(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук съм с Кори Гууд, нашият свидетел от Тайната космическа програма. Наш специален гост е д-р Боб Ууд, който ни представя една много, много интересна информация относно историята на уфологията през едни доста интересни исторически периоди, както информация за своя директен контакт през 2009 г. с Уилям Томпкинс, който пък е валидирал невероятно много от показанията на Кори.

Само корелацията между Кори Гууд и Уилям Томпкинс е нещо, което би могло потенциално да постави началото на пълното разсекретяване и на разбирането, че нещата, за които ще разговаряме в този епизод, са абсолютно верни, независимо колко фантастични могат да изглеждат на непосветените.

И така, Кори, добре дошъл отново в предаването.

Кори Гууд: Благодаря.

ДУ: И, д-р Ууд, радвам се да те видя отново.

Д-р Боб Ууд: Благодаря ти, аз също.

ДУ: Нека се върнем накратко във времето и бих искал да кажем нещо за Дж. Алън Хайнек (J. Allen Hynek).

БУ: Добре.

Това е човекът, който всъщност е въвел термина „блатен газ” като част от проекта “Синя книга”.

Вие може би не знаете, а може и да знаете, че аз съм работил заедно с Джим Харт (Jim Hart), с когото написахме заедно сценария на филма Контакт. Той бе работил цели осем години върху този проект съвместно с Карл Сейгън и в резултат на тези свои контакти на високо ниво се бе свързал с Дж. Алън Хайнек.

ДУ: И нещо, което много хора не знаят, е, че Дж. Алън Хайнек разбра, че е бил измамен от американското правителство, след което смени позициите си.

Намираш ли, че тези хора, които се специализират в дезинформация, в крайна сметка променят позициите си, след като разберат за какво всъщност става дума? Те дават ли си сметка, че са ги лъгали и са ги използвали като пионки в тази по-мащабна игра на шах?

БУ: Ами всъщност Дж.Алън Хайнек по онова време плуваше в моя басейн …

ДУ: Наистина?

БУ: … Между 1968 г. и 1970 г., когато правих тези изследвания.

ДУ: Без майтап.

БУ: Така че аз познавах както Дж. Алън Хайнек, така и Джим МакДоналд, макар че те много не говореха помежду си.

ДУ: Уха!

БУ: Първият ми контакт с човек, който се занимаваше с дезинформация, бе този с Бил Муур. И Бил Муур, както много хора знаят, бе получил информация, която бе очевидно контролирана, и той я съобщи, знаейки, че тя не е истина.

В крайна сметка аз исках да закупя всичките му материали. Всъщност му направих оферта. Попитах го: „Колко искаш за всичко, което имаш?” И той каза: „1,000 долара.” И аз се съгласих.

ДУ: Уха!

БУ: Написах чека и отидох до дома му в Холивуд и взех каквото имаше. Попитах го: „Това ли е всичко?” И той отговори: „Да.”

Каталогизирах това, което ми даде, и се оказа, че там нямаше нищо особено.

Други хора казват, че документите, които притежавам, са били много умело подправени, за да изглеждат като истински, например от група хора на ЦРУ …  представете си една стая, в която работят 20 души експерти по създаването на фалшиви документи.

Така че този сценарий е трудно да бъде пренебрегнат, но в същото време има толкова много малки подробности в един документ – печатите, датата на изработване и пр., че по моя преценка болшинството документи, с които разполагам, са наистина автентични.

В същото време съм готов да приема, че може да има и някой, който да е бил частично подправен, тъй като и това се случва.

ДУ: Добре, Боб, нали е вярно, че това са точно доказателствата, които най-фанатизираните скептици учени търсят? И ти ги притежаваш. Ти притежаваш документи, които са били верифицирани.

БУ: Точно така. Скептиците обаче обикновено излизат с аргумента: „Не можеш да докажеш много нещо с копия. Трябва да имаш оригинали.”

И аз им отговарям: „Добре, аз имам оригинали. Ето два случая, в които имам оригинали. Нека вземем само тях и да разгледаме тези оригинали, които са свързани много сериозно с убийството на Джон Кенеди и връзката му с НЛО.“ И тогава те наистина няма какво да възразят. Искам да кажа, че тогава става трудно на скептиците да кажат нещо.

ДУ: Боб, ти току-що пусна една бомба. Не можеш лесно да подминеш това. Какво каза за Джон Кенеди и НЛО? Какво гласи този документ?

БУ: Това е един документ от осем страници и той има осем параграфа. И всеки параграф се отнася до различен аспект на проблема за секретността. Той е предназначен за Маджестик 12.

ДУ: Ох!

БУ: Да, става дума за Маджестик. Там буквално се казва, че той ще извади всичко на бял свят и затова трябва да бъде ликвидиран.

ДУ: Уха!

БУ: Думите са различни.

ДУ: Всичко относно засекретяването на НЛО.

БУ: Те не споменават името му, а използват това, което тайните служби …

КГ: POTUS.

БУ: POTUS.

КГ: О, да, те използват такива кодови имена за него.

БУ: Да, да.

КГ: Ти занимавал ли си се с оценка на автентичността на документи на Маджестик?

БУ: Да, почти всички документи, които имах, бяха документи на Маджестик.

КГ: О кей, значи когато някой е получавал такива документи, ти си бил един от хората, които са разглеждали тези документи, за да …

БУ: Всички документи, които имах, бяха получени от различни източници. Имаше три или четири различни източника.

ДУ: Когато казваш „получени”, това не означава, че хората са попълнили официална молба съгласно Закона за свобода на информацията и че са получили информацията легално от правителството?

БУ: Не, не. Имаше един документ, който Купър получи легално и който имаше обозначение “MJ12” (Маджестик) в долния си край.

КГ: О, наистина?

БУ: Да.

ДУ: Уха! Но другите са били измъкнати?

БУ: Другите бяха дадени от … може да гадаем как, но … Имаше един случай … Един човек се появи на прага на къщата на Тим Купър и му даде една кутия пълна с документи. Беше ясно, че този човек е разчиствал архива си и просто е искал да се отърве от тях. Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Един друг документ бе енциклопедия на летящи чинии написана от Чарлз Боуен, документ създаден като история на тази тема още от 1950-те, струва ми се, или нещо подобно. Той бе изпратен на ВВС, за да е сигурно, че не съдържа нищо секретно. През 1994 г. този документ бе изпратен на Тимоти Купър от Форд Мийд (Fort Meade).

ДУ: Хм.

БУ: Всъщност той бе оригинал и имаше печат „Строго секретно”. Имаше обаче забележки, като например: „Какво прави ДМ?” там, където се казваше: ”Дон Мензо казваше на своя клас, че има извънземни”.

ДУ: Хм.

БУ: Това са някои от различните преживявания, които имах около удостоверяване автентичността на документи, и всички те могат да бъдат атакувани от скептици. Това няма край. Няма начин напълно да се отървеш от такива критики.

Последното нещо, което правих и което има истински потенциал, е, съдебномедицинска лингвистика, при която можеш да вземеш голям брой думи, написани от един човек и след това да ги сравниш … например да ги сравниш с написаното от двама или трима различни хора и да ги сравниш с думите в документа. И тогава, в зависимост от фразеологията и използването на глаголи, запетайки и подобни неща, можеш да определиш вероятността документът да е написан от определено лице, а не от този или от онзи.

КГ: И можеш да кажеш през кой период от време са го написали според фразеологията и всичко останало.

БУ: Да, да. Така че това е една техника, която използвах само веднъж.

ДУ: Добре, Боб, нека те попитам за следното. Документите и тяхното валидиране очевидно представляват един критичен аспект на изследователската уфология. Имаме твоите документи. Имаме показания на свидетели. Има ли доклади на пилоти? Има ли наблюдения от земята, които корелират с доклада на пилота? Има ли следи от приземявания?

Така че нека поговорим малко за тези неща. Направи ли си труда да изследваш някои от тези документи, за да  откриеш дали имаше … Имаше ли някои, касаещи поява на летящи тела, които след това да могат да бъдат сверени и съпоставени с други доказателства? Имаше ли възможност да сравниш различни документи, касаещи едно и също явление?

БУ: Това е един добър въпрос, защото ме кара да се замисля относно факта, че болшинството документи, които съм се опитвал да валидирам, не касаят появата на летящи обекти.

ДУ: О, о кей.

БУ: Всъщност те се отнасят до секретни програми.

ДУ: О кей.

БУ: Но фактът, че бях ангажиран след като се пенсионирах и работих над този филм „Тайната“ и продължих да пиша статии … Моят син започна да се занимава с издирване останки от катастрофи на извънземни кораби и през октомври ще станат седем години от началото на тези негови изследвания. Те се радват на голяма аудитория.

И на тези събрания, на които той говореше за катастрофиралите кораби, аз всеки път изнасях по една лекция за едно друго и си създадох име на човек, който е готов да дълбае колкото е нужно, за да се добере до истината по даден въпрос, един от които, разбира се, бе за извънземните вируси.

Един от въпросите касаеше Спрингфийлд *). Какво всъщност казва Спрингфийлд? Какво се опитва да каже? 

*) Става дума за песента на Rick Springfield – Alien Virus (Извънземен вирус). – Бел. прев.

И така, аз се утвърдих като почтен професионалист, струва ми се. Ето защо Бил Томпкинс се обърна към мен.

ДУ: О, о кей.

БУ: Той каза: „Чух, че обичаш да изследваш истории за НЛО.”  Аз му отговорих: „Да. А ти кой си?” 

И той ми обясни кой е и каза, че се опитва да напише една книга от 10 години, и я е давал на различни хора, които да му помогнат да я напише, и ми съобщи имената на някои от тях.

КГ: Сигурен съм, че когато ти е описал какво е правил … вероятно веждите ти са се повдигнали ей толкова на високо.

БУ: Всъщност в самото начало той не ми каза много, но каза, че е бил … Мисля, че една от причините … той знаеше къде съм работил. И той е пресметнал, че съм работил там по едно и също време с него.

ДУ: Уха!  

БУ: И щом разбрах, че сме били заедно по едно и също време на едно и също място, силно се заинтересувах. И започнах да го разпитвам: „Ами, познаваш ли този човек, ами този и т.н.” И всеки път, когато му задавах конкретен въпрос … карах го да опише дадено помещение или ориентацията на сградата и подобни неща. И той винаги отговаряше без грешка.

КГ: Уха!

ДУ: Това е удивително.

БУ: И тогава наистина ме заинтригува. И му казах: „Разкажи ми повече от твоята история.” И той отговори: „О кей.”

И така той … За да стане това, тъй като той не използваше и-мейл, аз трябваше да го посещавам. И така аз го посетих. Оказа се, че тогава той живееше в Оушънсайд, Калифорния, където живее и дъщеря ми. Така че когато ходех да видя дъщеря си, отскачах и да се срещна с Томпкинс и с жена му Мери.

Те бяха много гостоприемни. И тогава получих първото копие на ръкописа и прочетох какво искаше да каже.

ДУ: Бих искал набързо да те попитам за две неща. Първо, ти ми каза, на основа разговорите си с Бил, че „Избран от извънземни“ е само първият том от една трилогия, защото има толкова много данни, които той иска да разкрие.

БУ: Когато обаче срещнах Бил за първи път, той имаше планове за шест книги.

ДУ: Уха!

БУ: И аз подсъзнателно прецених, че шест книги за човек, който не е публикувал и една, са прекалено много.

ДУ: Правилно.

БУ: Така че аз само казах: „Нека помислим за първата книга, Бил, и как да ограничим нещата.” Той говореше за неща, които са се случили за дълъг период от време – от 1970-те досега. И аз му казах: „Ние трябва да се ограничим. Нека изберем по-малък период.”

Той искаше да отиде след момента на напускането на Дъглас и до присъединяването си към TRW и отбеляза: „Това с TRW ще бъде втората книга – това, което НАИСТИНА се случваше в TRW.”

Аз му казах: „Това ми звучи добре. Нека това да бъде втората книга, а сега нека да се ограничим до този период.”

И така ние взехме материала, който обхващаше този период. Всъщност аз работих заедно с един човек от Университета на Мичиган, който бе започнал тази работа и се бе отказал. И аз продължих оттам, докъдето той бе стигнал.

ДУ: Степента, в която Бил е валидирал участието си в техническите програми в тази книга, е поразителна.

БУ: Дейв, когато за първи път взех ръкописа, си зададох въпроса дали трябва да казвам на Бил какво трябва да напише в своята автобиография, или просто да го оставя да напише това, което иска да напише. И реших, че вторият подход е правилният, поне за първата книга.

И така той включи много технически материали, свързани с проектирането на Аполо и на кораба S4B, с който бях запознат, докато работих в Дъглас, и своите контакти с НАСА, и факта, че е контактувал с DuBose, и разбира се, с von Braun.

ДУ: Бих искал да ти задам един наистина директен въпрос и той е нещо като догадка. В книгата има някои много, много странни неща относно ранния период на НАСА – самото начало, с което Бил е бил ангажиран. И те са имали секс сбирки в тези къщи, където всички са били голи.

И в един момент той попада в тази много странна стая, с много странни завеси. И изглежда, че там са извършвали черна магия или нещо подобно. Можеш ли да ни разкажеш малко за тази част от книгата и какво мислиш, че е ставало там?

БУ: Доколкото си спомням, ти говориш да сбирките в компанията Дъглас, а не в НАСА.

ДУ: Правилно. Да, точно така.

БУ: Той твърди, че шефовете на Дъглас са се опитвали да организират тези сбирки, за да контролират своите служители, така че да могат да ги шантажират, ако стане нужда.

КГ: О, това е една стара, стара, стара  тактика.

БУ: Да, точно така. Аз познавам всички тези хора, за които той говори. Познавам някои от тях много добре. По-късно двама от тях бяха мои шефове.

Оказа се обаче, че имах късмет, защото жена ми по онова време … имал съм само две жени … двамата с жена ми решихме никога да не участваме в подобни събирания на компанията. Така че това се оказа щастливо попадение. Ха, ха, ха.

ДУ: Ха, ха, ха.

БУ: Какво да ви кажа?

КГ: Ти вероятно би си тръгнал във всички случаи.

БУ: Да.

ДУ: Това бе всъщност причината да попитам. Бях наистина любопитен, защото той описва как се озовава … имам предвид, ти не го казваш, но аз ще го кажа. Той описва как хората правят секс в тези големи къщи и той се озовава в стая, където всичко е в кървавочервени и черни декори, черни завеси.

БУ: Да.

ДУ: И това прилича много на сатанински ритуални помещения.

БУ: Това е асоциация, която не бях направил – сатанинският аспект, но вероятно е било точно това.

ДУ: Да.

БУ: Аз изчетох всички тези неща и реших, че съм имал късмета да избегна всички тези неща. Имах късмета, че Бил също ги е избягвал. И аз го попитах: „Е, те успяха ли да те съблазнят, или не?” Той отговори: „Не, не успяха.”

КГ: По отношение на германците в космическата програма, те използваха както черна магия, така и наука.

БУ: Да, това е добре казано. Точно така.

ДУ: В книгата той много често прескача във времето.

БУ: Да, така е.

ДУ: Малко е затормозяващо да се опитваш да следиш за какво говори.

БУ: Да, така е.

ДУ: Така например той говори за някои много … Той говори за открития във физиката, които са били очевидно засекретени и за които не съм чувал преди, свързани с антигравитацията, с движение по-бързо от скоростта на светлината. Тези неща обаче просто биват споменати и той не казва кой ги е изобретил и нищо повече.

БУ: Да, дискусията в книгата, свързана с МТМ 222, 622 за мен е нещо интересно, защото според мен Волфганг Клемперер, който бе ученият, за когото Томпкинс е работил и когото познавам лично, всъщност бе мой шеф, шеф на моя шеф …

ДУ: Уха!

БУ: … Който дойде от Германия през 30-те години на миналия век и не беше нацист. Той бе добър човек.

ДУ: О кей.

БУ: Според мен той можа да донесе със себе си някои секретни неща, свързани с антигравитацията. И той имаше … това бяха три тома, три или четири тома, струва ми се, според Бил.

И аз го попитах: „Мога ли да ги видя?” И той каза: „Разбира се.” И той ми даде несекретната версия и аз я изчетох от кора до кора, но там не се казваше нищо интересно.

КГ: Бидейки физик, сигурен съм, че си го направил.

БУ: Там обаче не се казваше нищо за това как можеш да построиш тези неща. Аз обаче стигнах до извода, че мозъчният тръст, в който Клемперер работеше, използваше секретната версия на германската технология, за да помогнат на ВМС да разберат как действаха тези неща.

Ръководството на Дъглас, както казва Бил, не е подкрепило мозъчния тръст, който е бил на подчинение на Елмър Уитън в разработката на необикновени неща. Производствената част на компанията влияеше много силно на решенията на изпълнителния директор.

Тогава Уитън реши да се премести в Локхиид, които получаваха пари от ВМС.

ДУ: Хм. Когато чета тази книга и се опитвам да достигна до нещо, имам усещането, че чета нечии чужди писма и се опитвам да разбера нещо повече. Той бил ли е ограничен в разкриването на някои неща? Трябвало ли е да иска одобрение на книгата си от някои властимащи?

БУ: Не. За книгата, която ние писахме?

ДУ: Да.

БУ: О, не.

ДУ: О кей.

БУ: Доколкото зная, не бе нужно ничие одобрение. Също така в моя случай, аз никога не съм бил заплашван да престана да говоря за нещата, за които говоря.

ДУ: О кей.

БУ: По мое мнение това е така, защото те решават, че когато хора като мен говорят публично, това е просто безопасно. Те вече са планирали това. Те знаят, че то ще се случи. Те имат начини да му се противопоставят.

Те могат да държат обществото на тъмно и в същото време да оставят някои хора да казват какво мислят.

ДУ: Разбира се.

КГ: Да, с помощта на медиите.

БУ: Да, чрез контрола върху медиите.

ДУ: Тогава нека в останалото време …

БУ: Извинявай … Така че аз наистина мисля, че ние използвахме някои технологии на германците, донесени в този мозъчен тръст от Волфганг Клемперер.

ДУ: О кей. Тогава доколкото книгата представя … Нека просто изясним това. Те вече са разполагали с тези подробни физични теории, според които са могли да построят тези големи кораби. Те по същество са могли да построят нещо в една база тук на Земята, да включат тези антигравитационни системи и да го издигнат в космоса. И с помощта на тези разработени с помощта на физичните открития технологии, са могли да пътуват из Слънчевата система и отвъд нея. Това обаче е нещо, което …

БУ: Мисля, че това е едно добро обобщение на намеренията на ръководството на програмата.

ДУ: О кей.

БУ: Но не мисля, че по онова време Томпкинс е бил наясно точно за какво става дума …

ДУ: Ох.

БУ: … На това равнище. Трябва да подчертаем, че Бил, при всичкото ми уважение към него, не е технически грамотен. Той е бил един супер специалист по маркетинг и е знаел точно какво трябва да бъде казано на техниците да разработят. Той е бил един отличен ръководител на технически грамотните хора. Колкото се отнася до познанията му относно уравненията – не, той нито е могъл да борави с тях, нито е проявявал интерес. Той обаче е имал силно развита чувствителност за това кой какво е могъл да види.

КГ: Точно така. И аз съм сигурен, че той е имал един общ поглед върху това, за което са говорили хората, макар да не е разбирал фините детайли.

БУ: Точно така. Точно така. И той е имал … По мое мнение той е бил определено един много добър системен инженер. Той е разбирал как отделните части трябва да бъдат интегрирани, както и е знаел, че не са му били нужни уравнения, за да ги накара да си „говорят” помежду си.

ДУ: О кей. Искам да те попитам нещо друго, което … Това е нещо, с което хора, които четат тази книга, могат да срещнат затруднения. Защо мислиш, че тези хора, тези висши ръководители в Дъглас, които си познавал лично, защо те ще поставят на Бил Томпкинс тези привидно неразрешими проблеми за разрешаване и ще му казват: „Искаме да ни проектираш един кораб, който е дълъг два километра и който да лети в Слънчевата система, и това трябва да стане до края на седмицата?”

Защо са го третирали по този начин? Дали те интуитивно са усещали, че той е притежавал нещо специално, поради начина, по който е строял тези макети на кораби, когато е бил дете?

БУ: Ами, той определено е имал забележителна памет …

ДУ: Точно така.

БУ: … Което е било очевидно от факта, че е строял тези модели с голяма точност. По същество той е бил майстор на рисунъка. И той признава, и твърди, че е бил … започнал е като художник, но е бил един много талантлив художник.

Той е могъл да види как хората биха мислили тук, мислили нещо там, и е знаел, че те могат да използват уравнения, за да го осъществят. Според мен те са искали от него да нарисува отговора в картини. Така че той е бил всъщност един майстор на картини.

КГ: След което те са преценявали как да вложат отделните компоненти и да превърнат картината в реалност.

БУ: Да, да.

КГ: Да направят задвижването и всичко останало.

ДУ: О кей.

БУ: Ето, в книгата има една скица на предната част на един самолет DC-8, или нещо подобно, която представлява един красив пример за това как неговите рисунки могат да включват изящни детайли, да улавят всеки елемент от важно значение и да бъдат напълно подходящи за нуждите на инженерите. Всъщност аз познавам човека, когото той споменава по този случай.

ДУ: Нека сега поговорим за тази наистина невероятна информация, която той е получавал от тези 29 шпиони от Америка, внедрени в германската космическа програма, когато е получавал тези 1,200 техни доклади между 1942 г. и 1946 г.

Би ли могъл да резюмираш това за нас? Зная, че има много данни, но моля те да обобщиш. Каква е била голямата картина, която той е започнал да сглобява по онова време, на основа това, което тези внедрени шпиони са ни казвали тук в Америка?

БУ: Дейв, ще ти предам най-добрите си впечатления за случилото се със свои думи, тъй като всъщност аз научавам нещата и в момента. Аз разговарях с него точно тази сутрин и научих нещо, което не знаех и което има връзка с твоя въпрос.

ДУ: Разбира се, чудесно.

БУ: Не знаех, че те са били 29 до тази сутрин.

ДУ: О, о кей.

БУ: Ха, ха, ха. Очевидно вие, момчета, сте знаели това от известно време.

ДУ: Да.

БУ: Моето впечатление обаче е, че този процес е бил силно структуриран и че германците са казвали това, което са знаели, и то е било записвано, преглеждано и разбирано от Бил, след което той е трябвало да преведе тази информация или под формата на заявка за някой производител, или в подходящ вид, в който да бъде предадена на дадена военноморска база, за да я изучават, или в някои случаи да бъде дадена на някой университет със същата цел.

Той каза, че в някои случаи Калифорнийският технологичен институт е имал свои хора в Чайна Лейк*), които са били командировани там. Той е предавал информация на този институт чрез Чайна Лейк.

*) China Lake – База на американските ВМС в Калифорния. – Бел. прев.

ДУ: Уха!

БУ: Намирам за много интересно това, че връзката с университети на най-високо равнище на секретност е било нещо неизвестно за болшинството университети.

О, едно нещо, което научих едва тази сутрин, бе, че той подчерта, че никой от документите не е имал печат „Строго секретно”. Никой от документите не е бил секретен и не е имал съответния печат и обозначение, защото вероятно Форестал е искал нещата да бъдат по този начин.

КГ: Това е позволявало да ги разпространяват сред повече хора.

БУ: Правилно. Да, и по този начин те не са били затруднявани от формалните процедури на ВМС за контролиране на класифицирана информация.

ДУ: Каква е историята? Каква е била голямата картина? Какво се е случвало в Германия? Те имали ли са тайна космическа програма? Имали ли са връзка с извънземни? Какво са ни разказвали тези хора? Каква е била историята?

БУ: Тези основни въпроси са точно въпросите, на които бих искал да получа отговор.

ДУ: Ох.

БУ: Вместо да ти дам отговори, боя се, че все още имам да задавам същите въпроси. Защото доколкото мога да кажа, от това, което казва Бил, информацията е много разнообразна.

Понякога е ставало дума за комуникации. Понякога са разговаряли за физика. Понякога са разговаряли за дизайн на НЛО. Понякога са разговаряли за пътуване във времето. Искам да кажа – все неща, които да ти вземат акъла, но информацията е била толкова разнообразна, че той каза как Рико Бота често е прикрепвал бележка към някои от тези пакети, които е предавал на дежурния офицер, с думите: „Зная, че няма да повярваш на това, но то наистина е вярно.”  Това бе от значение. Това е едно от нещата, които Бил ми каза през последната седмица.

КГ: И всеки от 29-те шпиони е имал различна специалност и е донесъл информация на основа своите познания?

БУ: Очевидно. Не зная.

КГ: Да, в това има смисъл, ако са събрали толкова различна информация.

БУ: Да, всъщност в книгата „Избран от извънземни” частта, в която се разказва как той е бил куриер на тези пакети с информация, заема една много, много малка част от една глава, струва ми се.

ДУ: Точно така.

БУ: Докато интересът днес е насочен много силно към подробностите на това, което той е правил през тези четири години, и каква информация е била предадена и научена.

ДУ: Да.

БУ: Това ще бъде съдържането на следващата книга. Надявам се следващата книга да съдържа отговорите на твоите въпроси.

ДУ: Исках само да поставя тези въпроси, защото имаме д-р Сала, който вече разкри това във видео интервюта. Ние също сме интервюирали Бил Томпкинс тук, в телевизия Гая, и той е говорил за голямата картина, според която германците очевидно са били установили контакт с извънземни рептили, които са имали огромни съоръжения под леда на Антарктика …

БУ: Точно така.

ДУ: … И че е имало една тайна космическа програма, свързана с построяването на дискове, които са могли да летят с антигравитация. Също така тези рептили са се интересували от създаването на междузвездни сили за инвазия, заедно с нацистите, с цел колонизиране на други светове, както и на Земята.

БУ: Съгласен съм с първите четири неща, които каза, но никога преди това не съм срещал последната ти мисъл.

ДУ: Е, след като току-що изсипах това върху теб, как ти изглежда тази история, тази идея, че може да има извънземни рептили, които да са ни помогнали да осъществим космическата програма?

БУ: О, да. О, да. Мисля, че всичко това е закономерно и мисля, че Бил е прав по отношение на това, че рептилите са помогнали на нацистите и че те наистина имат една подземна база в Антарктика. Мисля, че тя е там и днес.

Не съм разбрал как точно нацистите и привържениците на Новия световен ред работят заедно, ако това е така, но някой командва нещата. Не мисля, че те са се координирали много добре.

ДУ: Трябва да ти кажа, Боб, че това, което ми взема акъла, е, че всичко, което току-що обобщих, отговаря напълно на това, което той (посочва към Кори Гууд) ми разказа, като започнем с октомври, 2014 г.

БУ: Да.

ДУ: И ето че сега имаме човек, който независимо от всички останали, казва съвсем същите неща – бази под леда на Антарктика.

КГ: Аз съм ги виждал.

БУ: Ти си ги виждал? Значи те не са само под леда, но също така и под земята?

КГ: Тези, които видях, бяха под леда. Това бе в Северозападна Антарктика, където се намира всичката термална активност.

Под леда има термална топлина от Земята, която е образувала по същество едно гигантско иглу.

БУ: Ъ-хъ.

КГ: И те са разчистили част от това с някакъв вид експлозии и друг вид инженерни дейности, за да го приспособят към нуждите си. Таванът на някои места бе висок около 100-200 метра над повърхността. И планините се издигаха и изчезваха нагоре в леда.

На повърхността на Антарктика се намират някои от тези сгради със заоблен железен покрив, които могат да бъдат видени в една военновъздушна база. Имаше две такива. Това бе един град от индустриален тип.

И светлините му се отразяваха в тавана на тази ледена каверна.

БУ: Те знаеха ли, че сте били там?

КГ: Не. Не, ние прелетяхме оттам. Това бе един разузнавателен полет.

БУ: О кей. Значи вие не сте били поканени гости.

КГ: Не.

БУ: Ха, ха. И колко нацисти мислиш, че има там сега?

КГ: Повечето от нещата, които имаха, бяха под земята. Имаше входове, които водеха под земята.

БУ: Разбирам.

КГ: Така че там долу ставаха доста много неща.

БУ: Разбирам.

КГ: Това приличаше повече на индустриална зона, в която имаха гигантски черни кораби с електромагнитно задвижване, които излитаха. И те бяха с размерите на контейнеровози.

БУ: Уха.

КГ: Те бяха огромни. И те разтоварваха материали. Така че това може би беше нещо като пристанище.

ДУ: И аз мисля, че е наистина много добре, че ти си тук, защото двамата с Томпкинс притежавате толкова важна част от този пъзел.

БУ: И аз мисля, че е много добре, че съм тук, защото през последния месец аз реших, че ако има едно нещо, което бих искал да направя, докато мога да го направя, това е да напиша книга със заглавие: „Тайната история на САЩ”, където да опиша не само историята на НЛО, но и това, което наистина се случи на 11-ти септември (2001 г.), кой наистина уби Джон Кенеди и всички тези други неща, които са набедени за конспирации и които са любими мишени на скептиците.

КГ: Звучи като една добра книга.

БУ: И това, което ме тревожи, е, че ми е трудно да си представя, че НЛО биха заели само една от 10-те глави.

КГ: Те наистина са една много малка част от уравнението.

БУ: Точно така. Предизвикателството обаче е наистина важно, защото както казваш, има някои хора, в това число и извънземни, които наистина се опитват да направят от света едно по-добро място за живеене, така че неща като търговията с роби, независимо дали галактическа, или местна, да бъдат премахнати.

КГ: Точно така.

БУ: И аз очаквам това с голямо вълнение.

КГ: Аз също. Крайно време е.

БУ: Да, така че каквото мога да направя, за да помогна, това е моята цел. Всъщност това е и целта на MUFON*). Не зная дали изразът „свят по-добър за живеене” е най-точен, но вероятно е.

*) Mutual UFO Network /MUFON/ – „Съвместна НЛО мрежа” – Най-голямата организация с идеална цел в света, посветена на изследването на НЛО, създадена в САЩ през 1969 г. – Бел. прев.

ДУ: Боб, има толкова много хора в Интернет, които са ни обиждали. Те наистина не отделят нужното време, не са гледали предаването. Вече цяла година интервюирам Кори по половин час всяка седмица.

БУ: Уха!

ДУ: И той никога не се повтаря. Има толкова много данни.

БУ: (поглежда към Кори) Ти вероятно си един много интелигентен човек.

ДУ: Това е бил неговият живот в продължение на 20 години.

БУ: Да, разбирам.

ДУ: И това са били просто досадни ежедневни задължения, които той е изпълнявал, нещата, с които се е сблъсквал, информацията, която е получавал. Било е толкова обикновено, колкото преживяванията на едно дете, израстващо в американската образователна система, с тази разлика, че информацията е била различна.

КГ: При което за теб нещата стават нормални.

БУ: Да.

ДУ: Мисля, че това е пътят, по който сме тръгнали. Нещата, които той знае, ще станат достояние на всички. И ти тук като независим свидетел, с твоя опит, ти в голяма степен подкрепяш показанията на Томпкинс. Ти си виждал същите хора.

БУ: Да.

ДУ: Подкрепяш също така и показанията на Кори.

БУ: Точно така.

ДУ: Това помага на хората да надскочат съмненията си и да кажат: „Божичко, може би това е истина. Може би тези хора всъщност не вдигат пушилка, а зад този пушек се крие един голям огън.”

Тук има нещо, което ще промени света в положителен смисъл, и аз вярвам, че в момента се случва точно това.

И аз ти благодаря за това, че си толкова смел, за да излезеш в предна линия, да заложиш името и репутацията си, по повод на тези много спорни въпроси. Мисля, че ти си герой и съм много радостен, че реши да участваш в нашето предаване днес.

За мен е чест, че ти реши да направиш това заедно с нас. Това бе наистина забележително.

БУ: Благодаря ти!  За мен бе също и забавно.

ДУ: Бих искал да благодаря на всички, гледали предаването. Вие сте една важна част от всичко това. Вашата подкрепа за тази телевизионна мрежа и за тази програма е от жизнено важно значение в борбата ни за разкритие. Така че кажете на приятелите си. Нека те узнаят за нас. Ако това ви вълнува, помогнете то да достигне до повече хора.

Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, със специалния ни гост д-р Боб Ууд и, разбира се, Кори Гууд. Благодаря ви, че бяхте с нас.