(С) 2016 Превод АТИ

Забележка АТИ:  Независимо от повторенията на част от вече изнесеното в серията Космическо разкритие, преценихме че настоящият материал от блога на Кори (вж. http://spherebeingalliance.com), съдържа ценна допълнителна информация, която оправдава неговото публикуване

Съществуването на тайна космическа програма е било скривано от американската публика и от света като цяло в продължение на повече от 75 години.

Както знаете, ако сте чели информацията в този сайт, или сте гледали седмичното предаване Космическо разкритие по телевизия Gaia, аз съм израснал в един свят толкова далече от обхвата на въображението на повечето хора, че те биха отхвърлили моментално моите преживявания като измислица.

Болшинството НЛО ентусиасти вярват, че американското правителство е придобило извънземен космически кораб от катастрофата в Розуел през 1947 г. – преди почти 70 години. Мнозина също така вярват, че този кораб е бил възпроизведен по пътя на т.нар. „обратно инженерство”, предоставяйки възможност за пътуване из Слънчевата система и отвъд нея.

Даже с грубата ракетна технология на 1960-те, ние бяхме в състояние да изпратим хора до Луната, да кацнем там с машини и да ги управляваме.  Въпреки всичко това, хората срещат все още силни психологични задръжки да си представят, че собствените ни възпроизведени кораби са летели до Луната, до Марс и на други места и са били използвани за построяване на бази с местни материали.

Възможно ли е една тайна космическа програма да е съществувала, без ние да знаем? Абсолютно.

Проектът Манхатън доведе до разработването на атомната бомба. Това бе седемгодишна операция, ангажирала над 120,000 души, включила тайни съоръжения из целите САЩ и почти никой от участниците в проекта не знаеше какво работи до момента на детонацията на бомбите.

Помнете, че нито един от участниците в проекта Манхатън не пропя. Нито един. Никога. Наказанието за проговорилите бе достатъчно ужасяващо, за да осигури пълно подчинение. Следователно е напълно възможно една даже по-напреднала програма да бъде създадена, в много по-големи мащаби и все още да съществува и до днес – без знанието на обществото.

Нека ви уверя: Тайната космическа програма (ТКП) е абсолютен факт. Базите съществуват. Те са огромни по мащаби, обхват и технологии. Нашата планета в момента се намира в дълбока икономическа депресия, защото по-голямата част от богатството ни е било източено за построяването на тази огромна междупланетна инфраструктура.

Наистина ли струваше на НАСА 209 милиарда долара, за да изстреля космическата совалка няколко пъти в годината? Не. Дали построяването на всеки от бомбардировачите Стелт наистина струваше 2 милиарда долара? Не. Наистина ли Пентагонът „изгуби” 2.1 трилиона долара, както обяви Доналд Ръмсфелд  в деня преди 11-ти септември? Не. 

Виждал съм огромните, блестящи съоръжения построени с наши пари със собствените си очи през прозорците и прозрачните панели на най-модерни космически кораби. Аз съм кацал с тези кораби на тези бази и съм се разхождал из тях. Срещал съм хора, които живеят и работят там. Аз съм видял лицата им и съм разговарял с тях точно както разговарям с вас сега.

Има милиони други хора, първоначално родени тук на Земята, които са споделили моите преживявания. За съжаление почти никой все още не е проговорил, тъй като наказанието за това може да бъде много лесно смъртоносно и е почти невъзможно да се завърнеш обратно на Земята, след като веднъж си навлязъл в този свят.

Много са били част от този свят, след което паметта им е била изтрита, заместили са я с други спомени и са ги върнали на Земята, за да водят съвсем обикновен начин на живот. Някои от хората, които са били ограбени от тези свои спомени и преживявания, са сред най-големите скептици на тази тема.

Ние открихме бързо, че собствената ни Слънчева система изобилства с интелигентни цивилизации от най-различен произход. Някои от тях са изключително добронамерени, някои са изключително отрицателно настроени, докато други просто ни посещават, без да вземат страна.

Причината да бъдат виждани толкова различни видове НЛО, е, че съществуват много, много различни цивилизации, които действат в нашето въздушно пространство – с огромно разнообразие от технологии, с които разполагат.

От известно време ТКП е била притежание и контролиране на един много тъмен аспект на нашата планета – един култ простиращ се през поколения и датиращ назад във времето  най-малко до Римската империя. Мнозина са ги нарекли „престъпни групи на Тайното земно правителство”, или илюминати.

Те се занимават основно с построяването на свръх модерни технологии и са станали твърде добри в това отношение. Колкото и невъзможно да изглежда това, казаха ми, че сега те извършват редовна търговия с над 900 различни интелигентни цивилизации.

Ако се появи някой, който има нещо по-ново и по-добро от старите неща, те бързо откриват начин да го придобият и пуснат в масово производство – независимо колко неетични е брутални са необходимите за това методи.

Тъй като тези престъпни групи на тайното земно правителство имат много отрицателни духовни убеждения, те са се съюзили с най-злите и силни извънземни групи същества – една конфедерация на хоманоидни рептилни раси, колективно известни като Драко.

Тъжен, но точен факт е, че болшинството от тези, които са се присъединили към ТКП, са карани да участват в брутални и ужасяващи ситуации, имащи за цел да направят така, че те никога да не могат да избягат и никога да не проговорят, даже и ако успеят да избягат. Аз самият съм бил насилствено вкарван в много ситуации, които бяха дълбоко травмиращи и които завинаги са променили перспективата ми за реалността.

Преди няколко години, в ТКП се формира един съюз с цел възстановяването на мира и свободата на нашата планета и освобождаването на прекрасните технологии, които са били прикривани. Той обаче срещна нарастваща съпротива.

В продължение на много години холивудските филми, финансирани от същите тези корпоративни интереси, ни затрупваха с поредици от филми за „извънземни нашествия”. Всички подобни посетители бяха изобразявани като брутални, ужасяващи злодеи, които трябва да бъдат унищожени на всяка цена.

Тези филми имаха са цел да втълпят в колективното ни съзнание страх и ужас – една ксенофобска омраза към всички интелигентни цивилизации, различни от нашата.

Планът бе в крайна сметка да ни ударят с един масов „извънземен 11-ти септември”, с огромни армади от възпроизведени космически кораби. При един такъв сценарий, те биха изтрили от лицето на Земята всички противопоставящи се области или страни, които пожелаят. Фениксът, който се надяваха да изплува от тези пепелища, би бил един глобален „Нов световен ред”, който да се бори с тази така наречена „извънземна” заплаха.

Естествено те самите ще режисират и контролират цялото събитие. Това бе планът. Обаче те не успяха да разберат, че добронамерени извънземни цивилизации ги държат съвсем изкъсо и никога няма да им позволят да реализират тези свои планове.

Една гигантска сфера с размерите на Нептун е посетила външните планети на Слънчевата ни система през 1980-те. Тя бе посрещана от нашите хора и помолена да напусне, което направила доброволно. В края на 1990-те и началото на второто хилядолетие, започнаха да се появяват много повече сфери.

Тогава, приблизително в 2012-та година, пристигнаха повече от стотина сфери. Те бяха с колосални размери – от три различни категории, съответно с размерите на Луната, Нептун и Юпитер.

Съществата, свързани с тези сфери, са изключително напред в развитието си. Те не се нуждаят от технологии, за да пътуват из вселената или за да постигат своите цели. Сравнени даже с най-напредналите извънземни същества, контактуващи с ТКП, тези нови същества са на напълно различно ниво – далеч по-напреднали.

Хората от ТКП вярваха, че добронамерените извънземни са обвързани с „Главната директива за ненамеса”, която ги задължава да стоят настрана. В продължение на много години това бе така. Оказва се, че тази главна директива е имала винаги за цел наша протекция, за да не могат тези отрицателно настроени групи да завладеят напълно и подчинят нашата планета.

От средата на 1990-те насам, Дейвид Уилкок работи, за да разпространи знанията за по-голямата реалност, в която всъщност живеем, при което е контактувал с много свидетели, притежаващи изненадващо задълбочени познания по тези секретни въпроси.

След като започнах да разкривам познанията си пред него и след като открих безброй съвпадения с това, което му бяха разказали други свидетели, една дива поредица от непредвидени събития ме принуди да изляза в публичното пространство и да разкрия истинското си име и идентичност пред света – за което платих много висока цена.

Само няколко месеца след като това се случи, съществата от тези сфери се свързаха с ТКП и поискаха поименно да се свържат с мен. Аз не бях работил за ТКП вече много години и това бе най-преобръщащото живота ми събитие, откакто за първи път установих контакт със Сините авиани малко повече от четири години преди това.

Всякакъв протокол и (подписани) документи останаха на заден план, когато бях вкаран отново в един свят, с който бях имал редки и кратки контакти след 1980-те години.

Изведнъж бях помолен да разговарям от името на тези същества от Съюза на Сферите, като техен делегат. Това включваше да разговарям с ТКП както и с група от 40 различни интелигентни цивилизации, известни като Супер федерацията, които са провеждали 22 различни генетични програми върху човечеството в продължение на хиляди и хиляди години.

Отново … разбирам, че тази история изглежда изключително невероятна. Нека ви напомня, че аз трябваше да изгубя всичко, в това число и шест цифрена годишна заплата, без да спечеля нищо от това, че излязох на светло.

Работата ми в телевизия Gaia не ми осигурява достатъчно, за да издържам семейството си. Аз успявам да продължа да правя всичко това единствено в резултат на вашите добросъвестни дарения.

Хората от ТКП имат един служител, когото наричаме подполковник Гонзалес, който бе поддържал контакти със Съюза на Сферите в продължение на около четири години  – приблизително за същия период като мен.

Гонзалес бе човекът, избран от ТКП за техен делегат. Аз бях външно лице – един бивш служител, който нямаше тренинга и уменията за изпълнението на тази роля. Така мислеха те. В резултат на това, аз бях осмиван и тормозен, когато бях въвлечен отново в техния свят.

Напрежението растеше, докато те търсеха мои слабости и гледаха на мен като недостоен за възложената ми (от Съюза на Сферите) роля. Предполагам, че е присъщо на човешката природа да търси слабости у другите, особено ако са били облечени с някаква власт, независимо дали са я желали, или не.

За да разберете напълно контекста на всички мои преживявания, необходимо е да изчетете предишните статии в този сайт и/или да изгледате серията телевизионни предавания Космическо разкритие.

През последните седмици се оказах в неловко положение, след няколко срещи със Съвета на Съюза на ТКП, които бяха много разгорещени и от личен характер.

Те ми казаха право в очите, че не желаят да участвам в бъдещи срещи като делегат и че Гонзалес е доказал, че е много по-способен дипломат от мен.

Допълнително, аз бях смутил някои членове на Супер федерацията, разпространявайки подробна информация за някои от тях по време на едно от последните телевизионни предавания Космическо разкритие по Gaia, което даже още не бе излъчено. Бе пределно ясно, че те искаха да ме изгонят от позицията, която заемах, и Гонзалес да заеме моето място.

В последно време, Съветът на съществата от Сферите заявиха, че няма да уважат искането на Съвета на Съюза на ТКП и на Съвета на Супер федерацията аз да бъда заменен.Това доведе до една среща, преминала в експлозивно напрежение, в която аз наистина изгубих контрол, както и те. Имаше викове, агресия и ругатни. Аз в никой случай не ги превъзхождам в духовно отношение и това бе стресиращо както за мен, така и за тях.

Имахме две срещи след тази, когато нещата се успокоиха и разменихме взаимни извинения. В крайна сметка всички искаме едно и също – да освободим човечеството и цялата Слънчева система от господството на тези корумпирани престъпници от тайното земно правителство, както и от много злите групи (извънземни), които ги контролират.  

Като група, ТКП вече споделят идеи и насоки, за да ми помогнат да оформя бъдещето си, както и това на човечеството като цяло, по един по-конструктивен начин. Аз просто съм първият от многото свидетели, които ще излязат пред обществото  и ще разкрият пълните мащаби на това, което се е случвало толкова дълго време.

Както казах преди, Агенцията за национална сигурност държи голямо богатство от документи на ТКП с цел шантажиране.  В своята епична хакерска атака, Сноудън улови всички тези данни. Едва в последно време те бяха дешифрирани.

След като веднъж широката общественост разбере и се ядоса достатъчно, за да чуе истината, като например след един силно тревожен икономически колапс, тази документация ще бъде оповестена с едно масово разсекретяване. И това напълно ще трансформира познатата ни реалност  в рамките на дни.

Обществото след етапа на разкритието ще бъде толкова радикално различно от всеки филм, от всяко телевизионно предаване, от всеки блог, видео в Ю тюб, от всяка книга, статия, от всичко случило се преди това събитие, както един съвременен филм се различава от един старомоден черно-бял ням филм, с изтъркан, грапав акомпанимент на пиано. 

Ще осъзнаем ужасните размери на измамата, която е работила срещу нас не в продължение на стотици, а буквално на хиляди години. Това ще бъде време на тъга и на оздравяване, когато бъдем принудени да приемем истината за миналото си и да насочим вниманието си към сътворяването на едно много по-голямо и по-светло бъдеще.

По време на същите тези срещи установих, че Гонзалес е посетил две от конференциите на Супер федерацията без мое знание. Той също така бе присъствал на един новосформиран Съвет на древните цивилизации-бегълци от (повърхността на) Земята.

Аз знаех,че напреднали цивилизации са посещавали повърхността на Земята в далечното ни минало. Те са използвали напреднали технологии, за да тераформират огромни пространства във вътрешността на Земята с всички присъщи им удобства. Това им е послужило като защитна бариера срещу всякакви врагове, както естествени, така и извънземни, заплашващи ги на повърхността – включително и срещу катаклизми и природни бедствия.

Докато работех в ТКП, имах достъп до „интелигентни таблети”, които бяха подобни на Ipad и които разкриваха някои от цивилизациите, живеещи и воюващи във вътрешността на Земята. Някои от тях приличаха повече на хора, докато други бяха рептили. Една особено неприятна раса бе наречена раптори и имаше зловещи черти на рептили, както и рехава ивица пера на гърба.

В сравнение с рептилите, този съвет на древни цивилизации на Земята бе съставен от групи, които приличаха повече на хора. Те бяха наясно с останалите противникови групи, но не бяха съюзници с тях. Човекоподобните групи решиха да изгладят различията си по необходимост след възникването на конфликти с различни други подземни групи.

Бях информиран, че в близко бъдеще ще присъствам на срещи с този съвет на древните земни цивилизации. Това силно възбуди любопитството ми. В същото време тези срещи ме изправиха лице в лице със силно отрицателно настроени групи, в т.ч. с „царския бял Драко”, така че винаги имам определено чувство на страх, когато ми предстои ново преживяване от този вид.

Не дълго след като открих, че ще се срещна с тази непредвидена нова група, с мен се свързаха и ми съобщиха деня и часа, когато това щеше да се случи. Не получих никаква друга информация за групите, които щях да срещна или какво да очаквам, към което бях започнал да привиквам.

В деня на срещата очаквах да пътувам чрез синята сфера, както бе обичайно при предишните срещи. Това в никой случай не е начинът на пътуване на хората от ТКП. Това е една система от портали използвана от Съвета на Сферите,която изглежда че е свързана с използването на живо, съзнателно същество – една синя сфера – като начин за почти моментално придвижване навсякъде, където трябваше да отида.

Внимавах да се събудя и стана навреме, по средата на нощта. Очаквах пътуването да протече по вече обичайната процедура. Минаха десет минути, през които не се случи нищо, и аз влязох във всекидневната. Останах там още няколко минути и пак нищо не се случи. В миналото имаше случаи, когато планираните срещи никога не се състояха и само по-късно разбирах, че бе имало намеса или проблеми, които са принудили отлагането им. Реших, че тъй като вече бях буден и срещата няма да се състои, ще се заема с компютъра си, за да наваксам с писмата и с постингите във Фейсбук.

Стоях прав до дивана, когато се появи силен проблясък от светлина. За момент почувствах странно статично електричество, след което забелязах, че вече не се намирам в дома си. Погледът ми бе малко замъглен както от ранния час, така и от проблясъка светлина.

Озовах се в една много голяма стая от полиран гранит, която имаше кръгъл таван във формата на купол.

Видях двама мъже в красиви копринени роби и сандали от копринена материя. Те стояха изправени от двете страни на една врата, която в горната си част имаше формата на арка. На четирите стени на стаята имаше подобни врати от двете страни, на които също стояха по двама мъже. Всички изглеждаха леко различни етнически и като телосложение. Всеки мъж имаше също така голям златен медальон с изобразен различен символ.

Стоях там и гледах от врата на врата. Никой от мъжете не даде признак, че ме забелязва, независимо че се бях появил пред тях изведнъж от нищото.

Стоях мълчаливо, без да зная дали да ги заговоря и да им задам въпроси. Отново се намирах в ситуация без всякаква подготовка или оперативна информация, за да зная какво да очаквам или как да се отнасям с тези, които срещах.

След малко чух звуци от хора, които се приближаваха по нещо, което звучеше като коридор в посока на една от вратите. Тогава видях пет фигури, които се появиха на вратата и се запътиха към мен. Когато се приближиха, всички едновременно свалиха качулките си.

Моментално видях Гонзалес, който вървеше зад една висока и красива жена с бяла коса. Тя имаше тясно лице и големи сини очи. Изглеждаше на около тридесет години.

Гонзалес имаше самодоволна усмивка. Моментално разбрах, че това бе защото ролите ни бяха разменени и той бе в по-благоприятно положение от мен. Често се случва войници попаднали в екстремни обстоятелства да имат приятелски взаимоотношения, които включват и саркастични подмятания, с цел намаляване на напрежението.

В миналото аз бях в центъра на вниманието и той се чувстваше малко объркан и на тъмно. Сега ролите ни бяха разменени и аз бях в същото неудобно положение, в което бе той преди. 

Групата спря на около 7 метра пред мен. Гонзалес си каза нещо с останалите, след което се приближи сам към мен. Жената и двама от останалите се обърнаха и излязоха, откъдето бяха дошли. Остана само един мъж с черти подобни на тези на жената, на около 7 метра от мен.

Когато Гонзалес се приближи достатъчно, аз протегнах ръка, за да се здрависам, при което той вдигна двете си ръце и отстъпи крачка назад: „Първо трябва да те пречистим и преоблечем. Не искам да трябва да преминавам отново през цялата процедура.” След това той се обърна и тръгна към мъжа, който изчакваше наблизо, и ми кимна да го последвам.

Попитах го какво става. Той каза, че хората тук гледат много сериозна на церемониите по пречистването, преди да влязат в „Утробата на Изида”. Опитах се да не изразя учудване и го последвах.

Той тръгна към вратата, през която се бе появил. Докато преминавахме през нея, можах да забележа един символ изрязан над арката с прецизността на лазер. Този символ бе изобразен над всички врати наоколо. Представляваше две пресичащи се окръжности, заобиколени от елипса.

Вратата водеше към дълъг коридор, изваян от същия гранит, подобен на монолитна скала. Докато преминавахме през коридора, можех да чуя звуците на течаща вода.

Когато стигнахме до място, което изглежда се намираше на половината на коридора, видях отляво врата, водеща към силно осветена стая, от която идваше звукът на течащата вода.

От двете страни на вратата имаше по една звезда с осем лъча. Звездата отляво бе златна, а тази отдясно – червена. Златната звезда бе малко по-голяма и поставена по-високо от червената.

Мъжът, който вървеше зад нас, спря, когато достигна до вратата и се обърна с гръб към нея. Ние влязохме вътре и аз видях един красив водопад, който течеше от един отвор в тавана. От отвора висяха сталактити и водата, която бе с млечно бял цвят, падаше върху една статуя на богиня. След това водата се стичаше в басейн, в средата на който стоеше статуята. Статуята имаше видими на минерални наслагвания. Басейнът в основата й се изтичаше в друг по-голям басейн близо до пода.

След като обхванах с поглед всичко това, се обърнах към Гонзалес. Той ми каза да съблека всичките си дрехи и да ги поставя до неговите – върху един каменен пиедестал, който се издигаше на около метър от полирания каменен под.

Забелязах други пиедестали със сгънати разноцветни дрехи върху тях. Върху дрехите  имаше подобни на златни корони или диадеми.

Погледнах Гонзалес и му казах, че нямам никаква представа какво се случва. Щях да бъда признателен да получа веднага обяснение защо трябваше да се съблека. Исках също да зная какви други странни изисквания мога да очаквам.

Гонзалес изглеждаше че се забавлява прекалено много за моя сметка и това не подобри настроението ми. След това той се обърна към мен и ми каза да се успокоя. Каза, че тези подземни групи боготворят богинята Венера и назовават своите свещени места като „утроба на Земята”. Той каза, че това е свещена територия и че ние трябва да уважаваме техните културни и духовни практики.

Аз вече треперех в моите черни къси спортни гащета и тениска на това хладно място. Гонзалес видя колебанието, изписано на лицето ми. Каза ми да не се срамувам. Каза, че би ми обърнал гръб, но че в същото време трябва да ме инструктира по време на процеса на пречистване.

Гой ми каза, че ако ми е неудобно да ме вижда гол, ще излезе и ще повика мъжа, който пазеше отвън да проведе инструкцията. Поклатих глава, свалих дрехите си, сгънах ги и ги поставих върху пиедестала. Стоях прав и напълно унизен. Гонзалес цъкаше с език и се стараеше да не гледа към мен.

Точно когато си помислих, че нещата не могат да станат по-зле, жената влезе, като носеше една сгъната роба, сандали и пешкири. Аз въздъхнах с неудоволствие и погледнах Гонзалес, който все още се забавляваше прекалено много със затрудненото ми положение. Той отстъпи крачка назад, за да даде възможност на жената да се приближи до мен.

Тя се усмихна и ми подаде дрехата и пешкирите. Поклони се с глава, обърна се, поклони глава и към Гонзалес, и напусна стаята. След като тя излезе, Гонзалес избухна в смях. Приближи се до мен, взе дрехата и пешкира от ръцете ми и ги постави на земята. Пошегува се за това колко е студено в стаята и започна да ме инструктира относно процедурата по къпане и пречистване. Водата бе ледено студена.

След като се изсуших и сложих робата и сандалите, той ми каза, че трябва да стоя тихо и да демонстрирам уважението си по време на тази първа визита и само да наблюдавам.

Той каза, че тези групи са формирали този съюз помежду си само в последно време по необходимост. Някои от тях имали много дълга и сложна история на взаимоотношенията си. Той каза, че тези групи имат даже още по-сложна история с цивилизациите на повърхността, която се простирала много хиляди години в миналото. Те също така нямали особено положително мнение за нас.

Той заяви допълнително, че тези групи често проявяват елитарно и предубедено отношение спрямо населението на повърхността и че аз трябва да пазя мнението си по въпроса за себе си.

Опитвах се да контролирам егото си. Въпреки това се чувствах малко изтощен след публичната баня, от присмехите спрямо мен и от това, че Гонзалес се тревожеше, че мога да изпусна езика си, както направих на едно предишно събрание, когато имаше изказана завоалирана заплаха срещу семейството ми. Това се случи на една среща с Комитета от 200, което се проведе в един замък, и е описано на друго място в този сайт.

Зная, че Гонзалес нямаше желание да ме нарани и че това бе част от характера му, но все пак ми дойде малко много. Някои рани бяха все още пресни от предишните две срещи, които имах със Съвета на Съюза на ТКП, когато нещата наистина загрубяха.

Поех дълбоко въздух и изчистих ума си от предишния емоционален багаж, за да не може да бъде забелязан от настоящите ни домакини, които имаха по-големи интуитивни способности от обикновените хора като нас. Казах на Гонзалес, че разбирам ситуацията и че съм готов, ако той няма какво да добави.

Точно тогава жената и тримата мъже влязоха в стаята. Те се поклониха с главите си и ни погледнаха. Тогава Гонзалес се обърна и тръгна към тях, като ми кимна да го последвам.

Няколко крачки, преди да достигнем до четиримата, те се обърнаха и излязоха от стаята преди нас. Завиха наляво и продължиха надолу по коридора. След това коридорът започна да завива надясно и ни отведе в една правоъгълна стая с висок таван. Пред нас се очерта една по-голяма врата.

Тогава аз се зачудих откъде идва всичката тази светлина. Коридорът и стаите бяха добре осветени, но аз не бях видял никакъв източник на светлина.  Спряхме в стаята и всички мълчахме. Озъртах се за източника за светлина, когато жената се обърна към мен и заговори. Гласът й имаше акцент, който не бях чувал преди. Тя каза на английски: „Видимата светлина се създава от вибрационна честота”.

Бях изненадан и погледнах към нея, но преди  да кажа нещо в отговор, през голямата врата влезе друга жена. Тя носеше същата бяла копринена роба и имаше качулка на главата си. Тя изгледа всеки от нас под ред в очите, след което се обърна и излезе обратно през вратата, без да каже дума.

По някакъв начин разбрах веднага, че трябва да сложа качулката на главата си, както направиха всички останали. Преминахме през вратата и след това тръгнахме по извито каменно стълбище, което водеше едно ниво по-надолу. То ни отведе до друга врата със същия символ върху арката. Започнахме да минаваме през вратата и да влизаме в стаята по двама наведнъж.

Имаше хора със същите роби, които седяха около една маса. Други седяха на каменни скамейки или стояха прави, облечени със същите роби. Тогава започнах да забелязвам, че всеки носеше медальон. Медальоните често се различаваха на външен вид и имаха изобразени различни символи.

Дадох си сметка, че това са символи, които отличаваха различните групи. Забелязах, че някои докосваха и потупваха своите медальони, след което поглеждаха надолу към нещо като холограми. Медальоните не бяха просто украшения, които отличаваха различните цивилизации или групи. Те също така бяха някаква технология.

Докато показваха на Гонзалес и на мен къде да седнем в предната част на стаята, огледах добре каменната маса. В центъра й имаше голяма златна звезда с осем лъча, а вдясно от нея, от перспективата на мястото, на което бяхме, по-малка червена звезда със същата форма.

Хората, които ни бяха придружавали до този момент, изглеждаха домакини на събранието. Те всички носеха медальони, които изглежда че изобразяваха стилизиран модел на Сатурн с неговите пръстени. Всеки от тези медальони имаше един инкрустиран скъпоценен камък, поставен на различно място на модела на планетата.

Гонзалес ми каза, че местоположението на скъпоценния камък и мястото му указват мястото, където съответната група живее във вътрешността на Земята.

Нефрит

Черен скъпоценен камък

Розов скъпоценен камък

Един от тези с медальона на Сатурн, който имаше розов скъпоценен камък, стана и представи двама ни с Гонзалес, както и имената, титлите и груповата принадлежност на всички присъстващи. Всеки, който биваше представян, сваляше качулката си.

По ред причини Гонзалес ме помоли да не съобщавам тези имена, титли и принадлежност на присъстващите. Основната причина бе, че той искаше да запази доверието им. Той не искаше да се повтори смущението, което настъпи, когато скоро преди това бях оповестил подробности относно различните извънземни, присъстващи на конференцията на Супер федерацията. Това бе повод някои членове на Супер федерацията да поискат Гонзалес да заеме мястото ми в бъдещи събрания, което искане бе отхвърлено.

Никога не ми бе казано да не споделям тази информация, но това ми бе официално заявено по време на среща със Съвета на Съюза но ТКП като една от причините, поради която те искаха Гонзалес да бъде делегатът, а не аз.

Никога те съм имал проблем да призная, че Гонзалес е по-добър дипломат и оратор от мен. Решението обаче не зависеше от Съвета на Съюза но ТКП, от Гонзалес или от мен, освен ако не бях отказал поканата в самото начало.

Ще споделя символите, които бяха върху медальоните на присъстващите на това събрание. Когато се завърнах в къщи, нарисувах всички символи върху лист хартия и ги изпратих по и-мейл на моя уеб администратор, който е доста добър график.  На основа на моите рисунки той създаде или откри изображенията в този доклад, които отразяват отлично това, което видях върху медальоните на тези различни подземни групи.

Тези различни хора бяха очевидно човеци, но изглеждаха етнически различни от всеки, когото бихте срещнали на повърхността.

Имаше хора с набито телосложение, африкански черти и бронзова кожа. Имаше също хора, които изглеждаха като азиатци или индийци, с различен оттенък на кожата, включително много бледо син и телосложения, които нормално не бихме свързали със съответните етнически групи на повърхността. 

Имаше една група, която изглеждаше много близка до средиземноморския тип. Имаше група, която приличаше много на кавказкия тип от повърхността. Там бяха и високите, слаби и бледи хора с бели, руси, черни и кафяви коси, които бяха домакини на това събитие. 

Древната цивилизация бегълци на маите, която съм описал в предишни доклади, не присъстваше на това събрание. В групата на тези, които носеха символите на Сатурн, имаше също така хора, които си приличаха, но въпреки това се различаваха малко по своето телосложение.

В допълнение на символите на Сатурн, имаше също така сребърна звезда, златна „накъдрена” свастика (макар те да нямаха нищо общо с нацистите), един символ на гръцката буква омега с златна звезда с осем лъча в центъра и един символ, който изглеждаше като пясъчен часовник. Той може да е бил и стилизирано изображение на съзвездието Орион.

Трябва да призная, че когато видях този символ на свастиката наред с останалите символи, се смутих достатъчно и почти реших да не публикувам този доклад. В никакъв случай не съм антисемитски настроен и това важеше за всички тези групи, макар че те изглежда че гледаха на всички нас на повърхността с различна степен на презрение.

Когато споменах за свастиката на Дейвид Уилкок, той сподели с мен, че германците са възприели този символ, след като са го видели по време на една умопомрачителна лекция на Гурджиев в началото на 20-ти век.

Гурджиев е разкрил удивителното присъствие на същия този символ сред култури по целия свят – индуси, хопи, японци, ескимоси, гърци, римляни, и т.н., на всеки континент с изключение на Антарктика.

Това е бил един от главните символи, които техните „богове” са им дали, за да представят себе си. Гурджиев е гледал на това като очевидно доказателство  за една развита, световна интелигентна цивилизация и това е привлякло германците към свастиката.

Гурджиев вероятно е ползвал информация от едно много проблематично изследване на Йеилския университет от 1898 г., [http://www.richardcassaro.com/tag/1898-yale-university-study]  което по-късно е било забранено с идването на нацистите на власт. Били са положени големи усилия за заличаването на това изследване от академичните архиви, но въпреки това то е оцеляло.

След като всички присъстващи бяха представени, разбрах, че на срещата присъстваха седем различни групи, макар че три от тях бяха очевидно съюзници или генетично свързани.

Всяка група се състоеше от трима представители. Стаята, в която бяхме, бе често наричана „Утробата на Изида”. По-късно установих, че това бе един храмов комплекс, предназначен за духовни и политически събития.

В повечето групи имаше по една или две жени, с изключение на групата  със звездата с осем лъча в гръцката буква омега, която се състоеше само от мъже. Очевидният лидер на тази група спомена на няколко пъти „Принцът на Венера, Зорницата и Приносителят на светлината”. Това силно ме смути поради очевидната асоциация на тези термини с Луцифер.

Усетих енергията на другите групи и всички те изглежда се чувстваха много неудобно с присъствието на точно тази група, което не ме учуди. Една от другите групи има известна и силна флота от космически кораби, спрямо която хората от ТКП изпитват уважение, и аз веднага разпознах техния символ.

След това започна дискусията между тези групи. Те бяха помолени от този, който представи присъстващите, да говорят на английски заради гостите, но това не продължи дълго. Те започваха на английски, след което превключваха на друг език. По-късно Гонзалес ми каза, че това бе пре-акадски език, отдавна изчезнал от повърхността на планетата. След това те отново преминаваха на английски.

Имаше също така и използване на други отдавна изчезнали езици. Присъстващите също така обменяха телепатична информация. За мен естествено бе много трудно да следя всичко това.

Успях да разбера, че обсъждаха атаки срещу различни подземни градове и възникналите нещастни случаи. Те също така обсъждаха предателствата на различни тайни общества и групи от повърхността, които преди това са считали под свой контрол.

Можах да разбера, че враговете им на повърхността вече притежават оръжия, които им позволяват да откриват градовете им и да преодоляват тяхната защита. Хората на повърхността са били разработили екзотични оръжия, които могли да проникват в най-големите дълбочини и да нанасят огромни поражения.

Това означаваше, че всички предварителни договорености вече не важаха. Тези групи на повърхността бяха вече станали техни яростни и безмилостни врагове. Те се чувстваха уязвими и застрашени и трябваше да се осланят едни на други за защита.

Те също така говориха, че хората от повърхността изграждат все повече свои собствени градове под повърхността, при което замърсяват много деликатната подземна екосистема. Те също така трябваше да се справят в последно време с нападения от страна на много отвратителни не-човешки подземни групи. Това ги тревожеше много силно.

Стана ясно, че всички тези ескалиращи напрежения са причина да формират съюз помежду си – нещо, което дотогава е изглеждало почти невъзможно да си представят.

Тази дискусия продължи около два часа, докато ние можехме да проследим само малка част от казаното. Тогава лидерът на групата със символа на омега покани Гонзалес да вземе думата.

По-късно Гонзалес ми каза, че с тази своя постъпка този човек не е показал нужното уважение към домакините. Гонзалес познаваше протоколите между тези групи и се стараеше да ги следва възможно най-внимателно.

Гонзалес погледна към жената, която носеше символа на Сатурн с розовия скъпоценен камък, и тя му кимна да продължи. Тогава той стана и говори от мястото си до мен. Докато той говореше, нямах възможност да го гледам, затова се оглеждах наоколо.

Гонзалес се обърна поименно към всяка група и им благодари за поканата да участва като представител на Съюза (на ТКП). Изказа и благодарност към групата домакини на събранието. След това заяви, че е било чест да приеме и домакинства на тяхна малка делегация, която в предишната седмица бе посетила една от базите на Съюза на ТКП в Куйперовия пояс, поемайки голям риск.

Гонзалес каза, че въпреки някои значителни различия в гледните точки и предишните съюзи, които са били в директен конфликт с това, което сега всички се надяваме да постигнем, той е дошъл, за да предаде надеждите на Съвета на Съюза на ТКП, че може да бъде постигнато съгласие между всички участващи страни. Това трябваше да включва начина, по който тези групи общуваха с правителства и цивилно население на повърхността на планетата.

Той направи пауза и можех да видя, че подбираше много внимателно думите си. Полагаше максимални усилия да не излъчва своите мисли и емоции пред тази силно чувствителна аудитория. След това той изнесе нещо, което изглеждаше грубо подготвена реч, която бе кратка и в същото време много конкретна.

Той спомена сложната история на взаимоотношенията на тези и на други древни групи бегълци с цивилизации от повърхността – десетки хиляди години назад във времето. Той също така се обърна към всяка една от групите, като открито изброяваше техните измами спрямо правителства, военни и цивилни.

Той завърши речта си с думите, че навлизаме в нова ера, която трябва да включва открито сътрудничество и честност. Когато той каза това, можах да почувствам внезапното повишаване на напрежението и смесените емоции в залата.

Гонзалес се поклони с глава и седна обратно до мен, докато не сваляше погледа си от хората около масата.

Те започнаха да разговарят помежду си на няколко различни езика. На моменти говореха един върху друг и често сочеха към Гонзалес и към мен. Говореха спокойно, но бе очевидно, че не са доволни поне от част от предаденото от Гонзалес.

След това изслушахме една много снизходителна лекция от всяка една група за това, че ние нямаме право да ги съдим с нашите ограничени разбирания и познания. Всеки един от тях изрази разбирането си за тези от нас на повърхността, като за нецивилизовани варвари, които са болни и генетично нечисти.

Те заявиха, че са единствените, които са запазили различните оригинални земни човешки кръвни линии. Вълни след вълни от бежанци от близки планети са смесили своята генетика с коренните хора на тази планета и са завладели повърхността на планетата като чума.

Те заявиха, че през близо 20-те милиона години от възникването на оригиналните човешки кръвни линии на Земята, е имало четири големи катаклизми, които са променили земната ос, въртенето или орбитата на Земята около Слънцето.

Всеки път, когато са се случвали тези събития, „елитът” и кастата на жреците са запазвали чиста генетичната им линия, като са се изолирали под повърхността на Земята. Тези малки групи са оцелявали, докато техните цивилизации на повърхността са загивали.

В течение на безкрайно дълго време и след по-малки разрушителни събития на повърхността, които са били очевидно също катастрофални, почти всички следи от предишните цивилизации са били заличени от спомените на оцелелите. Запазили са се само митове и легенди за могъщи богове.

Те казаха, че са се появявали на повърхността от време на време, за да дават тласък на цивилизацията на оцелелите, които са били близко свързани с тях в генетично отношение.

Те твърдяха, че тези оцеляващи раси са ги приемали за боговете от своите собствени древни легенди. Било е решено да позволят на тези, на които са оказвали помощ, да ги приемат за богове, за да запазят своите подземни цивилизации в тайна и в безопасност.

Те също така заявиха, че има други планети в Слънчевата система, които са били населени през този период, които също са претърпели огромни катаклизми. 

За да добавят към тази невероятна история, те заявиха, че все повече и повече напреднали групи са започнали да навлизат в Слънчевата система по време на тези катаклизми. Тези нови групи са започнали да се възползват от ситуацията, като са започнали да манипулират генетиката на коренното население на тази слънчева система. 

Те твърдяха, че Земята е станала дестинация за бежанците от тези други населени планети. Напреднали извънземни са преместили тези бежанци на Земята на няколко пъти, след възникването на катаклизми на техните планети.

Расите на бежанците са били генетично сходни на коренните жители на Земята, но много по-агресивни. Оказало се, че много от тези бежанци са били представители на доста напреднала цивилизация, която се е саморазрушила с помощта на войни и високи технологии.

Използваните от тях оръжия не само са причинили разрушения в междупланетни мащаби, но и са генерирали уникални енергийни следи. Тези енергийни следи са привлекли вниманието на извънземни групи, които масово са навлезли в Слънчевата система и са започнали един генетичен експеримент.

Подземните групи заявиха, че е имало една древна цивилизация, която е охранявала тази област от галактиката в продължение на буквално милиарди години. Те са били наричани „Пазителите” (The Guardians), а в ТКП ги наричат „Древната раса строители” (Ancient Builder Race). Това е отбелязано в предишни епизоди на Космическо разкритие, както и в публикации в този сайт.

Расата на строителите е била изключително напреднала. Нямало е други извънземни групи, които даже да си помислят да нарушат тяхната област на космоса. Пазителите отдавна са изчезнали от нашата вибрационна честота. Те са били създали едно защитно технологично поле около своята територия, което гарантирало безопасност много дълго време след физическото им изчезване.

Според тези, които разказваха тази история, жителите на други населени планети в нашата Слънчева система неволно са нарушили тази защитна технология, поставена от Пазителите.

Когато те са използвали своите ефикасни оръжия за агресия срещу други раси, това е причинило масивна разрушителна верига от събития и за нещастие е обезвредило защитното поле, гарантиращо тяхната протекция и оцеляване. И когато защитното поле изчезнало, това отправило сигнал към останалата част от космоса като един маяк.

Оцелелите от тези населени светове в нашата Слънчева система се преместили на Земята. Те били изключително агресивни и започнали да смесват кръвта си с коренните жители на земната повърхност.

Не след дълго, подземните групи видели в тази нова смесена раса заплаха за своето съществуване. Тази нова смесена раса е настоящото население на Земята днес.

Сега повече от всякога подземните раси са знаели, че трябва да държат своята цивилизация в тайна, за да запазят своята генетична цялост и сигурността на стотици свои древни и ценни подземни храмове и градове.

Те са притежавали напредналите технологии, с които както да се прикриват, така и да се отбраняват от тези извънземни групи. Те започнали една дългосрочна стратегическа игра срещу тях, използвайки населението на повърхността, към което извънземните проявявали толкова голям интерес, като пионки.

Те продължавали да се появяват пред някои свои далечни генетични родственици на повърхността като богове или древни учители, за да им помагат да развиват своите цивилизации и да израстват духовно. Те правели това с надеждата да им помогнат да преодолеят агресивната част от своето генетично програмиране.

Тези техни усилия продължават до настоящия момент.

Те решили да започнат да се представят за извънземни от други звездни системи, когато населението на повърхността усъвършенствало своите технологии. Те казаха, че ще продължават да правят това, за да карат хората да продължат да гледат към звездите, вместо под краката си.

Те заявиха още, че нашите последни разкрития на техните действия ще бъдат контра атакувани с противоречива информация и комуникации, които те ще предадат на своите контакти на повърхността.

Планираната дезинформация ще включва, че те наистина са се представяли за други, но че са в контакт с истински извънземни групи, докато всички останали контактьори комуникират само с измамници.

[ Искам да съм напълно ясен, че това не означава, че всички контактьори и медиуми попадат в тази категория. Броят на измамниците обаче е значителен. В Част 2 ще опиша областта, която ми показаха, където стотици от техните хора контактуваха с хора от повърхността с помощта на своите умове. Те имаха серия от допълнителни програми, при които установяваха физически контакт с цивилни лица от повърхността в своя космически кораб.]

Те казаха, че ще продължат тази практика до осигуряването на определени условия. Едно от тези условия е населението на повърхността да отстрани тази система на контрол, управлявана от извънземните групи, срещу които те се борят.

На второ място, те имат нужда да видят, че населението на повърхността е преодоляло своето варварско, не цивилизовано поведение и генетично програмиране.

Те заявиха, че не са оптимисти, че ние ще можем да постигнем това, даже при продължаващите енергийни промени или завръщане и помощ от страна на Пазителите. Бе изненада да чуем това, защото под Пазителите те очевидно имаха предвид Съюза на Сферите.

Дейвид Уилкок ми каза, че в серията Законът за Единството се твърди, че тяхната цивилизация е еволюирала до едно много високо ниво от своето възникване на нашата планета Венера преди 1,2 милиарда години.

Тъй като бях лично помолен от Съюза на Сферите да прочета Закона за Единството, това е едно много интересно съвпадение. Дейвид каза, че това е нещо радикално, което обвързва много отделни части от голямата история.

Древната раса на строителите е оставила след себе си голям набор от пирамиди, обелиски и други подобни структури из цялата Слънчева система, често направени от подобна на стъкло сплав на прозрачен алуминий. Разнообразие от тези артефакти все още съществува в огромни празни пространства във вътрешността на Земята.

Тези подземни групи са с впечатлението, че след едно пълно разкритие и отстраняване на манипулативните извънземни от Слънчевата ни система, все още ще са необходими няколко поколения, за да оздравеем и еволюираме като цивилизация. Само тогава ще можем да имаме открит контакт с тяхната цивилизация като с равни.

Те не бяха особено радостни относно формирането на този нов съвет, както и от това, че се налага да потърсят помощ от Съвета на Съюза на ТКП за установяване на контакт с ново завърналите се Пазители. Очевидно Пазителите нямаше да контактуват с тях самостоятелно. Ако искаха да имат някакъв достъп до тях, те трябваше да работят заедно с нас в екип.

Те направо заявиха, че правят това по принуда. Техният съюз бе възникнал поради голям брой проблеми, които имаха. Това включваше смъртоносната съпротива, оказвана им от различни подземни извънземни бежанци и „древни предхождащи човека земни раси”.

Проблемите им се бяха допълнително увеличили от наскорошните предателства от страна на определени тайни общества и царски особи сред населението на повърхността.

Те заявиха, че са напълно наясно, че различни членове на Съюза на ТКП са участвали в престъпления срещу човечеството, преди да дезертират, за да се противопоставят на дейностите на различни извънземни и други групи от повърхността.

Те се въздържаха от това да ни дават оценки, така както ние трябва да се въздържаме да оценяваме тях и тяхната гледна точка.

Това бе очевидно патова ситуация, която бе изчерпана. Гонзалес стана и бързо се поклони с глава към всяка от групите около масата. След това наклони глава към мен и прошепна: „Това мина добре, нали?”

Не му отговорих, защото усилено прехвърлях цялата тази информация, която току-що бях чул, в главата си. Опитвах се да я свържа с установеното знание, което бях получил чрез интелигентните таблети и по време на срещите си с различни други групи.  

Повечето от това бе нещо ново, или поне по-подробно от всичко, което бях чул преди. Също така се питах колко е точно всичко, тъй като идваше от една група, която признаваше, че е мамила населението на повърхността на Земята в продължение на хилядолетия.

Това е наистина време за всеки от нас да прецени новата информация на едно равнище, което е по-дълбоко от съществуващите ни системи от вярвания и убеждения. Определено ще е необходимо повече от разговори и обещания, за да можем да се доверим на хора, които признават, че са ни мамили и които са формирали съюз само от страх пред собственото си унищожение.

Бях потънал в размисъл, когато чух гласове, които звучеха като че ли от километри разстояние. Всички станаха и поставиха качулките на главите си, след което аз бързо направих същото.

Всяка от седемте групи направи по едно много кратко изявление на този древен акадски език. След това всички започнаха да се подреждат един зад друг в посока на вратата на тази „Утроба на Изида”.

Никой не говореше и можех да чуя само шума от стъпките и робите, докато всички изчакваха домакините да си вземат довиждане с всеки поотделно. Аз все още прехвърлях в главата си информацията, която току-що бях чул.

Всички се върнахме по пътя, по който бяхме дошли, през серия от извити стълби и завои. Завърнахме се в основния коридор, където се бяхме озовали в самото начало.

След това тръгнахме към залата с течащата вода и церемонията по пречистването. Умствено се подготвих за това церемония по пречистване и следващ сценарий на публична голота, този път пред много по-голяма аудитория.

След това забелязах, че групата пред нас подминава въпросната врата и се насочва към друга голяма куполна зала. Точно когато почувствах облекчение, усетих докосването на Гонзалес по лявата ми ръка.

Обърнах се и го видях, че е спрял заедно с две жени от групата на домакините. Гледаше покрай мен към останалите от групата, докато държеше пръст на устните си. Даваше ми ясен знак, че трябва да мълча.

Обърнах се назад и видях проблясъци от силна светлина, които идваха от голямата куполна зала, в която всички останали се бяха придвижили. Застанах близо до Гонзалес. Вече бях забелязах, че една от жените продължаваше да поглежда от време навреме към мен и сега почувствах, че иска да ми каже нещо.

Щом светлините в края на залата спряха да проблясват, жената, която ме бе посрещнала при пристигането ми и ми бе донесла дрехите в стаята за пречистване, пристъпи напред.

Тя каза: „Моля, ела с мен. Имам лична молба.” Гонзалес ме гледаше с объркано изражение на лицето си. Тъй като тя се бе обърнала лично към мен, аз й казах, че с удоволствие ще изслушам молбата й.

Тя се усмихна и каза: „ Ела с мен.” Тя тръгна към голямата зала, в която аз бях пристигнал. Гонтзалес и другата жена вървяха на около пет стъпки зад нас. Очаквах обяснение, или да чуя молбата й, но вместо това ние продължихме да вървим известно време в пълно мълчание.

Преминахме през голямата зала в края на коридора. Сега тя бе празна и пазачите от двете страни на вратите ги нямаше. Продължихме по друг коридор, по който имаше много повече врати от предишния. Забравих напълно да броя стаи и врати, както и да прилагам обичайните методи за събиране на оперативна информация          , когато се намирах в ново съоръжение, съгласно стандартните оперативни процедури. 

Можах да почувствам, че тя имаше нещо сериозно, за което да ме помоли. През главата ми преминаваха най-различни мисли. Бях определено нервен до какво можеше да доведе всичко това. Това отклони ума ми от всички нови данни, които се опитвах да обработя минути по-рано.

Всяка от стаите по този коридор имаше някаква енергийна или светлинна защита, която ми пречеше да видя какво имаше вътре. Най-накрая спряхме пред една от вратите след няколко завоя по коридора. Тя потупа своя медальон и вратата стана прозрачна. Тогава можах да надзърна вътре.

От това, което можех да видя, това приличаше на някакъв вид всекидневна. Тя погледна към Гонзалес и неговата придружителка и каза: „Моля, останете тук.” След това влезе вътре, обърна се и ме погледна.

Погледнах към Гонзалес, който изглеждаше още по-объркан. След това влязох в стаята заедно с нея. Тя потупа медальона си и енергийната бариера на вратата се появи отново. 

Бидейки интроверт и малко срамежлив с жените, които не познавам добре, започнах да се чувствам нервно и неловко. Тогава тя започна да ми предава информация по телепатичен път и ми каза да се успокоя. Искаше да знае дали бих споделил с нея свое преживяване от детството си.

Продължи да ми предава, че имало някакво място, което било много специално за нея и за нейните хора, до което били лишени от достъп в продължение на много стотици години. Предаде ми, че една група от нечовешки подземни същества е завладяла това място. Това били древни същества, коренни обитатели на Земята, които тя нарече „Дал-Азаг” (пернати змии).

Тя ми изпрати умствено изображение на едно от тях. Въпреки че никога не бях имал взаимодействие с тях, аз го разпознах от базата данни, която бях разглеждал на интелигентните таблети като раптор.

Както казах преди, това са едни от най-силните и опасни подземни групи, пред които сме изправени. За нас те изглеждат отвратителни. Те са месоядни, много агресивни и атакуват и ядат хора при първа възможност.

Тя ми показа изображение на представител на тяхната управляваща каста. Тази раса има пера отзад по продължение на главата и врата, подобно на някои птици.

Бях чел, че те се движат тромаво като птици. Сега нейното умствено изображение ми даде много по-ясна представа за това как в действителност изглеждат и се движат. Това бе определено смущаващо.

Тя ми предаде, че тази раса има някакъв съюз с отделни фракции от населението на повърхността. Тези същества бяха позволили на някои групи от повърхността достъп до своите подземни владения. За това те изискваха човешко месо, също като по времето преди испанците да завладеят земите на повърхността. Тези тайни общества на повърхността нямаха никакви морални задръжки да им осигуряват такива дарове.

Бях чувал всичко това преди. Макар че това бе ужасно, не бях шокиран. Има други групи (от повърхността), които имат подобни договорености.

Тя най-накрая стигна до частта, когато ме засягаше в настоящия момент. Тя бе напълно наясно, че като тийнейджър бивах воден в една дълбока кристална пещера, където ми бяха казали, че кристалите са живи. По онова време бях там с група други деца.

Бяха ни казали да не докосваме кристалите, защото можем да ги нараним или че те може да наранят нас. Караха ни да общуваме с тях по телепатичен път. Аз бях един от мнозината, които успяваха да общуват успешно с тези кристални форми на живот.

[ Дейвид Уилкок сподели с мен, че това бе друго интригуващо съвпадение със Закона да Единството, където се казва, че Земята е била първоначално подготвена за човешки живот чрез поставянето на свръх напреднали кристали във вътрешността й, които са притежавали собствена форма на съзнание.

В Закона за Единството се казва, че тези кристали е трябвало да работят почти като това, което днес наричаме интернет сървъри. Те отговарят на духовните призиви, които хората отправят, когато започват да се пробуждат.

Кристалите са програмирани да окуражават хората да бъдат по-любвеобилни и да медитират. Тези послания ще се появяват под най-различни форми, включително сънища, синхронности и видения.

Ако тези указания бъдат спазени, кристалите ще сигнализират на по-напреднали добронамерени групи (същества) да се появят и да предоставят много по-нюансирани и подробни духовни напътствия.

Когато Дейвид ми каза всичко това, не бях срещал никога тази информация. Това бе едно от многото удивителни съвпадения, които възникнаха, след като започнахме да разговаряме един с друг.]

Аз предадох обратно, че си спомням това преживяване. Изпратих й умствено изображение на пещерата, както и на странната аура от енергия, която бях видял около кристалите. Тя затвори очи и се усмихна. Една голяма сълза се търкулна по бузата й.

Попита ме дали бих споделил с нея всичките си спомени от това преживяване. Не бях сигурен какво има предвид и я попитах какво означава това. Тя ми отговори, че ще трябва да хване ръцете ми и че ще трябва да открия ума си пред нея. Тя ми предаде, че правейки това, нейният ум също ще бъде отворен към мен. Те считаха това за много интимен акт на споделяне помежду си.

Предадох й, че не се чувствам удобно да отворя напълно ума си пред никого и че с всичкото ми уважение трябва да й откажа. Тя ми обясни, че е високо поставена жрица и че по този начин аз ще й направя един подарък, който тя ще може след това да сподели със своите хора. Това също ще допринесе много за установяването на доверие между нашите народи, тъй като досега е имало много малко, което сме могли да им предложим по време на нашите преговори. Тя каза, че допълнителната информация, която имам от моите преживявания сред тези кристали, била много важна за тях.

Обърнах се и закрачих из стаята. Прехвърлях всичко това в ума си и панически преценявах в каква степен това може да завърши зле по най-различни начини.

Ако отворех себе си по този начин пред една чужда жена, която току-що бях срещнал, от култура, която е била антагонистично настроена към повечето от нас, докато общите ни врагове са ги принудили да формират един съюз, как ще може да ми се доверяват с тайна информация в бъдеще? Моите отношения със Съвета на Съюза на ТКП бяха вече в най-добрия случай напрегнати. Съществата от сферите изглежда че имаха повече доверие в мен от всеки друг.

Най-уважително я попитах дали мога да се консултирам с Гонзалес, преди да й дам отговор. Тя моментално се обърна и премахна бариерата на вратата, след което покани Гонзалес в стаята. След това се извини и излезе навън.

Гонзалес попита: „Какво става тук?” Казвайки това, той се оглеждаше напрегнато. Разказах му подробностите около тази „лична услуга”, която ми бе поискана, и своите съображения свързани с оперативната сигурност и с личната ми безопасност.

Той ми каза, че разбира тревогите ми и че Съюза на ТКП не са споделили с мен определени оперативни подробности от съображения за сигурност. Каза, че мога спокойно да действам, освен в случай че има информация от Съюза на Съществата от Сферите, или лични преживявания с Ра-Тиър-Ер, които желая да запазя в тайна.

Казах на Гонзалес, че това ми създава силно чувство на неудобство, но че тя ми е казала, че то е много важно за нейния народ. Казах, че това изглежда единственото нещо, което ги интересува и което можем да им предложим в момента, освен ако това не е някаква измама, за да може да влезе в главата ми и да потърси нещо друго.

Гонзалес отговори, че това определено не е единственото нещо, което можем да им предложим. Те не биха образували този нов съвет и не биха си направили труда да ни поканят, ако не бяхме ценни за тях, независимо дали бяха готови да го признаят, или не.

Той каза, че аз не отговарям пред него, а даже и да отговарях, той не би ми наредил да направя това, ако съм твърдо против. Каза,      че всичко зависи напълно от мен, но че ще бъде полезно, ако обменът на информация е двупосочен. Може да науча нещо, което да е много полезно за Съюза на ТКП.

С въздишка му отговорих, че ще разговарям с нея. Помолих го да я извика обратно, след като излезе от стаята. Тя бързо влезе обратно, поклони се с глава и се вторачи напрегнато в очите ми.  

Предадох й, че съм готов да пристъпя към нейното „сливане на умове тип Вулкан”, като знак на доверие и добра воля между нашите народи. Тя остана видимо доволна.

Отиде до стената и се завърна с един кристален бокал. Той бе пълен с кехлибарена течност. Тя отпи и ми предложи. Попитах дали това е някакво лекарство. Отговори ми, че това е „Елексир  на Изида” и представлява вино от рядко цвете, което вирее само под земята.

Отпи още една глътка и ми подаде бокала. Предаде ми, че това не е задължителна част от процеса, но бе считано като обичаен елемент от церемонията.

Отговорих, че се надявам да не се обиди, ако й откажа и й върнах обратно бокала. Тя се усмихна, отпи още няколко глътки и постави бокала на масата. До масата имаше два стола, както и нещо като скамейка или малко легло. Предаде ми, че трябва да седна и да се настаня удобно.

След като бе отпила от този очевидно силен елексир, тя изглеждаше доста по-спокойна. Аз седнах в един от столовете, след което тя насочи другия стол точно срещу моя. След това седна на него и се наведе към мен.

Каза ми да се приближа и когато го направих, хвана двете ми ръце. Направи така, че дланите ни се срещнаха. Пръстите ни се преплетоха и тя затвори очи.

Кожата й беше мека и много топла. Много по-топла от нормалното. Предаде ми, че трябва да затворя очи и да изчистя ума си от всички мисли.

Приложих някои протоколи, които бях научил за изчистване на ума си и за навлизане в по-дълбоко състояние на съзнанието. Щом направих това, всички части на тялото ми започнаха да изтръпват.

Почувствах как „астралното ми тяло” бива привлечено към нея. Почувствах как нейната и моята енергии започнаха да се сливат. Не съм сигурен какво се случи. Почувствах го като сливане на две светлинни тела. Това бе едно изключително дълбоко и силно преживяване – на умствено, телесно и духовно равнище.

Бях в определено неизгодно положение в сравнение с нейното много напреднало духовно развитие. Тъй като тя бе очевидно високо поставена жрица сред своя народ, тя много вероятно имаше даже много по-силно развито съзнание от всички останали.

Почувствах фокусираното й намерение върху определени мои спомени. В същото време бях затрупан от това, което възприемах от повече от 130-те години нейни преживявания. Проблясък! Проблясък! Проблясък! Аз прескачах през множество различни сцени от нейния живот.

Видях моменти от нейното обучение като жрица и нейните задължения. Преживях това, което е чувствала като връзка с различни тайни общества в САЩ и Европа. Почувствах какво е било за нея да се среща с различни военни и правителствени служители от Европа и САЩ през различни периоди.

Бях напълно наясно, че тя бе приела ролята на посланик от друга звездна система – скривайки, че е част от група, която е живяла точно тук на Земята през всичкото време.

Имаше сцена с един приятел от детството й, когото е обичала. Този приятел бе трагично убит по време на едно подземно нашествие на подобни на насекоми извънземни.

След това, когато се фокусира върху моето преживяване в кристалната пещера, аз започнах автоматично да синхронизирам своя фокус с детството й на същата възраст. Преживяването продължи само няколко мига, но имах дълбоко усещане за продължителност на времето. Като че ли времето бе спряло в този водовъртеж от образи, звуци и усещания.

Когато всичко свърши, тялото ми трепереше. Отворих очи и видях, че същото се случваше и с нея. И двамата се отпуснахме в столовете си и седяхме мълчешком известно време, замаяни от интензивността на всичко това.

Тялото ми все още бе изтръпнало. То произвеждаше ендорфини, което бе много приятно, но не по някакъв сексуален или еротичен начин. Някой може да си представи, или да иска да опише това преживяване като плътско или сексуално по природа, но то бе нещо напълно различно от това.

Аз чувствах нейните емоции и тя моите. И на двама ни потекоха сълзи, когато разбрах точно колко важно бе за нея това споделено преживяване. Малко след това и двамата се изправихме. Тя ме прегърне. Благодари ми, че съм споделил себе си с нея.

Не мисля, че притежаваме думи, с които може да бъда описано колко дълбоко и красиво бе това преживяване. Едно такова преживяване може постоянно и прекрасно да промени отношението на човек към себе си, към живота на Земята, завинаги.

След всичко това остана едно определено чувство на връзка и на взаимно познание на едно много дълбоко ниво.

Тя ми каза, че някои от нейните хора няма да одобрят това, което е направила с един „смесен човек” от повърхността. Въпреки това, тя бе сигурна, че болшинството от хората й ще бъдат много щастливи да споделят преживяването, с което ги бях дарил.

Това бе една ценна стъпка към оздравяване на разделението, възникнало между нашите цивилизации в продължение на хилядолетия. Тя каза, че също така се надява, че може би ще разбера защо те са направили нещата, които са направили за манипулиране обществата на повърхността.

Ние в никакъв случай не сме толкова невинни и миролюбиви, колкото мнозина от нас биха искали да вярват. Тайните окултни групировки на повърхността, с които те някога са се опитали да подпишат споразумения, са се обърнали срещу тях варварски и напълно брутално. Тези групировки  вече не срещат проблем с пълното изтребване на последните мъж, жена или дете – без оглед  на законово основание.

Така както нашата цивилизация е била често принуждавана да прави компромиси, те също е трябвало да правя труден избор, за сметка на това, което са считали за по-голямо добро – протекцията на своето население.

Сигурен съм, че някои хора в Интернет мислят, че всичко е психологическа операция. Всичко е измама, всичко е трик. Не се доверявай на никого, не вярвай на никого и знай, че истината е обратна на това, което ти казват. Техните пръсти ще почнат веднага да удрят по клавишите с мнения, че аз или съм измислил всичко това, или че това е следващият троянски кон, предназначен да унищожи всички ни.

Мога честно да заявя, че след като имах такова дълбоко преживяване, не вярвам, че е възможно тя да е скрила от мен някакво свое отрицателно намерение. Това преживяване е подобно на отварянето на шлюзовете към една арена на пълна прозрачност и честност.

Всичко става известно. Напълно е невъзможно да представиш себе си за нещо различно от това кой и какво наистина си в това споделено, свещено пространство.

Тези хора са изплашени от нас. Ние сме наследили много агресивна генетика от групи, прехвърлени на нашата планета както и чрез генетична манипулация от други групи като участниците във „Великия експеримент” извънземни и от Драко, които самите те не контролират.

Най-негативно настроените групи на повърхността на Земята са заимствали свещените им символи и са ги използвали, докато са извършвали своите зверства, включително изтезания, човешки жертвоприношения и геноцидни войни. Те самите са ни мамили като са се представяли за богове или добронамерени извънземни, идващи от редица федерации и звездни системи.

По този начин престъпните групи на тайното земно правителство са се надявали да отровят извора – правейки невъзможно всякакво помирение в нашето по-голямо човешко семейство. Възможно е генетичните и духовни промени, през които ще преминем, докато протичат тези енергийни промени, да са далеч по-дълбоки, бързи и положителни, отколкото те могат да си представят.

Ако не друго, бъдещето обещава да бъде наистина много интересно. По-очевидно е от всякога, че ако искаме положително бъдеще, всеки от нас е отговорен да го демонстрира и да не чака това от някой извънземен спасител, или човешки гуру, или от някоя група.

След като се съвзехме, тя премахна бариерата пред стаята. Ние излязохме навън, за да срещнем другата жена и един много любопитен Гонзалес.

Тя каза, че ако разполагаме с време, би искала да ни разведе наоколо. Гонзалес прие без колебание. По-късно разбрах, че той бе искал да бъде разведен из последните два града, които е посещавал по време на предишните подобни срещи.

Тя ни отведе в една по-малка стая с купол, не далече от мястото, на което се намирахме. Стигнахме до центъра на стаята и тя започна да търка и потупва своя медальон.

Изведнъж проблесна светлина. Още веднъж се озовахме в една много голяма куполна зала изградена от малко по-тъмна разновидност от същия камък. Излязохме навън през още една врата, която имаше същия символ на своята арка.

Оказахме се в една огромна каверна, поддържана от колони, които изглеждаха естествени. Те бяха едновременно по-високи и по-големи от всякакви небостъргачи, които бях виждал някога. Навсякъде вървяха хора от всякакви възрасти, облечени в тясно прилепнали към телата им комбинезони. Комбинезоните бяха тъмно сини, тъмно червени, жълти или зелени. Тя каза, че първо иска да ни покаже градините и ни покани да я последваме.

Имаше много лъскави кораби, които летяха из каверната. Приличаха много на излезли от някой филм на 1950-те. Имаше чинии, както  кораби с формата на яйце или на дълги пури, заоблени в единия край. Гонзалес посочи един, който прелетя направо през стената на каверната с висока скорост.

Имаше високи сгради, които изглеждаха като излети или изрязани с лазер от тази подобна на гранит скала. Имаше също така овални и кръгли сгради с куполи, които излъчваха светлина от всеки свой квадратен сантиметър. Можахме да разгледаме много малка част от тази каверна, когато се приближихме до друга врата в стената.

Преминахме през нея и се оказахме в друг коридор. Моментално усетих мирис на полени и растителност. Навлязохме в следваща голяма куполна зала. Пред нас се разкри гледка на огромно количество парцели с насаждения и плодни дървета от всякакви видове.

Растителността растеше много нагъсто в една хидропонна система, чиито размери не можех да преценя. Тя обясни, че богатата на минерали вода идва през рециклиран компост. След това той биваше пречистен отново през скалите, за да захрани корените на растенията и да се завърне обратно в своя първоизточник.  Тяхната цивилизация не консумираше никакво месо  и се изхранваше напълно с растения и различни видове плесени, в това число и гъби.

Пълният спектър светлина биваше произвеждана по начина, който тя бе вече обяснила. Те също така използваха особен вид натрошена скала, смесена с вид натрошени кристали, като почва за растенията. Всичко това имаше за цел да произведе най-здравословните и високо вибриращи култури, както и най-високите добиви.

След това тя каза, че иска да ни отведе в парка. Върнахме се по същия път, но сега коридорът ни отведе в друга малка стая с купол. След друг проблясък от светлина се озовахме в следваща идентична стая. Докато преминавахме през арката на входа в друг коридор тя ни предупреди да не се плашим от животните, които можем да видим.

Тя каза, че много форми на живот, които са се движели свободно по Земята, когато те са живели на повърхността, са били запазени и сега се разхождат свободно в парка. Тя настояваше, че те не са опасни в настоящия етап от развитието си.

След това навлязохме в най-голямата куполна зала, която бяхме виждали до момента. Имаше изключително високи дървета, красиви цъфнали храсти и странно оцветени птици с много дълги опашки, които летяха навсякъде. В далечината се чуваха звуци от различни животни, които не можехме да видим.

Имаше едни стълби, които се извисяваха на половина разстояние от купола. Изкачихме се по стъпалата достатъчно високо, за да погледнем отвъд най-високите дървета, които бях виждал някога. Бяхме удивени да видим бледо синьо небе … и облаци.

В далечината един гигантски обелиск сочеше към някаква светеща топка от плазма, която висеше високо над облаците. Изглеждаше че имаше изкуствена климатична и екосистема, която бе на много високо технологично ниво.

От мястото си на стъпалата можехме да видим някакъв вид елени, които подскачаха насам натам. Оглеждах се да видя някои от тези екзотични животни, с които нямаше да бъдем запознати, но не видях нищо необикновено.

Слязохме по стъпалата и тръгнахме към една поредица от дървета. Разговаряхме за това колко се надяваме да имаме на повърхността един ден бъдеще, в което ще живеем в равновесие с природата и където няма да има повече измами и контрол върху населението.

Жената, която вървеше редом с Гонзалес, още веднъж заяви, че това е извън нашата природа. Тя бе убедена, че ние сме прекалено генетично и социално манипулирани и че ще са ни нужни много поколения, за да преодолеем своите проблеми.

Гонзалес я погледна и й напомни, че тяхното общество е претендирало да бъдат богове в миналото. Те все още мамят хиляди хора, като ги убеждават, че са добронамерени извънземни от други звездни системи, макар и да предават положителна духовна информация. Не можех да не си помисля за хората, които ме обвиняваха, че правя нещо подобно.

Гонзалес каза, че това ни е нанесло толкова вреда, колкото онези извънземни със своя велик експеримент. Тази забележка не й хареса. Тя каза: „Не може да има сравнение между това, което сме направили, за да предпазим своя народ, за да се опитваме да просветим вашите хора и това, което са направили другите групи, които споменавате. Вашето население все още не притежава духовното и интелектуално разбиране, за да оцени нашата ситуация, да не говорим за собствената си такава.”

Двамата с Гонзалес продължиха разговора си. Тръгнахме към едно открито пространство, за да имаме по-добър изглед към по-долното ниво. Вървях до лицето, с което бях вече установил една много силна връзка, и ние подкарахме собствен разговор.

Попитах я за езика, който говорят, и дали са свързани с древната култура на шумерите. Тя ми предаде, че наистина тяхната култура е била много активна в оказване помощ на шумерите. Те са им помагали да развият земеделие и да възстановят аспекти от своята цивилизация след един от „големите катаклизми”.

Тя ми предаде, че Земята е преминала през големи цикли от катаклизми, които са променили наклона на нейната ос, орбитата й спрямо Слънцето и са разместили земната кора. В допълнение добави, че е имало по-голям брой по-малки събития, в това число няколко сблъсъка с метеорити и избухвания на супер вулкани.

По време на тези по-малки катаклизми, нейната цивилизация както и други нечовешки подземни цивилизации са помагали на „смесената раса” хора на повърхността. Понякога те даже са им предлагали убежище в безопасни подземни зони, които били по-близо до повърхността.

Те често са подбирали кого да спасят от смесените раси и кои нежелани генетични линии ще оставят да загинат на повърхността. Ако определени групи са били предразположени към изнасилвания, садизъм, насилие и жестокост, докато други групи са се развивали като много по-добронамерени общества, те са били склонни да предпазят по-духовно издигнатите.

Ако не са правили това, те потенциално са се излагали на по-голям риск от този, който са били готови да поемат. Това бе очевидно много спорна тема, но отново аз следвах строгите инструкции на Гонзалес да не правя оценки на тези хора, независимо какво видя и чуя. Имаше много неща, с които не бях съгласен, и аз вече бях споделил това с нея покрай преживяването си в кристалната пещера.

Тя ми предаде, че извънземните генетични експериментатори са следвали подобни практики, прилагайки различни методи. Това бе начин, по който всички тези групи се състезаваха помежду си в някакъв дългосрочен опит за стратегически контрол над повърхността.

Казах й, че съществуват много митове, които донякъде съвпадат с нейните думи. Древните шумерски глинени плочки разказваха историята на Анунаки, които са създали човечеството като една раса от роби.

След това й казах колко много хора от населението на повърхността сега вярват, че е имало древни извънземни, които са били замесени в нашето развитие от зората на създаването ни.

Обясних й как съм се срещал със Супер федерацията, които имат 22 конкуриращи се програми за манипулиране на човешкото развитие на генетично, социално и духовно равнища.

Тя се усмихна и ми предаде, че може би следващото ни посещение трябва да бъде в библиотеката.

Гонзалес и неговата спътница бяха потънали в задълбочен разговор. Когато се обърнахме и тръгнахме към тях, можахме да чуем ясно рев на слонове в далечината. Сред това чухме рев на голяма котка, който идваше много отблизо и който бе толкова силен, че почувствах звуковите вълни в гърдите си.

Гонзалес и жената с него гледаха по посока на звука. Те се обърнаха и погледнаха към нас, докато ние вървяхме към изхода на градината, след което се запътиха в нашата посока.

След като всички бяхме на изхода, жрицата, която бе мой придружител, заяви, че тя ще ме заведе на едно последно място от обиколката. Тя изглежда знаеше, че Гонзалес има планиран ангажимент и го попита дали има нужда от нещо, преди да си тръгне.

Гонзалес каза, че ще благодари, ако му предложат транспорт с един от техните кораби. Каза, че иска да разговаря с мен, преди да си тръгне. Двете жени тръгнаха да излизат от градината, като ни оставиха двамата с Гонзалес на изхода.

Той ме попита дали е уместно да ме остави сам и дали зная къде ще ходя след това. Отговорих му, че се чувствам добре и че тя ще ме заведе в библиотеката. Той бе видимо разочарован. Той каза, че това няма да се приеме добре, когато докладва пред Съвета на Съюза на ТКП. Искаше му се да бяхме посетили библиотеката заедно, вместо тези други места. Каза ми да запомня колкото може повече и да му докладвам в рамките на 48 часа, докато информацията е все още прясна в ума ми.

Каза, че трябва да тръгва и ми каза да се забавлявам с церемонията по пречистването, когато си тръгвам. На лицето му имаше широка усмивка. След това каза високо, за да го чуят всички: „Хайде да тръгваме”.

Обърнахме се и тръгнахме към нашите придружителки, които ни изчакваха търпеливо. Вървяхме по обратния път и влязохме в една малка куполна стая, след което всички застанахме по средата.

След проблясването на светлината, аз се оказах сам с новата си приятелка. Намирахме се в полирана бяла зала с един златен прът, който се спускаше от тавана. Прътът завършваше със златна ръка, която държеше нещо като кристална топка.

[ Дейвид Уилкок ми каза, че се твърди, че е била открита една много подобна структура от подводни изследователи близо до брега на Флорида, около Бимини, както разкрива Чарлз Берлиц в книгата си „Бермудският  триъгълник”. Нямах представа за тази връзка, преди той да ми я посочи.]

Разглеждах този странен орнамент над главите ни, когато моята спътница сложи ръката си в моята. Тя ме преведе през първата правоъгълна врата, която виждах по време на тази визита. Влязохме в една много светла зала от бял камък, изпълнена със столове. Имаше хора седящи спокойно на столовете, които държаха медальони в ръце и разглеждаха холограмни изображения.

Тя ми предаде, че иска да ми покаже нещо, което ще ми се види интересно и донякъде познато. Тръгнахме през една друга стая и слязохме по стълби едно ниво по-надолу. Влязохме в стая подобна на първата, само че тук имаше лавици подобни на тези в една университетска библиотека.

Започнахме да вървим покрай различни стелажи и видях глинени плочки, които бяха очевидно много древни. Имаше както глинени плочки, така и други различни гравирани видове камък, като камъкът на някои не изглеждаше естествен.

Имаше също така книги, подвързани с нещо подобно на кожа и материали, които не можах да разпозная. След това достигнахме в една част, където имаше книги от 18-ти до 21-ви век. Изглеждаха като току-що поръчани от  Amazon.com и поставени на лавиците предишната седмица.

Тя стоеше и можех да забележа, че бе много любопитна да види реакцията ми, когато видя тези последни попълнения в тяхната библиотека. Попитах я дали притежават всички книги от повърхността. Тя кимна утвърдително, но ми предаде, че не всички са във физическа форма. Те имаха физически книги по теми, които ги интересуваха най-много, по отношение на случващото се на повърхността.

Между заглавията забелязах книги на различни езици на тема древни извънземни. 

В Част 2 ще разгледаме разговора, който проведохме във връзка с акадските текстове и нашите различни техни преводи. Според тях, съвременната митология, която имаме, е била изградена върху много неправилни преводи.  Независимо от това, тези подземни групи определено са мамили настоящата и миналите ни цивилизации в продължение на много хиляди години.

Трябва да помним това, когато обработваме информацията, която ни предоставят. Много от тази информация се връзва с редица неща, които съм узнал чрез ТКП от интелигентните таблети, докато в същото време много от информацията е твърде нова за мен.

Много от тази информация ще бъде обект на силно оспорване. Тя ще наруши дълбоко вкоренени вярвания и информация, превърната в НЛО религии от много хора.

Написването на този материал не бе лесно за мен. Бях изкушен да изключа много неща, защото не ми се иска да видя още повече раздробяване сред движението на „търсещите истината”.

След като разговарях с няколко души, на които имам доверие, реших да представя всичко така, както го преживях. Ще оставя всеки да използва собствената си преценка, както и да реши дали да се придържа към определени теологии, или да поддържа отворен ума си.

Докато се борех с написването на този материал, отделих и време, за да напиша още нещо, по повод на това да поддържаме нашите представи за реалността проницаеми.

Гонзалес ме помоли да изключа местата, наименованията на групите, титлите и индивидуалните имена от този доклад. Направих това, за да не създавам дипломатични проблеми с този нов съвет, или да залича някои завоевания, които сме постигнали във взаимоотношенията си по време на тази скорошна визита.

В Част 2 ще разгледаме също така края на моето посещение при тази подземна група, както и срещата, която имах със Съвета на Съюза на ТКП по-малко от 24 часа след това.

Имаше не само докладване на срещите от предишния ден, но също така споделяне на последна оперативна информация относно развития със съюзниците на Земята, както и някои други срещи, проведени по времето, когато бях изпаднал в немилост пред Съвета на Съюза на ТКП.

В заключение искам да подчертая, че независимо дали ще решите да повярвате, че тези мои преживявания са били реални, или не, аз полагам максимални усилия да споделя тази информация най-достоверно и отговорно, според възможностите си.

Съществува една по-голяма реалност, към която тези събития ни насочват.

Ако мога да заимствам някои моменти от последни публикации на Дейвид Уилкок в заключителните си думи, в нашата Слънчева система определено настъпва дълбока енергийна промяна. Това не е въпрос на предположение или вероятност, а на документиран научен факт.

Ние знаем със сигурност от редица изследвания на НАСА, че Слънцето и всички планети търпят драматични енергийни промени – стават по-горещи, по-светли и с по-силен магнетизъм. Обикновено тези промени биват пренебрегвани като местни промени, индивидуални за всяка планета, свързани с наклона на оста й спрямо Слънцето, или други подобни отделни и шаблонни фактори.

Аналогично, учени като д-р Джон Хоукс (John Hawks) от Университета на Уискозин разкриха, че нашата ДНК наистина претърпява много бързи еволюционни промени. По-конкретно, изследванията му разкриват, че целият човешки геном сега е седем процента по-различен от това, което е бил преди пет хиляди години. Това е далеч отвъд прага на възприетите в момента еволюционни теории.

Така че когато хората кажат, че „няма доказателства”, за което и да е от нещата, които говоря, те много избирателно пренебрегват огромно количество данни, които вече са събрани и разпространени.

Някои от вас са следили предаванията Космическо разкритие, които водим с Дейвид Уилкок, и казвате, че чувствате, че това „води към нещо наистина голямо”, но не знаете точно какво.

Дейвид подготвя една статия, която ще се появи наскоро след като публикувам тази, в която ще се опита да обвърже тези неща. Всички доказателства сочат, че ние преминаваме през дълбока еволюционна промяна като общество и като биологичен вид. Това ще ни отведе в далеч по широк възглед за „реалността”, от този, към който се придържаме в момента.

Когато стените на секретността се срутят и много тъмни и скрити истини излязат на светло, ще има също така едно огромно богатство от информация, която ще ни разкрие, че ние не сме сами и ще ни даде средствата, с чиято помощ да достигнем звездите.

Благодаря ви за подкрепата и щедростта, с които ни помагате да се придвижим напред към общо споделената ни цел за едно мирно, проспериращо и любящо общество, което не е белязано от различията, които все още ни разделят.

Никога не съм насилвал никого да чете или разглежда този материал. Аз представям само това, което съм преживял лично и оставям на вас да решите сами какво да направите с него.

Макар че този материал ще бъде спорен, моята роля е да ви го поднеса така, както го виждам – без опити да давам оценки или да го редактирам поради собствените си съображения.

В личен план аз съм дълбоко облекчен да узная, до основите на своето същество, че има добронамерени сили, които са тук, за да ни осигурят възможността да си възвърнем своята независимост и свобода.

Моля продължавайте да следите развитието на тази история в Космическо разкритие.