ПЪРВА  СРЕЩА

(С) 2015 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Кори, това е било такова диво приключение! Ти започна да разговаряш с мен всеки ден, кога беше това – миналия октомври, 2014 г.?

Кори Гууд: Да, през октомври.

ДУ: Господи! И когато започнахме да разговаряме за първи път относно това, за мен ти бе просто следващият анонимен свидетел, решил да проговори. След това ти реши да съобщиш истинското си име, защото някои хора бяха започнали да се досещат след известни проучвания. И ти бе въвлечен в този Съюз, с който дотогава не беше имал много контакти, нали така? Това бе нещо ново, което се случи, след като името ти бе обявено и ти започна да публикуваш повече информация?

КГ: Да, моето име бе доведено до знанието на този Съюз от тази нова група на Сините авиани. Те ме споменаха по име и искаха да бъда връзка между тях и други групи … и аз бях въвлечен в това.

ДУ: Тези Сини авиани говорили ли са с хората от Тайната космическа програма преди?

КГ: Да, те са контактували чрез лице на име подполковник Гонзалес.

ДУ: Ти беше ли се срещал с Гонзалес преди тези последни събития, когато името ти е било назовано лично?

КГ: Не, той бе нещо ново за мен. Той е бил в контакт със Сините Авиани през същата продължителност от време като мен.

ДУ: Което ще рече от колко време?

КГ: Малко повече от четири години.

ДУ: О кей.

КГ: Той е бил в контакт с тях и е съобщил името ми на останалите от Съюза на Тайната космическа програма.

ДУ: И те са му казали да съобщи на Съюза, че те са те поискали по име?

КГ: Да.

ДУ: Значи ти си бил във връзка с хората от Съюза от дълго време.

КГ: Точно така, но не бях част от този свят от известно време. И хората от Съюза ме проучиха, изследваха служебната ми биография, голяма част от която е била редактирана. И там е имало някои неща, които не са им харесали. Те наистина искаха някой от техните хора да бъде делегат и връзка с тази нова група на Сините авиани.

ДУ: Как е въобще възможно една група от Черните операции да може редактира информация в нечие секретно досие?

КГ: Тези досиета са силно кодирани. Предполага се, че това не е възможно да бъде направено.

ДУ: Това трябва да им е изкарало акъла.

КГ: Да, това не би трябвало да е възможно.

ДУ: И аз си представям, че в собствените им системи има всякакви правила и предпазни мерки относно това кой може да бъде привлечен за такава работа. И след като си бил извън играта толкова дълго време, мисля, че няма да са били доволни от всичко това.

КГ: Правилно, и аз не бях някой в когото те имаха пълно доверие, който ще се подчинява и следва всички техни указания. Те искаха някого, когото да контролират напълно.

ДУ: Уха! И твоето име им е било просто спуснато. Ти как узна за това? Обади ти се Гонзалес, или някой друг влезе в контакт с теб?

КГ: Обади ми се Гонзалес. В един момент ме взеха с тази совалка и бях информиран, че съм бил избран от Сините авиани. Предварително бях информиран от Сините авиани, че това ще се случи.

ДУ: А това как се случи? Как изглежда контактът със Сините авиани?

КГ: Те се появяват в дома ми, или се появяват тези малки сфери, които ме вземат.

ДУ: Ти каза, че те са високи около два метра, така че как те се поместиха в къщата ти?

КГ: Къщата ми разполага с достатъчно пространство.

ДУ: Изглежда ли, че им действа гравитацията, имат ли тегло? Усеща ли се като стъпват по пода? Стоят ли здраво на земята?

КГ: Те изглеждат напълно нормални като нас.

ДУ: Не приличат на духове.

КГ: Не.

ДУ: Как се почувства, когато това се случи за първи път? Беше ли шокиран?

КГ: Аз вече бях в контакт с тях, но тези контакти биваха повече от личен характер.

ДУ: Точно така, ти каза от четири години. Те са се появявали в къщата ти през тези четири години?

КГ: Да, но тези контакти не бяха много редовни.

ДУ: Значи Гонзалес ти казва, че те ще дойдат и ще те вземат с един кораб. Разкажи как стана това.

КГ: Да, има една малка совалка, която побира пет човека. Двама от екипажа отпред и три седалки отзад. Тя е с триъгълна форма и изглежда малко като пирамида. И една от страните й се отваря. И когато се качваш, в момента в който стъпиш, тя малко потъва надолу и леко се заклаща.

ДУ: Има ли колесник?

КГ: Не.

ДУ: Каква беше на цвят?

КГ: Черно-сив цвят, който би свързал с бомбардировачите Стелт, които много хора познават. И само за няколко минути тя се озоваваше в Лунния команден център.

ДУ: Това беше ли ти се случвало преди?

КГ: Тази конкретна совалка бе нова за мен. Това бе … имаше някаква нова технология, която виждах за първи път.

ДУ: Разкажи ни последователно какво се случи след това. Имаше ли прозорци, през които да можеш да виждаш, или гледката навън бе блокирана, щом се оказа вътре?

КГ: Понякога можеха да правят прозорците прозрачни, за да виждаш навън, но обикновено пътуването бе толкова кратко, че нямаше нужда да поглеждаш навън.

ДУ: За колко време достигахте до Луната?

КГ: 3-4 минути.

ДУ: Уха. Добре, нека започнем оттам. Какво се случва? Ти си бил поканен да бъдеш делегат на тези Сини авиани. Закарват те на Луната в тази совалка. Какво ти минаваше праз ума, какво се случва след това?

КГ: Аз наистина не знаех какво да очаквам. Предварително не ми бе дадена много информация. Бях се облякъл много набързо. Грабнах първата шапка, която ми попадна, което бе една шапка, закупена от Хюстън, когато заедно със семейството си го посетихме.

ДУ: Това става в дома ти, преди да те вземат със совалката?

КГ: Ъ-хъ, и докато бяхме в Хюстън и обикаляхме центъра на NASA като туристи, бях си купил тази шапка и тениска с емблемата на NASA. И аз си сложих тази шапка на NASA. Предишната вечер дъщеря ми, която обича да рисува по лицата, искаше да изрисува лицето ми.  Аз знаех, че следващата сутрин ще имам работа в Лунния център и след като тя настояваше, най-накрая се съгласих да ми изрисува ръката. И тя нарисува на ръката ми един зелен динозавър. Тя е на 11 години. Аз не си бях измил ръката и рисунката така остана през цялата нощ, и беше все още на ръката ми. Така че не изглеждах особено спретнат и издокаран за тази първа среща. Когато се качих в совалката, видях, че там вече имаше друг човек. Това бе жена, която изглеждаше като че ли току-що е станала от леглото си и бе много възбудена, с широко отворени очи. Изражението й говореше: „Това не е ли прекрасно?” Тя беше направо изпаднала в екстаз. Така че този път бяхме двама пътници и двамата от екипажа отпред.

И когато пристигнахме на Луната, и слязохме, имаше много други хора, които пристигаха за тази конференция. Съвсем обикновени хора – и те се подреждаха на опашка, за да влязат в един VIP сектор на Лунния команден център. Там ме посрещна Гонзалес, който ме преведе покрай опашката от хора и ме въведе в една зала в съседство. Той ме въведе в тази конферентна зала, която бе препълнена, накара ме да застана прав отпред пред всички и ми каза да остана там. Застанах прав, с палци пъхнати в джобовете на джинсите си и се чувствах много неловко, защото усещах очите на всички вперени в мен.

Започнах да се оглеждам наоколо и видях всичките тези хора и тези въртящи се столове. Конферентната зала имаше вид на катедрала и бе много висока. Можеше да побере около 300 души. И имаше хора от целия свят. Имаше политици от Индия с характерните бели якички. Имаше хора с различни униформи – военен тип, хора от авиацията с комбинезони, най-различни хора. Някои явно се познаваха, защото си говореха тихо на малки групи.   А аз стоях там отпред и се опитвах да бъда възможно най-незабележим, и нямах никаква представа какво правя, и защо съм там. Привлякох вниманието на няколко души, седнали отпред и бидейки груби военни хора, те започнаха да ме питат: „Какъв си ти, кой си, какво по дяволите правиш тука?” В случая аз нарочно изчиствам изразите им. Отговорих им, че просто ми е казано да стоя там. И един от тях ме попита: „Какво си понесъл тази смешна шапка? Махни я!” Свалих шапката си и я захвърлих с въртене на пода. Друг ме попита: „Защо имаш изрисувано влечуго на ръката си?” Опитах се да изтрия рисунката на ръката си, но тя беше изсъхнала и само малко се размаза. В този момент започнах наистина да се тревожа. Нямах идея какво щеше да се случи.

ДУ: Ти бе сам на сцената и те ти задаваха неудобни въпроси?

КГ: Точно така, бях сам пред всички. Никаква подготовка. Заведоха ме там и ми казаха да стоя и да чакам. И тогава изведнъж всички притихнаха и замръзнаха на столовете си, и започнаха да гледат зад мен. Не почувствах нищо странно, но погледнах зад себе си и там стоеше един от Сините авиани, когото впоследствие опознах като Ра-Тиър-Ер. Познавах едно от другите същества от сферите, които не бях виждал дотогава, и което започнахме по-късно да наричаме Златната триъгълна глава, просто защото не ни бяха дали някакво име.

ДУ: Той имаше златен триъгълник на главата си, или?

КГ: Главата му представляваше златен триъгълник, обърнат с единия връх надолу. Голяма глава, с големи сини очи.  Раменете му бяха много тесни, почти същата ширина, колкото главата. Той бе висок около два и половина метра, половин метър по висок от Синия авиан. Ръцете му бяха изключително дълги и тънки, както и краката. Никакви дрехи, никакви полови белези или нещо подобно. Кожата му бе кафява със златист оттенък, с три пръста на ръцете и стоеше на три пръсти на краката си, които го поддържаха, почти като триножници. И той просто стоеше там, без да комуникира – нищо.  Просто стоеше. И изглеждаше като че ли няма кости в тялото си. Много странен феномен. Тогава Тиър-Ер започна да комуникира телепатично с мен, с повдигната нагоре ръка по време на комуникацията.

ДУ: Ти гледаше към него, или към аудиторията?

КГ: Аз гледах към него и това привлече вниманието на аудиторията.

ДУ: Те бяха ли виждали нещо подобно преди?

КГ: Много малко от тях освен Гонзалес бяха виждали Синия авиан. Така че това бе първата им среща със Синия авиан. 

И всички, които бяха там, знаеха, че ще има … Всеки от тях знаеше защо е там. Аз бях единственият, който не знаеше какво става. (въздъхва) По някаква причина това е начинът, по който те работят. Хвърлят ме в дадена ситуация, без да зная какво се случва в по-голямата част от времето. Това е странно, но някак привикнах.

ДУ: Предполагам, че вече никой не ти задаваше смущаващи въпроси, след като те се появиха.

КГ: Не. И тогава Тиър-Ер ми каза да се обърна към аудиторията и да повторя всичко, което ми бе казал – дума по дума, без да променям нищо. Всичко трябваше да бъде предадено дума по дума. И аз се обърнах, и вече не помня точно какво той каза като начални думи, но след това подкани за въпроси. Имаше много въпроси. Някои от тях бяха технически и аз не разбирах какво питаха. Тиър-Ер разбираше, а аз не разбирах какво им отговарях от негово име.

Имаше обаче някои интересни въпроси, които запомних, и когато се прибрах в къщи, веднага ги записах, за да не ги забравя и имам списък, ако това те интересува (вади лист пред себе си)

ДУ: Разбира се, това ще бъде интересно.

КГ: Един от униформените попита дали Сините авиани са Ра от Закона за Единството, което бе интересно, че той попита това. И единственият отговор, който даде Тиър-Ер, бе: „Аз сър Ра-Тиър-Ер.  Това бе единственият отговор.

ДУ: Както знаеш, в Закона за Единството, всеки отговор на всеки зададен въпрос започва с думите „Аз съм Ра” и това в случая е много очевидно.

КГ: И човекът, задал въпроса, бе доста разочарован от отговора, но преминахме на следващия.  Един от хората, който изглеждаше много важен, много изпълнен с достойнство, попита защо те се нуждаят от толкова много сфери, защо има 100 сфери в Слънчевата система и защо тези същества се нуждаят от тези огромни кораби. И Ра-Тиър-Ер, аз го наричам само Тиър-Ер, ме накара да отговоря по следния начин: „Ние не се нуждаем от превозно средство. Има много повече от 100 сфери, които са разположени на еднакви разстояния из цялата Слънчева система. Вие бихте ги описали най-добре като устройства и те са поставени да действат като буфер срещу цунами от бури от високо заредени вибрационни енергии, които навлизат в Слънчевата ви система, така че те да не повлияят отрицателно на вашите звезди, планети и местен живот, докато вашата система навлиза в тази част на галактиката”.

ДУ: Уха!

КГ: Друг попита: „Ако вие не живеете в тези сфери, къде отивате, след като се дематериализирате?” И отговорът беше: „Мнозина от нас се нагаждат обратно към нашата реалност, докато други остават в така наречения забулен статус и наблюдават дейностите на Земята и на другите ви колонии и съоръжения, неоткриваеми за тези около тях.” Така че те се намират извън фаза или екранирани, докато останалите се завръщат в тяхната реалност. Те не висят в тези сфери. Друг попита: „Защо в последно време имаше намеса, след като имаше дезертиране от страна на други групи от секретните космически програми, които притежаваха оперативна информация с голямо значение и която им помогна да постигнат важни победи?” Отговорът на този въпрос бе такъв, че различните групи от Тайната космическа програма го разбраха, но аз не успях да схвана за момента. Впоследствие разбрах за какво ставаше дума. И отговорът му бе: „След дезертьорствата имаше промени в тактиките, които доведоха до две зверства, които бяха обезпокоителни. Изключително разрушителните инциденти на Марс и на Земята, които причиниха големи загуби на живот на невинни, бе смущаващ знак, че тези нови тактики водеха Съюза в посока, където косвените щети в такива мащаби бяха счетени за неприемливи.”

ДУ: За какви мащаби става дума?

КГ: Ще стигнем до това по-късно, но в едно от съоръженията на Марс имаше струва ми се четвърт милион души, които бяха убити.

ДУ: При военен удар, който новите дезертьори от Съюза са нанесли?

КГ: Да, без позволение от Съвета. Те са действали самостоятелно.

ДУ: Каза, че са притежавали оперативна информация?

КГ: Да, получена от дезертьори от други тайни космически програми.

ДУ: Значи те не са могли да нанасят удари по всяко време, ей така.

КГ: Не. Това е била оперативна информация, съгласно която са разполагали с много тесен прозорец от време, като възможност да проведат операция. И те са избрали да действат сами.

ДУ: При което Тиър-Ер и неговите колеги са били силно смутени.

КГ: Да. Има две групи от Тайната космическа програма, които са били блокирани извън Слънчевата система, и не могат да влязат обратно след поставянето на външната бариера. И някои хора са лобирали (пред Сините авиани) да им бъде позволено да се завърнат. И този, който зададе въпроса, бе един от хората, които искаха Галактическата лига на нациите – преди ги бях наричал подобни на НАТО в Тайната космическа програма, но това бе първият път, в който чух да ги наричат Галактическа лига на нациите. Те казаха, че групата е готова да се завърне при всякакви условия, поставени от Съюза на сферите.

ДУ: Каква част от хората на Галактическата лига на нациите мислиш, че са били извън Слънчевата система, когато бариерата е била поставена?

КГ: Почти всички.

ДУ: Това са хора?

КГ: Да, и те са били почти напълно базирани и действащи извън Слънчевата система. Така че те са изцяло навън и не могат да се завърнат. И в отговор на това молбата бе отхвърлена. И бе предадено, че всякакви пътувания в рамките на Слънчевата система и извън нея ще останат прекратени в обозримо бъдеще. Това не бе прието добре от мнозина, защото много от присъстващите наистина искаха да молят тази единствена група да има възможност да се завърне. Защото те ги смятаха за една неутрална група.

ДУ: Мислиш ли, че всички тези интелигентни цивилизации, до които хората от Тайната космическа програма имат достъп, са знаели, че такова нещо е възможно, че такава бариера може да бъде поставена около Слънчевата система? Защото изглежда, че това ги е изненадало.

КГ: Всички са се оказали изненадани.

ДУ: Значи това не е било нещо нормално, което да се случи?

КГ: Не мисля, че е било. Един от малкото езотерични въпроси бе зададен от един от военните, което бе странно да чуеш от военен. Той би трябвало да е имал достъп до информация в интернет. Той попита: „Има ли заложен капан за душите ни, след като умрем?”

ДУ: Капан за души?

КГ: Да, капан за души. И след това Гонзалес каза, че е ставало дума за капан от бяла светлина – хората говорели, че когато умреш, отиваш към бялата светлина и можеш да заседнеш в някакъв капан за души, свързан с (пре)въплъщение или нещо подобно. Има един капан.

ДУ: Арт Бел*) казва нещо такова: „Не ходете към бялата светлина, тя е капан.”

*) Art Bell (1945 – ), известен американски радио и телевизионен коментатор на паранормални явления. – Бел. прев.

КГ: Да, това е, за което се отнасяше този въпрос. Тогава нямах представа за какво става дума. И отговорът на Тиър-Ер бе: „Единствените капани, които срещаме в живота си и след него, са капаните, които сами сме си заложили. Идеята, че има някакъв капан за души в края на една бяла светлина бе психологичен трик и изопачаване, което можем да сътворим с творческата сила на нашето съзнание. Това е намерението на създателя на това изопачаване.” Това е начинът, по който те говорят. Това е много затормозяващо.

ДУ: Те някога обясниха ли ти защо комуникират по този начин?

КГ: Не, не са.

ДУ: Какво ти казват, ако поискаш да бъдат по-конкретни?

КГ: Те просто продължават с това, за което са решили да говорят. Понякога им задавам въпрос и ако той не е подходящ, или каквото и да е, те просто продължават да си говорят. Човекът, задал въпроса, не изглеждаше задоволен от обяснението, но това всъщност бе краят на това, което записах, когато се прибрах в къщи. Останалото бяха технически и тактически неща, при което нямах представа какво те питаха, нито разбирах съдържанието на това, което повтарях в отговор.

ДУ: В общи линии какво мислиш че Съюза очакваше от тези сферични същества? Те очакваха военна подкрепа, за да могат да създадат пълно разкритие на секретността … какво мислиш, че са очаквали?

КГ: Мисля, че в началото те са очаквали това, което очакваха и много други хора – да пристигнат, да нанесат удари и … да станат спасители. Очаквали са да пристигнат и да им дадат технологии, за да унищожат врага или да дойдат и да отведат тези извънземни същества оковани във вериги, както и да победят световния елит. Те обаче останаха разочаровани. Те останаха втрещени, защото очакваха една напълно военна операция – те бяха военни, с военен начин на мислене и появяването на това, което те нарекоха „хипи послание” за любов, опрощение и издигане на съзнанието просто не означаваше нищо за начина на мислене на тези хора. Така че много от тях бяха силно загрижени и се почувстваха отблъснати.

ДУ: Когато казваш, че е имало много технически въпроси, които не си разбрал, като цяло доби ли впечатление, че тези хора се опитваха да засилят своето въоръжение и да добият тактическо преимущество?

КГ: Да, това бяха тактически неща и те искаха да използват способностите на извънземните да предсказват бъдещи събития, всички тези неща, свързани с времето, които бяха далече извън възможностите ми да разбера, защото не познавах логистиката на всичко, което се случваше зад сцената, и нямах отправна точка, за да зная защо задаваха въпросите.

ДУ: И Синият авиан, Тиър-Ер каза, че има едно цунами от енергия, която навлиза в Слънчевата система?

КГ: Е, оттогава насам той каза, че тези енергийни вълни идват на пристъпи. Те идват на вълни, както и че Слънчевата система, нашият звезден клъстер, е в торсионното поле на галактиката, докато ние навлизаме в тази област на галактиката, тази високо енергийна област на галактиката.  

ДУ: Той каза ли нещо за това какъв ще бъде непосредственият краткосрочен ефект – например какво ще се случи с нас при настъпването на това цунами, как ще го забележим?

КГ: Ако те не обезвреждаха тази енергия, щеше да има катастрофална слънчева активност, наистина много странно поведение сред хора и животни и наистина лошо време, земетресения и всякакви други неща, които тези сфери обезвреждат.

ДУ: Какво би било това странно поведение? Какво бихме видели?

КГ: Полудяване … просто хората няма да са в състояние да понесат тази енергийна промяна.

ДУ: И това цунами ще повлияе по някакъв начин на умовете на хората?

КГ: На съзнанието, на човешкото съзнание. Ще се събуждаш сутрин и ще чуваш всякакъв вид изстрели, размирици и всякакъв вид налудничави неща, които се случват. Хората започват да действат странно без видима причина.

ДУ: Мисля, че повечето хора чувстват, че мислите им се влияят само от  свободната им воля … и че нищо не оказва влияние върху това, което мислят и чувстват, освен това, което е в собствения им ум.

КГ: Ние всички сме свързани. Всички притежаваме общо масово съзнание, което се влияе от енергийния фонов шум или от енергията на космоса, която е на заден план.

ДУ: Какъв би бил ефектът, ако това продължаваше? Ако те спрат полудяването на хората, тогава какво получаваме с продължаването на тази енергийна промяна?

КГ: Точно сега ние печелим време, за да повишим своето съзнание и да станем … тяхното послание е да станем повече любвеобилни, повече да прощаваме на себе си и на другите и те казват, че това спира колелото на кармата, и че ние трябва да се фокусираме върху това да служим на другите в ежедневието си и да не сме толкова фокусирани върху себе си и върху собствените си нужди, а да помагаме на другите. Не да бъдем изтривалка на другите, а да се опитваме да съчувстваме и да помагаме на другите и ежедневно да се опитваме да повишаваме съзнанието си и собствената си вибрация.

ДУ: Те не се опитват да се представят за нов Господ.

КГ: Абсолютно не. И едно от нещата, които са ми втълпили, е, че в никакъв случай не трябва да се представям за някакъв гуру, че трябва да остана скромен и че трябва да съм сигурен, че това не се превръща в култ или в религия. И аз не зная цялата история на нещата, но очевидно те са пробвали това три пъти в миналото, но хората са го опорочавали и превръщали в култове и религии.

ДУ: Можеш ли да дадеш пример, когато ти си сгазил лука и те са ти издърпали ушите?

КГ: Да, имаше моменти, когато изпусках нервите си с хейтъри и те ми казаха, че в такива времена на висока енергия кармата действа по-мигновено. И аз пострадах от внезапна карма и станах уязвим за атаки. И те разговаряха с мен и ми казаха, че трябва да практикувам това, което проповядвам – да се фокусирам върху думите, които изговарям, и че трябва да се опитвам по-добре да въплъщавам това, което казвам. Да проявявам повече любов, да прощавам на другите … това звучи лесно, но е един много труден път.

ДУ: Това изглежда обратното на вярванията на световния елит.

КГ: И всеки, който се е опитал да върви по този път, се е спъвал много пъти. Ако си човек, е трудно да обичаш хора, които те мразят. Трудно е да прощаваш на хора, които те заплюват в лицето. Това не е лесен път, но ако искаш да повишиш съзнанието си и да станеш тип личност или същество с по-висока вибрационна честота, това е пътят, по който трябва да тръгнеш.

ДУ: Те казаха ли ти, че има връзка между съзнанието и физическата реалност?

КГ: Абсолютно!

ДУ: Как се осъществява тази връзка, според това, което са ти казали лично?

КГ: Това е същата идея, която е била използвана, за да ни поробят.

ДУ: Не разбирам.

КГ: Нашето съзнание, нашето масово съзнание, е било използвано като инструмент срещу нас, за да ни държи поробени. Властимащите използват медиите, за да посеят едно семе в масовото ни съзнание, след което с помощта на същите медии, на фалшиви режисирани катастрофи, да ни накарат емоционално да излъчим енергия и масите, чрез масовото ни съзнание, да създадем тази ситуация и да я накараме да се случи.

ДУ: Това е нещо като имаджинерство.*) Те всъщност се опитват да култивират  тази сила, която притежаваме, за да проявим практически това, което искат.

*) Комбинация от imagine = представям си и еngineering = инженерство. Практическо приложение на творчески идеи. – Бел. прев.

  КГ: Точно така. Властимащите напълно разбират силата на нашето съзнание и разбират, че всичко около нас – нашите мисли, светлината, енергията, материята, това са все вибрационни състояния. Съзнанието ни е вибрационно състояние. И комбинираното ни съзнание е един много мощен творчески механизъм, който оказва влияние върху всички останали вибрационни състояния около нас. И ако се научим практически да използваме това, ние можем да променим реалността. И особено когато навлизаме в тази високо вибрационна област на галактиката, при което съзнанието ни се променя и повишава вибрацията си, ние увеличаваме мощта си да се справим с този елит или с всяка друга група, която иска да ни държи като затворници.

ДУ: Ти каза, че в ход са 22 различни генетични програми. Така че имаме всичката тази ДНК от други интелигентни цивилизации. Какво се случва с тази смесица от ДНК в нас, когато преминаваме през тази голяма промяна?

КГ: Резултатът от този голям тюрлюгювеч е, че ние притежаваме по-широк спектър  от емоции от повечето същества в космоса. Те притежават същите емоции като нас, но в резултат на всичкото това бърникане, което се е случило с нашите светлинни тела, с генетиката ни … не става дума само за генетика … ние притежаваме един широк спектър от емоции, което е едновременно благословия и проклятие, защото сега ние не можем да контролираме тези емоции и това влияе … и нивото на съзнанието ни остава неконтролирано, и в момента се намираме в една каша.

ДУ: Значи ако някой има критично изражение на лицето си, и ни поглежда така … пффф … поради този генетичен микс и широк диапазон от емоции, които имаме, това означава ли, че ние всъщност ще имаме по-силна емоционална реакция от тази, която нормално биха притежавали други интелигентни цивилизации?

КГ: Да, ние имаме по-силни емоционални реакции относно почти всичко, което правят другите общества, поради тази наша конструкция.

ДУ: Изглежда, че това може да бъде една невероятна слабост.

КГ: То също така е нещо велико, след като веднъж се научим как да контролираме своето съзнание, защото емоциите са като активатор в нашето съзнание. Те действат съвместно и те са, които активират съзнанието ни, и  ние можем да станем много силни сътворяващи същества, и ще можем да създадем един прекрасен нов свят, след като вече не сме манипулирани и след като се научим как да управляваме емоциите си и съзнанието си.

ДУ: Ако Съюзът на сферите не позволява на тези, които наричаме „добрите” от Съюза на Тайната космическа програма да организират военни удари, как те си представят, че нещо някога може да се промени? Те не мислят ли, че е нужно да атакуват тези отрицателно настроени групи от извънземни, които са все още тук, за да се промени някога нещо?

КГ: Да, Съюза на добрите в Тайната космическа програма са искали да поемат напълно по пътя на военната офанзива, но отрицателното поражда отрицателно. Ти не можеш да извлечеш нещо положително от нещо отрицателно. Предоставени са им невероятни технологии, които по природа са отбранителни, не нападателни, но са им казали да не нанасят повече от тези удари, които причиняват масови смъртни случаи, както и да не разрушават повече инфраструктурата, която  ще бъде предадена на цивилизацията в един период след разкритието (на секретната информация), което ще положи основите на една цивилизация от типа на „Стар Трек”.

ДУ: Разкритието в случая се превръща в ключова дума.

КГ: Да, те се стремят към пълно разкритие.

ДУ: Тези същества от сферите ни помагат да постигнем пълно разкритие?

КГ: Точно така, това е целта. Те искат човечеството да се освободи чрез пълно разкриване и като се надигнем, и се освободим. И да се надяваме … ще има бъркотия, защото много хора ще бъдат разгневени, но те искат ние да направим това по начин, който да постави основите на една цяла нова ера за човечеството.

ДУ: Това е една наистина удивителна тема, а ние сме в самото й начало. Ще направим една цяла серия от епизоди. Очевидно възникват толкова много въпроси, а ние само открехваме капака на всичко това. Това е удивително, Кори. Поздравявам те за твоята смелост и доблест да излезеш открито и да пожелаеш да направиш всичко това. Мисля, че ти си герой и ние всички ти дължим дълбока благодарност. Благодаря ти, че беше с нас, Кори.

КГ: Благодаря.