(с) Превод АТИ

Башар: Добър ден в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря. Преди всичко благодаря за съвместното създаване на това взаимодействие. Приемете дълбоката ни признателност и благодарност за позволението да взаимодействаме с вас по този начин. Нека започнем това предаване, което сме озаглавили „Цикли от 9”. От известно време на вашата планета са съществували тези идеи-позволения, наречени нумерология, астрология, карти Таро и, както сме описали, те са, в определен смисъл, отражения на определени неща, които може да са кристализирали във вас, когато сте избрали да приемете физическа форма, в момента на раждането си. Те не толкова упражняват влияние и контрол върху живота ви, колкото отразяват теми, идеи, вибрации, които сте избрали да изследвате в това свое физическо въплъщение. Така че разберете, че това, за което говорим в този ден от вашето време в темата „Цикли от 9”, не са идеи, които по някакъв начин определят решенията, които вземате, а може да са отражения на решения, които сте взели или вземате. И вие може да използвате тези позволения, да използвате тези символи нумерологически, астрологически или някаква друга форма на позволение, която може да задейства способността ви да усетите по-ясно идеите и житейските теми, които сте избрали да изследвате, да проникнете по-задълбочено в избрания от вас път. Тези неща могат, в качеството си на позволения, на стимули и на отражения, да ви помогнат да си спомните повече този/тази, който/която сте избрали да бъдете, за да може да изпитате тази трансформация от забвение в припомняне.

Идеята е, отново, че ние разбираме, че във вашето общество нумерологията, астрологията, картите Таро и всички подобни позволения и отражения не са, според определенията във вашия език, „научни”, но в това няма нищо лошо. Те не би трябвало да бъдат такива. Вие може да имате научно разбиране за вибрациите, които те отразяват, за честотите, които те символизират, за отраженията, които те могат да съдържат за вас, за да ви осветлят по отношение на неща, които сте избрали на други равнища. Те обаче не са задължително измислени да бъдат научни. Те по природа са интуитивни и са направени да бъдат използвани като позволения, като стимули, като отражения. Въпреки това, ние можем да започнем да обясняваме от тази перспектива идеята по следния начин.

Девет, както мнозина от вас знаят, е така наречено редуктивно число от нумерологична и математическа гледни точки. С други думи, то е самоотносимо. Сумата от цифрите във всяко произведение на 9 също така е равна на 9. Така че 9 като число, представлява нещо като граница, която не може да бъде премината във вашата физическа реалност. Всяка цифра след 9, например 10, се свежда до 1, 11 се свежда до 2 и т.н., но никога сборът от цифрите на съответното число не може да надхвърли 9. Така че от вибрационна гледна точка, 9 се явява границата на вашата физическа реалност. Годината, която сме нарекли „Година на трансформация”, 2013-та, включва числото 13, числото на трансформацията, което може да бъде редуцирано до 4. Някои култури на вашата планета заместват числото 13 с 4. Мнозина от вас наричат числото 13 „нещастно” или го свързвате с някакво суеверие. В действителност обаче то символизира трансформация и същото се отнася до числото 4. Ако вземете редукцията на 13 в 4 и прибавите числото на човечеството, което е 5, отново получавате 9. Идеята в случая е, че като вземете числото на човечеството 5 и прибавите към него числото, отразяващо трансформация – 4, получавате човечество, което се трансформира, или цифрата 9. Това е най-високата вибрация, която може да постигнете във физическата реалност от нумерологична гледна точка. Ето защо е толкова важно да си позволите да бъдете пълноценно като общество и напълно да се трансформирате, защото тогава ще постигнете най-високата възможна честота, отразяваща действителната граница на вашата физическа реалност и това е така нареченото преминаване в реалност от 4-та степен на плътност, в която физическата материална реалност, времето и пространството стават много по-гъвкави и податливи. Като че ли за да подчертае идеята, че числото 9 отразява прага и границата на физическата ви реалност, даже тази цифра 186,300 мили в секунда – скоростта на светлината – се редуцира до 9 и представлява максималната възможна скорост в материалната, физическа реалност. Вие не може да надхвърлите тази скорост, ако не се прехвърлите в друго измерение. „Но почакай,” – биха казали някои научно настроени приятели в аудиторията –  „действителната, точна скорост на движение на светлината е 186,282 мили в секунда”. Е, аз просто съм закръглил сумата, но въпреки това, тази втора цифра също се редуцира до 9, така че няма измъкване.

И така, идеята за циклите от 9 е, че в годините, които могат да бъдат редуцирани до числото 9, както и понякога в годините, които могат да бъдат редуцирани до 3 (защото 3 е корен квадратен от 9 и съответно е тясно свързана с 9), в тези години има определени съществени моменти, свързани с развитието на вашето общество и по-конкретно с извънземните контакти.

Преди сме ви предоставили някои идеи, свързани с вероятностните времеви прозорци, когато се очаква да признаете официално съществуването на извънземен живот и сме казали, че между вашите години 2015-та и 2017-та ще се случи нещо, ще откриете нещо, което ще доведе до разбирането в много фактически план, че съществува някаква форма на извънземен живот. Знанието за съществуването на извънземен живот ще стане факт. Отново: моля, разберете, че това задължително не означава, че НЛО ще започнат да кацат из цялата планета. Идеята е, че по някакъв начин ще откриете – чрез своите астрономически наблюдения или по някакъв друг начин – че извънземният живот в някаква форма извън вашата планета е факт. Това ще промени вашата мисловна нагласа. И оттам нататък това разбиране ще се развива и както също така сме казали, то ще се развива по отношение установяването на открит контакт със същества като нас, във времевия прозорец 2025-та – 2033-та.

Ако изследвате идеята за циклите от 9, ще разберете, че точно по средата на периода 2015-та – 2017-та е годината 2016-та, която също се редуцира до 9. Така че това е обозначението на първия прозорец. Кой е следващият цикъл от 9? Той ви отвежда точно до 2025-та. И следващият цикъл от 9 завършва в годината 2034-та, и ние казваме, че откритият контакт с извънземни същества ще се случи някъде в този времеви прозорец през този последен цикъл от 9, преди той да завърши. И така вие разбирате демаркационните значения на тези цикли от по 9 години.

Понякога годините, които очертават цикли от по 3, което е корен квадратен от 9, могат да очертаят нещо, което вероятно бихте нарекли редуциран цикъл, нещо като полярност на това, за което говорим. И така, ако разбирате идеята за вашата година 1938-ма като един редуциран цикъл, какво се случва тогава, свързано с извънземните контакти? Тогава се случва вашето радиопредаване „Война на световете”, което хвърля в паника толкова много хора на вашата планета. По подобен начин в 1947-ма година се случва това, което наричате катастрофата при Розуел, от която датира вашата осведоменост за съществуването на извънземни същества. И така, виждате, че съществуват интимни връзки между циклите от три и циклите от девет, свързани с идеята за това как вие гледате на своята връзка с извънземни същества като нас. И така, ако си позволите да се възползвате от идеята за вибрацията на числото девет символично, под формата на позволение, в зависимост от желанията на въображението си, за да се фокусирате върху тази вибрация на това редуктивно, самоотносимо число 9, отразяващо най-високата вибрация и прага, границата на вашата физическа реалност точно преди да преминете в друго измерение и използвате въображението си, за да създадете някакво позволение, в зависимост от полета на въображението си, вие ще бъдете готови в по-голяма степен да се синхронизирате с циклите от 9, които представляват времевите прозорци на извънземните контакти, които ще се осъществяват оттук нататък.      

Между другото, просто като страничен коментар, когато говорим за редуктивните години, които се свеждат до цикли от три, вижте какво се случи в 2001-ва, по отношение разрушаването на кулите на Световния търговски център. Отново: един редуктивен цикъл от три, поляризираната идея на вибрация, която се стремите да приемете, ако желаете да разгърнете своята реалност отвъд тези видове отрицателна вибрация.

И така, по отношение идеята за тези цикли от 9, дайте свобода на въображението си спрямо всяка методология, всяко позволение, което за вас би отразявало вибрацията на 9, на прага на вашата физическа реалност, било то като си представяте скоростта на светлината, било то чрез нумерологичните символи, които съществуват във вашето общество, било то чрез това, което наричате ениаграма, която е много силно свързана като символ на 9, било то чрез който си пожелаете метод. Ние ви предлагаме да започнете да придобивате по-дълбоко разбиране на вибрационното състояние типично за този преход от една реалност в друга. И колкото повече абсорбирате тази вибрация, толкова по-лесно ще ви бъде да се синхронизирате и с вибрацията на контакта.

Ние ви благодарим за това, че ни позволявате да споделим с вас тази идея. Ще говорим повече по този въпрос по други поводи, докато следим идеята за циклите от 9, но засега нека попиете това, което казахме дотук.

В отговор на вашия подарък, като ни позволявате провеждането на това взаимно предаване, сега ви питам по какъв начин можем да ви бъдем в услуга? Може да задавате своите въпроси.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Числото 9 и неговата вибрация, за която говориш … бих искал да използвам това, за да преобразя живота си и да се приближа повече до член на семейството си, моя син, когото изгубих.

Башар: Искаш да кажеш, че той се е преместил в духовната сфера?

Участник: Да, и това, което разбрах от току-що казаното за нумерологията, ми изглежда като добър път за постигане на вибрацията, чрез която мога да се доближа до него.

Башар: Добре, това означава, че си привлечен от тази идея като позволение.

Участник: Да.

Башар: Ти разбираш какво означава позволението?

Участник: Да, разбирам.

Башар: Добре, тогава по какъв начин въображението ти желае да използва идеята за вибрацията на 9, на завършващия цикъл, на прага на промяната, за да си позволиш да почувстваш по-силно връзката, която все още имаш със своя син?

Участник: … Тук се чувствам озадачен.

Башар: Озадачен?! По какъв начин?

Участник: Хм-м, аз се чувствам близо до него, но не зная как …

Башар: Но ти каза, че си привлечен от идеята да използваш циклите от 9. Тогава въображението ти би трябвало да ти е посочило някакъв начин, по който да използваш това, нали?

Участник: Не, все още не.

Башар: Не … нищо? Добре, нека започнем отначало. Когато си мислиш за числото 9, какво виждаш във въображението си?

Участник: Виждам във въображението си една планина.

Башар: Добре, планина. И … това отразява ли идеята за една широка основа, която се опира на физическата реалност и върха й, високо в разредения въздух, който олицетворява нефизическия дух?

Участник: Би могло да се каже по този начин.

Башар: Аз го казах по този начин. И ако си представиш тази планина, и си представиш как се изкачваш по нея нагоре, нагоре, нагоре към върха, усещаш ли как вибрацията в теб се повишава, така че докато си представиш как достигаш върха, ти вибрираш с една по-висока честота, която вярваш, че може да ти помогне да бъдеш по-чувствителен относно това, което можеш да получиш от него на едно по-високо равнище?

Участник: Определено.

Башар: Добре, тогава можеш ли да използваш представата по този начин?

Участник: Да, вярвам, че мога.

Башар: Това предизвиква ли у теб хубаво усещане?

Участник: Чувствам се отлично.

Башар: Добре, виждаш ли, достатъчно е само да помислиш за вибрацията на 9, и Висшият ти разум с помощта на въображението ти предложи символа, който може да ти свърши работа. Това е всичко, което трябва да направиш, толкова е просто. Няма от какво да се озадачаваш. Нали така?

Участник: Съгласен съм.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам.

Башар: Тогава това върши ли ти работа в този контекст?

Участник: Вярвам, че да.

Башар: Добре тогава, нещо друго?

Участник: Не засега, благодаря за отделеното време.

Башар: Благодаря и аз.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм една относително нова ваша ученичка.

Башар: Добре, тогава аз съм един нов твой ученик.

Участник: Започнах да слушам твоите записи на моя рожден ден, който е на 9-ти септември.

Башар: Чудесно, 9-ти 9-ти – какъв синхрон!

Участник: Името ми, превърнато в число според нумерологията, е също 9, така че съм заобиколена с 9-ки през целия си живот.

Башар: Поздравления.

Участник: Коя съм аз?

Башар: Моля, повтори.

Участник: Коя съм аз, по отношение на тези 9-ки, които ме заобикалят?

Башар: Коя си?! Идеята е, че ти използваш тези нумерологични или вибрационни отражения, за да ти позволят да разбереш, синхронно, кога се намираш в предпочитаното от теб вибрационно състояние. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че ти ги използваш по този начин и ако запазиш това свое състояние, ако избереш да го направиш, и ако следваш своята радостна възбуда, и ако действаш, докато си в това състояние, тогава ще знаеш, че си в съответствие, по възможно най-добрия начин, с темите, които си избрала да изследваш, и ще извлечеш най-голяма полза, ако използваш това като рефлексивен маркер, като насочваща система за това как да останеш във вибрационната честота, която отразява истинската ти естествена природа. Нали така?

Участник: О кей, прекрасно. Как другите могат да извлекат полза от това?

Башар: Това зависи от другите, нали?

Участник: О кей.

Башар: Но ние просто говорим на теб и относно теб сега, нали?

Участник: Чудесно.

Башар: И, разбира се, другите ще извлекат полза от това, че ти си в по-голяма степен вярна на себе си, виждайки те като жив пример за лице, което е в синхрон с истинската си вибрация, и може би, като наблюдават този твой пример, те едновременно ще узнаят, че могат да направят същото и за себе си. Но всеки ще използва символа по начин, който може да осмисли. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Абсолютно.

Башар: Нещо друго?

Участник: Имам въпрос относно 9-ти септември и това, което се случва в къщи, и имам известни трудности с идеята за Единството (oneness).

Башар: Какво имаш предвид под трудности с тази идея?

Участник: В смисъл на пълното й усещане.

Башар: Това никога няма да се получи. Може да почувстваш идеята за синхронизиране с „Всичко, което е”, но никога няма в действителност да почувстваш единството на всичко, защото в Единството не съществува усещане за разграничение. Необходимо ти е отражение, за да получиш усещане за синхронизиране с нещо. За да се синхронизираш с нещо, трябва да имаш усещане за нещо извън теб. Такова съществува при „Всичко, което е”, което е версия на Единството, която притежава самоотражение. Единството обаче няма преживяване на себе си, защото не притежава разграничение. То не познава нищо друго освен Единството и не познава себе си в сравнение с нещо друго, защото от перспективата на Единството не съществува нищо друго. Така че никога не можеш да имаш усещане за Единството, защото никога няма да имаш преживяване като Единството, докато винаги можеш да имаш преживяване на съответствие с „Всичко, което е”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Разбира се, съществуват интерпретации на това на различни равнища на реалността. Като физическо същество ти можеш да имаш определен вид съответствие с „Всичко, което е”, но то ще е много по-различно преживяване от това, което би имала като нефизическо същество или в някое друго измерение. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: В действителност идеята е да бъдеш напълно вярна на себе си, което е равносилно на пълно синхронизиране с „Всичко, което е”. Ето защо казваме, че ако следваш най-силната си радостна възбуда, с всичките си способности, без всякакво настояване, допускане или очакване за това какъв трябва да бъде крайният резултат и ако не поставяш никакви условия върху това, като непрекъснато следваш своята радостна възбуда, ще се синхронизираш с вибрацията на истинската си същност, а тази вибрация е вибрацията на самото Съществуване и вибрацията на „Всичко, което е”, от твоята уникална гледна точка. Така че колкото повече имаш желание да бъдеш (вярна на) себе си, като действаш спрямо всички неща, които притежават истинската ти вибрация, толкова повече ще преживяваш себе си във възможно най-голяма степен във физическата реалност, като твоята версия на „Всичко, което е”. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Абсолютно.

Башар: Толкова е просто. Това е само една формула, елементарна физика, физика на вибрациите и вибрационната честота. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Абсолютно.

Башар: Това достатъчно ли е, или има и още нещо, което би искала да изследваш?

Участник: Хм, аз идвам от Европа …

Башар: Щом казваш.

Участник: И съм била програмирана с чувство на страх.

Башар: Добре, но ако знаеш това и ако знаеш, че това са само убеждения, то ти можеш да избереш да се освободиш от тях, нали?

Участник: Старая се много силно по отношение на това в момента.

Башар: О, не, не, не. Когато се стараеш наистина много силно, то само добавя повече отрицателна енергия към това, от което искаш да се освободиш. Идеята е да се отпуснеш с разбирането, че това е просто едно убеждение. Виж сега, ще говорим за една аналогия, която сме използвали наскоро и която вярваме, че ще помогне на мнозина от вас да визуализирате тази идея. Ти разбираш, че убежденията пораждат реалността, която преживяваш, нали?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава когато говорите за неща като програмиране, модели, навици и т.н., вие говорите всъщност само за определени дефиниции, на които сте били научени и които сте възприели, и толкова. Разбираш, нали?

Участник: Разбирам.

Башар: Ти също можеш да разбереш, че тези дефиниции (защото са просто едни дефиниции и са единственото нещо, което определя как преживявате физическата реалност) могат да бъдат променени. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: Добре. Тогава самото знание, че те могат да бъдат променени, е ключът. И това е, което наричаме ключ-шперц. Защото идеята на една система от убеждения по определение предполага, че тя винаги ще извърши всичко, на което е способна, за да затвърди себе си и да направи така, че всички други противоречащи й убеждения да изглеждат невъзможни. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Ако обаче притежаваш шперца, той ти дава достъп до основополагащото убеждение, според което независимо какво чувство ти създава отрицателното убеждение, в смисъл че никакво друго убеждение не е възможно, или че е трудно да промениш убежденията си, шперцът ти показва, че винаги можеш да промениш убежденията си. И ако си позволиш да запазиш тази си вибрация, това ще ти бъде малко по-лесно. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И така, представи си тази картина. Ти си собственик на фабрика. И ето твоята красива фабрика. Има врата, която води във фабриката. Ти притежаваш шперца, който може да отвори тази врата. Ти отваряш с него вратата, влизаш вътре и това, което виждаш, е, че вървиш по една платформа, високо над работните места. От лявата ти страна, долу на работната площадка, има работници, които са заети с това да създават и утвърждават отрицателни убеждения. От дясно долу са работниците, които създават и утвърждават положителни убеждения или убеждения, които ти предпочиташ, нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. Сега разбери, че ти, която стоиш върху платформата, си настроена на абсолютната неутрална енергия между двете групи работници. Ти се намираш в зоната на равновесието. Това обаче, за което си даваш сметка, е следното. Всички работници са заети да откриват всички възможни елементи от информация и методи, за да ти ги изпратят и по този начин да си свършат работата, което ще рече да затвърдят своите позиции. И така, работниците на отрицателната страна ще произвеждат всякакви интересни идеи, за да те убедят, че не е възможно да промениш своите убеждения. Идеята е, че ако за момент си помислиш, че може би си в състояние да промениш убежденията си, те ще започнат да ти изпращат идеи например: „Не, не, не, това е трудно. Не, не, не, не би искала да направиш това, страшно е. Не, не, не, не би искала да направиш това, защото ако се опиташ да отидеш на положителната страна, ще откриеш, че това няма да ти върши работа и че тази положителна идея не е вярна.” И така те непрекъснато ще ти изпращат тези филтриращи мисли, за да замъглят идеята за положителните убеждения. Същото ще се случва и от другата страна, но идеята е, че е важно в коя посока насочваш своето внимание. И затова е важно да знаеш, че ти се намираш на тази неутрална платформа и притежаваш силата да решиш към кого ще насочиш вниманието си. Интересното нещо относно всички тези отрицателни убеждения, които отрицателната страна произвежда, е, че за да ги направят привидно по-трудни за промяна, работниците често смесват една положителна идея с отрицателна идея, за да изглежда, че проформа признават положителната страна, докато всъщност те притеглят към отрицателната страна. Така че трябва да внимаваш за тези комбинации от убеждения в себе си. „О, да, разбира се, ти притежаваш възможността да преценяваш и можеш да решиш, каквото поискаш. Ако ти обаче направиш това и се обърнеш в онази посока, ти ще се окажеш сама, защото няма да има никого другиго като теб и това е страшно, нали?” Така че те ще признаят, че можеш да го направиш, но ще измислят някаква история, така че да ти изглежда неприемливо да тръгнеш в съответната посока, при което ще те объркат още повече. Като теглиш чертата на всичко това, се оказва, че ако определенията, които наистина предпочиташ, ако реалността и убежденията, които наистина предпочиташ, ти внушават категорично, че това е, което предпочиташ да избереш, то нещо филтрира твоята перспектива. Защото твоята истинска, истинска, истинска вибрация и нещата, които отразяват тази вибрация, би трябвало да бъдат автоматично, без усилия и лесно способни да бъдат избрани. Това трябва да ти изглежда като разходка в парка – ще те изпълва с радост и нищо няма да те спира да се втурнеш в тази посока. А ако това не става, то означава, че получаваш нещо от отрицателната страна и то е отрицателна информация, отрицателни убеждения. Следователно идеята е, че когато казваш, че предпочиташ да избереш положителната страна, а в същото време чувстваш някакво колебание да се придвижиш натам, ти притежаваш ключа към фабриката. Можеш да влезеш вътре, да застанеш на платформата и да погледнеш към отрицателната страна. Възможно е ти  вече да си положила доста усилия да се освободиш от тези отрицателни работници, но ако все още се колебаеш да избереш положителната посока, това означава, че на отрицателната страна все още има някой работник, който се крие в някое от подземните етажи и работи усилено зад някое бюро, и печата тези отрицателни идеи, които филтрират способността ти да избереш положителната страна. Така че ти трябва да преминеш по тази платформа и това е една несъзнателна идея … ти трябва внимателно да се огледаш, да откриеш този работник, който се труди усилено и произвежда качествена продукция под формата на отрицателни убеждения, към които се придържаш. И когато запалиш всички светлини и го откриеш: „Ето къде си бил! Не знаеш ли, че можеш да си вървиш у дома? Аз изпратих всички тези производители на отрицателни убеждения у дома, а ето те теб, който полагаш толкова големи усилия и работиш толкова добре, като ми изпращаш всички тези отрицателни утвърждения, но аз зная, че вече си уморен. Можеш да си починеш и да си тръгнеш. Не е необходимо да работиш повече тук. Иди си в къщи и почивай.”  Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И идеята е, че когато изследваш възможността от наличието все още на някои отрицателни убеждения, ти можеш да ги откриеш, да ги осветиш и извадиш на светло, като се освободиш от тях. Тяхната информация повече не ти е необходима. И след като веднъж прочистиш тази страна от своята фабрика, нищо няма да може да ти попречи да напълниш фабриката си с работници, които да ти изпращат само положителни послания, защото си им освободила достатъчно място. Защото не можеш да привлечеш повече положителни работници, ако отрицателните работници все още заемат работни места. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че ти можеш да използваш тази аналогия, за да си внушиш идеята за необходимата неутралност, за силата на ключа, който притежаваш, с който можеш да влезеш на платформата, от която имаш пълен поглед върху всичко, което се случва, и тогава можеш да си дадеш сметка, че няма нищо отрицателно в това, че си имала отрицателни работници. Те не са отрицателни по природа и не са правили нещо по отрицателен начин. Те са произвеждали идеите, за които си ги наела да произвеждат. И всъщност те са правили това много качествено. В този смисъл, те са работили за теб положително. Но ти вече си осъзнала, че този техен продукт повече не ти е необходим. Твоята фабрика вече ще произвежда нещо различно – само положителни идеи и това ще те настрои по положителен начин, в резултат на което ти ще се втурнеш в тази положителна посока и фабриката ще продължи да произвежда само тези положителни изделия, и ще набира инерция по този начин. Така че идеята е, че докато си получавала отрицателните изделия, ти си се самоубеждавала по определен начин в един затворен цикъл на утвърждаване на отрицателните убеждения, но след като веднъж се освободиш от отрицателните работници и преминеш към неутралната позиция, ти можеш да решиш да се обърнеш към положителната страна и тогава ще попаднеш в един положителен затворен кръг на самоусилване на положителните идеи. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Харесвали ти идеята да си собственик на тази фабрика?

Участник: Абсолютно.

Башар: Шперцът е твой, използвай го, както пожелаеш.

Участник: Изглежда, че открих своята душевна половинка и ще се омъжвам за него утре.

Башар: Ти предпочиташ ли това?

Участник: … Аз … се страхувам.

Башар: От какво? По отношение на какво имаш определение, което поражда страх, свързан с този брак? Какво е определението ти за това, което мислиш, че ще се случи, което поражда страх у теб?

Участник: … …

Башар: Всъщност, от какво се страхуваш? Кое е най-ужасното нещо, което би могло да ти се случи?

Участник: Страхувам се, че той може да ме нарани.

Башар: Да те нарани?

Участник: Нещо такова.

Башар: Защо?

Участник: Това е въпросът. Мисля, че неговото отношение …

Башар: Искаш да кажеш, че всъщност ти осъзнаваш, че двамата сте вибрационно несъвместими?

Участник: М-м-м-м.

Башар: М-м-м-м. Това ли искаш да кажеш? Помни, че всеки, от когото научаваш нещо в този момент, е твоя сродна душа.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И целта на човешките взаимоотношения е всеки от участниците във връзката да отрази към другата страна това, което той или тя трябва да знае, за да стане повече това, което предпочита да е. Той отразява ли към теб идеята, че съществува вибрация, която не предпочиташ, и по този начин ти помага да разбереш по-добре какво наистина предпочиташ?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава ако разбираш какво наистина предпочиташ, защо ще продължаваш да се придвижваш в посоката, която не предпочиташ? Сега, преди да отговориш, помни това възражение. Винаги бъди сигурна и честна по отношение на себе си и се увери, че твоите отрицателни убеждения не оцветяват ситуацията и я правят да изглежда отрицателна, докато тя всъщност може да е положителна, както и обратното. Но ако си напълно наясно, че определено не предпочиташ нещо и си наясно по отношение на какво изпитваш радостна възбуда, то ти трябва да знаеш, че независимо от това какво е чуждото мнение, ти дължиш на себе си, както всъщност и на другите замесени във връзката, да бъдеш вярна на себе си. Защото ако не си вярна на себе си, ти всъщност не можеш да встъпиш в брак. Разбираш ли?

Участник: Абсолютно.

Башар: Така че първо сключи брак със себе си. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И тогава ще получиш нещо, което ще е отражение на брака, който си сключила със себе си, в един положителен контекст. Това помага ли ти да вземеш решението си?

Участник: Хм, все още имам съмнения.

Башар: Ти имаш съмнение и определението за съмнение е …? Какво? То не е отсъствие на доверие. Чула ли си определението ни за съмнение?

Участник: Кажи ми.

Башар: Нашата дефиниция за съмнение е 100% доверие в определение, което е извън синхрон с твоята истина … Няма такова нещо като отсъствие на доверие. Има увереност в нещо, което е в съответствие с това, което предпочиташ, както и увереност в нещо, което не съответства на това, което предпочиташ. Това е, което наричаш съмнение, но то не е отсъствие на увереност. То е увереност и доверие в нещо, което не предпочиташ.

Участник: Хм.

Башар: Ето защо казвам, че трябва да си много наясно точно какво правиш по отношение на енергията, която влагаш в тази ситуация, защото може да се въздържаш от нещо, което вероятно отразява твоята радостна възбуда, и трябва да откриеш дали това е така, или може наистина да разбираш, че то не отразява радостната ти възбуда. И когато наистина честно погледнеш навътре в себе си, и откриеш дали оцветяваш ситуацията, или тя ясно отразява това, което предпочиташ или не предпочиташ, тогава ще имаш яснота в решението, което трябва да вземеш. И помни, че най-любещото нещо, което можеш да направиш спрямо друг човек в една такава ситуация, е да предприемеш действие в посоката, която е най-добра за теб, защото тогава другият човек може да види коя си и ако не иска да бъде вибрационно съвместим с теб, и не иска да се синхронизира с това, което ти наистина искаш да бъдеш, тогава ти му помагаш да продължи по пътя си, и да открие някого другиго със съвместима вибрация. И така ти също му оказваш услуга, като се изтегляш от ситуацията. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Но ти трябва да вземеш цялата тази информация, която споделяме с теб, всички тези гледни точки и когато си изясниш дали бракът отразява радостната ти възбуда, или не, тогава ще знаеш какво да направиш. Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря и аз.

 

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Чувам и чета неща за някакво предстоящо масово повишаване на съзнанието …

Башар: Има редица събития, свързани с масово повишаване на съзнанието, които се случват непрекъснато.

Участник: Например като някаква светлина в небето, която всички могат да видят …?

Башар: Може би да, може би не. Ще видим – зависи от това в каква реалност се премествате и дали се нуждаете от това като рефлексивен символ, или не. Може да е нещо друго.

Участник: О кей.

Башар: Отново: всички тези неща не са окончателни, те са просто намеци, предложения, перспективи, позволения. Ако откриеш, че резонираш с предложената идея, във всички случаи се придвижи в посока на реалността, в която можеш да преживееш това, защото ти установяваш, че това е позволението, това е отражението, което вярваш, че ще ти помогне най-добре да повишиш вибрацията си заедно с масовия консенсус по начин, който предпочиташ. Но ако чуеш такова предложение и почувстваш, че не резонираш особено с него, ти ще се промениш в друга посока и тогава може би нещо друго ще се окаже позволението, което ти е нужно, за да ти позволи да повишиш вибрацията си. Нали така? 

Участник: О кей.

Башар: Няма значение за какво става дума, но когато чуеш такива неща, това ти дава възможност да решиш дали нещо ти върши работа, или не. Толкова е просто. Всеки получава непрекъснато различни идеи за това как да преживява своята реалност. Ти си единственият арбитър на това, което би ти свършило най-добре работа. И когато чуеш подобна идея, просто я пробвай като хубаво вино: „М-мц, е, това не е точно, което търся.” „А какво ще кажеш за тази реколта?” „Гъл, гъл, гъл, м-мц, малко по-добре, но не точно това, което търся.” „А какво ще кажеш за това?” „М-м-м, това е вече друго нещо!” Всичко зависи само от теб. Физическата реалност е твое творение. Няма физическа реалност извън твоето определение за нея. Така че когато други хора ти предложат своята перспектива за това какви позволения вършат работа за тях, ти трябва да решиш дали да се съгласиш с тях и да сътвориш това в своята реалност, или да поемеш по друг път. Няма значение, защото ти ще привлечеш това, от което ти се нуждаеш, и те ще привлекат това, от което те се нуждаят, като отражение. И помни, че когато кажем позволение, това означава просто, че ти си този, който повишава вибрацията си и се премества в една консенсусна реалност, където вече съществуват повече хора, които притежават по-висока вибрация. Ти никога не променяш света, в който си! Ти само се преместваш в свят, който вече отразява промяната, която си осъществил в себе си. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, това може да ми свърши работа.

Башар: Това добавя ли някаква яснота за теб?

Участник: Да.

Башар: И въпреки това …?

Участник: Предполагам, че все още се боря с идеята за това как да се преместя в дадена конкретна реалност …

Башар: Но ти вече се преместваш. Ти се преместваш милиарди пъти в секунда. Така ти създаваш страничния ефект, който наричаш време, пространство, промяна и откритие. Ако не сменяше успоредните реалности милиарди пъти в секунда, ти нямаше да имаш никакво преживяване на промяна и щеше да представляваш един замръзнал кадър. Но ти всъщност прожектираш съзнанието си подобно на светлината на прожекционен апарат през серии от филмови кадри, за да изпиташ илюзията на дадена конкретна времева последователност. Ти всъщност се преместваш в най-различни посоки и прескачаш непрекъснато през различни филмови отрязъци и филмови кадри милиарди пъти в секунда. Единственото, което трябва да направиш, за да се насочиш в посоката, която е най-подходяща за теб, е, да следваш простата формула на радостната си възбуда. Ако се придържаш към тази формула, ти автоматично и безпогрешно ще се насочиш към последователността от успоредни реалности, която отразява най-доброто за теб. И това е всичко. Ако искаш да усложниш нещата – можеш – и ние няма да те спрем. Но всичко е толкова просто … Това помага ли ти? 

Участник: Помага ми.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не.

Башар: Благодаря.

Участник: Благодаря.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: От доста ранна възраст имам много ясни асоциации, резултат от емоционални реакции, породени от много конкретни комбинации от цветове, много конкретни честоти, които възникват при контакт с картини или спонтанно … И те не са свързани с нищо друго …

Башар: Не, не, не, идеята е, че много от вас увеличават своята сетивна чувствителност по отношение на различни видове вибрации и интерпретирате и филтрирате тези вибрации вече по най-различни начини. Така че ти разгръщаш способността си да усещаш нещата по различен начин. В действителност ти започваш да комуникираш със самите цветове и комбинациите от техни вибрации представляват самостоятелен език, който започваш да разбираш. Това е един от симптомите на разгръщането на съзнанието – ти ставаш по-чувствителен спрямо различни равнища на сетивна информация, която те заобикаля непрекъснато, но много от вас не подозират, че тя съществува, защото сетивата ви не са достатъчно развити. Сега обаче сетивата ви стават по-чувствителни за всякаква информация, която достига непрекъснато до вас от различни измерения и от различни равнища на съзнание. Нали така?

Участник: Да, и тъй като това не е преставало още от детската ми възраст, изглежда че има връзка между тези много ярки емоционални реакции и се чудя … чувал съм от различни места, че тези явления, които протичат по-бързо от скоростта на светлината, понякога могат да бъдат усетени …

Башар: Да, защото когато вие разгръщате сетивата си, вие отивате отвъд физическата сфера. И разбира се, когато отивате отвъд физическата сфера, ще може да възприемате неща, които функционират на много по-висока вибрационна честота от това, което наричате скорост на светлината. 

Участник: И тези мои асоциации са много специфични, и откривам, че много години след като съм преживявал тези комбинации от цветове, те се появяват със същата интензивност на емоциите …

Башар: Да. Някои хора използват синхронностите под формата  на числа, ти ги преживяваш чрез цветове, за да ти подскажат кога си на вибрационната честота, която е идеална за теб. Това е различен език и толкова. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, мога ли да ти задам друг въпрос?

Башар: Това вече беше въпрос.

Участник: Нещо от по-общ характер.

Башар: Да, но не е необходимо да питаш, ако можеш да попиташ, защото вече си задал въпрос.

Участник: О кей, да. В миналото си говорил относно идеята, че … …

Башар: Аз никога не говоря в миналото; аз винаги говоря в настоящето.

Участник: Чух го в миналото.

Башар: Разбирам какво имаш предвид, просто си правя шега с теб.

Участник: Зная. Ставаше дума за това, че тясно свързано с появата на свободната енергия, извличана от вакуума, ще се появи нова икономическа парадигма …

Башар: Да. Тази версия на Земята, всъщност много подобни версии на Земята вече съществуват.

Участник: Да. Това, върху което се замислям, е като екстраполирам още по-нататък, с оглед възможни бъдещи сценарии на Земята – как това се свързва с фотосинтетичния капацитет на Земята и … …

Башар: По начина, по който интерпретираме въпроса ти, съществуват версии на Земята, които извличат енергията си изключително от земните растения. Разбираш ли? Те в действителност са открили начини да превръщат фотосинтеза от различните дървета, цветя и растения по начини, по които, така да се каже, могат да пренасочват енергията от фотосинтеза чрез различни безжични приспособления.

Участник: Разбирам, но когато става дума за храни, предполагам, например ние имаме способи за обезсоляване на водата в сравнително големи количества, да отглеждаме растения, без да използваме толкова много нефтохимикали …

Башар: Да, да, разбира се, че го правите. Вие притежавате този потенциал, но въпросът е дали избирате да проявите това в своята реалност, или по-точно да се прехвърлите в реалност, в която това вече съществува.  

Участник: Да, но изглежда че фотосинтетичният капацитет на всичко, което расте върху планетата, няма да може да издържа броя на обитателите й.

Башар: Добре, но ти можеш да се прехвърлиш върху версия на Земята, където няма толкова много човешки тела. Или може да установиш, че капацитетът на вибрационното състояние, което телата са достигнали, всъщност ще увеличи даже едно малко количество енергия, което ще се окаже достатъчно. В определен смисъл, това е, което правим ние, защото ние вече не се храним, вече не спим и извличаме всичко необходимо за съществуването си от енергията на планетата си и от енергията на космоса. Но тъй като функционираме на определено равнище на вибрационна честота, в действителност не се нуждаем от много, защото собствената ни енергия, собственото ни вибрационно състояние усилва и увеличава това, което приемаме отвън. Това всъщност не е ли идеята на така наречената „свободна” енергия – това да извличате повече енергия, отколкото сте вложили? Нали така?

Участник: Интересно.

Башар: Идеята е, че не е нужно да приемаш много енергия, за да генерираш по-голямо количество, след като вибрираш на честота, която е специфично произведение на енергията, която приемаш. Защото ти си се свързал с един усилвател, който е на много равнища. И енергията, която извличаш от едно измерение, бива усилена от вибрационната енергия на множество измерения. Така имаш повече на разположение, а енергията, която извличаш от своята реалност, е всъщност използвана само за да задейства процеса.

Участник: Намирам смисъл в това, да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Нещо друго?

Участник: Може ли да задам набързо един въпрос … (смях в залата)

Башар: Нали вече се разбрахме, че не трябва да питаш дали може да попиташ? Довери ни се. Ако няма смисъл, или не е уместно да питаш нещо, ние ще ти кажем. Така че няма нужда да изразходваш време в питане дали можеш да попиташ.

Участник: О кей, благодаря ти. Когато си мисля за енергията и технологиите, се чудя дали съпротивата срещу оръжията с насочвана енергия и ограждащата ги секретност има връзка с разрушаването на Атлантида?

Башар: Разбира се, че има. Идеята обаче е, че връзката бива установявана от настоящето. Така че има много връзки, които може да установите с времето на Атлантида, за да решите дали при изследването на темата, което правите тук, евентуално може да се научите да правите нещо различно.

Участник: О кей, разбрах. Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Много медиуми предават послания, че Земята може би преминава в нова вибрационна честота …

Башар: Не “може би”, а това се случва.

Участник: Добре, преминава, като някои даже говорят за едновременна промяна в две различни честоти …

Башар: Не, не, не. Съществуват безброй варианти на Земята. Безброй варианти, които вече съществуват. Вие решавате кой вариант ще преживеете във всеки отделен момент, в зависимост от вибрационното състояние, в което избирате да сте в този момент. И вие преминавате през милиарди версии на Земята всяка секунда. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че има безброй версии. Ти може да се фокусираш за известно време поради темата, която изследваш, върху една или две, или четири, или осем, или шестнадесет версии, но това не означава, че безкрайният брой версии вече не съществуват.

Участник: О кей, тогава в някои от посланията например се казва, че парите няма да бъдат това, което са сега …

Башар: Това има голяма вероятност да се случи поради общия път на развитие, който болшинството от вас избират. Не е задължително това да бъде така за всички, но съществува общ консенсус и висока степен на вероятност мнозина от вас да се преместят във версия на Земята, където с течение на времето идеята за обмена ще бъде изявена по много различен начин. Така както разчитаме колективната енергия в момента, болшинството от вас ще се преместят на едно място, на една Земя, където идеите за обмен и стойност ще бъдат основани на оценка на действителните способности и умения на самите хора и повече няма да има нужда от официално средство за обмен. Това, в определен смисъл, е начинът, по който ние функционираме. Защото може да има едно насочващо тяло, едно синхронизиращо тяло, различно от правителство, но ние просто се озоваваме, където трябва, когато трябва, с когото трябва, за да обменим уменията си и това, от което взаимно се нуждаем – едновременно, синхронно, автоматично. Така че нямаме нужда от посредничеството на някакво средство за обмен, ние сме средството за обмен.    

Участник: О кей, тогава задавайки въпроса от позициите на реалността, в която функционирам сега …

Башар: Коя реалност?! Тази, тази, тази, тази, тази, тази …(смях в залата)

Участник: Всички тези, които избирам да преживея … например казвам, че избирам версия, в която парите не са средство за обмен …

Башар: Ако това е един от елементите на една идеална реалност, на една идеална версия на Земята за теб, и ако това е действително, което те изпълва с радостна възбуда, и то засегне някаква струна в теб в съзвучие с това, което предпочиташ, то единственото, което трябва да направиш, за да се придвижиш в тази посока, е формулата, която вече сме дали.

Участник: Да следвам най-силната си радостна възбуда и т.н.

Башар: И не забравяй, че трябва да отсъства, каквото и да е настояване за това какъв трябва да бъде крайният резултат. Ти може да имаш някаква визуализация, но визуализацията на идеалната реалност не означава, че тя ще изглежда според представите на Физическия ти ум. Тя може да изглежда много по-различно. Това, което трябва да разбереш за визуализацията, е, че тя е символът, който физическият ти ум създава като представа за идеалната реалност, вдъхновява те по отношение на тази реалност и те поставя в подходящото състояние, за да проявиш тази реалност. За да може обаче реалността да се прояви по-бързо, ти трябва да позволиш на състоянието да остане и напълно да забравиш за образа в ума си, и да позволиш на Висшия ти разум да го замени с действителното физическо проявление, което наистина отразява състоянието, което си генерирала в себе си. Защото Физическият ти ум не е задължително способен да разбере как трябва да изглежда действителният резултат. Физическият ум е много ограничен по отношение на символите, които може да избира. Тези символи обаче могат да генерират подходящото вибрационно състояние, така че ако се откажеш от символите и оставиш Висшия си разум да ти достави, каквото трябва чрез своята представа това, което отразява най-добре това твое състояние, тогава ще получиш действителното проявление със скоростта, релевантна за теб и най-добра за теб и така ще осъществиш своята идеална реалност. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да … добре … тогава какво означава това …

Башар: Кое това?

Участник: Това, което мисля, че няма да бъда в тази (идеална) реалност преди 15-ти април, когато трябва да си платя данъците … питам се как да се справя …

Башар: Аз ще ти кажа. На първо място, ти не можеш да се придвижиш в посоката, която предпочиташ, ако си обзета от страх, защото тогава всъщност ще се придвижваш в обратната посока на тази, която предпочиташ. Не става дума за това да бягаш от нещо, а да бягаш към нещо. Разбираш ли разликата във вибрационен смисъл?

Участник: Определено не мисля, че съм обзета от страх, но …

Башар: Тогава защо си загрижена?

Участник: Ами защото се питам дали да вложа парите си в депозит, или в пенсионен план.

Башар: Това не предизвиква ли у теб радостно вълнение?

Участник: Това не е радостно вълнение, нито страх, но просто е в противоречие на това, което искам да вярвам … че ще се отървем от всичко това и …

Башар: Но ти не можеш да се отървеш утре.

Участник: Да, нито преди 15-ти април.

Башар: За болшинството от вас вероятно не, обаче защо не погледнеш на това от другата гледна точка? Защо датата 15-ти април би трябвало да има значение? Какво значение има? Кажи ми защо? Защо това е от значение за теб?

Участник: Защото ще се опитам да спазвам правилата на федералното правителство.

Башар: Защо? Какво ще направиш в този ден? Ще си платиш данъците?

Участник: Да, трябва да разпределя парите си в различни сметки до този ден.

Башар: Добре, и защо е важно да направиш това?

Участник: Би било важно, защото преди да навляза в реалността на всички тези идеи, някой ще ми каже защо не се осигурявам за пенсия и такива неща.

Башар: Защо избираш да вярваш в това?

Участник: Не съм сигурна, че вярвам, но …

Башар: Не си сигурна, че вярваш?!

Участник: Точно така, колебая се напред и назад.

Башар: Защо избираш да се колебаеш между това, което предпочиташ, и това, което не предпочиташ?

Участник: Защото не съм се прехвърлила напълно в тази реалност, където …

Башар: Защо не си се прехвърлила напълно в тази реалност? Какво те спира?

Участник: (смее се) Съмнение.

Башар: А съмнението е …?

Участник: Увереност в определение, което не предпочитам.

Башар: Тогава защо вярваш на определение, което не предпочиташ? Кое прави това определение, заслужаващо твоята привързаност, след като казваш, че не го предпочиташ? Ти си чула да говорим за нещо наречено мотивационен механизъм, нали?

Участник:  Да.

Башар: Тогава кое е убеждението, което имаш, което ти позволява да избираш неща, които не предпочиташ … за разлика от алтернативата, която ти казваш, че предпочиташ, но избягваш?

Участник: Все още бих искала сметките ми да са изпълнени с 9-ки, така че …

Башар: Добре, ако трябва да бъдат, вярваш ли, че могат да бъдат?

Участник: Напълно.

Башар: Тогава кого го е грижа коя е датата?

Участник: О кей, мен не ме е грижа за датата, а за цялата идея.

Башар: За коя цяла идея?

Участник: Ами данъци и …

Башар: Добре, но отново: ти можеш да направиш нещо, това е твоето общество, нали така?

Участник: Не изпитвам особено вълнение да направя нещо по въпроса.

Башар: Мислех, че ти искаше да направиш нещо по въпроса, по някакъв начин.

Участник: Само на лично равнище.

Башар: Ти единствена ли си в твоята реалност, която плаща данъци?

Участник: Не.

Башар: Добре,  защо ако направиш нещо в по-големи мащаби, няма да ти повлияе на лично равнище? Защо разграничаваш по-големия мащаб от личностното равнище?

Участник: Защото вярвам, че ще трябва да правя неща, към които не проявявам интерес, като да се ангажирам с политика или нещо подобно.

Башар: Защо вярваш в това? Откъде знаеш, че това е вярно?

Участник: Ами никога не ме е вдъхновявало.

Башар: Ето какво всъщност искаш да кажеш. Ето до какво се свежда това, което казваш. Внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Да.

Башар: Добре, няма да ти искам пари. Ти ни казваш следното: „Аз имам определение за своята радостна възбуда, което противоречи на идеята за радостна възбуда.” Защото ти казваш: „О, ако направя това, ще трябва да постъпя по начини, които не ми носят радостно вълнение и не ме вдъхновяват”, вместо: „Ако това е нещо, което може в действителност да проработи, трябва да има начин, по който аз да постъпя и който да отразява радостното ми вълнение. И тогава ще позволя на моите синхронности да демонстрират кой е този начин. И ако нищо не се появи, тогава ще зная, че тук няма нищо, което би предизвикало радостното ми вълнение.” Но да казваш, че не може да има, преди да знаеш дали има, или не, в действителност означава, че имаш противоречащо определение за своята радостна възбуда. Защото може да има един вълнуващ начин да направиш това. Ти просто приемаш това, което казва обществото ти за това кое е възможно и кое невъзможно. И ти приемаш това за своя истина.

Участник: Разбира се.

Башар: И всъщност ти си  противоречиш, когато казваш, че искаш да направиш това само на персонално равнище, но не и на равнището на обществото и в същото време възприемаш идеите на обществото, а не тези, които са лично твои. Така че всъщност ти си противоречиш.

Участник: О кей.

Башар Нали така? Всичко, което трябва да направиш, е следното. Трябва да кажеш: „Добре, ето обстоятелствата, които са напълно неутрални. Напълно неутрални! Аз предпочитам да им придам положителен смисъл.” И като им придадеш положителен смисъл, това означава: „Моята лична реалност, моята лична синхронност ще ми демонстрира пътя на най-малкото съпротивление.” Пътят на най-малкото съпротивление и възможностите, които могат да ти бъдат представени синхронно от Висшия ти разум, може да предполагат един по-широк спектър от неща, може да ангажират по-голяма част от обществото, но идеята е, че това, което ще ти бъде представено, ще се появи по начин, който съответства на вибрацията на твоята радостна възбуда. Защото ако няма да е така, какъв ще бъде смисълът? Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Така че трябва да се успокоиш, да не настояваш и да не поставяш условия спрямо определен начин, по който трябва да постъпиш, и просто остави реалността да ти покаже пътя, по който трябва да тръгнеш, като се довериш, че тя ще ти представи нещо, което ще ти бъде от полза, независимо в каква форма ще се появи. И тъй като това ще бъде в съответствие с радостното ти вълнение, няма да има никакво значение какъв ще е конкретният метод или формат. Може да бъде по-обхватен, може да бъде политически, може да бъде социологически, може даже да бъде религиозен, кой знае? Но това няма да има значение, защото ти ще знаеш, че ако се появи пред теб, то ще съответства на вибрационната честота на твоята радостна възбуда, защото по определение радостната ти възбуда не може да съдържа идеи, които не са част от тази честота. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава поддържай вибрацията на знанието, че пред теб ще се появи път, който ще ти бъде най-полезен и ще отразява най-малкото съпротивление, но само ако не затваряш вратите пред всички възможни начини, по които той може да се появи. В противен случай, ти си тази, която ограничаваш себе си. Ти си тази, която се облагаш с данъци, вместо да се успокоиш с идеята, че ако нещо ще се появи, то ще се появи, откъдето трябва. Не трябва да те е грижа откъде ще се появи. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И така, отпусни се и не се тревожи. Ти си фокусирана върху този въпрос, защото го считаш за проблем и по този начин обезценяваш коя си, вместо да цениш себе си. Не е случаен фактът, че термините оценявам и обезценявам съществуват едновременно енергийно и по отношение на парите. В това има символ, който трябва да видиш. Не обезценявай себе си, като по този начин се лишаваш от способностите си да правиш това, което трябва да правиш. Цени себе си, цени живота си, цени обстоятелствата си, цени ситуацията си, придай й положителен смисъл и ще ти бъде показано как да се придвижиш напред по положителен начин, без да затваряш пред себе си вратите, които мислиш, че нямат нищо общо с теб. Защото помни, че идеята да избереш една положителна реалност, не означава, че подценяваш тези, които не предпочиташ. Всъщност това само ще те привърже към последните. Когато всичко е равностойно и приемано като валиден избор, тогава си в състояние да избереш това, което предпочиташ! Намираш ли смисъл в това?

Участник: (кима с глава)

Башар: Защото така не захранваш излишно с енергия това, което не предпочиташ. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти да се отпуснеш?

Участник: Да, да.

Башар: И тогава …?

Участник: Тогава изводът ми е да продължавам да влагам пари …

Башар: Това предизвиква ли у теб радостно вълнение?

Участник: Не че не чувствам вълнение.

Башар: „Не че не чувствам вълнение” … Е, да предположим, че ще приемеш това като стъпка в положителната посока. Но помни, че според аналогията с фабриката, ти си тази, която притежаваш шперца. Така че ти трябва да решиш кои убеждения са реални за теб и истинни за теб.

Участник: О кей.

Башар: И ти трябва да избереш!

Участник: Трябва да се фокусирам повече върху това.

Башар: Е, това ще бъде добре, нали? Нали ще бъде по-забавно да се фокусираш върху убежденията и идеите, които са повече в съответствие с това, което предпочиташ да бъдеш, вместо тези, които са противоположни?

Участник: Да.

Башар: И ако не направиш този избор, трябва да се запиташ защо постъпваш по такъв начин.

Участник: Имам още един въпрос.

Башар: О, наистина?

Участник: Е, съществува тази идея … хм … да видим …

Башар: Не би ли искала да започнеш отново?

Участник: Добре … във всеки живот ние ще повишаваме своите вибрации …

Башар: Може да погледнеш на това по този начин и да си създадеш такива преживявания, макар всички животи да съществуват едновременно.

Участник: О кей, ние се развиваме.

Башар: Да.

Участник: И … различни медиуми говорят за това, че се завръщаме към първоизточника, към Единството, към Бог, към вселената и пр.

Башар: Да, в определен смисъл, както първоначално обяснихме, вие все повече разбирате, че сте аспект на „Всичко, което е”. Вие ще преживеете тази гледна точка, когато това стане релевантно за вас.

Участник: Може би това, което аз си представях …

Башар: Какво си си представяла?

Участник: Представях си как съм абсорбирана в …

Башар: Не, ти не можеш да бъдеш абсорбирана, в каквото и да било. Всичко бива абсорбирано в теб. Ти никога не губиш своята идентичност. Ти не биваш абсорбирана във „Всичко, което е”. Ти осъзнаваш, че си „Всичко, което е”. В това се състои разликата.  Перспективата, която си ти, съществува. Първият закон гласи, че това никога не може да се промени.  Така че всяко „сливане” или така наречена „абсорбция” с „Всичко, което е”, би трябвало да се случва от перспективата, която представляваш ти. Ти не можеш да я изгубиш. 

Участник: О кей, това звучи много по-добре.

Башар: Благодаря ти.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Определено, благодаря ти. Бих иска …

Башар: Можеш да си вървиш.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Можеш ли да ми кажеш кога и защо е бил построен храмът Ангкор?

Башар: Бил е построен от древната цивилизация на кхмерите на вашата планета, но е бил построен във връзка с определено разбиране и знание, споделяни из вашата планета по онова време, свързано с по-високи измерения и отнасящо се не само до това, което наричате извънземни източници, но и до хора, обучени да повишават своите вибрации до степен, че да могат да възприемат начините за проявление на определени вибрационни честоти под формата на архитектурни структури, пропорции и динамика, които да отразяват определен код и определена вибрационна атмосфера, и да вдъхновяват издигането на вибрационната честота на ума, за да могат хората да си спомнят по-добре кои са. 

Участник: Невероятно, благодаря ти. Дали бих могъл да донеса един предмет и да ми кажеш какво представлява той?

Башар: Щеше да е по-добре да покажеш предмета на медиума преди началото на сеанса, за да може той да се запечата в ума на медиума и по този начин да имаме достъп до него.

Участник: Аз направих това.

Башар: Добре, опиши предмета.

Участник: Това е морска черупка със свещена геометрична форма … (вади я от джоба си)

Башар: И какво искаш да знаеш относно нея?

Участник: Усещаш ли някаква енергийна особеност?

Башар: … … Вероятно има нещо много общо с морето. ( смях в залата) Което за нас означава, че има връзка с вибрацията на Сириус, в известна степен. Макар че кубът отразява нещо малко по-различно. В този смисъл, за нас вибрацията би била периферно свързана в известна степен с вибрацията на Сириус, но също и пряко свързана с вашето физическо измерение. Ако бе силно свързана със Сириус, формата щеше да наподобява повече сфера. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре, отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти.

 

Участник: Добър вечер.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е относно влиянието на растения като айуаска, пейоте и определени гъби.

Башар: Те са учители, които ви позволяват да преживеете променени състояния на съзнанието и перспективи на други измерения. Като учители, те ви позволяват да преживеете определено вибрационно състояние и след като преживеете такова състояние, и се научите да бъдете, така да се каже, запознати с него, вие ще може да предизвиквате у себе си такова състояние със своята енергия, без повече да се нуждаете от учителя. Идеята е те да ви позволят да останете в известна степен с будно съзнание в своя физически сън, от определена перспектива, в зависимост от учителя.

Участник: И всички послания, които чуваш и виждаш под въздействието на тези растения, са реални, не са нещо, което си въобразяваш, или …

Башар: Всичко, което можеш да си представиш, е реално на някакво равнище, тъй като нямате способността да си представите отсъствие на съществуване. Защото по определение не-съществуването не съществува.

Участник: Трудно ми е да си представя постигането на тази вибрация без приемане на …

Башар: Спомняш ли си как си се чувствала?

Участник: Да.

Башар: Тогава ти притежаваш тази вибрация. В момента, в който си я спомниш, ти си в тази вибрация. Единствената причина да не мислиш така, е, защото имаш определение, според което не я притежаваш. Ако отстраниш определението, според което си извън тази вибрация, ти ще си създадеш усещането, че си в тази вибрация. Това не означава, че ще се чувстваш точно по същия начин, защото идеята е, че след като веднъж създадеш тази вибрация, целта е да приложиш тази енергия или да действаш на нейна основа по различен начин. Ситуацията, в която се провежда обучение, е различна ситуация. Усвояването на вибрацията, опознаването на вибрацията обслужва определена цел. Когато в действителност създаваш тази вибрация от собствената си енергия с цел прилагането й, това няма да предизвиква задължително същото усещане, защото тогава това няма да бъде ситуация на обучение, а ситуация на прилагане. Това обаче не означава, че няма да можеш да знаеш, че си в подходящата вибрация. Нали така?   

Участник: Да, просто понякога мисля, че си изгубвам ума, защото образите …

Башар: Това може да е нещо хубаво, ако искаш да знаеш. Аз говоря сериозно.

Участник: Имам проблеми в балансирането на физическия свят, с който съм свикнала, и светът, който виждам, защото виденията ми са много ясни и аз съм виждала определени церемонии, била съм насочвана …

Башар: Но в какво се състои трудността?

Участник: Всичко, което виждам по времето на тези церемонии, е толкова мистично …

Башар: Искаш да ми кажеш, че физическата реалност не е мистична?!

Участник: Аз съм свикнала толкова …

Башар: А, а, а, ти току-що улучи десетката. Идеята е, че чрез своите определения ти си създаваш убеждението, че физическата реалност е обикновена и посредствена, в сравнение с другата. Идеята за преминаване в тези състояния е да ти дадат възможност да разбереш как да гледаш на физическата реалност по същия вълшебен и мистериозен начин. Твоите определения обаче ти пречат да преживееш това, защото ти създаваш прекалено голямо разграничение между физическата сфера и тези мистични равнища. Физическата реалност е едно училище за мистерии. То е много магическо, много мистериозно, много мощно. Ти просто трябва да се научиш да го определяш по този начин и ще го преживяваш по този начин, и тогава ще научаваш това, което научаваш, и ще вземаш това, което научаваш от тези учители, и ще го прилагаш във физическата реалност, за да ти позволява да бъдеш по-съзнателна във физическия си сън. Ти просто не мислиш, че физическата реалност е един сън. Разбираш ли?    

Участник: Да.

Башар: Учителите се опитват да ти покажат, че тя е един сън. Ти обаче трябва да знаеш, че тя е един сън и трябва да си позволиш да осъзнаеш, че е един сън. Ето защо наскоро говорихме за идеята, че едно много мощно позволение за мнозина от вас е да усвоите техниката на осъзнатото сънуване. Защото когато се събудите в съня си, без да събудите тялото си, вие ще започнете да взаимодействате с Матрицата на реалността, където всъщност изработвате схемата на физическото си преживяване. И когато започнете да променяте тази схема по време на своя сън, ще осъзнаете, че ще започнете да виждате физическата реалност като същия вид сън и ще започнете да осъзнавате по-добре физическата реалност. А когато повишите съзнанието си във физическата реалност, вие ще може също да променяте физическата реалност по вълшебни и магически начини, защото знаете, че това е един сън. Така че учителите се опитват да ти дадат вибрацията на повишеното съзнание, за да можеш да приложиш тази вибрация във физическата реалност, вместо да определяш физическата реалност като нещо  второстепенно, в сравнение с това, което преживяваш благодарение на учителите. Ти можеш да си помогнеш, като се научиш как да действаш съзнателно по време на сън. Това е, което направи нашата цивилизация.  Ние постигнахме съзнателност по време на сън и осъзнахме, от тази гледна точка, че физическата реалност е също един сън и останахме там. Ние повече никога не се събудихме. Ние живеем в съня и затова не спим.

Участник: Уха!

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да. Виждала съм го, но все още не мога да го почувствам.

Башар: Ти не можеш да го почувстваш, защото не определяш своята реалност по този начин, но в момента в който направиш това, повярвай ми, ще го почувстваш.

Участник: О кей. Имам и друг въпрос. Струва ми се, че повечето мои приятелки, в това число и аз, сме твърде нетърпеливи със своите майки и ….

Башар: Добре, коя е тази част от теб, която отразява майка ти, и по отношение на която проявяваш нетърпение? … Разбираш, че става дума за отражение, нали?

Участник: Да, да, аз зная, че съм избрала майка си …

Башар: Нямам предвид само това. Има част от теб, чрез която ти се приравняваш с нейната вибрация и спрямо която своя част ти проявяваш нетърпение. Единствената причина да си нетърпелива с някого, е, че си нетърпелива с определен свой аспект, който другото лице символизира за теб. Става дума за нещо, което притежаваш и от което се страхуваш. Разбираш ли?

Участник: … Значи всеки път когато съм с нея и тя е в лошо настроение, което се случва много често, и аз нямам търпение …

Башар: Защо ти е необходимо търпение? Това е, което ти казвам. Ако разбереш, че нейното настроение няма нищо общо с теб и престанеш да го приемаш лично, ти не се нуждаеш от търпение, защото това няма нищо общо с теб. Ти просто ще погледнеш какво прави тя, ще проявиш състрадание към това, че тя може би е в плен на собствените си страхове, но в същото време можеш да проявиш състрадание към себе си и да си дадеш сметка, че нейният процес и нейните проблеми, и нейните убеждения нямат нищо общо с теб. Следователно не се нуждаеш от търпение, от което пък следва, че нямаш повод да проявиш нетърпение. Наслаждавай се на момента такъв, какъвто е, виж го такъв, какъвто е, преживей го по начин, който ти предпочиташ, независимо от начина, по който тя може би го преживява, защото ти го преживяваш по един любопитен и магичен, и вълнуващ, и интересен начин. Тогава за какво ти е търпението – ти се забавляваш! Даже и когато тя се чувства ужасно. Така че не приемай това лично. Не се съгласявай, че ти си като нея по този начин.

Участник: Хм-м-м.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото това е, което те ядосва. Ти имаш убеждението, че си като нея по този начин. Не е необходимо да вярваш в това. Тя може да те е научила да мислиш по този начин, но ти нямаш нужда да го вярваш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че не се съгласявай с това. Това е същата идея, когато някой се приближи към теб на улицата, ти носиш синя дреха, а той ти казва: „Наистина не мога да понасям тази твоя червена дреха!” Ти го поглеждаш учудена и си казваш: „Това няма нищо общо с мен, аз не нося нищо червено!”

Участник: (смее се)

Башар: Става дума за същото нещо. Това няма нищо общо с теб! Престани да го приемаш като нещо лично, защото ти си тази, която си го причиняваш. Тя не може да ти го причини. Ти си го причиняваш сама. И оттам идва и нетърпението ти, защото ти осъзнаваш, че правиш нещо на себе си, което не предпочиташ да правиш. И ти ставаш ядосана и негодуваш спрямо нея като проекция на гнева и негодуванието, което имаш към себе си за това, че си причиняваш нещо, което не предпочиташ! Така че поеми отговорност за своята част и не приемай лично нейната част от всичко това. И тогава ще балансираш нещата. И няма да има значение какво прави тя, защото това няма да има нищо общо с теб. И тогава можеш да проявиш състрадание и евентуално да отразиш към нея, че тя може да избере да се промени, като види в теб пример за твоята промяна, но в същото време ти трябва да й позволиш да не се променя, ако желае. Това трябва да бъде една безусловна любов от твоя страна. Ти обаче трябва да започнеш като безусловно обичаш себе си, за да не приемаш неща, които знаеш, че нямат нищо общо с теб. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Още един въпрос. Получавам много препоръки да проявявам безусловна любов към всички …

Башар: Да, към всички и към всичко. Без-условно не означава, че ти все пак нямаш предпочитания. Не означава, че нямаш способността да наблюдаваш, когато нещо е несъвместимо с твоята предпочитана вибрация. Безусловно означава, че ти позволяваш на околните да бъдат това, което избират да бъдат, със съзнанието, че в същото време ти можеш също да бъдеш тази, която предпочиташ да бъдеш. Тогава защо да не бъдеш безусловна, след като те могат да те засегнат само ако ти се съгласиш да бъдеш засегната? Нали така?

Участник: Трудно ми е да разбера кога трябва да се дистанцирам от някои приятели, ако те са агресивни, или …

Башар: Ако разбираш, че те са агресивни, какво е толкова трудно да разбереш кога да се дистанцираш? Какво те задържа? Вярваш ли, че заслужаваш агресията?

Участник: Не.

Башар: Тогава защо продължаваш да бъдеш агресивна спрямо себе си? Това не е ли злоупотреба със себе си … ако излагаш себе си на агресията на някого другиго?

Участник: Какво правиш, когато имаш дете, което не те уважава, или … проявява агресия спрямо теб …? Ти не можеш да се дистанцираш от своето дете?

Башар: Детето изисква напътствия от страна на родителя, но разбери, че детето ще усети много лесно, ако ти не уважаваш себе си и в такъв случай защо то трябва да те уважава? Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че ако ти нямаш самоуважение, от никого няма да получиш отражение на уважение. Можеш да научиш много от едно дете, като уважаваш себе си и в отговор получаваш отражение на уважение. Не че детето трябва задължително да избере този начин на поведение, но от позицията на самоуважение, ти ще получиш вдъхновение да разбереш как да го напътстваш да започне да уважава себе си. Защото отново: това е задължение на всеки – да бъде във вибрация, при която не би трябвало да налага нещо отрицателно другиму, защото единствената причина хората да правят това, е, понеже не вярват в собственото си самоовластяване. И така, когато уважаваш себе си, ти тръгваш от позиция, при която можеш да научиш детето как да уважава себе си. Защото когато показваш спрямо някого неуважение, това означава, че не уважаваш себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава, околните може би отразяват към тебе твоето неуважение към себе си, защото ти излагаш себе си на агресия и стоиш там и я търпиш. Тогава какво има да уважават? Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Но ако се дистанцираш, ти си спечелила уважение към себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И когато имаш повече самоуважение, ще получиш и повече отражения на уважение от околните. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И ще можеш да възпитаваш децата си как да уважават себе си, като им показваш, че има граници на това, което ти би приела. И като се дистанцираш, ти показваш самоуважение и действаш като пример за тях как да уважават себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И сега всичко застава прекрасно по местата си, нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Тогава благодаря, с цялото ми уважение към теб.

Участник: Благодаря ти много.

 

Участник: Здравей, господине.

Башар: Добър ден, господине.

Участник: Опитвах се да измисля въпрос …

Башар: Както знаеш, не е необходимо да имаш въпрос. Просто направи някакво изявление, ако желаеш.

Участник: Докато говориш, ти не споменаваш много за заземяването.

Башар: О, всъщност аз говорих за заземяването. Спомни си за пирамидата.

Участник: Да.

Башар: Е …? Заземяване в основата. Ето защо основата е толкова голяма. Тя е символ на заземяването. И идеята е, че трябва да бъдеш много добре заземен, за да можеш да изследваш много високи честоти. За да постигнеш баланс между двете.

Участник: И как заземяваме себе си?

Башар: Вие сте физически заземени във физическата реалност и идеята е да бъдете верни на себе си. Отново: трябва наистина да разберете, че когато говорим за радостната възбуда, ние много често казваме, че радостната възбуда е един завършен комплект. Тя е движещата машина, организиращият принцип на вашия живот, тя е един завършен комплект. Така че идеята е, че когато следваш своята радостна възбуда, с всичките си способности и не настояваш за конкретен краен резултат, основан на това действие, тогава радостната възбуда те довежда до ситуация и обстоятелства, които не само ще повишат радостното ти вълнение, но и автоматично ще те поддържат приземен. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: Защото това е завършен комплект. И когато казваме това, ние нямаме предвид: „И това е един пълен комплект, но пропуснахме един елемент … който може да те заземи”. Винаги ще получиш всичко необходимо, за да заземиш себе си. Ако станеш прекалено голям за панталоните си и станеш малко наперен … ”О, вижте ме, аз се справям фантастично” по един егоистичен начин, вярвай ми, че следвайки своята радостна възбуда, неминуемо ще си удариш главата в тухлена стена. Бум! „Вземи се в ръце, младеж!”

Участник: Относно тези проблеми, които ни се изправят на пътя всеки ден …

Башар: Тези проблеми ще бъдат решени, като на първо място не ги идентифицирате като проблеми, а просто като предизвикателства. Защото темата, която си избрала да изследваш в този живот, е отразена в най-големите предизвикателства, пред които се изправяш. Първата стъпка в разбирането на това как да трансформираш проблемите, е, да спреш да ги определяш като проблеми, защото по определение проблемът е нещо, което се поддава трудно на трансформация. В същото време, когато определиш ситуацията като предизвикателство, ти вече си елиминирал голяма част от трудностите, защото вече можеш да изпиташ удоволствие от предизвикателството. Нали така?

Участник: Правилно, благодаря ти.

Башар: И това е заземяване, нали?

Участник: Да. Това да се заземиш спрямо планетата …

Башар: Означава да живееш пълноценно. Защото ти си продукт на планетата, продукт на елементите на планетата. Постигането на истинската ти вибрация те хармонизира синхронно с вибрацията на планетата и те заземява.

Участник: Ще бъде ли от полза засаждането (на растения) в земята?

Башар: Възможно е. Това позволение ли е за теб, което ще ти помогне да се заземиш по-добре?

Участник: …

Башар: То е едно позволение.

Участник: … Да.

Башар: Тогава? Ето защо будистите на вашата планета казват, че едно от най-духовните неща, които можеш да направиш, е да цепиш дърва и да носиш вода. Простите неща в живота са тези, които трябва да правиш, за да живееш на планетата, като изпитваш удоволствие и като разбираш, че те са духовни действия, като разбираш, че те са част от физическото ти съществуване и те заземяват. Също така, лежейки на земята, търкаляйки се по земята, облягайки се на дърво, поемайки миризмата на цвете,  изпитвайки вкуса на хубава храна, всички тези физически неща могат да бъдат позволения, които да ти позволят да потопиш сетивата си в идеята за физичното по един красив начин. Това може за бъде заземяващо и в същото време много духовно извисяващо. Това е отново един балансиращ акт.

Участник: Правилно. Това ще помогне ли също така на вибрациите?

Башар: Вече не ти ли казах това?! Аз не ти го казах „почти”.

Участник: Да.

Башар: Тогава? … Защо задаваш този въпрос?

Участник: …

Башар: Ти „заземен” ли си в този разговор?! Ти внимаваш ли в това, което всъщност ти се казва, или просто мислиш за следващото нещо, което ще попиташ, което не е състояние на „заземен”?

Участник: Правилно.

Башар: Тогава? Бъди заземен по отношение случващото се тук. Внимавай, когато ти поднасят информация, понякога още преди да си задал въпроса. Следователно, ако вече притежаваш информацията, не е нужно да задаваш въпроса. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Да. Взаимното създаване на възприятия. Разбирам, че реалността, която сами създаваме …

Башар: Да, вашето преживяване на реалността.

Участник: Нашето преживяване на реалността … например, както някой каза преди малко, няма умрели в бъдещето и пр., и пр …

Башар: Да, да, да и пр., и пр., добре.

Участник: За мен е лесно да кажа, че това може да се случи в моето бъдеще.

Башар: Но вярно ли е, че ти вярваш, че то може да  се случи?

Участник: Да, много лесно.

Башар: Добре тогава.

Участник: Но ако става дума за съвместно сътворяване, всички би трябвало да възприемаме едно и също нещо.

Башар: Нека обясня още веднъж. Докато се преместваш от успоредна реалност в успоредна реалност, ти просто се преместваш от една версия на Земята в друга, която вече съдържа версиите на хората, които вече вярват в това. Останалите може да не се преместят заедно с теб … Разбираш ли? Те може да останат на планета, която може никога да не преживее това. Но това са различни хора. Те може да изглеждат същите, но не са. Когато ти се преместиш в друга реалност, ти вече не си същата личност. Ти не си в същата реалност, ти нямаш същото тяло. Буквално! Не ме е грижа дали всичко изглежда по същия начин, но то не е същото. Това е илюзията на непрекъснатостта, която ти създаваш заедно с всички останали в процеса на съвместното сътворяване. Така че идеята е, че се преместваш във версия на Земята, която е вече населена от версии на хората, които си си мислел, че познаваш, но които вече за теб са всъщност нови хора и отразяват промените, които вече си направил в себе си. И така ти си се преместил в реалност, която вече съдържа договореността за съвместно сътворяване на тази идея. Ти в действителност вече не си на същата планета и в действителност не взаимодействаш със същите хора. Ти взаимодействаш с техни варианти, които вече са повече в синхрон с твоите предпочитания. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Тогава това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

 

Участник: Аз съм безстрашен и ще говоря ясно, за да могат всички да чуят това, което искам да кажа.

Башар: Чудесно, благодаря ти. Добър ден.

Участник: Добър ден и на теб, Башар. Преди всичко искам да ти благодаря за това, което правиш тук, както и да благодаря на Дарел Анка за предоставянето на тази възможност. 

Башар: За нас е удоволствие, за него е удоволствие и вие сте наше удоволствие.

Участник: Аз наскоро научих за теб…, тази година, гледах записи на твоите сеанси в YouTube …

Башар: Чудесно.

Участник: Всички видео материали, които изгледах, наистина резонират в мен.

Башар: Допускам, че вероятно това е причината да бъдеш тук.

Участник: Да.

Башар: В противен случай, щеше да бъдеш някъде другаде. И това също е добре.

Участник: Да, аз следвам своята най-силна радостна възбуда.

Башар: Благодаря ти, аз също. Какво съвпадение, ние имаме толкова много общо.

Участник: Башар, питам се дали можеш да ми помогнеш.

Башар: Аз всъщност ти помагам. Помни обаче, че аз ти помагам да си помогнеш сам, нали така?

Участник: … Би ли повторил, моля?

Башар: Аз ти помагам да си помогнеш сам. Нали така? Помагам ти да овладееш собствената си сила. По какъв начин искаш да отразим към теб това, което вече знаеш, че е вярно?

Участник: Преди няколко години, когато бях на 22 години, започнах да губя косата си.

Башар: Добре, къде я изгуби?

Участник: (смее се)

Башар: Имаш ли нужда да наемеш куче косотърсач, за да я намери?

Участник: Не, всъщност, на тази възраст аз изпаднах в паника.

Башар: Защо? Аз съм роден без коса и никога не съм имал. Мъжете в нашето общество нямат коса и никога не са имали.

Участник: Това е един от въпросите ми. Защо изпада косата?

Башар: По различни причини. Всичко си има енергийна причина, което се превръща във физиологична причина. Понякога обаче това е част от общата тема, която изследваш, а понякога просто се случва във физическата реалност, защото при избирането на това конкретно въплъщение това е нещо, което въобще не те е интересувало, когато си го избирал, защото си решил, че това ще бъде нещо без значение за поемания от теб път. Така че това всъщност не е имало значение. Въпреки това, то може да бъде знак и отражение за много неща – положителни и отрицателни. Ти кое от двете предпочиташ – положителни или отрицателни?

Участник: Положителни.

Башар: Тогава няма причина за паника, нали?

Участник: Абсолютно.

Башар: Тогава?

Участник: На тази възраст аз изпаднах в паника и …

Башар: Да, но ти сега си на различна възраст.

Участник: Да.

Башар: Тогава повече не си паникьосан?

Участник: Вече не съм паникьосан, но …

Башар: Тогава защо водим този разговор?

Участник: … Направих си присаждане на коса, когато бях на 22 …

Башар: Добре, и …? Какво се получи при теб?

Участник: Съжалявах от момента, в който направих това, и знаех, че това е една от най-големите ми грешки.

Башар: Да, но ти си научил нещо.  Много хора на вашата планета ще изяснят за себе си какво предпочитат, като преди това преживяват нещо, което не предпочитат, за сравнение.

Участник: Да.

Башар: Ти можеш да си обръснеш главата, нали?

Участник: Да, мога.

Башар: Тогава … не е чак толкова голям проблем, нали?

Участник: Изпитвам нещо като срам от белега отзад на главата ми.

Башар: Защо трябва да изпитваш срам, вместо гордост от това, че си открил нещо, което е полезно за теб?

Участник: Това говори за несигурност, повърхностност …

Башар: Това ти го казваш. Защо го определяш по този начин? Не знаеш ли колко много жени на вашата планета обичат мъже с белези и намират това за доста мъжествено? Не знаеш ли това? (смях в залата)

Участник: Не съм срещал такава жена.

Башар: Но знаеш ли защо не си срещнал такава жена? Защото определяш това като нещо срамно.

Участник: Да, и затова се нуждая от твоята помощ.

Башар: Аз току-що ти дадох отговора! Защо ти трябва да привличаш към себе си някой, който притежава същото определение за срам като теб? Така че когато промениш определението и се успокоиш относно това какво могат да си помислят за теб другите, и когато престанеш да мислиш за себе си по отрицателен начин, и да се самобичуваш, и си кажеш: „Е, това бе едно интересно приключение и какво толкова?”, тогава ще привлечеш индивиди, които имат същото отношение – „На кого му пука?!” Наистина, на кого му пука? На кого му пука за това, което на теб ти е грижа? Може да има хора, които ги е грижа; може да има хора, които считат това за нещо срамно … „О, какъв ужас … о, какъв срам!” Но това не са хората, с които би искал да общуваш, нали?

Участник: …

Башар: Нали?

Участник: Не, не бих искал.

Башар: Тогава защо се смущаваш от това? Защо просто не приемеш, че ако се отнасяш към себе си с уважение по този повод, ще се появят и други хора, които ще се отнасят към теб по същия начин? Защо не се фокусираш върху тази реалност? Защо се поддаваш на определения, които не предпочиташ … и по този начин продължаваш да изпитваш последици, които не предпочиташ? Да не си безразсъден (hairbrained)*)?  (смях в залата)

*) Тук Башар използва сполучливо игра на думи, подходяща за контекста на разговора – hair = коса, brain = мозък;  hairbrained = безразсъден, необмислен – Бел. прев. 

Участник: Извинявай, „безразсъден”?!

Башар: Да. Ти разбираш ли термина безразсъден на вашия език? Не си чувал тази дума? Необмислена идея, смахната идея. Това е термин във вашия език.

Участник: За първи път я чувам.

Башар: Добре, потърси я. Идеята обаче е, че ти си фокусиран върху косата си и върху загубата, и всички съпровождащи отрицателни определения, свързани с косата.

Участник: Бих искал да привърша с това веднага тук.

Башар: Свърши с това. Свършено е. Направи, каквото пожелаеш. Ако искаш я обръсни, присади си я отново по друг начин … всичко зависи от теб, наистина. Във всички тези изследвания единствено е от значение как възприемаш себе си. Тези изследвания ти предоставят възможност да разбереш, че имаш отрицателни определения за себе си. Разбираш ли?

Участник: Да, да.

Башар: Така че това преживяване е осветлило за теб колко отрицателни определения имаш за себе си.

Участник: Да.

Башар: Не е ли това нещо красиво, което си открил, така че да се освободиш от тях?

Участник: Абсолютно.

Башар: Тогава твоята коса ти е направила добра услуга.

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре тогава, можеш ли да се освободиш от това?

Участник: Да, да. Ще се освободя.

Башар: Добре, благодаря ти. (аплодисменти в залата)

Участник: Башар …

Башар: Току-що една цяла зала с хора те аплодира. Това дава ли ти някакво разбиране, че освобождаването ти е възможно?

Участник: Абсолютно.

Башар: Добре.

Участник: Башар, още един последен въпрос,  свързан с канабис.

Башар: Да, ние вече говорихме за това донякъде.

Участник: Да. В твоите видеозаписи ти казваш, когато говориш за канабис, че не е необходимо да се пуши …

Башар: Аз го казах и тази вечер. Учителите те учат как да чувстваш, как да разпознаваш вибрацията на определена честота, която ти позволява да изследваш равнища в други измерения. След като веднъж това се затвърди в теб, след като го схванеш, ти можеш да генерираш сам енергията и повече не се нуждаеш от учителя. Ако продължаваш да мислиш, че ти е необходим учителя, след като всъщност той повече не ти е необходим, това се нарича пристрастяване. Защото в такъв случай чрез поведението си ти казваш: „Аз винаги се нуждая от това.” И тогава то повече не е твой учител, а се превръща в патерица. И става отражение на идеята, че ти не владееш собствената си сила, а това не е предназначението на учителите. Те са създадени, за да ти дадат да разбереш, че ако преживееш тази вибрация, ти притежаваш способността да я генерираш в себе си, защото в противен случай е нямало да можеш да имаш това преживяване, независимо какво си вдишал. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И така, ако го разбереш и ако най-накрая го проумееш веднъж, дваж, три пъти … до този момент ти вече знаеш какво е усещането и можеш да генерираш тази енергия само като си припомниш как си се чувствал, и щом разбереш как това е същото, като да бъдеш в съответното състояние, ти ще можеш да действаш от това състояние и ще си приложил уроците на учителя, вместо непрекъснато да се връщаш в училище. „Не си ли вече завършил този клас?!”, пита учителят. „Аз те учих преди шест години в този клас, защо се мотаеш още тук и препрочиташ отново и отново един и същи учебник?! Махай се оттука!” Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Башар, нещо последно …

Башар: Ти каза, че това преди малко бе за последно!?

Участник: Аз просто … едно последно нещо, Башар.

Башар: Добре, но само едно.

Участник: Да. На 30-ти ноември тази година гледах един от твоите видеозаписи, в който ти говориш за Моцарт …

Башар: Да?

Участник: Седмата симфония, струва ми се част втора … първите три минути от този запис …

Башар: Да, но не ставаше дума за Моцарт.

Участник: Извинявай, Бетховен.

Башар: Бехтовен, да.

Участник: Аз слушах, в YouTube има един 30 минутен запис …

Башар: Да и …?

Участник: И когато медитирах … ти казваш да отмием всички емоции и отрицателни неща …

Башар: Да, това е едно позволение.

Участник: Да.

Башар: Ако ти върши работа, чудесно. Ако не ти върши, това е също добре.

Участник: Ъ-хъ. И така, аз медитирах по време на тази музика и изпитах толкова големи емоции, и плаках, и …

Башар: Това е добре!

Участник: След това се смях истерично.

Башар: Това също е било добре.

Участник: И главата ми се движеше напред и назад, и ръката ми се движеше ето така, като ръката на диригент …

Башар: Да … и сега трябва да кажеш нещо неочаквано.

Участник: И тогава аз се превърнах в Бетховен.

Башар: Да! Ти си се слял с тази честота и си разбрал намерението, свързано със създаването на тази музика.                                              

Участник: Да, и оттогава не мога да престана да слушам музика.

Башар: Това вече е ужасно. (смях в залата)

Участник: (смее се) Не, не е.

Башар: Каква трагедия! Толкова ми е мъчно за теб! Божичко, как го понасяш?! Това трябва да е истинско изтезание!

Участник: (смее се)

Башар: Благодаря ти. Благодаря ти, за това, че си осъществил синхрон с вълшебната музика. Тя отговаря много повече на твоята естествена, истинска вибрация. Всеки един от вас е една песен, една красива песен. Пей тази песен на себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

 

Ейприл: Здравей, Тадео.

Башар: Нания!

Ейприл: Имаме въпрос от наши участници чрез Интернет.

Башар: Чудесно.

Участник: Можеш ли да кажеш нещо повече за кометата Айсон и какво се е случило с тази комета?

Башар: То все още се случва. Тя е все още в своята траектория около Слънцето, относително близо до вашата планета. И отново: идеята е, че каквато и сила и яркост на светлината си да демонстрира, това може да бъде, отново, позволение и символ на повишаване честотата на колективното ви съзнание, все повече и повече. Това е отражение на определено съвпадение във времето. И между другото, това е комета! Не е космически кораб или нещо подобно. Това е комета, но по-важното е, че тя символизира вашето колективно съзнание, за да ви покаже настъпването на годината на трансформация. И да ви даде едно разбиране, чрез своето отражение на това колко сте се променили вибрационно, и в този смисъл тя ви изпраща искрящите си поздрави или запалва свещите на рождения ви ден. Следователно идеята е да добиете увереност и разбиране на това колко сте се променили и колко ярко блестите сега. (аплодисменти)

Ейприл: При наличието на това приповдигнато настроение може би е време за холотопното преживяване.

Башар: Тогава може да направите кратка почивка и ще продължим с холотопната медитация, когато включим отново нашето предаване.

Башар: Сега нека продължим предаването по следния начин. Нека всички се отпуснат. Поемете дълбоко въздух … и го изпуснете леко. Поемете още веднъж дълбоко въздух … и го изпуснете леко. Вдишайте още веднъж и задръжте … и задръжте, и задръжте, и издишайте докрай. Продължете да дишате спокойно и леко. И докато правите това, позволете на светлините да избледнеят, на музиката да зазвучи и си позволете да се фокусирате върху холотопа, върху центъра и върху струите светлина, които се излъчват от тази централна точка.

И си позволете да разпознаете спираловидните форми в това изображение. Спирали, които очертават числото девет и които тръгват от центъра и се разпространяват подобно на спиралите на Фибоначи в природата, които се излъчват навън и проникват в целия космос, простират се до безкрайността. Спиралата на девет, вибрацията на девет … циклите на девет. И докато продължавате да се отпускате и да дишате, позволете си да се отправите дълбоко в своето същество, дълбоко в своите центрове на съзерцание, дълбоко в своите центрове на медитация, дълбоко в своя център на отпускане, дълбоко в своето място на съвършен мир … където всичко се събира в едно. И всички спирали от девет, които се простират от безкрайността обратно към вас, се извиват спираловидно към центъра, като се свързват с вас, обгръщат ви, закотвят ви, стабилизират ви, като в същото време ви захранват с неограничени  количества информация и енергия, балансират ви, стимулират ви. Позволете си да почувствате не само своето място на съвършен мир и равновесие, но също така пулса на енергията, силата на енергията, вибрацията на прага между вашата физическа реалност и по-високите вибрационни равнища на „Всичко, което е”. Вие сте изправени на границата на своята физическа реалност, взирайки се в безкрайния хоризонт на безбройните измерения на преживяване, които всички докосват границата, на която се намирате, които всички достигат до бреговете на вашата реалност, носейки със себе си вълните от енергия от далечни морета и различни земи … всички достигащи до вас, вълна след вълна, вълна след вълна, нежно, красиво … красивият втурващ се звук, който ви примамва със своя бял шум в едно красиво, отпуснато, вибрационно състояние. Циклите на девет започват да събуждат у вас модели, които се образуват вътре във вас. Във вас започват да се отварят прозорци, врати, които започват да се разтварят широко вътре във вас … и всички цикли от вибрации се застъпват, подсилвайки се взаимно … вълни – нагоре и надолу, върху които се носите … водовъртежи и течения от цикли, които се сливат и отново се разделят, излъчвани от централния източник на Творението и завръщайки се отново, застъпвайки се в красиви форми и трептящи кръгове, навън и навътре, едновременно. И докато вие съзерцавате и медитирате, и вибрирате с циклите на девет, вие знаете, че всеки път когато предпочитате, и всеки път когато пожелаете, може да застанете на този бряг, да отправите взор в този безкраен хоризонт и да почувствате и видите, че цялата необходима информация идва към вас от всички посоки към вашето място на съвършен мир, място на равновесие, центъра на вашето същество. Девет, девет, девет. Вибрацията резонира във вас като камбана и ви позволява да почувствате изобилието от интелект, вибрацията на потенциалните възможности, на изследване, на завършеност, на края на един цикъл и началото на друг, който съдържа също в себе си квадратния корен на циклите от три, на триъгълниците, на тетраедрите, на пирамидите, които отразяват основополагащата матрична структура на физическата реалност, която се издига три пъти по три, в циклите на завършеност, във вибрацията на девет и ви понася към далечни брегове със скоростта на светлината, която формира обвивката на сферата на вашата реалност и в която виждате и преживявате отражението на всичко, съдържащо се във вашата реалност и което е достижимо за вас. С най-лекия допир на пръста на ръката си вие докосвате вътрешната страна на това отражение, вътрешното огледало на Висшия разум, който е на прага, на границата на вашето измерение на преживявания.

И в красивите вибриращи вълни, които се разпространяват след вашето леко докосване на тази вътрешна обвивка, се съдържа цялата музика и цялата информационна светлина, животът и любовта на допускането на безусловната подкрепа на Творението и на „Всичко, което е”. И вие плувате в тази сфера, свързани с всички тези спираловидни енергийни същества, които излъчват навън и навътре едновременно, сливат се, смесват се и се хармонизират вътре във вас и ви позволяват да плувате по контура на този безкраен хоризонт, на това море от красота. Девет … и с всяка цифра, и с всяка вибрация вие се впускате по-надолу в себе си и продължавате да плувате в това място на идеално равновесие и хармония. Девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно. И циклите започнат отново, и прозорците и вратите се отворят, и моделите се наслагват върху вашата реалност, за да ви позволят да се хармонизирате с матрицата на прозорците на циклите от девет за контакт не само със същества от космоса, но и за контакт с всички равнища на вибрации на собственото ви съзнание. И докато позволявате на тази матрица да попие и се абсорбира във вас, вие усещате спираловидната енергия в движение и действие и чувствате как постепенно се завъртате и потъвате в безкрая, в красивата кристална черупка на сферата, която очертава прага на вашата реалност. Една сфера от вибрираща, блестяща светлина, от много красиви цветове и отражения. Едно … и вашата честота започва да се повишава, две … и продължава да се повишава, три … и продължава да се разгръща, четири, пет, шест, седем, осем и девет, докато се превърнете не само в съдържание на сферата, а изпълните всяко нейно пространство. Всъщност вие сте и самата повърхност на сферата, вие сте самият праг, вие сте самата граница, вие сте обвивката на своята реалност, между това, което е навън, и това, което е навътре. И всички неща във физическата реалност се съдържат холограмно във вас, така както са отразени в холотопа пред вас. И вие се взирате в окото на „Всичко, което е”. Това е едно огледало, което отразява обратно към вас собствения ви взор.

Циклите на завършеност са началото на нови цикли. И началото на нови цикли винаги ще води до нови цикли на завършеност. И тази земя, и тази граница ще бъде винаги позната, тази страна, която е ваша и която е във вас. Вашата реалност е красива, мистериозна и духовна, и мистична … и съдържа цялата информация, която ви е необходима, представена чрез синхронни вълни, които достигат до вашия бряг от безкрайния хоризонт. Вие сте една сфера, която плува в едно море от сфери, които непрекъснато се разгръщат до безкрайност в спирали от девет, девет, девет. Позволете си да вдишате това вътре във вас нежно, красиво, ясно, след което издишайте кристалната яснота на една нова атмосфера, на вашата променяща се вибрация в успореден свят след успореден свят, следвайки спирали от девет, цикли от девет, които отварят нови врати и прозорци във вашия свят, за да може да видите, че даже в сферата се съдържа безкрайността, в чийто център сте вие, винаги в центъра на едно безкрайно море на осъзнаване, на интелект, на познание, на емоция, на действие, на битие … на живот, светлина и любов, която непрекъснато струи към вас и от вас, във вашата мрежа, изградена от спирали от девет.

Поемете дълбоко въздух и го направете част от себе си. Кристализирайте с кристалната яснота на снежинките отвън. И вие кристализирате вибрацията на всички цикли в своята неврологична мрежа, за да осъзнаете, че сте в едно пътешествие, в което ще станете господари на циклите, господари на прехода, и че в крайна сметка ще се разгърнете и слеете с безкрайното поле, което лежи отвъд вашите граници. И докато стоите изправени на този праг, ще знаете и ще чувствате, че тази земя съдържа всичко, от което се нуждаете, всичко, което ви е необходимо. Вие притежавате безкрайна подкрепа, изобилна подкрепа, предоставена ви точно навреме, вие сте този аспект на „Всичко, което е”.

Поемете дълбоко въздух и го направете част от себе си, след което го издишайте. Поемете дълбоко въздух и го издишайте. А сега поемете дълбоко въздух и го задръжте, и го задръжте, и го задръжте и го изди-и-и-ишайте като северния вятър и кристализирайте тази реалност, кристализирайте тази вибрация, кристализирайте, кристализирайте, кристализирайте. Циклите от девет сега са отворени за вас. Техните форми налагат своя отпечатък върху живота ви и техните приливи и отливи ви насочват в спирали и цикли от почуда и откривателство, експанзия и екстаз … красота и любов. Позволете на музиката ви да затихне и светлините да избледнеят. И позволете си да останете в покой, фокусирани върху огледалото на безкрайното око на „Всичко, което е”, което се взира обратно към вас.

Защото това е вашият живот и светлина, и любов в безкрайността. Продължете да дишате леко и почувствайте в сърцето си, в ума си, в тялото си и в душата си безусловната любов и благодарност, които ви отправяме винаги. Вие никога не трябва да стъпвате встрани от този поток, защото притежавате всичко, от което се нуждаете, тук и сега. Приемете безусловната ни любов. Вие сте най-сладкият сън. Позволете си да встъпите в новите реалности като постепенно се събуждате, с пълно съзнание в един нов сън, защото вие сте един нов сън, в този момент, в този ден. Цикълът на трансформацията ще продължи и ще бъде застъпен от цикъла на преоткриването, и ние ще споделим това с вас в следващия сън. Сладки сънища!