка, но сега …

Башар: Ти притежаваш всички позволения, от които се нуждаеш. Ти се справяш добре, просто продължавай по същия начин.

Участник: Благодаря ти. И друг въпрос …

Башар: И моля те, не се отказвай от своята сила само защото се случва нещо неочаквано. Запази своята сила и независимо как изглежда крайният резултат, той винаги служи на някаква полза – даже и когато показва някому нещо отрицателно, което той може да види, че не предпочита … което е нещо положително, за което трябва да си дадеш сметка. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава всичко може да се развие по положителен начин и ако ти останеш в положително състояние, това ще бъде от полза за теб, даже и когато някой друг избира точно обратното в същата ситуация. Така ти не разочароваш себе си и оставаш за пример, ако другото лице реши да приеме тази вибрация. Ако ти обаче решиш да останеш разочарован и се откажеш от това да бъдеш положителен пример, тогава ти не даваш възможност на пациента да избере нещо различно от това, което вече е избрал, защото в този случай ти ще приемеш неговата отрицателна вибрация, вместо да го поканиш да приеме твоята положителна вибрация. Това е, което прави разочарованието.   

Участник: О, разбирам.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И друг въпрос, и аз го задавам от името на моята приятелка. Тя казва, че макар понякога да открива някои от своите убеждения и да знае, че едно убеждение не й служи по полезен начин, тя не може да го промени.

Башар: Тя може да го промени. Тя просто има убеждение, че не може да го промени. Така че тя трябва да открие кое е това убеждение и защо се страхува да го промени. Защото единствената причина да не промениш нещо, което не предпочиташ, е, защото се страхуваш да го направиш и това се дължи на убеждение, според което това, което предпочиташ, ти изглежда по-страшно от това, което не предпочиташ. Така че тя трябва да открие кое е това убеждение, което прави предпочитаното от нея да не бъде избора, който да направи. Тя го оцветява с убеждение, което още не е открила.

Участник: Например тя казва, че вероятно има убеждение, че няма пари, че няма свобода в живота си и макар да знае, че това не е вярно, трудно й е да промени това си убеждение.

Башар: Тя може на интелектуално равнище да разбира, че това не е вярно, но дълбоко в себе си не знае, че това не е вярно. Защото ако знаеше, тя нямаше да постъпва по този начин. Защото знанието и действието, поведението, са синонимни. Това, което знаеш, че е вярно, проличава в поведението ти – ти просто го правиш, без да задаваш въпроси. Тя не знае, че това е вярно, което означава, че в действителност не е открила въпросното убеждение. Тя има нужда да подълбае още.

Участник: Тогава как може да бъде …?

Башар: Тя трябва да има желание да открие отговора и да не се страхува да го потърси. Тя се страхува да го потърси, защото се страхува, че ако открие отговора, ще установи, че нещо отрицателно за нея е всъщност вярно. Аз гарантирам, че то няма да бъде, но отрицателното убеждение може да я кара да вярва, че не трябва да потърси по-дълбоко в себе си. Защото ще бъде страшно, ако го направи.

Участник: О кей.

Башар: И тя, в определен смисъл, трябва да пренебрегне това и да осъзнае, че колкото по-страшни стават нещата, толкова по-близо е тя до извършване на пробива. Защото когато наистина чувствате силен страх да се придвижите в посока на своето радостно вълнение, на своето предпочитание, това означава, че отрицателното убеждение знае, че сте само на сантиметри от пробива и прави всичко възможно да ви спре. И то ще засилва страха, колкото може повече, защото знае, че сте на секунди от прекрачването на прага и постигането на успеха. Следователно най-силният страх е най-добрият знак. Просто продължавайте напред! Не се оставяйте да ви убеди, че нещата ще стават по-зле, защото даже и да успее да го направи, вие сте на секунди от момента, в който изведнъж всичко ще стане … точно така … както трябва да бъде. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Мислиш ли, че можеш да предадеш това на приятелката си?

Участник: Да, всъщност тя ни слуша в момента тук. (смях в залата).

Башар: Добре.

Участник: И още един въпрос … понякога, ако наистина вярвам в нещо, то се случва …

Башар: Не задължително по начина, за който си мислиш. Спомни си – никакво настояване за това как трябва да изглежда. Това, което трябва да знаеш и да вярваш, е, че каквото и да се случи, то ще бъде в твоя полза, така че на кого му пука как ще изглежда. Ти може да имаш конкретна идея и можеш да използваш конкретен образ, за да предизвика радостната ти възбуда и да достигнеш до подходящо състояние на радостно вълнение, но трябва много бързо да изоставиш картинната си представа. Нещата не могат да бъдат толкова конкретни през всичкото време, защото ти не знаеш дали твоята конкретна представа е всъщност най-доброто нещо, което трябва да ти се случи. Ти не знаеш това.

Участник: О кей. Тогава ако наистина вярвам, че мога да летя, аз ще мога да летя.

Башар: Ако това е релевантно за теб, да.

Участник: Фактът, че не мога да летя …

Башар: Защото това не е релевантно за теб.

Участник: О кей, как тогава мога да го направя да стане релевантно?

Башар: Откъде знаеш, че трябва да бъде релевантно? Ако това наистина отразява радостната ти възбуда, то ти можеш да предприемеш всяко възможно за теб действие, за да видиш дали е релевантно, но ако то не се случи, това ти показва, че това не е релевантно за теб сега. Независимо колко силно може да е радостното ти вълнение, целта на това вълнение е да те накара да предприемеш някакво действие. Това не означава, че действието ще те отведе до очакван от теб резултат. Ето защо казваме, че трябва да се откажете от конкретните си очаквания и от допусканията се за това как трябва да изглежда крайният резултат от действията ви. Защото понякога нещото, което предизвиква у теб най-силна радостна възбуда, не те възбужда, защото това нещо трябва да се случи. То те възбужда само за да си размърдаш задника, след което се случва това, което трябва да се случи. Защото вече си се размърдал. Така че радостното вълнение е само една примамка, не това, което действително трябва да се случи. Ето защо трябва напълно да изоставиш настояването си за конкретен краен резултат, защото ти не знаеш какъв трябва всъщност да бъде крайният резултат.

Участник: О кей, разбирам.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Другият ми въпрос е – в моята страна Китай, най-големият метафизичен уебсайт се нарича „Будител”. Смисълът е, че хората се пробуждат …

Башар: Да, вие се пробуждате в съня си и разбирате, че животът ви е един сън.

Участник: И основателите на този уебсайт ме помолиха да ти задам въпроса дали можеш да дадеш определение на думата „пробуждане”.

Башар: Отново: идеята е, че когато си лягате за сън вечерно време и сънувате, вие всъщност сте будни. И когато се събудите сутрин, вие в действителност сънувате. Така че пробуждането е препратка към идеята, че физическата реалност е един сън и когато се пробудите в съня, вие ще бъдете в пълното си съзнание и ще разберете, че физическата реалност може да бъде създавана по най-различни начини, защото тя е само един сън. За това става въпрос, когато говорим за пробуждане – пробуждане по отношение на факта, че физическата реалност е един сън, който сънувате.

Участник: О, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Тогава това достатъчно ли е?

Участник: Имам още един въпрос, но преди това искам да кажа, че основателите на този уебсайт ще бъдат наистина развълнувани, когато разберат, че съм ти задал този въпрос.

Башар: Добре.

Участник: Другият ми въпрос е … както казах, имам брат близнак и бих искал да зная за нашата връзка, може би в някой минал живот …

Башар: Не мога да ти помогна с този въпрос сега. Това не е релевантно за теб в този момент.

Участник: О кей.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И още нещо …

Башар: Не, благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Башар: Приятно летене!

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Кой си ти?

Участник: Не зная.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Срещал съм много учители, които използват различни методи за постигане на просветление, и част от историята е, че те не трябва да се завръщат тук … или те имат способността да не се завръщат в тази реалност.

Башар: Вие всички притежавате тази способност. От момента, в който знаете, че го можете. И толкова. В момента, в който го знаете, всичко е въпрос на избор и може да избирате каквото пожелаете, на всеки етап, в който преживявате себе си.

Участник: Тогава духовните дисциплини, които имаме и които ни учат как да достигнем просветление, имат за цел постигането на това?

Башар: Да ви покажат, че сте повече от това, което мислите, че сте и че сте по-свободни, отколкото се мислите, и че винаги имате възможност да избирате. И че просветлението означава просто да погледнете в по-добра светлина на себе си. Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Сега чувстваш ли се просветлен?

Участник: Не мисля, но бих искал да бъда.

Башар: Добре, това е едно много просветлено изявление. Ако не мислиш, че си просветлен, то тогава може би си. (смях в залата) Нещо друго?

Участник: Да. Ако някой е прекарал трагедия или е пострадал от нечия ръка, трябва ли да се стреми към прошка?

Башар: Това може да бъде едно от проявленията на просветлението. Защото идеята на прошката е, че вие разбирате поради проявено състрадание, че единствената причина на извършителя да нарани някого е, защото самият той изпитва болка. И той просто атакува, защото мрази да му бъде показан пример на самоовластяване, което е бил научен да вярва, че не притежава. 

Участник: Хм.

Башар: За да имате жертва, е нужен причинител-жертва. Разбираш ли?

Участник: Хм.

Башар: Така че ако разбереш, че нападателите са преди всичко жертви и ако изпитваш състрадание към тях, тогава е възможно да ги научиш как да открият своята сила и да им позволиш да узнаят, че могат да бъдат силни, колкото е необходимо, за да привличат към себе си това, от което се нуждаят, без да се налага да нараняват себе си или някого другиго. Защото всъщност най-голямата сила се нуждае от най-нежното докосване. И ако някой се опитва да наложи другиму нещо със сила, това означава, че всъщност той не вярва, че притежава някаква сила. В противен случай защо ще трябва да налага нещо със сила? Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми. Евтаназията или самоубийството лоши неща ли са?

Башар: Зависи как бива извършено – дали положително, или отрицателно, нали така? Ако някой си позволи да се унищожи, защото, отново: той вярва, че не притежава никаква власт, че няма никакъв избор, че е в безизходица, ако има отрицателна система от убеждения и не вижда никакво друго решение … това няма да е задължително най-положителното нещо, което може да направи, защото най-често хората, които извършват това, което наричате самоубийство от такава много отрицателна позиция, обикновено когато пристигнат в духовния свят, ще си кажат: „Охо, това наистина не е, което първоначално исках да направя и да изследвам. Някак съм се заблудил по отношение на факта, че винаги имам възможност за избор. Въпреки това, аз мога да науча нещо”. В този смисъл, това не е категорично нещо отрицателно, защото винаги можеш да извлечеш някаква поука и на това равнище ти го правиш. Естествено винаги остава въпросът защо нещо бива избрано, защо нещо бива направено. Ако обаче винаги можеш да научиш нещо положително, ти винаги можеш да трансформираш това си преживяване. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Мога ли да направя нещо, за да увелича своята интелигентност?

Башар: … Не задавай такива въпроси … (смях в залата) и ще бъдеш много по-умен. Защото ти вече знаеш, че ако следваш своята най-силна радостна възбуда, като влагаш всичките си способности, без всякакво настояване на крайния резултат, ще знаеш всичко, което има нужда да знаеш в този свой живот. И така ще бъдеш толкова интелигентен, колкото е възможно да бъдеш … до момента, в който ще зададеш въпроса дали можеш да направиш нещо, за да станеш по-интелигентен. Разбираш ли парадокса в това изявление?

Участник: Много интересно. Чувал съм те да казваш, че акулите имат вибрационна честота, с която можем да се синхронизираме.

Башар: Това е позволение, като всяко друго. Ако си привлечен към него, прави го, ако не си, недей. Зависи какво ти върши работа. Толкова. Всички различни позволения, инструменти, техники и методи, които предлагаме, са просто това – предложения, за да ви окуражим да използвате въображението си, за да видите кое ви върши работа, или за да използвате въображението си, за да промените нещата в тази посока, или за да използвате въображението си, за да откриете друго позволение, което вярвате, че е най-добро за вас. И това е всичко – поощрение, за да ви накара да изследвате, за да разберете, че е в реда на нещата да изследвате, да ви позволи да знаете, че е в реда на нещата да използвате това, което ви върши най-добре работа. Това помага ли ти?

Участник: Да, това е прекрасно, благодаря ти.  

Башар: Сега чувстваш ли се по-интелигентен?

Участник: Всъщност, да.

Башар: Благодаря ти … и моля всички помнете – вие всички сте вече изключително умни. Просто понякога използвате изключителния си ум за да мислите, че не сте … Но това е нещо изключително, нали? (смях в залата)

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден. Ти коя си?

Участник: Не зная.

Башар: Благодаря ти.

Участник: За мен чанелингът е нещо ново.

Башар: Не, не е. Защото ти си извършвала чанелинг на своята личност през целия си живот. Може за теб да е нещо ново идеята, че си го правила, но за теб това не е нещо ново.

Участник: Каква е връзката между нашата планета и вашата планета? И каква полза извличаме едни от други?

Башар: Генетично сме свързани, защото ние сме една хибридна раса, която е продукт на част от вашия генетичен материал, както и на генетичен материал от други същества. И следователно ние сме едно семейство. И ние сме тук, за да правим предложения и да ви окуражаваме да следвате път, който е от ваша полза, защото сме видели алтернативата и знаем, че тя не е това, което предпочитате.

Участник: Ако това е така и ако ние сме толкова свързани, защо позволявате човешките същества на Земята да се нараняват взаимно по този начин?

Башар: Ние нямаме нищо общо с това – ти разбираш нещата погрешно. Вие сте тези, които го позволявате. Ние не можем да спрем отрицателните решения, които взимате. Ние няма никога да се намесим в нещо, което е ваш избор! Вие трябва да спрете да правите това; вие трябва да изберете да спрете това. Ние няма да управляваме живота ви вместо вас, няма да ви принуждаваме да правите неща. Това би било вредно, защото тогава ще действате така, както правите всички сега. 

Участник: Но ти казваш, че сме свързани.

Башар: Да, свързани сме. Защо мислиш, че водим тези разговори, в които ви окуражаваме да вземате повече положителни решения? Ние не можем да ви принудим да избирате повече положителни неща, нали?

Участник: Не, но може да ни повлияете …

Башар: Какво мислиш, че правим?!  Какво мислиш, че правим с тези разговори?!

Участник: Вие го правите с миролюбиви хора. Ние искаме да го правите с хората, които причиняват войни.

Башар: Вие трябва да го направите с тези хора, защото това е вашата планета.

Участник: Добре. Тогава каква е взаимната ни полза?

Башар: Аз вече ти казах ползата в едната посока. Ако приемете много от идеите, които ви предлагаме, вие ще преживеете един по-положителен свят. В същото време, когато вие преживявате един по-положителен свят и разгърнете своята енергия, тогава ние ще контактуваме с вас по-често и това ще развива нашето семейство, което ще е от полза за нас. Заедно ние ще можем да бъдем повече от това, което можем да бъдем поотделно. Това е един процес.

Участник: Добре. Как дефинираш „сродна душа”?

Башар: Сродна душа може да бъде всеки в твоя живот във всеки един момент, в който отразява към теб това, което трябва да знаеш и което е най-важно за теб в дадения момент.

Участник: … И само толкова?

Башар: Само толкова.

Участник: ( смее се)

Башар: Това може да бъде изразено по най-различни начини, в различни взаимоотношения, но една сродна душа в основата си може да бъде всеки, във всеки вид взаимоотношение, който отразява към теб в този момент най-важното нещо, от което се нуждаеш, за да ти даде по-голяма възможност да бъдеш повече себе си.

Участник: Значи може да бъде жена, може да бъде …

Башар: Всеки един. Болшинството от вас имате много остарели, много старомодни определения за тези неща, които трябва да бъдат модернизирани за вашия 21-ви век.

Участник: Затова питам.

Башар: Затова ти отговарям.

Участник: Как да помогна на дъщеря си да спре да ми досажда, когато се нуждае от помощ?

Башар: Учи я колко големи са възможностите й, вместо да отнемаш от силата й.

Участник: Чудесно. Следващият ми въпрос е дали това се дължи на липсата на самочувствие?

Башар: Това е същото нещо. Идеята да нямаш самочувствие е основана на убеждението, че не си достойна, че не заслужаваш, че си безпомощна. Ти обаче можеш да я учиш чрез своя пример, че може да бъде силна, че може да се чувства уверена, но в същото време трябва да разбереш, че тя може все още да избира да не вярва в това. Това да я обичаш безусловно, е единственият начин поне да й предоставяш шанса да разбере, че това е възможно за нея. Ти обаче трябва да й позволяваш да бъде тази, която разбира и прави това, което предпочита. Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден. Ти пък кой си?

Участник: Не зная.

Башар: Благодаря ти. Какво би искал да обсъдим?

Участник: Кои са някои от начините, по които можем да си позволим да позволим на нашата реалност да заприлича повече на сън?

Башар: Ти разбираш ли, че физическата реалност е един сън?

Участник: Да.

Башар: Наистина ли?

Участник: Да, разбирам това.

Башар: Знаеш ли го до мозъка на костите си?

Участник: Можеш ли да поясниш?

Башар: Това за костите ти ли?!  (смях в залата) С други думи, напълно усвоил ли си тази идея? Наистина позволил ли си да излезеш с твоя версия на разбирането какво може да означава това физическата реалност наистина да бъде един сън? Или просто имаш това, което може да наречете интелектуално разбиране на идеята?

Участник: Действам според тази идея възможно най-често, с всичките си способности …

Башар: Какво друго трябва да направиш? Ти разбираш ли, че това да следваш своята радостна възбуда е един завършен комплект?

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли определението на думата „завършен”?

Участник: Да.

Башар: И това значи, че това обхваща всичко и не пропуска нищо, нали така?

Участник: Да.

Башар: Нищо от това, което е релевантно за теб, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава някъде в този процес, в някой момент от твоя живот, докато следваш своята най-силна радостна възбуда, това означава, че ще ставаш все по-способен да преживяваш физическата реалност като сън, нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава ти ще позволиш на това да се случи, когато му дойде времето?

Участник: Да.

Башар: Тогава това е всичко, което ти трябва.

Участник: Да, благодаря ти. Тогава всяко позволение, което мога да си представя, ми върши работа?

Башар: Да.

Участник: И то може да произведе всеки резултат, който желая?

Башар: Който е релевантен за теб. Защото ти не всякога знаеш кое е релевантно за теб от твоята физическа гледна точка. Висшият ти разум обаче знае това и следователно това, което се случва, е релевантно за дадения момент и ако ти винаги му придаваш положително значение и използваш това, което получаваш по положителен начин, ще получиш винаги положителния ефект, който Висшият ти разум е предназначил за теб, независимо как този ефект изглежда.

Участник: (клати глава) Да. О кей.

Башар: И следователно, когато наистина започнеш да разбираш, че няма значение как изглежда дадено обстоятелство, ти наистина ще започнеш да се отнасяш към нещата, случващи се във физическата реалност, по един по-съноподобен начин, защото ще разбереш, че външният вид е илюзорен. Защото няма значение как нещата изглеждат! 

Участник: А само как ги усещаме.

Башар: Те са само това, което ги определите, че са. Защото това как ги усещаш, е също резултат от това, което приемаш за вярно, от това, което определяш като истина. Така че не става дума за това, което си мислиш, и за това, което чувстваш, а за това, което вярваш, че е истина и за това, което знаеш, че е истина за теб. Но когато знаеш, че физическата реалност е само един сън, тогава без значение как нещо изглежда, без значение как си го определял преди, ти просто ще го погледнеш отново и ще си кажеш: „Хм, това е интересно … Аз зная, че в миналото щях да определя това като нещо ужасно, но сега, след като зная, че това е само един сън, аз съм любопитен относно това проявление … не е ли удивително, че то се проявява по този начин? Аз зная, че му придавам положително значение и зная, че ще ми бъде от полза по някакъв начин и точно сега не зная как това ще се случи, затова мога просто да изчакам в абсолютно удивление от външния вид, който е приело това обстоятелство, за да видя какво ще се случи. Нека любопитството ми да ме води, като зная, че аз съм в пълна безопасност, живеейки за момента, защото съм абсолютно удивен да открия как нещо, което в миналото съм определял като отрицателно, ще ми бъде от полза, защото аз зная, че всичко е просто един сън”. Ето как трябва да се отнасяш към това! Ето какво трябва да бъде поведението ти! Разбираш ли?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре, нещо друго?

Участник: Защо тогава притежаваме намерения и желания, ако те нямат значение и всичко се свежда до обстоятелствата?

Башар: Защото това, което наричаш намерение и желание, ти позволява да фокусираш енергията си в посока на това, което предизвиква в теб най-силна радостна възбуда. Не трябва обаче да разделяш толкова много тези неща. Не трябва да придаваш толкова значение на различията между тези различни идеи. Всичко се свежда до това да постигнеш съответствие със своята най-висока вибрация. Намерението може да ти даде някакъв фокус в това и може да ти позволи да си поиграеш със свободната си воля по отношение на това как преживяваш радостната си възбуда, и в този смисъл можеш да кажеш, че можеш да използваш намерението си като средство за фокусиране, или като механизъм за избор … ”Аз ще избера да използвам радостната си възбуда по този начин, вместо по онзи начин”. Можеш да използваш желанието си по същия начин, но когато започнеш да използваш тази идея за желание и намерение по това, което би нарекъл по-отрицателен и егоистичен начин,  тогава наистина започваш да губиш фокуса на това да действаш по по-холистичен начин и започваш да се губиш в подробностите. И започваш да се питаш защо желанията и намеренията ти не са се осъществили точно както си искал. Нали разбираш?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да балансираш, трябва да улучиш тънката линия и да не изпаднеш в учудване и паника, че не постигаш желанията и намеренията си. Защото намеренията и желанията ти произлизат от физическата ти личност, а тя е ограничена във възможностите си да знае кое в действителност е от най-голяма нейна полза. Така че можеш да използваш намерения, можеш да използваш желания, но ги използвай леко, като механизми за нагаждане, като в същото време позволиш на радостната възбуда да бъде двигателят, да бъде енергията, която да те води напред. Нека тя да нагажда желанията ти по начин, който е в съответствие с това, което е релевантно за теб. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Тогава фокусът е нещо повече от намерението и желанието.

Башар: Нека ти го кажа по друг начин. Ако правиш това, което наистина обичаш да правиш, във всеки един момент, няма ли автоматично да си фокусиран?  

Участник: Да.

Башар: Тогава просто няма да има нещо друго, което да правиш, нещо друго, върху което би искал да се фокусираш, нали?

Участник: Правилно.

Башар: Така че това е автоматичен страничен ефект. Това е вторичен страничен ефект от факта, че следваш своето радостно вълнение. Идеята за желанието може да бъде … „Добре, това, което си представям, може да бъде нещо, което би предизвикало радостната ми възбуда”, дотук добре. Това ще рече, че желанието може да послужи като предшественик на желанието ти да идентифицираш действието, което ще ти донесе най-силна радостна възбуда, докато фокусът е просто автоматичен страничен ефект от това, че си си позволил да останеш в този момент с това, което те вълнува, просто защото в този момент нищо друго за теб няма смисъл. Това е, което казваме – тези неща може да ограждат, да оцветяват радостната ти възбуда по някакъв начин, но тя в действителност е движещата сила, която създава желанието като предшественик и създава фокуса като последствие.

Участник: Разбирам … Радостната възбуда е състоянието, което трябва да поддържаме?

Башар: Да, защо не? Защото ако животът ти се разгръща както трябва, защо да не му позволиш да прави това? Защо трябва да плуваш срещу течението? Ти си течението. Следвай потока на нещата.

Участник: Значи това, което се случва най-лесно и с най-малкото съпротивление, е всичко, за което говорим.

Башар: Да! Това е част от комплекта инструменти. Това помага ли ти?

Участник: Да, и ако аз искам да имам повече извънземни контакти с твоята цивилизация в най-общ план, представям си, че всяко позволение би ми помогнало за това.

Башар: Мисля, че вече можеш да си отговориш на този въпрос.

Участник: Добре, благодаря ти.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден. Ти коя си?

Участник: Аз не съм никоя.

Башар: Моля? Ти коя си?

Участник: Никоя.

Башар: Ти коя си?

Участник: Дух.

Башар: Ти наистина не си внимавала от известно време.

Участник: Не, аз съм нервна, съжалявам.

Башар: Коя си?

Участник: Не зная.

Башар: Благодаря ти.

Участник: А ти кой си?

Башар: Не зная. Преди са ме питали: „Башар, има ли нещо, което не знаеш?” Отговорът ми е: „Не зная, нито пък ти”.

Участник: О кей.

Башар: Но аз зная, че ще зная, това, което трябва да зная, когато трябва да го зная.

Участник: Чудесно.

Башар: Това се отнася и за теб.

Участник: Добре.

Башар: И така, какво искаш да знаеш?

Участник: Ти каза, че нещата се влошават, преди да се подобрят.

Башар: Това може да се случи, но не е задължително. Аз просто казвам, че ако се случи, тогава трябва да знаете, че всъщност това е един добър знак.

Участник: Добре, това се случва на мен.

Башар: О, добре, поздравления! Колко вълнуващо. Трябва да си много, много близо до преломния момент.

Участник: Надявам се да е така и с това е свързан въпросът ми.

Башар: Няма нужда да се надяваш, аз току-що ти казах, че е така. В коя област от твоя живот изпитваш този страх?

Участник: Най-общо относно моя живот.

Башар: Най-общо относно твоя живот. Може ли аз да ти задам един въпрос?

Участник: Да.

Башар: Има ли нещо, което предпочиташ да правиш и което не правиш? Нещо, което се страхуваш да правиш?

Участник: Не зная.

Башар: Разбира се, че знаеш.

Участник: Не мисля …

Башар: Разбира се, че знаеш.

Участник: … Обещавам, че не зная.

Башар: О, да, ти знаеш. Аз ти обещавам, че знаеш.

Участник: …

Башар: Не е нужно да бъде нещо голямо. Ние приемаме, че ти водиш този разговор с нас, защото те е вълнувало това да проведеш този разговор?

Участник: О, да.

Башар: За теб не бе трудно да се решиш на това, нали?

Участник: Не. Не беше трудно, но бях много изплашена.

Башар: Защо?

Участник: Не зная.

Башар: Но ти го направи.

Участник: Да. И съм радостна.

Башар: Само това е, което трябва да продължиш да правиш. Всеки момент ще има нещо, което съдържа може би мъничко повече радостно вълнение за теб от всяка друга възможност. И в този момент това е нещото, което трябва да направиш.

Участник: Даже и ако се страхувам от него?

Башар: Особено ако се страхуваш, защото понякога твоите убеждения маскират радостното ти вълнение като страх, за да не предприемеш определено действие, обаче това е един трик.

Участник: Уха!

Башар: Отрицателното убеждение ще направи всичко по силите му да ти попречи да видиш радостното вълнение, защото то знае, че ако последваш това вълнение, ти вече няма да се придържаш към отрицателното убеждение. И то прави всичко, което е в природата му, да ти попречи да си дадеш сметка за това. Но ако ти го знаеш и ако знаеш, че това е само един трик, то ти във всички случаи можеш да предприемеш действие със знанието, че ще направиш пробив, така както дойде тук, за да водим този разговор.

Участник: Предполагам, че това е въпросът ми … основният ми въпрос е как пристъпваш от другата страна, защото ти каза вече на някого другиго, че когато човек е толкова близко …

Башар: Ти просто правиш крачката, защото знаеш, че независимо колко силен страх изпитваш, това означава, че си все по-близо и по-близо, и по-близо до пробива.

Участник: И продължаваш напред?

Башар: И просто продължаваш напред.

Участник: Но понякога имам чувството, че вземам погрешно решение.

Башар: Ако това е наистина вярно, във фундаментален смисъл, ти ще узнаеш, в определен момент, че това не е решение в съответствие с твоето предпочитание. И тогава ще можеш да вземеш правилното решение, така че отрицателното ще ти е послужило, като ти е показало чрез контраст какво не предпочиташ, за да можеш по-ясно да разбереш какво предпочиташ. Така че всичко може да бъде в твоя полза. Това е, за което говорихме по-рано, когато казахме, че една грешка всъщност не е грешка, когато не я използваш като нещо отрицателно. Ти всъщност не можеш да направиш погрешен избор, ако се научиш да научаваш нещо от избора си, който не предпочиташ. Защото много пъти за хората на вашата планета е по-лесно, поради начина, по който са били възпитани, да видят светлината, като първо видят повече тъмнина, защото това им помага да разберат разликата между двете. И така ти използваш тъмнината по един положителен начин, за да ти помогне да видиш по-лесно светлината. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава, колкото повече преживяваш страх, това само ти казва, че се придържаш към убеждения, които са извън синхрон с истинската ти същност; че се придържаш към убеждения, които не ти вършат работа и толкова. Това е само един механизъм! Все едно че казваш: „Аз ще карам една кола и ще поставя крака си едновременно на педала на газта и на спирачката, и за всеки случай ще дръпна и ръчната спирачка”. Това не е начинът да караш една кола, нали?

Участник: Точно така.

Башар: И твоят двигател ще ръмжи и скърца, и ще запуши, а ти ще се чудиш защо не можеш да отидеш никъде и това ще бъде много страшно. А всичко, което трябва да направиш, е да освободиш ръчната спирачка, да отместиш крака си от педала на спирачката и ще се задвижиш. Така че всичката тази буря и светкавици, и гръмотевици, и страх – това си ти с крака на спирачката. Толкова. Свали крака си от спирачката и ще се изстреляш напред. И ще видиш, че не е имало причина да се страхуваш.

Участник: Да, това е, което ми се случва през последната година.

Башар: Аз зная.

Участник: Значи просто трябва да освободя спирачката …

Башар: Направи малките стъпки, които знаеш, че можеш да направиш, като действаш във всеки един момент в посоката, която съдържа малко повече радостно вълнение от всички останали, и просто продължавай да действаш, с всичките си способности, без да настояваш къде това трябва да те отведе, как трябва да изглежда и какъв трябва да е крайният резултат. И колкото повече правиш това, толкова повече опит ще натрупаш и ще знаеш, че е в реда на нещата да следваш неща, които ще те вълнуват по-силно, и ще се научиш да разбираш, че това е, което всъщност предпочиташ, и страховете ти ще намалеят, защото ще се забавляваш толкова много, че вече няма да обръщаш внимание на отрицателното убеждение, което ти крещи да престанеш. Така ще знаеш кога да забавиш, кога да ускориш, по един по-естествен начин, според това, което ти предпочиташ, а не според това, в което отрицателното убеждение се опитва да те убеди, че е истина за теб. Ти ще знаеш кое е истина за теб и няма да трябва да му обръщаш повече внимание по същия начин.  

Участник: Това ми харесва. Чувствам, че не се доверявам на своите решения.

Башар: Абсолютно не го правиш.

Участник: Да.

Башар: Но идеята е, че това да не вярваш на решенията си е … едно решение. И това е решението, на което вярваш. Ти вярваш на решението си, но просто избираш да вярваш на отрицателното си решение. Виждаш ли разликата?

Участник: Точно така.

Башар: Няма такова нещо, като отсъствие на доверие! Няма такова нещо! Ти обаче можеш да се доверяваш на нещо отрицателно относно себе си. Тогава, след като се доверяваш, защо не се довериш на това, което предпочиташ, вместо на това, което не предпочиташ?

Участник: Защото взех решение миналата година и се доверих на това решение, което се оказа …

Башар: Какво?

Участник: Хаотично … искам да кажа, че животът ми се обърна с краката нагоре.

Башар: Поздравления! Ти можеш да научиш нещо от това.

Участник: Всичките ми страхове се появиха …

Башар: Поздравления! Значи ти си достатъчно силна и достатъчно смела, за да изкараш наяве всичко това наведнъж, вместо да се мотаеш безкрай.

Участник: Правилно.

Башар: Това означава, че ти си една силна личност и можеш да се справиш с всичко това, и ще го трансформираш много бързо. Ако искаш да погледнеш на него по този начин, така и ще го преживееш. Ако искаш да продължиш да се чудиш и маеш защо си го направила, то може да продължи по-дълго. Е, уморена ли си от всичко това?

Участник: Да.

Башар: Писнало ли ти е?

Участник: Наистина ми е писнало.

Башар: Тогава престани да го правиш.

Участник: О кей.

Башар: Освен ако не ти е писнало. Защото ти имаш свободата да направиш този избор, да вземеш това решение и няма абсолютно никаква причина да приемеш, че ако вселената те е подкрепяла в това да се доверяваш на една отрицателна идея, тя няма също толкова лесно да те подкрепи в доверието ти към една положителна идея, защото тя няма свой собствен ум. Тя е само една машина и никога няма да ти противоречи.

Участник: О кей, разбирам, така че само за да поясня … оттук нататък трябва само да се доверявам на себе си?

Башар: В края на този разговор ти ще имаш пред себе си редица възможности. Огледай ги всичките и реши коя предизвиква у теб малко повече радостно вълнение от всички останали. „Мога да чета книга, да се обадя на приятел, да отида да хапна, да отида на кино … каквото и да е”. Не усложнявай нещата! Просто продължи да избираш това, което те вълнува по-силно, което отговаря в най-голяма степен на способностите ти за действие, и просто действай, без да настояваш за конкретен резултат. И виж какво ще се случи, и просто продължавай да го правиш във всеки един момент. Разглеждаш опциите си за действие, не бързаш, избираш това, което най-силно те вълнува, и действаш без настояване къде трябва да се озовеш. И просто продължавай да правиш това, във всеки един момент; просто продължавай да правиш това, във всеки един момент; просто продължавай да правиш това, във всеки един момент. И преди да се усетиш, животът ти ще бъде серия от абсолютно екзалтиращи възможности и преживявания.

Участник: Това ми харесва. И грешката от миналата година няма да ми влияе повече?

Башар: Защо трябва да ти влияе? Ти си се поучила от нея. Ти си я използвала по положителен начин, за да направиш различен избор. Тогава как нещо, което повече не е релевантно на твоята вибрация, може по някакъв начин да ти повлияе? Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ти можеш да преживяваш само неща, които съответстват на вибрационното ти равнище. Не можеш да изпитваш нещо, което вече не съответства на вибрацията ти. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава идеята … нека затвърдим това от различна гледна точка. Помни, че доказателството, че си се променила, не е в това, че външният свят изглежда различно. Защото същите неща може да изглежда, че се случват…

Участник: Точно така, в това бе заблуждението ми.

Башар: Така че идеята е, че доказателството за промяната ти е в начина, по който реагираш различно, даже и ако нещата ти изглеждат непроменени. Защото те ще са променени, ако реагираш на тях различно, защото ще получиш различен ефект от тях. И това е доказателството, че си се променила, и това е начинът да почувстваш живота си по различен начин. Това помага ли ти?

Участник: Да. Още един въпрос. Попаднах на транскрипт от изслушването относно катастрофата в Розуел. Името на лицето бе Еръл.

Башар: Да?

Участник: Бих искала да те попитам какво мислиш за това. Истина ли е? Това, което тя казва …?

Башар: Вярно е, че е имало катастрофа. Вярно е, че съществата са били убити и едно е оцеляло.

Участник: Но тя също така е била интервюирана …

Башар: Не по начина, на който някога си била свидетел.

Участник: Да, но всъщност има транскрипт …

Башар: Не мислиш ли, че някой е бил способен да напише това?

Участник: Значи написаното не е истина?

Башар: Не всичко там е вярно, но част от истината се е прокраднала.

Участник: Значи ние, Земята, не сме планета-затвор?

Башар: Не, не сте.

Участник: Слава богу! Значи те не залавят духове, за да ги пращат на Земята.

Башар: Ти намираш ли това за вълнуващо?

Участник: Не.

Башар: Това не е … Нека го кажем по този начин. Помниш ли като казахме, че много хора на вашата планета все още боравят със старомодни, остарели и средновековни определения?

Участник: Да.

Башар: Това е едно старомодно определение и старомодна интерпретация на нещо, което започвате да разбирате. Така че ако искаш да наречеш идеята за вашата Земя планета-затвор, трябва в същото време да разберете, че вие сте пазачите и ключът е във вас. Така че освободете се сами. Това е интерпретацията, която трябва да разберете и която ви върши работа. Нали така?

Участник: Да.

Башар: В противен случай не трябва въобще да мислите за себе си като за затворници.

Участник: Тези транскрипти и без друго бяха твърде странни.

Башар: И те са направени целенасочено, за да ви държат на равнището на страха. А когато се страхувате, вие сами ставате затворници. Така че самият механизъм причинява преживяването, че сте в затвор. Въпросът е дали вярвате на тези неща. Ако не им вярвате … вие не сте затворници. Ако им вярвате, ставате затворници. Просто престанете да вярвате, нали така?

Участник: Да.

Башар: Виждаш ли, много от този вид документи и идеи биват предлагани, за да проверят дали сте склонни да вярвате, че властта на хората, които създават тези неща, е по-голяма, отколкото е в действителност. А след като веднъж повярвате, че те притежават повече власт от действителната … те притежават повече власт от действителната. Защото вие им предавате своята власт, като вярвате на нещата, които те казват за себе си и които те искат да приемете за верни. Но това не трябва да бъде така. Следователно живей в света, който предпочиташ, и разбери, че можеш да бъдеш засегната само от това, от което се съгласиш да бъдеш засегната. Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти много.

Башар: Пак заповядай.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден. Ти коя си?

Участник: Не зная.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Но съм решила да открия.

Башар: Поздравления. Ти обаче разбираш, че независимо, независимо, независимо колко много ще откриеш някога, ти всъщност никога няма да разбереш коя си. Даже „Всичко, което е” не знае кое е. Защото ако „Всичко, което е” в действителност знаеше кое е … това щеше да е краят. А край не съществува. Така че винаги има повече, винаги. Това помага ли ти?

Участник: Помага ми, благодаря ти.  Наистина съм любопитна какво представляват моноатомните елементи, като например моноатомното злато и как те могат …

Башар: Те са версии с висок спин на елементи, които притежават висока честота и могат по различни начини да бъдат сливани с други елементи.

Участник: И това става по химичен път, или …?

Башар: Може да стане по химичен път, може да стане енергийно, както и по начин, който вие разпознавате като хомеопатия. Има различни начини за прехвърляне на енергията на моноатомни вещества с висок спин към други вещества, които да бъдат енергийно заредени.

Участник: Как може да направя това?

Башар: По различни начини, както току-що ти казах, но ти трябва да изследваш това, за да видиш кой от начините ти върши най-добра работа, като позволение. Защото, отново: това е просто едно позволение.  

Участник: Има места на Земята …

Башар: Вие имате моноатомни елементи в тялото си. Така че ти можеш да повишиш техния спин, ако пожелаеш, като усилиш собствената си енергия и тогава можеш да излъчваш тази енергия към всеки, който би пожелал да се синхронизира с нея. 

Участник: О кей.

Башар: Това е един от начините, но има и редица други начини. Ти можеш да използваш всяко позволение, към което се чувстваш най-силно привлечена.

Участник: О кей, това е просто мое любопитство, така че …

Башар: Къде те отвежда твоето любопитство? Как считаш, че е най-добре да изследваш тази идея?

Участник: Получих едни кристали, които определено ме развълнуваха.

Башар: Това може да бъде един от начините. Има определени моноатомни елементи, които присъстват в някои кристални структури. Така че от теб зависи да изследваш това, ако то те вълнува.

Участник: Определено ще го изследвам.

Башар: Нещо друго?

Участник: Имам ли хибридни деца?

Башар: … Да.

Участник: Колко?

Башар: … Казват ни да ти отговорим пет, макар че са повече. Защото тези пет в момента са във фокус, по разни причини.

Участник: Когато за първи път чух името Я-йел, наистина се развълнувах. Какви са имената им?

Башар: Те все още нямат имена … макар че едното клони към Хризантема.

Участник: Прекрасно. Кога се е случило това … да стана хибридна майка?

Башар: На няколко пъти през живота ти.

Участник: И това се е случило чрез ДНК?

Башар: Да. Било е подготвено около 13-та ти година и първата екстракция е станала, когато си била на 17.

Участник: Намирам много смисъл в това.

Башар: Защо?

Участник: Започнах да чувам гласове от … моите деца, така че си помислих, че те са … моите бъдещи деца в този живот и това може също да е било вярно, но просто почувствах много силна емоционална връзка.

Башар: Да. Е, това помага ли ти?

Участник: Да. Те имат ли нещо, което искат да ми кажат?

Башар: … … Един момент … … … Един момент … … Кои са петте ти любими кристала?

Участник: Хм …

Башар: Не е нужно да отговаряш сега, но ако пожелаеш, под формата на позволения, да привлечеш себе си към това, което вярваш, че са твоите пет любими кристала, това може да послужи като позволение в твоята система от убеждения, за да ти позволи да знаеш, че всеки един от тях може да ти помогне да установиш по-силна връзка с всяко едно от децата.

Участник: Това е чудесно.

Башар: Това е тяхно предложение, с което да си поиграеш. И те имат предвид да си поиграеш, без да го приемаш прекалено сериозно. Просто си поиграй с това, виж какво ще се случи, виж какво ще те привлече, те може да участват в това, така че привличането може да бъде нещо в комбинация с тях. Те може да те насочат към нещо, което може да отразява това, което е най-добро за теб, защото те могат да виждат твоята система от убеждения. И те ще знаят какво най-добре ще ти позволи да се освободиш от своите убеждения, за да установиш тези връзки, макар че ти знаеш, че ти самата си окончателното позволение.

Участник: О кей.

Башар: Те въпреки това ще участват в тази игра, тъй като ти си привлечена към идеята на кристалите. Така че те ще ти помогнат по този начин.

Участник: О кей.

Башар: И …?

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Башар: Нещо друго?

Участник: Аз също бих искала да се повозя на твоя кораб.

Башар: Е … може би някой ден.

Участник: Определено ще го очаквам. Благодаря ти много, Башар.

Башар: Благодаря ти … Нашият кораб сега е 2478 км. над областта на Седона.

Аудиторията: (аплодисменти)

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден. Ти кой си?

Участник: Нямам и най-мъглява представа.

Башар: Добре, благодаря ти за мъглата.

Участник: Имам въпрос постъпил от слушателите ни чрез Интернет. Когато говориш за по-голямото ни Аз, ти говориш за Свръхдушата, или за нещо друго?

Башар: Зависи от контекста на разговора. Може да имаме предвид Висшия разум, може да имаме предвид Душата, или Свръхдушата, но зависи от контекста на разговора с конкретния човек. Понякога може даже да имаме предвид „Всичко, което е”.

Участник: Добре, благодаря много.

Башар: Това ли е всичко?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Ейприл: Здравей, Тадео.

Башар: Нания. Коя … каза стоножката, си ти, Алиса?

Ейприл: (смее се) Уф … не зная.

Башар: Уф, добре казано.

Ейприл: Ето още един въпрос от слушателите чрез Интернет. Възможно ли е действието по отрицателен начин да бъде нечия най-силна радостна възбуда, след като положителните и отрицателни избори са еднакво валидни?

Башар: Действането по отрицателен начин може да бъде нечия най-силна радостна възбуда, ако лицето не се вълнува от нищо друго освен от отрицателни последици за себе си … Което, парадоксално, ще направи все по-трудно и по-трудно това да може да избира неща, които го вълнуват.

Ейприл: С други думи …

Башар: Защото отрицателната енергия разделя, разчленява, прекъсва връзките – следователно колкото повече човекът е възбуден, така да се каже, в избора си на отрицателното, толкова ще намаляват способностите му да избира каквото и да е … защото това ще бъде естествената последица от непрекъснатия избор на отрицателни състояния. В определен смисъл, той ще кристализира и втвърдява себе си до момента, в който ще бъде неспособен да знае, че има способността да прави какъвто и да е избор. Така че ако те вълнува това да изгубиш способността си да знаеш какво предизвиква в теб радостна възбуда, тогава във всички случаи действай в тази посока. Това обаче ще бъде естествената последица. 

Ейприл: Звучи като да се обричаш сам на строг тъмничен затвор.

Башар: В определен смисъл. По-скоро да затънеш в дебела мазна кал, която в крайна сметка ще се втвърди и ти ще останеш насред нея даже без да знаеш, че си там. 

Ейприл: Тогава как се измъкваш оттам, ако някой се окаже така затънал?

Башар: В крайна сметка, когато престанеш да правиш избори и всичко е изравнено и балансирано, тогава естествената тенденция на Творението, която винаги е леко ориентирана към положителното, ще започне да те притегля обратно в положителна посока. Защото помни, че Творението е винаги леко ориентирано в  положителна посока, защото равновесната точка по средата дава свободата на избор, а това е едно положително състояние. Така че когато спреш да упражняваш правото си да избираш отрицателното, като замразяваш себе си от отрицателните последици, ти изведнъж започваш да се носиш обратно към положителната страна и това в крайна сметка ще те освободи … след като си възвърнеш съзнателната способност да знаеш, че това е, което се случва.

Ейприл: Това също така ми напомня за символа Ин-Ян – независимо колко надълбоко отиваш в тъмнината, винаги има една точка светлина, както и път към тъмнината в светлата страна.

Башар: Абсолютно. Вие винаги имате свободата да избирате, но винаги трябва да преживеете последиците от своя избор и механично погледнато, това, което току-що описахме, е последицата от механичния избор на отрицателното. То просто естествено протича или спира да протича по този начин.

Ейприл: Това подобно ли е на идеята, че когато някой умре и има усещането, че отива в ада, той в действителност се озовава в ада?

Башар: Той може да е създал това преживяване на себе си, но в момента, в който осъзнае, че това е нещо, което не предпочита, той ще изчезне оттам.

Ейприл: Тогава това по-малко солидно състояние ли е от току-що описаното от теб, при което се озоваваш във втвърдената кал?

Башар: То е по-малко солидно състояние, защото по определение, духовното състояние е това, което наричате по-малко солидно състояние.

Ейприл: О кей, тогава като физически същества, когато създадем нещо отрицателно …

Башар: Вие сте принудени да преживеете пространство и време. Следователно може да отнеме време да се измъкнете, или на вселената да ви измъкне в своите приливи и отливи към положителното в това преживяване, докато в духовната сфера вие може да се измъкнете моментално, в момента в който промените мнението си относно това, което преживявате.

Ейприл: Все едно че отрицателните убеждения се превръщат в отделни същества …

Башар: Всяка форма на съзнание е автономна.

Ейприл: Но физическата реалност е толкова солидна …

Башар: Да, ето защо вие влагате идеята на архетипни форми на отрицателните убеждения, защото те представят себе си, така както са устроени, като самостоятелни съзнания и когато се срещнете с едно отрицателно убеждение и сте му позволили да се изяви като самостоятелно съзнание, вие го преживявате архетипно като дявола, или като демон, или Сатана, но то е само едно архетипно проявление, основано на човешкото разбиране за отрицателно убеждение, което ви лъже – ето защо вие наричате дявола бащата на лъжите. Защото отрицателното убеждение ви лъже относно това, което е възможно за вас. Защото това му е работата.

Ейприл: Помислих си колко е вълнуващо да осъзнаем, че причината тези проявления да изглеждат толкова солидни в нашата реалност, е, защото ние сме физически същества и природата на всичко, което сътворяваме тук, има много силна …

Башар: Да, нека го кажа по следния начин. Вие може да създадете архетипното проявление на идеята за дявола във вашата солидна реалност и то ще ви изглежда солидно. И то ще бъде съпроводено с всички неща, основани на отрицателни убеждения, които ще го правят да изглежда толкова по-силно от вас, защо то има нужда да вярвате това, за да продължи да съществува като архетип във вашето физическо проявление. Но ако вие евфемистично, както ти току-що обясни, срещнете дявола в духовната сфера, той ще се окаже слаба ракия. Защото той няма субстанция. И вие знаете, че той няма субстанция, ето защо, ако вярвате, че ще отидете в ада и ще срещнете дявола, и умрете, и имате такова преживяване, в момента в който умрете, защото сте го вярвали толкова силно, в момента, в който кажете: „О аз не искам повече това”, вие ще бъдете извън това преживяване. Така че ако срещнеш дявола и му кажеш: „О, аз не искам повече да те виждам” – пуф и той изчезва. Защото ти си напуснала тази вибрационна честота моментално, докато във физическата реалност, по определение, ти задължително не вярваш, че можеш да промениш нещата моментално и съответно преживяваш нещата във времето, по това, което наричаш „по-солиден” начин. При което трябва да преминеш през един процес на екстракция на себе си от това преживяване, ако това е, което вярваш, че трябва да направиш. Разбира се, ти можеш да го направиш по по-ускорен начин, но болшинството от вас не вярват, че това е възможно.    

Ейприл: В последно време ти говори за идеята да обучаваме децата чрез симулации и да им позволяваме да виждат последиците от своите избори.

Башар: Да.

Ейприл: И аз си помислих относно избирането на отрицателни състояния. Как можем да обясним …

Башар: В една безопасна среда можете да симулирате неща, които всъщност не водят до истински физически последици, но може привидно да го правят. Това е една от причините защо имате филми на вашата планета. Вие може да преживеете катарзис, без в действителност да преминавате през физическата версия. Нали така?

Ейприл: Да.

Башар: Ето защо имате разиграване на роли. Може да изживявате тези неща и да се учите как да трансформирате нещата, без да се налага действително да ги преживявате във физическата си реалност или поне, ако се научите как да се справяте с такива ситуации и след това ги преживеете във физическата реалност, ще научитете от симулацията как да се справяте по положителен начин, защото сте го проиграли в симулацията. Нали така?

Ейприл: Да. Можеш ли да дадеш пример с обучението на едно дете? Какво би било например едно чудесно упражнение с четиригодишно дете?

Башар: Добре, бихте могли да кажете: „Виж, ето един изкуствен поток, но той ще тече като една бушуваща река. И ако влезеш в него, течението може да те отнесе”. И вероятно вие може да му покажете как ще изглеждат нещата, ако стъпи в потока и то може да наблюдава в един филм как потокът го отнася надолу по реката,. И вие може да направите тази демонстрация с деца, така че то да види, все едно че се случва на него, ако е направило такъв избор. След това може да изследвате как се е почувствало по повод на току-що преживяното. Това е един от начините да изследвате. Също така може да му предложите малко повече от симулацията, като например да го наплискате с малко вода по време на симулацията. В зависимост от възрастта на детето може да подсилите сетивното преживяване, но отново: вие го правите като възрастен, като учител, като този, който е измислил и организирал симулацията по начин, който знаете, че е наистина безопасен, и знаете, че ще му даде достатъчно преживяване, достатъчно сетивен опит, за да разбере точно за какво става дума и това, че всеки един избор има своите последици. И след това то може да реши дали това е избор, който действително би искало да направи. Нали така?

Ейприл: Да.

Башар: Всичко зависи от детето, зависи от преживяването, което създавате, зависи от това, което сте определили като подходящо. Трябва обаче да притежавате способността да разпознаете това, което би било подходящо.

Ейприл: Да, защото потенциално, ако детето се идентифицира с това много силно, това няма ли да породи страх?

Башар: Възможно е, и затова нещата трябва да бъдат много добре балансирани. Винаги трябва да дадете възможност на децата да знаят, че преживяват един момент на усещане на собствената си сила и целта е не да предизвикате страх, а да предизвикате възможност за разграничаване и проницателност. Няма нищо лошо да изпитат лек страх по същия начин, по който си позволявате да изпитате страх по време на един филм, или когато отидете в един увеселителен парк и предприемете едно стремглаво спускане. Тогава вие си позволявате да изпитате страх до известен момент, но вие винаги знаете, че съществува една граница. Така че вие може да проектирате всичко по начин, при който може да има преживяване и даже усещане на емоцията, но вие трябва умело да организирате всичко по начин, по който цялостното преживяване не е страшно, защото знаете, че провокирате временно страха с конкретна цел, за да ви даде катарзисно преживяване, без да излага на опасност или да предизвиква страх по постоянен начин. Така че тук има различни равнища и вие трябва да проектирате сценария по начин, при който децата знаят, че има равнища и могат да си позволят да преживеят страха с учебна цел, вместо по начин, който го прави постоянен. Разбираш ли?

Ейприл: Да.

Башар: Сега, ако например ще предвидиш едно пътуване с влакче на ужасите и кажеш на децата, че ще изпитат страх по време на пътуването, но също така им пошепнеш, че си отстранила няколко болта от релсите и че ще ги принудиш да се качат на влакчето във всички случаи … (смях в залата), сега ти може би ще внушиш страх по различен начин. Но ти можеш и да им кажеш: „Това пътуване е измислено много внимателно и знайте, че ще имате най-чудесното преживяване на страх с това влакче на ужасите, което бихте искали да имате, и аз ви гарантирам, че ще бъдете в пълна безопасност”. Тогава всеки ще бъде свободен да изпита страха по свой собствен начин. Разбираш ли?

Ейприл: Да.

Башар: Следователно те ще бъдат тези, които ще определят до каква степен ще си позволят да имат това емоционално преживяване по начин, който ще им позволи да го използват положително. И тогава, парадоксално, те ще могат да използват това „страховито” преживяване за начина, по който ще посрещат друго подобно преживяване на страх в бъдеще, във всяка подобна ситуация.

Ейприл: Този процес може да предложи научаване на много неща.

Башар: Учителите трябва да бъдат достатъчно умели, за да могат да проектират тези неща по начин, който дава такива резултати.

Ейприл: Да, и определено доверието във възпитателите помага на това.

Башар: Да. Добре, това помага ли ти?

Ейприл: Помага ми прекрасно.

Башар: Готови ли сте за вашето холотопно преживяване след кратка почивка?

Ейприл: Готови сме.

Башар: Тогава ще направим кратка почивка, след което ще продължим с холотопното преживяване.

Башар: Нека сега продължим това предаване като окуражим всички ви да се отпуснете … Настанете се удобно, позволете си да се фокусирате върху центъра на холотопа и започнете да дишате, спокойно и леко, докато светлините в помещението избледняват, светлините на холотопа се появяват и музиката започва да ви успокоява, за да се отпуснете допълнително. Поемете дълбоко въздух … и го издишайте. Друго дълбоко вдишване … и издишване. Още едно дълбоко вдишване и задръжте, и задръжте и задръжте … и изди-и-ишайте всички грижи от деня. И просто продължете да дишате дълбоко и с лекота, като очите ви остават приковани в холотопа, като се отпуснете. Без грижи, без тревоги, без усилия, без напрежение, без борба. Само усещане на мир и удобство, което обхваща всички части на тялото ви, всички аспекти на вашия ум и прониква дълбоко в душата ви. Позволете си да се понесете и да преминете лесно и неусетно в съня. Позволете си да се понесете по течението на Творението … удобно и безопасно, носейки се, носейки се сред звездите …

И докато се носите и сънувате, заедно с нас, отговорете на този въпрос, на висок глас: Кои сте вие? Кои сте вие? Кои сте вие? Защото това, че не знаете, е началото на отварянето ви към откритието на повече от истинската ви същност. Идеята, която сте имали за своята идентичност, сбърканата идентичност, която някога е приемана за тоталното представяне на вашето същество, сега вече е разбирана като един аспект, едно представяне, един символ на по-голямото същество, което сте и в което винаги има повече и повече какво да бъде открито. Така че във всеки момент, независимо колко може да научите, независимо колко много може да абсорбирате, вие винаги имате възможността да знаете, че в действителност никога не знаете, кои сте наистина. Защото винаги има повече. И в пътешествието, в което вие откривате малки парчета от себе си, и ги събирате по своя път, ако се случи да поемете в неочаквана посока, в която ще допуснете грешки, вече ще искате да знаете, че даже в тези грешки се съдържа нещо повече от вас, което може да ви информира и образова, и да ви позволи да знаете, все повече и повече, и повече от това, което не знаете, за да знаете достатъчно, за да знаете, че няма никога да знаете всичко, което има за узнаване.

И това ви освобождава да изследвате и да знаете, че никога няма да има край на познанието, никога няма да има край на израстването. Изборът е винаги в ръцете ви. Той е дар от „Всичко, което е” и вие винаги, винаги, винаги ще притежавате този дар – да избирате, да бъдете този и тази, които предпочитате да бъдете, и да откриете какво означава това кои сте наистина, във всеки един момент, знаейки, че когато откриете кои сте, винаги ще има повече за узнаване. Вие сте голямата мистерия на самия живот. И в тази мистерия вие ще вървите по своя път; в тази мистерия вие ще се учите; и в тази мистерия вие ще знаете все повече от това, което не знаете, и няма никога да узнаете, но ще узнавате във времето и извън времето, и отвъд времето, и по един лишен от време начин. И това знание ще бъде достатъчно, за да знаете във всеки един момент кой и коя трябва да бъдете, там и тогава, без да е нужно да знаете това, в което ще се превърнете, винаги и завинаги. Свободни за промяна, свободни да се отърсвате от ненужното, свободни да приемате, свободни да откривате. Повече съкровища, затворени по-надълбоко от това, което може да си представите във вашето същество, защото вашето същество и вашата дълбочина са безкрайни. И вие винаги може да бъдете на лов за съкровище, този безкраен лов на съкровище, определен от тези парчета самородно познание във вас, които ви информират за истинската ви същност, за истинската ви идентичност, която е „Всичко, което е” … която винаги ще търси да опознае себе си, и докато търси, ще знае, че никога няма напълно да опознае себе си, защото винаги ще има повече за откриване. И това е красотата и обещанието на Творението, че непрекъснато се разгръща, без край, без начало.

Въпреки че пътешествието може да бъде преживяно по множество начини, на множество равнища –  високи и ниски, бързи и бавни, положителни и отрицателни, светли и тъмни, навън и навътре, всичко е едно красиво отражение на съвкупното ви същество, което никога няма да бъде опознато като цяло. Защото цялото няма граници, цялото е безкрайно, безпределно и вечно, едновременно един момент и безвремие, завинаги и сега, не се заблуждавайте. Вие сте искри на безкрайната светлина.

Кои сте вие? Кои сте вие? Кои сте вие? Живейте в мир като не знаете, защото това винаги остава вратата отворена за повече, за нови открития и за продължаващо развитие. И във всеки един момент, когато сте объркани и във всеки момент, когато чувствате, че може би сте направили грешка, попитайте себе си: „Кой съм аз? Не зная”. И в този момент вие ще знаете повече, отколкото някога сте си представяли, че може да знаете, когато видите истинското отношение между себе си и моментната ситуация. И ще започнете да разбирате защо сте се оставили да поемете този път, който в началото ви е изглеждал задънена улица и грешка, но когато се изправите в своето любопитство и запитате: „В този момент, кой съм аз?”, „В това обстоятелство, коя съм аз?”, ще ви бъде разкрито кои сте повече от това, което някога сте си въобразявали, и вие ще почувствате как се разгръщате, как се пропуквате по шевовете с потенциал, с познание, с обещание. Защото вие бликате от обещанието на Творението, че винаги ще има повече за узнаване. И радостта от откритията няма никога да свърши и вие ще може да живеете в екстаз, вечно, в непрекъснато състояние на откриване на нещо ново, в непрекъснато състояние на експанзия, в непрекъснато състояние на ново осъзнаване.

„Кой съм аз? Коя съм аз? Не зная. И като не зная дали зная повече от това, когато някога съм си представяла, че бих знаела? Защото аз желая да не знам, да не ограничавам себе си и моето знание за това коя съм, като казвам, че наистина знам”. Защото няма нужда да замразявате себе си, да заключвате себе си, да ограничавате себе си в една идея, защото вашата личност далеч не изчерпва това, което сте. Като личност вие сте едно същество, продукт на чанелинг (a channeled  entity), което се движи в един сън, в едно безкрайно море, в един вечен океан, в безусловна любов. Вие сте непознати и непознаваеми, и даже когато познавате себе си, вие оставате непознати и непознаваеми.

Кои сте вие? Кои сте вие? Кои сте вие? Позволете си да почувствате свободата от това, че не трябва да знаете. И че не трябва да бъдете точно това, което всеки казва, че трябва да бъдете. Освободете се от предубеждения, освободете се от морални оценки. Знайте, че сте свободни винаги като един хамелеон и че може да смените цвета си, да бъдете в едно с всичко и всичко в едно. И да изразявате себе си така, както диктува вашата истина. Да бъдете магьосникът и магията в своя живот, да трансформирате себе си по всякакъв начин, който изглежда за момента идеален за вас. И всичко е така, и така е било, и така ще бъде. Това, че не знаете, ви придава способността да знаете повече. Така че чувствайте се свободни да питате във всеки момент на объркване, във всеки момент, който ви изглежда като безизходица, във всеки момент, в който се чувствате изгубени, напомнете си, че е в реда на нещата да не знаете кой и коя сте. И в своето незнание вие ще откриете точно в този момент кой и коя трябва да бъдете. Вие ще знаете също така, че това не е всичко, което някога ще бъдете. Даже в този момент има повече, има повече, има повече какво да узнаете. И то ще ви се разкрие, когато е необходимо.

Събирайте парчетата по своя път, трупайте ги в своята кошница, сглобявайте и припомняйте себе си. И даже когато чувствате, че сте напълно сглобени, ще знаете, че винаги има повече за научаване. Защото в този момент вие не знаете кой и коя сте. И вие може да проявите себе си наново чрез чанелинг и да откриете едно ново свое аз, което може да опознаете. И докато натрупвате повече познание, повече отношение с това свое ново аз, даже в това си познание вие няма да знаете и ще бъдете винаги свободни да узнаете нещо друго, което наистина отразява по-голямото ви същество. Изразете това в своя живот, с всичката сила и красота, които притежавате, и с всичката любов, от която сте направени. Защото вие знаете едно нещо над всичко останало и това е, че вие сте самата любов, самата тъкан на Съществуването, самата честота, резонанс и вибрация на „Всичко, което е”.  

Вдишайте дълбоко … и издишайте. Вдишайте дълбоко … и издишайте. И вдишайте дълбоко, и задръжте, и задръжте, и задръжте. И след това издишайте своята нужда да знаете. И като издишате силно своята нужда да знаете, вие знаете, че ще знаете това, което трябва да знаете, когато трябва да го знаете. И до този момент, вие няма да знаете кои сте, докато узнаете. И когато узнаете, вие пак ще знаете, че не знаете кои сте. И когато не знаете кои сте, вие ще знаете в този момент, кои сте. И когато знаете кои сте, вие ще знаете в този момент, че не знаете, кои сте. И ще създадете един непрекъснат цикъл на знаене и незнаене, и на знаене и незнаене, и на знаене и незнаене, което ще ви позволи да бъдете тегела, в който да претопите идеята за себе си, да я трансформирате и реформирате –  без усилия, перфектно. И вие ще се впуснете в неизвестното, в което ще откриете повече от себе си, което да узнаете.

Позволете на грешките да работят за вас, като разберете, че даже когато определите нещо като грешка, винаги има и нещо, което да спечелите, повече и повече, до безкрайност. Едно безкрайно време да опознаете себе си, макар че даже в безкрайността вие никога няма окончателно да узнаете всичко, което сте. Защото вие сте свободни и безкрайни, и безгранични, и даже във вашите моменти на крайни преживявания, техният брой е безкраен. Така че даже когато усещате себе си като ограничени, това ще бъде само една капка в безкрайно море от крайни моменти.  И даже когато опознаете всеки един от тези крайни моменти, винаги ще има едно безкрайно море от крайни моменти и още, и още, и още. Защото вие сте завинаги, винаги сте били и винаги ще бъдете. Защото вие сте настоящият момент и вие сте това място, и вие сте Единството.

Нека музиката затихне, нека светлините на холотопа да избледнеят, понесете се и сънувайте, позволете си да знаете, че не знаете и се чувствайте удобно със знанието, че не знаете. Защото това е ключът за отваряне вратата към свободата, към това да преформулирате себе си, както предпочитате. Вие сте във всеки един момент податливи на промяна, във всеки един момент се променяте, във всеки един момент се раждате отново. Вие всички сте продукти на чанелинг и вие непрекъснато се променяте в една нова перспектива, в едно ново свое аз.

Запазете тишина и се понесете в своето знание … и в своето незнание. Вие знаете, че не знаете. И вие не знаете какво знаете. Но вие знаете, че не знаете. И това е прекрасно.

Отговорете нависоко, с шепот – кои сте вие?