(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Вие ни питахте отново и отново за това и ето че настъпи моментът, който очаквахте. Преминаваме веднага към новините, към случващото се след последния път, когато разговаряхме с Кори за неговите преживявания.

Ще ви припомня докъде бяхме стигнали, за да имате някаква ориентация откъде тръгваме и накъде сме се запътили.

Как си, приятел?

Кори Гууд: Добре,благодаря.

ДУ: Чудесно. След тази епохална обиколка на Вътрешната Земя, ти се срещна с Каарии, беше в библиотеката, след което не започна веднага да контактуваш с тях телепатично. Всъщност спомням си, че ми каза, че не си искал да контактуваш с тях чрез телепатия. Ти си настоявал …

КГ: Точно така. Каарии комуникираше с мен чрез нещо подобно на телепатична телеконференция. От своя страна, аз винаги исках контакт лице в лице, защото с информацията могат да се случат толкова много неща, можеш да се подлъжеш, кой знае.

ДУ: Можеш ли да опишеш какво представляваше тази телепатична телеконференция? Какво бе преживяването ти?

КГ: Да. Все едно, че бяхме изтеглени в някакво пространство. Аз не бях …

ДУ: Преди всичко, кои сте тези, за които става дума?

КГ: В началото тя се свърза сама с мен. Бяхме само тя и аз.

ДУ: И това се случва в дома ти, например ти лежиш в леглото си?

КГ: Да, аз лежах в леглото си.

ДУ: Беше ли ти казано, че ти предстои среща?

КГ: Не.

ДУ: О кей.

КГ: Това бе изненада.

ДУ: Това случи ли се по същото време, когато обикновено имаше тези срещи със Сините авиани, например 1 часа рано сутринта?

КГ: Не. Аз даже не …

ДУ: Може да е било по всяко време.

КГ: Да, това не е от значение.

ДУ: Добре.

КГ: И когато направих този коментар, тя само се усмихна, все едно че бях малко дете и каза: „Скоро всички вие ще комуникирате по подобен начин”.

ДУ: Значи тя просто разсея съмненията ти, че може да е имало някаква намеса на изкуствен интелект, на Драко или на престъпните групировки.

КГ: Да, на някакви други същества.

ДУ: Би ли могъл, моля те, да опишеш малко по-подробно как протича това … нещо като преживяване извън тялото?

КГ: Да, нещо много подобно.

ДУ: Наистина?

КГ: Когато погледнах към нея, тя седеше в един от тези подобни на яйце столове.
ДУ: Разбирам

КГ: И аз просто стоях там. Това е нещо като … даже не зная как да го опиша. Нещо подобно на зала за телеконференции, където водиш разговор.

ДУ: Подобно на „Матрицата”, където Нео и Морфеус се появяват заедно в тази бяла стая.

КГ: Да.

ДУ: И изображенията им са прожектирани, но могат да водят разговор.

КГ: Точно така.

ДУ: Интересно.

КГ: Да, нещо подобно.

ДУ: Имаше ли някакво оборудване в тази зала за телеконференции?

КГ: Не.

ДУ: Колко голяма беше?

КГ: Тя беше някак без начало и край. Постепенно избледняваше като светлина. Не можех да видя стени.

ДУ: Уха!

КГ: Не можех да видя ъгли. Предполагам, че единственото оборудване бе този подобен на черупка от яйце стол, в който тя седеше. И тя комуникираше с мен чрез ума си.

ДУ: Точно за какво си говорихте по време на тази среща?

КГ: Това бе нещо като упражнение, при което тя ми показваше този нов начин на комуникиране. И тя ми даде да разбера, че Гонзалес пребиваваше при тях. Не ми бе обяснено защо. Той бе живял сред тях в техния град във Вътрешната Земя в продължение на няколко седмици.

ДУ: О кей. Ти имаше ли някакъв контакт със Сините авиани, или със съществата от Вътрешната Земя след първото си посещение във Вътрешната Земя и тази среща с Каарии, в тази зала, която ще наречем „конструкцията”?

КГ: Да, имах срещи с Каарии и със Сините авиани, но тези срещи бяха от личен характер.

ДУ: О кей. От това, което си спомням, след твоето посещение във Вътрешната Земя започна този тормоз.

КГ: Да. Тогава и след като започнах да публикувам информация за това, че има сценарий за частично разсекретяване и че някои от по-ниските нива на Тайната космическа програма са се отцепили от Съюза, и че няма повече да бъдат част от тази програма, и че в крайна сметка тя ще бъде публично оповестена.

ДУ: Мислех, че ниските нива на Тайната космическа програма не са част от Съюза на Тайната космическа програма.

КГ: Не, но те имаха там свои представители.

ДУ: О, имали са значи.

КГ: Да.

ДУ: О кей.

КГ: Да. Не всички различни програми, които … като Военното разузнаване, всички тези различни групи. Не всички бяха наясно какво се случва. Това се отнася само за малцина избрани. И те се бяха отцепили, докато все още официално работеха в своите звена, без това да е известно на колегите им.

ДУ: Кога този Чинук хеликоптер летя над дома ти? Мисля, че това се случи по същото време, нали – ноември 2015 г.?

КГ: Някъде ноември, декември. Този Чинук, да … излязох навън и чух този шум туоп, туоп, туоп. И когато погледнах водата в плувния басейн, тя цялата вибрираше. И изведнъж този Чинук хеликоптер се появи точно над къщата ми.  И видях една каска, която се подаваше от стъклото му. Не можех да повярвам. Тогава изтичах обратно в къщи, грабнах телефона си и когато те видяха, че започвам да ги снимам, започнаха да се изтеглят. Аз записах това на видео. След това те направиха още три обиколки над къщата ми.

ДУ: Наблизо ли си до военна база? Домът ти на какво разстояние е от най-близката военна база?

КГ: Официалната военновъздушна база Карсуел е във Форт Уорт, на около половин час път. Там обаче има много рядко хеликоптери.

ДУ: Това е мястото, което си посещавал като дете?

КГ: Да. След това имаме базата Форт Хууд, която е на пет или шест часа разстояние. Там имат голям контингент хеликоптери.

ДУ: О кей. Ти също ми бе споменал нещо, което е толкова деликатно, че доскоро не искаше да разговарям за него с никого, нито да го оповестявам публично. Но сега, след като вече можем да говорим открито за това, не зная дали това се бе случило по същото време, или друг път, когато се е появил един от тези хеликоптери и докато е обикалял, ти какво си видял на гърдите си?

КГ: Не. Това бе нещо различно. Аз бях навън със сина си и двамата се разхождахме в задния двор на къщата. И в един момент аз поглеждам надолу и виждам нещо точно тук (Кори посочва гърдите си). И виждат една зелена точка от лазер на гърдите си. А бях там заедно със сина ми. Така че това бе много смущаващо. Аз леко поставих ръка на гърба му и го поведох обратно към къщи, като му казах: „Сега ще влезем вътре”. Той обаче току-що бе излязъл навън и искаше да играе. Аз обаче настоявах: „Трябва да влезем в къщи!” Не казах нищо на жена ми, защото тя страдаше от емоционална депресия около всички тези неща.

ДУ: Ти също така описваше подозрителни действия около дома си, хора в черно, коли паркирани на пътя и когато ти си се заглеждал в тях, те са се отдалечавали с висока скорост.

КГ: Да. Аз се будех по никое време и веднъж много рано сутринта погледнах навън, и до пътния знак на ъгъла видях един мъж целия в черно да държи нещо в ръка. Не зная какво бе това. Той просто гледаше към дома ми. Не зная дали това бе някакъв оперативен работник, или просто крадец, който оглеждаше квартала, но това ми направи впечатление наред с всичко, което се случваше по онова време.

ДУ: Също така през този период през зимата на 2015-та ти ми се обади и ми каза, че в кухнята ти се е появил необичаен предмет.

КГ: Да. Ние влизаме у дома и виждаме тази цигара Марлборо, просто поставена на масата. В миналото това бе използвано като предупредителен сигнал. Те влизат в дома ти и оставят една цигара.

ДУ: И ти спомена мафията, че това е нещо подобно на това, което правят от мафията.

КГ: Да, престъпните групировки. Това е един от многото начини, които използват като предупреждения, за да ти дадат да разбереш, че могат да влязат по всяко време в дома ти.

ДУ: И това е нещо като съобщение за това, че могат да те „изпушат”.

КГ: Нещо такова. Да. Също, заплахи … Това се използва като заплаха, че ще подпалят дома ти. Ние можем да влезем в къщата ти по всяко време. Ние бяхме тук без знанието ти – за да те накараме да се почувстваш напълно безсилен от това, че всеки момент някой може да влезе и да те убие, или да подпали дома ти, докато спиш.

ДУ: И посред всичко това, Гонзалес изглежда ти казва, че те искат да ускорят това разсекретяване, нали така? Че това не е нещо, което ще отнеме много дълго време.

КГ: Правилно.

ДУ: Те потенциално се готвят за голям ход.

КГ: Точно така. Това бе най-голямата част от преговорите между Земния съюз и престъпните групировки. Те разискваха как ще оповестят тайната информация и дали могат да се договорят за обща цел. Също така колко ще оповестят, как ще го оповестят и те имаха един план за това. Всъщност имаха няколко плана за частично оповестяване. Един от тях включваше разсекретяване на тайните космически програми от по-ниско равнище.

ДУ: Някои хора, които ни наблюдават, ще срещнат трудности да разберат каква възможна причина биха могли да имат престъпните групировки да разсекретяват каквато и да било информация, когато и да било.

КГ: Те вече нямат възможност за избор. Те са на път да си отидат. Те имаха – различните престъпни групи – имаха дезертьори, които изнесоха изключително чувствителна информация и я предадоха на Съюза. Те са достигнали момента, в който губят своята власт, и просто се опитват да преговарят от позицията на по-слабите.

ДУ: Какво е следващото значимо нещо, което се случва с Гонзалес, със съществата, с Аншар и пр.?

КГ: Ами аз все още водех тези етерни конферентни разговори. И Каарии винаги седеше в тези столове с формата на яйчена черупка, както и Гонзалес.

ДУ: Наистина?

КГ: Да, и двамата седяха …

ДУ: В „конструкцията”?

КГ: В „конструкцията”. И ние провеждахме срещите си по този начин. Гонзалес започна да се държи много странно. Правеше различни хитроумни и язвителни забележки. Отношението му към мен бе просто ужасно. Също така ми даваше частична информация. В информацията му имаше много по-малко съществени моменти отпреди.

ДУ: И ти установи това по време на тези срещи, които имаше с двамата?

КГ: Правилно.

ДУ: Освен че той се държеше подигравателно, какво бе съдържанието на тези съобщения? Какво разисквахте по същество?

КГ: Дискутирахме предстоящи срещи, които трябваше да имаме. Гонзалес предаваше съобщения от Съюза на Тайната космическа програма, но това бе частична информация. И аз усещах … Разбирах, че той се опитваше да ме отстрани.

ДУ: До този момент ти очевидно си бил отвлечен от хора на тази ниско поставена група на Тайната космическа програма и това е нещо, което още не сме обсъждали. Зная, че ти с неохота разговаряше за това, защото е било много смущаващо.

КГ: Това бе нещо по-различно от всичко, което бях преживял някога. Първият ми спомен за случилото се бе, че аз вървях … зад къщата ми имаше един паркинг, използван за игрище. Аз вървях бос и наоколо ми имаше хора, военни и ние вървяхме към един кораб, който бе паркиран на този паркинг.

ДУ: Не разбирам. Някакви хора са дошли до вратата на дома ти, почукали са и са ти казали да тръгнеш с тях?

КГ: Не зная.

ДУ: Не си спомняш?

КГ: Всичко, което си спомням, е, как приближавам едни стълби, за да се кача в този кораб и виждам отчасти предната му част. По формата той ми напомни на тези лодки или кораби тип Стелт, които има флотът. Помня как вървях към стълбата, но не си спомням да съм се качвал по нея. И следващото, което помня, е, че седя на един сгъваем стол вътре в кораба и съм привързан към него.

ДУ: Първото изображение, което имаме, показва самото помещение. Имаме тези две легла едно върху друго отляво.

КГ: Да, те се сгъват към стената.

ДУ: Точно така. И на всяко от тях има нещо, което прилича на система за венозно преливане. След това имаме тези столове, които приличат на седалки на самолет с предпазни колани.

КГ: Точно така.

ДУ: Би ли ни описал какво представлява всичко това?

КГ: Това бе една малка част от кораба, където те ме разпитваха. Помещението бе доста по-тясно от това, което показва изображението. И те включиха една от тези системи в ръката ми.

ДУ: Тук имаме друго изображение, което показва как си привързан към стола. И пред теб стои един военен, който държи нещо подобно на таблет, и ти гледаш в този таблет.

КГ: Точно така.

ДУ: Би ли описал какво представлява всичко това и какво се случи с теб?

КГ: Тези хора … Имаше двама души, които се занимаваха с мен.

ДУ: Двама войника?

КГ: Двама … Приличаха на военни от авиацията.

ДУ: О кей.

КГ: Имаше двама, които се занимаваха с мен, и трети, който влизаше и излизаше. Той идваше и ми задаваше въпроси. Вземаха проби от косите ми, както и от кожата. Взеха ми и кръв. И казаха нещо като: „Ако е бил там, където казва, че е бил, за това трябва да има следи и ще можем да проверим”.

ДУ: Значи те действително знаят как да установят тези местонахождения в космоса, проследявайки елементи, които биха се появили в пробите от косата, кръвта и кожата ти?

КГ: Това е, което казаха.

ДУ: Интересно.

КГ: Един от тях ми каза: „Ти знаеш, че всички тези същества не са всъщност извънземни. Това сме само ние от бъдещето, от две различни времеви линии.”  Аз не можех да му отговоря. Той каза, че скандинавският тип хора това сме ние от бъдещето. А тези малки сиви същества, това сме пак ние, но от различна времева линия в бъдещето. Те казаха също така, че при Сивите генетиката е била увредена толкова силно в бъдещето, че сега те се завръщат в настоящето, за да вземат генетични проби.

ДУ: Те се опитват да ни пробутат тази история от много време.

КГ: Точно така. А аз наистина не можех да отговоря в състоянието, в което се намирах. А по отношение на таблета, аз си спомних тази част доста по-късно.
Човекът, който държеше таблета пред мен, ми показваше всички тези различни скандинавски, немски и други фрази от различни програми. Те искаха да разберат дали ще реагирам по някакъв начин.

ДУ: Както при програмата MKUltra за контролиране на ума, определени сигнални думи?

КГ: Да. Да. И също така тонове, серии от тонове и серии от думи …

ДУ: Наистина?

КГ: На различни езици. И имаше цял списък. Впоследствие си спомних всичко това.

ДУ: Значи нищо не те накара да изпаднеш в състояние на загуба на контрол върху ума си?

КГ: Не. И това, което се случи после …

ДУ: Какво търсеха, когато ти показваха всички тези думи?

КГ: Търсеха да разберат дали ще реагирам. Те вече бяха малко … Изглеждаха малко учудени, когато ме привързваха и преди да ме упоят, бяха запалили двигателите на кораба, за да потеглят. Обикновено не бях чувал този шум в други кораби. Чух как роторите започват да се въртят, но не можех да ги видя. Целият кораб започна леко да вибрира. Тогава чух този отчетлив звук, когато кондензаторът започва да се зарежда или разрежда. И когато започнахме да излитаме, почувствах малко инерция, която обикновено не чувствам. Тогава направих коментар, че това трябва да е от старите модели, защото не съм свикнал на тези звуци и усещания. Тогава те се спогледаха озадачени.

Е, ние избързахме малко с таблета, защото аз още не си бях спомнил какво се случи. Те поставиха таблета пред очите ми и той имаше една малка камера, която следеше очите ми. Аз бях упоен и главата ми бе клюмнала. И те поставиха таблета на коленете ми под очите и започнаха да ми показват всички тези фотографии на лица, по шест наведнъж, два реда по три фотографии на ред. Изглеждаха като снимки на завършили военна академия.

ДУ: Когато хората завършат военна академия, те се снимат с пълна униформа и обикновено на фона на националния флаг – нещо такова ли?

КГ: Да. И зад тях флага, или някакви символи на различните видове войска. Също така имаше хора с костюми. И ако познаех някое лице, снимката на екрана се оцветяваше в червено. Това се случи на три пъти. От всички снимки имаше трима души, които разпознах. И се оказа, че един от тях е бил Гонзалес.

ДУ: Уха!

КГ: Да.

ДУ: Когато казваш, че някои от тези хора са били с костюми, защо не са носили военни униформи?

КГ: Не зная. Може да са били военни доставчици, нямам представа.

ДУ: Може би хора от разузнаването?

КГ: Да, или … Да, от разузнаването, политици. Нямам представа кои бяха хората в костюми. Те също бяха заснети на фона на националния флаг.

ДУ: И ти си спомни, че си издал Гонзалес едва по-късно.

КГ: Точно така. Защото аз не разбрах защо бе толкова враждебен към мен по време на тези срещи. Той бе наистина много груб.

ДУ: Ти каза също, че по време на тези разпити те са ти повтаряли: „Ти ще забравиш. Ти ще забравиш.”

КГ: Точно така. Всъщност един от хората, този, който непрекъснато влизаше и излизаше, каза: „Сигурни ли сте, че той няма да си спомни това?” А този, който държеше таблета, му отговори: „Няма начин. Това е нещо, което предизвиква амнезия” или нещо подобно. Той каза, че са ми дали упойка подобна на тази, използвана в хирургията.

ДУ: Но това по някакъв начин не ти е подействало, може би поради същите сили, които не са позволили да бъде заличена паметта ти след службата ти в Тайната космическа програма.

КГ: Паметта ми се възвърна малко различно. Тя се възвърна на порции, след което трябваше да ги свържа в едно. И след като започнах да свързвам отделните части, всичко започна да си идва на мястото и спомените ми се възвърнаха. Обаче не си спомних разпознаването на Гонзалес и другите двама, докато тези от Аншар не ми казаха това по време на една среща, след като Гонзалес бе вече прекратил престоя си в града на Аншар.

ДУ: Тези хора, които те отвлякоха, дали те мислеха, че се преструваш, или имаше неща, които ги шокираха?

КГ: Те не разбираха какво се случва, защото информацията, която им предавах, бе точна. И те не разбираха как мога да им давам вярна информация, когато според техните архиви, аз не фигурирах в никоя от секретните бази данни, с които те разполагаха. Така че мисля, че те се опитваха да разберат повече за мен.

ДУ: Мислиш ли, че тези хора бяха наясно с разчленяването на програмите и със съществуването на по-горни нива на Тайната космическа програма, или те мислеха, че се намират на най-високото ниво на програмата?

КГ: Те мислеха, че са на най-високото ниво. Те обаче бяха наясно с разчленяването на програмата. Бяха погъделичкали егото им и им бяха казали: „Вие сте на върха на йерархията и над вас няма никой друг”.

ДУ: И така, те ти провеждат този разпит. Нека сега да се върнем към тази среща в „конструкцията” с Гонзалес и Каарии. Ти каза, че по време на разпита си идентифицирал трима души, но не си знаел, че това е променило нещо.

КГ: Точно така.

ДУ: Аз обаче си спомням как разговаряхме за това и бяхме доста загрижени, защото Гонзалес преди ти бе давал много подробна информация, а след това тя бе сведена само до дреболии.

КГ: Да, много оскъдна информация.

ДУ: И Гонзалес … Неговото отношение и държане към теб се променя.

КГ: Точно така. Той само подхвърляше подигравателни забележки, грубости и аз не знаех как да реагирам, защото това за него бе напълно необичайно. Обикновено той бе този, който настояваше да ми предаде повече информация.

ДУ: Какво каза по това време Гонзалес относно битката за пълно разкритие срещу частично разкритие? Защото аз зная, че част от тази информация бе вече започнала да изтича.

КГ: Ами да, всичките ни разговори се отнасяха до частичното разкритие, как аз трябва да мобилизирам хора и подобни неща.

ДУ: Гонзалес каза ли, че все още съществува възможност за пълно разкритие, или вече идеята за частично разкритие се е била наложила?

КГ: Хората от Съюза вярваха, че частичното разкритие ще бъде много трудно при наличието на всичката публикувана дотогава информация.

ДУ: Защото те ще трябва да се изправят лице в лице с всички тези авторитетни свидетели, което вече са в публичното пространство.

КГ: Правилно. И хората ще започнат да задават всякакви въпроси.

ДУ: И колелото просто ще се завърти.

КГ: Точно така. Каарии бе казала, че по време на престоя си при тях, Гонзалес се е държал много странно. Той непрекъснато е забавял хода си и си е водил бележки наум, като че ли е събирал разузнавателна информация.

ДУ: Като да се е опитвал да картографира в ума си базата, в която е бил?

КГ: Точно така. Обикновено в такива случаи човек брои крачките си.

ДУ: О кей.

КГ: Например тази стая се намира на толкова крачки надолу по този коридор. От този род неща.

ДУ: И, разбира се, тези хора са телепати и са знаели точно какво прави той. От тях не може да се скрие нищо.

КГ: Точно така. Той очевидно е влизал в места с ограничен достъп, а е знаел, че не трябва да го прави.

ДУ: Уха! В онзи момент ти знаеше ли защо той е бил във Вътрешната Земя?

КГ: Не, нямах никаква идея до момента, в който той бе вече напуснал и се бе завърнал в Куйперовия пояс. И Каарии имаше един от тази етерни разговори с мен, и ми обясни, че Гонзалес вече не пребивава при тях и ми каза как той не е оправдал гостоприемството им, и тогава тя ми отвори очите … че аз съм издал него и двама други.

ДУ: О кей. Трябваше да те попитам това, защото в противен случай много хора ще започнат да пишат тези коментари. Защо, по дяволите, след като Сините авиани са могли да те измъкнат от Марс, когато щяха да те убият в онази база на Марс … Ние вече разказахме това в един епизод. Всички са го гледали. Защо, по дяволите, те са позволили това твое отвличане?

И ако Гонзалес ти се ядосва за това, че си го издал, как би могъл да се защитиш срещу тази технология? Та ти си бил упоен. Бил си отвлечен. Не си спомняш как това се е случило. Защо това е било позволено? Как се е случило всичко това?

КГ: Ами по-късно Сините авиани ми казаха, че това е трябвало да се случи.

ДУ: О, наистина?!

КГ: Точно така. Че е било … Че това е било нещо като катализатор за други неща, които да се случат.

ДУ: Нека поговорим малко за това каква е била ролята на Гонзалес. Колко важна е била неговата роля за Съюза на Тайната космическа програма?

КГ: Той е живял тук долу на Земята голяма част от времето под прикритие. И докато е бил тук, той е посредничил между членове на Земния съюз и някои от агентите на Тайната космическа програма, които са тук долу. И след като е бил много бързо отстранен, по същество спасен от Аншар, той повече не е могъл да изпълнява тези свои задължения.

ДУ: Би ли казал, че тези хора от долните нива на Тайната космическа програма, които са те отвлекли, са докладвали на престъпните групировки?

КГ: Предполагам, че да. Не зная обаче дали това не бе неупълномощена серия от действия, с които те са се опитвали да разберат някои неща, да съберат сами разузнавателна информация.

ДУ: Защо мислиш, че тези … Ако хората от долните нива на Тайната космическа програма не са свързани с престъпните групировки, защо ще искат да убият Гонзалес? С каква цел е трябвало той да бъде спасяван от Аншар?

КГ: Ами от тези трима души, единият е бил убит, а другият е изчезнал.

ДУ: Тримата, които ти си издал?

КГ: Да. И  Гонзалес е бил спасен.

ДУ: Нека кажем, че ако хората от долните нива на Тайната космическа програма не се отчитат пред престъпните групировки, последните знаят кои участват в Тайната космическа програма. Те имат досиета на всички, но задължително не знаят кои са дезертьорите, членове на Съюза.

КТ: Точно така.

ДУ: И сега, ти каза, че Съюзът притежава някои безопасни зони в Куйперовия пояс и че има хора, които се крият там. Очевидно обаче има също така и двойни агенти – хора, които все още работят в програмата, но в същото време пазят в най-строга тайна всичко останало, което правят.

КГ: Правилно. И много скоро след това … След този разговор с Каарии, аз бях всъщност телепортиран, както преди, просто изстрелян в една от техните бази за контрол върху полетите. И ми бе казано, че ще бъда отведен на едно събрание в Куйперовия пояс, защото в онзи момент хората от Съюза на Тайната космическа програма не можеха да навлязат в земната атмосфера или да влязат в ниска земна орбита.

ДУ: И защо не?

КГ: Ами те повече нямаха такъв достъп.

ДУ: От страна на кого?

КГ: От страна на хора, които упражняват контрол върху полетите в Лунния оперативен център, и от тези, които контролират защитната мрежа около Земята.

ДУ: Защо те ще изгубят правото си на достъп?

КГ: Ами защото са били обявени за противници.

ДУ: О кей. Разбирам. Значи те са били работили в рамките на системата, като са държали всичко останало в дълбока тайна.

КГ: До онзи момент те са могли да контактуват чрез някои от разузнавателните агенти, да им поставят задачи и тези разузнавачи не са имали представа, че всъщност изпълняват задачи на Съюза на Тайната космическа програма.

ДУ: Уха!

КГ: Когато обаче аз бях изтеглен в базата за контрол на полетите на Аншар, видях един от корабите, за които ми бе казал Гонзалес … който той наричаше „автобус”. Той го наричаше „автобус на Аншар“. Той малко приличаше на автобус. Имаше цял ред седалки, общо 26 или 28. И те бяха подредени като в автобус. Предната му част бе скосена и завършваше с конус като на изтребител.

Също така имаше двама пилоти на Аншар, които седяха един зад друг в кокпита. Пътниците бяхме само двамата с Каарии. Очаквах тя да седне до мен, но тя седна на предния ред, встрани от мен.

ДУ: О кей.

КГ: И те ме заведоха на Куйперовия пояс. Това бе първият път, когато видях Гонзалес, след като узнах, че съм го предал. Така че бях малко нервен. И ние отиваме в базата на Куйперовия пояс – същата база, където хората на Аншар се срещнаха за първи път със съществото със златната триъгълна глава.

ДУ: О кей.

КГ: И аз разпознах мястото. Този път обаче ме въведоха в една стая за интервюта, по същество стая за разпити с метална маса, завинтена за пода. И Гонзалес седеше на един стол. Имаше и един едър мъж, седнал на стол до него, който … Цялата ситуация бе необикновена.

Аз седнах и Гонзалес почти не ме погледна в очите. Той просто излъчваше голямо отвращение към мен. И това ме извади от равновесие. След това другият мъж започна да говори. Той говореше повече от Гонзалес.

Трябваше да получа някаква информация. В същото време те седяха там и си прехвърляха един на друг един интелигентен таблет. Другият мъж всъщност имаше и молив, и обикновен книжен тефтер, в който си водеше записки – нещо най-обикновено. Той записваше там нещо, след което го показваше на Гонзалес, който клатеше отрицателно глава. Очевидно Гонзалес определяше каква информация не трябва да ми се дава, след като бях издал такива важни сведения по време на моя разпит, когато съм издал трима души. Така че тази среща бе наистина кратка и не особено приятна.

ДУ: Получи ли все пак някаква оперативна информация и ако това е било така, какво точно ти казаха на тази среща?

КГ: Дадоха ми само много елементарна информация. Например стана дума за Тръмп. Говореха как той е получил някакви заплахи, на които не е било обърнато сериозно внимание. Те говореха за някакви …

ДУ: Ти спомена, че Тръмп е можело да бъде убит от някакъв мексиканец.

КГ: Това е, което те ми казаха.

ДУ: И че това всъщност е щяло да бъде дело на престъпните групировки …

КГ: Точно така.

ДУ: И че неговите хора не са приели това за достатъчно сериозно.

КГ: Правилно. И те говориха за някои от срещите, които …

ДУ: Е, сега някои хора ще си кажат: „Чакай, спри малко. Тръмп?! Защо ще ги е грижа за Тръмп? Какво е мнението им за Тръмп?”

КГ: Ами те се интересуват много силно от Тръмп и от Сандърс. Те са се развълнували силно от движението зад тези двамата – хората, които са се изправили срещу властимащите с думите: „Стига корупция, достатъчно лъжи”.

ДУ: Значи те не мислят, че Тръмп с всичките си пари е част от престъпните групировки?

КГ: Правилно.

ДУ: Те мислят, че той е напълно различен от тях.

КГ: Да, точно така. Също така те не му даваха предимство пред Сандърс или обратното … Те просто бяха много доволни от това раздвижване на общественото мнение.

ДУ: Други свидетели са ми казвали, че престъпните групировки са на мнение, че ако Тръмп спечели, това за тях ще бъде пълна катастрофа.

КГ: Казаха ми, че просто няма начин те да го оставят да спечели. Те ще откраднат изборите, независимо какво ще трябва да направят, за да постигнат това.

ДУ: Уха!

КГ: И това бе само едно нещо. Искам да кажа, че те също … След това те говориха … Те очакваха някои много големи терористични атаки, като последната изява на ИД, защото повечето оперативни лица са се изнесли от Сирия към Европа и се опитваха да се доберат до САЩ. Защото …

ДУ: Но ние знаем, че ИД претърпяха тежки поражения и бяха …

КГ: Въпросът е, че Гонзалес демонстрираше много ясно, че е променил отношението си към мен и че вече ще получавам много оскъдна оперативна информация.

ДУ: Разбирам.

КГ: Всичко приличаше почти на театър. Те даваха ясно да се разбере, че бях прецакал нещата, макар че аз не го направих по своя воля. Аз бях прецакал нещата и това им бе струвало скъпо.

ДУ: А какво бе отношението на човека с бележника и молива? Той как се отнесе с теб?

КГ: Той бе някак груб, но не … искам да кажа, че между нас нямаше много взаимодействие. Той просто беше един груб военен тип със съвсем протоколно поведение.

ДУ: И какво се случва след това?

КГ: Аз бях изключително разстроен на връщане.

ДУ: В кораба автобус?

КГ: Да. И Каарии ме питаше по телепатичен път какво се бе случило.

ДУ: О кей.

КГ: Имах само достатъчно време да й предам какво се случи на срещата и ние приближихме Земята. След това преминахме през този син водовъртеж в океана и се озовахме в техния център за контрол на полетите. След това бях изпратен обратно у дома.

ДУ: И синият водовъртеж е нещо като портал …

КГ: Представям си, че да.

ДУ: … който се появява в океана. О кей. Сега това ще ни помогне да подготвим нашите зрители за предстоящото в следващия епизод, когато ще разкажем някои много, много удивителни неща за Венера, за базите на Древната раса основатели, за това дали има същества от Вътрешната Земя, които живеят на Венера.

И тъй като нямаме достатъчно време да направим това в този епизод, можеш ли съвсем накратко да намекнеш какво ще узнаем следващия път – някои от наистина странните неща, които са се случили?

КГ: Да. Докато Гонзалес все още е бил при Аншар тези няколко седмици, те са уредили една среща в тази база на Венера, където е имало действаща технология на Древната раса основатели. Имало е и друга планирана среща. И Гонзалес е намерил начин да ги убеди да вземат само него.

ДУ: Добре. И това е само малко от удивителните неща, с които ще се занимаем в следващия епизод. Това са доста удивителни неща, които се оказват много странни. Ще видим също така какво започва да се случва с теб и с този мъж, когото наричаме „Каубоя”, заради когото зная, че не ти се е искало да говориш за някои неща, които са се оказали доста ужасни за теб.

КГ: И Каубоят се оказа същият груб мъж, който седеше до Гонзалес, по време на срещата ни на Куйперовия пояс.

ДУ: О кей. Значи този с тефтера и молива е Каубоят.

КГ: Да.

ДУ: О кей. И така, в следващия епизод ви предстоят някои доста интересни неща. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Благодаря ви, че бяхме заедно.