(с) Превод АТИ

Бележка: Това е превод на първия от четири частни сеанса с Башар, проведени в периода 14-17 Януари 2014г. през канала Нарияна Пармати в Индия. Тези сеанси са осъществени по спешност, по инициатива на Ессасани по време на сбирка на родители на надарени деца в Ню Дели.   Оригиналните аудио записи бяха предоставени на АТИ с конкретни указания за дати на които могат да бъдат публикувани. В съответствие с тези указания публикуваме тук превод на първия сеанс, който засяга специалните деца, които израстват на планетата в настоящия момент.

Башар: Скъпи земни жители, добър ден на всички вас в този ден от вашето време. Това предаване има специална цел и използваме специален канал. Ще го назовем “Обръщение във връзка с Избора.”

През това което вие наричате земни години много пъти е възниквал въпроса за това до колко имате избор и как да се научите да използвате свободната си воля. Много пъти по различни начини се опитвахме да ви обясним и давахме многократно различни инструкции във връзка с това. И сега в този момент сякаш отново и винаги е седял и седи този въпрос – за избора и свободната воля. Едно нещо можем да ви кажем: няма никаква специална рецепта. И също – има безкрайно много рецепти. Но това което наистина ще ви научи да използвате съзнателно свободната си воля е просто да започнете да го правите, сега в този момент. Във всеки един момент имате избор и цялата отговорност и целият избор е напълно ваш. Колкото повече бягате и колкото повече се страхувате от поемане на отговорност, толкова повече ще се увеличава преживяването на това, че нямате контрол, че някой друг контролира живота ви, на това, че сте ограничени от външните обстоятелства, на това, че все някой отвън ви пречи да осъществите мечтите си. И всичко това отново е вашият избор. Защото нямате друг избор освен да направите избор, и вие го правите постоянно. Това е, което се нарича “пълна свобода”. Не можете да избягате от нея, защото я имате по начало – тя е присъща. Ако се опитвате да избягате от нея, това е просто избор да преживявате не-свобода, което пак е израз на пълната свобода.

И сега, тъй като винаги когато казваме нещо подобно възниква безкрайна вълна от въпроси, свързана с конкретните обстоятелства на този или онзи човек в сегашния му живот, въпроси от типа “как да се справя?”. Винаги вие изхождате от позицията, че сте малки и незначителни и че не можете да се справите със собствените си проблеми. Винаги възникват безкрайното оплакване и самосъжаление от това, че разбираш ли, нещо отвън ви ограничава. Крайно време е да порастнете.

С най-голямата съпричастност на която сме способни, като някой който е минал по този път, ние ви казваме: Вие имате силата в този момент, тук и сега! И за да не остане всичко това като някакви празни думи в пространството, някакви неразбираеми теории, ще ви разкажем една история, много земна, която се е случвала преди и продължава да се случва сега. От позицията на безвремие тя се случва постоянно.

Повечето от вас обожават играта на семейство, така че нашите герои са едно семейство. Всеки един от членовете на семейството е направил конкретни избори преди идването си на Земята, да му се случат конкретни неща с цел преживяването да предизвика конкретно духовно развитие, напълно осъзнавайки, че с идването на Земята, за да може да се случи това преживяване се блокират спомените. Това което обаче не се блокира като памет е знанието за личния избор. Раждайки се, всеки един носи в себе си напълно знанието за пълната свобода и личния избор. Но всеки един от нашите герои се впуска страстно да преживява човешките драми и до такава степен се заиграва, че почти напълно забравя идеята за свободата.

Отстрани изглежда, например, че имаме една жена, която губи родителите си, бори се с живота, при “странни” обстоятелства се е събрала с мъж от който ражда необикновено дете. Следва драматична раздяла, оформяне на две нови семейства, появяване на още деца, и всичко това, придружено с непрекъснати избори и безкрайни драми.

Ако се вгледаме в детайли, можем напълно да влезем във филма на всеки един от тях, да решим че той е на страната на “правото”, да му съчувстваме безкрайно в неговата собствена житейска драма и по същия начин да забравим напълно, че всеки един от тях на 100% преживява точно това, което е избрал – нищо повече и нищо по-малко. При това с пълното знание за свободата на избора.

Тази конкретна история точно в този момент на Земята се преживява от над 8 милиона семейства. Бихме ви попитали, какво по дяволите ви става? Няма ли останала капка въображение? Толкова ли е приятно за вас това което се случва, или може би намирате в него изключителен смисъл?

Защо ви разказваме точно тази история? С нищо специална, напълно тривиална на пръв поглед, без да съдържа в себе си никаква бъдеща заплаха или опасност… От определена гледна точка действително няма никаква заплаха и опасност, тъй като изборът продължава да се случва за всеки един от персонажите в нея, както и за всеки един от вас. Това което споменахме само бегло обаче е, че всички тези семейства, както и много други, затънали в подобни клишета, отглеждат необикновените деца от които зависи бъдещето на планетата. Точно това бъдеще за което всички толкова много се страхуват, за което всички толкова много мечтаят и което всички НЕ избират във всеки един момент. По какъв начин не го избират? Виждайки и усещайки, че децата им са различни, меко казано, по-особени, с определени стремежи и наклонности, и в същото време напълно потънали в собствената си игра, тези родители реално не правят абсолютно нищо за да подпомогнат развитието на потенциала на децата си. Много от тях си въобразяват, че не вървят по отъпканите пътища, че са се изправили срещу глупостта на обществото и предлагат сякаш алтернатива на своите деца. Докато жалката истина е, че дори и те, оплетени от страховете си и не вярвайки истински в промяната, вървят самозалъгвайки се по пътя на най-малкото съпротивление. Не е възможно да научиш някой да не се страхува и да използва собствената си свобода на избор, докато ти самият си потънал и умираш от страх. Не само, че не вярваш истински в промяната, ами и си безкрайно привързан към настоящата игра на недоволство и оплакване, на ситуация в която никой няма силата нищо да направи. И когато дойде време да се вземе решение, винаги се избира това което ви изглежда по-познато, по сигурно, това което си мислите, че можете да предвидите по-лесно. Винаги решението се определя от страховете, а не от желанието за свобода. Така че в глобален мащаб какво се получава… Всички тези потенциали, специални деца, се “щамповат” от собствените им родители, много често със сила, за да не би случайно да станат свободните хора, които ще променят тази планета истински. Така че нашият въпрос е: Харесва ли ви тази игра? Наистина ли това е, което избирате?

Какво прави толкова специални тези деца? Всички те са дошли по собствено желание и с определена цел. Много често по-голямата част от тях, сключвайки предварителен договор с приемното семейство, са се разбрали да им бъдат осигурени определени условия за изпълняване на задачата. Така е устроен живота на Земята, че до определена възраст те имат нужда от грижата на родителите си във връзка с физическото си оцеляване. Това което ги различава от собствените им родители обаче е липсата на определени концепции, които са се оказали неработещи за духовното развитие на човечеството и присъствието на определени идеи, които са от ключова важност за това духовно развитие. Какво обаче се случва? Същите тези родители, които са се съгласили да се грижат за оцеляването на тези деца и да осигурят осъществяването на техните идеи и идеали, вместо да им помагат и да ги подкрепят, поради собствените си страхове, свързани със собственото им оцеляване, се опитват да наложат на децата си своите остарели концепции, за да подпомогнат уж тяхното бъдещо оцеляване. Иронията в случая е, че да, те действително са се съгласили да се грижат за тяхното оцеляване, но това не означава да ги вкарат в собствените си коловози. Това означава буквално да им осигуряват необходимите средства за да оцеляват в този момент, а тяхното бъдещо оцеляване, и изобщо тяхното бъдеще, зависи от самите деца и от техните избори. Защото в противен случай, ако те им наложат остарелите и неработещи концепции, свързани със страха за оцеляване, цялата първоначална идея ще бъде лишена от смисъл и невъзможна за изпълнение. А целта е промяна на всеобщата парадигма.

Така че изборът е ваш, отново. Избирайки свободата на децата си, избирате собствената си свобода и истинска промяна. Нещо което е 1000% възможно, и в същото време изисква кураж, като този да направиш нещо напълно невъзможно. Същият кураж, който е нужен, за да направиш различния избор. Същият кураж, който е нужен на всеки изследовател. Вече знаеш какво се случва и какво се е случвало досега, като резултат от досегашния избор. Така че сега е времето да направиш скок, който е толкова лесен, като едно мигване и който ще обърне напълно хода на събитията. Което е същото като да се каже, че повече не може да си играете играта на малки, мизерни, неможещи и незнаещи същества. Време е за една крачка напред, ако това е волята ви.

Въпрос (женски глас): Благодаря ви Башар. В примера си вие споменахте специфична ситуация на семейство в което има развод. Това има ли някакво специално значение за предупреждението което отправяте към тези родители. Питам като майка, която се намира в много в подобна ситуация, с подобно дете.

Башар: Нещо което е важно да се разбере е, че всички тези деца имат най-различни семейни ситуации, които обаче си приличат по това, че са много често нестабилни, много често свързани с раздяла, загуба на един или двамата родители или такова стечение на обстоятелствата, че детето е отделено от единия или от двамата родители. Това, както и много други неща, разбира се не са случайни. Много от тези деца са избрали предварително такива обстоятелства, които да им помогнат и да са в хармония с техните истински цели. Тъй като това не се разбира от родителите, те започват да се стремят отново да възстановят стандартната семейна ситуация по един или друг начин, което само утежнява положението на децата им, както и тяхното собствено. Също така това не спомага, а много често възпрепятства тяхното развитие в предварително избраната посока. Би могло да се каже отново, че това е избор и на самите деца, но той до много голяма степен е повлиян и наложен от едни родители които се страхуват от това да разчупят установените концепции. Те не знаят, те нямат истинска представа какво би станало ако се нарушат въпросните установени концепции, но са убедени, че това е нещо страшно. Затова предпочитат да изберат сигурността на старите схващания, макар и неработещи. От това задачата на тези деца става още по-трудна. Веднъж преборили се с една семейна ситуация те трябва отново да се борят с нова семейна ситуация, борейки се едновременно с предразсъдъците, задръжките и неработещите концепции на новите си и старите си родители.

Въпрос (от същата жена): Не разбирам съвсем. Искате да кажете, че тези деца трябва да живеят само с единия си родител ли, или че трябва да напуснат семейството си по-рано? Това как би им помогнало?

Башар: Тук ще кажем, че няма универсална рецепта, разбира се. Вашата човешка история е изпълнена с безкрайно много примери за изключителни личности, развили своя духовен и човешки потенциал след като са напуснали семейството си или са били напуснати от родителите си по един или друг начин в много ранна възраст. Не забравяйте това. С това разбира се не искаме да кажем на тези родители да изоставят децата си на улицата. Идеята е да се изоставят стремежите към установени модели, докато тези избори са продиктувани от страх или от някакъв вид предразсъдъци. Например, много често майки които отглеждат децата си сами решават, че децата им имат нужда от бащи. Бащите пък решават че децата им имат нужда от майки. Но ако се вгледаме по-честно, това наистина ли е така? Или просто вие сте тези които имате нужда от сигурност и вие сте тези които нямате доверие в децата си и се страхувате, че ако те не израстнат в установения модел на обществото, някак си няма да могат да се справят, някак си няма да могат да станат пълноценни личности. Защо е това? Всеки един от вас, раждайки се е напълно завършен. Няма нищо което да му липсва, няма нищо без което да не може. Така че цялата идея да се придържате към строго определени модели е напълно безпочвена и породена от недоверие в себе си. От онзи глупав стремеж за бягане от отговорност.

Колкото по-рано успеете да започнете да се доверявате на децата си, толкова по-рано те ще започнат да поемат отговорност сами. В момента в който ги освободите, те ще се научат да правят сами избор, и ще разберат, че собственият им избор е това, което поражда резулати. Ще се научат да носят отговорност за това, което им се случва. Което е и една от огромните разлики между сегашното общество и мечтаното общество. И този път трябва да си дадете сметка, че сте отишли твърде далеч от грижата за оцеляване, като под този знаменател сте сложили много голяма част от собствената си агресия и егоизъм. Вие се стремите да ги направите като вас, вие искате те да бъдат като вас, и в същото време сте се съгласили и “искате” те да не бъдат като вас.

Въпрос (същата жена): Благодаря

Башар: Изборът е ваш. Искаме да добавим и нещо друго. В някои случаи на много ранна възраст, тези завършени личности, които наричаме ‘деца’ може да прояват съвсем конкретни искрени и силни стремежи да направят едно или друго нещо, което по някакъв начин излиза от представите на техните родители. Под ранна възраст имаме предвид периода между 8 и 12 години, като в някои случа яснотата и съвсем трезви стремежи се появяват дори на 6 годишна възраст. Много от тях са готови да напуснат родителите си, тъй като все още усещат истинските си цели и имат яснотата тези цели да имат приоритет пред това, което земните жители преживяват като семейна игра. За тези същества цялата драма на земното съществаване все още се усеща като игра и истински приоритет има по-голямата цел, свързана с духовно развитие и промяна на посоката на цялата планета. На тази възраст тези деца са все още необвързани и чисти от обществено наложените концепции и установените модели. По тази причина в много случаи техните идеи могат да бъдат силно в разрез с установените модели, и в същото време да са неща, които са от ключова важност за постигане на техните истински стремежи и духовно развитие. Тези неща биха били от ключова важност и за духовното развитие на планетата като цяло. Имаме ситуация в която детето е наясно с всичко това все още, и родители които не са готови да се доверят на истинските стремежи и чистия инстинкт на своето дете. Същите тези родители, които предварително са се съгласили да подпомагат по всякакъв начин, с всичко което им е по силите, осъществяването на стремежите на своето дете. Затова в този момент ние се обръщаме към всичките тези родители с въпроса: Толкова ли можете? Сами видяхте докъде водят установените модели. Сами поискахте това нещо да се промени. Сами помолихте за помощ тези, които наричате свои “деца”. И самите вие сега отказвате да пуснете контрола, да им гласувате доверие и да изберете промяната. Къде е тук здравия разум, който толкова много използвате за оправдание при налагането на контрол? Сега, както винаги, сте изправени пред избор да се опитвате да задържите контрола, отдавайки се на страховете си, или да пуснете контрола, поемайки пълна отговорност и избирайки свободата. Какво очаквате? Да се случват неща които напълно влизат във вашите представи и задоволяват вашите импотентни очаквания? Или все още храните надежда, че тези които сте помолили за помощ наистина носят в себе си идеята за свободата. Ваш ред е да признаете, че сте избрали да сте неспособни да носите отговорност, така че е време да отстъпите контрола на децата си. Те имат вградено чувство за посока, силни алтруистични стремежи и все още помнят как да използват свободната воля и свободата на избор. Ако не го направите сега и те, и вие ще загубите безкрайно ценната възможност на настоящия момент.

Въпрос (мъжки глас): Благодаря на Башар. Искам да попитам има ли някаква конкретна причина в момента да говорите толкова настоятелно за тези деца? Колко често са срещани такива деца?

Башар: По-голямата част от децата на планетата в момента са такива и много по-голямата част от техните родители са вкопчени в старите догми. Дори и тези, които претендират, че не са. Но разбира се всички вие като родители сте наясно, че промяна е крайно необходима и в същото време продължавате да стискате по всякакъв начин контрола над децата си. Каква е вашата цел? Да ги научите да повтарят вашите грешки? Да ги научите да вървят във вашите стъпки? Да станат ваши копия? Какво е ценното в това? Не ви ли омръзна тази игра?

И накрая отново ще повторим, че изборът е ваш във всеки един момент Когато твърдите, че сте неспособни да направите едно или друго, значи че просто избирате да бягате от отговорност и само на себе си може да се сърдите за “нежеланите” последствия.

Счетохме за нужно да обясним тези неща, по този начин, чрез този канал, поради седемнадесет конкретни ситуации от такъв характер, които в момента се равиват едновременно на планетата и които са ключови за бъдещото ви развитие. Това наше включване е изключение, няма системно да използваме този канал в бъдеще.

Желаем на всички вас сила да използвате свободата си на избор. И въпреки това ви призоваваме с цялата сила, на която ние сме способни – не спирайте онези, които сами сте извикали на помощ.