(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук съм заедно с Кори Гууд и в този епизод правим едно специално изследване на казаното от Клифърд Стоун.

Имах късмета да се срещна с него по време на събитието, организирано от Проект Разкритие през май 2001 г., когато той за първи път излезе от анонимност като член на един екип за изследване на катастрофирали НЛО и като човек, който позовавайки се на Закона за свобода на информацията, се бе осмелил да публикува документи, които дотогава не бяха видели бял свят. 

И така, сега ще ви покажем запис от нашето интервю със Стоун, след което ще го коментираме.

В тази първа част ще видите как той описва две от тайните програми с кодирани имена, в които е участвал и които са били свързани с издирване на катастрофирали НЛО, както и работата си по придобиването на тези документи.

* * * * * *

ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОТВЪРЖДЕНИЕ

Клифърд Стоун: Наложи ми се да започна да издирвам документацията, за да се легитимирам пред семейството си. Документите бяха налице. Жена ми знаеше повече за това от децата ми. Знаете ли, аз бях критикуван от децата си, защото не присъствах в техния живот. Аз не бях там по време на празненствата им – неща от този род.

А виждате ли, аз бях един чиновник. Аз не трябваше да правя всички тези неща. Аз не трябваше да извършвам полева работа през всичкото време. Те не знаеха какво се случваше с мен.

Жена ми знаеше, защото както казах преди, тя бе там от самото начало. Първоначално обаче аз исках да се легитимирам. Аз исках да се легитимирам пред семейството си.

Също така, към края на периода, в който извършвах тази полева работа, аз видях всички ужасни неща, които се случваха на хората, които бяха свидетели на НЛО. Видях хората, които бяха осмивани. Видях хората, които изгубиха семействата си само защото се оказаха свидетели на много странни събития.

Познавах хора, които се самоубиха. Зная хора, които загубиха работата си. Познавам хора, които станаха отшелници, защото обществото, в което живеят, ги отхвърли, поради това, че се оказаха замесени в много странно събитие и направиха голямата грешка да говорят за това.
И поне от 1973 г., Операция Осмиване – така я наричаха, защото тя наистина бе едно целенасочено усилие на нашето правителство и на други правителства по света да осмиват ВСЕКИ, който говори публично за КАКВОТО И ДА Е, свързано с НЛО.

И даже при военните хората биват окуражавани, ако имат инцидент, или ако са пилоти на самолети, ДА НЕ ГОВОРЯТ. Това би разрушило кариерата им. В крайна сметка ще разруши живота им.

И ситуацията бе такава, че аз трябваше да се сдобия с някакво потвърждение, че тези събития са били част от живота ми. И ако можех да получа това потвърждение от официални документи, това щеше да ми помогне много да окажа помощ на хората.

Мисля, че най-удивителните документи, които съм изровил и комплектовал, потвърждават съществуването на програмите Лунен прах (Moon Dust) и Синя муха (Blue Fly),  които се отнасят до обекти с неизвестен произход.

Лунен прах е една полева изследователска програма, която засяга само две неща – обекти от неамерикански произход, които са оцелели след навлизане в земната атмосфера. Разбира се, те имаха определена стойност за разузнаването, защото му помагаха да определи нивото на технологиите, свързани с конкретния летателен апарат, принадлежащ на потенциално вражеско правителство.

Второто бяха обекти с неизвестен произход. Тук попадат и НЛО, разбрано?

Тези документи показват къде сме открили различни обекти от неизвестен произход. И ние ги пренасяхме обратно в САЩ и ги изучавахме.

Всъщност НАСА даже имаше нещо наречено фрагментна лаборатория (fractology lab), където изследвахме отделни фрагменти.

Имаше голям спор между разузнаването и НАСА, защото НАСА считаха, че трябва да упражняват пълен контрол.

ЦРУ даде ясно да се разбере, че докато понякога работят съвместно с НАСА, НАСА е предимно изследователска институция.

Тайните операции от разузнавателен характер попадат в сферата на разузнаването.

Така че първоначално всички тези предмети трябваше да отидат в разузнаването. Ако се случеше НАСА да придобие обект с неясен произход, те без да задават въпроси, трябваше да го предадат на някоя от различните агенции на разузнаването.

След като разузнавачите направеха това, което можеха с обекта, те го предаваха обратно на НАСА и НАСА на свой ред го предаваха на институцията в страната, която поначало бе изстреляла обекта в космоса.

Ако обаче това бе обект от неизвестен произход и се окажеше, че идва извън този свят, НАСА не получаваха нищо. В същото време НАСА притежаваха останки с неизвестен произход, които обработваха в своята фрагментна лаборатория.

1985, Лунен прах и Синя муха – Синята муха бяха действителните полеви екипи, които отиваха на място, за да съберат тайно останките, както и за да присъстват, ако имаше нужда от оповестяването на алиби за случилото се, след което да приберат всичко на безопасно място и в крайна сметка да го доставят по предназначението му в САЩ.

И така, аз написах един доклад от 178 страници със заглавие: „Доклад до Конгреса относно изследователски проект „Синя муха”.

След това аз го изпратих до 27 различни членове на Конгреса – на Сената и на Камарата на представителите.

И местният сенатор го предаде на няколко други сенатори, свързани с Комитета по въоръжените сили, който всъщност провеждаше изслушвания по подобни въпроси – и, спомням си, то бе в 1994 г. Тогава бяха повдигнати големите въпроси за това, което се бе наистина случило в Розуел.

Някои хора зад затворени врати … защото НЛО не е подходяща тема, с която да си изцапаш ръцете, ако си на изборна длъжност, зададоха въпроси от рода: „Чакайте малко. Те са направили открития. Този документ показва това. Ние трябва да знаем какво се случва.”

Накратко, аз зная категорично, че този доклад, който направих в 1994 г., доведе до осветяването на Националната разузнавателна организация (the National Reconnaissance Organization).

Причината, поради която трябваше да я извадят на светло, бе съвсем проста. Те искаха Конгреса да разбере, че: „Знаете ли, ние имаме свръх секретни разузнавателни дейности, свързани с много усъвършенствани и супер секретни пилотирани – и аз ще го кажа – пилотирани и безпилотни спътници.”

А не би трябвало да има никакви пилотирани спътници, но такива съществуват.

И в този случай ситуацията е такава, че ако те паднат обратно на Земята, задължително е ние да се доберем до тях, преди да го е направил някой настоящ или бъдещ потенциален враг на САЩ. И ние трябва да приберем тези останки и да ги върнем обратно в САЩ, или да ги закараме на безопасно място.

И те започнаха да говорят за тези хубави дейности много потайно, но поне направиха нужното официално оповестяване.

Тогава, разбира се, малки демони като мене започнаха да питат: „Какво още имате в Националната разузнавателна организация?”

* * * * * *

Дейвид Уилкок: Добре. Това е малко по-приземена уфология, в сравнение с нещата, за които говорим относно космоса, но все пак е много важна част от механизма за прикриване на случващото се с НЛО.

В този откъс той описва Лунен прах като програма-чадър, която по същество касае заплахи за САЩ. Синя муха е действителният екип.

Каква е степента, в която мислиш, че преобладават този вид програми? Колко много такива „спасителни операции” се провеждат да кажем в една година?

Кори Гууд: От известно време не съм виждал информация за … не зная в момента, но преди около 1986 г., те се случваха полу-редовно. Не зная н … Може би между 4 и 12 на година.

ДУ: Хм-м. Когато гледаме човек като Стоун замесен в нещо такова, преди всичко мислиш ли, че е имало много хора заети с такова нещо и че те са били използвани многократно?

КГ: Да. Те се опитват да ангажират едни и същи групи. Понякога може да има … Те изпращат други военни части за охрана на мястото, които обаче формират един отдалечен периметър, от който не могат да видят какво охраняват. След това докарват един от тези други екипи, които са специализирани в издирването на останките.

ДУ: И ние знаем, че работата на Стоун е била да контактува интуитивно със съществата, ако все още са били живи след катастрофата. И в част от другите записи, които сме видели, той е силно смутен по този повод.

Нормално ли е за извънземни, които действат в нашето въздушно пространство, да имат такива телепатични способности?

КГ: Да, всъщност това е твърде често срещано и този вид комуникация е много по-лесна от вербалната. Ако имате същества, които са от друга звездна система, те идват тука даже ако … Те ще трябва да ни изучават и следователно да знаят всички нюанси на нашия език, за да могат наистина да комуникират.

При телепатията е наистина трудно да се получи погрешно разбиране.

ДУ: Той описва невероятните усилия, вложени в осмиването на всеки, който говори относно НЛО по какъвто и да е начин. Доколкото ти е известно, дали това е програма, разработена от самото начало на феномена НЛО?

КГ: Да, и има документация, която датира още от самото начало, когато виждаме, че правителството е изследвало НЛО. Много е ясно, че от самото начало те са искали да осмеят всеки, независимо колко добър професионалист е, който е докладвал, че е видял НЛО или неговите пътници.

ДУ: Как мислиш, че нещо такова е могло да се окаже успешно, при огромния интерес, който хората проявяват към посещения от други светове?

КГ: През 1950-те, ако гледаш записите на интервюта на хора, установили контакт, или на такива, които са видели НЛО, това бяха … начинът, по който заснемаха, начинът… те правеха хората да изглеждат смешни. Така че основната маса не проявява особен интерес. И когато възникне този въпрос, хората надават ухо, след което продължават с ежедневните си занимания, защото не приемат това за сериозно, тъй като и медиите не му обръщат внимание.

ДУ: Мисля, че това вече се променя доста, тъй като медиите стават все по-децентрализирани. Определено изглежда, че медиите диктуват общественото мнение. Също така хората много силно се страхуват от осмиване.

И така, мислиш ли, че този страх от осмиване е бил достатъчно ефективен, за да попречи напълно на тези, които са видели нещо, да говорят за това открито?

КГ: Това се отнасяше за хората, които имаха какво да загубят. Както например споменатите пилоти – хора работили в различни професии, които изискват доста време и усилия за добиване на квалификация – този род хора. Те има много какво да изгубят, затова те разговарят тихо помежду си, но никога няма да направят това открито.

ДУ: Мислиш ли, че правителството на САШ винаги е гледало на НЛО като на заплаха, или мислиш, че те са били наясно, че част от НЛО са били напълно добронамерени, но във всички случаи са предпочели да реагират както военните?

КГ: Нямаше значение дали посетителите са били положително, или отрицателно настроени. И в двата случая те са застрашавали статуквото, което е позволявало контрола върху Земята. Така че независимо от нагласата на тези същества, ние сме били програмирани да вярваме по определен начин. Имало е вероятност от промяна на парадигмата, а това е означавало загуба на контрол.

ДУ: Мислиш ли, че в известна степен съществува разлика в поколенията, при което хората, израснали в периода на осмиването от страна на медиите и промиването на мозъци, все още изпитват този страх от осмиване от околните, ако проговорят открито, докато по-младите вече нямат такова отношение и са далече по непредубедени?

КГ: Младите хора прекарват по-голямата част от времето си в социалните мрежи, където отсъстват официалните медии, контролирани от правителството.

ДУ: Точно така.

КГ: Така че те получават много по-широк спектър от информация, отколкото хората преди тях. Затова виждаме развитие на съзнанието на по-младите хора.

ДУ: Не зная къде се намираш в Далас, Тексас, но, Кори, аз никога не съм срещал някого, който да не се интересува от НЛО, когато съм споменавал за това. Никога. Става дума за съвсем случайно срещнати хора.

Те ме питат с какво се занимавам. Имал ли си някога случаи с хора, които да имат проблем със споменаването на това? На мен това ми изглежда нещо много рядко.

КГ: Предполагам, че зависи от това къде се намираш, но в областта на Далас, ако говориш за извънземни и за НЛО, хората ще ти се смеят: „Виж го пък тоя”. И виждаш на физиономията им, че очакват разговорът да свърши по-бързо, за да си тръгнат.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: Когато всичко това свърши, какво мислиш, че ще се случи с тези хора?

КГ: Първоначално вероятно ще отричат, след това ще приемат фактите … точно както преминават етапите при приемането на смъртта. Те ще трябва да сменят парадигмата си. Те ще трябва да сравнят всичките си вярвания и убеждения с новата информация. Това не е комфортно за никого.

ДУ: Добре. Сега ще видим едно интервю със Стоун, част от нашето интервю с него, където той описва едно много, много любопитно събитие, случило се по време на Виетнамската война. Това е много странно, много интересно. След това ще обсъдим последиците от тази твърде странна история.

* * * * * *

ИЗВЪНЗЕМНИ ТУНЕЛИ ВЪВ ВИЕТНАМ

Клифърд Стоун: Когато ме изпратиха във Виетнам, аз се оказах в Тай Нин (Tay Ninh). И когато стигнах там, аз се занимавах отново с комуникации и подобни неща.

Бях известен с това, че много често излизах извън обозначения периметър. Това не бе позволено.

Една нощ излязох навън – там имаше един хеликоптер. И стои там един тип, когото наричах Полковника, и ми вика: „Защо закъсняваш? Ние те чакаме.”

Отговарям му: „Закъснял? Откъде, по дявалите, знаеш, че щях да излизам? Аз самият не знаех, че ще го правя.”

Както и да е, качваме се в хеликоптера и потегляме. И летим към Нуи Ба Ден (Nui Ba Den).

Проблемът бе, че ние владеехме горната част на Нуи Ба Ден, където имахме база. Северно виетнамците и Виетконг владееха центъра. И ние знаехме, че те притежаваха тунели и всякакви други хубави неща.

И когато се приземихме, там вече имаше други военни и те се бяха запътили към един тунел.

Бяха ни казали, че врагът работеше … Даже мога да ви кажа какво бе то – чума.
Те работеха върху биологично военно оръжие, чума, която щяха да се опитат да използват срещу американските сили там. И ние трябваше да отидем и да разрушим това съоръжение.

 И ето го пред нас тунелът. И никой не задава въпроси. Никой не постави под въпрос факта, че отворът му бе във формата на буквата V. Той не бе както обикновено назъбена дупка в склона на планината, а във формата на V.

Отгоре имаше скала и всичко останало. Подът бе идеално гладък.

Отново: ние не зададохме никакви въпроси. Не зная дали си помислихме: „Вероятно Виетконг може да е направил нещо с това, или …” Никой не зададе никакви въпроси.

Започнахме да влизаме в тунела. Изминахме навътре около стотина метра и все още имахме радиовръзка с хората отвън.

Стигнахме обаче до едно място – все едно че на пясъка имаше прокарана линия и след като я преминахме, от другата страна радиовръзката изчезна.

Изоставихме радиото, монтирахме полеви телефон 312 и оставихме радиста там, за да комуникира с хората отвън.

Извървяхме навътре не зная колко стотици метри и достигнахме до място, където не можехме да говорим по тази 312 линия. Тя просто не работеше. Батериите и всичко останало бе наред, но просто не можехме да водим разговор. 

Продължихме напред в пещерата. В един момент започна да става по-светло, но не можехме да идентифицираме източника на светлината.

След това се озовахме в това голямо открито пространство в пещерата. Спряхме и видяхме пред себе си нещо, което изглеждаше като огромна лаборатория.
И от другата страна имаше този огромен … аз го наричам прозорец. И през този прозорец можехме да видим нашите войници извън пещерата, които изглеждаше, че ходят във въздуха, защото там нямаше никаква земя.

Можехме прекрасно да видим нощното небе – всичко, без проблем. И се чудехме какво става.

Трудно е за обяснение, но не виждахме войниците отвън като силуети, а съвсем ясно. Беше тъмно, но ние ги виждахме.

След като нямахме връзка с тях, имаше един от нас, който стана куриер, и се върна обратно, за да каже нещо на радиста. Така че трябваше малко да изчакаме, докато той отиде и им предаде съобщението ни да направят това и това.

Ние можехме да ги виждаме ясно, но се питахме дали това са наистина те. Затова им предадохме да направят определени неща, за да разберем, че това са действително нашите хора.

И ние ги попитахме: „Може ли да видите нещо необикновено?”

Те отговориха: „Не, но всички гледаме към небето.”

Ние им викаме: „Не, не, не гледайте към небето. Гледайте към земята. Има ли нещо необикновено на земята?”

Никой не видя нищо необикновено. В същото време ние ги виждахме. Тогава им казахме да направят конкретни неща, за да се уверим, че те са нашите войници. Ние ги наблюдавахме и си казахме: „Хей, това се случва в реално време.”

Това не бе обикновен екран, а просто нещо необикновено за нас, защото бе някаква технология, с която не бяхме запознати. За нас това се случваше вътре в пещерата. Ние бяхме свидетели на всичко това.

За тези извън пещерата нямаше нищо необикновено. Ние обаче им казахме: „Вземете инструментите си за окопаване и направете няколко копки в земята. Нека видим какво ще се случи.”

И ние виждаме вътре в пещерата как те забиват инструментите си в земята, но все едно че правеха това във въздуха. Когато обаче загребваха пръстта и я подхвърляха във въздуха, ние виждахме как тя политаше нагоре, но когато достигнеше до земята, изведнъж напълно изчезваше.

Трябва да кажа, че намерих това за удивително. В същото време обаче нямаше никакво обяснение за това, което се случваше. Ние търсехме някакво приемливо обяснение. Дали отвън имаше камери?

Това не приличаше на екран. Бе нещо като прозорец и обхващаше цялата отсрещна страна. Въобще не приличаше на прожекционен екран, подобен на днешните плоски телевизори. Нищо подобно.

Изведнъж видяхме да се появят едни типични Сиви. Някой ме помоли да ги опиша, но аз наистина не мога, защото мога само да разпозная така наречените „типични Сиви” по големите глави, малките издължени тела и големите очи. Те не казаха нищо.

Те обаче се появиха и нашите хора започнаха да стрелят. Аз се опитах да им извикам: „Спрете огъня, спрете огъня.” Защото аз вече знаех, че не бяхме сами.

Те обаче не ме послушаха да прекратят стрелбата. Тогава из излязох напред, за да ги накарам … и изведнъж всичко потъна в бяло.

Все едно че попаднахме в съд с мляко. В същото време това не бе течност или нещо подобно. Можехме да дишаме спокойно, но ако поставех ръка пред лицето си, не можех да я видя, защото всичко, което ни заобикаляше, бе флуоресцентно бяло.

Все още можех да чуя стрелбата наоколо и изведнъж ми стана нещо … Окото ме заболя силно. Помня, че се опитах да поставя ръка на окото си и припаднах.

Помня, че болката бе пронизваща. И след като припаднах, това бе последното нещо, което си спомних.

Спомням си, че чух глас, който казваше, че трябва да оставят моите хора да се погрижат за мен и друг глас, който му отговори: „Не, няма начин те да могат да оправят това. Трябва да се погрижим за този човек, или той ще изгуби лявото си око.”

По-късно се събудих. Намирах се извън пещерата. Погледнах към човека, когото наричах Полковника, и попитах: „Как се озовах тук? Как се озовах тук?”

И той ми отговори: „Ами, не знаем. В един момент не беше тук, след което изведнъж се оказа тук.”

След това той даже ме попита: „Какво се случи с окото ти?”

Отговорих му: „Не зная.”

Лекарят каза, че нещо му е било направено, но нашите хора бяха тези, които му бяха сложили превръзка. Аз я носих в продължение на седмица.

Официалната версия бе, че е имало буболечка, която е впръснала нещо в окото ми, което е поразило корнеата и я е прерязало.

Мога да ви кажа със сигурност, че не познавам насекомо, което може да направи това, даже в тропиците или където и да е. Говорил съм и съм питал различни хора какъв вид насекомо би могло да направи това. Експерти са ми казвали, че не съществува такова насекомо.

Обаче аз нямам проблем. Нося очила за четене, но нямам друг проблем със зрението си.

* * * * * *

ДУ: Добре. Така че в случай като този на Стоун, изглежда че имаме човек, който в действителност е бил в контакт с извънземни през целия си живот. Мислиш ли, че има определени хора, на които през целия живот им се случват подобни странни неща, по някаква особена причина?

КГ: Абсолютно. И военните знаят кои имат тези преживявания. Те ги следят.

ДУ: Как узнават за тях?

КГ: Ами те следят всички тези различни кораби, които летят наоколо. Ако даден кораб посещава определена област, те отиват там и обикновено отвличат отново хората, за да открият какво се е случило с цел събиране на информация.

Така че да, има голям брой хора, които имат различни преживявания. Много не си ги спомнят, но те са наблюдавани.

ДУ: Тогава какво мислиш, че цели една група същества като Сивите, с такава огромна лаборатория в една странна пещера във Виетнам? Какво биха могли да правят там?

КГ: Очевидно те или правят някакви експерименти върху местните жители, или се занимават с някаква наука, която искат да остане скрита. Така че идеалният начин да я скрият е това да стане в една пещера.

Това обаче е в средата на една зона на военни действия. Би било много интересно да се знае какъв вид лаборатория е било това и какво се е случвало на тази територия, за да можем да определим какво са правили там тези извънземни.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно те да се интересуват от войни и да искат да ги наблюдават с определена цел?

КГ: Разбира се. Има определен брой различни извънземни, които следят нашите войни. В много от случаите обаче те има свои хора – човеци, които са отвлекли или с които са в контакт, и те се грижат за безопасността им. Те ги следят и наблюдават по време на даден конфликт.

ДУ: Мислиш ли, че е често срещано да има бази на извънземни, при което човек може просто да влезе в една необикновено идеално изглеждаща пещера, или нещо подобно?

КГ: Най-вероятно на входа на пещерата е имало холограма или нещо, което я е прикривало. За тях би било много необикновено да имат просто един голям, открит, странно оформен вход, който би привлякъл внимание, освен ако е някакъв вид клопка.

ДУ: Разбирам. Значи това може да е било нещо, при което извънземните са знаели, че Стоун ще бъде там, и може би са изключили холограмата, за да може той да влезе в пещерата, или нещо подобно.

КГ: Възможно е.

ДУ: Какъв вид технология би им позволила да виждат през почвата, все едно че нея я няма, все едно че е пласт стъкло?

КГ: Те притежават различни технологии за получаване на изображения. Те почти могат да погледнат през този прозорец и да видят собствената си планета, ако поискат. За нас това е магия.

ДУ: Изглежда, че почвата е била под някакъв контрол, защото той каза, че когато са изкопали част от пръстта, тя е била видима. След това, когато са я подхвърлили във въздуха, също е била видима. Щом обаче се е докоснала до земята, е изчезнала.

КГ: Точно така.

ДУ: Има ли нещо, което би причинило материята на почвата да стане невидима, докато е на земята?

КГ: Те не влияят на материята. Това, което те правят, е …. технологията наподобява филтър. Тя филтрира информацията, отнасяща се до почвата.

ДУ: И когато той каза, че е видял една огромна лаборатория, той не даде подробности как е изглеждала тя. Ако обаче това е била лаборатория, управлявана от извънземни от типа на Сивите, той би ли видял нещо съвсем различно от всяка нормална лаборатория на Земята?

КГ: Ти веднага би видял, че това не е земна лаборатория, управлявана от човешки същества. Спомни си също, че когато те са достигнали на определена дълбочина навътре в пещерата, те са срещнали някакво заглушаващо поле, при което радиоапаратите и полевите им телефони са спрели да работят.

ДУ: Точно така. Значи може би това е бил някакъв вид електромагнитно заглушаване?

КГ: Да. Чул съм да ги наричат „заглушаващи полета”, които пречат на разпространението на всякакви радиовълни.

ДУ: О кей. Какво мислиш, че се е случило, когато той и неговите другари войници са били заобиколени от тази млечна флуоресцентна енергия, в която не са могли да видят нищо на разстояние от 30 см.? Какво мислиш, че се е случило тогава?

КГ: Това е била защитна технология. Чувал съм за случаи, когато хора влизат в някакъв кораб или някъде, където не би трябвало да са, и се появява този силен блясък от светлина, който продължава по-дълго от блясък. Той остава за дълго време.

И изглежда, че е бил телепортиран оттам.

ДУ: Това е нещо, което тези Сиви могат да направят със съзнанието си? Или имат технология, която може да бъде използвана по този начин?

КГ: Чел съм доклади за това, че те могат да се защитават, без да имат оръжия. Значи това или е било нещо имплантирано в тях под формата на технология, или е било извършено чрез съзнанието им.

ДУ: Тези същества изглежда са били доброжелателни. Те са били загрижени за окото му. Какъв вид технология мислиш, че са имали, за да излекуват окото му? Изглежда, като че ли той е бил ударен от куршум или нещо подобно. В това не сме сигурни.

КГ: Да. От това, което съм прочел в тези интелигентни таблети, човешкото тяло се поддава много лесно на манипулация и корекции. Така че те трябва да са имали някакъв вид технология за регенерация на тъкани, на нерви.

ДУ: Дали такава смешна история като поражение от насекомо … Често срещана практика при военните ли е да измислят подобни истории в такива случаи?

КГ: О, да. Когато има изкълчени глезени, всякакъв вид наранявания, те измислят всякакви обяснения, „официални обяснения”.

ДУ: И така, човек като Стоун, който има подобни преживявания … и ние говорихме преди за хора, които имат такива преживявания през целия си живот и които биват следени … извънземните притежават ли способността да контролират кой би могъл да открие такова съоръжение?

С други думи, било ли му е позволено да види това, защото той е бил определено лице? Или има случаи на напълно обикновени хора, които биха могли случайно да открият нещо такова?

КГ: Мисля, че е много рядко някой просто да се натъкне на нещо подобно. Когато той е пристигнал там, това съоръжение вече е било открито от военните. Така че той попада в ситуация, в която те вече са открили нещо, и са го изпратили там по-късно.

ДУ: Разбирам.

КГ: И както казах преди, най-вероятно преди това да е било открито, или там е имало нещо, скриващо входа … или тази защитна технология се е повредила,  или е била изключена нарочно.

ДУ: Мислиш ли, че когато Сивите са се появили, те вече са знаели, че нашите хора се намират там?

ДУ: Да. Те вероятно са дошли поради задействането на някаква аларма.

ДУ: Мислиш ли, че Сивите са достатъчно уверени в способността си да неутрализират автоматично оръжие, за да се държат съвсем спокойно, при положение че тези войници са били напълно въоръжени и шокирани от това, което са видели?

КГ: Да. Те могат спокойно да преминат през огнестрелния огън и да се приближат до хората, които стрелят по тях.

ДУ: Значи това за тях не представлява никаква заплаха?

КГ: Абсолютно никаква заплаха, когато те разполагат с подходящата технология. Има много случаи на неземни същества, в това число и Сиви, разстреляни от военните.

ДУ: О, има и такива?

КГ: Да.

ДУ: О кей. Значи те използват някакъв вид технология.

КГ: Най-вероятно технология, съзнание, или комбинация от двете.

ДУ: Това ми напомня нещо много странно, което ми разказа човек, който е бил, според думите му, във връзка с един от топ 90-те души от престъпните групировки.

Той е бил запознат с различни открити извънземни технологии. И той описва конкретна река, мисля че беше Потомак, близо до Вашингтън, където дълбоко в пясъка са открили едно метално яйце.

Дълго време не са могли да го отворят, но то изглеждало много екзотично.

И в крайна сметка открили, че могат да го отворят с помощта на свирка за повикване на кучета. И щом надули свирката, това нещо „псст” и се отворило.

И вътре имало цяла серия фотографии, от рода на полароид, на важни събития, случили се в реката, включително една блокада, когато реката била препречена с верига, която да попречи на преминаването на кораби.

Така че това било нещо като малък дрон, което отново подсказва, че определени извънземни много внимателно наблюдават нашите войни и историята ни, и виждат кога и какво се случва.

КГ: Да, има малки дронове, които обикалят наоколо и наблюдават хората в ситуации, в които не могат да бъдат видени с невъоръжена око, точно както във филма „Те живеят”. Този вид технологии биват използвани от извънземните.

ДУ: Добре, това бе едно наистина удивително изследване. Стоун е очевидно един от най-впечатляващите свидетели, защото идва при нас от перспективата на случаи като Розуел, на каквито е присъствал многократно.

Това е Космическо разкритие. Аз съм Дейвид Уилкок заедно с Кори Гууд и нашия специален гост сержант Клифърд Стоун и ви благодаря, че бяхте с нас.