(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Радвам се, че ще гледате този епизод, защото това ще ви вземе акъла. Ще видите един биографичен очерк на Уилям Томпкинс, космически инженер, който се явява свидетел с изключителни знания по широк кръг въпроси и конкретни данни свързани с Тайната космическа програма, които от известно време разкриваме в това предаване заедно с Кори Гууд.

Ако искате да видите това сега и да се запознаете с детайли от невероятни моменти на удивителната кариера на Уилям Томпкинс, гледайте (четете;-) внимателно.

Гласът на Уилям Томпкинс:

По някаква причина, когато бях дете на девет години, се интересувах от построяването на модели на военни кораби.

За да получа повече информация, ходех в библиотеката, за да открия това, което можеше да се намери там. Понякога също така слушах по радиото новини относно различни военни кораби.

Баща ми ни водеше заедно с брат ми, който е по-голям от мен, в Лонг Биич. Ние живеехме в Холивуд. Той ни водеше в Лонг Биич през уикендите, когато през 30-те години на миналия век ВМС бяха загрижени от това, което японците извършваха в Китай.

Те решиха да преместят Източния флот на Западния бряг, но не разполагаха с пристанище. Така че трябваше да чакат изграждането на един вълнолом точно при Лонг Биич.

След построяването му този вълнолом бе достатъчно голям, за да побере както източната флота, така и тихоокеанската флота.

И когато тези кораби пристигнаха, това бе ново за всички. За мен това бе чудесно, защото можех да сляза до залива и да … Там не разрешаваха фотокамери, но аз можех да скицирам всички радари и секретни елементи, защото корабите бяха много близо до брега.

През уикендите военните позволяваха на хората да се качват на борда и да се разхождат около корабите. Така че баща ми ни водеше там заедно с брат ми. Бях силно заинтересован от самолетоносачите. По онова време там имаше два такива – “Lexington” и “Saratoga”.

Този огромен величествен самолетоносач, дълъг 300 метра – нещо невероятно – се извисяваше колкото една 11-етажна сграда.

Когато се качиш на него, виждаш един невероятно голям хангар и не можеш да повярваш на размерите му. Цялото нещо ми приличаше на космически кораб, който някой бе построил. Това бе начинът, по който го видях. Така че ми трябваше помощ, за да построя модела на самолетоносача Лексингтън.

Трябваше ми радар. Нуждаех се от много други подробности около пет-инчовите оръдия, 20-милиметрови, 40-милиметрови, където бе разположено всичко това, защото спомнете си, че по онова време ние подготвяхме всеки един кораб за бойни действия с най-последното оборудване, което съществуваше.
За да достигна до радара, трябваше да премина покрай пилотската кабина и да се покача на кулата до контролния център, който хвърляше една сянка, и тази сянка ми позволяваше да измина определено разстояние и да я маркирам. Така че можех да определя формата и размера. Бях наистина добър в математическите изчисления, за да определя точните габарити.След това ходех до носа на самолетоносача и гледах тези тайни парни катапулти, които помагаха на самолетите да се издигат по-бързо във въздуха.

Разбира се, това бяха секретни неща, но аз просто се разхождах наоколо, правех всички свои изчисления и се връщах обратно. И на път за дома, докато татко ни откарваше обратно в Холивуд, аз започвах да нахвърлям своите мащабни чертежи.  По-късно през седмицата, след училище, правех подробен чертеж.

След това изработвах съответната част от кораба и го добавях в модела.

В колекцията ми се събраха 40 модела на кораби и някои хора разбраха за това.

Вестниците разбраха за моята работа и имаше статии за „флотата на детето”.

От универсалният магазин „Бродуей” на булевард „Холивуд“ помолиха да изложим моделите на тяхната главна витрина. Те отделиха една голяма площ, където инсталираха за мен една маса, на която поставих някои от моите материали, и те ме караха да демонстрирам как изработвам своите модели.

Аз правех това след училище през цялата седмица, включително събота и неделя, и това ми костваше едно доста голямо усилие.

Обаче първата статия, която разказа за това, накара няколко души от ВМС, които бяха в отпуск, да пристигнат от своята база и да ме посетят в Холивуд. И те разгледаха моделите.
Те не откъсваха очи от прецизността на тези модели. Тогава един от тях се свърза с човек от военноморското разузнаване и нещата малко загрубяха.

Хората от разузнаването дойдоха от Сан Педро в офиса на баща ми на булевард „Уилшир.“ Арестуваха го. Разследваха го в продължение на два и половина дни и накрая прецениха, че не беше руски шпионин или нещо подобно.

След това те дойдоха в нашия малък апартамент в Холивуд, където имахме обща стая с брат ми и където аз всъщност имах купища хартия, които бяха натрупани почти до половината височина на стаята. Те влязоха в тази малка стая и започнаха да разглеждат тези материали. Върнаха се след три дни и отново ги разглеждаха. След още четири дни дойдоха отново и прегледаха почти всичко, което имах.

А аз имах стотици скици, стотици чертежи, стотици проекции в перспектива, защото аз наблюдавах тези смахнати неща, след което си представях как те ще се съчетаят в моделите.

И така, те оставиха баща ми на мира. Оттам ние се преместихме в Лонг Биич поради работата на баща ми и живеехме само на 11 преки от плажа. Сега вече можех да ходя сам до плажа и да разглеждам най-последните неща. И това наистина ми вършеше работа.

Аз ходих там на специално училище за две години, след което се завърнах в Холивуд, където учих в гимназия, и разбира се, посещавах уроци по чертаене.
И това младо момиче, което седеше до мен, не можеше да проумее колко бързо правех своите чертежи. През цялото време бях много по-напред от целия клас, защото се бях занимавал с това сам толкова дълго време.

Ние завършихме гимназията в Холивуд и тя се оказа в моя клас по английски. Аз не бях интроверт, но просто не бях … не харесвах уроците по английски. Не обичах да говоря пред хора и подобни неща.

И така, тя беше там и през междучасията ние разговаряхме и прочие, и това ме успокояваше. В крайна сметка учителят ме накара да застана прав пред всички и да говоря. И аз говорих за корабните модели, как съм се разхождал из тези самолетоносачи, разрушители, подводници и всичко останало.

Аз се научих как да говоря в този клас и след това давах информация за корабните модели на вестниците, говорих в един открит стадион в Холивуд, разказвах на четири различни групи относно ВМС.

Аз се научих да говоря така, както би говорил един професионалист. Невероятно е какво направи за мен този клас по английски език.

Един от военните, с когото имах връзка, предложи на баща ми да ни закара двамата с брат ми до телескопа на Маунт Уилсън, който бе на изток от Пасадена, на едно много красиво място.
Така че гледането през този 100-инчов телескоп бе цяло събитие.

Можахме да присъстваме на някои от събранията на астрономите, което ни даде възможност донякъде да участваме в ежедневната им работа. За мен бе учудващо, че част от въпросите, които разискваха, ми подсказаха, че (според тях) там горе нямаше никакъв живот.

Тогава по някакъв начин аз знаех, че там има планети с хора на тях. Аз знаех това. За мен това бе без съмнение. Аз повдигнах този въпрос на два пъти и, разбира се, бях пренебрегнат, защото тези приятели бяха прекарали осем години в изучаване на астрономия и знаеха всичко, което се случва … но всъщност не знаеха.

Последва ново арестуване на мен и баща ми от разузнаването на ВМС, след което те ни заведоха в Сан Педро, и ми направиха предложение да отида да работя във ВМС и да реализирам някаква програма. Нямах представа за какво ставаше дума.
Вместо да отида веднага да марширувам като новобранец, ВМС ме изпратиха на работа във Vultee Aircraft, в Downey, Калифорния, на територията на Лос Анжелис, което сега се нарича North American Space Systems „Северноамерикански космически системи”.  

Работата в тази фирма се състоеше в това да конвертираме извънземни комуникационни системи, да ги привеждаме в действие и след това да ги копираме.

След това отидох на работа в Локхиид и работих с тяхната аеродинамична тръба.

След това ме изтеглиха от аеродинамичната тръба и ми възложиха други изследвания.

Имах усещането, че да, Локхиид е добър, но има нещо интересно, което се случва в Санта Моника – Дъглас.

И аз отидох там и приех работа като чертожник. Аз пробих там със своите корабни модели. За много кратко време компанията Дъглас започна да използва моите модели, като ги разнасяше навсякъде, за да рекламира чрез тях своята дейност.

Тогава вицепрезидентът на компанията ми възложи да направя модел на една голяма ветроходна яхта, която да е копие на неговата яхта Douglas Sr’s, която той бе оставил на котва в Сан Педро. Така че аз трябваше да ходя там, да правя измервания и да изготвям чертежи. Построих това нещо за един наистина кратък период от време, защото знаех как да го направя. И той го получи като коледен подарък.

Сега вече бях близък с вицепрезидента на Дъглас.

Започнах работа в Дъглас и след като работих като чертожник две седмици, шефът на моята секция се зарови в биографията ми. И разбира се, там се разказва всичко за това, което съм правил във ВМС. И той ме сложи в този мозъчен тръст, който бе първият мозъчен тръст. Той се намираше в една оградена територия на Дъглас.
Там работеха 200 души. И една от задачите ми бе тази, която бях изпълнявал като 12-годишен и която тогава бях занесъл на Дъглас. Когато работех във ВМС, аз летях до Дъглас и я предадох на инженерния им отдел.

Ето го отразено във файловете – трябваше да се позова на него – ето един от моите документи, които изработих във ВМС, и аз летях и им го занесох.

И се оказва, че това стана първият мозъчен тръст. Подобно на ТRW по-късно, ние изследвахме всички аспекти на извънземните – военни, търговски и пр.

Беше ми възложено да проектирам за ВМС около 16, 18 различни класове групи военни кораби, каквито не съществуваха.

И по-големите бяха дълги между 1 и 6 километра. Тези кораби летят в космоса.

Те пренасят по-малки космически кораби. Аз проектирах специални превозвачи за космически кораби на ВМС, които най-накрая бяха построени в края на 1970-те в Юта, под земята.    

Вие сте виждали снимки на космическите кораби на американските ВМС – Слънчева стража. Така че Слънчева стража бе дело на мозъчния тръст в инженерния отдел на Дъглас. Там се родиха и още много други неща.

Край