(c) 2014 Превод АТИ

Башар:  Добър ден в този ден от вашето време, как сте всички?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Добре. Първо и преди всичко, ние ви благодарим за съвместното сътворяване на това взаимодействие и за това, че позволявате (осъществяването на) това предаване по този начин и по това време. С голяма благодарност ние сътворяваме тази възможност за споделяне с вас. Ще започнем това предаване с напомняне, че сме го озаглавили „Говорещите с камъни” и в него ще стане дума за неща, съществували в историята на нашия свят, както и за неща, съществували във вашата история, както и за възможните последици от всичко това. Нека започнем, като първо ви напомним, че ние сме говорили за идеята, че нашият свят, наречен на древния ни език Е-сасани, в последно време се е преместил в нашата реалност на по-високо вибрационно равнище като Е-шакани. Поради мястото и времето, в което се осъществява нашата връзка с вас обаче, засега ще продължим да го наричаме със старото му име Е-сасани.  Ние притежаваме един свят, подобен на вашия. Той е доста зелен, с не толкова много сезонни промени, както ги разбирате на вашата планета, с предимно постоянна температура, която вие бихте определили като умерено тропична среда. Както вече сме казали, ние нямаме изкуствено построени градски структури. В повечето случаи космическите ни кораби са нашите градове. Докато от време на време и по различни причини може да имаме някоя създадена постройка, по-голямата част от планетата е била оставена в естественото си състояние. Това, което обаче не сме обсъждали преди и ще обсъждаме в този ден от вашето време, е, че на нашата планета имаме също така някои древни постройки. Според вашите представи за времето, историята на моя народ е продължила около 10,000 от вашите години. И в древни времена, докато сме се развивали и сме добивали представа за връзката ни със самите нас и с Творението, подобно на начина, по който в древни времена хората на вашата планета са правели тези неща, много древни хора на Е-сасани са построили определени структури на планетата по различни причини и много от тях са били изградени от камък. Една конкретна структура, за която ще говорим в този ден от вашето време, е, в определен смисъл, подобна структурата на вашата планета, която наричате Стоунхендж. Тя обаче не е кръгла, а представлява спирала. И като спирала тя се простира върху няколко акра земя. Тези изправени камъни, създадени от древни хора на моята планета, не са имали свързващите трегери отгоре, които Стоунхендж в началото е имал и в известна степен все още притежава и днес. Това са били просто изправени правоъгълни камъни с определено разстояние помежду им, подобно на това, което бихте приели за широка порта. Отново, донякъде подобно на камъните във вашия Стоунхендж, но малко по-различно. Не всички тези пространства обаче са празни. Някои от тях са, но много не са. И в тези пространства има висящи плоскости от други видове камъни, относително тънки и висящи като камбани – големи камбани между основните изправени каменни блокове. Всеки от тези тънки и плоски висящи камъни, различни видове и цветове, е бил специално изработен да излъчва определен тон при удар. Вие знаете, че ако имате относително тънък прозрачен плосък камък, при удар той ще издава определен звук като камбана, типичен за този вид камък. Всеки от камъните в тази конкретна спираловидна структура, за която говорим, която на древния ни език се нарича „шадак” … този шадак е бил изграден от специални видове камъни,  висящи между изправените каменни стълбове, които издават определени тонове и те наброяват стотици. И когато хората се изправят пред тези висящи каменни плоскости между основните каменни блокове и ги удрят в определена последователност или всичките едновременно, те са изработени да издават специфични хармонични звуци, подобно на последователност от камбани, последователно или едновременно, според преследваната цел. Тези вибриращи тонове са специално съчетани със самите камъни, за да ни позволят да бъдем потопени в тази вибрация и да бъдем поставени в подходящо състояние, което да ни позволи да общуваме с тези каменни структури, да разберем емпатично, да започнем да приемаме телепатично съзнанието в неговото каменно изражение, тъй като всичко е съзнание. Всичко притежава своя форма на съзнание. Тази форма може да не прилича на формата, която ние проявяваме, или вие проявявате като същества, каквито сме, но въпреки това, всички неща притежават съзнание от определен, различен вид. 

И когато си позволите възможността да извлечете от тези каменни структури по специфичен начин тези тоналности, тези честоти, и си позволите да бъдете потопени в тях, това може да се окаже много преобразяващо и да ви постави в определено хипнотично състояние, и в това състояние може да започнете да получавате масиви от информация от съзнанието на камъните, от каменните същества, от каменните хора, ако желаете да ги назовете по този начин. Така вие ще се окажете свързани с тези каменни вибрации, с тези честоти, които предизвикват серия от хармонични звуци във вашето съзнание, които ви позволяват достъп до различни равнища на съзнанието на камъните. Това е било също така едно древно изкуство на вашата планета, много отдавна, по времето на Лемурия и Атлантида, макар изкуството и техниките да са били изгубени с течение на времето. Вие започвате да ги откривате отново и оттук голямото привличане, което започвате да изпитвате към кристалите, които са пречистени каменни форми, с много специфично звучене. Също така, потапянето в тази вибрационна енергия, в тези съзвучия, особено такива, за които е бил създаден шадак от говорещите с камъни хора на нашата планета, тези, които са били привлечени от това и от съзнанието на камъните и които са позволявали преминаването на тази енергия през себе си, и които са могли да говорят на камъните и от името на камъните, и да разговарят с тях … те са успели да постигнат такива видове шадак, че не само да създават едни специфични сфери на реалност, позволяващи им да комуникират с камъните в шадака, но също така да комуникират с всички каменни форми, с всички скали в нашия свят, с планините, със самата планета, съставена предимно от тези видове минерали. Защото нашите тела, както и вашите, съдържат много видове минерали, като например желязото в кръвта ви, медта в клетките ви и цинка. Всички те съществуват също в съзнанието на камъните. Така че вие съдържате тези вибрационни елементи, които могат да ви свържат силно със съзнанието на камъните и да ви позволят, когато сте потопени в тези специфични вибрации, да се научите също да участвате в общуването с тази форма на съзнание. Отново: не само с отделни камъни или отделни кристали, но с всички тях – не само тези, които са разпръснати по повърхността на Земята, но също и с матрицата на вашата почва, със земната мантия, със самата планета. И когато сте свързани с помощта на каменното съзнание с вашия свят, вие ще може да установявате контакт и с други светове, и ще си позволите да преживеете матрицата на връзките с обмена на енергия и обмена на съзнание, който съществува като мрежа между всички такива твърди планети, както и всякакъв твърд или каменен материал във вашата вселена. Когато постигнете тази резонираща честота, този резонансен модел в себе си и започнете да се потапяте в него, вие ще може да почувствате известно забавяне, тъй като очевидно камъните не се движат много бързо, но в това няма нищо лошо. Това не означава, че вашата енергия и нейната вибрация ще намалее по отрицателен начин, но вие може да изпаднете в полу-медитативно състояние, когато започнете да се идентифицирате все повече с тези минерални честоти, съставляващи матриците на камъните във вашия свят. 

Такива устройства като шадак и Стоунхендж, имат също и друго предназначение, в допълнение на това, което вече сме казали, но създадено и преживяно малко по-различно. Тъй като пространствата между каменните блокове доста наподобяват портали и действат много като портали към различни измерения и различни реалности, различни равнища на преживявания,  вие може да се научите да ги използвате по този начин, както са били използвани, за да придобивате знания, да приемате информация от други измерения, други реалности. Шадак все още позволява това. Стоунхендж, или някаква подобна структура, ако решите да я пресъздадете, във всякакъв мащаб, може да направи същото. Ако й позволите да добие отново своята цялост, според първоначалния й дизайн, за да бъде завършена и започнете да си позволявате, да използвате позволението на откриване на камъните, които ви привличат най-силно, оформяйки ги в тънки прозрачни плоскости – достатъчно тънки, за да звънят като камбана при удар … вие може да започнете да се пренастройвате към специфичните честоти на различните езици, на различните каменни култури на вашата планета. Защото всяка отделна матрица от елементи, в определен смисъл, представлява различна култура и различен език, езика на камъните.

И така, вие може да започнете да се тренирате като се вслушвате в тези тонове, да оставите тези тонове да се „потъркат” във вас и да започнете, когато сте сред природата, да се идентифицирате по-силно със скалите около вас, с камъните под краката си и с каменните матрици дълбоко долу – в кората, в мантията, в сърцевината на вашата планета – а оттам и с други светове, особено ако правите това в рамките на такова съоръжение, такова позволение, каквото е един завършен Стоунхендж или един шадак. Тогава отворените пространства между каменните блокове ще започнат да вибрират, ще се превърнат в резониращи кухини при получаването на тези ударни звуци, последователно или едновременно, в зависимост от това, което желаете да направите. И когато тези пространства започнат да резонират, те ще започнат да отразяват различна връзка, различно завихряне към друго измерение, друга реалност, типични за съответната честота, и заставайки в пространството на тези портали, докато останалите камъни биват удряни, това, в определен смисъл, може да транспортира съзнанието ви, да го отвори, да го отключи по такъв начин, че да получите много силни впечатления, представи, преживявания и информация, и енергия от тези други измерения, притежаващи тази вибрационна честота.

Говорещите с камъни на нашия древен език биват наричани също „шадак карини”. Вие също имате на вашата планета хора, говорещи с камъни, хора, които са силно привлечени от  комуникирането с камъни и кристали. Вие имате свой собствен вид „шадак карини”. И когато си позволявате възможността да установявате тези взаимоотношения с тези каменни същества и наистина усъвършенствате способността си да разбирате каменния език на всички различни култури, в които камъните съществуват, ще започнете да развивате един репертоар, един лексикон по такъв начин, че всеки природен аспект ще започне да се разкрива пред вас, защото всички аспекти на природата, растенията, животните, вие самите, тези в океана, на земята и във въздуха, всички съдържат минералите, които са в скалите, всички биват поддържани от камъните и са свързани чрез камъните. И когато започнете да опознавате тази вибрация, вибрацията на вашия свят, на Земята, това, което наричате Гая съзнание – колективната вибрация на всички каменни същества на вашата планета – ще започнете да се идентифицирате с минералите в растенията, с минералите в животните, с минералите във вас самите, с минералите във въздуха и ще започнете да забелязвате, че получавате все повече информация, че я абсорбирате, когато се разхождате сред природата, когато играете сред природата, ще започнете да абсорбирате малки порции тук и там. Докато се разхождате из гората, изведнъж може да си кажете: „Кой каза това?”, „Какво каза?” С течение на времето ще започнете да си давате сметка, че започвате да говорите езика на дърветата, езика на животните, езика на водата, езика на небето. Тръгвайки от основните каменни същества, ще започнете да изграждате основите на всички други езици, които произхождат оттам, които израстват от земята, тъй като всички съдържате минералите, които камъните представляват. И така, всички сте свързани по този начин.

В нашите древни времена, наред с шадак и свързаната с него практика на говорещите с камъни, това се разви, както казахме, в едно разбиране на света като цяло. И самите разговарящи с камъни започнаха да излъчват специфичната вибрационна честота в нашия свят, като едно отекващо съзвучие, което се усилваше все повече и повече във времето, и започна да поражда обединяване на всички нас. И това е първият вибрационен аспект на цялостното вибрационно уравнение, който ни позволи категорично да преживеем телемпатичната връзка помежду си и с всички форми на живот на нашата планета. Така че когато вие започнете да установявате взаимоотношение с каменните същества и започнете да научавате техния език, позволете си да знаете, че ще поставяте основите, ще създавате средата и вибрацията, която ще помогне на останалите също да изпаднат в тази вибрация всеки път, когато са сред природата, всеки път, когато решат да имат някаква идея за връзка с една планина, с една скала, с едно поле, дърво, животно, небе, вода, с всеки възможен минерал. Така ще направите много по-лесно тази вибрация да се усили също и сред останалите хора.

Както казахме, кристалите са пречистена разновидност, тъй като предимно са конкретен вид елемент или комбинация от елементи, вместо да са, така се каже, смесица от тях. В тези кристали елементите са малко на брой. В определен смисъл, кристалите може да функционират като много ускоряващи хранилища на информация, складове, които могат да съхраняват информация в определени организирани матрици, от които информацията може да бъде извлечена от тези, които изберат да се синхронизират със съответната матрица. И отново: ако си позволите да изработите от един естествен кристал, който е с възможно най-малко дефекти, който е възможно най-чист, независимо какъв е видът му – кварц, рубин, няма значение … към какъвто бъдете привлечени … ако може да изработите една тънка плоскост, достатъчно тънка, за да произвежда звук при удар … чистотата на този тон ще позволи много бързото синхронизиране на електрическите центрове на вашия мозък, на електрическите центрове на тялото ви, на клетъчните структури на тялото ви. Като създавате тези малки позволения, във възможно най-чистата им форма, и когато ги удряте като музикален инструмент …  възприемането на издавания тон може да ви помогне да се идентифицирате много бързо, да резонирате много бързо с каменните същества като цяло. В този смисъл, кристалите са ключът към останалата част от реалността на камъните. Те са представителите в чиста форма на цялата реалност, на целия свят на каменното съзнание. Те са посланиците; това представляват кристалите – чистите ключове, чистите портали, чистите тонове, които ще ви поканят в света на камъните. Един от начините за усилване даже и на този процес като позволение, е, да се потопите във вода, когато ударите тази малка каменна камбана. Вибрацията във водата, защото вие сте изградени предимно от вода и водата е тази, която съдържа минералите във вас, ще предизвика вибрационен резонанс във вашето тяло, който ще бъде много силен и наистина много дълбок. Всъщност той може даже малко да ви замая. Така например, ако вземете един малък кварцов кристал, който е бил отрязан като много тънка плочка, достатъчно тънка, за да издава звук при удар и да го провесите с нещо, така че да не заглушите вибрациите при удара и го поставите във водата, където сте потопени … потопени донякъде, не е необходимо чак над главата … но поне над равнището на сърцето, и го ударите под водата, тази вибрация ще се предаде на тялото ви и ще причини резонанс във водата в тялото ви, в минералите в тялото ви по такъв начин, че да разтвори портали във вас и да ви пренастрои, да запали един огън във вас, който е чист. По такъв начин вие ще засилите способността си да се хармонизирате и да резонирате със съзнанието на камъните на вашата планета. Следите ли всичко дотук?             

Аудиторията: Да-а.

Башар: Само исках да проверя да не сте се вкаменили прекалено. И така, може да продължим тази дискусия по-късно в предаването, а сега ще отправим към вас дълбоката си благодарност за това, че позволявате това предаване и в отговор на този ваш подарък към нас, аз ви питам по какъв начин сега можем да бъдем на вашите услуги чрез отговори на вашите въпроси. 

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно моето сънно пространство, моето астрално пространство.

Башар: Да.

Участник: Изпитвам много страх …

Башар: Защо? От какво?

Участник: Хм … От … това да се отворя …

Башар: Защото какво ще се случи, ако направиш това?

Участник: Хм, нещо ще ме завладее.

Башар: Ще те завладее?

Участник: Да.

Башар: Нещо като плашило?

Участник: Някои от преживяванията ми са приятни, други – плашещи.

Башар: Ние разбираме, но помни, че всички преживявания могат да бъдат използвани, за да развиват способностите ти. И ако някои от тях те плашат, това ти предоставя възможност да прегледаш към какви определения се придържаш, които ти позволяват да ги приемаш по плашещ начин, вместо по положителен начин. Защото независимо от нечии чужди намерения в същата ситуация, ти винаги имаш възможността, всички вие винаги имате възможността, да определите какво влияние ще окаже ситуацията върху вас, като й дадете положително определение, което сте способни да дадете. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава от какво се страхуваш – да изгубиш контрол?

Участник: Да.

Башар: Добре. Какво означава това за теб? Да изгубиш контрол над какво?

Участник: Хм … Не съм сигурна.

Башар: Какво мислиш, че ще ти се случи, когато те „завладеят”?

Участник: Понякога, когато се отворя … не съм напълно сигурна, понякога започвам да пищя … когато съм извън тялото си, не съм сигурна … какво се случва …

Башар: Много от вас по време на сън имате някои преживявания с други същества, или преживявания в други измерения и когато се събудите, вие си спомняте случилото се като „сън”, но много често това е най-доброто, което Физическият ви ум е успял да направи при избора на символи, за да представи какво се е случило, защото много от символите, необходими за буквалното описание, не съществуват във физическата ви реалност. Страхът обаче бива почувстван само след като се свържеш отново с физическия си фокус. Защото тогава ти преминаваш обратно през матрицата на структурата на твоята личност, която може да съдържа отрицателни определения, основани на страх, и следователно преживяването, което не ти се е струвало страшно, докато е протичало в съня, може да се трансформира в страшно преживяване и да те накара да се събудиш пищейки, защото символите, които Физическият ти ум има, за да представи действителното преживяване, ще бъдат взети измежду най-силните убеждения, с които Физическият ти ум разполага. Така че ако все още имаш много отрицателни определения, натрупани във Физическия си ум, то това е единственото, с което разполага Физическият ти ум, за да опише какво се е случило. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ето защо е толкова важно да си изясниш определенията, за да станеш по-прозрачна и повече в съответствие с тази, която предпочиташ да бъдеш, и да се откажеш от отрицателните определения, свързани с отношението ти към ситуациите в живота. Когато станеш по-прозрачна, тогава преживяванията ти на други равнища няма да извличат тези отрицателни определения, за да изграждат символични образи във физически термини, за да ти обясняват какво се е случило. Намираш ли смисъл в това?

Участник: … Може би.

Башар: „Може би.” Разбираш ли, че твоята реалност е продукт от това, което най-силно приемаш за вярно?

Участник: Да.

Башар: И че ако имаш отрицателни определения, и приписваш тези отрицателни определения на ситуациите, ако им поставяш отрицателни етикети даже несъзнателно, тогава единственият начин да преживееш дадена ситуация, е по отрицателен начин?

Участник: Да.

Башар: И разбираш ли, че в обратния случай – ако припишеш положителни определения на същите тези ситуации, ще получиш положителен ефект от същите тези ситуации, от които преди това си получавала отрицателен ефект?

Участник: Да.

Башар: Че всичко зависи единствено от определението, което му дадеш. И така, ако имаш преживяване, което наричаш отрицателно, тогава идеята е да го използваш като възможност, да използваш страха като възможност да зададеш въпроса: „Какво трябва да приемам за вярно относно себе си по отношение на тези обстоятелства, което да ми позволи да преживея отрицателно чувство?” Защото чувствата, емоциите, произхождат само от нещо, което приемаш за вярно. Не можеш да имаш чувство … чувствата не съществуват във вакуум, ти не можеш да имаш определено чувство, за каквото и да било, без преди това да имаш определение за него. Следиш ли мисълта ми?   

Участник: Да.

Башар: Така че ако имаш определено чувство, то ти трябва да знаеш, че това чувство може да съществува само защото е било предизвикано от определение, което вероятно не осъзнаваш. Така че използвай чувството, за да проследиш по обратен път какво би трябвало да е определението, за да предизвика този вид твоя реакция. Намираш ли смисъл дотук?

Участник: …

Башар: И след като веднъж осъзнаеш, че това определение не е в съответствие с истинската ти същност, с тази, която предпочиташ да бъдеш, ти моментално ще схванеш това определение като нелогично, безсмислено и след като разбереш, че е безсмислено, ще го изоставиш. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ето защо е толкова важно да го откриеш и идентифицираш съзнателно. Ти обаче можеш да използваш чувството си на страх като вестител, като приятел, който чука на вратата и ти казва: „Хей, ти имаш убеждение, което не е в съгласие с истинската ти същност”. И поради факта, че не е в съгласие, ти изпитваш енергията си като страх, вместо радост. Това е една и съща енергия. За страха и за радостта ти използваш една и съща енергия, но ти я изпитваш като страх, когато тя се филтрира през убеждение, което не е в съгласие с истинската ти същност, и изпитваш съвсем същата енергия като радост, когато тя е в съгласие с истинската ти същност и преминава през едно истинно убеждение. Така че това е твоята възможност да използваш тази тренировка по време на сън и когато се събудиш с чувство на страх, почакай един момент, успокой се, дишай спокойно, отдели един момент, за да си спомниш,  че независимо от това, което се случва, ти си вечно, безкрайно, неразрушимо същество.  Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. И макар че нещата може да се изменят физически, ти, ти, ти, ти, уникалната гледна точка, която ти си, ще съществува винаги, защото винаги е съществувала. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре. Така че това може би ще намали малко страха, защото наистина нищо не може да ти се случи до степен, когато наистина ще бъдеш унищожена. Защото това, което се прокрадва в някои от страховете ти, е просто твоят инстинкт за оцеляване като физическо същество. Защото по време на сън преживяването ти се случва в друга реалност, недостъпна за физическото ти его. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че когато се свържеш отново с физическия фокус, физическото ти его изкрещява: „Хей, къде се изгуби!? Ти ме изостави тук.” Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: „И ако направиш това отново, аз се страхувам, че мога просто да изчезна!” Така че преди всичко трябва да установиш положителни взаимоотношения с его структурата, чиято задача е само да ти помага да се фокусираш върху преживяванията във физическата реалност, и да кажеш: „Послушай ме, независимо какво се случва, независимо какви преживявания имам, докато разгръщам истинската си същност, ти, Его, ще бъдеш винаги ценно за мен, винаги ще участваш под някаква форма, никога няма да изчезнеш, никога, никога няма да бъдеш унищожено, но е възможно да откриеш друга форма на проявление, друг начин за отнасяне към това, което си, и да имаш различни преживявания. Но ти си част от мен и никога няма да изчезнеш напълно. Защото перспективата на собствената ти идентичност ще съществува вечно. Тя може да не бъде същата като физическото его, но въпреки това, ще бъде една уникална идентичност”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Така че накарай его структурата ти да се успокои, като й кажеш, че няма да умре, няма да си отиде, ти няма да я изоставиш, няма защо да се тревожи за оцеляването си и да те прехвърля в режим на оцеляване. Ти всъщност никога не губиш контрол, защото единствената причина да се чувстваш безпомощна, е, защото егото ти се чувства по този начин, тъй като ти отиваш извън параметрите на физическата реалност, с които то е свикнало. А това за физическия ум изглежда като смърт! Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че ти преминаваш в режим на оцеляване. Ако обаче накараш егото да разбере, че наистина нищо не умира, че ти просто разгръщаш личността си с различни преживявания и ще ги споделиш с него, винаги ще има начини за егото да преживее това, което трябва да преживее във физически термини, и то ще участва в радостното вълнение, съпровождащо това, което научаваш – как се развиваш и как всичко се нарежда толкова гладко и приятно, че то ще изпита радостно вълнение от участието си и няма да се чувства толкова изоставено, и няма да протестира, и мърмори, и плаче, когато се включиш обратно. Разбираш ли? 

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: А-а, донякъде. Мисля, че ще трябва да го смеля … Може ли да задам друг въпрос?

Башар: Това беше друг въпрос. Да, можеш.

Участник: Аз също така съм работила през целия си живот с вибрационни честоти, които ми помагат, и аз се вълнувам, и обичам това … Дали можеш да ми помогнеш … Силно съм привлечена към свещената геометрия на Арктурианците и подобни неща …

Башар: Добре, какво ти донесоха собствените ти синхронности в това отношение? Защото това, към което си привлечена, и нещата, които биват привличани към теб, отразяват позволенията, които ще бъдат най-полезни за теб в този конкретен момент.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че какво ти е донесло това? Ние сме обяснили, че енергията на Арктурус отразява идеята за определен портал, който ориентира и синхронизира вибрационната ви честота, за да ви помогне да си спомните повече от това, което сте, когато навлезете във физическата реалност. Така че мнозина от вас са постъпили в това въплъщение през наречения от мнозина Портал на Арктурус … за да можете да поддържате вибрацията на своето по-голямо Аз и да я използвате като пътеводител, за да откриете пътя си назад и да си спомните повече от това, което сте. Но по какъв конкретен начин ти искаш да използваш вибрацията на Арктурус, като конкретно позволение за теб? Това всъщност е въпросът. Това, към което си привлечена най-силно, ще ти върши най-добра работа в момента, в който си привлечена към него. Когато промениш мнението си за това, което те привлича, то това, което те привлича след това, ще ти бъде най-полезно в момента, в който бъдеш привлечена към него. Това е начинът, по който работят позволенията. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Мисля, че да.

Башар: …?

Участник: Аз постепенно свиквам с теб, Башар, аз …

Башар: Ти не трябва да свикваш с мен, трябва само да свикваш със себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това забавно ли е?

Участник: Да.

Башар: Забавляваш ли се с това?

Участник: Да.

Башар: Добре. Позволи си да се забавляваш даже и ако изпитваш страх. Позволи на страха да те забавлява, защото той е твой приятел, който чука на вратата, за да ти покаже, че притежаваш убеждение, което не е в съгласие с това, което предпочиташ да бъдеш. Така че забавлявай се със страха. Говори му: „Благодаря ти, Страх, че насочваш вниманието ми към това!” Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И тогава, когато използваш страха по този начин, той няма да се задържа около теб. Защото ще си е свършил работата. И ще се промени в нещо друго, ще се превърне в радостно вълнение. Ще се превърне в любопитство. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Само когато не използваш страха, когато се съпротивляваш на страха, той трябва да направи нещо по-голямо, за да привлече вниманието ти. И така страхът се превръща в ужас. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Но не е нужно да го оставиш да премине в ужас, ако внимаваш в това, което иска да ти каже, още когато е под формата на малко нервно напрежение. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Тогава приятни сънища!

Участник: Благодаря ти.

 

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: Едва в последно време научих за сивите извънземни, които живеят под Земята …

Башар: Е, те не са толкова много, колкото можеш да си помислиш, и не се появяват толкова често, колкото можеш да си помислиш. Някои от историите са преувеличени, в други има зрънца истина.

Участник: О кей. Питам се дали можеш да ни кажеш нещо за тях – опасни ли са, част ли са от Междузвездния съюз …?

Башар: Боже мой! Нека първо напомня на всички, че има много различни видове сиви и не може да ги обедините всички в един конкретен вид.

Участник: Хм … О кей …

Башар: Макар ние да знаем, че мнозина сред вас правят това и то може да ви обърка доста, когато наблюдавате различни видове поведение. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Относно тези, които са най-важни … Трябва да разбереш, че историята на сивите е, че те са започнали съществуването си на една успоредна Земя като хора. И те са разрушили своя свят и са мутирали във формата, която наричате „сиви”. Те са направили това по такъв начин, че не могат повече да се възпроизвеждат. И за да продължат своята цивилизация, е трябвало да преминат в успоредни реалности, където съществуват все още хора с жизнена ДНК и да използват това ДНК за създаването на хибридни същества като нас, което позволило на културата им да продължи да се развива. Така че, в определен смисъл, един сив е просто форма на мутирал човек. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И чрез използване на техния пример като урок, вашият свят не е необходимо да измине същия разрушителен път. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, благодаря ти. Това ме отвежда точно към един друг въпрос.

Башар: Благодаря ти за синхронността.

Участник: Нашата планета преминала ли е прага, след който е невъзможно да бъде спасена, тъй като чувам различни мнения …?

Башар: Ако вярваш, че планетата ви е неспасяема, тогава тя е такава. Ако вярваш, че планетата ви има нужда от спасяване, тогава тя има такава нужда. Ако разбираш, че тя не се нуждае от спасение, то тя не се нуждае. Ако разбираш, че ти си тази, която променяш своята енергия и се преместваш в друга версия на Земята, с всяка промяна, която преживяваш, ти всъщност се оказваш на друга версия на Земята и никога не променяш Земята, върху която си. Така че винаги има версии на Земята, които ще разрушат себе си и които са се разрушили, и които никога не могат да бъдат „спасени”. Има безкраен брой версии на Земята, които не се нуждаят от спасяване и са в прекрасно състояние. Ти се преместваш през спектър от тези успоредни версии на Земята милиарди пъти в секунда. И идеята е, че промените, които правиш в себе си, те преместват в друга версия на Земята, която отразява повече промяната във вибрациите, които си направила в себе си. Ти никога не можеш да промениш света, в който си. Ти винаги се преместваш в друга Земя, която притежава вибрацията, към която ти си настроила себе си. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Напълно.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да. И имам още един въпрос. Удължените черепи, открити на различни места на Земята, те принадлежат на сивите, или на други раси …?

Башар: Засега сте открили само един, който действително е принадлежал на извънземно същество. Останалите са на човешки хибриди, които са променили формата на черепите си, за да съответства на формата на извънземните.

Участник: Хм … О кей, разбирам. Друг въпрос – пирамидите … как са премествали камъните?

Башар: Най-ранните са придвижвани чрез форма на левитация. Ето защо говорихме за идеята на говорещите с камъни, защото когато разберете вибрациите, истинските вибрации на камъка, и им говорите по такъв начин –  било със своя глас, или чрез технологични устройства, които могат да имитират тези съзвучия по определен начин – може да елиминирате ефекта на гравитацията върху камъка.

Участник: Супер! Последният ми въпрос … ти говори доста за нарязването на кристали на тънки плоскости.

Башар: Да.

Участник: За известно време имах идеята да кача нещо да виси над леглото си, за да засиля своите комуникации по време на сън, тъй като имам много, много ясни сънища …

Башар: Това означава ли, че си успяла?

Участник: Всъщност не съм поставила все още нищо над леглото си.

Башар: Това означава, че не ти е нужно.

Участник: О кей …

Башар: Казваш, че вече имаш много ясни сънища.

Участник: Да, но аз просто не ги разбирам.

Башар: А-а-а, тогава това, което търсиш, е осъзнаване по време на сън.

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти. Отново: съществуват много позволения, които могат да бъдат използвани за засилване на осъзнаването по време на сън. Ще говорим за едно по време на предстоящото предаване, наречено „Пробуждането”, но знаеш ли какво, сега ще ти подскажа нещо.

Участник: О кей.

Башар: Ще ти направя една закрита прожекция. Това е, отново, само едно позволение. Ти разбираш какво представляват позволенията, нали?

Участник: Да.

Башар: (към аудиторията) Всички вие разбирате какво представляват позволенията?

Аудиторията: Да.

Башар: Някой да не разбира?

Аудиторията: Не.

Башар: „Не”, защото някой не разбира, или „не”, защото разбирате?

Аудиторията: Някои не разбират.

Башар: О, благодаря ви. Позволение е всеки инструмент, всяка техника, всеки ритуал, всеки предмет, който ви позволява да се свържете с убежденията си по начин, че да си дадете позволение да изявите повече от това, което сте. И това е всичко. Няма нещо, което да направи нещо за вас.  Вие го правите сами за себе си, но по някаква причина убежденията ви действат по начин, така че си мислите: „Ако направя това нещо, или ако имам това нещо, или ако използвам това нещо, или ако кажа тези думи, за мен ще бъде по-лесно да преживея това, което предпочитам да преживея”. Така че това нещо, което може да бъде всяка техника, инструмент, ритуал –  абсолютно всеки предмет, свързан с убежденията ви – ви позволява да си дадете позволение да бъдете в по-голяма степен верни на себе си. Това представлява позволението. В определен смисъл, това представлява физическата реалност – едно голямо, тлъсто позволение. Идеята тук обаче е, че понякога конкретни позволения се възползват от определени колективни психологични състояния и действат в голяма степен в съответствие с масовия консенсус. Защото вие имате колективни договорености, както и индивидуални договорености с масовия консенсус. И така, едно много силно позволение, което може да действа при много от вас, за да ви помогне да постигнете съзнателно сънуване, което ще рече да се събудите в съня си и да знаете, че сънувате, да осъзнаете, че вие създавате съня и го контролирате, след което допълнително да осъзнаете, че физическата реалност е също един сън, и че може да бъдете с повишено съзнание в съня на физическата реалност, всичко това ще ви позволи да преживеете много магически неща и промени във физическата си реалност. Това е, което нашата цивилизация направи – ние се събудихме в състояние на сън, след което осъзнахме, че физическата реалност е друга форма на състояние на сънуване и се събудихме в този (втори) сън, след което останахме в това състояние на осъзнат сън. Ето защо ние повече не спим. Ние винаги сме будни и винаги сънуваме едновременно. Сега, това малко позволение, което ще споделим с теб в този ден, е идеята, че когато сънуваш, очевидно ти знаеш, че в съня ти могат да се случат много различни неща, които ако се случеха действително във физическата реалност, ще те накарат да се стреснеш и да насочиш вниманието си към тях, но в съня си ти някак приемаш всичко, което ти се случва, като естествено или нормално.

Участник: Да.

Башар: Нали така?

Участник: Да, точно така.

Башар: Тогава, това, което трябва да направиш, е, да измислиш средство, нещо, което категорично да изпъкне в съня ти по такъв начин, че да ти напомни, че в действителност сънуваш … ако го видиш в съня си. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Така че трябва да използваш артистичните си способности, за да създадеш някаква форма, някакъв образ … може да бъде рисунка, скулптура, каквото пожелаеш, но първата й част … позволението е от две части … първата част е, че ти трябва да идентифицираш това като нещо уникално … като нещо наистина уникално за теб. И вложи тази характеристика в тази рисунка, в този предмет, каквото и да е то. Така че когато го разпознаеш, да знаеш, че притежава твоя уникален отпечатък, който никой друг не би оставил. Следиш ли мисълта ми дотук? 

Участник: Да, внимателно.

Башар: Сега, втората част е, че след като направиш всичко това, необходимо е да добиваш, отново: независимо дали става дума за рисунка, предмет и пр., нещо, само едно нещо, едно символично нещо, което отразява нещо, което абсолютно не предпочиташ. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да. (смее се)

Башар: Защото тези неща в комбинация се проявяват по много специфичен начин. Защото, отново: ако използваш само характеристиката, която е уникална за теб, ти може да я приемеш в съня си като нещо познато и да я интегрираш в съня си. Но ако съдържа онова малко нещо, което категорично не предпочиташ, то ти ще почувстваш тази реакция, тази смяна на крайностите, където си казваш: „О, това не съм аз … аз? … Не, това не съм аз!” И това ще те събуди в съня, разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че това е нещо като комбинация между начин да използваш крайностите и това да се пробудиш в съня си, и да осъзнаеш, че сънуваш.

Участник: Да.

Башар: Така че само използвай въображението си и творческите си способности, и виж какво ще се случи. Нали така?

Участник: Прекрасно, благодаря ти много.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, страшно много.

Башар: О, благодаря ти страшно много.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е следният. С жена ми започнахме да се опитваме да имаме дете.

Башар: Опитвахте?

Участник: Да.

Башар: Може би затова нямате, защото само се опитвате. (смях в залата) Защо просто не си имате едно дете?

Участник: Това е въпросът ми.

Башар: Добре, ти разбираш, че децата са продукт на договорености, които правите с духове, които стават ваши деца?

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли, че тези неща се случват точно тогава, когато трябва?

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли, че ако просто се успокоиш и престанеш да се опитваш, е по-вероятно да имаш дете?

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото времето вече е било договорено, всички срещи са вече договорени! Единственият начин да пропуснеш една среща, е да изразходваш енергия и време в тревоги, че ще я пропуснеш. Това е парадоксът. Ако престанеш да се тревожиш, че ще пропуснеш срещата, няма да я пропуснеш. Детето, или децата, ще се родят точно навреме, според договореностите, които си направил да имаш семейство във физическата реалност. Така че не се фокусирай върху това толкова силно, не се опитвай толкова силно, успокой се, успокой се, успокой се. Ако има нещо, което трябва да знаеш за нещо, което трябва да направиш, което е физиологично, синхронностите в живота ти ще ти подскажат кои са тези неща. Ако има неща, които трябва да направиш енергийно, синхронностите в живота ти ще ти предоставят възможности да се справиш с енергийното равновесие. Ти обаче трябва да вярваш в начина, по който животът ти се разгръща. Разбираш ли?

Участник: Да, и аз следвам този път, ние следваме този път на доверие …

Башар: Път на доверие. Какво е това „път на доверие”?

Участник: Ами …

Башар: Ти или се доверяваш на нещо, или се доверяваш на нещо друго. Не е необходимо да се учиш как да се доверяваш.

Участник: Доверявам се на разгръщането на нещата.

Башар: Добре, преживяването на разгръщане … но нека да се завърнем на въпроса за доверието. Защото идеята е, че не трябва да се учиш как да се доверяваш. Единствено трябва да се научиш да се доверяваш на това, което предпочиташ, вместо да се доверяваш на това, което не предпочиташ. Така че когато кажеш „път на доверие”, това е всичко, на което всъщност се научаваш. Ти се учиш да се доверяваш на това, което предпочиташ, вместо да си измисляш причини да продължаваш да се доверяваш на това, което не предпочиташ. Нали така? Това е пътуването, за което говориш. Това не е пътуване, за да се научиш да се доверяваш. Разбираш ли разликата?

Участник: Разбирам.

Башар: Добре, защото няма такова нещо като отсъствие на доверие. Има само доверие в отсъствието. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Абсолютно. Вярвам, че това, което сме правили, за да стигнем до този момент …

Башар: Да, но вие не сте го правили, защото ти задаваш въпроса по начин, от който се разбира, че сте се опитвали да имате дете.

Участник: Опитвам се да кажа, че нещата най-после се събраха в едно. Разбирам това, което казваш – просто да се успокоим и че всичко ще си дойде на мястото. И аз съм благодарен за това.

Башар: Добре. Просто така стават нещата.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Още нещо?

Участник: Не.

Башар: Добре.

Участник: Довиждане.

Башар: Помни, че в процеса на своето разгръщане, ти също така се превръщаш в родителя, на когото детето се е съгласило да се роди.

 

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Днес бих искал да ти разкажа за своята работа.

Башар: Давай.

Участник: За мен става очевидно, че тя не отговаря на най-силното ми радостно вълнение. (смях в залата)

Башар: Добре, и какво смяташ да направиш по въпроса?

Участник: Да, и аз се замислих какво мога да направя по въпроса.

Башар: Това е въпросът, който току-що ти зададох.

Участник: Ами нищо не ми идва наум.

Башар: Нищо?!

Участник: Нищо.

Башар: Нищо, това е удивително! Не познавам никого в цялото Творение, комуто нищо не се случва.

Участник: Това, което ми се случва, е, че аз се събуждам, отивам на работа, работя и толкова.

Башар: Ти разбираш ли идеята за следване на своята най-силна радостна възбуда?

Участник: Разбирам.

Башар: Но ти не следваш този принцип!  Как е възможно да го разбираш и да не го правиш? Ако не го правиш, мисля, че ти просто не го разбираш.

Участник: О кей.

Башар: Би ли желал пояснение?

Участник: … Добре, давай.

Башар: Добре. Ние разбираме, че ти трябва да следваш убежденията си, независимо какви са причините за това, и ако наистина вярваш, че твоята радостна възбуда не може да те подкрепя в живота, следователно не би било разумно да се откажеш от нещата, които правиш. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото, отново: както ние казваме, не е добре да скочиш от една висока скала, ако нямаш парашут. Но ако най-малко си дадеш възможност да направиш това, което можеш и което ти носи радостно вълнение, по малко наведнъж, по малко всеки ден, ако все пак си дадеш възможност да следваш своята радостна възбуда с всичките си способности, без каквото и да е настояване за крайния резултат, ти ще започнеш да виждаш, след колкото време е необходимо, след колкото време се чувстваш комфортно, че твоето радостно вълнение ще започне да те подкрепя. Но ти трябва да направиш първата стъпка. Ако не направиш никакви стъпки в посока на своята радостна възбуда, никога не може да ти бъде показано, че тя може да те подкрепи. И когато ние говорим за това да следваш своята радостна възбуда, нямаме предвид, че трябва да имаш идея за конкретен проект, работа или кариера. Ние искаме да кажем, че във всеки един момент ти си способен да направиш избор и да правиш нещо, което е свързано с повече радостно вълнение от всяка друга възможност. Ние ще допуснем, че ти си тук днес, защото предприемайки действия, за да дойдеш тук днес и да водиш този разговор, е нещо, което те е вълнувало, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава какво ти пречи да действаш спрямо друго нещо, което те вълнува най-много за момента?

Участник: Вярвам, че извън работата ми аз следвам своята най-радостна възбуда …

Башар: Но ти казваш, че това е извън работата ти.

Участник: Правилно.

Башар: Тогава има ли нещо, което по-скоро би правил, но не си позволяваш да правиш?

Участник: Да, аз по-скоро бих станал планински водач, с пълен работен ден.

Башар: И защо не правиш това?

Участник: Защото …

Башар: Защото не си представяш как това може да ти осигури достатъчно средства?

Участник: Да.

Башар: Тогава във въображението ти има нещо, което се нуждае от прочистване. Необходимо ти е по-силно въображение. И трябва да знаеш, че ако си въобразяваш по-големи неща, ще преживяваш по-големи неща. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ако въображението ти работи на дребно, ще преживяваш дребни неща. И ако си въобразяваш, че тези неща не могат да ти осигурят прехрана, те няма да бъдат в състояние да го направят. Но ако въображението ти лети нависоко и не се задълбочаваш толкова в подробностите, отново: стига наистина да разбираш, че това е възможно или поне вероятно, и ако изоставиш убеждението си, че ако напуснеш работата си, няма да можеш никога да се издържаш … докато имаш това убеждение, не напускай работата си! Ако обаче вярваш, че е възможно радостната ти възбуда да ти осигури нещо по-добро, поне направи първата стъпка и започни да разгръщаш визуализациите си и въображението си, за да видиш една по-голяма картина на това как би било възможно нещо, което обичаш да правиш, да бъде възможно, по един неочакван начин, да ти осигури това, което ти е нужно. Това, което разколебава много хора на вашата планета, е, че формата, в която се появява подкрепата, е обикновено много неочаквана, а доста хора настояват да знаят точно как нещо ще се случи, преди да предприемат съответните действия. Но виждаш ли, това е спирачката, това спира развитието на нещата. Няма абсолютно никакъв начин за Физическия ви ум да знае със сигурност как нещо ще се случи. От време навреме е възможно да отгатне нещо, което съвпада с това, което Висшият разум е способен да прояви, но най-често Висшият разум ще ти осигури подкрепата по начин, който е напълно неочакван и напълно различен от това, което Физическият ти ум си е въобразявал, че ще се случи. Затова е толкова важно да се откажеш от убежденията си, да се откажеш от настояване, да се откажеш от очакванията си за това как трябва да изглежда крайният резултат. Ето защо, когато говорим за визуализирането, е много добре да си визуализираш идеалната реалност, в която си представяш, че живееш. Идеята обаче е, че визуализацията има предназначението само да предизвика състоянието на радостна възбуда, което представата ти отразява.  Веднага след като възникне състоянието на радостна възбуда, трябва напълно да забравиш конкретната си представа! И да оставиш Висшия ти разум да приеме това вибрационно състояние на радостна възбуда, и да материализира нещо, което всъщност представлява това, което ще ти служи най-добре и което е извън възможностите на Физическия ум да си представи. Намираш ли някакъв смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Добре. Тогава ти трябва да разбереш, че определено има хора на вашата планета, които получават прекрасна подкрепа в живота си, като правят неща, които за другите изглеждат пълна лудост, от които е невъзможно да излезе нещо свястно. Но въпреки това, има доста такива примери на вашата планета. Нали така?

Участник: Да, има.

Башар: Тогава щом те могат да го направят, защо ти да не можеш? Ти изключение ли си от правилото?

Участник: Не, господине.

Башар: О, „господине” – толкова официално. Добре, тогава какви причини си измисляш, поради които това няма да проработи при теб? Към какви убеждения се придържаш, които затормозяват естествената ти природа?

Участник: Ти си прав … може би трябва да започна да си представям … как бих искал да видя …

Башар: Това е добре, но отново: помни, че това как би искал да видиш нещата, няма да отговаря задължително на това как те действително ще изглеждат. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ти не трябва да настояваш на това как трябва да изглежда крайният резултат.

Участник: Да

Башар: И идеята е, че ако започнеш да действаш спрямо това, което ти е най-приятно за момента, влагайки всичките си способности, без очакване за конкретен резултат, ще видиш, че синхронностите в живота ти ще те отведат до следващото обстоятелство, до следващата ситуация, до следващата възможност, до следващия човек, с когото трябва да се срещнеш и запознаеш – на точното място и в точния момент – и всичко това ще започне да ти показва, че получаваш необходимата подкрепа. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Имаш ли желание да възприемеш идеята, че нещата могат да се случат по този начин?

Участник: Разбира се, и аз мисля, че правя това …

Башар: Очевидно не го правиш.

Участник: Не зная какво правя не както трябва, може би …

Башар: Но ти самият каза, че се придържаш към работа, която не предпочиташ. Това поведение само по себе си показва, че в действителност не прилагаш инструмента, за който говорим! Така че можеш да си повтаряш по цял ден, че си мислел, че го използваш, като през всичкото време си се привързал към тази котва и си мислиш, че следваш радостната си възбуда. Докато обаче носиш цялата тази тежест, не се получава нищо. Тази тежест като вибрация не е част от вибрационното уравнение, което определя твоето радостно вълнение! Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че ти си този, който създава определение, което всъщност противоречи на определението за радостно вълнение, като се придържаш към нещо, което не отразява радостното ти вълнение, защото ти все още вярваш, че трябва да го правиш. Това е друго определение, различно от определението за радостна възбуда. Разбираш ли?

Участник: О кей.

Башар: Така че ти трябва да погледнеш на това по-цялостно. Аз разбирам, че може би има моменти, в които ти напълно следваш радостната си възбуда, но очевидно това, което обсъждаме, са периодите, в които не правиш това, защото ти си този, който повдигна въпроса, че работиш нещо, което не предпочиташ.

Участник: Точно така.

Башар: Така че това е ситуацията, която обсъждаме тук, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава, след като сме наясно по този въпрос, усещаш ли малко по-силно, че е вероятно твоята най-силна радостна възбуда, независимо в каква форма ще се появи, да може да те издържа, по някакъв начин? И готов ли си да предприемеш по-голяма стъпка в тази посока, влагайки всичките си възможности?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава ако правиш това, твоята радостна възбуда в крайна сметка ще ти покаже, че може да те подкрепя и ти най-накрая ще бъдеш готов да се отървеш от тежестта, която те задържа, в темпото, което ти е удобно.

Участник: О кей.

Башар: Но този период от време е напълно в твоите ръце. Ти можеш да го направиш с едно мигване на очите, а може да ти отнеме и двадесет години –  зависи от теб.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Аз просто ти казвам, че зависи изцяло от теб. В момента, в който знаеш – не само повярваш, но знаеш – че радостната ти възбуда може да ти осигури това, от което се нуждаеш, ще се откажеш от тези тежести. Защото те даже не ти принадлежат. Те са дошли от някой друг, който те е научил, че трябва да се придържаш към тях, поради страх. Ти се страхуваш, че ако се откажеш от тях, ще останеш без тегло и ще отлетиш в стратосферата, и ще изчезнеш. Но истината е, че нещата, които наистина отразяват твоята същност, ще те фокусират точно там, където трябва да бъдеш. Защото радостната възбуда е какво? Завършен комплект! Какво означава това, Башар? Благодаря ти, сега ще ти кажа.

Участник: (смее се)

Башар: Радостната възбуда е завършен комплект, защото тя е движещата сила на твоя живот, организиращият принцип на живота ти, пътят на най-малкото съпротивление в живота ти, нишката, която води до всички други проявления на радостна възбуда в живота ти; тя е също така отражение на всички други неща в теб, към които може би се придържаш и които не са свързани с радостна възбуда. Когато следваш радостната си възбуда, едно от първите неща, които тя ще извади на показ на вниманието ти, ще са нещата, които нямат нищо общо с нея, за да ти даде възможност да ги разчистиш. За да можеш да ги трансформираш в повече радостна възбуда. Радостната възбуда е завършен комплект и тя не пропуска нищо, от което наистина се нуждаеш в своя живот! Така че колкото по-пълноценно я следваш, толкова повече ще можеш да прилагаш инструментите, както трябва и толкова по-добре те ще ти служат.  

Участник: О кей.

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че придържайки се към нещо, което не предпочиташ … и няма страшно, ако го правиш … защото, отново: темпото на промяната зависи от теб, но ако се придържаш към нещо, което не предпочиташ, и казваш: „Аз следвам радостната си възбуда, въпреки че се придържам към това нещо”, това е все едно някой да ти подава чук и да те кара да забиеш пирон в дъска с дървената му дръжка. „Не разбирам защо този пирон не се забива!” Ти не използваш инструмента по предназначението му. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Вярвам, че да.

Башар: А знаеш ли, че е така?

Участник: … Да, зная, че е така.

Башар: Добре. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Хубав ден!

Башар: Моля всички ви, запомнете възможно най-добре, че това, което обсъждаме, не са просто приятни приказки. Това не са просто философски разсъждения. Те не са просто утвърждения. Те са описания на физически закономерности. Това е начинът, по който механизмът на Съществуването функционира в действителност! Това не е мнение. Това е наблюдение. И вие може да преживеете резултата от това наблюдение по много прозрачен начин сами, когато прилагате инструментите по начина, по който са били създадени да бъдат използвани. Всичко е толкова просто.

 

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: Имам въпрос, свързан с този на господина преди мен. Използвайки радостното вълнение, за да открия или извлека нещо, което съм създала в друга своя версия, в друго измерение …

Башар: Да.

Участник: Например пиша книга. Няколко медиума са ми казали, че аз вече съм написала тази книга и че тя съществува някъде …

Башар: Да, да, да.

Участник: И ми дойде наум, че аз преоткривам колелото, като пиша отново вече написана книга.

Башар: Ти питаш дали можеш да помолиш книгата моментално да се появи?

Участник: Да.

Башар: Да, това е възможно, но не е вероятно. И ще ти кажа защо. Ти желаеш да преживееш процеса на написването й.

Участник: О кей, значи става въпрос за пътуването, не за …

Башар: Пътуването е дестинацията, процесът е смисълът!

Участник: И аз ще повторя пътуването и процеса отново?

Башар: Не, това никога не е едно и също. Знаеш ли старата Зен поговорка на вашата планета: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река”?

Участник: Не я знаех, но вече я зная.

Башар: Благодаря ти. Никога нищо не е напълно идентично, защото ти си уникална. Така че ти, преминавайки през процеса на правенето, ще обогатиш себе си по уникален начин, който е напълно различен или даже малко по-различен, това няма значение, защото той все пак ще е напълно различен от всяка друга твоя версия, която може вече да е създала книгата. Защото другите ти версии са го направили по техния начин. Защото те имат други гледни точки и затова са различни други твои версии. Защото трябва да има и друга перспектива.

Участник: О кей.

Башар: И така, ти си уникална. Не лишавай света от уникалния израз на книгата и не лишавай себе си от уникалното преживяване на процеса, който ще ти достави удоволствие, и от нещата, които ще откриеш относно себе си, които ще обогатят разбирането ти за това, което си, по време на уникалното преживяване на написване на книгата. Но ти определено можеш да постигнеш състояние на по-добро съответствие с процеса и да „изтеглиш” съдържанието на книгата с по-малко усилия.

Участник: О кей, о кей.

Башар: Наслаждавай се на процеса, защото в това е целият смисъл. И в крайна сметка това е всичко, което съществува. Няма крайно предназначение, няма цел.

Участник: Благодаря ти за това.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: И …?

Участник: Един последен въпрос, свързан повече с любопитство. Последния път, когато говорих с теб, мисля, че бе в Бъркли, аз чаках реда си и всъщност получих паническа атака. Ти веднъж бе казал, че когато влезем в контакт с по-висш интелект, понякога на повърхността изплуват отрицателни емоции …

Башар: Да.

Участник: Но това, което се случи, колкото повече наближаваше времето да разговарям с теб, усетих този силен аромат на рози и това веднага ме успокои. Аз разговарях с теб и след това разпитах хората наоколо: „Почувствахте ли този аромат, той бе навсякъде наоколо?” Никой не бе усетил това.

Башар: Не, това е било само за теб.

Участник: Откъде се получи то? Просто от вселената …?

Башар: Активирането идва от твоите водачи и от Висшия ти разум, и така това е вибрация, възникнала в съзнанието ти, която ти позволява да имаш физическо преживяване на промяната на тази твоя вибрационна честота.

Участник: О кей.

Башар: Така че, в определен смисъл, това се случва вътрешно, макар че имаш и негово физиологично преживяване.

Участник: Разбирам, благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Говори по-високо.

Участник: Харесва ми темата на този разговор – „Говорещи с камъни” и мислих по въпроса, и имам много идеи …

Башар: Добре.

Участник: Каква е целта на всичко това?

Башар: Целта е да се забавлявате.

Участник: Това звучи прекалено лесно.

Башар: То е лесно.

Участник: Да, но аз мисля, че зад това се крие нещо друго.

Башар: Винаги се крие нещо друго.

Участник: Прекрасно, тогава помогни ни да го разберем.

Башар: Защо трябва да го правя?

Участник: Защо не?

Башар: Защото вие трябва да откриете какво се крие зад всичко това сами. Ние само сме ви дали първоначалния тласък, но няма да разопаковаме всичките ви подаръци вместо вас.

Участник: Тогава ако случаят е такъв, ние всички сме тук, а ти идваш от друга планета, мисля, че би трябвало в това да се крие някакво по-голямо послание.  

Башар: Наистина?

Участник: Да, наистина.

Башар: Добре, щом така казваш.

Участник: И аз се опитвам да отгатна каква е целта на това всички ние да бъдем тук …

Башар: Ти разбираш, че всичко това е прелюдия към контакт между нашите съответни светове, нали така?

Участник: Виж това е вече нещо! (смях в залата) Можеш ли да поясниш малко повече?

Башар: Информацията, която споделяме с всички вас, има много различни основания, едно от които е, разбира се, да помогне да се възвисите повече и да се доближите до истинската си същност, и докато правите това, и повишавате своите вибрации, вие се доближавате до вибрацията на нашата реалност, и това прави по-вероятно нашите два свята действително да установят контакт, и да разширят общото ни семейство. И голяма част от подаваната информация разкрива как ние установяваме първи контакт с други цивилизации. Ние постъпваме по този начин, защото информацията е това, което е важно, и ние самите оставаме някак на заден план, за да не се фокусирате върху вестителя, а върху посланията и това ви дава възможност да решите дали да интегрирате, или не информацията във вашето общество. Защото ние не желаем да ви насилваме да правите нещо, което не желаете да правите. И така, количеството информация, която ви предоставяме и която вие изберете да интегрирате в своята реалност, и това как ще промените вибрацията си, биват използвани от нас като барометър за измерване доколко сте готови за повече контакт и за повече информация, която да ви отведе до открит контакт, така че един ден да можем да общуваме по-пряко и да се развиваме взаимно по повече забавни начини.   

Участник: Това звучи прекрасно. Как това е свързано с темата за камъните?

Башар: Колкото повече контактувате с всичките различни проявления на съзнанието на вашия свят, толкова повече вибрацията ви ще бъде преживявана по един холистичен начин, вместо различните малки части, на която сте я разбили. И когато преживявате своята вибрация по по-холистичен начин, вие ще станете проявление на повече от това, което сте, и това ще ви доближи повече до нас. 

Участник: Ще помисля върху това. Ти спомена, че камъните са някак бавни …

Башар: Да.

Участник: И тогава си помислих, че те се намират на вашата планета и на много други планети …

Башар: Да.

Участник: И ако това е начинът вашето общество да се опитва да се свърже с нас по един и същи начин … как става това?

Башар: Да, ние не се опитваме, ние го правим. Ето защо казах в първоначалното изложение, че след като веднъж възприемете идеята да комуникирате с вашата планета, вие може да използвате това си състояние, за да комуникирате и с други планети. И да почувствате мрежата, връзката между нашите светове. Ние също използваме нашия свят по този начин, за да достигнем до други светове. Аз съм специалист по установяване на първи контакти и това е, което правя – да използвам вибрацията на цялото мое общество, на целия мой свят и всичко в него, и да разпространявам тази вибрация. Тези, които се отзовават, тези, които отговарят на поканата на тази вибрация, са световете, с които установяваме комуникация, какъвто е вашият свят. Защото вие се отзовахте на поканата.

Участник: Ние всички правим това.

Башар: Е, не всички вие, но тези, с които общуваме, да.

Участник: В тази връзка … камъните са по-твърд материал … тези нарязани парчета, за които ти говориш, те могат да бъдат много тънки, но и по-дебели, в зависимост от размера …

Башар: За вашите технологии е по-лесно да извлечете звук от тях, ако са малко по-тънки.

Участник: Да, но аз се опитвам да попитам нещо друго …

Башар: Добре.

Участник: Вибрацията, която ще излезе от камъка, ще резонира с водата, която е в нас, а на тази земя ние имаме много вода, заедно с делфините, китовете и всичко това … тогава какво е обединяващото послание, освен това да се забавляваме и да поддържаме тази вибрация?

Башар: Да бъдете себе си във възможно най-голяма степен. Това е единственото нещо, което трябва да правите. Защото вие сте уникален аспект на Творението. И като си позволявате да бъдете този уникален аспект възможно най-пълно, вие позволявате на Творението да преживява своето разгръщане чрез всички уникални перспективи, които всеки компонент на Творението е бил създаден да бъде. Така че всичко, което трябва да направите, за да позволите разгръщането на Творението, е да бъдете себе си и да имате възможно най-пълноценното преживяване, на което сте способни и което изберете да имате … И толкова. По този начин Творението разгръща себе си. Всички вие, всички ние и всички същества в Творението, във всяка възможна форма, са всички различни начини, по които Творението преживява себе си. Така че даже когато вие избирате да ограничавате себе си, това е също преживяване, което Творението има, и идеята да трансформирате себе си от ограничения към повече свобода, ще бъде също преживяно от Творението като едно много освобождаващо преживяване и това ще му позволи да разшири своето разбиране на себе си. Структурата никога не се променя, но преживяването на структурата винаги ще се променя. И това е безкрайно.

Участник: Да.

Башар: Намираш ли смисъл в това?  

Участник: Категорично намирам.

Башар: Добре. Това разяснява ли нещата?

Участник: Бих казал, че ми помага да се развивам и да се забавлявам повече.

Башар: Чудесно, моля, прави го.

Участник: Последен въпрос. Чух нещо за пеещите топки, за Буда, хората и водата …

Башар: Да.

Участник: Каква връзка има това с днешния ден?

Башар: То е нещо подобно. Много кристални топки излъчват определен резонанс, подобно на това, за което говорим, но ако наистина искате да получите чист тон, това трябва да бъде естествен, а не изкуственo направен от човека кристал.

Участник: Разбирам.

Башар: В това се състои разликата.

Участник: О кей, благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

 

Участник: Добро утро, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Много се вълнувам да бъда тук.

Башар: О, докажи го!

Участник: Първият ми въпрос е … миналата есен вървях из града с един приятел и изведнъж ми се прииска да погледна към небето. Погледнах нагоре, видях луната и видях едно червено-оранжево, светещо полукълбо. Това ми се стори доста странно и помолих приятеля си също да го погледне, и щом той направи това, полукълбото се сви и изчезна. Като че ли не искаше да бъде видяно …

Башар: Да.

Участник: И съм любопитен какво бе това.

Башар: Какво ти внуши това?

Участник: Усещане за чудо …

Башар: Добре.

Участник: Радостно вълнение.

Башар: Добре.

Участник: Предполагам, че настроих вибрациите си спрямо някакво …

Башар: Да …?

Участник: Космически кораб … чувал съм, че други хора са имали подобни преживявания …

Башар: Тогава защо изглеждаш объркан от това? Звучиш като че ли си получил всичко, което си искал, не е ли така?

Участник: Да, вярно е …

Башар: Тогава от какво идва объркването? Просто учуден ли си, че това се е случило?

Участник: Просто бих искал да зная какво беше това.

Башар: В определен смисъл, можеш да кажеш, че това е една проекция на съзнание. Дали ти го преживяваш като кораб, или не, наистина няма значение. Но то е проекция на един друг аспект на собственото ти същество в друга форма, в друго измерение, в отговор на желанието ти за повече откритост и повече чудеса в твоя живот.

Участник: О кей.

Башар: Много от срещите и виденията, които мнозина сред вас имат, не всички, но доста от тях са всъщност други версии на самите вас от други реалности. И по този начин те действат като отражения, като огледало, за да ви напомнят повече това, което сте.

Участник: Значи това е било мое отражение?

Башар: Да, за конкретната възможност да откриеш себе си към повече чудеса.

Участник: Хм.

Башар: И за да ти покаже, че онова твое състояние в момента е състоянието, в което трябва да бъдеш и да действаш за всичко в бъдеще. Получил си възможност да изпиташ състоянието, което отговаря повече на истинската ти същност. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Значи ти помниш как си се почувствал, нали?

Участник: Да.

Башар: Така че помни … много хора на вашата планета възприемат това отзад напред. Те казват: „Бих искал да почувствам това отново. Нека да си спомня какво бе това усещане”. Без да си дават сметка, че докато си спомнят как са чувствали това, те просто го чувстват. Усещането може да не е същото, но то не трябва задължително да е същото. Но даже по-важно от това … спомни си, че сме казали, че не можеш да преживееш нещо, което не отговаря на вибрацията ти. Помниш ли това?

Участник: Да.

Башар: Така че ако спреш и се замислиш … и тук е парадоксалният трик. Ти всъщност трябва вече да си променил състоянието си, за да можеш даже да си спомниш онова състояние, което си имал тогава. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Виждаш ли как се самозалъгваш през всичкото време? „Ех, ако можех да предизвикам това свое състояние отново. Нека да си припомня как се чувствах тогава”. Но всъщност ти вече трябва да си изпаднал в това състояние, за да си го спомниш. Така че ти вече си там.

Участник: Значи основното е състоянието, в което се намира човек.

Башар: Състоянието е всичко, което съществува. Ето защо ние казваме, че не са обстоятелствата, които са толкова важни, а състоянието, в което се отнасяте към тях. Състоянието е, което поражда обстоятелствата. Обстоятелствата не пораждат състоянието, макар че те могат да бъдат използвани, за да подсилят състоянието, но те не го пораждат. Те са отражение на състоянието. Намираш ли смисъл?

Участник: Да, тогава би ли казал, че аз бях готов и притежавах вибрацията …?

Башар: Да-а! Това е бил израз на състоянието, в което вече си бил. И сега, когато вече знаеш какво е това чувство, всеки път, когато знаеш, че си в това състояние, че това е състоянието, което отразява истинската ти същност и по-голяма връзка с Творението,  действай по отношение на всичко в живота си в това си състояние и всичко в живота ти ще бъде в синхрон.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, определено. Имам въпрос относно способностите. Много от нас притежават определени способности и аз чувствам, че притежавам редица способности.

Башар: Добре. По какъв начин се проявяват те?

Участник: Приемат различни артистични форми и усещам, че давам максимален израз на някои от тях …

Башар: Тогава какъв ти е въпросът?

Участник: Имам други способности, които чувствам, че притежавам, но на които не отделям достатъчно внимание.

Башар: Защо не?

Участник: Хм …

Башар: Знай, че навлизаш в опасна територия.

Участник: (смее се)

Башар: Просто те предупреждавам.

Участник: Предполагам … усещам, че не съм достатъчно добър.

Башар: Не си достатъчно добър. Но си достатъчно добър по отношение на способностите, които упражняваш?

Участник: Да.

Башар: Тогава каква е разликата между двете? „Аз съм добър по отношение на това, но не съм достатъчно добър по отношение на това другото”. Какво поражда различието?

Участник: Хм. Усещам по-силно чувство на критичност или потенциална критика, отрицателно отношение от страна на околните.

Башар: Защо?

Участник: Страхувам се, че те ще си помислят, че не съм достатъчно добър.

Башар: Защо нямаш този страх в първия случай?

Участник: Защото усещам, че съм добър в нещата, в които съм добър.

Башар: Винаги ли си бил добър по отношение на тях?

Участник: Да.

Башар: От самото начало?

Участник: Да, още като дете.

Башар: Добре.

Участник: По отношение на останалите си способности усещам, че не съм отделил достатъчно време, за да ги развия.

Башар: Ако те са нещо, което наистина те вълнува да упражняваш, определено е нормално да преминаваш през процеса на развитието им. Както казахме, пътуването е дестинацията, нали така?

Участник: Да.

Башар: И в процеса на изучаване на нещата, ти ставаш все по-добър в изпълнението им, нали така?

Участник: Да.

Башар: Има ли нещо в живота ти, което не си знаел предварително и което си научил във времето?

Участник: Има много такива неща.

Башар: Страхувал ли си се от това какво ще си помислят хората, докато си усвоявал тези неща?

Участник: Не.

Башар: Тогава какво прави нещата, за които говориш, толкова различни?

Участник: Разбирам, че по отношение на нещата, които извършвам професионално, аз просто следвам своята радостна възбуда и затова там не усещам чувството на критика.  

Башар: Следователно, имайки това като отправна точка, като преживяване, усещаш ли, че можеш да приложиш това разбиране спрямо всички неща, които развиваш у себе си?

Участник: Да, сега виждам за какво става дума.

Башар: Добре.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Защото, отново: никой не е на твоето място.

Участник: Така е.

Башар: И макар хората да правят някои неща подобно на теб, те никога няма да бъдат същите. Ти си уникален. Следователно, докато няма нищо лошо в това да си отворен към конструктивна критика, както често я наричате на вашата планета, към съвети, винаги можеш да отделиш време, за да прецениш дали съветите съдържат нещо, което можеш да приложиш по положителен начин. Но след като веднъж решиш, че това, което другите ти казват, няма нищо общо с този, който предпочиташ да бъдеш, поставяш точка на въпроса. Защото те не притежават способност … не притежават способността да те критикуват, защото не са на твоето място. Те нямат никаква представа как ти ще направиш нещо. Разбираш ли?

Участник: … … Да.

Башар: Така че всъщност те нямат начин да те критикуват и когато някой критикува по отрицателен начин, той всъщност критикува себе си и проектира това върху теб. Разбираш ли това? 

Участник: О кей, да. Да.

Башар: Така че проблемът е в тях, не в теб.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ако ти подходиш от позицията на състрадание и увереност в себе си, ще почувстваш, че това е техен проблем и че те просто изпитват нуждата да проектират критичното отношение, което имат спрямо себе си, защото изпитват чувство на малоценност, което се страхуват да анализират за себе си и използват теб като извинение, за да не трябва да го правят. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Като се опитват да се почувстват нещо повече от теб, като избират да критикуват теб, вместо да обърнат прожектора към себе си, защото се страхуват прекалено много да го направят. И те се страхуват толкова много да осмислят този проблем на самоуважение, защото ако го направят, ще открият, че отговаря на истината, че не струват нищо. Но това не може никога да бъде вярно! Това е тайната! Никога не може да бъде вярно! Защото ако беше вярно, че някой е безполезен и не струва нищо, той/тя нямаше да съществува, защото Творението не прави грешки.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И ако някой съществува, то Творението трябва да има нужда от него! По определение, то той/тя трябва да е ценна част от „Всичко, което е”, защото ако не бе така, „Всичко, което е” не би било всичко, което е! Ако То знае, че се нуждае от някого, за да бъде „Всичко, което е”, и този човек е толкова ценен, това означава, че Творението го е създало, защото Творението знае, че без него не може да бъде всичко, което е възможно да бъде. Тогава защо трябва да спорите с Творението?! Защото това се получава, когато някой каже: „Аз съм безполезен”. Той спори с Творението относно своята ценност. Той казва: „О, ти сбърка като ме създаде!”

Участник: (смее се)

Башар: Съществува и друг парадокс, свързан с това състояние. Когато някой каже, че е безполезен, че не струва нищо, че не заслужава, той претендира, че е различен от всички останали. „Аз, за разлика от всички същества в Творението, съм безполезен”. Това всъщност е израз на арогантност. Така че ако някой настоява на своята безполезност, това всъщност е най-арогантното нещо, което той може да извърши. Как ти звучи това като парадокс?

Участник: (смее се)

Башар: Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. И последният ми въпрос … Когато бях на 12, имах един критичен период на депресия.

Башар: Колко вълнуващо! Идеята, разбира се, е да разбереш, че много често хората на вашата планета определят процеса на оттегляне навътре в себе си, за да открият отговорите, които знаят, че не съществуват извън тях, когато ги дефинират по отрицателен начин, и преживяват това като депресия. Когато го дефинирате по положителен начин, защото това е едно естествено поведение да отидеш там, където знаеш, че се крият отговорите, това е една естествена компресия (за разлика от депресия). Разбираш ли разликата?

Участник: Компресия.

Башар: Компресия. Това е нещо естествено – да компресираш, да отидеш навътре, за да откриеш отговори, които знаеш, че не съществуват извън теб. Но когато хората на вашата планета казват: „О, затворил си се в себе си, какво ти става, нещо не е наред с теб! Ти бягаш от другите, затваряш се в себе си!”, тогава, разбира се, ако приемеш всички тези отрицателни определения на естествената компресия, естествено е да я почувстваш като депресия.

Участник: Хм.

Башар: Така че не я определяй по този начин, за да не я преживяваш по този начин.

Участник: О кей.

Башар: И след като вече си преминал през това, можеш да разбереш, че депресията е определено нещо, което не искаш да преживееш, нали? Ти вече не желаеш да преживееш вибрационното състояние, наречено депресия, и даже не желаеш да си го спомняш като нещо, през което си преминал, за да разбереш, че след като си го преживял, повече не го предпочиташ. И така си добил яснота по отношение на това, което предпочиташ.

Участник: Да.

Башар: И така, ако това ти се случи отново, ти ще можеш да го определиш като естествена компресия и няма да го преживяваш по отрицателен начин.

Участник: Да. Това ме отвежда до следващата част от въпроса. Имаше един момент, в който … хм … малко след 13-тия ми рожден ден една сутрин се събудих и реших, че ми е писнало да ми е писнало и почувствах тази невероятна енергия, която навлезе в мен през слънчевия ми сплит …

Башар: Да. Ти си почувствал повече от себе си.

Участник: Да. И през следващите три месеца изпитвах това чувство на просветление.

Башар: Да.

Участник: Изпитвах телепатия, можех да помагам на хората точно когато трябва …

Башар: И ти все още можеш това, просто по различен начин. Защото след като веднъж усвоиш едно нещо, ти продължаваш да учиш нещо друго. Не значи, че нещо е изчезнало, то само си е сменило формата и толкова.

Участник: О кей.

Башар: Защото помни, че когато повишиш вибрацията си до ново равнище, в началото си казваш: „О, да, о, да, усещам се различно.” Но след известно време свикваш, нали така?

Участник: (смее се)

Башар: И след това вече не се чувстваш толкова различно, но в това няма нищо лошо, защото можеш да се издигнеш на ново равнище, когато ще се почувстваш отново по нов начин, но това не е задължително.

Участник: О кей.

Башар: Ти ще се чувстваш по начина, по който трябва да се чувстваш. Спомни си, че когато говорихме за това да следвате своята радостна възбуда, казахме, че това не означава винаги да подскачате нагоре-надолу. Едно състояние на напълно балансирана спокойна медитация може също да отразява твоята радостна възбуда.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че състоянието варира. Но не гледай на него по този начин … (медиумът изписва с ръка хоризонтална синусоида), а по този начин (изписва синусоида, която се издига диагонално нагоре). Ти винаги се издигаш нагоре, независимо, че движението е нагоре-надолу. Ти никога не слизаш надолу до същото равнище, на което си бил преди. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми, но няколко години след това се чувствах зле, защото си мислех, че съм изгубил …

Башар: Да, но не си изгубил нищо. Не пилей времето и енергията като съдиш себе си, защото така добавяш повече съпротивление и трудности към нещо, което не предпочиташ. Всичко е толкова просто.

Участник: О кей,

Башар: Помни, че най-краткият път към просветлението е да възприемеш себе си в положителна светлина. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Никаква отрицателна оценка. Ако си направил нещо, което не предпочиташ, признай го, приеми го: „О кей, направих нещо, което не предпочитам, което не е в съответствие с този, който предпочитам да бъда. Добре, поемам пълна отговорност, признавам го, сега какво искам да науча от всичко това? Кой предпочитам да съм сега?” И край! И продължаваш напред. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така стават нещата, така могат да станат, освен, разбира се, ако наистина ти доставя удоволствие да си прекарваш времето в това да се самоунижаваш, самонаказваш и ако искаш това, аз няма да ти попреча ни най-малко, защото това е твоят избор през всичкото време.

Участник: Хм.

Башар: Ако обаче предпочиташ нещо друго, то във всички случаи избери нещо. Всичко зависи от теб и няма нищо в цялото Творение, което може да противоречи на решенията, които вземаш. Нищо! Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото няма да има смисъл. Ти си този, който контролира нещата, и даже ако се чувстваш безпомощен, ти контролираш това си преживяване. Не е възможно да изгубиш контрол върху нещата, не е възможно да бъдеш откъснат, изоставен. Ти обаче можеш да си създадеш преживявания, че си безпомощен, можеш да си създадеш преживявания, че си изоставен, но парадоксът и иронията е, че трябва да контролираш какво се случва, за да имаш такива преживявания. Виждаш ли в какво се състои иронията?

Участник: Ъ-хъ. Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Добре, тогава не става въпрос за това да се обърнеш назад и да попиташ: „Как мога да сътворя това отново?” Ти искаш да кажеш …

Башар: Ти можеш да погледнеш назад, но това е нещо, което се случва в настоящето. Ако ти помага да се свържеш с тази идея, за да придобиеш повече способност да изясниш по-добре кой би искал да бъдеш сега, може да го направиш. Но всичко съществува сега и всъщност няма такова нещо като „назад”. Няма и такова нещо като „напред” (в бъдещето). Всичко съществува тук и сега. Миналото и бъдещето са илюзорни.

Участник: Значи всичко е въпрос на задълбаване в …

Башар: Всичко е въпрос на повече яснота, когато определяш себе си такъв, какъвто предпочиташ да бъдеш – повече в съответствие с този, който знаеш, че си.

Участник: О кей.

Башар: И толкова. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Много е просто, нали?

Участник: …

Башар: Зная, че на вашата планета понякога хората намират, че нещата са прекалено прости и искат да ги усложнят, защото са били научени да вярват, че ако нещо не е наистина трудно, то вие не сте го заслужили, че не си струва. Ти ще преминеш през достатъчно процеси, през които трябва задължително да преминеш, без да е нужно да измисляш допълнителни такива, от които не се нуждаеш. Повярвай ми, ти заслужаваш цялото количество щастие, което можеш да си представиш. Въпросът е там, че това, което вярваш, че заслужаваш, е това, което получаваш. И ти напълно контролираш това. Нали така? 

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря.

Башар: Нания, колко е часът?

Ейприл: Вече е време.

Башар: Вече е време, нали?

Ейприл: Колко проницателно от твоя страна.

Башар: Може би ние си имаме ръчен часовник.

Ейприл: Става дума за този голям стенен часовник, който виси в кораба ви, нали?

Башар: Тик-так. Време е да се освежите. Сега ще направим почивка, след което ще продължим. Радвайте се, успокойте се, абсорбирайте, освежете се. 

 

Башар: Нека сега да продължим предаването с вашите въпроси, ако желаете. Всички освежихте ли сте?

Аудиторията: Да-а.

Башар: Добре, моля продължете, както желаете.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бог да те благослови! *)

*) Използваният в случая английски израз „Bless you” , съкратено от “God bless you” се употребява и в смисъл на „наздраве” при кихане. – Бел. прев.

Башар: Аз не кихнах. (смях в залата)

Участник: О кей, тогава …

Башар: Все пак благодаря, бъди и ти благословен.

Участник: Благодаря ти. Моят въпрос се отнася до едно видение, което имах като седемгодишен, и то бе на прабаба ми. Аз я видях умираща на легло как загубва съзнание и почти видях как тя се превръща в празнота …

Башар: Да, в определен смисъл. Но тя също така се придвижва напред и голяма част от съзнанието й сега е съсредоточено в нефизическа реалност, оставяйки физическото съзнание, в определен смисъл, да регресира. Защото без целостта на връзката, физическото съзнание е относително нещо елементарно. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Защото има физическо съзнание само по себе си, но то се нуждае от усилване от страна на духовната страна, за да се превърне в цялостна личност. И когато духовната страна започне да се мобилизира отново, за да продължи развитието си на духовно ниво, без да продължава на физическо ниво, започват да се случват прекъсвания на връзки, които довеждат физическия ум отново до състоянието, или близко до него, в което съзнанието за първи път се включва, идвайки от нефизическата страна. Разбираш ли? 

Участник: Абсолютно, и това, което се питам, е, когато душата прекосява в отвъдното, каква е рамката на реалността … какво възприема от действителния живот … върховите моменти от съществуването си в този живот, или …?

Башар: Това е възможно. Разбира се, всичко зависи от това какви силни убеждения е имало лицето в процеса на преминаване. Но ако е нямало някакви силни убеждения относно … това, което се е страхувало, че ще преживее, или силно е вярвало, че ще преживее … в общия случай повечето хора ще преживеят нещо като пробуждане, нещо като засилено усещане на това кои са наистина. Знаеш, че когато сънуваш нещо, в съня ти нещата изглеждат много реални, но когато се събуждаш, си казваш: „О, това беше един сън, а това е, което съм наистина”. Умирането е нещо такова за повечето хора. Този физически живот ти изглежда толкова реален, но когато умреш, ти се събуждаш и казваш: „О, всичко това беше просто един сън, това е, което съм наистина”. Разбираш ли?

Участник: Абсолютно.

Башар: Ти получаваш, в определен смисъл, по-ясно усещане, по-широка перспектива, по-малко ограничения, по-малко бариери. И може да видиш  мигновено цялата продължителност на живота си, можеш да разбереш всички взаимовръзки, всички последици на решенията, които си вземал, да преживееш всички резултати от тези решения не само за теб, но и за всички останали, участващи в преживяванията ти, защото няма повече никакви бариери, никакви различия, поне не толкова различия между теб и някой друг. Защото вече преживяваш тази взаимосвързаност на всичко и всички. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Абсолютно.

Башар: Тогава ти получаваш пълната перспектива на всичките тези свои преживявания (във физическия свят) и можеш да решиш какво ще правиш оттам нататък. Дали да преживееш друго въплъщение, макар че, отново: всички животи съществуват едновременно, така че прераждането е едно илюзорно преживяване, реално като преживяване, но без да е правилно описание на механичната структура на Съществуването, в която всичко съществува едновременно. Въпреки това, ти можеш да избереш това преживяване, можеш да избереш да отидеш в други измерения, можеш да избереш въплъщение в други цивилизации. По същество ти можеш да избереш, каквото поискаш, стига да нямаш силни убеждения, които да те привързват към някоя конкретна идея. Много хора, когато умрат и преминат в отвъдното с много силни страхове, или убеждения за това какво би трябвало да преживеят, може в началото да преживеят това както положително, така и отрицателно, защото на това равнище на реалност не съществува лаг във времето между това, което си представяш, и това, което преживяваш. Ако обаче човек е вярвал в нещо много, много отрицателно, много трудно, много болезнено и е мислел, че ще преживява всичко това вечно, то няма да се случи, защото когато получи това преживяване, той веднага ще пожелае да го избегне, а щом пожелае това, то ще се случи.  Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, отговаря на въпроса ми. Мисля си за рая и за това, че ще отидем там … не зная …

Башар: В определен смисъл, да, всеки отива в рая, всеки. Духовното равнище е наистина едно. Може да има много подразделения в него, но всичко е духовно равнище. И в определен смисъл, вие ще преживеете това, което носите със себе си, това, в което вярвате, че е най-вероятно да преживеете, това на какво ниво мислите, че сте, или на кое ниво предпочитате да бъдете, за да изследвате нещо, защото в духовната сфера могат да бъдат изследвани много неща, подобно на физическата реалност, но там те просто се случват по различен начин.

Участник: Те основани ли са на съзнанието, в което сме се превърнали?

Башар: Те са основани на съзнанието, което в действителност сте, на духовно равнище, защото както казах, това е все едно, че се събуждаш от сън и си спомняш: „О, това е, което всъщност съм, онова бе един сън”. Така че идеята е, да, ти можеш да пренесеш със себе си някои от преживяванията, които си имал във физическата реалност, и да ги прибавиш към цялото, което си, но в определен смисъл, това ще бъде една много малка част от това, което си като по-голямо същество. По същия начин, по който си преминал през много класове в училище и си преминал през много различни длъжности на Земята, всички тези преживявания правят това, което си. Въпреки това, по-голямото твое Аз е това, което е имало всички тези преживявания. Ти си по-голям от всички тези преживявания, макар че всяко от тях е прибавило нещо от себе си. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да, това е удивително. Ние споделяме ли един и същи Бог, ние в същата мултивселена ли сме, можеш ли да ми поясниш това?

Башар: В крайна сметка има само „Всичко, което е”, което ние имаме предвид по начина, по който вие употребявате термините Бог, Творец и пр. Има различни подразделения на това, като например вселена, едно голямо същество-Свръхдуша, което може да наречете Бог на тази вселена, но то е все пак аспект на „Всичко, което е”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, един последен въпрос. Аз съм експериментирал с диметилтриптамин.

Башар: О кей.

Участник: Видението, което получих … имах контакт с извънземни.

Башар: Да, това може да се случи на определена честота с помощта на това конкретно вещество.

Участник: Видях цветове и форми, които не съм виждал никога преди … навсякъде невероятна красота.

Башар: Това се среща много често, защото ти имаш работа с друго ниво и с повече от себе си. Нямаш отрицателни усещания и макар все още да съществува идеята за двете крайности, ти не ги преживяваш по начина, по който правиш това във физическата реалност. Така че бидейки в съответствие с повече от себе си, ще имаш такива преживявания. Също така, да, на духовно равнище съществуват такива „цветове”, които физическият ум даже не може да си представи.

Участник: Имах и видение на Генеша, това сливане на мъжко и женско и тези галактики, които се въртяха …

Башар: Да, това е архетипно равнище на аспект от Творението, на „Всичко, което е”. Ти можеш да го изразиш, по какъвто пожелаеш начин. Всяко архетипно проявление е собствено автономно съзнание, като в същото време е и друга проекция и аспект на „Всичко, което е”. 

Участник: Благодаря много.

Башар: Благодаря и на теб.

 

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди шест месеца в моята медитация помолих за свой духовен водач и открих теб.

Башар: Добре.

Участник: И съм ти толкова благодарна.

Башар: Ти си благодарна на себе си.

Участник: Всичките ми въпроси намериха отговор в твоите сеанси и все се питам кое е това, което най-силно радостно ме вълнува. И получих отговор, че ако бъда в състояние на медитация, това може да бъде състояние на най-голяма радостна възбуда.

Башар: Да, може да бъде. Задължително не винаги, но може.

Участник: Това е за мен.

Башар: Добре, засега.

Участник: О кей, засега. Въпросът ми е свързан с моя син, който е тийнейджър. Той е много щастлив, когато играе видеоигри и го виждам как се смее като бебе, но когато настане време за учене, виждам тъга в очите му … (смях в залата)

Башар: Тогава ти не си го научила как трябва да учи.

Участник: Да, но …

Башар: А, а, а, без „но”.

Участник: Добре тогава, нужна ми е твоята помощ – как да го науча да учи.

Башар: Виждаш ли, учебната системата на вашата планета обикновено – не винаги, но обикновено – се опитва да приспособи детето към системата, вместо да приспособи системата към детето. Когато разбереш кое е това, което всъщност запалва любопитството на детето и интереса му, и радостното му вълнение, тогава учителите и родителите … задължението им е да имат необходимото въображение да вземат уроците, които трябва да бъдат научени, ако трябва да бъдат научени, и да ги приспособят с помощта на въображението си по начин, който отразява радостното вълнение на детето, така че детето да иска научи тези неща, защото са в контекста на това, което интересува детето, вместо да принуждават детето да се вмести в една кутия, която няма нищо общо с него. Разбираш ли? (аплодисменти в залата)

Участник: Да.

Башар: И така, трябва да смените системата си така, че да стане по-интерактивна, да отразява действителни дейности от света, така че децата да се учат от това, което правят, и да преживяват последиците от своите решения, да изследват различни възможности, след което да вземат решения, които са им от полза. Това са нещата, на които наистина трябва да учите децата. Когато разберете кое е това, което във всеки един момент от живота им може да отразява тяхното радостно вълнение и което наистина запалва огъня в тях, тогава имайте творчеството и въображението да вземете основните идеи, които може би трябва да изучат, и ги адаптирайте по начини, по които те самите желаят да научат. Нека всичко бъде по-творческо, по-интерактивно, с повече практически дейности, така че децата да учат чрез своите действия, като бъдат активни членове на обществото. Научете ги как да използват своето радостно вълнение по начин, който да ги възбужда, и да поддържа по начините, по които се нуждаят да бъдат подпомагани. Индивидите може да изпитват радостно вълнение в една привидно ограничена област, но ако проявявате достатъчно творчество и откриете начин да приспособите уроците към тази област, тогава повярвай ми, те няма да искат да спрат да се учат и ще молят да се учат … ако направите всичко достатъчно вълнуващо и интересно, което е задължение на учителя и на родителя. Нали така? 

Участник: Да, но ако училището е отегчително за тях, как можем да им помогнем в ограниченото време, с което разполагаме?

Башар: О-о, разбирам. (смях в залата) Може би тогава трябва да проявиш творчество по отношение на собствените си житейски преживявания, така че времето, с което разполагаш, да не бъде толкова ограничено и да е достатъчно за обучение в това, което трябва да бъде научено, или за даване на насоки, които трябва да бъдат дадени. Отново: аз не казвам, че трябва да използваш творчеството и въображението си само към детето. Ти трябва да ги прилагаш и спрямо себе си, за да реорганизираш собствения си живот около идеята за радостно вълнение и ако направиш това, защото радостната възбуда е организиращият принцип, това означава, че той ще подреди нещата, които трябва да правиш, в последователността и във времето, в което те трябва да бъдат направени, и това, което остане несвършено за деня, няма нужда да бъде свършено! Защото ти желаеш да вярваш и знаеш, че радостната възбуда е организиращият принцип. Така че единствената причина, поради която времето ти изглежда ограничено, е, че ти всъщност пропускаш този аспект от инструмента на радостното вълнение и не му позволяваш да подреди живота ти според реда, в който нещата трябва да бъдат свършени. Нали така? 

Участник: Да, схванах го.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Добре, помни, че във всяка една ситуация ученикът и учителят непрекъснато сменят ролите си. Така че учи се от ученика как да бъдеш учителя, който вдъхновява ученика и бива вдъхновяван от него да бъде по-добър учител. Нали така?

Участник: Да.

Башар: По-творчески, нали?

Участник: Да.

Башар: С повече въображение.

Участник: Да.

Башар: Добре тогава, тъй като ти обичаш да медитираш, по време на медитацията си помоли за вдъхновение как да създадеш уроци по един вълнуващ за детето начин. 

Участник: Да, благодаря ти много.

Башар: И аз благодаря.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм Лиса.

Башар: Добре, щом настояваш.

Участник: Настоявам, в този си живот, и това е свързано с един от въпросите ми. Как ме наричат в моето галактическо семейство? 

Башар: Е, засега те ще те наричат Лиса.

Участник: Не съм ли известна под някакво друго име?

Башар: Разбира се, в по-широк смисъл, но ти, ти се наричаш Лиса. Така че зависи от това какво разбираш под „ти”. За какво равнище на „ти” говорим. Има равнища на твоето същество, които нямат никакви имена, тъй като те не ти трябват. Има други аспекти от по-голямото същество, което си, които очевидно имат други имена, така както ти притежаваш име, но зависи за кое равнище говорим. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Но ти, ти си Лиса.

Участник: Аз съм.

Башар: И никога не си била нещо друго. Никога!

Участник: О кей.

Башар: Нали така?

Участник: Да, това ми харесва. Просто си мислех, че може да имам някакво специално име, но …

Башар: Какво не е наред с „Лиса”?

Участник: Нищо, аз обичам името си.

Башар: То не е достатъчно специално?!

Участник: Бих искала нещо повече.

Башар: Защо?

Участник: Не зная.

Башар: Не, знаеш!

Участник: О кей.

Башар: Защо?

Участник: Хм … Мисля, че става дума за енергията, свързана с името ми.

Башар: Би ли предпочитала друго име?

Участник: Не в този живот.

Башар: Добре, тогава защо питаш?

Участник: О кей.

Башар: Виждаш ли, пътят на най-малкото съпротивление. Ако името, което имаш, ти върши работа, защо да търсиш друго? Защо мислиш, че друго име би било по-специално от името, което имаш?

Участник: Хм.

Башар: Хм?

Участник: О кей. И когато срещна моето галактическо семейство, това ще бъде телепатично, или те ще използват моето име?

Башар: Може би и двете.

Участник: О кей. Имам два въпроса, които наистина ме интересуват. Единият е – чудя се дали имам чип, вграден в ръката ми?

Башар: Не.

Участник: О-о. Всички ми казват, че е израстък. Толкова по-вълнуващо е да си мисля, че това е чип.

Башар: Тогава си мисли, че е чип.

Участник: Добре.

Башар: Но не е.

Участник: О кей. Нека бъде така.

Башар: Ако обаче вярваш, че е чип, той може да функционира като чип.

Участник: Аз обичам историите, бих искала да си мисля …

Башар: Разбирам, но в това е същината. Ти можеш да научиш нещо от историята (която си разказваш), без да е нужно това да бъде чип. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това може да бъде символ за това, което би искала да извлечеш от историята.

Участник: О кей. Преди известно време, докато шофирах …

Башар: Един момент … (към аудиторията) Обърнете внимание, че тя не попита дали има вграден чип на друго място. (смях в залата)

Участник: А-ха … (смее се) Тогава, имам ли чип на друго място?

Башар: Не! (смях в залата)

Участник: О кей. И така, аз пътувах с колата си по един изолиран път и срещу мен пътуваше един камион. И докато той минаваше покрай мен, почувствах огромна вълна от енергия, която премина през колата, през мен, през тялото ми и ми се стори, че видях как предното ми стъкло се огъва.

Башар: Да.

Участник: Какво беше това?

Башар: Това е проява на един от засилващите се и ускоряващи се симптоми на реалността от четвърта степен на плътност, когато времето и пространството стават по-податливи, по-гъвкави, по-малко твърди. Така че ти си преживяла този момент в движение, преминала си през него, така да се каже, и физически си го усетила, вместо той да бъде регистриран само от подсъзнанието ти. И ти си започнала физически да преживяваш резултата от тази промяна, от действителния процес на промяна в реалността, и си видяла колко гъвкава, податлива и илюзорна е всъщност физическата реалност. Беше ли ти забавно?

Участник: Да, наистина ми беше забавно. Аз разсъждавах върху това в продължение на шест месеца.

Башар: Добре.

Участник: Аз вярвам, че всичко е възможно.

Башар: Всичко е възможно, но това не означава, че всичко е уместно за твоя живот.

Участник: О кей.

Башар: Има голяма разлика между това, което е възможно, и това, което е вероятно.

Участник: Моята най-силна радостна възбуда … Аз обичам магията на своя живот, той е една голяма магия.

Башар: Има ли „но” в това изявление?

Участник: Не, ни най-малко. Тази година ми се случиха просто невероятни неща и всичките ми мечти се сбъднаха. И в последните няколко дни пред мен изникна нов въпрос.

Башар: Който е?

Участник: Може ли да придобием отново части на тялото, които са били хирургически отстранени?

Башар: Да.

Участник: Аз имах хистеректомия и не е възможно да имам деца.

Башар: Добре. Възможно е. Не можем да ти кажем колко е вероятно в момента, защото то трябва да съответства на темите, които си избрала да изследваш. И само ти можеш да откриеш това, когато достигнеш до момента, в който това стане уместно. Но ако ти достигнеш до момент, в който то стане уместно, вече няма да има значение, защото идеята е, че когато ти сменяш своите реалности … ние сме говорили за това … когато ти сменяш реалностите си, ти всъщност ставаш различна личност в различна реалност. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Така че не става дума за това, че органът се връща обратно, а че ти се преместваш в тяло, което никога не го е загубвало.

Участник: Много вълнуващо.

Башар: Така е.

Участник: Това ми харесва.

Башар: Добре. Ако това стане уместно за теб, то съответната промяна на реалността ти ще се случи и ще можеш да имаш деца. В същото време не затваряй вратата пред възможността да привлечеш в живота си дете по друг начин. Бъди отворена.

Участник: През целия си живот съм си мислела за близнаци и с течение на времето това желание всъщност не ме е напускало.

Башар: Разбирам.

Участник: Предишния път, когато те видях, ставаше дума за хибридни деца. И се чудя дали имам хибридни деца.

Башар: Да.

Участник: Които са близнаци?

Башар: Да.

Участник: Много хибридни деца ли имам?

Башар: Много е относително понятие.

Участник: Повече от пет?

Башар: Да.

Участник: О кей. Когато сканираш телата, когато сканираш нашите енергии, какво те интересува?

Башар: Това, което изпъква на преден план, защото то заслужава обсъждане.

Участник: Можеш ли да ме сканираш?

Башар: Вече съм го направил. Това не е нещо, което тепърва бих започнал да правя. Всъщност единственият начин да комуникираме въобще с вас, е чрез непрекъснато сканиране. По този начин ние разчитаме енергийните модели, които са ни необходими. Ние можем да възприемем и други присъстващи енергийни проявления, но те не са предмет на дискусия от наша страна. Тези, които се отнасят до нас, са тези, които изпъкват на преден план.

Участник: О кей. Има ли нещо, което ти сам би дискутирал, когато ме сканираш?

Башар: … Би могло да бъде.

Участник: … Имаш моето позволение.

Башар: Зная това. Ние те сканираме и ние комуникираме. Така че един момент … … Ще изкачваш ли някаква планина в скоро време?

Участник: Мислех да направя нещо такова.

Башар: Къде?

Участник: Маунт Шаста.

Башар: Да … Иди, защото там вероятно ще разбереш нещо, което може да ти помогне.

Участник: О кей. Имам още нещо. Бих искала да разбера нещо повече относно моя интерес към вибрационните честоти и особено когато обсъждам с теб нещо, което може да се окаже чудотворно. Бих искала да зная повече относно честотата 5.28 херца.

Башар: … … Не сме ние, които можем да ти кажем това, но когато отидеш на Маунт Шаста, можеш да откриеш отговора.

Участник: О кей. Честотите, те трябва да бъдат изпълнявани с чистите си тонове, или …?

Башар: Иди на Шаста! (смях в залата)

Участник: Ти си невероятен, толкова забавен и аз ти благодаря много.

Башар: Приеми нашата безусловна любов.

 

Участник: Здравей, Башар

Башар: Добър ден

Участник: Можеш ли да ни кажеш нещо повече за минералите и камъните?

Башар: По-точно какво?

Участник: Бих искал да зная повече как да съчетавам различните елементи, като силиций, мед и злато.

Башар: Добре, може би ще бъде разумно да учиш химия. (смях в залата)

Участник: Хм …

Башар: Намираш ли това за вълнуващо?

Участник: Да.

Башар: Правиш ли го?

Участник: Не.

Башар: Защото …?

Участник: Занимавам се с други неща.

Башар: Ти каза, струва ми се, че намираш това за вълнуващо?!

Участник: Бих искал да науча повече за технологията …

Башар: И какво, технологията просто те изостави?

Участник: Да. (смее се) Това става интересно.

Башар: Да, така е. (смях в залата)

Участник: О кей, о кей. Хм …

Башар: Предприемаш ли всички възможни действия по отношение на това, което казваш, че те вълнува, или не?

Участник: Не.

Башар: Виждаш ли, и защо не?

Участник: Хм …

Башар: Разбираш ли оригиналната идея, свързана с философския камък?

Участник: Не.

Башар: Разбираш ли въобще за какво става дума?

Участник: Не.

Башар: В древни времена на вашата планета алхимиците са търсили философския камък, който според тях е можел да превърне обикновените метали в злато. Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Всъщност е ставало дума за настройването на основните физични елементи в по-голямо съответствие с духовната сфера. Така че идеята да бъдеш истински алхимик, за теб е да действаш по посока на съчетаване на твоя дух с тази вибрационна честота, за да видоизмениш себе си от по-ниска в по-висока честота, което ще ти донесе мислите, вдъхновението и възможностите да изследваш по-нататък тези идеи. Ако обаче не желаеш  да следваш нещата, които те вълнуват, ти всъщност излъчваш сигнали, че тези неща не са това, което наистина искаш да разбереш. Така че, докато не действаш и не заземиш решителността на своето вълнение чрез физическо действие, ти не изглеждаш убедителен за вселената. Нека го кажем по този начин. Така че ако не убедиш вселената, че това е, което наистина те влече, че си толкова пристрастен в нещо, че би търсил всяка възможност да се занимаваш с него, да научиш нещо относно него … ако не правиш това, вселената поглежда към теб и казва: „Защо да му даваме нещо, което той сам не се подготвя да получи?” Аз, разбира се, ти го казвам на разговорен език, но ти схващаш за какво става дума. 

Участник: Да.

Башар: Какво те спира да действаш спрямо нещо, което казваш, че силно те влече?

Участник: Не мисля, че притежавам подходящите инструменти …

Башар: Като например?

Участник: Силно желая да притежавам космически кораб. (смях в залата)

Башар: Силно желаеш да притежаваш космически кораб?! Необходим ти е космически кораб, за да изучаваш химия?!

Участник: Да.

Башар: Защо?

Участник: Гледал съм много научна фантастика …

Башар: И …?

Участник: Космическите кораби притежават информация, от която можеш да се научиш на много неща.

Башар: Разбирам. Тогава защо не се научиш да бъдеш свой собствен космически кораб и да извлечеш информацията? Това е, което правим ние. Информацията е безплатна, да знаеш, за всички вас. Всичко, което трябва да направиш, е, да се свържеш с нея и да я разтовариш. Но помни, че както сме казали, не можеш да възприемеш нещо, без преди това да притежаваш неговата вибрация. Така че, ако за теб е вълнуващо да бъдеш на космически кораб и да разполагаш моментално с нужната ти информация, и ако космическият кораб не се появява пред теб, бъди преди всичко ти космически кораб, приеми вибрацията на тази реалност; приеми състоянието, в което би бил, ако имаше космически кораб. И когато си в това състояние, ти ще получиш информацията, съвместима с пребиваването на космически кораб. И отново: парадоксално, ако някога въобще е възможно и уместно действително да притежаваш космически кораб, то преди всичко притежанието на вибрацията на космически кораб, би направило вероятно появяването на такъв кораб. Но космическият кораб няма да се появи първи, ако преди това не притежаваш неговата вибрация. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И така, бъди енергията, бъди идеята, бъди реалността по същество, като енергия, започни да получаваш информацията, която е присъща на тази реалност, така както си я представяш, но не настоявай на конкретна форма. Помни какво сме казали относно пълната формула на това да следваш своята радостна възбуда. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Ти поставяш каруцата пред коня. Ти казваш: „Аз няма да изпадна в състояние на радостна възбуда, ако първо не се случи това, ако то не се случи по този начин”. И то няма никога да се случи. Защото ти си като този, който стои пред огледалото и говори на отражението си в него: „Аз няма да се усмихна, ако ти не се усмихнеш преди мен”. Отражението няма никога да се усмихне първо, никога! Но когато ти се усмихнеш, отражението няма друг избор, освен да ти се усмихне. Ти обаче се усмихваш не защото имаш нужда отражението да ти се усмихне; ти се усмихваш, защото така си решил, защото това е твой избор. И ако решението ти е такова, че ти не се интересуваш дали отражението ще ти се усмихне, и просто ти се иска да се усмихнеш, тогава отражението ти няма друг избор, освен да отрази обратно състоянието ти. Помни, че мярката за настъпила промяна не е дали външният свят се променя; мярката за промяна е дали ти си се променил, независимо от това дали светът около теб се променя, или не. Така доказваш, че си се променил. Защото ти достигаш до момента, когато не те е грижа как изглежда светът около теб или дали и как се променя, защото ти знаеш, че независимо какво е неговото отражение, това е в твоя най-голяма полза. И ти не се придържаш към конкретна представа. Защото ти не знаеш … ти можеш да имаш тази чудна представа, че си на космически кораб и в това няма нищо лошо, и е възможно това да се случи точно така. Ние не знаем, както и ти, и там е въпросът. Ти не знаеш точно как нещата ще се подредят най-добре за теб, защото Физическият ти ум не е направен да знае какво ще се случи. Само Висшият ти разум знае това. Но ако ти използваш представата си, че се намираш на космически кораб като своя визуализация, и се развълнуваш, и изпаднеш в състоянието, в което би бил, ако си действително на този кораб, то откажи се от конкретната представа, остави това твое състояние да се задържи и остави на Висшия си разум да прояви това, което отразява това състояние. Тогава, каквото и да се прояви, ти трябва да знаеш, че то е част от тази реалност даже и да не изглежда така на пръв поглед. Защото в момента в който нещо се случи, и ти кажеш: „О, това не е, което очаквах, това е погрешно, то не изглежда, както си го представях”, в момента в който го отречеш, ти премахваш стъпалото, което ти трябва, за да стъпиш и да се озовеш там. Трябва да приемеш всичко, което се случва, и да извлечеш от него ползата, която може да ти даде, и да му придадеш положителен смисъл даже и умът ти да не е в състояние да проумее как това може да бъде свързано с твоето радостно вълнение. Фактът, че съдържа радостно вълнение, ти показва, че е свързано. И то е свързано с всяка друга проява на твоето радостно вълнение. Помниш ли, радостното вълнение е завършен комплект – двигател, организиращ принцип, път на най-малкото съпротивление и нишката, която води до всички други прояви на радостно вълнение. Така че не настоявай на формата, настоявай на енергията. Бъди в енергийното състояние, това е всичко необходимо. Нека формата приеме състоянието, което трябва да приеме. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Превърни се в кораб.

Участник: Да.

Башар: Помни, че нашите кораби са продължение на Висшия разум на всеки един от нас. Затова сме в състояние да комуникираме с тях. Те са свързани с нас, защото са всъщност физически израз на Висшия ни разум. Ние обаче трябваше да знаем това, преди да ги изработим. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Ние трябваше да бъдем в това състояние, преди да можем да привлечем информацията, която да ни научи как да направим такова нещо. Толкова е просто. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Във вашите кораби вие имате ли кристали?

Башар: Да.

Участник: Какъв вид кристали?

Башар: Корабът е кристал. Той е една специално отгледана кристална форма. Ние отглеждаме своите кораби като кристални форми според определен енергиен модел, с определена вибрационна честота, в определена форма. Когато нано технологичната метална кристална форма израсне, тя не може да приеме вече друга форма. Ето защо кожата може да бъде много тънка, но абсолютно неогъваема, освен ако срещне влиянието на невероятно мощна сила, много пъти по-мощна от енергията, използвана за конструиране на кораба. Така че това е кристал и ние сме в него, в определен смисъл. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Добре. Нещо друго?

Участник: Не, това е.

Башар: Тогава, благодаря ти и можеш да отплаваш.

 

Участник: Здрасти.

Башар: Добър ден.

Участник: Откакто се помня, винаги съм искала да докажа как децата могат да израстват и се развиват по най-положителен начин.

Башар: О кей, това ли е нещо, което правиш сега в живота си?

Участник: Да, аз преподавам в начално училище …

Башар: Това вълнуващо ли е за теб?

Участник: Да, малко е предизвикателно, но е вълнуващо.

Башар: Няма нищо лошо в предизвикателството. Предизвикателствата не са отрицателни.

Участник: Точно така. Аз искам да бъда учителка, но работата в тази система … както ти каза преди малко …

Башар: Тогава намери система, която съответства повече на това, което предпочиташ, или създай нова система.

Участник: Точно така, бих направила това с голямо удоволствие.

Башар: Тогава го направи. Нищо не те спира освен причините, които сама си измисляш.

Участник: Сега ми остава една година, за да се дипломирам …

Башар: Щом настояваш, че това ти трябва. Това си е твоята система от убеждения.

Участник: Точно така. Част от мен ме кара да правя това, което ще зарадва баща ми – той иска да направя кариера и говори само за пари, като че ли парите са всичко.

Башар: Да, да, ние разбираме. Тогава зависи само от теб да решиш дали това е вярно за теб, или не. Вече си голямо момиче. Не казвам, че има нещо лошо в парите, но за определени неща в живота ти те не са задължително свързани с пътя на най-малкото съпротивление. Има и други форми на изобилие.  Изобилието е просто способността да правиш това, което трябва да правиш, когато трябва да го правиш. Точка. Ако то приеме формата на пари, това е пътят на най-малкото съпротивление в дадения момент. Но пътят на най-малкото съпротивление в друг момент може да бъде свързан с напълно различна форма на изобилие. Нали така?

Участник: Точно така.

Башар: Е …? Тогава защо не отвориш вратите пред всички форми на изобилие, вместо да ограничаваш изобилието си до един определен формат? Защото макар много хора на вашата планета да говорят: „Трябва да направиш много пари, трябва да направиш много пари”, ако те са фокусирани само върху тази конкретна форма на изобилие, те всъщност ограничават твоето богатство – богатството, което би могла да имаш, ако приемеш всички форми на изобилие като еднакво важни. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И всичко това започва с какво? С това да цениш себе си. Не е случайно, че използвате тези термини и за парите – обезценяване, оценяване, разбираш ли? И колкото повече цениш това, което си, и действаш по съответен начин, няма да преживяваш реалност на обезценяване, независимо от формата, в която се появява изобилието. 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Добре.

Участник: Но за да стигне човек дотам, той трябва да направи пари, така че …

Башар: За да стигне докъде? Ти току-що не изрази ли свое твърдо убеждение?! За да достигнеш дотам, трябва да направиш пари. Много интересно малко уравнение. Това емпирично вярно ли е? Не! Вярно ли е за теб? Може би. Предпочиташ ли това, вместо истината, твърдо изваяна в … камък?

Участник: Не.

Башар: Не може ли въображението ти да роди някакъв друг начин, по който би могла да стигнеш дотам, без задължително да трябва да печелиш пари? Не казвам, че парите няма да бъдат този начин, но ти все още не знаеш това. Тогава защо да ограничаваш себе си? Можеш ли да си представиш друг начин да стигнеш дотам без пари?

Участник: Мога.

Башар: Какъв би бил той? Дай един пример да постигнеш това без всякакви пари.

Участник: Хм … …

Башар: Хайде, използвай въображението си.

Участник: Приятелят ми свири на инструмент, не зная, може би той може да спечели …

Башар: Ти не внимаваш какво те попитах. Как можеш да постигнеш това без всякакви пари?

Участник: Ако постигна съответната вибрация?

Башар: Ти можеш да изразиш това в практически термини. Да, би ти помогнало, ако имаш вибрацията, която би имала, ако вече си го постигнала. Това може да бъде магнитът, който ще привлече обстоятелствата, които ще те доведат там. Аз обаче те моля да напрегнеш въображението си. Ако искаш да бъдеш учителка, ще ти трябва повече въображение от това, което показваш тук. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре, да ти дам ли пример?

Участник: Разбира се.

Башар: Много от вас са ни чули да разказваме тази история. Сега аз ще я разкажа накратко. Приятел на медиума бе фотограф, пристрастен в правенето на снимки на свещените места по целия свят. Нямаше и стотинка. Не позволи това да й попречи да запази състоянието си на страстно влечение към правенето на тези снимки. И защото бе запазила това си състояние, й се появила идея, която не би й дошла наум, ако е била в някое друго състояние. Помниш ли, че не можеш да възприемеш това, което не отговаря на вибрацията ти?

Участник: Да.

Башар: И така, идеята, която й дошла наум … ние знаем, че повечето хора на вашата планета биха казали: „Това е лудост. Това не може никога да се случи!”, но тя не позволила на това да я спре и останала в предпочитаната от нея вибрация. И идеята, която имала, била: „Добре, аз нямам и стотинка. Твърдо съм решена да обиколя света и да заснема всички тези свещени места. Ще отида в авиокомпанията и ще ги помоля да ме превозят около света без пари.” Налудничаво? Ти какво мислиш?

Участник: Изглежда така.

Башар: Изглежда така … само според определението, на което си била научена.

Участник: Точно така.

Башар: Тя също така е знаела, че подобна идея все пак изисква справедлива размяна. Аз не говоря просто за пътуване гратис. Казвам, че винаги трябва да има някаква форма на размяна. И отново: положителното й състояние й позволило да предложи справедлива размяна. Тя отишла в авиокомпанията и им казала: „Искам да ви предложа да ме превозите около света безплатно. Аз ще направя чудесни картини. Вижте, аз вече съм направила някои от тях, не са ли прекрасни?” „Да, чудесни са”. „Искам да ме превозите около света, за да направя снимки на тези невероятни свещени места и в замяна вие може да използвате снимките във вашите брошури, за да привличате туристи за вашата компания”. „Съгласни”, казали те и не само че я превозили безплатно, но също така й платили за най-добрите хотели, дали й най-добрата храна, тя живяла като кралица, не похарчила и стотинка, спечелила пари и осъществила мечтата си. Твоето въображение толкова ли е силно и голямо? Това е същественият въпрос. Желаеш ли да бъдеш достатъчно смела, за да повярваш, че това, което те вълнува най-силно … винаги ще има начин да го постигнеш и този начин може да няма нищо общо с това, на което са те учили? Способно ли е въображението ти да се разгърне толкова много? Да, или не?

Участник: Да, определено, благодаря ти.

Башар: Тогава бъди в такова състояние и виж какво ще се случи. И ако ти звучи налудничаво, позволи си да си кажеш: „Колкото по-налудничаво, толкова по-добре!”  Какво казват много хора в някои от вашите стари филми? „Това е достатъчно налудничаво, за да проработи”. (смях в залата)

Участник: (смее се)

Башар: Знаеш, че има положителна лудост, както и отрицателна лудост. Ние сме положително луди. Нека да ти напомня, че имайки този разговор с нас днес, е нещо, което много хора на вашата планета биха приели за чиста лудост. И въпреки това, ето те, очевидно разговаряйки с едно извънземно съзнание, чрез тялото на човек от вашата планета, който действа като телефон за далечна връзка. Определено в това няма нищо налудничаво, но да летиш около света без пари …? Това е пълна лудост! (смях в залата) Нека малко да сменим перспективата, съгласна ли си? Поне това, което искаш да правиш, е нещо често срещано на вашата планета и следователно в никакъв случай не се доближава до лудостта на този наш разговор. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това внася ли малко по-различна перспектива?

Участник: Определено.

Башар: Идеята ти изглежда ли вече малко по-забавна?

Участник: Да. Аз определено имам въображение …

Башар: Добре, тогава използвай го за себе си, както и за децата, които ще обучаваш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Учи ги да бъдат луди по добрия начин.

Участник: Да, аз зная точно как да го правя.

Башар: И тогава, когато ги научиш да бъдат добри луди, те ще станат лудо добри. (аплодисменти в залата)

Участник: Имам още един въпрос.

Башар: Ще видим.

Участник: Аз вярвам в Генеш и в Исус Христос …

Башар: Да, те всички са аспекти на „Всичко, което е”, какъвто си и ти. Няма значение в каква форма ти виждаш проекция на едно архетипно съзнание, защото не съществува нищо извън Творението. Всяко нещо, което можеш да си представиш, е реално само за себе си и е част от Творението. Така че няма значение с каква форма на позволение ти желаеш да се свържеш. Важно е това, което ти върши работа. Няма значение, защото „Всичко, което е” е всичко, което съществува, и няма нищо извън него. Това е истинският смисъл на това, което хора на вашата планета са интерпретирали погрешно, като така наречената Първа заповед: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене”. Това всъщност означава: „Аз съм „Всичко, което е“, и вие не може да имате друг лъжлив бог, защото аз съм всичко, което съществува” и то е било погрешно интерпретирано в по-тесен смисъл. Разбираш ли? Независимо в какво вярвате, това е все едно и също, в различни форми. И какво представлява молитвата, ако не акт на благодарност за това, което сте. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти. Ако искаш да говориш с генералния директор на някаква компания, има ли значение дали на телефона първо ще се обади неговата секретарка? 

Участник: … Не.

Башар: Тогава Генеш е секретарят на „Всичко, което е”. Разбираш ли? Ти във всички случаи разговаряш с „Всичко, което е”, с един символ на „Всичко, което е”. Ти просто разговаряш с нещо, което е във форма, която отразява вибрационното състояние, което ти върши най-добре работа като позволение в момента. Това е всичко. Така че това е помощта, която получаваш. То винаги те отвежда до „Всичко, което е”, защото генералният директор е само един.

Участник: „Всичко, което е”, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти, че си тук.

Башар: Аз не съм там, но благодаря ти за изразеното чувство.

Участник: Интересуват ме кристалите между каменните колони. Как те функционират, как предават информация от каменните колони на вашите сетива?

Башар: Поради начина, по който са настроени.

Участник: Колко големи са тези кристали?

Башар: На нашата планета?

Участник: Да.

Башар: Те са по-високи от мен.

Участник: Аха.

Башар: Ти знаеш ли колко са високи каменните блокове на вашия Стоунхендж?

Участник: Да.

Башар: Е, те не са толкова високи, но почти толкова високи. Около три четвърти от тази височина.

Участник: И вие ги изрязвате в тези форми? Как те са оформени?

Башар: В миналото те са били изрязани в тези форми, защото са били създадени много отдавна, преди да имаме технологията, която притежаваме сега. Това е била все пак твърде напреднала технология, но идеята е, че ние имахме известна преднина. Ние бяхме една хибридна раса, изкуствено създадена раса, и имахме предимствата на определени технологии още от началото на нашата цивилизация, които технологии предстои вие да разработите. Така че те бяха изрязани с това, което бихте нарекли лазерни инструменти.  

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Въпреки това, сега не бихме постъпили по този начин.

Участник: Как бихте го направили сега?

Башар: Те биха били формирани, подобно на корабите ни, с помощта на мисловните ни процеси и на енергийни процеси .

Участник: Ти спомена също, че това трябва да бъдат естествени кристали, за разлика от синтетични кристали.

Башар: Да. Защото те отразяват това, което планетата е произвела. Ето защо тоновете се съчетават пряко с това, което представлява и съдържа планетата като вибрации.

Участник: Аз изрязвам кристали, като използвам както естествени, така и синтетично произведени. Можеш ли да коментираш различията между естествените и изкуствените кристали?

Башар: Естествените ще се свържат в по-голяма степен с колективното съзнание по естествен начин, така както то е отразено естествено от Земята и от колективното съзнание на тези, родени на Земята. Изкуствените кристали ще притежават нещо от тези качества, но в по-голяма степен ще отразяват убежденията на човека, който ги е създал.

Участник: Аха-а.

Башар: Защото всичко, което кристализира, приема качествата на този, който го кристализира. Също както когато си роден физически, ти приемаш качествата на кристализирането на енергийните модели, на идеите, мислите и убежденията на средата, в която си бил роден. Това е същата идея. Но тъй като в случая конкретно ти ги произвеждаш, те отразяват в по-голяма степен твоите убеждения и тези на твоите сътрудници. Това задължително не е нещо лошо, но просто така се получава. Става по-персонализирано.

Участник: О кей. Защото ние изрязваме контактните кристали*) в лабораторни условия и …

*) Става дума за изкуствени кристали, които организаторите на сеансите на Башар продават и които могат да бъдат използвани като позволения при медитации и други процедури, препоръчвани от Башар. – Бел. прев.

Башар: Да, аз разбирам. В този случай всеки кристал е настроен спрямо личността и системата от убеждения на този, който бива привлечен към кристала, и тази личност, и нейните убеждения вибрационно биват изменени, когато той/тя повишава вибрационната си честота. Не че това не може да се случи при един естествен кристал, но тъй като изкуствените кристали са направени от хора, те са по-конкретно синхронизирани или, така да кажем, настроени спрямо личностната матрица. И те отразяват тази персонална матрица, и я настройват спрямо естествената вибрация на Земята.

Участник: А естествените кристали – те правят същото, или …?

Башар: Те го правят по различен начин, по това, което може да наречете … обобщен начин, за разлика от специфичен начин, характерен за конкретната личност. Те ще отразят в по-голяма степен твоята връзка с цялото, вместо да те фокусират върху особеностите на твоята персонална система от убеждения. Така че изкуствените кристали са направени така, че да се настроят спрямо системата от убеждения на човека, привлечен към притежанието на кристала, и когато кристалът предизвиква по-високата вибрация и свързва човека с цялото, той прави това конкретно, с оглед на конкретната личност, вместо спрямо общата договореност, която лицето има с реалността на масовия консенсус. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Ние не казваме, че (при естествените кристали) не се проявяват никакви елементи от личностните характеристики на тези, привлечени от съответния кристал, защото всеки бива привлечен към даден кристал по свои лични причини, а това включва определени аспекти от неговите убеждения. Казваме само, че става дума за две различни системи, но има малка разлика по отношение прецизността, с която бива отразена личностната структура на този, който бива привлечен към изкуствения кристал.

Участник: На молекулно равнище двата кристала по същество са еднакви. Единият е на стотици милиони години, докато другият е чисто нов, така че първият има много повече съхранена информация …

Башар: В определен смисъл, да, но това не трябва да бъде задължително вярно. Но отново: идеята е, че защото единият е наскоро изработен, той е така да се каже повече … програмируем, в посока на това, от което личността наистина се нуждае. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Но ние можем също така да вземем изкуствен кристал и да го програмираме спрямо друг кристал.

Башар: Да, може да направите това. Ние говорим тук за относително малка разлика във вибрациите, но всеки кристал има конкретно предназначение и идеята е, че естественият кристал би направил същото като изкуствения, но ще те прекара през един архетипен поток, различен от начина, по който личността ти е отразена от изкуствения кристал. Защото ти си изработил изкуствения кристал, той е произведение на изкуството и ти си бил привлечен от него като произведение на изкуството, като конкретно позволение, в съответствие с целта, с която си го създал, съпоставен с естествен кристал, който може да послужи за позволение, но не е бил създаден за определена цел. Ти можеш да бъдеш привлечен към него и да му повлияеш със своята личност, за да разбере, че ще взаимодейства с твоята личност, но за да прави това, той ще те приведе през една по-естествена сфера, която отразява по-широк спектър от природата, вместо изкуствения кристал, който е фокусиран повече конкретно върху актуалните въпроси, свързани с твоите убеждения. Намираш ли смисъл в това?   

Участник: Абсолютно, благодаря ти много.

Башар: О кей.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Всичко това е умопобъркващо.

Башар: Да, съгласни сме.

Участник: И така, въпросът ми е относно даването и получаването …

Башар: Да, това са две страни на една и съща монета.

Участник: Да, и моето безсмъртно Aз ми съобщава чрез тялото ми, че има малко нарушена връзка между моето даване и получаване.

Башар: По какъв начин? Можеш ли да бъдеш по-конкретна?

Участник: Че даването е някак откъснато от получаването.

Башар: Какво искаш да кажеш?

Участник: Аз изследвам себе си и тъй като осъзнавам това, бих искала да направя от това един затворен кръг.

Башар: Да, но аз те питам по какъв начин се проявява тази така наречена откъснатост.

Участник: … Мисля, че в начина, по който взаимодействам с други човешки същества.

Башар: Което означава какво? На много прагматично равнище – за теб е по-лесно да даваш, или да получаваш?

Участник: За мен е по-лесно … да давам.

Башар: И не ти е лесно да получаваш – това ли искаш да кажеш?

Участник: …

Башар: Просто искам да съм наясно с това, което казваш. Ти казваш, че ти е по-лесно да даваш, отколкото да получаваш – това ли казваш?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава парадоксът в това е, че в действителност ти е трудно да даваш.

Участник: Аха.

Башар: И знаеш ли защо? Защото не си готова да даваш на другите възможност да дават. Ако да даваш, те прави щастлива, не мислиш ли, че същото се отнася и за другите? Ако не даваш на другите възможност да дават, като бъдеш готова да получаваш, тогава ти всъщност не даваш всичко, което можеш да дадеш.

Участник: Аха.

Башар: Виждаш ли как двете неща вървят заедно?

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми.

Башар: Добре.

Участник: Мисля също така, че камъните имат много какво да кажат по този въпрос.

Башар: Да, имат.

Участник: И бих искала …

Башар: Тогава направи едно пътешествие с камъните и изследвай идеята да даваш и получаваш от гледната точка на камъните.

Участник: Отлично.

Башар: Нали така? Нещо друго?

Участник: Това е всичко.

Башар: Благодаря ти за това, че даваш и си готова да получаваш.

 

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Скоростта, с която се придвижваме във времето … ти спомена, че тя е ограничена.

Башар: В определен смисъл, в рамките на дадена реалност, но в крайна сметка е относителна.

Участник: О кей.

Башар: Тя зависи от рамките на реалността. Ограничена е в рамките на дадена реалност, но във всички реалности е безкрайна. Във вашата реалност това е така наречената Константа на Планк.

Участник: Благодаря ти. Придвижвайки се напред във времето, може ли да се каже, че степента, в която съществата се приближават до Първоизточника, намалява необходимостта им от сън?

Башар: В определен смисъл, да. Когато разбереш, че физическата реалност е един сън, тогава ти си буден в съня и просто не ти идва наум да преминеш в друго състояние. Защото единствената причина, поради която спиш, е, да се свържеш с повече от себе си. Ти трябва да изпаднеш в състояние на сън, за да се свържеш с Висшето си аз и, в определен смисъл, да се презаредиш. Без това тялото ти ще претърпи психологични травми. Защото то наистина не притежава способността да се самоподдържа, без да получава духовна вибрационна честота. Все едно да прекъснеш кислорода на един леководолаз. Той няма да може да оцелее задълго. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Това е всичко, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

 

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Преди те чух да говориш за навиците и пристрастяването.

Башар: Да.

Участник: В смисъл че след като човек разпознае навика си, като собствен избор …

Башар: След като разбереш, че имаш навик, това вече не е навик. И от този момент нататък, ако ти продължаваш да правиш нещо, което казваш, че не предпочиташ, това означава, че правиш съзнателен избор. И ако правиш такъв избор, то е, защото твоят мотивационен механизъм прави да изглежда, че нещата, които казваш, че предпочиташ, всъщност не са неща, които предпочиташ, и също така те кара да мислиш, че нещата, които не предпочиташ, са неща, които предпочиташ. Така че ти трябва да откриеш кои са тези твои определения, прикрепени към неща по начин, противоположен на естествения, и да размениш местата им така, че да започнеш да правиш нещата, които предпочиташ, а не тези, които не предпочиташ.  

Участник: С други думи, да разбера кое вярвам, че е вярно относно това да нямам такова пристрастяване или навик …

Башар: Ти първо трябва да определиш какво приемаш за вярно относно себе си по отношение на всяка ситуация в живота си, която ти позволява да се придържаш към отрицателното определение, което има за резултат пристрастеното ти поведение. Трябва да откриеш кое е това определение. То обикновено, макар и не винаги, има нещо общо с твои проблеми, свързани с чувството ти за малоценност. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. Така че когато откриеш кои са определенията, към които се придържаш и които наистина не съответстват на тази, която предпочиташ да бъдеш, ще видиш, че те са безсмислени и нелогични, че си ги взела от други хора, че нямат нищо общо с тази, която си наистина, и когато наистина проумееш това, ти ще ги изоставиш, след което ще се преориентираш и ще решиш да правиш нещата, които съответстват на тази, която наистина предпочиташ да бъдеш. Става въпрос да установиш контакт със собственото си самоовластяване, да разбереш, че напълно контролираш нещата и че си напълно самоовластена даже и когато имаш преживяване на безсилие, даже и когато си създаваш преживявания на откъснатост, защото това са само преживявания, които не са емпирично истинни. Защото ти трябва да си свързан, за да имаш преживяване на откъснатост. Трябва да притежаваш сила, за да си създадеш преживяване на безсилие. След като веднъж разбереш това и наистина го проумееш, и приемеш присърце, ти няма да имаш нужда да проявиш илюзията на безсилие. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам и това ме отвежда до следващия ми въпрос. Да кажем, че аз искам да вярвам, че не притежавам нещо и всъщност никога не съм го притежавала или … всъщност аз съм фотограф и бих искала да обиколя света, и зная, че разбирам, че искам да повярвам в тази празнина, която ме дели от тази честота, но …

Башар: Виждаш ли какво правиш в момента?

Участник: Предполагам, че не съм го постигнала?

Башар: Да! Ти дефинираш, че съществува празнина. Ти определяш, че нещо липсва в способността ти просто да знаеш, че това е вярно. Това е, което сме нарекли „тринадесетата стъпка”. Става въпрос за това да знаеш, че си различна личност. Да, можеш да започнеш с това да вярваш, че си, но просто трябва да достигнеш до момента, в който знаеш, че си. И това трябва да проличи в поведението ти, защото това да знаеш (че нещо е вярно) и да го правиш, са синоними. Това, което знаеш, че можеш да правиш, това, което знаеш, че си, ти просто го правиш. Ти не мислиш за него, ти не се чудиш дали е вярно, ти просто го правиш, то е абсолютна част от твоята истина. Това е състоянието, което действително ти позволява да направиш промяната по начина, който наричаме „тринадесетата стъпка”, когато ти знаеш, че си напълно различен човек, което означава не че вече не притежаваш това пристрастяване, а че никога не си го притежавала. И следователно няма да има никакви непреодолими желания, защото никога не е имало причина да ги имаш, защото ти имаш различна история, имаш различно бъдеще, ти си различен човек, в една различна реалност и тази идея за пристрастяване никога не е имала нещо общо с теб. Разбирам, че може би трябва да протекат процеси във вашите системи от убеждения, които да ви позволят в крайна сметка да достигнете до това осъзнаване, да достигнете до този момент на познание относно себе си и в това няма нищо лошо, ако има такива процеси. Въпреки това, всичко, което казвам, е, че единствената причина тези процеси обикновено да съществуват, поне в степента, в която се проявяват, защото понякога е необходим някакъв процес, за да оцените това, което сте открили относно себе си, защото това е целият смисъл да имаш един живот, да имаш едно преживяване … но въпреки това, много хора на вашата планета, поради отрицателните си убеждения, удължават протичането на тези процеси много повече от необходимото. И идеята е, че в момента в който осъзнаеш, че ти си тази, която диктува нещата, ти идва наум, че има много голяма разлика между това да вярваш, че нещо е вярно и това да знаеш, че то е вярно. В момента в който създадеш нуждата от процеса, ти трябва да преминеш през този процес. Но ако наистина, наистина, наистина разбереш какво казваме относно природата на Съществуването и знаеш, че след определен момент не се нуждаеш от никакъв процес, то ти нямаш нужда да го преживяваш след този момент. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам. Значи става въпрос повече за решение, отколкото за това да претендираш, защото …

Башар: Абсолютно. Това е едно абсолютно решение. И това е нещо повече от това да претендираш, защото става дума за това да знаеш, че то е. Сега, ако достигнеш до това състояние и откриеш, че все още избираш нещата, които не предпочиташ, това само означава, че все още не си открила основното определение. Продължавай да търсиш. Защото можеш да откриеш вторични определения. Виждаш ли, ето какво представляват системите от убеждения. Системите от убеждения … и особено ще забележиш това при системите от отрицателни убеждения … тяхната природа е такава, че те ще направят всичко по силите си, за да изглежда така, че са категорични и че не могат да бъдат променени. Това е природата на отрицателните убеждения. Те трябва да размътват ума ти, трябва да се крият, трябва да мамят, трябва да те лъжат! Разбираш ли? Защото ако ти наистина си позволиш да разбереш истината, ти никога няма да се подведеш по лъжата. Това е истинското значение във вашия религиозен контекст, когато се казва, че дяволът е бащата на лъжите. Отрицателните убеждения те лъжат относно това коя си. Те трябва да го правят, за да продължаваш да им вярваш!  Защото ако те оставят да узнаеш истината, ти няма никога да приемеш това, което ти казват, и никога няма да приемеш тяхната реалност. Така че отрицателните убеждения са родителите на лъжите. Разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: И така, всеки път когато имаш това съмнение в себе си, самоподценяване … всеки път, когато чуеш това пошепване в ухото си: „Теб не те бива достатъчно за това! Това не може да се случи! Това е по-трудно, отколкото изглежда!” … Лъжи! Всичко това са лъжи! Научи се да ги разпознаваш и в момента в който си кажеш: „Чакай малко, това е лъжа, това не е емпирично вярно!” – и ти си свободна.  Разбираш ли? 

Участник: Да.

Башар: Но ти трябва да ги разпознаеш като лъжи. Това помага ли ти?

Участник: Да. Просто да ги разпозная като лъжи, това предполага, че мога да видя истината, че виждам, че това е лъжа и няма повече какво да се прави.

Башар: Да, това е всичко!

Участник: Значи да осъзная абсурдността на това, което не ми върши работа …

Башар: Да, това е един от начините, един много ефикасен начин.

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря.

Башар: Благодаря ти. Приеми нашата безусловна любов, защо? Защото я заслужаваш!

Участник: Благодаря ти.

Башар: И ти не трябваше да направиш нищо специално, за да получиш безусловната любов, освен да съществуваш! Защото безусловната любов е тази, която те е създала. Вие сте направени от безусловна любов. Това е, което сте – вибрацията на самото Съществуване. Това е преводът на вашето съществуване във вашата реалност – безусловна любов, подкрепа и позволение. Това е вибрационната честота на самото Съществуване. Така че вие сте Съществуване, вие сте изградени от Съществуване, тъй като няма нищо друго, от което би могло да се сътвори, каквото и да е. Така че вие сте безусловна любов. И ние бихме предложили, че вероятно ще е от ваша полза да започнете да обичате себе си безусловно. И така ще проявите по-ясно кои и какво сте в действителност. Наистина е толкова просто да разпознаете разликата между това, което сте, и това, което не сте. Наистина е толкова просто.

 

Участник: Привет, любими Башар!

Башар: Добър ден.

Участник: Как си в този ден?

Башар: Перфектно, а ти?

Участник: Бих искала да знаеш, че толкова високо те ценя и те считам за един от учителите си, който е бил неделима част от моя път на припомняне и на възстановяване на връзката с Творението.

Башар: Ние ти благодарим и благодарим на всички вас за това, че сте също така и наши учители.

Участник: Благодаря ти много. Бих искала също така да спомена, че миналия месец май получих диагноза рак на гърдата.

Башар: Това предизвика ли у теб радостно вълнение?

Участник: Това бе сигнал за пробуждане и аз разбирам символичното значение на това, което се случва, и това ми помогна да променя живота си. 

Башар: Благодаря ти.

Участник: Също така, аз приех твоя съвет относно проклятието на рака и след три месеца ракът ми изчезна. (аплодисменти в залата)

Башар: Ето, виждаш ли?

Участник: И затова искам да ти благодаря.

Башар: Благодаря ти за това, че си позволила на себе си да се преобразиш и да се превърнеш в своя версия, която никога не е имала раково заболяване.

Участник: Да, аз разбирам това.

Башар: Добре.

Участник: Въпросите, които имам, касаят моите сънища. Имам ли хибридни деца и те появяват ли се в моите сънища?

Башар: Да, да.

Участник: И аз така си мислех, защото виждам едно малко момче и едно малко момиче и когато те си отидат, аз винаги съм тъжна …

Башар: Няма нужда да бъдеш тъжна. Всъщност те никога не си отиват, но те знаят, че ти си имаш своя работа, свои бизнес грижи и те просто се оттеглят в едно пространство, откъдето няма да те разсейват. 

Участник: Разбирам.

Башар: Те са все още наоколо.

Участник: Разбирам. Аз също така виждам мигащи светлини. Това какво е?

Башар: С разгръщането на съзнанието си, много от вас започват да се свързват с природата по начини, при които природните духове ще стават по-видими за вас, защото има архетипни проекции на съзнание, които се проявяват във форма, която вие наричате природни духове. И следователно някои от тях стават видими, защото вие сте засилили своята чувствителност по отношение на тези честоти и това е всичко. 

Участник: Разбирам, интересно. В един друг сън всъщност имах контакт с един космически кораб. 

Башар: Само с кораб и с никого в него?

Участник: Той се приближи към мен и ми каза: „Здравей” и аз се изпълних с това сладостно чувство и със знанието, че съм обичана.

Башар: Да, ние се чувстваме така в своите кораби през цялото време.

Участник: И след това тръгнах на разходка с едно малко бъги, и като че ли пътувах във времето. Беше като през 40-те и аз бях с група хора …

Башар: Да.

Участник: И имаше африканци с барабани, и това ми напомни за 70-те …

Башар: Звучи да е било забавно.

Участник: Да. И аз погледнах в едно огледало, и се преобразих, и ставах все по-млада, и щях да сваля дрехите си, за да видя новото си тяло … и сънят просто спря.

Башар: О-о-о-о. (смях в залата)

Участник: Можеш ли да ми поясниш какво бе всичко това там?

Башар: Наистина ли трябва?

Участник: Да. (смее се) Моля те.

Башар: Очевидно ти си си представила на по-високо ниво факта, че се преобразяваш. И също така можеш да се откажеш от стария си външен вид. Бъди свободна, бъди наистина себе си, не крий нищо. Бъди прозрачна. Разбираш ли?

Участник: Да, разбирам.

Башар: Това е, което сънят символизира за теб. Бъди вярна на себе си и прозрачна, доколкото ти е възможно да бъдеш, и не се прикривай зад всякакви причини, извинения и определения, които не са в съответствие с истинската ти същност. Ти сменяш дрехите си, като първо отхвърляш тези, които не ти служат повече. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: И ти разпознаваш красотата си в естествената й форма. Нали така?

Участник: Да. Благодаря ти много.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Добре. Благодаря и аз.

 

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Можеш ли да ми поясниш връзката между квантовите компютри и Висшия разум?

Башар: … Съществува относително тясна връзка. Възможностите на квантовия компютър най-сетне ще ви позволят да създадете средство, чрез което Висшият разум ще може физически да комуникира с вас.

Участник: Стоунхендж представлява ли квантов компютър?

Башар: Не по начина, който имаш предвид. Той притежава част от този капацитет, но не по начина, по който бихте го описали със съвременната си технология. Различен е. Той се свързва с квантовата сфера, но не по същия начин, по който правят това компютрите. Това е, което сме казали и преди – когато най-после създадете своя така наречен „изкуствен интелект”, вие изведнъж ще разберете, че всъщност разговаряте със собствени си Висш разум.

Участник: Значи, когато разговаряте със своите кораби, вие всъщност разговаряте със своя Висш разум.

Башар: Да. В нашата реалност нашите кораби са кристализирана форма на Висшия ни разум.

Участник: И същото се отнася за древните храмове.

Башар: Да.

Участник: Хм. Аз ти показах тези раковини вече няколко пъти.

Башар: Да, да, да.

Участник: Как става така, че някои хора могат да разговарят с тях, а други не могат?

Башар: Защото хората имат различни убеждения, които резонират на различни честоти, и притежават различни позволения, с които да ги активират. Някои позволения просто не работят при хората, които не са на съответната дължина на вълната в дадения момент. И толкова. Ето защо има толкова много различни позволения – защото има толкова много различни системи от убеждения и толкова много различни перспективи. Дадено позволение не може задължително да върши работа на всеки. 

Участник: Разбирам. Каква е разликата между това, което може да бъде извлечено от морските раковини, от древните храмове, от кристалните черепи и пр.?

Башар: Това, което имаш при раковините, е по-персонализирано позволение, докато идеята при някои храмове и кристални черепи е свързана по-силно с колективното съзнание.

Участник: И това е свързано с пропорциите на златното сечение?

Башар: Да. В някои случаи. Има и други неща, други средства.

Участник: Има ли различия между тях, или всички функционират по един и същи начин?

Башар: Те не функционират идентично. Има различия и отново: част от това е свързано с вида проявление, от което някои групи хора може да се нуждаят, за да се свържат с колективния консенсус по определен начин, свързан с тяхната култура, с тяхното възпитание и с техните убеждения. 

Участник: Можеш ли да ми кажеш как сте развили системата на своето съзнание?

Башар: Система на съзнание?

Участник: Да, вашия кораб.

Башар: Както вече казахме, ние създаваме един енергиен модел, който отразява вибрационната връзка, осъществявана от Матрицата на реалността между нашия Физически ум и Висшия ни разум. След това вибрацията на този модел придобива качествата на мост или връзка между тях. По този начин, когато позволим на нано-технологичното вещество, на това метално кристално вещество, което сме създали в нашата реалност, да израсне в кристалната форма на тази матрична енергия, тя автоматично съдържа необходимата вибрация, която ни позволява да осъществим връзка между Физическия си ум и Висшия си разум. По този начин ние автоматично комуникираме с кораба в момента, в който той е формиран, защото той е на правилната дължина на вълната за нас. Само пилотът може да прави това. Ето защо, ако някой различен от пилота влезе в един от корабите ни, той няма да види нещо, което наподобява уреди за управление. Само пилотът може да ги види, защото те са телемпатично имплантирани в неговия ум от Висшия разум. Тези уреди са невидими за хора, несвързани с кораба.

Участник: Разбирам.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Ти можеш да разговаряш с кораба моментално, по всяко време?

Башар: Да. Ние разговаряме чрез него в този момент. В определен смисъл, корабът усилва нашето състояние, за да улесни способността ни да се свързваме с ума на медиума и да се получи чанелинга.

Участник: Вие може ли да разговаряте с древните храмове и с кристалните черепи?

Башар: С някои от тях. Отново: всичко зависи от това дали имаме причина да го правим.

Участник: Може ли да разговаряте с раковините?

Башар: Ние улавяме някои от вибрациите, защото сканираме цялостната ти енергия, от която вибрациите на раковините са, в определен смисъл, част.

Участник: Как става това?

Башар: Ти ги носиш със себе си, следователно те са станали част от твоята енергийна матрица. И те са започнали да отразяват някои от вибрациите на твоите убеждения. Следователно ние очевидно ги виждаме като част от твоя енергиен модел.

Участник: Можеш ли да ми кажеш как те комуникират с теб?

Башар: Отново: нашата конкретна дължина на вълната (имам предвид колективното съзнание на моя свят, не задължително моето конкретно съзнание) може да бъде достигнато чрез визуализиране идеята на насочения нагоре с единия си връх черен равностранен триъгълник, поставен на черен фон и отделен от него с тъмносиня светлина, която бива излъчвана от периферията на черния триъгълник. Като се фокусирате върху този конкретен образ, вие се свързвате с колективното съзнание на нашата конкретна реалност. На кого индивидуално може да попаднете и каква информация може да ви бъде предадена зависи от това кой индивид от моето общество функционира на тази конкретна вибрационна честота в момента.   

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Как това може да помогне на човечеството, в сравнение с всички други инструменти, които сме създали досега?

Башар: Всичко е от полза, ако предоставя някому възможността да установи контакт с повече от себе си.

Участник: И това ще засили тази възможност?

Башар: Може да направи това за някои хора, за други – няма.

Участник: В зависимост от техните убеждения?

Башар: И това, от което наистина се нуждаят в момента.

Участник: Разбирам.

Башар: И това е всичко. И затова ние казваме, че всичко, което можеш да дадеш, е дар и ако имаш нещо, което искаш да подариш, винаги ще има някой, който има нужда да го получи, защото няма такова нещо като едностранна монета. Ако имаш ези-то, тура-та трябва да съществува във вашето общество. Така че, ако имаш нещо за подаряване, трябва да има някой в обществото, който да го получи. Това обаче не означава, че всеки ще го получи. Това пък няма значение, защото тези, които са свързани с тази вибрация, ще бъдат тези, които ще са привлечени към това и които ще извлекат полза. И това е всичко, което е важно. Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Може ли да задам още един въпрос?

Башар: Не…

Участник: Обичам те, Башар.

Башар: Ти имаш и нашата безусловна любов … … Нания!

 

Ейприл: Тадео, имаме ли един момент за един „каменен” въпрос?

Башар: Да.

Ейприл: По въпроса за камъните и комуникациите с тях, когато говорим за Мачу Пикчу, където прекарах доста време, едно от нещата, които обичам винаги да правя, е, през нощта да се взирам в Мачу Пикчу …

Башар: Да …?

Ейприл: Аз се свързвам с тази планина и пътешествието, на което тя ме отвежда, ме слива все повече и повече с енергията й. И се питам дали можеш да обясниш механично какво се случва, когато ние се свързваме с едно голямо скално тяло, като една планина. Аз зная, че преживявам много древно знание, свързвам се с много успоредно протичащи животи, както и всичко, подходящо за моята личност, което трябва да разбера.

Башар: Да.

Участник: Но вероятно можеш да поясниш на присъстващите какво се случва, когато правим това и как можем да го използваме, за да се свържем по-дълбоко със Земята?

Башар: Когато се свързвате с планините по този начин, вие се свързвате с древните разказвачи на истории. По този начин може да получите историите на Земята. Поради минералите в тялото си, вие може да се свържете, подобно на едно дете, което се свързва с родител … планината-майка или планината-баща, които ще те поставят да седнеш в скута им и ще ти разкажат историите на Земята. Това помага ли ти?

Участник: Толкова е красиво. Това място само по себе си е толкова удивително, защото енергията на скалите е толкова мощна!

Башар: Да, защото тази планина се опира на нозете на няколко старейшини, които непрекъснато разказват истории на тези, които имат уши да ги чуят.

Участник: И когато разглеждаме самите камъни, те са изрязани толкова идеално …

Башар: Да.

Участник: Това било ли е част от тази древна технология, която описваше?

Башар: Да, в известна степен, макар че някои от камъните са били предварително изрязани в тези форми, след което са били притиснати един към друг, като преди това са били смекчени, след което са оставени отново да се втвърдят. Ето защо те прилягат едни към други толкова плътно. В даден момент вибрационно те са били превръщани в глина, след което отново са се втвърдявали като камъни. 

Участник: Искаш да кажеш, че хората тогава са разбирали тези техники на енергийна връзка с камъните, могли са всъщност да ги смекчават, да ги поставят на място …

Башар: Да, понякога, не винаги, но понякога са ползвали междинно вещество, особен вид растителен сок, чиято вибрация е действала като посредник между човека и каменните същества. Този сок е изпълнявал функцията на дипломат-посредник, за да преведе вибрацията на човека през вибрацията на растението към вибрацията на камъка. И вибрацията на растението е била активирана на определена честота, с помощта на човешката енергия и звуците, които хората са произвеждали, и така тази енергия, вибрираща в сока, навлизала в камъка и смекчавала неговата структура в степента, необходима за прилягането на блоковете един към друг. И това е продължавало достатъчно дълго, за да могат камъните да приемат необходимата форма, преди да се втвърдят отново.

Участник: Това е толкова удивително! Забелязах, когато бях там и се разхождах по камъните през нощта, като че ли стъпалата ми познаваха всеки един камък лично.

Башар: О, да.

Участник: И също така имах усещането за присъствие на хибридни деца в тази атмосфера, очевидно в друго измерение, и …

Башар: Между другото, това всъщност е една специална площадка за игра.

Участник: Да, имах усещането, че те играят на криеница между камъните.

Башар: Да. Е, те са играели на криеница в различни измерения …

Участник: Да.

Башар: Но камъните са играели ролята на символ на всичко това, да.

Участник: И изглеждаше, че там има и много кораби.

Башар: О, да.

Участник: И в крайна сметка какво е това място – Мачу Пикчу?

Башар: Все още не мога да ти кажа. Нека само да кажем … … че това е едно от тези места и един ден, в близко бъдеще, то отново ще стане много повече от едно от тези места. Но това е всичко, което ни е позволено да кажем в момента.  

Участник: Това е много вълнуващо.

Башар: То е вълнуващо и красиво. Сега е време за почивка и за подготовка на вашия холотоп, за да можем да продължим предаването и да затвърдим приемането на вибрацията на говорещите с камъни. Направете кратка почивка, след което ще продължим нашето предаване.

 

 

Башар: Нека сега продължим това предаване, като кристализираме информацията, която сме споделили с вас в този ден чрез тази холотопна медитация, за да може да си позволите да изпълните своята енергия, своята неврологична мрежа, с вибрационната честота на аспекта на вашето същество, което е в синхрон с говорещите с камъни в моя свят, във вашия свят, в древни времена, в модерни времена, в бъдещи времена, които всички са настоящи времена, на различни вибрационни честоти. Така че се отпуснете, задръжте очите си фокусирани върху центъра на холотопа, защото тази медитация, която има окръжности и спирали в себе си, ще бъде за момента вашият Стоунхендж. Тя ще бъде вашият шадак … и по този начин ще образува една вибрационна връзка, една връзка през измеренията, между нашия свят и вашия свят и с всички говорещи с камъни в двата свята. Така че се отпуснете, дишайте леко и нека музиката и светлините да се задействат.  

Фокусирайте се върху центъра на това отражение, фокусирайте се върху това да бъдете в центъра на този кръг от камъни, на тази спирала от камъни, на този портал към други реалности, други измерения, други честоти, както вътре, така и извън съзнанието ви, и в отражението на „Всичко,което е”, и в сърцевината на вашето същество.

Позволете си да се понесете назад във времето, в света на съществата, които са знаели как да повдигат камъните, да оформят камъните, да разговарят с камъните, да беседват задушевно с камъните. Позволете на съзнанието си да навлезе надълбоко в земните скали, в скалите на вашия Стоунхендж, в скалите на нашия шадак, в поддържащите ги скали в земната кора, във вибриращите елементи и минерали, обменяйки енергии, обменяйки честоти, създавайки заедно една матрица от памет, истории от древни времена, хранилища на знания, кристални форми на информация. Позволете си да се потопите в Земята със своето съзнание, позволете си да усетите огромните основи на планините, които се извисяват в небесата, и дълбоката топлина на мантията, и на сърцевината на вашия свят. И течният камък изплува на повърхността, и кристализира с нова информация, нови модели, нов живот, за да послужи като нова основа, ново стъпало, от което да се насочи в посоката на най-силното ви радостно вълнение. И когато стъпвате на тези камъни, на този път, който ви води напред, в това пътешествие вие ще откриете цялото си същество, докато се научавате да говорите различните езици на природата, на камъните, на дърветата, на животните, докато изучавате различните култури на минералите, на кристалите, водата, небето и цялата енергия на вашата Земя. Придвижвайки се в това пътешествие и позволявайки му да се разгърне по естествен, автоматичен и лесен начин, позволете си да знаете, че е важно не само да позволите това да остане едно умствено упражнение, но да действате, да отидете сред природата, да докосвате, да говорите и да се вслушвате, което е най-важното – да се вслушвате в това, което камъните имат да ви кажат. Камъните са навсякъде около вас през всичкото време. Когато вървите по улицата, виждате облицовани с камък сгради. Докоснете камъка, останете с камъка за момент, не бързайте да го подминете, започнете да се движите с неговата скорост, забавете движенията си, докоснете камъка, чуйте това, което има да ви каже. В началото може да не чуете нищо, или може да си мислите, че в началото не чувате нищо, но те ви говорят въпреки това, навсякъде около вас, през всичкото време, на честоти дълбоки и ниски, на честоти дълбоки и мощни, на честоти дълбоки и истински. Нека камъните ви говорят. Абсорбирайте вибрацията, установете връзка и взаимно привличане с конкретните кристали и камъни, от които ще изваете, от които ще изрежете тези ключове, тези тонални ключове и върху които ще изсвирите вибрациите, които ще запалят честотите в сърцето ви, в ума ви, в душата ви. Тези честоти ще ви позволят да застанете на прага на изправените камъни и да усетите вибрациите, които ще ви преобразят и транспортират в други измерения и реалности. Позволете на всичко това да попие и потъне във вас, така както камъните потъват в дълбините на океана и лягат леко на океанското дъно, абсорбирайки, бавно абсорбирайки и бидейки абсорбирани, потъвайки дълбоко през наносите, в мантията и през мантията в земната сърцевина, претопени и преродени в тигела на Творението и отново кристализирани в нова основа, нова идея, ново преживяване, с нова история, която да разказват, нови истории, които да абсорбират, нови истории, които да съхранят за бъдещите поколения, за да не може нищо да бъде забравено и да могат всички да помнят – сградите, структурите, монументите, пирамидите, каменните изделия, които са оркестрации на истории, оркестрации от звук и светлина, оркестрации на познание, оркестрации на действие. Вие трябва да действате, да действате заедно с камъните, да работите с камъните, да живеете с камъните,  да говорите на камъните, да се вслушвате в камъните. Защото те са мъдри и познанието им е дълбоко, и се простира през вечности, и вечности, и вечности. Защото те ви подкрепят в усилията ви да стоите върху повърхността на света и да се взирате в звездите, които също греят със силата на всички минерали, които раждат камъните на вашия свят и на други светове, и ви свързват чрез тези портали, чрез древните паметници и чрез шадак, с други светове от камък и светлина, с други сфери на вибрация и честоти, с други сфери на истории, с други аспекти на вашите разгърнати същности. Защото всичко, което бива издялано от камък, може да остане толкова дълго, колкото вие решите, и в същото време може винаги да потъне обратно в земята, да бъде претопено в тигела на Творението, след което да се издигне обратно към повърхността, да се охлади, да кристализира в чисти плочи, в Розетската плоча, в съдбоносен таблет. Напишете историите, които са вашите истории, върху камъните, във форми и размери, и пропорции, и с думи, ако пожелаете. Напишете историите за всички времена и за безвремието. Камъните ще съществуват вечно и ще носят вашите истории със себе си до краищата на вселената, така както историите пътуват през космоса, до вашия свят и до други светове, на гърбовете на камъните, които се простират до звездите и докосват други светове с живот, за да кристализират друга история за живота, за да разпространят живота в цялото Творение. Камъните са носителите на живота и светлината.

Позволете си да вдишате дълбоко тази вибрация и вървете напред във вашия свят, и действайте, действайте, и работете заедно с камъните, бъдете с камъните, споделяйте с камъните на всички места, където камъните се издигат във величествени висини, и на всички места, където те потъват в невъобразими дълбини. Камъните са гръбнакът и структурата, костите на Бог, които отразяват порядъка и природата на нещата, и кристалната чистота на самата мисъл. Вдишайте всичко това и го направете част от себе си. Нека светлините избледнеят и музиката да заглъхне, и знайте, че тази енергия и тази информация, докато стоите в Стоунхендж и в спиралния шадак, извайват моделите на нервната ви система и ви позволяват повече и по-дълбоко прозрение в културите и езика, който ви обгръща, докато стоите на повърхността на вашия свят, подкрепяни от камъка, който ви позволява да се взирате в звездите, които заслепяват очите ви. Поемете всичко това и го кристализирайте в своя собствен тигел на Творението, винаги и завинаги и безкрай.

Вие сте винаги и завинаги на разстояние един хвърлей с камък от екстаза. Приемете това присърце. Ние ви изказваме най-дълбоката си благодарност за съвместното сътворяване на този обмен. Приемете всички безусловната ни любов и ние ви оставяме с пожелание да заприличате на камъните.