(с) Превод АТИ, 2016 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок. Тук сме двамата с Кори Гууд. Кори, добре дошъл в предаването.

Кори Гууд: Благодаря ти.

ДУ: Какво е следващото, което се случва с нашата голяма история?

КГ: Най-сетне аз съм на път да повторя моето пътуване до Венера – това, на което ходих преди, но не успях да завърша, защото се появи някакъв конфликт с маршрута на една друга група, която посещаваше Венера.

ДУ: Също така, изглежда че там имаше някаква конфронтация, нали така? Ставаше дума за тези кораби, които са обикаляли в орбита около Венера, и аз получих усещането, че те не са искали да се приближавате и това е било нещо подобно на военен сблъсък.

КГ: Да, имаше един кораб, който блокираше пътя ни, но предполагам, че те имаха някаква комуникация с Каарии. Тя седеше мълчаливо, след което ми каза, че трябва да се върнем.

ДУ: В своята публикация (Последна оперативна информация от Кори Гууд – Част 2, 23-ти август, 2016) ти казваш, че са ти казали да се подготвиш за това пътуване, но само толкова.

КГ: Точно така.

ДУ: И как се приготвяше?

КГ: Стараех се да медитирам възможно най-добре и да приема подходящо състояние на ума си, защото не желаех да бъда отхвърлен като Гонзалес.

ДУ: Каарии даде ли ти конкретни инструкции как да се подготвиш за това пътуване?

КГ: Не. Тя ми каза само да се подготвя и че това пътуване предстои.

ДУ: Ти знаеше, че Гонзалес е бил отхвърлен и какво му е казал Стража, като обяснение за това?

КГ: Че му липсва смирение.

ДУ: Липсвало му смирение?

КГ: (Кима утвърдително.)

ДУ: Кога всъщност получи възможност да посетиш Венера? Кога се случи това?

КГ: Около седмица по-късно. Лежах в леглото си и видях един проблясък на светлина, точно както първия път, когато бях транспортиран до владенията на Аншар. И след като погледът ми се изясни, вече стоях до Каарии и двама други от Аншар в нещо като фоайе, което водеше към мястото в хангара, където съхраняваха своя кораб.

ДУ: Значи в този момент си се намирал все още във Вътрешната Земя.

КГ: Да.

ДУ: О кей.

КГ: И те ме отведоха в един от космическите автобуси на Аншар – този, който бе със сините седалки, и над нас се отвори една въртяща се светлина. Ние преминахме право през нея. И след като излязохме от нея, се озовахме над океана и под нас имаше друга въртяща се светлина.

ДУ: Интересно.

КГ: Корабът не се насочи нагоре. Все още бе нещо като успореден на земята. След това се изстреля направо нагоре в космоса през тази област, през тази част, която те са освободили за излизане и влизане през атмосферата.

ДУ: Хм.

КГ: И след това всичко премина гладко. Нямахме проблеми, както предишния път.

ДУ: С други думи, никой не стреля по вас. Ха, ха, ха.

КГ: Точно така. Това обаче се случваше по време на конфликта, който се разиграваше при Южния полюс.

ДУ: Разбирам.

КГ: И този път корабът ни отведе до Венера. Пътуването продължи около 10 минути – много по-бързо от предишния път.

ДУ: Хм.

КГ: Спряхме почти на същото място, където бяхме спрели и преди, и изчакахме малко, докато Каари седеше и като че ли правеше нещо наум. След това тя каза: „О кей, всичко е чисто. Готов ли си?”

Отговорих й: „Да, почти толкова, колкото мога да бъда.”

ДУ: По това време имаше ли други кораби в атмосферата?

КГ: Не. Единственото нещо, което показваше технологията на Аншар, изглеждаше като астероид и някакви отломки далече в атмосферата на Венера, задържани от гравитационното й поле.

ДУ: Интересно. О кей.

КГ: И така, след като показах, че съм готов, ние потеглихме към Венера със супер висока скорост, пронизвайки плътните облаци. Едва забелязах техния жълтеникав цвят, тъй като преминахме през тях толкова бързо.

След това спряхме на около 350 м. над повърхността и аз се огледах наоколо, и видях този терен, който бе ерозирал от много вятър и дъжд, подобен на това, което може да се види на Земята. Изглеждаше, че е имало високи планини, които са ерозирали, и те изглеждаха почти като човешки фигури. Като че ли бяха изваяни от интелигентна ръка.

И аз забелязах всичко това, когато изведнъж подът и таванът станаха прозрачни, точно както бе станало по време на разузнавателния ни полет в Антарктика.

ДУ: Разбирам.

КГ: И аз погледнах надолу, можах да видя една голяма, гигантска сграда, която се намираше в един кратер.

ДУ: Хм.

КГ: Ние бяхме достатъчно близо, за да видя една линия, която я пресичаше. Тя бе във формата на буквата Н и по средата й имаше линия, която я разделяше на две сгради.

ДУ: Хм.

КГ: И докато седяхме там, можех да видя на дъното един отблясък. След като той се появи, ние се спуснахме надолу с голяма скорост.

ДУ: Чувстваше ли ускорението?

КГ: Не. Не можах да почувствам инерцията, но умът ми, струва ми се, ми правеше номера, защото изпитах познатото чувство в стомаха си.

ДУ: Хм.

КГ: Не чувствах обаче никаква инерция. И ние спряхме на дъното, и самите размери на тези две сгради бяха … Те не бяха свързани. Няма нещо, с което бих могъл да ги сравня.

ДУ: Значи тези сгради са били колосални по размери?

КГ: Да, по-големи от всичко … Няма нещо правено от човека, с което да мога да ги сравня.

ДУ: Искаш да кажеш, че са били високи много мили?

КГ: Много мили.

ДУ: Наистина?

КГ: Това бе нещо ОГРОМНО!

ДУ: Имаха ли някакъв релеф? Изглеждаше ли да са направени от нещо?

КГ: Гладки.

ДУ: Значи гладки с остри ръбове.

КГ: Да, точно така.

ДУ: Колко завършена изглеждаше формата им? Изглеждаше ли наранена и износена?

КГ: Да, изглеждаше древна.

ДУ: О кей. Уха!

КГ: И износена от времето. Ние се изстреляхме на дъното, където бях видял проблясването и когато погледнах нагоре, едва можех да видя върха на сградата.

ДУ: Уха!

КГ: Тя бе огромна. Ние прелетяхме навътре в тази каверна до дъното й и се приземихме на мястото, докъдето Гонзалес бе стигнал преди това. Това бе нещо като не много голяма изкуствена пещера. Стените й блестяха, като че ли бяха от нещо подобно на кристал.

ДУ: Хм.

КГ: И имаше две неща подобни на обелиски от двете страни на … О кей, там имаше една врата, една огромна врата, която водеше към по-голямата част на каверната. Там бе корабът на Аншар и от двете страни на входа имаше по един обелиск, но обелиските не бяха съвсем близко до входа.

Върху тях се виждаха някакви правоъгълни фигури и по форма приличаха на тотеми, като в горната си част се смаляваха.

ДУ: О кей, разбирам.

КГ: И след като се огледах и забелязах това, погледнах през вратата и можах да видя малка част от някаква структура, в която щяхме да отидем. Тя изглеждаше изработена от затъмнено стъкло.

ДУ: Обелиските също ли изглеждаха направени от стъкло?

КГ: Камък.

ДУ: Камък. О кей.

КГ: Те също така изглеждаха по-нови. Те наистина не изглеждаха стари, но може би защото бяха защитени.

ДУ: Фигурите върху обелиските бяха издълбани или изпъкнали навън?

КГ: Бяха издълбани.

ДУ: О кей. 

КГ: И тогава – буум! – без всякакво предупреждение се появява това високо 5 метра същество.

И то бе облечено в дрехи, които изглеждаха като лъскава, бяла пластмаса.

ДУ: Уха!

КГ: Да. И най-интересното бе, че той имаше черни очи, но носът му … Върхът на носа му бе някак обърнат нагоре. Като че ли част от носа му бе насочена надолу, след което върхът му бе насочен нагоре. Изглеждаше много странно.

ДУ: Когато казваш „черни очи“, имаше ли бяло на очите си, или целите бяха черни? Ирисът му  беше ли черен?

КГ: Ирисът?

ДУ: Черен.

КГ: Точно така.

ДУ: Значи е имал много необикновен нос.

КГ: Точно така. Изсечени скули, ясно очертани прави линии на бузите, бяла коса, или това, което можеше да мине за коса.

Когато се появи, бях малко шокиран. Той не комуникираше. Само погледна към нас, след което с движение на главата си ни подкани да го последваме, обърна се и премина през входа.

ДУ: Имаше ли чувството, че това бе живо същество, или био-холограма, или нещо подобно?

КГ: Изглеждаше като някаква интелигентна холограма.

ДУ: О кей. Значи той обърна глава и ви поведе накъде?

КГ: Към по-голямата каверна, където се намираше тази структура, от която бях видял само една малка част.

ДУ: И когато вече видя цялата структура, тя как изглеждаше?

КГ: Когато се приближих, тя започна да свети. Бе подобна на пирамида, само че основата й … стените в основата й бяха като арки. И всяка от тези арки бе висока около 75 метра, наистина висока.

ДУ: И ти каза, че е била като пирамида?

КГ: Да. Беше едновременно като пирамида и като кула. Подобна на Айфеловата кула, но оформена като пирамида.

ДУ: С по-стръмни страни, подобна на руските пирамиди.

КГ: Да. И беше висока повече от 250 метра.

ДУ: Уха!

КГ: И достигаше почти до върха на каверната.

ДУ: Доколко изглеждаше запазена? Изглеждаше ли много древна и повредена?

КГ: Беше чисто нова. Чисто нова.

ДУ: Чисто нова.

КГ: Да.

ДУ: И пространството, в което се намираше, имаше ли каменни стени?

КГ: Да. Това бе една гигантска каверна.

ДУ: Уха! О кей. Това трябва да е била една поразителна гледка. Искам да кажа, че очевидно не си бил виждал нищо подобно преди.

КГ: Можеш почти да паднеш по гръб. Приближаваш се, поглеждаш нагоре и можеш почти да паднеш по гръб.

ДУ: Уха.

КГ: И така, ние последвахме съществото, което Аншар наричат Стражата, към една от арките на пирамидата.

ДУ: О кей.

КГ: Ние тръгнахме след него, след което се обърнахме и погледнахме към стената на пирамидата в един от нейните ъгли. Там имаше един голям символ, който Гонзалес бе описал. Изглеждаше като обърната обратно буква Е и отдолу имаше една плоска дъга.

Имаше и други символи на останалите три ъгъла, които не можах да разпозная.

И изведнъж потъмненото стъкло се избистри и започнаха да се появяват всички тези различни видове символи, след което започнаха да се движат. Движеха се наляво и надясно във всички посоки. Просто се движеха навсякъде. И пулсираха във всички цветове на спектъра.
ДУ: Уха!

КГ: Също така чувах и тонове – различни тонове от цялата октава.

Погледнах към Каарии, която посочи нагоре с малкия си тънък пръст, и каза: „Гледай.”

ДУ: Все едно, че си четял нечия чужда кореспонденция. Ха, ха.

КГ: О, аз нямах представа какво се случва. Просто наблюдавах как всичко това се случва и започнах да й задавам въпроси, а тя само повтаряше: „Само наблюдавай. Внимавай!”

ДУ: Хм.

КГ: И така, аз наблюдавах внимателно, но по това време Стражата започна да комуникира с мен и усещането ми бе по-силно от това при инцидента с Белия Драко, което ме бе завладяло по много агресивен начин.
Усещах тази комуникация едновременно по цялото си тяло.

ДУ: Уха!

КГ: И той просто ме попита: „Би ли искал да знаеш кой си бил, кой си и кой ще бъдеш?” Същият въпрос, който ми бе зададен преди.

ДУ: Ха, ха, ха. Същият въпрос, който ти каза, че е бил зададен на Гонзалес и той е казал „да”.

КГ: Точно така. Е, аз се почувствах принуден … Аз казах „не”. Тогава долових движение с крайчеца на окото си и видях как Каарии бе скръстила ръце, с насочен надолу поглед и широка усмивка на лицето си. Тя не бе изненадана.

ДУ: Защо си почувствал толкова настоятелно, че не трябва да отговориш с „да” на този въпрос?

КГ: Получих това усещане, когато ми бе обяснено, че ще променя природата на всички мои персонални контакти. Аз просто … помислих за децата си и за семейството си.

ДУ: Тогава, ако получиш този вид информация, ако си върнеш всички тези спомени, защо това би било заплаха за твоето семейство или за децата ти?

КГ: Не зная. Просто това бе усещането ми.

ДУ: Може би ти си малко разтревожен относно нещо, което би могло да промени това, което си по един фундаментален начин.

КГ: Или много дълбоко в себе си аз зная нещо, което не зная съзнателно.

ДУ: О кей. Нека сега да поговорим за това, което се случва, след като ти казваш „не”.

КГ: Съществата изчезват, както и всички символи също. Единствените символи, които остават, са тези, които описах преди.

ДУ: Което е обърнатата буква Е с тази дъга отдолу?

КГ: Правилно. И докато символите прелитаха нагоре и надолу, един от въпросите, които зададох на Каарии, бе: „Това математика ли е?”

И преди тя да ми каже да се обърна и да продължа да гледам, тя промълви: „Това е математическият език на древните.”

ДУ: Хм.

КГ: И тогава всичко свърши. Съществото изчезна, без да пророни дума, след което структурата отново стана непрозрачна.

Тръгнах по обратния път и запитах Каарии: „Какво бе това, което току-що се случи?” Наум си задавах същия въпрос.

Аз очаквах някаква голяма обиколка на руините, оставени от Древната раса основатели и бях разочарован. Тя ми отговори, че информацията ми е била предадена и е била получена от мен.

ДУ: Може би това, което си видял, е било подобно на това да вдигнеш слушалката на някой от старите телефони и да чуеш „еееееее”. Това, което си видял, може би не е било крайното решение, а просто някакъв код или нещо подобно.

КГ: Каквото и да ми е било предадено, усещах като че ли някакъв гигантски компресиран файл е бил разтоварен на твърдия ми диск и можех да почувствам как той заема там своето голямо място, но не разполагах с паролата и нямах достъп до информацията.

И аз й казах: „Не виждам смисъл в това. Защо ще притежавам такава информация, без да имам достъп до нея?”

Тя ми отговори: „Ти ще видиш смисъла й в близко бъдеще.”

ДУ: Мислиш ли, че може би някои от отговорите на този въпрос, се съдържат там – относно това кой си бил, кой си и кой ще бъдеш?

КГ: Усещането ми бе, че ако бях отговорил с „да” на този въпрос, вероятно щях да имам достъп до тази информация.

ДУ: О кей.

КГ: И така, ние се запътихме обратно към кораба на Аншар. Двамата пилоти бяха вече по местата си в кораба. Преди това те бяха дошли заедно с нас до входа на каверната, където ни бяха изчакали.

ДУ: Те носиха ли същите церемониални дрехи както първия път?

КГ: Не. Те носеха сини комбинезони.

ДУ: О кей.

КГ: Тя каза, че ще тръгнем към станцията на Сатурн.

ДУ: Разбирам.

КГ: Така че ние стигнахме до кораба на Аншар и излетяхме с висока скорост по същия път, по който бяхме пристигнали. След няколко мига спряхме и аз видях Сатурн, който бе с размерите на един сребърен долар.

Можах да видя нещо като бели точки около него. Не можах да разбера какво представляват. Вероятно бяха луни или нещо подобно.

ДУ: О кей.

КГ: И така, ние престояхме там за момент, след което се отправихме към една от тези времево-пространствени аномалии, каквито имаше при Юпитер, когато пътувахме за събранията на Супер федерацията, когато трябваше да преминем и в двете посоки от едно и също място. И така, ние влизаме в тази времева сфера и отново всички звезди и всичко останало изчезва. Пълна тъмнина. Всичко, което можех да видя, бе станцията, която изглеждаше толкова голяма. (Кори показва с пръсти около 15 см.) Тя бе заоблена от тази страна и имаше едно удължение и нещо такова на другия край, и в удължената част можеха да акостират всички кораби на Супер федерацията. След това всички отиваха пеша в по-голямата част, където се провеждаха събранията.

В момента там нямаше никакви кораби. Изглеждаше напълно безлюдно.

ДУ: Колко наподобяваше мястото, където Супер федерацията провеждаше събранията си?

КГ: Точно копие.

ДУ: Наистина?

КГ: Беше абсолютно копие.

ДУ: Но там нямаше никого.

КГ: Нямаше никого.

ДУ: Вашият кораб можеше ли да провери дали има следи от живот, или нещо подобно?

КГ: Да. Там нямаше никого.

ДУ: О кей.

И така, ние се скачихме и слязохме, след което тръгнахме по коридорите. Наистина високи тавани, донякъде тесни коридори, но високи тавани, защото много от съществата които използваха тези съоръжения, бяха с размери различни от нашите.

ДУ: Ясно.

КГ: Преминахме през един дълъг коридор и стигнахме в едно преддверие, точно копие на голямото декоративно преддверие в другата станция. И там нямаше никого. Никога не бях виждал едно от тези места напълно пусто.

ДУ: Интересно.

КГ: Влязохме в основната зала и там нямаше никакви столове, както и обособените като подкова пространства за сядане. Просто един гол под.

ДУ: Хм.

КГ: И щом влязохме там, ето че се появи Стражът.

ДУ: Същият като преди?

КГ: Изглеждаше абсолютно същия.

ДУ: Уха!

КГ: И без да каже дума, той установи контакт с ума ми и моментално започна да ми показва всички тези сцени. Все едно, че виждах филмови клипове. Някои от тях обаче траеха по-малко от секунда, докато други продължаваха четири или пет секунди. Бяха просто „пффффф-пфффф-пфффф” … прелетяваха пред очите ми една след друга.

ДУ: Сцени на какво точно?

КГ: Ами видях моя живот и започнах да виждам спомени от най-ранните години на детството си.

ДУ: И всичко започна от настоящия ти момент и се върна назад във времето?

КГ: Да. Да. И аз видях това малко … видях баща си в този стар син люлеещ се стол, в който той седеше, когато бях дете. Това е една от сцените, която остана в съзнанието ми. Но всичко преминаваше толкова бързо.

ДУ: Тези събития изглеждаха ли да имат някакво емоционално значение за теб?  Бяха ли значими по някакъв начин?

КГ: Не.

ДУ: Просто проблясъци.

КГ: Да. И просто, как да ти кажа, премигваха. И аз успявах да уловя една или две сцени тук и там. Бяха много неопределени, но в същото време познати.

След това започнах да виждам спомени, които не бяха мои – сцени от минали времена.

ДУ: Забеляза ли нещо, което да прилича на средновековни постройки, или нещо подобно?

КГ: Не. Това бяха вътрешни помещения. Сцени от жилища и хора в тях, но в много бързи проблясъци. Не бе нещо, на което можеш да спреш погледа си и да го разгледаш в детайли.

ДУ: Хм.

КГ: След като тези сцени преминаха, започнах да виждам тези диви космически сцени в пространството с тези огромни физически, осезаеми сфери, които изглеждаха страшно големи, с размерите на една луна. Те изстрелваха електрически мълнии и разрушаваха големи кораби, които пристигаха в Слънчевата система. Разрушаваха други гигантски сфери, които пристигаха и изглеждаха технологични на вид. 

Това бяха стотици такива сцени, които преминаваха през съзнанието ми.

ДУ: О кей. Нека спрем за секунда. Във втория епизод от серията Дълбокият космос тук, в телевизия Гая, става дума за мистерии в Слънчевата система, и за Лапетус (луна на Сатурн), която има този много голям хребет. Тя има странни геометрични особености, като че ли някой я е построил като някаква оръжейна платформа.

Нещо подобно ли виждаше там?

КГ: Да, но всичко се случваше толкова бързо, че не можех да забележа малките детайли.

ДУ: Значи тези луни бяха оръжия?

КГ: Правилно.

ДУ: Уха!

КГ: И след това …

ДУ: И казваш, че си видял много, много сцени наподобяващи опити за нашествия?

КГ: Да, точно така.

ДУ: Луните стреляха ли по обекти, които също така бяха луни?

КГ: Не, те стреляха по гигантски сфери, които изглеждаха като технологични съоръжения, като кораби.

ДУ: Оу, о кей. Уха!

КГ: Но бяха наистина големи.

ДУ: Това е наистина впечатляващо.

КГ: Да, но бе силно смущаващо да видиш как действат. Чувствах силно безпокойство. Имах голямо сърцебиене. Докато всичко това се случваше, дишането ми ставаше все по-ускорено.

ДУ: Нека спрем за момент. Мисля, че това е един наистина важен елемент. Преди доста време ти ми каза, че Древната раса основатели очевидно са конструирали тези неща като защитна мрежа около целия местен звезден клъстер, така че никой да не може да прониква и да ни напада, нали така?

КГ: Точно така.

ДУ: И ти каза също така, че наблизо има един огромен портал, през който могат да бъдат достигнати други галактики и през който също така можем да бъдем нападнати. Значи всъщност ние сме силно уязвими, защото сме точно пред главния вход, който води към замъка.

КГ: Правилно. И точно това бе, което се случваше.

ДУ: Значи това е било отблъскването на всички тези нашествия от страна на тези интелигентни технологии в тези луни?

КГ: Точно така.

ДУ: Уха! Това е удивително.

КГ: Следващите две сцени, които се появиха, бяха … Те ме смутиха силно. Можах да вид Марс, който имаше облаци, океани и големи, предполагам, подобни на острови континенти, разположени тук и там. Изглеждаха зелени.

ДУ: Откъде знаеше, че това е Марс, след като е изглеждал като Земята?

КГ: Просто знаех.

ДУ: О кей.

КГ: И можах да видя Марс, след което една от тези сфери премина покрий него и изстреля електрически заряд, който образува една голяма празнина през цялата планета.

ДУ: Оу, уха!

КГ: И цялата вода се превръщаше в пара и имаше всякакви отломки, които излитаха от повърхността на Марс и се разпръскваха надалече от планетата.

Други отломки ставаха огненочервени и падаха обратно на планетата.

ДУ: Вероятно си видял как милиарди хора са умирали, нали?

КГ: Да. Усещането бе силно смущаващо.

ДУ: Господи!

КГ: И имаше една област … Мисля, че това бе мястото, където електрическите заряди преминаваха през атмосферата. Всичката тази пара излизаше от атмосферата и се превръщаше в леден прах в пространството. Просто бликаше навън.

ДУ: Преди в това предаване и в частни разговори ти изказа предположение, че е имало една Супер Земя, или ние знаем, че е имало една Супер Земя, благодарение на проекта Брилянтни камъчета, нали така?

Имало е една Супер Земя, която е била взривена, и вероятно, според думите на Гонзалес, това е станало с помощта на една от тези превърнати в оръжия луни. Имаше ли нещо, което да подсказва намеса на Супер Земята в това конкретно бедствие, което си видял?

КГ: По някаква причина Супер Земята не се появи в никоя от показаните ми сцени. Не видях Супер Земята. Не видях разрушаване на цяла планета.

Всичко изглеждаше фокусирано върху Марс, защото след като видях тази сцена, видях Марс отново, но този път планетата изглеждаше повече като … подобно на това, което изглежда сега. И видях тези проблясъци на повърхността й и след това тези наистина високи подобни на гъби облаци …

ДУ: О, човече!

КГ: С малки подобни на гъба топки на върха, заобиколени с големи пръстени.

ДУ: Имаш предвид пръстени от пушек?

КГ: Пръстени, които изглеждаха като … да, като пушек.

ДУ: О кей.

КГ: И тези големи овални, със сплескана овална форма кораби, които напускаха планетата във всички посоки. Някои от тях се отправяха към Земята, други към периферията на Слънчевата система.

В този момент сърцето ми биеше много силно. Започнах да дишам учестено и сцената изчезна. Стражът също изчезна.

Погледнах към Каарии, която ме наблюдаваше с известна загриженост. Тя ме попита дали имам нужда от малко почивка и дали съм добре.

ДУ: Дали тя е могла да види това, което си видял ти?

КГ: Не зная.

ДУ: В предишните си разговори гадаехме как е била разрушена Супер Земята и когато ти попита за това Гонзалес, неговото предположение бе, че тя е била поразена от една от тези въоръжени луни. Мислиш ли, че и Супер Земята, и Марс са били поразени от една въоръжена луна в една и съща война, и че тези две събития са станали едновременно? Защото в миналото оперативната ти информация е гласяла, че тези две събития са станали едновременно.

КГ: Това бе оперативната информация, която получих, но в този случай, както казах, Супер Земята напълно отсъстваше от сценария. Фокусът бе върху Марс.

ДУ: Значи е възможно Супер Земята да е била разрушена, но това да не се е отнасяло за Марс, както си помислихме.

КГ: Правилно.

ДУ: О кей. Ние наистина нямаме достатъчно информация, за да можем да кажем какво се е случило там.

КГ: Отсъстваше реален контекст, или последователност от събития. Бяха само тези проблясъци.

ДУ: О кей.

КГ: Така че бях доста смутен.

ДУ: О кей. Разбира се. Това е нормално.

КГ: Аз не съм емоционално привързан към Марс. По някаква причина обаче бях силно развълнуван от случващото се.

ДУ: Разбирам.

КГ: Беше много смущаващо. И след като Каарии ме попита дали се чувствам добре, ние се върнахме в кораба на Аншар. И аз не помня … едва си спомням как вървях към кораба. Наистина не си спомням обратния полет, защото просто седях там и мислех, и си представях видяното.

След това отново я попитах: „Какво бе всичко това? Каква бе целта му?”

Тя ми отговори: „Беше ти предадена една съкровищница на Древната раса основатели.”

Казах й: „Аз не мога да съхраня никаква част от това знание. Не мога да извлека никакви спомени от тази съкровищница. Каква е ползата, ако не мога да си спомня и разкажа нищо?”

Тя направи широката си усмивка и ми каза, че всичко ще добие повече смисъл в близко бъдеще.

ДУ: Ако се опитаме да свържем по някакъв начин отделните точки в тези случки, изглежда всичко се свежда до това, че ако не успеем да се справим всички заедно като планета, ние ще се унищожим отново.

Ти също така си видял същества с удължени черепи, чул си Гонзалес да говори за шоковото замразяване, за блоковете лед над земята. Сега виждаш тази катастрофа. Видял си, че Слънцето може да направи нещо, което наистина е в състояние да порази живота на Земята, освен ако следваме оптималната времева линия.

Така че защо мислиш, че са ти били показани всички тези предишни катастрофи?

КГ: Иска ми се да можех да ти кажа. Не притежавам никакъв контекст. Все едно, че получаваш определено количество информация, но не знаеш как точно да я оползотвориш.

ДУ: Мислиш ли, че това може да е нещо като предупредителен знак за нас сега? Мислиш ли, че тези видения са ти били дадени, за да ни посъветват какво се е случило и да ни кажат, че трябва да положим по-големи усилия това да не се случи отново?

КГ: Възможно е, но ако имах повече подробности, това щеше да ми помогне да предупредя хората.

ДУ: Е, тези същества често действат по тайнствен начин. Те не предлагат наготово всички отговори. На мен обаче определено ми изглежда, че в това има някакво предупреждение.

КГ: Да. Обаче на път за дома аз наистина не си спомних какво се случи. Не помня дали преминахме през синьото завихряне, за да се озовем в големия хангар. Бях просто … Аз бях там, вратата се отвори и ние се приготвихме да излезем.

И аз бях … Усещах се изцеден от енергията си, емоционално и психически изтощен. Трудно ми бе да вървя и вървях след Каарии.

И малко след това те ме изпратиха обратно в стаята ми – по същия начин, след едно проблясване. Бях все още с дрехите си. Бях изтощен. Качих се на леглото си, легнах и заспах.

И след това, когато се събудих, преди да отида при семейството си, аз седнах и дълго време премислих всичко, което се бе случило, и се опитах доколкото можах да възстановя информацията … Чувстваш, че имаш тук някаква информация, но нямаш достъп до нея. Като че ли имаш някакъв неврологичен проблем. Усещането ми бе странно.

ДУ: И въпреки това очевидно си бил получил тези главозамайващи сцени от своите минали животи.

КГ: Точно така.

ДУ: О кей.

КГ: И така свърши всичко. Оттогава насам имах още срещи с Каарии в „Конструкцията”. Те бяха предимно от личен характер, свързани с общуването ми с хората около мен и как това да става по най-добрия начин.

ДУ: Просто като бъдеш мил с всички?

КГ: Да.

ДУ: Ха, ха, ха. О кей. Е, това бе едно наистина удивително, главозамайващо пътуване. Тук мога да предложа само една лична забележка за това как съвпаденията между отделните неща ми вземат акъла.

Очевидно има някой, който иска наистина да сглобим цялата тази история и да я разберем.

КГ: Съгласен съм.

ДУ: Искам да ти благодаря, че продължаваш да извършваш всичко това. Зная, че то е било много трудно за теб и за семейството ти.

А на вас искам да благодаря за участието. Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок, заедно с Кори Гууд тук до мен. Ние оценяваме високо вашата подкрепа в общата ни борба за Пълно Разкритие.