(с) Превод АТИ, 2017 г.

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. Днес ще започнем със сегмент, в който Уилям Томпкинс проследява една много особена масонска връзка с всичко, за което говорим. Нека да хвърлим поглед.

*           *           *           *

МАСОНСКАТА ВРЪЗКА

Уилям Томпкинс: Ако вземем работата ми в тайния мозъчен тръст на Дъглас, единствените двама души, които бяха наясно с това, бяха вицепрезидентът по техническите въпроси и д-р Клемперер.

Когато провеждахме заседания по програмите с адмиралите от ВМС, или когато имахме срещи с други висши офицери, или когато обсъждахме дизайн въпроси със собствените си хора, защото в тази група имахме доста свои хора, често достигахме до задънена улица без възможен отговор.

Тогава аз предлагах свой отговор.

И вицепрезидентът по техническите въпроси неизменно казваше: „Бил, ти подхождаш към всеки въпрос все едно че въобще не си оттук.” 

Различни хора са ми казвали това стотици пъти.

Мога единствено да кажа, че баща ми бе масон от 33-та степен. Ясно ли е? Вуйчо ми Хардинг бе завеждащ болницата Санта Моника – много пари, голяма къща, харчеше всяко едно свое пени по разкопки в египетските пирамиди, в опити да разшифрова йероглифите. Това е, което той се опитваше да направи. Той има три дъщери, мои лели. Ние живяхме в тази къща почти цяла година. И какво имаше там? До огнището имаше един стол, широк почти метър и половина, дървен стол, целият покрит с йероглифи. И някои хора казваха, че това бил столът на Тутанкамон. Това може да не бе точно така, но да, той е принадлежал на някои от тези крале.

Не зная как го е измъкнал нелегално от Египет, но той бе изнесъл тайно доста неща оттам. И ги бе раздал на едни от най-изявените учени в САЩ.

И отново: какъв бе вуйчо Хардинг? Масон 33-та степен. Ясно ли е?

Всичко, което искам да кажа тук, се свежда до това, че има много неща, които не познаваме и не разбираме.

*           *           *           *
ДУ: Кори, първото нещо, което той каза, е, че всички са реагирали все едно че той не е бил оттук. Тези отговори на заплетени въпроси, които той е давал и които никой не е могъл да даде, подсказват, според казаното от него и според написаното в книгата му, че той е притежавал някакъв вид телепатично знание или някаква особена дълбока мъдрост.

Във връзка с тази идея за извънземна връзка или извънземно съзнание, това възможно ли е и ти мислиш ли, че нещо такова е ставало с Томпкинс?

КГ: Възможни са различни неща. Възможно е той да се е въплътил тук от друга извънземна духовна група, вероятно от тези Nordics, за които той говори.

ДУ: Хм.

КГ: Или той установява съзнателна или несъзнателна телепатична комуникация с тях.

ДУ: Което той описва в своята книга – съзнателна комуникация с Nordics.

КГ: Точно така. Аз самият съм изпитвал такова нещо.

ДУ: Когато той описва факта, че вуйчо му Хардинг е бил 33-та степен масон, както и завеждащ болницата Санта Моника, изразходвайки всичките си пари и ограбвайки артефакти от пирамидите, някои хора могат да намерят това трудно за вярване. Те биха си помислили, че движението на тези артефакти е обект на стриктни правителствени разпоредби. Това не е ли така?

КГ: Не и по онова време.

ДУ: О кей.

КГ: По онова време е била често срещана практика хора „да се занимават с археология”. Те са го наричали археология, докато това по същество е било разграбване на археологични обекти, след което последните са били продавани или отнасяни в къщи.

ДУ: Мислиш ли, че е възможно да има артефакти, толкова удивителни като един метър и половина широк стол, изрисуван с йероглифи, просто намиращ се в нечий дом?

КГ: О, да, абсолютно. Има големи частни колекции от много важни артефакти.

ДУ: Защо мислиш, че масоните биха се интересували от тези неща?

КГ: Както ти знаеш, но много хора може би не знаят, всяко участие в цивилната космическа програма е изисквало да бъдеш масон. Масоните са „пазители на знание” и те получават и усвояват тези древни учения, които трябва да запаметят. Нещата, които трябва да запомнят, просто не са за вярване. Ако докажеш, че можеш да опазваш тези догми и тайни, тогава получаваш достъп до още повече.

ДУ: Точно така.

КГ: И вече ставаш част от една строго управлявана организация.

ДУ: И ако след като си бил посветен, издадеш някои от масонските тайни, какви са наказанията?

КГ: Смърт.

ДУ: Да, това е един много сериозен ритуал, в резултат на който човек спечелва гласувано доверие, за да могат да му бъдат поверени определени тайни.

КГ: Те приемат всичко това много сериозно.

ДУ: Защо мислиш, че той споменава, че баща му и вуйчо му са били 33-та степен масони, когато дискутира идеята, че той самият може да е една извънземна душа?

КГ: Доста от тези тайни общества проследяват своя произход до извънземни, дошли на тази планета преди хиляди години. И за тях възможността да могат да проследят във времето това потекло е нещо много важно.

Когато проследяват потеклото си, те също така проследяват неговата история. И цялата тази информация, или поне част от нея, става достояние на определени масони.
Вероятно неговият вуйчо е притежавал достатъчно от тази информация, за да се почувства задължен да изхарчи състоянието си в опит да си отговори сам на някои от тези въпроси.

ДУ: Добре, сега в този следващ сегмент ще видим допълнително обсъждане на масонството, отнесено към нещо много интересно, за което може до момента да не си помислял. Нека го видим.

*           *           *           *
ПРЕНАПИСВАНЕ НА ПРОГРАМАТА АПОЛО

УТ: Ето сега вече съм главен инженер в Дъглас, в програмата Аполо и имам на подчинение 173 инженери, проектанти и учени, в т.ч. и 11 доктори на науките.

И аз предлагам тези хора да се заемат с тази задача. Най-добрата група инженери на планетата. Ясно ли е? И така, ние съставяме една цяла нова програма на НАСА за Луната. Изхвърляме всичко направено от НАСА до момента и предлагаме нещо изцяло ново. Ясно ли е?

Аз я предлагам на водещите инженери. Те я предават на специалистите по маркетинг и последните разговарят с хората в производството, които се опитват да ме уволнят. Нали така? Защото хората в производството искат да произвеждат и не искат да чуват за разни инженерни измислици. Ясно ли е?

Аз не бивам уволнен. Упълномощават ме да действам и да реализирам проекта. Хората от маркетинга обаче … Те не са съгласни. Тогава вицепрезидентът по техническите въпроси каза: „Ние ще направим това тайно, сами.”

И така, аз сглобявам всичко. Получава се един модел на новия команден център на НАСА с размери 2 м. х 2 м. Той прилича на голяма амфитеатрална зала, с екрани на стената.

И аз го качвам заедно с цялата си документация на един самолет ДС-7 и летя до тайния Арсенал Редстоун, тайна космическа станция, където се намира НАСА, заедно с всички германци.

Вземам под наем един камион. Облечен съм в официален бизнес костюм от три части, с жилетка. Сядам в камиона, а той притежава всички тези скоростни лостове, каквито никога не съм използвал. И аз влизам с това нещо, в което се намира и кутията с моя модел, в тази секретна база. Ясно ли е?

Интересно е, че моята секретарка ми е написала едно писмо, с което ще мога да стигна до най-големия началник на Арсенал Редстоун, като в същото време ми казва, че то няма да ми потрябва.

И така, аз управлявам камиона и тя ми предава телепатично: „Не се тревожи, Били, вратите ще се отворят.”

И така, аз съм зад волана и тези огромни врати се отварят, аз преминавам през тях, минавам покрай една огромна площ с дузини и дузини камиони, коли и оборудване, където всеки трябва да премине през най-щателна проверка, да получи разрешение за всичко, което иска да внесе, и т.н.

И така, аз преминавам през всичко това и започвам да търся офиса на фон Браун. Най-накрая достигам до една кула. Четиримата пазачи излизат навън, като оставят пушките си до вратата. Те бутат една огромна количка на четири колела. Докарват количката до моя камион, свалят страничните прегради, вземат кутията с моя модел и я слагат върху количката.  Откъде се взе тази количка? 

Те бутат количката с модела по един коридор на приземния етаж на кулата. Вратата на един голям асансьор се отваря и те вкарват вътре количката. Това е централен асансьор, като встрани от него има три други, с по-малки врати.

Аз ги следвам с чанта пълна с моите документи. Качваме се на най-горния етаж. Вратата се отваря. През всичкото време охраната не обелва и една дума. Те бутат количката по коридора. Отваря се една голяма врата. Влизаме в голям офис, където от едната страна се намират всички хора на фон Браун, а от другата страна – хората на д-р Дебюс.

Охраната отваря кутията и изважда моя модел, покрит с мек син плат. Поставят го върху масата по средата на залата.

Двете секретарки – на фон Браун и на д-р Дебюс, идват при мен.

Четиримата охранители чукват с пети, отдават чест и изнасят количката от залата.

Обърнете внимание, че до този момен аз не съм казал никому и една дума. Аз пристигам тук, без да покажа и лист хартия. И двете секретарки обаче са наясно с присъствието ми. Те ме известяват, че д-р фон Браун и д-р Дебюс ще дойдат всеки момент.
Д-р Дебюс излиза от една врата, която води към неговия кабинет, и ми се представя. Д-р фон Браун излиза от друга врата и също ми се представя.

И ето че в средата на тяхната лъскава конферентна маса се намира това голямо нещо покрито с парче син плат.

Аз казвам: „Аз съм Уилям Томпкинс. Идвам от Дъглас и имам едно предложение, с което искаме да ви представим някои промени, които считаме за необходими, за да може Аполо да достигне до Луната.”

Никой не ме прекъсва. Неколцина от хората на фон Браун се приближават и сядат зад него. Хората на Дебюс сядат зад него. Двете секретарки също сядат и аз започвам да говоря.

В подходящия момент махам плата и им показвам това, което вие и всеки друг на планетата е виждал, а именно тази система за управление на полетите Камплекс 39, където сте виждали д-р фон Браун да седи на централното място, а инженерите и всички останали да наблюдават какво става върху един голям екран.

И така, аз им показах един модел на всичко това и те ме изслушаха в продължение на 40 минути, след което фон Браун се здрависа с мен и каза: „Ние трябва да работим заедно.”

Д-р Дебюс също се ръкува с мен, след което ме представи на всички началници в НАСА като някой подобен на гений.

*           *          *          *

ДУ: Ето че тук отново виждаме един изключително ценен исторически документ, който ни показва как едно от най-ценните и обичани изображения, свързани с мисиите на Аполо и пътуванията до Луната – това, което той нарича Комплекс 39, а повечето хора – Център за контрол на полетите, всъщност е било нещо проектирано от самия него, въпреки волята на производителите, които са настоявали на познатите им прототипи.

Защо мислиш той казва, че е предизвикал такава отрицателна реакция от страна на хората в производството? Също така това прехвърляне на топката между проектантите и хората в производството?

КГ: Много от тези инженери не обичат да бъдат отклонявани от това, с което са се занимавали дълго време, и да бъдат преместени на някакъв специален проект. Мнозина от тях биха се съпротивлявали. Това означава, че те вече ще бъдат подчинени на чужди хора. Те просто обичат статуквото, такива са инженерите. Не трябва да им разваляш комфорта, защото това се отразява на работата им.

ДУ: Значи хората, които са работили в така нареченото „производство”, са били инженери, специалисти от определена категория?

КГ: Точно така, има инженери, след това има техници, които по същество също са инженери и не по-малко умни от тях, които реализират проектите на инженерите.

ДУ: Възможно ли е да има случаи, когато в едно свръхсекретно съоръжение, някой може да получи достъп, така че да прескочи нормалните пунктове за проверка, както той описва своя случай?

КГ: В много редки случаи. През 40-те години на миналия век се случваха подобни неща при доставката на ядрени оръжия. Те преминаваха през странична врата или направо през централния вход, като охраната бе известявана предварително: „Това превозно средство ще пристигне приблизително по това време. Пуснете ги да преминат свободно.”

ДУ: Миналия път видяхме един сегмент, в който той описва действителното разработване на германските ракети V-2. Тогава той не ги назова по този начин, но това, което той описваше, звучеше като ядрено съоръжение, върху което те са работили, като тези ракети след това са били пряко приложени в разработването на програмата Аполо – същата тази германска технология. Разбира се, фон Браун е бил германец.

КГ: Точно така. Това не са ракети V-2. Това са били действителни многостепенни междуконтинентални ракети, които те вече са разработвали по онова време.

ДУ: О, наистина?!

КГ: Така че фон Браун е пристигнал с тези свои знания. Многостепенните ракети са били нещо, в чието разработване той вече е бил вложил много време и усилия.

ДУ: Добре, тогава следващият сегмент, който сме подготвили за теб, е също доста  интересен и в него този удивителен човек описва факта, че в мисията на Аполо е имало много повече от едно кацане върху купчини стари мъртви скали и нищо друго, което може да се види.

*           *           *           * 
ЕДНА МАЛКА СТЪПКА

УТ: Първата фаза се състоеше в това да достигнем там, да вземем малко парчета скали, да направим снимки и да се завърнем обратно, ясно ли е?

Така че ние стигаме там и виждаме всички тези кораби, накацали по периферията на кратера, като един от тях едва не ни избутва от орбита на половината разстояние до Луната. Той се приближи съвсем близо до нас. Ясно ли е?

Така че публиката не чу тази част от разговорите: „Това проклето нещо е почти на път да ни удари!” Това е част от комуникацията между командния център и астронавтите. Така че ние стигаме дотам, като обикаляме наоколо няколко пъти. Заснемаме всички неща, които се намират там. Ние знаем къде искаме да кацнем.  И тогава, още при първата обиколка, виждаме тези кораби да се приближават – огромни масивни апарати.

И те кацат по периферията на кратера, където ще кацнем и ние. Майчице мила!

Така че ние кацаме и правим това, което трябва да направим.

И тогава един от онези ни казва: „О кей, съберете малко скални проби. Аз зная, че имате проблем, затова направете още два-три от своите полети и повече не се завръщайте тук. Точка.”
*           *           *           *

ДУ: Какво мислиш, че се случва в този момент? Томпкинс представя това от гледната точка на свидетел на случилото се. Каква е твоята гледна точка на тази история, която току-що чухме?

КГ: Екипажът на Аполо е кацнал на територия, която е била важна за Рептилите. Те са се появили и са ги заобиколили по периферията на …

КГ: „Те”, имаш предвид Рептилите?

КГ: Рептилите са се появили с няколко големи кораба, за да ги сплашат.

ДУ: Разбирам.

КГ: И когато астронавтите са събрали скалните проби, провели са някои от своите експерименти и са тръгнали да излизат от орбита, един от тези кораби ги е ескортирал.

ДУ: Значи когато Томпкинс казва: „Един от онези ни каза да не се връщаме, а само да вземем пробите и да си вървим”, какво мислиш, че той има предвид под „един от онези”?Той разговаря с командния център, говори за извънземните, или какво мислиш, че иска да каже?

КГ: Очевидно, един от тези извънземни, бил той Рептил, или не, им е казал, че трябва да си тръгнат и да не се връщат обратно. Много е възможно да е бил и един Nordic, който да им е казал: „Хей, трябва да си вървите. Направете каквото трябва и не се връщайте повече.”

ДУ: Някои хора, които ни гледат и не са запознати с подобен тип разкрития, може да изпитат нещо, което психолозите наричат когнитивен дисонанс по отношение на идеята, че нещо толкова значимо е могло да се случи при кацането на Аполо, когато Нийл Армстронг изглеждаше толкова щастлив, изричайки думите: „Това е една малка стъпка на човек и една огромна стъпка за човечеството.” Както знаеш, ние имаме това на филм. Имаме снимки на случилото се там.

КГ: Той вероятно е бил доста щастлив в онзи момент. Той е бил … И след това, изведнъж имаш тези застрашителни огромни кораби, заобиколили кратера, в който се намираш. Това вероятно би сменило малко настроението ти.

ДУ: Доста скептици биха решили, че това е нещо напълно смехотворно. Те биха казали: „О, разбира се, че астронавтите биха говорили за такова нещо. Разбира се, че щяхме да узнаем за това. Разбира се, те щяха да заснемат това, някой щеше да проговари, някаква информация щеше да изтече.” Как ти би отговорил на това?

КГ: Това е предназначението на процеса на заличаване на паметта. Чувал съм много случаи астронавти да не помнят нищо от своите полети, или да помнят твърде малко неща. Така че спомените на доста от тях са манипулирани.

ДУ: Боб Мастерс, съпруг на известната знаменитост Джийн Хюстън, всъщност се опита да хипнотизира Едгар Митчел след мисиите до Луната в продължение на 40 часа. И Едгар Митчел не е могъл да си спомни едно нещо, което да му се е случило, докато е бил на лунната повърхност. Възможно ли е такова нещо да се е случило с Едгар Митчел?

КГ: Изглежда, че точно това се е случило с него.

ДУ: Скептиците могат да кажат: „Виж какво, човече, имаше филм от кацането на Луната, заснет на живо. Как е възможно тези кораби да не са били заснети?”

КГ: Има поне две минутно забавяне при показването на кадрите, както и специален канал за обмен на медицинска информация, който не е предназначен за ушите на широката публика.

ДУ: Значи с други думи, ако имаме германци, докарани тук, за да изградят НАСА, които са били заклети да пазят тайна, която клетва са спазвали, те са проектирали това от самото начало със знанието, че ще има неща, които те не искат ние да научим, и те са направили всичко необходимо ние да видим само тази версия на реалността, която е отговаряла на желанията им. Ти би ли се съгласил с това?

КГ: Съгласен съм.

ДУ: Добре, сега ще видим следващия сегмент с друг интересен исторически документ, според който Томпкинс може да е играл решаваща роля в разработването на много секретния бизнес модел на космическата програма, в който Кори лично е участвал, под формата на функциониращо печелившо предприятие в Слънчевата ни система. 

*           *           *           *

МЕЖДУПЛАНЕТЕН КОРПОРАТИВЕН КОНГЛОМЕРАТ

УТ: Уволняват ме от Дъглас заради посещението ми при Аполо и фон Браун и заради промяната на програмата. Уволнението ми става в петък.

В събота вечер секретарката ми се обажда и ми казва: „О кей, Били, аз разговарях с д-р Дебюс и той иска да разговаряш с д-р еди кой си в корпоративния офис на компанията Норт Америкън, на Международното летище Лос Анджелис.”

И аз се обаждам на д-р Дебюс, който е уредил назначаването ми в корпоративния офис на Норт Америкън, за да работя по космическите програми, двигатели и кораби в компанията Рокетдайн.

Както и да е, те са тези, които строят огромните космически совалки, които всеки е виждал. И така, аз съм вече консултант на тези приятели. Аз пренасям целия си багаж от Дъглас в своя кабинет в Норт Америкън.

Изработвам един груб план за проектиране и изграждане на търговски космически кораби, които да могат да пътуват в Слънчевата система и да монтират съоръжения на различни планети за извличане на определени минерали. Това е една начална програма за излаз в галактиката с търговска цел и за действие на големи частни, невоенни корпорации, базирани на други планети, които да развиват там практически всякакъв вид своя дейност.
Те обаче имаха предвид много по-важни неща, в които ние не бяхме ангажирани … аз не се занимавах с други разработки. Други хора обаче поеха нещата по-късно и внедриха тази програма.

През 2003 г. те имаха действащи съоръжения на други две места – една на Марс и една на друга планета, близо до другата най-близка звезда.

В момента те извършват там минни разкопки. Те извършват търговски операции – Норт Америкън, една компания тук в Лос Анджелис. Същата компания, която тогава произвеждаше тези ракетни двигатели, космически совалки и подобни неща.

Така че те приеха тази идея, използваха я за целите на своите комерсиални дейности. Това е същото, което ние искахме да правим още тогава, в самото начало. Ясно ли е?

Те обаче го направиха. Те привлякоха свои хора, разработиха тази търговска дейност и я провеждат в момента. Те действат успешно в този момент.
Това, което се опитвам да кажа, е, че има може би 25 или 28 компании тук на тази планета, които провеждат търговски операции в галактиката.

*           *           *           *

ДУ: Добре, и така, Кори, това, което виждаме тук, е наистина удивително – идеята, че Томпкинс може всъщност да е бил първият човек, поне на запад, без да знаем нещо за германската страна, който е предвидил възможност за разработване на търговска минна промишленост и производство в открития космос.

КГ: Ами да, германците вече са били експоатирали военния аспект на това да летят редом с Драко. Американските ВМС и части от американското правителство са разработвали противодействие на тази германска флотилия, която е била изграждана, за да се бие редом с Драко.

По същество ние щяхме да правим същото съвместно с тези Nordics,  да воюваме редом с тях срещу Драко. Така че …

ДУ: Мислиш ли, че е възможно тази историческа роля на Томпкинс да може да бъде потвърдена с това, че вероятно до възникването на тази негова идея никой всъщност не е мислил за това като потенциален бизнес за изкарване на пари, или за печалба под някаква друга форма?

КГ: В момента, в който те разработват тези технологии, те възлагат на различни мозъчни тръстове да измислят начини за експоатиране за търговски и военни цели. Така че той вероятно е играл ролята на един от тези мозъчни тръстове.

ДУ: Доколкото разбирам, той говори за 23 до 28 такива промишлени единици.

КГ: Компании.

ДУ: Компании тук на Земята, които са се занимавали с промишлено проиизводство в Слънчевата система, както и извън нея. Как ти изглежда тази бройка, в сравнение с това, което знаеш?

КГ: Нещата са доста по-мащабни, но това може да е ядрото от компании, поставили началото на това, което наричаме Междупланетен Корпоративен Конгломерат. Те може да са били първите, поставили началото на тази програма.

ДУ: Друго нещо, което мисля, че трябва да засегнем тук, е споменатото от него, че в 2003 г. е имало минно съоръжение на Марс и на една друга от най-близките звезди в Слънчевата ни система. Това е определено нещо много по-малко от това, за което разговаряхме двамата с теб преди в това предаване, така че …

КГ: Да, това е доста по-малко по мащаби, в сравнение с това, което действително извършваме там. Ние провеждаме минни операции в Астероидния пояс. Ние копаем в различни планети за минерали и притежаваме редица минни операции на Марс.

ДУ: Какво знаеш за броя на местата, където се провеждат търговски дейности извън Слънчевата система?

КГ: Има доста такива места. Това са обекти контролирани обикновено от Драко, където бих казал, че са ни предоставили права за провеждане на минни операции.

Ние сме пътували до други звездни системи, за да търсим минерали в нашия местен звезден клъстер и когато сме стигали дотам, сме били отблъсквани от местните обитатели.

ДУ: Предполагам, че доста агресивно.

КГ: Е, както знаеш, ние нямаме добра репутация, след като се движим из космоса заедно с Рептилите и създаваме различни проблеми.

ДУ: Е, това бе още един удивителен поглед из страниците на историята. Уилям Топкинс, един истински американски герой, идващ от най-високите нива на възникването на Тайната космическа програма на Военно промишления комплекс от времето на Втората световна война.

И ето че сега имаме възможността да свържем отделните точки. Надявам се, че виждате, така както виждам аз, колко красиво се връзват всички тези нишки и че всъщност ние разговаряме за нещо, което е истина и което след време ще стане обществено достояние и ще промени драматично всеки аспект от живота на Земята и на галактиката, такава каквато я познаваме.

Аз съм Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд и нашия специален гост, Уилям Томпкинс. Това е Космическо разкритие по телевизия Гая и ви благодарим, че бяхме заедно.