(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Здравейте. Аз към Дейвид Уилкок и добре дошли в още един епизод на Космическо разкритие. Аз съм тук заедно с Кори Гууд и в този епизод ще се занимаем с правителствените тролове, нашите приятели, които обичат за разпространяват омраза онлайн и които винаги са толкова готови да споделят своите много, много негативни и извратени мнения. Дали обаче те са само наистина обикновени хора, или тук има нещо друго? И така, Кори, добре дошъл в предаването.

Коли Гууд: Благодаря ти.

ДУ: Искам да започна този разговор като поговорим за едно много, много странно телевизионно шоу, което бива излъчвано в момента. Всеки би могъл да го проследи, ако има основен абонамент за Netflix. Нарича се Възнесение  (Ascension). В това шоу е описана ситуация … има една програма, която подмамва хората да споделят определена информация. Всичко изглежда като обикновен уебсайт, но всъщност организаторите на програмата целят да примамят и открият хора, които издават ценна истинска информация, след което същите биват убивани по поръчение на правителството.  

Това, което показват в това шоу, отговаря ли на нещо от действителността?  Има ли целенасочено създадени ситуации, провокиращи появяването на свидетели, които да помислят, че са попаднали на място в мрежата, където е безопасно да разкрият определена информация, след което се оказва, че са попаднали в капан? 

КГ: Да, има такива уебсайтове. Те използват хора – подставени лица във форуми, както и установени изследователи, които са били компрометирани от правителствени информатори. Инфилтрирането (внедряването) в определени форуми в Интернет е превърнато в изтънчено изкуство. Престъпните групировки са проникнали в езотеричните общества, в т.ч. и сред уфолозите, още от самото начало, от началото на 1950-те.

ДУ: Каква част от информацията, която хората, изучаващи НЛО, откриват онлайн, е част от този тип програми? Това сравнително изолирано явление ли е, или е нещо широко разпространено? Колко преобладаваща е дезинформацията сред НЛО общността?

КГ: Става дума за нещо невероятно. Това е силно контролирана и масово манипулирана информация.

ДУ: Тогава за какво по-точно става дума? Това означава ли, че средният човек, който мисли, че е положил достатъчно труд и че наистина е изучил и научил това, което е известно относно НЛО, всъщност е затънал в невероятно количество дезинформация?

КГ: О, да. Искам да кажа, говорил съм с хора, които гневно са ми казвали: „Аз се занимавам с това от 40 години, изучавал съм това от 45 години. Аз съм напълно наясно с тези неща.” Егото на тези хора не им позволява и за миг да допуснат, че са били подведени с информация от тези къртици.

ДУ: Нека поговорим за момент за проблема с отвличанията. Ето например д-р Джон Мак (John Mack), който има докторат и работи като психиатър в Университета Харвард … или може би в Масачузетския технологичен институт, не си спомням точно, но мисля, че беше Харвард. Няма значение. Та ето д-р Джон Мак, един праволинеен психиатър с толкова много публикации зад гърба си, интервюира хора в лечебен контекст, като използва хипнотерапия. Хората изпадат в хипноза и започват да докладват контакти с извънземни същества. И той описва тези случаи в една голяма, дебела книга от 500 страници. Четеш „Отвличане” на Джон Мак и попадаш на безброй описания от хора, преживели доброжелателни контакти, преминали през духовни преживявания, преживявания, разширяващи съзнанието им, хора получили предсказания за предстоящи много положителни промени, касаещи човечеството. И той твърди, че това са много последователно повтарящи се сходни преживявания на контакти с извънземни.

След това той по някакъв начин се подхлъзва на леда, пада, удря главата си и умира, точно когато информацията относно НЛО започва да набира скорост. След това обаче се оказва, че всички други изследователи на феномена „отвличане” описват неща, напълно противоположни на това, което казва Джон Мак. Те твърдят, че отвличанията са нещо ужасно. Извънземните отвличат хора, вземат генетични проби, тероризират ги, след което заличават паметта им за случилото се и ги връщат обратно на Земята.

Така че нека поговорим малко за тези истории. Дали е възможно тези определени хора, които публикуват тази последователно отрицателна информация относно отвличанията, да са платени по някакъв начин от правителството?

КГ: Не задължително платени, но това във всички случаи са хора, които приемат за чиста монета истории, внимателно премесени с правдоподобна информация, и информация, която организаторите на всичко това знаят, че определени хора са предразположени да искат да приемат за истинна.

ДУ: Възможно ли е да има хора, на които действително им се заплаща да пишат книги и да се представят като обикновени изследователи?

КГ: О, да. Това определено съществува.

ДУ: О кей, аз няма да назовавам имена, но в момента си мисля определено за едно такова лице.

КГ: Да, най-важното е да разполагаш с психологичния профил на дадено лице. Ако можеш да получиш психологичния профил на дадено лице, то ти можеш да откриеш начини да проникнеш в живота му и да го манипулираш, да манипулираш убежденията и вярванията му. Ти знаеш такива хора какво търсят, какви са областите, които изследват, какви са интересите им, след което можеш да направиш така, че те да установят контакти с хора, които ще им предложат подвеждаща информация. И ако захапят стръвта, те са вече под твоето влияние и започват да повтарят като папагали това, което ти, като дезинформатор, поначало си им подал.

ДУ: Добре, нека поговорим за този психологичен профил. Ти очевидно знаеш за какво говориш, но ние не знаем. Нека предположим, че има един човек, който присъства в интернет и когото сме набелязали като цел. Каква информация търсим за този човек?

КГ: Съществуват различни психологични типове и ние ще анализираме твоя психологичен тип.

ДУ: Какво означава това?

КГ: Има 16 основни психологични типа. Ако положиш определен тест, ще се получат много страници информация, която описва твоята личност. Учените са разработили тази типология в продължение на доста време.

ДУ: Спомням си в колежа … аз завърших психология и имаше един тест наречен Тест Минесота (Minnesota Multiphasic Personality Inventory – MMPI). Това бе един много, много сложен тест с вариантни отговори към всеки въпрос, в резултат на който се получаваха профили, подобни на тези, за които говориш.

КГ: Точно така. Това е нещо много подобно. Те разполагат с доста подобни тестове, разработени във времето.

ДУ: О кей.

КГ: И така, ние искаме да открием твоя личностен тип. Повечето хора смятат, че всички останали мислят като тях, но всъщност всеки един от нас подхожда към света по различен начин. И така, ние искаме да проникнем в главата ти и да открием как ти мислиш. След това ние ще …

ДУ: Невро-лингвистичното програмиране част ли е от всичко това?

КГ: Да.

ДУ: О кей. Тогава как то се вписва? Защото съм чувал, че някои хора имат по-развито зрително възприятие, други по-развито слухово възприятие, други са повече … И това личи по начина, по който хората насочват погледа си, когато говорят, по който движат ръцете си, и това показва с каква част от мозъка си установяват контакт в момента и подобни неща.

КГ: Точно така. И ние се нуждаем от тази информация, за да знаем как най-добре да подходим към теб. След това ще съберем възможно най-пълна информация за това какви приятели имаш, какво гледаш по телевизията, какви неща следиш в Интернет, какви коментари правиш в социалните медии. И ние събираме и съпоставяме всичката тази информация, след което имаме тези различни психиатри, които я анализират и излизат с окончателен психологичен профил, който казва … Това е профил, който един оперативен работник може да погледне и да каже: „Това лице най-вероятно ще има такова поведение при такъв сценарий. Или ако искам това лице да има такова поведение, то този сценарий най-вероятно ще предизвика такава негова реакция.”

ДУ: Няколко пъти съм бил съдебен заседател и тези адвокати в крайна сметка задават на всеки определени въпроси. След това се опитват да подберат съдебни заседатели, като очевидно търсят хора, които отговарят на определени техни изисквания.

КГ: Те ви изготвят (психологични) профили.

ДУ: Да. Тогава какво е това … Има ли определен документ?

КГ: Да, ако го отпечаташ.

ДУ: Значи има писмен документ?

КГ: Правилно, има отпечатан документ. Зависи какъв тип информация сме могли да … Ако сме се добрали до твоето медицинско досие, ще разполагаме с информация за лекарствата, които вземаш. Понякога, ако искаме тайно да се намесим и подменим лекарствата ти, тази информация може да ни бъде полезна. Ние искаме да знаем абсолютно всичко за теб. Това може да бъде и информация от здравната ти застраховка, която би трябвало да е конфиденциална – всичко, за което можеш да си помислиш.

ДУ: Едно от нещата, които съм чувал през годините, а аз съм се занимавал с тези неща дълго време, когато тайни агенти установяват контакт с някого, което преди се случваше много по-често, отколкото сега, и когато искат да те сплашат, те ще ти кажат неща за самия теб, които ще ти е трудно да си представиш откъде притежават.

КГ: Точно така.

ДУ: И това им дава голямо предимство. Така че те ще използват всякакъв вид разузнаване и ще искат да знаят всички тези интимни подробности относно теб. Нещо като анализ на уязвимостта. Може би съществува тактическа стратегия за подход към слабостите на дадено лице. Ако натиснеш това „копче”, човекът ще свали гарда си. Ако натиснеш друго копче, можеш да му вземеш всичките пари. Ако натиснеш това копче, социалните му контакти ще се разпаднат. Ако натиснеш това копче, семейството му ще се обърне срещу него. Ако натиснеш това копче, той ще отиде да пазарува на това място и ти ще можеш да се добереш до колата му, докато пазарува в МОЛ-а.

КГ: Нещо много близко до това.

ДУ: Уха! Какъв е тонът на тези документи? Саркастичен и подигравателен, или много клиничен и научно издържан?

КГ: Клиничен, научен, прозаичен.

ДУ: О кей. Тогава нека отидем към същността на това, за което исках да разговаряме в този епизод. Хората присъстват онлайн в дискусионни форуми и ние виждаме това да се случва вече доста време. Аз за първи път започнах да се включвам онлайн с един 14.4 килобайта в секунда модем и даже не си давах сметка, че той може да достигне една толкова висока за времето си скорост.

КГ: Спомням си това време.

ДУ: И едно от първите неща, които направих, бе, да се включа в дискусионния форум на Ричард Хогланд (Richard C. Hoagland) на адрес EnterpriseMission.com. И аз си казвам: „Ето че този човек излага тези невероятни неща и на Марс съществува този паметник, който изглежда като лице, и очевидно е нещо изкуствено, с намиращи се наблизо пирамиди и петстенна пирамида долу в дъното. Това се вижда ясно на тези снимки на НАСА.

И ето че всички тези геометрични съвпадения отвеждат към една нова физика на един тетраедър вътре в една сфера. И ето това голямо червено петно на Юпитер, и ето къде се намират Хаваите на Земята, и т.н., и т.н. Уха!

След това започвам да чета тези коментари и се чудя защо тези хора са толкова разгневени и агресивни. И през годините започнах да забелязвам, че когато се появят тези неприятни скептици, те никога не признават някакъв твой положителен момент. Те никога не променят мнението си. Те непрекъснато само атакуват. Всеки разумен, нормален човек ще признае, ако имаш право в нещо: „Да, да, това е вярно. Може би трябва да погледна на това нещо от друг ъгъл.” Тези хора обаче са като малки фундаменталисти и единственото, което правят, е да грачат и грачат като гарвани и никога не променят мнението си.

КГ: Да.

ДУ: Когато човек срещне такива хора онлайн, искаш да кажеш, че те всъщност са платени?

КГ: Не всички. Имам предвид, че съществува феноменът на анонимността, на изживяване на властова позиция. Хората се чувстват властни в анонимността си в Интернет. Особено ако се чувстват безсилни да се противопоставят на определени хора в действителния живот, те свръх компенсират с помощта на анонимността си в Интернет. Има хора, които са нарцисисти и социопати, които просто обичат да участват в дебати, където аргументите се въртят в кръг.

ДУ: Точно така.

КГ: Така че имаме и това, но аз съм абсолютно сигурен и в другото, тъй като съм помагал при изграждането на един правителствен център, в който работят правителствени тролове.

ДУ: Ти си помагал при изграждането му?

КГ: Да, като компютърен специалист аз изградих един виртуален център, където всяка станция разполагаше с шест монитора … симулиращи шест различни компютъра с различни IP адреси, свързани с различни сървъри в различни краища на света. И така ти можеш да седиш в една такава станция и да симулираш компютри, вързани със сървъри по целия свят. Все едно, че това са различни хора, намиращи се на различни места по света. И ти можеш да имитираш различни личности с различни персонални истории (създадени онлайн), свързани с различни социални медии … много сложно и внимателно изградени различни персонажи.  

Това са оперативни работници, които обикновено наричаме „личностни метаморфни типове”. Специално подбрани социопати, наистина добри лъжци, подходящи за тази работа. И така, те седят на тези работни станции. Някои просто търсят информация. Други получават определени задачи да се внедрят в дадени интернет форуми, обикновено свързани с някаква езотерична тема, да се идентифицират като трима или четирима различни потребители и да започнат да предизвикват голямо объркване, особено ако видят тема, която заслужава специално внимание и която не желаят да бъде нормално разисквана. При това, действайки като няколко различни лица, те обикновено започват да спорят сами със себе си, докато за всички останали това са напълно различни лица, намиращи се в различни точки на света.

ДУ: Има например хора, които се появяват в моя сайт, и обикновено го правят по няколко наведнъж, и започнат да правят всички тези антисемитски  коментари. И ако аз позволя всичко това да продължи, някой може да каже: „Ето че Дейвид публикува антисемитско съдържание в своя сайт.”

КГ: Аз изтривам моментално такива неща от своя сайт.

ДУ: Да. Как действат такива атаки? Мисля, че за много хора е много трудно да разберат, че тук не става дума за свободен, открит дебат. Дали те се опитват да накарат хората да се съмняват в цялата информация? Дали това е по същество целта им? Да убедят всички останали, че информацията не е достоверна?

КГ: Те ще подадат дезинформация, за да размътят водата и накарат участниците във форума да мислят, че става дума за противоречиви неща. Или ще подадат напълно противоречаща на основния материал дезинформация, или просто ще … те ще седят и ще примамват хората в спорове, които се въртят в кръг, при което другите участници във форума ще се разочароват и ще го напуснат. Има множество различни тактики и сценарии, които биват използвани за манипулиране и игра с умовете на хората.

И те отиват даже дотам … Ако има определени хора, които са убедени поддръжници на дадена теза, която не им се харесва, те ще започнат да ги тормозят, ще ги преследват онлайн, даже може да се съюзяват с реални хора и да ги манипулират да създават проблеми на определено набелязано лице. Също така ще манипулират други хора, които мислят по подобен начин.

Така че те не манипулират само тези, с които не са съгласни. Те ще открият други скептици, ще ги провокират с дезинформация и ще ги накарат да си кажат: „О, о кей, знаех си аз.” И тези подлъгани хора ще започнат на свой ред да разпространяват дезинформацията. Виждал съм много такива случаи с блогъри, които може да имат добри намерения, но просто имат определена гледна точка, след което получават определена информация, която не проверяват, и я предават нататък по веригата.

В днешно време всеки може да си отвори блог, да си публикува книга или да открие предаване в YouTube. Така че много от тези хора могат също да бъдат компрометирани.

ДУ: По-полезно ли е за престъпните групировки, ако някой изпадне в силно възбудено емоционално състояние, сравнено с едно спокойно и рационално състояние?

КГ: Да. Тяхната цел е да те изкарат от равновесие. Ако ти си спокоен, хладнокръвен и водиш разумна дискусия, те ще се опитат да те въвлекат в логически затворен аргумент, докато те предизвикат и се откажеш или предадеш. И тогава те могат да кажат: „Виждате ли какво представлява този човек?”

ДУ: Да, те могат да съсипят кариерата ти с един постинг.

КГ: Точно така.

ДУ: По-малко от 140 знака могат просто да разсипят някого.

КГ: Правилно. Могат да съсипят репутацията ти.

ДУ: И винаги остава дигитален отпечатък от всичко, което кажеш онлайн, особено ако например си заслепен от гняв.

КГ: Точно така. Тези хора са много хитри. Много от тях ще установят близък контакт с теб и ще се държат съвсем приятелски, ще ти станат много симпатични и след това изведнъж  – пуффф, ще се обърнат срещу теб и ще публикуват информация, която си споделил с тях. 

ДУ: Могат да погъделичкат егото ти и да те накарат за известно време да се почувстваш наистина важен.

КГ: Точно така. Трябва много да внимаваш с такива хора, които ти казват, че си много специален, колко е важно това, което правиш, и подобни неща. Това звучи приятно, но трябва да внимаваш.

ДУ: В самото начало на моята кариера забелязах, че имаше някои хора, които  ми пишеха най-сложни и хвалебствени и-мейли. Ако им отговорех, много скоро те се обръщаха срещу мен и се превръщаха от много положителни в изключително гневни, разстроени и отрицателно настроени.

КГ: Шокиран съм от броя на хората, които мислех за приятелски настроени, които се обърнаха срещу мен, защото не съм отговорил на писмата им по скайп. Бивах зает, не отговарях на писмата им по скайп в продължение на няколко седмици и след това – пуф.

ДУ: Точно така.

КГ: При някои хора това се дължи просто на техния характер, но информационните центрове, които организирахме, имаха категорично за цел да набелязват хора, които разпространяват определена информация, да откриват местонахождението им и да ги докладват нагоре по веригата, за да могат да бъдат предприети действия срещу тях.

ДУ: Нека напомним на хората, че Глен Грийнуолд*), след като напусна в-к Гардиън, направи свой собствен уебсайт, наречен „The Intercept” **) Има много сложна серия от документи на Сноудън, която Глен публикува на този сайт, които документират как става това проследяване, и показва процедурни схеми и планове за това как тези агенти провеждат своите атаки, кой какво трябва да казва. В документите на Сноудън имаше даже примери, например една чайка, която е заснета в бърз полет, при което образът е размазан и изглежда подобно на летяща чиния. Тази снимка е там без коментар, но изглежда много ясно, ако свържеш две и две, че форумите, свързани с НЛО, са били едни от тези, набелязани за проникване.

*) Glenn Greenwald – известен американски юрист, журналист и писател. – Бел. прев.

**) Производно съществително от глагола „intercept” = засичам (местонахождението или движението на) нещо. – Бел. прев.

КГ: О, да. Езотеричните НЛО форуми, както политически ориентираните форуми и тези на различни неправителствени организации, бяха техни основни мишени.

ДУ: Хората може би си спомнят, че точно преди появяването на документите на Сноудън, няколко дни преди това, членовете на Чаеното парти*) започнаха да получават покани за данъчна ревизия много по-често от всички останали. Дали това е можело да бъде също организирано по този начин? Възможно ли е да започнат да те преследват чрез различни институции, в това число чрез данъчните, застрахователните агенции, а може би и чрез работата ти?

*) Tea Party – американско политическо движение, настроено критично спрямо правителството, наименовано по известното в историята Бостънско чаено парти (1773 г.). – Бел. прев.

КГ: След като веднъж си бил докладван нагоре по веригата и си вкаран в определен брой списъци, тогава си готова мишена за нападение по най-различни начини. Ако гледат на теб като на заплаха и си влязъл в един от тези специални правителствени списъци, в които нашите имена без съмнение фигурират, както и имената на много хора, които следят тази информация, особено ако са гласовити, такива неща могат да се случват.

ДУ: Когато за първи път се опитах да отворя банкова сметка на името на моя уебсайт като компания, казаха ми, че трябва да се регистрирам като дружество с ограничена отговорност, за да ме облагат с данъци.

КГ: Да, и при мен бе същото.

ДУ: Това се случи в банката, където правят справка, преди да ти отворят сметка, една обикновена сметка, нищо особено. И жената, която се мислеше за много умна, написа в Гугъл „Дейвид Уилкок” и първото нещо, което се появи, бе запис със заглавие „Дейвид Уилкок измамник”. „Е, значи той трябва да е мошеник.” След това аз се върнах в банката и им казах: „Давате ли си сметка, че съм написал два бест селъра, които са в списъка на Ню Йорк Таймс и водя най-популярното предаване в Хистори ченъл (History Channel)?” О-ох! Казах им също: „Вижте какво, кажете на тази дама, че всеки в моята област … това е, което се случва. Има много хора, които не харесват информация, която кара останалите хора да задават много въпроси.” И просто се отказах. Така че тези неща са нещо реално. Хората трябва да са наясно. А ти бе просто ангажиран с тази работа като временен консултант, или трябваше да се занимаваш през по-дълъг период от време?

КГ: Аз бях привлечен, за да изградя виртуалната среда, да помогна на работещите в отделните компютърни станции да се оправят във виртуалните среди, изградени от мен и от някои други хора. След това отидох на друга работа. 

ДУ: Значи оперативният работник разполага с шест монитора, вероятно три отгоре и три отдолу?

КГ: Точно така.

ДУ: И след това, с помощта на тази програма, всеки екран е една виртуална машина в някоя различна част на света, така че според Ай пи адреса тези хора живеят на различни места?

КГ: Точно така.

ДУ: И след това оперативните работници действат едновременно на тези шест монитора, за да  водят полемика между тези шест измислени персонажа, т.е. със себе си?

КГ: Понякога, да. Те седят и спорят сами със себе си – с помощта на тези алтернативни его личности, или присъстват в различни форуми по едно и също време, създавайки проблеми, очаквайки хората да отговорят. Ще кажат едно нещо тук, ще разбутат нещата другаде, ще отидат на трето място, за да видят какво се случва … ей такива неща.  

ДУ: Това вероятно ще смути и ядоса някои хора, ще ги накара да се откажат. Какво може да се направи в такъв случай? Например да разпространим предупреждението сред хората, да потвърдим това, което гласят документите на Сноудън в “The Intercept” сайта на Глен Гриинуолд? Е ли това част от процеса? Също така, какъв е най-добрият начин на поведение, ако мислиш, че някой прави това онлайн? Трябва ли да спориш с него? Трябва ли да се опиташ да го разобличиш?

КГ: Да бъдеш наясно, че това се случва, е първата стъпка. Втората стъпка – и аз самият съм бил виновен … понякога е трудно да не влезеш в спор … трябва да не им обърнеш внимание. Претендирай, че не си видял какво са казали. Това ги влудява. Само не влизай в аргументи, които водят в затворен кръг. Ако разговаряш с някого и изглежда, че той започне да повтаря едно и също нещо, просто го забрави.

ДУ: Какво намират те в човешката психика, което ни кара да … Можем да получим 100 положителни коментара, но ще реагираме и ще се фокусираме върху единствения отрицателен. Или ще видим 100 положителни коментара в даден форум и един коментар на хейтър, който ще решим да атакуваме. Каква е тази наша слабост и как можем да се излекуваме от нея, за да не се ангажираме с тези конфликти?

КГ: Част от човешката природа е винаги да се фокусираме върху отрицателното. Също така обаче това ни връща към личностните профили и към това, че те знаят твоите слаби места. Ако са открили, че не харесваш … ако те смущава факта, че брадата ти изглежда по определен начин, те ще се фокусират върху нея, или нещо подобно.

ДУ: Мислиш ли, че хората трябва да отделят повече време, за да култивират реални приятелства в реалния свят?

КГ: Да.

ДУ: Защото през последните 20 години никога не съм срещал човек, който в личен разговор да демонстрира толкова голямо неуважение … Ако изчета всички коментари и и-мейли, които получавам в един ден, вероятно ще открия 10 или 20 от този вид.

КГ: В личен план никой не се държи така, както в интернет. Даже и когато някой каже: „Аз съм винаги толкова груб. Не ми пука.” Може би това важи за някои хора, но в повечето случаи даже някоя мила възрастна госпожа, когато е защитена от анонимността в Интернет и има възможността да каже каквото си поиска, тя ще изстреля разни неща тук и там. Силата на анонимността в Интернет и възможността да коментираш нещо, което не би направил в лицето на някого … това не е най-добрият начин да се отнасяш с хората.

Познавал съм много хора, които са срещнали своите партньори в тези сайтове за устройване на срещи. Не се обявявам срещу такива сайтове, но интернет форумите са силно, силно, силно компрометирани както от болни хора, така и от платени правителствени тролове. Така че аз вече даже не влизам в тях. Те са изключително компрометирани.

ДУ: Ако някой наистина желае да разпространи истината и има усещането, че някои хора не се вслушват в истината, какви положителни неща могат да направят хората, за да разпространят своето послание? Те трябва ли да воюват с някого, ако той не разбира какво му казват? Трябва ли да се опитат малко, след което да отстъпят назад? Кои са някои от положителните начини за борба с това влияние и за огласяване на истината?

КГ: Разговаряй с тези, които са готови да слушат. Не се опитвай да убеждаваш неверника, така че отиди при тези, които изглеждат заинтересовани и желаят да научат повече. Не си губи времето с този, който иска само да спори с теб. Това е време, хвърлено на вятъра.

ДУ: Мисля, че това е удачен момент за завършване на този епизод. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Ще се видим следващия път и ви благодаря за участието.