(С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Готови ли сте? Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Аз съм тук заедно с Кори Гууд и за първи път в историята на това предаване ще научавам информация, която умирам да науча тук от теб, в реално време, пред камера – неща, които са много важни за живота и на двама ни.  

Ти бе въвлечен във всичко това и аз очевидно участвам също в това пътешествие заедно с теб. Досега обаче аз нямам никакъв съзнателен спомен от преживяване извън тази планета или във вътрешността й, макар че е възможно това да се е случвало. Ако се е случвало, значи паметта ми е била изтрита и все още не си спомням нищо.

Така че тук нещо се случва. Тези хора са много близко свързани с нас. И тази информация евентуално ще прехвърли един мост, и ще доведе до едно събиране на общото ни семейство, ако те успеят да преодолеят идеята, че ние сме със смесена кръв и че сме по-нисши от тях.

Другото нещо, което исках да подчертая, е, че те се държат така, все едно че ние няма да направим такъв внезапен скок (в развитието си). От друга страна, ако четем Закона за Единството, за който съм намерил научни потвърждения, там много ясно се казва, че 25,000-ните цикли от трето ниво на плътност, а те са общо три … че ние сме в края на всичките три цикли и че в края на третия цикъл възниква внезапно масово квантово подобрение на ситуацията на човечеството. Те го наричат квантов скок. Така че идеята, че са ни необходими поколения и поколения, за да израснем, не е задължително вярна.

Кори Гууд: Всеки има своя система от вярвания. Това е едно от нещата, което трябва да поставим в перспектива в тази част от дискусията. Защото голяма част от тази информация ще бъде трудна за смилане от много хора с установени системи от вярвания. Аз отделих специално време, за да напиша един материал за това, че хората трябва да поддържат открита своята представа за реалността.  След тази среща моят мозък бе толкова претрупан с цялата тази информация … Хората ще трябва да седнат, да затегнат коланите на седалките и малко да отворят умовете си. Всичко, което сте сигурни, че знаете … просто бъдете готови да отворите ума си за други възможности.

ДУ: Някои хора ще повярват в това, което казваш. Други хора просто ще продължат да си мислят това, което вече са приели за истина, така че …

КГ: Точно така.

ДУ: Няма нужда да се тревожиш прекалено много.

КГ: О кей.

ДУ: Но това ще … аз зная, че ти ни подготвяше за това. Това ще разтърси хората. Така че аз съм наистина заинтригуван. Нека да не си играем повече и просто …

КГ: Да продължим.

ДУ: Ти щеше да влезеш в тази библиотека. Какво се случва след това? Гонзалес е ядосан.

КГ: Да.

ДУ: Той не може да повярва …

КГ: Той пропуска библиотеката.

ДУ: От това, че те са избрали теб, а той няма да отиде там.

КГ: Всъщност мисля, че това посещение в библиотеката се случи само защото аз и жрицата установихме такава връзка помежду си и нещата просто тръгнаха по този начин. Не мисля, че те просто си казаха: „Ние ще заведем Кори и ще отпратим Гонзалес”.

ДУ: Какво се случва с Гонзалес? В крайна сметка той как си тръгва?

КГ: Ние тръгваме заедно и чуваме рева на лъва, или на каквото беше там, на голямата котка. След това преминаваме през един друг от тези тесни коридори и влизаме в една друга стая с купол, предполагам, че стая-портал. Четиримата стоим там. Потупване по амулетите. Проблясък на светлина. И вече сме само двамата с жрицата. Намираме се в съвсем различно място. Всичко е бяло, полиран камък, красиво.

ДУ: Подобно на полиран мрамор?

КГ: Като полиран мрамор. И всичкото бе монолитно. Не беше много голяма стая. Почти същата по размер като малките стаи-портали. Погледнах нагоре и видях един златен прът, който излизаше от тавана и завършваше с ръка, която държеше една кристална топка.

ДУ: Имаше ли друго подобно нещо, или това бе уникална особеност в тази стая?

КГ: Имаше други подобни неща в друга част на библиотеката.

ДУ: О кей. И това бе ръка с нормални размери?

КГ: Не, по-малка. По-малка ръка и по-малка топка.

ДУ: Интересно. О кей. Какво почувства в този момент? Беше ли развълнуван? Беше ли нервен? Какво …?

КГ: Бях радостно развълнуван, защото знаех, че ще продължим разговора си относно древните извънземни, генетичните програми, смисъла на живота и подобни неща, които бяхме започнали да разискваме. Бях много любопитен относно техните вярвания.

ДУ: О кей.

КГ: И така, целият този библиотечен комплекс бе направен от този бял мрамор.

ДУ: Когато казваш „библиотека“, виждаше ли лавици с книги, като в библиотека?

КГ: Да, виждах, в един момент. Когато обаче влязохме в началото, имаше една голяма необитаема част със седалки и някои от тях бяха с наведени назад облегалки.

ДУ: Тези с формата на яйце, в каквато седна, когато с нея си държахте ръцете? И те висяха във въздуха, нали?

КГ: Точно така. И библиотеката бе на три нива. Имаше една част с лавици и когато влязохме, видях свитъци, поставени на наклонени полици. Просто си седяха там.

ДУ: Уха.

КГ: Имаше и плочки от различни видове камък, както и такива, които изглеждаха излети от някакъв вид композитен материал, който не беше камък. И когато се придвижихме, те започнаха да изглеждат повече като книги. Някои бяха подвързани с кожа, други с конопено влакно, или нещо подобно.

ДУ: Ако отидеш в Лувъра и видиш Мона Лиза или нещо подобно, тези неща ще бъдат зад стъклени прегради. Имаше ли нещо, което да предпазва тези свитъци, плочки?

КГ: Не, освен ако е имало някаква енергийна защита.

ДУ: Уха.

КГ: Изглеждаха че можеш просто да се пресегнеш и да ги докоснеш. Ние като че ли вървяхме в някаква времева капсула. Всичко непрекъснато се променяше. След това влязохме в една част, където имаше книги от 1500-те, 1600-те, чак до … достигнахме до едно място, където книгите изглеждаха като току-що пристигнали от Amazon.com. Те имаха ISBN номера и изглеждаха …

ДУ: Наистина? UPS? FedEx? Как пристигат там тези неща?

КГ: Не зная, но …

ДУ: Може би с дронове, дроновете на Амазон.

КГ: Точно така. И аз я попитах дали всичките им книги са във физическа форма. Тя каза, че не са. Каза, че държат във физическа форма само книги, които намират за интересни. Каза, че болшинството от тези книги са по лавиците …

ДУ: Предполагам, че те не се интересуват от книги за плетене на кошници или от книгата на Бети Крокър „Наръчник за готвене в къщи”.

КГ: Правилно.

ДУ: Предимно от какви книги се интересуваха?

КГ: Там, където тя ме накара да спрем, имаше цяла купчина книги на тема древни извънземни.

ЗУ: Видя ли някои книги, които ти бяха познати?

КГ: Да.

ДУ: Можеш ли да дадеш примери?

КГ: Да. Книгите на Зекарая Сичин*)

*) Zecharia Sitchin (1920 – 2010) – американски писател, роден в Азербайджан, известен със своите теории за произхода на човека и с интерпретациите си на шумерските глинени таблети. –  Бел. прев.

ДУ: Наистина?

КГ: Както и книги на някои автори … наистина не мога да си спомня имената им. Ерих фон Деникен*)

*) Erich von Däniken (1935 – ) – швейцарски писател, известен с поредица книги за извънземните и влиянието им върху развитието на човечеството. – Бел. прев.  

ДУ: Фон Деникен, О кей.

КГ: Имаше и други. Имаше много книги на немски, на френски и на други езици, все на тази тема.

ДУ: Чакай сега … ако те могат да имат тези книги, това предполага, че могат да четат всичко, което излиза в Интернет.

КГ: Да. Те имат пълен достъп и следят много внимателно Интернет.

ДУ: Уха, много интересно. Шантава история. Ако те могат да те изтеглят през портал от стаята ти, могат спокойно да изтеглят през портали и тези книги от някакъв склад или от каквото място си поискат, нали така? Не им е нужна колата на FedEx, която да им я достави там долу в пещерата.

КГ: Точно така, но … аз не се замислях особено върху логистиката, за това как са си доставили тези книги.

ДУ: Разбира се.

КГ: И ние започнахме да разговаряме за древната култура на шумерите, за древния език, предхождащ акадския шумерски език, който говореше нейният  народ. И тя отиде и донесе една книга, която бе речник – древен шумерски речник. Тя каза, че ние притежаваме един много подобен. Тя каза, че нашият е … пълен шумерски речник на два езика … струва ми се акадски и шумерски, не мога точно да си спомня … речник със значението на всяка шумерска дума.  Шумерите обясняват, със собствените си думи …

ДУ: Нещо като Розетския камък, който е помогнал в разгадаването на много от тези древни езици. Защото там една и съща дума е на три или четири различни езика.

КГ: Точно така. И се предполага, че ние притежаваме тук на повърхността този речник, не зная още откога, и той бива използван от нашите учени.

ДУ: О кей.

КГ: Нейната книга обаче бе на три езика. Този речник включваше нейния език, един праезик …

ДУ: Значи тя донася този речник. Той беше ли голям като книга?  

КГ: Това беше една много голяма книга. Тя просто ми я показа и аз я погледнах, погледнах някои от символите, от написаното. Ние не я прелиствахме, защото аз така или иначе не разбирах нищо.

ДУ: О кей.

КГ: И тя започна да ми разказва една история, която в началото ме накара да се почувствам малко неудобно – историята за анунаки, за древния Шумер и за настоящия вариант, към който много уфолози и вярващи в древните извънземни се придържат. След това тя продължи да разказва как цялата тази информация … тя посочи книгите на Зекарая Сичин и каза, че всичката информация в тези книги е до голяма степен скалъпена. Тя каза, че не може човек да вземе тези книги, да ги съпостави с един древен шумерски таблет и текст, и да разбере там какво е написано.

След това тя ме попита дали знам какво означава думата анунаки. Казах й, че са ми казали, че съм чел, че това е термин, който означава „извънземен” и че това може да означава група извънземни, дошли от небето.

Тя ми каза, че коренът на думата означава „кралско семе”. И тъй като не можех да споря за това, аз се съгласих и само слушах. След това тя продължи да ми разказва, че е имало едно тайно общество, което много хитро е прокарало тази история, за да създаде една елитна религия, за да вземе една елитарна религия от повърхността и да я внедри в езотеричната общност.

ДУ: Уха. Това наистина ми взема акъла и чувствам, че искам да добавя нещо. Когато бях в колежа, имах един приятел, с когото след като завърших, живеехме заедно в един пансион. Нека го наречем Антонио. Това не е истинското му име. Той беше от Испания. И ето нещо, което никога преди не съм заявявал, о кей?  Той бе личен приятел със Зекарая Сичин. Той ми каза, че лично е разговарял със Зекарая и Зекарая му е казал, че му е било наредено от едни илюминати да напише тези книги. Нищо от написаното не е било основано на изследвания. Всичко е било скалъпено. Досега не бях споделял това с никого и сега направо ми се взе ума, че тя ти е казала същото. Много интересно. 

КГ: Тя каза, че е имало трима души, които са нареждали на писателя какво да пише. И това е било едно много хитро проникване на тези, предполагам илюминати, в езотеричната общност на уфолозите, за да превърнат това в своя религия или в наша религия. Така че по този повод у мен възникнаха ред въпроси.

ДУ: Уха.

КГ: Защото аз … преди … никога преди не съм вярвал в това. В интелигентните таблети бях видял много информация за това, че преводите на древните шумерски текстове не са точни. Аз обаче съм странял от тези въпроси, защото много хора бяха превърнали това в своя религия.

ДУ: И на конференцията Conscious Life Expo преди няколко години, преди Зекарая Сичин да почине, аз се озовах заедно с него в един асансьор, от което той се изплаши до смърт. Той не искаше да признае, че знае кой съм, но бе очевидно, че знаеше. Беше му страшно неудобно. Не искаше да ме погледне в очите. Всъщност той се обърна с лице към стената на асансьора. Това бе едно странно съвпадение, че се оказахме двамата сами в един асансьор, с който се возихме седем етажа.

КГ: Колкото до мен …

ДУ: Но хората гледат на Зекарая Сичин … това е нещо, което не можеш да поставиш под въпрос … това е нещо неприкосновено.

КГ: Да, нещо като пророк.

ДУ: Бум и толкова.

КГ: В същото време, с моите способности на интуитивен емпат, аз не усещах никаква измама от нейна страна. Седмици след това започнах да изучавам тези неща в Интернет, в научните материали относно древното шумерско писмо, търсейки потвърждение на нейните думи. И бях шокиран. 

ДУ: Значи ти гледаш шумерски думи в книгите на Сичин и това, което той казва, че те означават, след което гледаш онлайн преводите от шумерски.

КГ: И виждам цели редове, които отсъстват в оригиналите.

ДУ: Уха.

КГ: Те просто не съществуват и …

ДУ: Следователно, ако това е вярно, то означава, че са ни пробутали гнила стока. Ако прибавим и казаното от Антонио, се оказва, че престъпните групи на тайното земно правителство … подобно на пиесите на Шекспир, в които те всъщност са прокарвали информация за скандалите на тогавашните британски кралски особи … А Шекспир е бил неграмотен. Той е можел само да се подпише с едно Х. Вероятно това са писали Франсис Бейкън и още няколко души.  

КГ: Точно така.

ДУ: Незаконният син на кралица Елизабет. Като че ли тук се повтаря същото нещо. Сичин е просто едно подставено лице на група автори.

КГ: Това бе повод двамата с нея да започнем един голям разговор, който направо ми взе акъла.

ДУ: Значи това е само началото.

КГ: Само началото. 

ДУ: Уха. О кей.

КГ: Защото ще трябва …

ДУ: Ние разполагаме с време. Ще направим повече епизоди върху това.

КГ: Стигнахме до един момент … все едно кое е първо – кокошката или яйцето. И аз я попитах: „Ти казваш, че преди много, много стотици хиляди години, една група е дошла в нашата Слънчева система и е започнала да се меси в нашата генетика. Твоите хора ги наричат генетични фермери. Това съответства ли на написаното в тези текстове? Откъде може да знаете, че сте първите хора на тази планета? Вас кой ви е създал? Кой ви е развил в генетично отношение? От друга планета ли сте били докарани тук?”

И това откри една цяла друга тема на разговор. Тя ме попита дали това няма да ме накара да задавам въпроси за това кой е създателят на създателя на създателя и т.н. В даден момент трябва да има едно оригинално същество, което не е било генетично проектирано. А то как е било създадено?

И аз седя, и умът ми просто  … тт, тт, тт, тт, какво да ти кажа.

ДУ: О кей, няколко основни неща. Сичин казва, че анунаки са били извънземни. Че те са дошли на Земята, за да добиват злато и са създали примитивния работник наречен Адаму, който се превръща в библейския Адам. Това вярно ли е, или не, според нея?

КГ: Според нея не е вярно.

ДУ: Наистина?

КГ: Не е.

ДУ: Цялата история?

КГ: Цялата история.

ДУ: Охо, това е една голяма корекция.

КГ: Да, една голяма корекция, но не разчитай само на моите думи. Има прекалено много информация. Наложи се да направя собствени изследвания. Има един уебсайт „Сичин не е прав”, който съдържа доста информация.  Лицето, автор на този сайт, определено е предубеден в някои отношения, но има много друга информация от академични лица, които са професионални изследователи на акадски и шумерски езици, които са анализирали тези таблети. И когато изследвах това сам, стигнах до извода, че те са прави.

Започнах да я разпитвам какво мислят те, как са възникнали, преди да се превърнат в развита цивилизация. Тя отговори, че те вярват, че Земята е съзнателно същество. Слънцето е съзнателно същество и всичко в космоса –  това са все съзнателни форми на живот. И че всеки от нас е съзнателна форма на живот, произлязла от Земята, и че ние ще живеем и ще умрем, и ще се завърнем към съзнанието на Земята. И това е била основната им система от вярвания, когато са се развивали като цивилизация. И аз казах, че намирам това за интересно.

ДУ: Да, това звучи супер.

КГ: След това тя започна да разправя как Слънчевата система и галактиката са съзнателни и че са една творческа, съзнателна жива сила.

ДУ: Точно както се казва в Закона за Единството.

КГ: Ако не бях чел всичко това … Но аз й казах, че съм чул да използват термина “logos” и я попитах дали това е правилен термин, като казах, че не съм сигурен във всички значения на тази дума, но че съм чул да я използват в смисъла на това, за което тя говори. Тогава тя се усмихна и каза, че това е една дума, която в случая може да свърши работа както всяка друга. 

ДУ: Тази дума е навсякъде в „Закона за Единството” и с нея описват интелигентността на космоса, интелигентността на Слънцето. Всъщност там се казва, че Единственият Безкраен Създател, интелектът на вселената, е логос, и че има един галактически логос, който е умът на галактиката, който проектира еволюционната програма на всички интелигентни цивилизации в галактиката.

КГ: О кей, това се връзва с казаното от нея. И стигнахме до момента как възниква животът и как не всичко е резултат от генетично инженерство от една раса генни инженери, която пътува из целия космос и създава двукраки същества.

ДУ: Точно така.

КГ: Тя каза, че всяка слънчева система … искам да кажа всяка съзнателна галактика и всяка съзнателна слънчева система притежават един резонантен или вибрационен модел, който определя формата на живот, която те ще създадат. И че мястото на планетата в слънчевата система определя формата на живот, която тази планета ще създаде. И че през различните цикли на Земята, тя и Слънцето непрекъснато са създавали и създавали различни двукраки форми на живот и че такива е имало много, много и много и че някои от тях са загинали в катаклизмите. Също така много от тях са били избити от нас, смесената раса на повърхността. И че тези, които съществуват сега, съществуват в изолация в определени области на Земята и се крият от нас.

ДУ: Всъщност аз мисля, че ти няма да прочетеш Закона за Единството, но че Съществата от Сферите ще те запознаят с хора, които ще ти го обяснят.

КГ: Да.

ДУ: Защото всичко това го има там. Ти все още не си чел тези книги, но те казват точно това. Има само леки различия. Те всъщност не се впускат в подробности относно предишните човешки цивилизации на Земята. Обаче основната част от това, което току-що каза, съвпада с ученията на Закона за Единството – че човешката форма е логосът. Че тя е въплъщение на логоса. Логосът създава плътта, словото създава плътта. Логосът и словото са едно и също нещо.

Виж какво пише в книгата Битие. В началото бе логос. И логос бе Бог и логос бе заедно с Бог. И в Закона за Единството се подразбира, че логос е умът на космоса и умът на галактиката и че те са едно, но също така и че са различни. Това са много интересни неща.

КГ: Разговаряхме още малко. Седяхме на една маса, от двете страни на ъгъла на масата и разговаряхме. След това завършихме останалата част от обиколката, докъдето бяхме стигнали на нивото на библиотеката. Тя ме заведе долу на второто ниво, където седяха хора, които контактуваха с умовете си с хора на повърхността, и комуникираха едни с други в групови сесии. И още по-долу се намираше така наречената от тях Зала на архивите (Hall of Records).

ДУ: Супер. Нека сега се върнем за момент към този логос, в краткото време, което ни остава. Защото искам да отбележа няколко неща от Закона за Единството, които са наистина интересни.

На първо място те казват, че Слънцето е неотличимо от съзнанието на галактиката и че Слънцето е логос. След това те казват, че планетата Земя е един логос от по-нисък порядък. След това казват, че ние, човешките същества, сме логоси от още по-нисък порядък, което означава, че сме също така … също като принципа на фрактала, където виждаш един и същи образ да се повтаря отново и отново, колкото повече отиваш навътре. Увеличаваш изображението и продължаваш да виждаш едно и също повтарящо се нещо. 

И така, в Закона за Единството обясняват, че вселената е устроена по този начин и че е същото въплъщение на същия космически ум, който в крайна сметка е създал всичко, и че ние сме този ум, и че всеки един от нас притежава достатъчно сила в себе си да реконструира цялата вселена. И аз мисля, че сме били страшно обезсилени. Начинът, по който сме вплетени в космоса, е бил много внимателно завоалиран от нас.

Тези хора казват ли, че има нещо вярно в шумерските таблети? Те всъщност анунаки ли са?

КГ: Тя каза, че шумерските таблети са изключително точно написана история на времето си и че трябва да бъдат приемани твърде буквално. Тя каза, че някои от текстовете на санскрит съдържат много интересна информация относно нещата, случили се над Земята и сред звездите.

ДУ: Това ще рече Ведите, Вендидад, Махабхарата?

КГ: Точно така.

ДУ: О кей, в това има смисъл.

КГ: Тя каза, че част от информацията съдържа много повече … ние разговаряхме относно древните митове и след това как хората от повърхността … как ние създаваме своите съвременни митове. Ние имаме някои древни митове и някои от митовете имат историческа основа. 

ДУ: Когато гледаме някои изображения на Кришна, той има синкава кожа, а ти казваш, че една от подземните групи, които си видял там, са имали синкава кожа.

КГ: Ъ-хъ.

ДУ: Значи тези войни, за които четем в Махабхарата и Виманите … в Махабхарата се казва, че те са можели да летят през планините, точно както ти си видял … това може да са били същите хора, които по онова време са воювали на повърхността.

КГ: И съветът, тяхната група говориха, че са имали открит конфликт с извънземни раси в небето, които земното човечество е наблюдавало през различните цикли, в това число и през настоящия възприет от нас исторически период на Земята.

ДУ: Това ни отвежда до русокосите със сини очи гръцки богове на планината Олимп, които очевидно са могли да се издигат над повърхността на Земята и да изчезват.

КГ: Точно така. 

ДУ: Уха! И така, ще се завърнем към това следващия път, защото тук има голямо поле за дискусия. Ще разгледаме останалата част от преживяванията ти по време на тази обиколка … включително тази странна сцена, за която споменаваш в своята публикация относно хората, които са седели в столове и са влияели телепатично на умовете на хора от повърхността. И Залата на архивите, която никога не съм те чувал да описваш и която силно ме интересува. Едва седя от напрежение на стола си. Всичко това предстои следващия път тук в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхте с нас.