(С) 2014 Превод АТИ

Башар: Добър ден в този ден от вашето време, как сте всички!

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря ви. Преди всичко ще отправим към всеки от вас поотделно и към всички ви заедно нашата най-дълбока благодарност за съвместното сътворяване на това взаимодействие и за това, че позволявате протичането на това предаване от нашата реалност към вашата реалност по този начин. Всеки път когато ни предоставяте възможността да взаимодействаме с всички вас, вие разширявате нашето съзнание по отношение на всички начини, по които Творението изразява себе си, и затова ние ви благодарим за подаръка, чрез който ни позволявате да преживеем това разгръщане на многоизмерния кристал на Творението.

Бихме искали да започнем това конкретно предаване по следния начин. От известно време вие сте разисквали –  през този ваш век на повишаване на съзнанието, през този ваш век на космическа експанзия – идеята за балансиране на противоположностите. Вие сте преживели идеята за голяма противоположност по отношение на своята реалност и разбирате, че чрез нейното уравновесяване, вие може да постигнете смекчаване влиянието на отрицателната страна и да си предоставите свободата да изберете това, което предпочитате от положителната страна. Освен ако, разбира се, предпочитате отрицателната страна, което мнозина от вас отричат. Въпреки това, идеята е, че в процеса на балансиране ще имате възможността да изберете съзнателно това, което предпочитате. Вие сте обмисляли тази идея от дълго време и сте я разглеждали като противоположности. Както много от вас обаче започват да разбират, противоположностите не отговарят на природата на Съществуването. В действителност природата на Съществуването е едно триединство. Вие изразявате това по различни начини. Идеята е, че равновесната точка в центъра е третият елемент. И без този трети елемент, без това триединство, без тази балансираща точка, вие не може да се справите с идеята за полярностите и с всички различни видове преживявания, които сте имали в тази конкретна област. Но ако в крайна сметка си позволите да разпознаете Творението не само като съвкупност от противоположности, не само като двойственост, но като триединство и ако си позволите да се пробудите от позициите на тази централна точка, където всъщност съществувате – тук и сега, в настоящето, в центъра – тогава е много по-лесно да боравите с идеята за полярността, за положителното и отрицателното и за всяка от страните на тази централна балансираща позиция и може да си позволите да туширате ефектите, които те могат да имат, може да неутрализирате всички ситуации много по-лесно и когато всички те бъдат еднакво валидни и еднакво неутрални, тогава може да откриете, че притежавате способността без много усилия да избирате това, което предпочитате, без да отричате правото на съществуване на това, което не предпочитате. Помнете, че даже отрицателното ви служи по положителни начини, ако му позволите. Много хора на вашата планета, поради начина, по който са били възпитани и научени да мислят, намират за трудно да открият някои от положителните идеи и да ги приложат в живота си. Понякога, защото всички сте много умни, вие подхождате по противоположния начин. Вие привличате в живота си нещо, което е точно противоположно на това, което предпочитате, за да имате основа за сравнение, така че като видите какво не предпочитате толкова силно, да може да видите много по-ясно какво предпочитате. По този начин вие може да използвате отрицателната реалност по положителен начин, като й позволите да ви напомни това, което предпочитате толкова категорично, че то ви позволява да се придвижите в посоката, която наистина желаете.

Ние сме споменавали за това в миналото чрез аналогията на опънатия ластик. Знаете, че ако вземете един ластик и го опъвате, и опъвате, и опъвате, колкото повече го опъвате, толкова по-надалече и по-бързо той ще отлети в противоположната посока, когато го пуснете. Вие сте боравили с идеята за отрицателното и за мрака толкова дълго време, толкова надълбоко, и сте изтеглили този ластик по посока на мрака толкова много … и добрата новина е, че когато най-накрая го пуснете, вие ще се озовете толкова по-бързо и толкова по-надалече в посока на светлината. Това е природата на акселерацията и това е което я причинява. Така че, в определен смисъл, може да видите, че има начини, при които когато сте изследвали отрицателното, след като веднъж се откажете от него, това може да ускори придвижването ви в посоката на светлината, в посоката на истинската ви същност и ще ви позволи да изпитате всички плодове и предимства на тази промяна … Намирате ли смисъл в това?

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. Така че идеята, така както сте я назовали, е, че това е времето на така нареченото космическо пробуждане. Какво означава това? Добре, сега ще ви кажем, благодарим за въпроса. От наша гледна точка, вие се пробуждате с разбирането, че вие сте космоса, че вие сте „Всичко, което е”. Идеята за възнесението, идеята за ускорение, идеята за разгръщане на съзнанието се свежда, в определен смисъл, най-малко от една перспектива, до осъзнаването, че всъщност вие сте измерението на реалността, в което преди това сте мислели, че съществувате. Ще повторя това. Това е пробуждане със съзнанието, че това, което сте наричали физическа реалност, не е нещо, което съществува извън вас, то съществува във вас. Това е вашата конструкция, вашата илюзия, вашата проекция, вашето творение, за да имате определено преживяване, което наричате пространствено-времева реалност, за да имате преживяване на идеята за промяна, за себеоткриване. Защото ако съществувате в състояние на безвремие, в него не съществува промяна. Ако искате да имате преживяване на нова перспектива на самите себе си, трябва да създадете идеята да забравите кои сте в контекста на пространство-времето, за да имате преживяване на припомняне кои сте от различна перспектива, преживяване да откриете себе си отново. Защото виждате ли, рамката на Съществуването, структурата на Съществуването никога не се променя. Променя се перспективата на структурата и перспективите са безкрайни. И тази нова перспектива, това ново откритие, това ново самоосъзнаване от нова гледна точка, това е, което разгръща Творението завинаги, и завинаги, и завинаги. При това Творението непрекъснато вижда себе си от различни гледни точки, безкрайно, безкрайно, безкрайно. Но вие имате една проста структура, с която може да боравите, и тези основни елементи, тази проста структура е, която ние също искаме да ви разясним, за да можете да я използвате в своя полза, да разберете как да виждате ясно какво представлява тази структура, за да може да я използвате като указател за посоката, която предпочитате. Защото тя наистина е много фундаментално проста. Наистина съвсем не е сложна. И след като веднъж разберете колко е елементарна и сведете всичко до това просто разбиране, то от това просто разбиране може да създадете безкрайно сложно и богато преживяване, без то да е задължително усложнено в отрицателен смисъл. Така че отново: идеята е да имате това парадоксално балансиране между простотата и богатата сложност, но по начин, който ви помага, по начин, който е в съответствие с вибрацията на истинската ви същност, за да преживеете пътя, който сте избрали в живота, по възможно най-приятния начин, по един радостен начин, по възможно най-екзалтирания, страстен начин, на който сте способни … Намирате ли смисъл в това?   

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. И отново: моля помнете, че това не са просто хубави идеи, добре звучащи приказки. Това, което обсъждаме тук, е физика, физика на вибриращата енергия. Това е закон. От позициите на това, което ние сме открили, съществуват само пет закона. Номер едно – Вие съществувате и не може да направите нищо по въпроса, не може да го промените. Не може да станете не-съществуващи. Защо? Защото по определение не-съществуването не съществува. Така че съществуването е единственото фундаментално качество, което притежавате. Закон номер две – Всичко е тук и сега. Закон номер три – Единството е всичко и всичко е Единство. Номер четири – Това, което излъчвате, е това, което получавате в отговор. Номер пет – Всичко се променя, с изключение на първите четири закона. И с това се изчерпва всичко – това е структурата, това е моделът и всяко едно преживяване, което някога сте имали, имате, или някога ще имате в тази реалност, или в което и да е измерение, на която и да е реалност, в която и да е цивилизация, ще бъде някаква комбинация от тези пет закона. За всичко останало, както казвате вие, топката е у вас. От вас зависи да използвате тези пет закона, както пожелаете, за да нарисувате картината пред себе си така, че да отразява вашата уникална перспектива на „Всичко, което е”, защото всеки един от вас, всеки един от нас, всяко същество във всемира е просто един друг начин, по който „Всичко, което е” вижда и преживява себе си. Така че ценете своята уникалност, отдайте признание на своята индивидуалност. Много хора на вашата планета от доста отдавна са хранили убеждението, че идеята за единство произлиза от хомогенността, от това всичко да е еднакво. Няма нищо по-далече от истината. Истинското признаване на всеки отделен индивид е това, което създава хармония и синхрон, и ви позволява наистина да функционирате като едно цяло. Така че вие запазвате своята индивидуалност, запазвате своята уникална перспектива и енергия, като в същото време, тъй като сте верни на истинската си вибрация, която представлявате, вие хармонично и автоматично прилягате заедно с всяко друго същество, което е също вярно на себе си по същия начин, по който имате една картина – пъзъл, съставена от всички тези различни парчета, и всяко парче е с уникална форма. Ако всяко от тези парчета се опита да приеме друга форма, то няма да прилегне и няма да позволи оформянето на цялата картина. Единственият начин за образуване на цялата картина е всяко парче да бъде точно такова, каквото е, което означава, че то приляга идеално към всички останали парчета, съставящи картината като цяло. Така стоят нещата. Така че признайте своята уникалност и ще бъдете верни на себе си, а като сте верни на себе си, вие ще подкрепите уникалната перспектива, каквато „Всичко, което е” ви е създало да бъдете. Ако „Всичко, което е” не е мислело, че вашата уникална перспектива е необходима, за да бъде завършено, то вие нямаше да съществувате. Вярвайте ми, то не допуска грешки! Така че ако вие съществувате, „Всичко, което е” се нуждае от вас, защото без вас „Всичко, което е” нямаше да бъде „Всичко, което е”. Щеше да бъде „Всичко, което е, с изключение на вас”. А това не е „Всичко, което е”. Така че признаването на собственото достойнство, на собствената значимост и възторженото, радостно проявление на уникалната ви същност е ключът. Както сме казвали много пъти и вероятно ще го кажем отново, когато отговаряме на някои от вашите въпроси, единствената истинска формула, до която се свеждат нещата, е тази: Във всеки възможен момент … и помнете, това е една вибрационна формула, не просто приятна приказка … във всеки възможен момент, правете с всичките си способности това, което съдържа за вас най-голямо радостно вълнение, радост, любов, творчество, докато изчерпите възможността си за (въз)действие и правете това, и продължавайте да правите това, независимо как изглежда и в каква форма се появява пред вас, с абсолютно нулево допускане, настояване или очакване за това какъв трябва да бъде резултатът от това действие. Това е, това е формулата! И ако просто правите това във всеки възможен момент, аз ви гарантирам, че когато попаднете в този ритъм, той ще ви отведе там, където трябва да бъдете, когато трябва да бъдете, с когото трябва да бъдете и ще създаде експлозия от възторжени синхронности в живота ви, и ще създаде лесни и приятни преживявания, които всички твърдите, че желаете. Всичко е наистина толкова просто и ако следвате тази формула, и знаете, че използвайки я вие използвате основната структура на Съществуването, тя ще ви подкрепя в тези положителни преживявания така, както ви е подкрепяла във всички отрицателни преживявания, които сте избирали за себе си. Виждате ли, вие сте свободни да избирате. По един парадоксален начин доказателството, че сте безапелационно подкрепяни, е, че всъщност сте способни да вярвате, че не сте подкрепяни. Вие сте толкова безусловно обичани и толкова безусловно подкрепяни, че ви е позволено да вярвате, че не сте обичани и подкрепяни. Толкова много сте подкрепяни! Така че всеки път когато си казвате: „Аз не получавам подкрепа отникъде!”, „Никой не ме обича!”, спрете за момент и си спомнете, че единственият начин всъщност да имате това илюзорно преживяване, е, ако получавате подкрепа в убеждението си, че това е вярно. Което автоматично означава, че сте подкрепяни, че сте обичани. Тогава защо да не сте подкрепяни в това, което предпочитате да бъдете, вместо да бъдете подкрепяни в това, което не предпочитате. Защо не? Това е основният въпрос.

И сега, докато всичко това попива във вас, ние още веднъж ще отправим към вас своята най-дълбока благодарност и в отговор на това, с което ни дарявате, сме готови да отговорим на вашите въпроси. Благодарим ви.

Участник: Здравей, Башар, името ми е Джей.

Башар: Добър ден.

Участник: Участвах в един от твоите семинари чрез Интернет. Не помня точно заглавието му, но ти ни предложи да гласуваме.

Башар: Да, по повод на петия закон.

Участник: Точно така.

Башар: Поначало законите бяха четири, но ние си дадохме сметка, в резултат от разговорите си с много цивилизации, че едно от подразделенията на  един от законите може би ще ви бъде по-полезно, ако бъде формулирано като самостоятелен закон. И това бе законът, според който всичко се случва тук и сега. За да ви помогне да запомните, че настоящето е, където вие съществувате. И ние ви помолихме да гласувате дали желаете да запазите законите като четири, или  да имате и още един закон, който да помогне за доизясняване на нещата. Ти как гласува?

Участник: За пет. И след гласуването ти спомена, че, в определен смисъл, това е нашето дипломиране като вид и че вече сме приети от … не си спомням името …

Башар: Междузвездния съюз.

Участник: Точно така.

Башар: В този смисъл вие наближавате идеята за членство. В момента притежавате почетно членство, но приближавате до идеята за активно членство в течение на следващите няколко години, да. Но всичко зависи доколко ще се доближите до вибрации, които са сходни на вибрациите на други същества в този съюз. 

Участник: Ето и моят въпрос. Изхождайки от ситуацията, в която сме сега – какво допринасяме и какво повече бихме могли да допринесем като следваща стъпка? Това са всъщност два въпроса. Какво допринасяме сега? Разбира се, ние би трябвало да допринасяме нещо. 

Башар: Разбира се, че допринасяте.

Участник: По точно?

Башар: Вие допринасяте много неща. Едно от тях е, както първоначално споменахме, че вие избрахте да преживеете висока степен на забрава и ограничение във вашата реалност като духове, за да си спомните кои сте. Идеята е, че няма задължително много светове, които са преживели същата степен или дълбочина на изследване на ограничения и мрак, каквито вие сте избрали да преживеете на Земята. Идеята следователно е, че това не е детска градина, а един майсторски клас. Необходим е силен дух, който да достигне до такава дълбочина на ограниченията и забравата, и в същото време все пак да бъде способен да си припомни кой е, и да привлече обратно светлината в своя живот. Ние сме научили много неща относно вашите начини на процедиране в процеса на тази трансформация и споделяме това с други цивилизации, които може също да преживяват предизвикателства, но не задължително в същата степен като вас. Така те могат да гледат на вас и да си кажат: „Ако те могат да го направят, би трябвало да е лесно за нас”. Разбираш ли? 

Участник: Разбирам.

Башар: Добре, това е едно нещо.

Участник: А каква е следващата ни еволюционна стъпка? Какво можем да дадем оттук нататък?

Башар: Както вече казахме – да бъдете себе си, в най-голяма степен – това е, което е най-важното за промяната във вашия свят. Защото така ставате пример за вибрация и за промяна, която отразява желание за разгръщане на съзнанието по начин, който позволява на нас да се разгърнем заедно с вас като едно семейство, като приятели. И когато можем да взаимодействаме с вас по този начин, ние се развиваме като семейство, разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че вие допринасяте също и с това. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, отговаря.

Башар: Би трябвало да кажа: Това отговаря ли на въпросите ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Добре.

Участник: Имам и още един, който е … Има ли кораб над нас …

Башар: Кораби има навсякъде непрекъснато, макар да не можете винаги да ги видите. Моят кораб е все още над областта на вашата планета наречена Седона. Има обаче други кораби на моята цивилизация и на други цивилизации над вашите градове, на различни места, по различно време, почти непрекъснато. Идеята е, че има много пристигащи и отпътуващи кораби и наистина зависи от това дали притежавате способността да разгърнете сетивата си, за да схванете, че тези кораби пристигат и отпътуват непрекъснато. Около планетата ви съществуват много енергийни завихряния, които корабите използват за преминаване от едно в друго измерение. Вие може да започнете да забелязвате все повече от тях. Всъщност аналогията на този въпрос е да попиташ човек от вашата планета, който живее в близост до едно летище, дали над него минава самолет. „Разбира се, че минават, защото аз съм на техния път!” Така че, в определен смисъл, има въздушни коридори над вашата планета, по които корабите пристигат и заминават, или може да спрат и да наблюдават през цялото време. Дали ги виждате, или не е въпрос доколко това е важно за всеки един от вас в този момент и каква е степента на вибрационно сходство с конкретните същества, които преминават в близост до вас. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Възможно ли е човек да получи покана да посети твоя кораб?

Башар: Разберете следното. Ние винаги, винаги, винаги излъчваме тази енергия с покана към всички вас. Вие обаче не винаги ни отговаряте. Идеята обаче е, че това се случва точно там и тогава, когато е наистина полезно и подходящо за всички. Всички подобни срещи вече са били договорени на по-високо равнище. Единственият начин да пропуснете такава среща, е да си загубите времето в колебание, че може да я пропуснете. В това се състои парадоксът. Вие просто трябва да продължавате живота си и да бъдете верни на себе си във възможно най-голяма степен и ще станете лицето, с което са били договорени съответните срещи. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да

Башар: Така че не се тревожи по въпроса. Всички покани вече са изпратени. Всички потвърждения вече са били получени. Ако, в този смисъл, това е релевантно за твоя живот, то ще се случи, стига да си напълно верен на себе си. Така че не трябва да се тревожиш за това, а просто си живей живота. Това помага ли ти?

Участник: Да, определено. Благодаря ти много.

Башар: Благодаря ти и аз.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Какво ще е необходимо за човечеството като вид, за да се възвиси до четвърто измерение на плътност и кога ще настъпи времето, когато ще осъзнаем, че времето е илюзия, че не ни е необходим секс, за да се възпроизвеждаме, че не се нуждаем от храна, за да оцеляваме, ще спим по-малко и всички останали неща, за да станем наистина човеци в четвърто измерение?

Башар: Става дума за четвърто равнище на плътност. Вие вече сте в четвърто измерение, защото имате три измерения в пространството и едно във времето.

Участник: Точно така.

Башар: Плътността е нещо различно. В определен смисъл, може да разглеждате идеята за измеренията като територията на една държава, а плътността като щатите в рамките на тази държава. Възможно е да имате трета и четвърта (степен на) плътност в рамките на физическата пространствено-времева реалност. Когато преминавате от четвърта в пета плътност, вие едновременно ще преминавате и в петото измерение. Ние като цивилизация сме в процес на преминаване от четвърта в пета плътност и ето защо ставаме все по-малко и по-малко физически. Вие преминавате от трета в четвърта плътност, но ще останете във физическа реалност като вид още около хиляда години. В продължение на този период ще откриете, че се променяте по начини, които ще ви позволят да усъвършенствате своята енергия, да ускорите енергията си и някои от нещата, които е трябвало да правите преди като физически същества, няма повече да бъдат необходими, подобно на това, което сме преживели ние. Защото ние вече не се храним, ние вече не спим, възпроизводството ни се извършва по енергиен път и е много по-различно от преди. Така че вие се развивате в тази посока и вероятно ще ви отнеме поне двеста години като цялостно общество, за да започнете да се изменяте все повече по този начин, но закъде сте се забързали?

Участник: Предполагам, че няма защо да бързаме, за да се променим напълно.

Башар: Вие всички сте вечни, безкрайни същества, вие всички виждате трансформацията, която се извършва на вашата планета, няма за какво да бързате – всичко протича, както трябва и отново: всичко, което трябва да правите, е, да следвате цялата формула и нищо повече, за да започнете да преживявате настъпването на всички тези промени.  Възможно е отделни индивиди понякога да са по-напред от останалите и да започнат да демонстрират тези качества преди всички други, но в това няма нищо лошо. Вие няма да започнете да се променяте по-бързо, ако това не е в полза на колективното цяло, на което сте се съгласили да служите. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да, намирам.

Башар: И никой няма да „изостане”, така да се каже. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: То отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Това е Кели.

Башар: Добре, ако настояваш.

Участник: Благодаря ти, че си тук. Благодаря за позволението ти да стана по-емоционална и вярна на себе си.

Башар: Благодаря ти на свой ред. Помни, че ние действаме само като отражение на собствения ви Висш разум.

Участник: Срещам трудности със способността си да общувам с тривиални неща като …

Башар: Дефинирай „тривиални”. Защо ги дефинираш като „тривиални”?

Участник: Защото духът ми изглежда че унива винаги, когато трябва да направя нещо, което ме заземява в това измерение.

Башар: Добре, но ти разбираш, че единствената причина да имаш това преживяване, е, защото ти го определяш по този начин. Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти. (смях в залата) Благодаря ти за откровеността. Разбери, че като физическо същество, психиката ти представлява призма, съставена от три неща – убеждения/определения, емоции/чувства и мисли/действия. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И идеята е, че всичко започва с твоите определения, всичко започва с твоите убеждения. Някои от убежденията ти са съзнателни, някои са несъзнателни. Идеята е да установиш кои са тези определения, защото ако ти преживяваш една реалност по начин, който не предпочиташ, единствената причина за този твой начин на преживяване е определението, което си й дала. То те прави да я чувстваш по този начин. Защото всички чувства са вторични спрямо убежденията. Не можеш да имаш чувство спрямо каквото и да било, преди първо да определиш това нещо по някакъв начин. Ако ти подхвърля някаква дума, за която нямаш определение, ти нямаш никаква представа какво да изпиташ спрямо нея, нали?

Участник: Какво мога да направя, за да се освободя …

Башар: Ще стигна и до това. Идеята е, че трябва да откриеш кое е това твое определение. Един от начините, естествено има и други … ти можеш да използваш въображението си да промениш това, както пожелаеш … но един от начините е да си зададеш един много конкретен въпрос. Когато се озовеш в ситуация, в която се чувстваш ограничена, задай си въпроса: „Какво би трябвало да приемам за истина относно самата мен по отношение на тази ситуация, за да предизвиквам чувството, което изпитвам?” Ако имаш желание да чуеш отговора, то той ще ти се представи по някаква форма и ще разбереш кое е това твое убеждение. Той може да се появи в мислите ти, във въображението ти, в сънищата ти, като някаква синхронност в живота ти, може да се появи по най-различни начини. Ако желаеш да получиш отговора и да намериш това определение, и не се страхуваш да го откриеш, ти ще откриеш това определение. След като веднъж си намерила, съзнателно, дадено определение, което притежаваш, което е действително извън синхрон с тази, която предпочиташ да бъдеш, моментално ще разбереш две неща … добре де, три неща. Че то няма смисъл, че е нелогично и че не ти принадлежи, че е дошло от някого другиго – твоите родители, приятели, училище, общество и какво ли още не. В момента в който идентифицираш убеждение, което не е твое, което е извън синхрон с твоята вибрация, ще видиш веднага, че то не е логично, че няма смисъл и че ти е дадено от някого другиго, и че ти си се придържала към него през цялото  това време. И щом това се случи, ти ще го изоставиш, освен ако имаш друго убеждение, което ти казва, че трябва да се придържаш към него по някаква друга причина. И ако това е случая, трябва да зададеш въпроса отново и да откриеш кое е това друго твое убеждение. В момента обаче, в който откриеш кое е основното убеждение, което поддържа всички второстепенни убеждения, и се освободиш от него, всички привързани към него вторични убеждения също ще отпаднат. Единственото, което ти тежи, е багаж, който не ти принадлежи. Това е първият ти симптом. Ако се чувстваш изморена, ограничена, това означава че носиш със себе си определение, дадено ти от някого другиго, което не си даваш сметка, че носиш непрекъснато със себе си. „О, това не е моят багаж!” – и ти трябва да го върнеш, да го изоставиш. Ти не искаш да си откраднала чужд багаж. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така че открий кое е убеждението и го идентифицирай, и след като разбереш, че не е твое, освен ако имаш друго съображение да се придържаш към него, то ще изчезне. Първо обаче трябва да осъзнаеш, че си възприела тези определения и че определяш тези неща като „тривиални”. След като веднъж определиш нещо по този начин, това е единственият резултат, който ще получиш в отговор. Защото, отново: помни, че всяка ситуация … Внимаваш ли?

Участник: Старая се, доколкото мога.

Башар: Добре. Всяка ситуация … без изключение … е фундаментално неутрална. Не съществува присъщ смисъл, на каквото и да било. Най-големият подарък, който ви е бил даден в живота, е … аз зная, че това звучи странно на вашия език … че животът няма смисъл. Той не притежава автоматично смисъл – това са само неутрални обстоятелства. Вие сте направени така, че да придавате смисъл, вие сте тези, които придавате смисъл на живота. Така че смисълът, който влагате в дадена ситуация, определя ефекта, който получавате от нея. Спомняш ли си Четвъртия закон – „Това, което излъчваш, е това, което получаваш като резултат”? Това е закон. Така че ако установиш, че имаш усещането за тривиалност, ти би трябвало да определяш отношението си към ситуацията като тривиално. Така че единственият ефект, който можеш да получиш, е тривиално отражение. Ако обаче разбереш и избереш да възприемеш идеята, че всяко отделно нещо, което се появява в живота ти, има положителна причина, за да ти послужи, за да научиш нещо от него, за да разгърнеш своята личност и да си спомниш повече коя си, то ти ще му придадеш този смисъл, тази интерпретация, ще излъчиш тази положителна енергия, и независимо каква идея или намерение може да има някой друг в тази ситуация, единственият ефект, който ти ще изпиташ от същата тази ситуация, която изпълнява двойно предназначение, ще бъде положителния смисъл, който си избрала да й предадеш. Така че изборът и пълният контрол са в твои ръце. Разбираш ли всичко това?    

Участник: Разбирам. Аз съм особено уязвима в областите финанси и творчество. Можеш ли да ми кажеш нещо по тези въпроси?

Башар: Особено „уязвима”. Обърни внимание на определението.

Участник: Това е начинът, по който се чувствам.

Башар: Зная, но какво казах относно чувствата? Ти трябва да разбереш определението, което поражда чувството. Разбирам, че се чувстваш по този начин, но те питам защо се чувстваш по този начин? Нещата не пораждат просто така определени чувства! Ти ги чувстваш по определен начин само защото ги определяш по този начин. Така че ако не предпочиташ усещането на това ограничение или тази „уязвимост”, не определяй обстоятелството като уязвимост!  Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Когато използваш отрицателните идеи – проблеми, препятствия, ограничения – това е, което ще получиш. Но ако кажеш: „Добре, ето една ситуация. Тя е неутрална, тя няма никаква власт над мен, нищо! Тя е едно предизвикателство и в това няма нищо лошо”. Разбира се, че ще имаш предизвикателства. Ако нямаш предизвикателства и положителен вид съпротива, ти не се развиваш. Така че идеята е да гледаш на това по положителен начин. „О, ето тук имаме една ситуация, но това конкретно нещо не се проявява. И това е едно предизвикателство. Колко вълнуващо, че съм изправена пред такова предизвикателство! Защото сега имам възможност да посрещна това предизвикателство по положителен начин и да разширя представите си относно идеята за изобилието и творчеството”. Това е реакцията, която ще ти позволи да имаш положително преживяване в тази ситуация. Намираш ли смисъл в това?.

Участник: Да.

Башар: Но ако кажеш: „О, аз съм толкова ограничена, толкова уязвима и не мога да направя нищо по въпроса”, как тогава можеш да очакваш, каквото и да е друго преживяване, различно от това, което носи със себе си уязвимост, ограничение и отсъствие на творчество? Сега, моля разбери отново, че когато говорим за това да внимаваш в своите определения и да изясняваш своите определения, ти трябва наистина да бъдеш много, много точна. До този момент в нашия диалог аз съм използвал доста разговорни термини, за да можете да разберете какво казваме. Много от нещата, които сме казали, не са толкова прецизни, колкото биха могли да бъдат. Ето как може да продължите още по-нататък. Когато казвате: „О, аз преживявам недостиг на изобилие, недостиг на финанси, недостиг на творчество”, това не е възможно! Не съществува такова нещо като недостиг на доверие, недостиг на изобилие, недостиг на творчество, недостиг на самоувереност … няма такова нещо! Има обаче абсолютно доверие в недостиг и в изобилие от недостиг. Виждаш ли накъде отиват нещата? Не че имаш недостиг на изобилие, а че имаш изобилие от недостиг поради своите убеждения! Не че не ти достига творчество, а че използваш творческите си способности, за да изглежда, че не ги притежаваш, но това е една много творческа постъпка!

Участник: (смее се)

Башар: Това е аналогично на случая, когато хората на вашата планета казват: „О, аз използвам само 10% от моя мозък”. Глупости! Вие използвате 100% от мозъка си, за да направите така, че да изглежда, че използвате 10%. В това се състои разликата. И когато започнете да имате по-прецизни определения за тези неща по начина, който току-що описахме, ще видите, че не трябва да страдате и да се мъчите толкова много, защото не е необходимо да се научите как да имате доверие, нито да се научите как да притежавате изобилие, нито да се научите как да проявявате творчество. Просто трябва да използвате своето доверие, своето изобилие и своето творчество в предпочитаната от вас посока, а не в посоката, която не желаете! Всичко е толкова просто. Не трябва да се учите на тези неща, те са автоматични. Вие винаги вярвате, че нещо е вярно. Ако не бе така, нямаше да имате никакви преживявания! … Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава, откажи се от идеята, че нямаш творчески способности и че страдаш от недостиг, и внимавай за определенията си, защото, отново: аз разбирам какво имате предвид на вашата планета, когато казвате, че нямате задължително налични финансови ресурси. Идеята обаче е да не се ограничавате до понятието за пари. Парите вършат работа като символ на изобилие на вашата планета, но те не са единствен такъв символ. Ако някой дойде при теб и ти даде подарък, ти ще го откажеш ли, защото не си платила за него?

Участник: Не.

Башар: Е, това е форма на изобилие, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава защо трябва да настояваш, че е необходима само една форма на изобилие, за да постигнеш нещо, когато други форми на изобилие могат всъщност да ти послужат по-бързо за същата цел? Защо да затваряш вратата пред всички останали форми на изобилие и да настояваш, че само една форма е валидна, както те е научило твоето общество? Наистина ли желаеш да ограничиш своето изобилие?

Участник: Не.

Башар: Тогава не се фокусирай само върху паричната му форма. Открий се за всички форми на изобилие и когато парите са необходими, те ще се появят. Когато обаче други форми на изобилие може да се окажат пътя на най-малкото съпротивление, това ще се случи. Обаче твоето настояване, че нещо трябва да се случи по точно определен начин, ще затвори вратите пред всички останали форми, които могат да минат през всички други врати. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти да се почувстваш малко по-облекчена?

Участник: Да, определено.

Башар: Моля те запомни, както и всички вие – истинският път към възнесението е преди всичко да започнете да гледате по по-необременен начин на нещата. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Чувстваш ли се малко по-творчески настроена, малко по-богата, за да си малко по-свободна да бъдеш тази, която решаваш да бъдеш?

Участник: Да.

Башар: Чувстваш ли, че можеш да се освободиш от багаж, който не трябва да разнасяш повече със себе си?

Участник: Да.

Башар: Добре, благодаря ти за този избор и помни, че ти си тази, която вземаш това решение. Това няма нищо общо с факта, че ние сме ти го казали. Единственото важно нещо е, че ти си го казала на себе си. И че си избрала да направиш това, вместо нещо, което е извън синхрон с вибрацията, която знаеш, че е вярна за теб. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Беше ми приятно.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Казвам се Еми.

Башар: Добре.

Участник: В последно време започнах да се занимавам с чанелинг.

Башар: Чудесно, поздравления! Под каква форма? Защото всички вие практикувате чанелинг от време на време.

Участник: Аз изпадам в транс, подобно на това, което прави Дарел.

Башар: Добре. Ти говориш за словесен чанелинг.

Участник: Да.

Башар: Това вълнуващо ли е за теб?

Участник: А-а, да, вълнуващо е. Аз все още се уча.

Башар: Какво от това – вълнуващо ли е, или не?

Участник: Да, вълнуващо е.

Башар: Добре, благодаря ти, няма защо да се колебаеш.

Участник: Питам се дали можеш да ми кажеш нещо повече за съществото, с което установявам контакт.

Башар: От колко време се занимаваш с това?

Участник: От няколко месеца.

Башар: Има ли някакво име, което да започва с X, Z  или Y?

Участник: С „А”.

Башар: С буквата „А”?

Участник: Да.

Башар: Добре, другият край на азбуката. Преди всичко, не винаги, но преди всичко това, което се случва, когато започнеш с тази конкретна практика, е, че в началото се свързваш с други аспекти на собственото си съзнание, на собствения си Висш разум, на своите водачи и т.н. И това ще те доведе, може би – ако това е желанието ти и предварителната ти договореност – до това да започнеш да работиш с други същества от други измерения. Така че първо може да имаш работа с други аспекти на самата себе си и буквата „а” означава, че това е първата стъпка към твоето пътешествие. Така да се каже първото ти издигане по посока на Висшия ти разум, за да станеш повече това, което си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: След като изследваш други аспекти на своето същество, други измерения на своето същество, може да установиш, че ще се появят други имена, които са свързани с другия край на азбуката, както споменахме. Не е задължително нещата да се случат точно по този начин, но той е много често срещан на вашата планета. И отново: идеята е, че ако има предварително споразумение за това, може да се появят и други неща, но помни, че във всички случаи, когато установяваш връзка с други същества, твоята енергия е тази, която бива трансформирана в огледален образ на вибрацията на тези същества. И в този случай ти действаш като инструмент за превод. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Никой не влиза в теб, никой не те обладава, не съществува такова нещо като обладаване, защото в теб няма място за нищо друго освен за самата теб. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че идеята е, че ти отразяваш, ти съчетаваш вибрационни честоти, като два камертона, които трептят в съзвучие, и когато се получи такъв синхрон, ти превеждаш същата мисъл по същия начин, по същото време. Това е телепатията, това е телемпатията, това е чанелинга – ти се включваш в честота, която отразява вибрацията, която излъчваш. Започнала ли си да правиш това за други хора?

Участник: Все още не.

Башар: Защо не?

Участник: Все още се опитвам да установя правилно връзка.

Башар: Мога да ти разкрия една тайна. Ще ти е по-лесно да установиш връзка, когато правиш това за други хора. Защото когато го правиш за себе си, ти седиш и си мислиш: „Това моята мисъл ли е, аз установявам ли връзка, или не? Не съм сигурна какво се случва”. Когато правиш това за други хора, ти стоиш настрана. Лицето задава въпрос, който издърпва информацията през теб, все едно че заземяваш електрическа верига. Тогава ти просто действаш като проводник. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ти не си ангажирана в процеса да се чудиш каква информация се получава. Ти позволяваш на другите да изтеглят информацията през теб. Така че е по-лесно и ще стане по-бързо, ако всъщност започнеш да правиш това за приятели. Единствено трябва да спреш да се притесняваш как звучи това, колко глупаво може би изглеждаш, дали информацията е точна, даже дали от устата ти излизат неразбираеми звуци. Това е по-добрият начин, защото той показва решимостта ти да се посветиш на идеята. Разбираш ли?

Участник: Да, благодаря ти …

Башар: Друго нещо?

Участник: Да, чудя се колко въплъщения имам тук на Земята.

Башар: … … Преди да ти отговорим, разбираш ли, че всички животи съществуват едновременно?

Участник: Да.

Башар: И следователно, когато кажеш: „Колко въплъщения аз имам?”, ти всъщност казваш: „Колко едновременни въплъщения се случват на същата Свръхдуша, на която аз също съм продължение?”

Участник: Правилно.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И следователно ти установяваш връзки с тези въплъщения, и буквално не ги преживяваш едно след друго.

Участник: Точно така, аз разбирам това.

Башар: Сто петдесет и седем.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да помага ми. Благодаря много.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм художничка и името ми е Юджиин.

Башар: Добре.

Участник: Аз също рисувам в състояние на чанелинг и получавам послания …

Башар: Разбира се, че получаваш.

Участник: Понякога обаче не зная какво означават посланията, до момента в който хората започнат да разглеждат картините ми и виждат …

Башар: Разбира се. Това означава, че нещата се случват точно когато трябва, нали?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава какво повече желаеш? Това е начинът, по който се проявява изкуството. Информацията пристига при хората, когато те най-много се нуждаят от нея. Тя им служи като отражение и огледало, за да им помогне да осъзнаят някои неща, които протичат в тях, след което могат да решат евентуално да разгърнат сетивата си, нали?,

Участник: Точно така. И това е част от моята съдба тук на Земята, нали?

Башар: Очевидно, в противен случай щеше да правиш нещо друго. Освен ако кажеш, че това не ти носи радостно вълнение.

Участник: О, определено ми носи.

Башар: Тогава това е част от твоята съдба. Това е пътят, който си създала да извървиш. Това представлява съдбата – когато Душата избере определена житейска тема, която да изследва. Как ще изминеш този път зависи от твоята физическа свободна воля – ти можеш да вървиш, да бягаш, да се търкаляш, да подскачаш напред и назад, но съдбата е темата, която Душата ти е избрала да изследва в този живот. Очевидно идеята за такъв творчески израз и използването на изкуството като огледало и отражение за околните е част от тази тема, обект на изследване, и същото се получава и за самата теб.

Участник: Точно така.

Башар: И тогава …?

Участник: И тогава … предполагам, че съм тук просто за да споделя произведенията си със света и да го направя по-добър.

Башар: Добре, благодаря ти. Очевидно и това е очевидно за теб, и очевидно за нас тук няма никакъв въпрос, а само изявление и споделяне на твоята истина, и ние ти благодарим за това.

Участник: Да, и аз благодаря. Имам нещо да ви съобщя.  Стив Моро, който работеше с вас през 80-те, изпраща своята любов на вас и на А-сасани.

Башар: Ние също му изпращаме своята безусловна любов. Благодаря ти.

Участник: Здравей. Първият ми въпрос е вие как открихте Дарел и как Дарел откри вас?

Башар: В линеен аспект, в термините на въплъщенията, аз съм едно от бъдещите му въплъщения и той е един от моите минали животи. Така че в този контекст ние сме една и съща Душа. Когато нашата цивилизация установява контакт с други цивилизации, една от предпоставките това да се случи, е да имаме въплъщения в съответното общество, за да можем да абсорбираме разбирането на техния свят. Ако нямахме други преживявания в други животи във вашия свят, ние щяхме да бъдем прекалено чужди едни на други, за да можем да се разбираме. Така че аз имам минали животи на Земята, един от които е Дарел, който седи тук пред вас, и аз съм един от неговите бъдещи животи, и ние сме установили тази връзка, за да може да се осъществи комуникация между това, което наричате минал живот, и бъдещ живот. Разбира се, тази комуникация нямаше да може да се осъществи, ако тези животи не протичаха едновременно. Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Нещо друго?

Участник: Да, коя е звездната система на Шала-ная?

Башар: Все още не ми е позволено да ти кажа това. Това ще бъде разкрито на друго място и по друго време, което още не е настъпило.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Още нещо?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз съм Вивиан от Бостън.

Башар: Добре, Вивиан от Бостън.

Участник: Бих искала да ти благодаря за твоята лекция на тема „2014 – Годината на преоткриване”. Аз се чувствам напълно преобразена и правя точно това, което истинската ми същност желае да правя.

Башар: О, благодаря ти за този твой избор – ти ще продължиш да се преобразяваш. Преобразяването никога не спира.

Участник: О кей. И след тази лекция аз повече не си вземах редовно ваканция, както преди, и на Коледа написах писмо на една религиозна група, заедно с която се обучавах, и ги попитах … може би Христос ни е показал, в последния момент от живота си, че този вид състрадание и безусловна любов са които трябва да следваме …

Башар: Да.

Участник: Да се молим, защото …

Башар: Какво е молитвата за теб?

Участник: Молитвата за мен е свързване с Единството, с Първоизточника, с Творението …

Башар: Още веднъж, малко по точно. Молитвата е … не „свързване с”, а „осъзнаване на връзката си с”. Защото ти никога не губиш тази връзка.

Участник: О кей.

Башар: И когато си във вибрацията на осъзнаването на връзката си с „Всичко, което е”, тогава ти си позволяваш да бъдеш в състояние на благодат, което е друг начин да кажеш: „в състояние на благодарност за това, което е тук и сега”. Дълбока благодарност за това, което е тук и сега!

Участник: О кей. Благодаря ти, благодаря.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много, по същество … аз написах писмо, за да кажа, че по същество, следвайки стъпките на Христос, правейки много в услуга на хората, може би трябва да погледнем този последен момент, когато трябва да изпитаме състрадание за този мрак …

Башар: Да, да, да.

Участник: Всъщност, нашите братя и сестри по душа …

Башар: А, а, а, успокой се малко.

Участник: О кей.

Башар: Идеята е да бъдеш радостно възбудена относно това, да бъдеш в състояние на равновесие, на състрадание и не става толкова въпрос да приказваш какво „ние трябва да правим”. Ти може да осъзнаваш, че това може би трябва да се направи, но важното е ти просто да бъдеш жив пример за всичко това, така че другите да видят в теб, че ти си го направила.  

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Защото ако ти не го правиш, защо те трябва да го правят? Така че идеята е не да казваш на другите какво трябва да направят, а просто да го правиш и да бъдеш жив пример. Защото ако ти си жив пример за човек, овладял истинската си сила, повярвай ми, че не трябва да казваш никому нищо! Може би ще трябва да ги биеш с пръчка по главите, за да им кажеш колко си щастлива, разбираш ли?

Участник: Да, определено.

Башар: Всъщност точно това е, което вашият Йашуа, Вашият Христос, е имал предвид, когато е казал: „Аз съм пътят”. Той просто е казал: „Бъдете като мен”.

Участник: Да.

Башар: Разбираш ли? И толкова! Просто бъди жив пример, който другите могат да видят в своя живот. Ти можеш да споделиш информация, която те искат да споделиш, за да ги научиш как могат да бъдат като теб. Ако обаче подходиш с чувство на отчаяние, това съвсем не е състрадание. Разбираш ли?

Участник: Искам да споделя, че получих такова огромно количество отговори, благодарности …

Башар: Всичко това е чудесно, можеш да направиш изявление, да декларираш това, което приемаш за своя истина. Ние само искаме да сме сигурни, че когато ти или някой друг прави подобни изявления, те касаят основно избора, който всеки един от вас е направил. Не става дума за това да е нужно някой друг да направи същия избор. 

Участник: Да, аз имам въпрос към теб … след като изслушах лекцията ти, вместо да направя нещо, например да реша да се преместя във Флорида, просто за да бъда далеч от … Бостън е малко задръстен и енергията там … аз всъщност почувствах, че трябва да остана в Бостън.

Башар: Защо?

Участник: Защото това, което чух от теб, че когато отрицателната енергия е повече … това може да придърпа положителното на другата страна и може би аз трябва …

Башар: Това е въпрос да решиш за себе си дали се приближаваш към нещо, или бягаш от нещо. Ако това да отидеш на друго място наистина отразява вибрацията на твоето предпочитание, тогава тръгни в тази посока. Ако обаче се преместваш, защото бягаш от нещо, тогава, в този смисъл, никога не можеш да избягаш от това. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Аз чувствам, че трябва да остана там, че това е истинската ми същност, да повдигна вибрацията, да намаля отрицателното …

Башар: В същото време си спомни, че когато говорим за това да следваш своята радостна възбуда, всички компоненти трябва да бъдат също така изпълнени с възможното най-радостно чувство. Как е най-радостно вълнуващо, къде е най-радостно вълнуващо, с кого е най-радостно вълнуващо. Защото ако всички компоненти не отразяват твоето радостно вълнение, ти всъщност не следваш точната формула. И това е единственото, което другите ще забележат, че ти се насилваш, за да бъдеш във вибрация, която не предпочиташ … Ти оставаш ли във Бостън, защото изпитваш радостно вълнение по този повод?

Участник: Мисля, че да.

Башар: Мислиш или знаеш, че е така?

Участник: Зная, че е така. В това намирам по-голямо предизвикателство.

Башар: Разбира се, че е по-предизвикателно, но не е ли и по-вълнуващо?

Участник: Да

Башар: Благодаря ти, че си разбрала, че има много пътища за дадено проявление и че нещата не трябва да отговарят задължително на очакванията ти.

Участник: Ъ-хъ. Последното нещо, което бих искала да споделя, е по повод на цикъла на девет. Аз включих това в моята медитация и се оказа нещо много силно въздействащо.

Башар: Чудесно, благодаря ти, че си направила така, че това позволение да подейства при теб.

Участник: Благодаря ти.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, приятелю мой.

Башар: Добър ден.

Участник: Искам да задам два много кратки въпроса и да видим дали можеш да им отговориш много накратко.

Башар: Ще видим.

Участник: Преди около две години, на две мили от това място, ти проведе друг сеанс и някой зададе въпрос относно трансценденталната медитация, хипнозата …

Башар: Да, и говорихме относно позволенията.

Участник: Относно позволенията, точно така. И защо се случва така, че понякога хората получават много бързи резултати, когато ползват своите позволения, а някои трябва да практикуват 20 или 30 години …

Башар: Зависи от техните убеждения.

Участник: Те вярват, или изглежда, че вярват …

Башар: А, а, а, “изглежда че вярват” и “вярват” са различни неща.

Участник: Понякога това им се случва просто изневиделица.

Башар: То е, защото наистина вярват. То е, защото знаят, а знанието е над убеждението. Помни, че познанието и действието са синонимни. Ти просто правиш нещата, за които имаш познание. Не е необходимо да мислиш относно тях, ти трябва да вярваш, не трябва да се чудиш, а просто го правиш, защото знаеш, че е вярно. И има определени области на живота ти, в които това може да се случи, докато в други области то няма да се случи, защото хората считат тези области за различни. Идеята обаче е, че когато нещо се трансформира, защото ти вярваш или знаеш, че то може да се случи, то се случва. Ако това отнема повече време, то е, защото или вярваш, че трябва да е така, или за теб е полезно да бъде така по някакъв начин. Ето защо ние създадохме поначало позволението, коeто наричаме „праг на достоверност” (threshold of believability). Спомняш ли си този инструмент?

Участник: Моля накратко да опресниш паметта ми.

Башар: Благодаря ти, ще го направя.

Участник: (смее се)

Башар: Идеята за прага на достоверност е следната. Задай си въпроса дали вярваш без сянка на съмнение, без момент на съмнение, че някакъв период от време, да кажем двадесет години, е повече от достатъчен за проявление на някаква трансформация, която предпочиташ. Ако без абсолютно всякакво съмнение, даже за една микросекунда, си кажеш: „О, да, двадесет години са повече от достатъчни за това да се случи”, тогава съкрати този период от време. „Десет години достатъчни ли са за настъпването на тази трансформация? О, да, няма проблем, нямам абсолютно никакво съмнение, че десет години са повече от достатъчни за настъпването на това. Вярвам ли, че пет години …? Пет години? Няма проблем. А три години? Ами … може би”. В момента в който проявиш някакво колебание, това е времето, което ще ти отнеме при настоящите ти убеждения. Тогава се отправяш към убежденията си и си казваш: „Какво трябва да вярвам, че е истина, за да е необходимо толкова време?” След като веднъж откриеш това убеждение и се освободиш от него, правиш теста отново. И виждаш дали можеш да прескочиш този период. „Три години? Никакъв проблем. С новите си убеждения мога да видя колко е лесно това да се случи за толкова време. Две години? Да, няма проблем. Една година? М-м-м”. В момента в който проявиш колебание, отново се върни и открий убеждението си, според което ще ти отнеме толкова дълго и се освободи и от него. И когато си изчистил всички тези убеждения, останалото време е наистина времето, необходимо, за да преживееш това, което предпочиташ да преживееш, в този конкретен случай.

Участник: О кей, благодаря ти за това.

Башар: Моля.

Участник: Следващият въпрос. Аз посещавам различни медиуми.

Башар: Да. Ти можеш също така да посетиш и себе си.

Участник: Би ли повторил?

Башар: Поглеждаш ли в самия себе си, защото ти, както и всеки от вас, е най-добрият медиум сам за себе си. Вие сте винаги и преди всичко своите най-добри водачи. Когато казваш, че посещаваш различни медиуми, бъди сигурен, че не пропускаш себе си като един от тях.

Участник: О кей.

Башар: Нали така?

Участник: Благодаря ти.

Башар: И по-нататък …?

Участник: Ти казваш: „Бъди пример за околните”.

Башар: Да.

Участник: Например един от медиумите каза, че ако искаме да отслабнем, можем да практикуваме опрощение.

Башар: Това може да бъде един от начините.

Участник: Че опрощението е нещо много силно и че например мога да изгубя десет килограма, ако практикувам опрощение.

Башар: Да, да, да.

Участник: Как можем да практикуваме опрощение, за да бъде това резултатно?

Башар: Защото много пъти, когато хората имат „проблеми с физическото си тегло”, това е, защото те буквално „изчакват” да станат верни на себе си.*)

*) Играта на думи в случая е свързана със звуковото съвпадение в произношението на думите weight = тегло и wait = чакам, изчаквам. – Бел. прев.

Те задържат енергията си и се страхуват да бъдат това, което наистина са, защото не вярват, че го заслужават, защото вярват, че не са достойни, и когато простят на себе си за притежанието на тези отрицателни определения, които са ги ограничили, и се освободят от тези неща чрез себе опрощение, те може повече да не се чувстват обременени, може повече да не се колебаят и могат да пропуснат потока от енергията на истинската си същност през себе си, могат да престанат да „изчакват” и ще загубят от теглото си.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: И аз благодаря … В много случаи може да се възползвате от чудесните синхронности в собствения си език по отношение на тези въпроси. Тегло – чакам.

Участник: Здравей, казвам се Роберт.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: Трябва да кажа, че съм много доволен от това, което чух по повод на теглото, защото определено трябва да се потрудя върху това.

Башар: Чудесно.

Участник: Така че благодаря ти за този съвет.

Башар: Моля. Говори по-високо, за да те чуват всички.

Участник: Трябва да призная, че не съм запознат с теб.

Башар: Какво съвпадение, аз също не съм запознат с теб. (смях в залата)

Участник: Моят чирак насочи вниманието ми към теб преди около три дни. Той не ми каза много неща за теб, но ми е интересно дали би могъл … Ти каза, че се намираш на кораб, който се намира на геосинхронна орбита над Седона? 

Башар: Не на геосинхронна орбита, което би било 36,000 км. над вашата планета, но той се намира неподвижно над Седона. 

Участник: Това ми харесва. Въпросът ми обаче е, тъй както сме тук точно сега, ти ни говориш … и се появи, някак точно навреме. Имаш ли някакъв график, според който си определяш срещите?

Башар: Не. Всичко при нас, в нашата цивилизация, се случва синхронно. Ние винаги знаем, че ще бъдем на точното място, в точното време, точно когато трябва да бъдем там, нито секунда по-рано, нито секунда по-късно.

Участник: О, това трябва да е хубаво – да няма събития, които да са в конфликт. Имам и друг въпрос. В твоето общество ти си посланик по назначение, или …?

Башар: Аз съм специалист по установяване на първи контакти.

Участник: В структурата на твоето общество това единствено …

Башар: Това е семейното ми потекло. Аз съм също така пилот, изследовател, както и скулптор.

Участник: О, бих искал да видя произведенията ти, но се страхувам, че не можеш да ги донесеш със себе си.

Башар: Ти можеш да ги видиш в ума си, ако ти опиша някое от тях.

Участник: Сега?!

Башар: Да, ако желаеш.

Участник: Моля.

Башар: Добре. Едно от нещата, което съм изработил като скулптор, е нещо, което бихте нарекли двойна спирала от кристален нано материал, както вероятно бихте го описали, която според вашите представи би се извисила на височина от около 1600 метра. Това е една от моите скулптори. 

Участник: Физическа скулптора?

Башар: Физическа скулптора.

Участник: Представих си нещо, но предполагам, че не е толкова добро, колкото …

Башар: Ако си представиш един модел на структурата на ДНК, това е нещо подобно.

Участник: Прекрасно. Следващото нещо, което бих искал да зная, има ли при вас някаква структура на разпореждания, така да се каже, някаква специализация? Например капитани, готвачи …?

Башар: Ние вече не се храним и не спим, така че не се нуждаем от готвачи. Преди се хранехме подобно на вас, но сме еволюирали отвъд това. Ние приемаме постепенно това, което наричаме квази физическа форма. Ние не притежаваме твърда йерархична структура, подобна на тази на вашата планета, но идеята е, че всеки кораб е сам за себе си съзнателно същество. Пилотът на кораба, в определен смисъл, е свързан с кораба телепатично. Така че само пилотът може да го управлява, защото само пилотът може да комуникира с този конкретен кораб, който в определен смисъл, физически символизира Висшия разум на пилота. Намираш ли смисъл в това на вашия език? 

Участник: О, да.

Башар: Ето защо, ако се качите на един от нашите кораби, вие ще видите нещо като пулт за управление, но той ще бъде съвсем празен. Той ще изглежда като белезникава кристална материя без всякакви възможности за достъп. Това е така, защото в телепатичната връзка между пилота и кораба пилотът е единственият, който може да види уредите за управление.  

Участник: За мен това има напълно смисъл. 

Башар: И за нас също, затова го правим.

Участник: Какво още щях да попитам … Ти каза, че вашата организация …

Башар: Организация?! Нашата цивилизация, на древния ни език, който вече не използваме, се нарича Е-сасани, което означава „място на жива светлина”. Сасани, това са хората.  

Участник: О, кей. Трябва да абсорбирам това.

Башар: Това е в друго измерение, една малко изместена реалност спрямо вашата, малко по-различна вибрационна честота. Ако наложим обаче нашата физическа реалност върху вашата физическа реалност, вие бихте могли да откриете нашия свят на 500 светлинни години в посока на вашето съзвездие Орион. От позициите на вашата реалност, вие не може да видите нашата звезда, защото ние сме в различно измерение и на различна честота, така както ние трябва да се прехвърлим на вашата честота, за да можем физически да взаимодействаме с вашата реалност. 

Участник: Това е всъщност твърде просто за разбиране.

Башар: Да.

Участник: Имам друг въпрос. Разбирам, че има различни видове, раси, както и да ги наречем, които ни наблюдават в този конкретен период.

Башар: Да.

Участник: Има една от тях, към която отново моят чирак насочи вниманието ми … Галактическата федерация …

Башар: Това е, което наричаме Междузвезден съюз, но всъщност има много различни видове съюзи, много различни така наричани от вас федерации, или асоциации и съюзи. Така че всъщност има повече от едно такова нещо. Ние принадлежим към един съюз, който има членове като нас, които взаимодействат с вас. Има и други съюзи, чиито членове също взаимодействат в известна степен с вас.

Участник: Оставам с впечатлението, че сред вас има хора, които се опитват да повишат съзнанието на човечеството тук на Земята. Всичките едни и същи ли са …

Башар: Различни същества преследват различни цели, макар че голяма част от съществата, от които имате представа, са съпричастни на вашите интереси, в смисъл че ви помагат да реализирате по-пълноценно себе си. 

Участник: Радвам се да чуя това, но малко се тревожа относно тези, които може би не са (на наша страна).

Башар: Виждаш ли, в това се състои дихотомията. Защото ако прекарвате времето си фокусирани върху отрицателните намерения, вие всъщност се закрепвате в честотата, където е по-вероятно да преживеете точно това. Ето защо ние споделяме с вас идеята, че наистина няма значение какви са чуждите намерения. Смисълът и вибрацията, които вие излъчвате по отношение на живота, ще определят какво ще се прояви в реалността ви, как ще се настроите и съответно какво ще преживеете. Така че няма нищо лошо в това да сте наясно, че може да има индивиди с отрицателни намерения, но ако започнете да се страхувате от тях, вие се закрепвате в тяхната вибрация и това прави по-вероятно да преживеете тях, вместо някой друг, който защитава вашите интереси.

Участник: Благодаря много, това бе много добре.

Башар: Моля … Отново: това е само физика на вибрациите. Съчетаване на сходни вибрации. Вие не може да възприемете нещо, ако не притежавате неговата вибрация! Така че ако притежавате напълно различна честота, нещата, които не са съвместими с вашата вибрация, не могат да ви открият! Вие сте невидими за тях.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Името ми е Ноа.

Башар: Добре.

Участник: Аз съм от Израел.

Башар: Добре.

Участник: И бих искала да зная как виждаш бъдещето на тази страна.

Башар: Отново: помни, че няма такова нещо, като предсказване на „бъдещето”. Има безкраен брой вероятни бъдещи реалности, в зависимост от това къде вашата енергия решава колективно да се озове. И това може да се променя във всеки един момент. В общия случай има определени неща, които са набрали голяма инерция, съдържат много енергия и може да имат висока степен на вероятност да се проявят. С други думи, вие може да имате висока степен на вероятност да се прехвърлите в успоредна Земя, която вече съществува и която отразява промяната у самите вас. Това е, което всъщност се случва. Така че когато казвате: „бъдещето на света”, за нас това наистина няма смисъл, защото всъщност вие никога не променяте света, в който сте. Вие променяте вибрацията в себе си и се премествате в успоредна Земя, която вече отразява промяната, която сте направили в себе си. Земята, в която сте (били), все още съществува и може би върви по друг път, но вие повече няма да следвате този път, ако сте се преместили в реалност, която притежава друга вибрация. Преди всичко намираш ли смисъл в това?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Ако трябва да отговоря на въпроса ти по-директно, ще ти кажа следното. В начина, по който възприемаш бъдещето, което, отново, е друга версия на настоящето, съществува голяма инерция на определени неща, едно от които е идеята за трансформация, едно от които е идеята за контакт с други цивилизации и ето защо можем да кажем, че има по-голяма степен на вероятност, много е вероятно някъде между вашата година 2025-та и 2033-та вашата планета да осъществи открит контакт с извънземни цивилизации. Това ще рече, че ще сте постигнали степен на промяна на вашата вибрация, която ще направи това по-вероятно да се случи. Но това е само защото имате голямо количество енергия, натрупана в тази посока, която ни позволява да кажем, че такава вероятност съществува. С други думи, да го кажем по-просто, ако случаят бе друг, ние просто нямаше да водим този разговор. Намираш ли смисъл в това? Защото това тук е сценарий на първи контакт. Един от начините, по който ние осъществяваме първи контакт с други цивилизации, е, да провеждаме такива диалози, такива дискусии, да споделяме информация и ние използваме скоростта, с която вие приемате тази информация присърце, присвоявате си я и променяте себе си,  като барометър за готовността ви за осъществяване на повече контакт. Ние никога няма да ви се натрапим. Вие трябва да бъдете тези, които решават, че всъщност са готови. Аз зная, че много от вас мислят, че са, но не сте. Така че се успокойте. Времето протича точно така, както трябва. Така че, отново: очевидно ти осъществяваш контакт сега. И това ще бъде част от това, което наричате „бъдеще” на вашия свят.

Участник: Имам предвид конфликтите в Близкия изток.

Башар: Както вече казах, определени неща са набрали голяма инерция, вие може да ги разрешите по определени начини. В крайна сметка това е вашата планета, нали?

Участник: Правилно.

Башар: Тогава идеята е да извършите действия, изпълнени с любов и състрадание, които отразяват тази идея за трансформация. Започни да споделяш идеите, свързани със самоовластяването. Единствената причина за съществуване на конфликти на вашата планета е, защото хората се чувстват безсилни. Те са били научени, че не притежават никаква сила; те са били научени да вярват, че са откъснати от Първоизточника, което е невъзможно! Така че всеки, който се чувства откъснат от Първоизточника, откъснат от своята сила, ще се чувства безсилен, ще се чувства неспособен да контролира нещата, ще се чувства сам, ще се чувства жертва, ще се чувства нещастен. И ако няма връзка, или няма идея за връзка със собствената си сила, или с Първоизточника, то единственият начин, по който може да си представи, че получава сила, е, като манипулира външната реалност и като накара останалите да виждат нещата по неговия начин. Спомни си, че имате поговорка на вашата планета – „Нещастието обича компания”. За да има жертва, е нужно някой да се почувства като жертва. Така че когато видиш хора да извършват това, което наричате отрицателни действия спрямо други и създават конфликти из вашия свят, тези хора вярват, че са жертви и нападат другите, защото искат да създадат колкото могат повече жертви, за да не бъдат сами! За да се чувстват свързани (с някого). Вие обаче може да ги научите с примера си, че могат да се свържат по друг начин. Може да ги научите, че идеята да наложиш себе си върху някого всъщност означава, че не вярват в собствената си сила. Защото ако вярваха, щяха да са осъзнали, че най-голямата сила изисква възможно най-нежното докосване. Защото ако нещо наистина притежава сила, то въобще не е необходимо да се налага. Погледни това, което наричате Творение, „Всичко, което е”, Бог. То е толкова могъщо, толкова всепроникващо, че вие всъщност може да повярвате, че не съществува! Толкова леко е неговото докосване. Защото не му е необходим по-силен контакт, защото то е всичко, което съществува. Така че каква сила е необходимо да прилага спрямо себе си? Никаква! Така че когато обучаваш хората, че те са аспекти, че те са проекция, че са версия на „Всичко, което е”, и на самото Творение, и че са самоовластени, те няма нужда да налагат идеите си, спрямо когото и да било. Така няма да има никакъв конфликт. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз. (Аплодисменти) О, благодаря ви, че аплодирате себе си.

Участник: О кей, здрасти.

Башар: Добър ден.

Участник: Ти каза, че вече не използвате вашия език във вашата цивилизация.

Башар: Ние можем да го използваме, ако пожелаем, но в нашия свят това не е винаги необходимо. Ние можем да го използваме, за да пеем или да правим различни неща, но ние сме телемпатично и синхронно свързани, така че ако попаднете в нашия свят и се окажете сред група хора, ще установите, че царува невероятна тишина.

Участник: Тогава … как комуникирате, всичко се предава изведнъж, или …?

Башар: Отново: идеята е, че това е телемпатия. Също както когато хората са влюбени един в друг. Когато си влюбена в някого, нали често мислите едно и също едновременно?

Участник: Понякога, да.

Башар: Е, това е пример какво се случва в нашия свят през всичкото време. Във всеки един момент. Ние винаги знаем точно кога и къде трябва да бъдем, с кого трябва да бъдем, защото всички сме на необходимата дължина на вълната и тези, които са на сходна дължина на вълната, знаят точно какво мислим и къде сме, и ще бъдем там, ако има нужда да бъдем.

Участник: Значи така вие се трансформирате …

Башар: Да, синхронът е един от „симптомите” на преместването в четвърто равнище на плътност. Идеята е синхронът да бъде издигнат до равнището на изкуство. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това е, което сме направили.

Участник: Аз зная, че е възможно, но …

Башар: Всичко е възможно! Въпросът никога не е дали нещо е възможно, а дали е уместно, дали е вероятно да се случи!

Участник: Уместно и вероятно ли е за нас да започнем да практикуваме телепатия?

Башар: Абсолютно! В противен случай, вероятно не би задала въпроса.

Участник: Не би ли подсказал нещо по въпроса?

Башар: Аз вече съм ви дал най-сериозното указание, нали? Бъдете влюбени в живота!  Нали така?

Участник: Да.

Башар: Когато сте влюбени във „Всичко, което е”, вие ще бъдете телемпатични там и тогава, когато трябва да бъдете. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Радвам се да те видя отново.

Башар: Всъщност ти не ме виждаш, но аз разбирам изразеното чувство, благодаря ти.

Участник: Последния път, когато говорихме, стана дума за постройките на Ангкор, но ти не спомена кога са били изградени.

Башар: Ще откриете, че тази конструкция е била издигната някъде около 10,500 години преди Новата ера.

Участник: Каква е била целта й?

Башар: Идеята на много подобни конструкции е да служат като кондензатори и генератори, за да позволяват на хората да изпаднат в определени състояния, които им позволяват да изследват и изявят повече от себе си. 

Участник: Използвана ли е някога животворна енергия?

Башар: Животворната енергия съществува във всички вас, така че, разбира се, че е била използвана. Това ли имаше предвид?

Участник: Да.

Башар: Как е възможно да не използвате животворна енергия? 

Участник: Да, тя е навсякъде. Хм …

Башар: Ти питаш дали животворната енергия е била усилвана от конструкциите?

Участник: Да.

Башар: Отговорът е „да”.

Участник: По какъв начин?

Башар: Чрез пропорциите.

Участник: Чрез материала, чрез минералите?

Башар: Чрез материала, в известна степен, но най-вече чрез структурата, пропорциите. Много от тези храмове и структури на вашата планета са построени съгласно това, което разбирате под пропорции на златното сечение.  Това е математическата структура, според която е изградена физическата реалност, така че когато строите нещата с тези пропорции, вие причинявате възникването на резонанс по определени начини, което усилва енергията съгласно целите, за които е била построена структурата.  

Участник: Целият храм бил ли е построен от морски минерали, пясъчник?

Башар: Не напълно, но предимно, да. Но отново: зависи от наличностите в областта, като обикновено биват правени корекции, в зависимост от необходимостта от използване на определен материал. 

Участник: Храмът бил ли е използван някога за метафизическо възстановяване?

Башар: Как определяш „метафизическо възстановяване”?

Участник: Лекуване.

Башар: Да.

Участник: Бил ли е използван също за активиране на епифизната жлеза?

Башар: Да. Всъщност активирането на епифизната жлеза или регулирането на нейното възбуждане, е едно от най-важните неща, за които много от храмовете на вашата планета са били използвани във вашата история. Защото хората са разбирали, че възбуждането на епифизната жлеза според определени честоти позволява много ясното общуване с други измерения.

Участник: И например хора с раково заболяване са ходили в тези храмове, за да бъдат излекувани?

Башар: Да, те са лекували себе си.

Участник: Разбирам.

Башар: Като са си позволявали да се настройват според вибрацията, усилвана от съответния храм. Понякога жреците са помагали при създаването на този резонанс, една резонираща сфера и ако болният човек си е позволявал да се настрои спрямо тази честота, той е излекувал себе си.  

Участник: Споменал си преди, че храмът е бил изграден от цивилизацията на кхмерите. Това така ли е?

Башар: Да, но аз казах, че вие не разбирате точно какво е представлявала цивилизацията на кхмерите.

Участник: Кхмер произнася ли се като кмай на езика на камбоджанците?

Башар: Може да попиташ някой камбоджанец. (смях в залата)

Участник: О кей. Ти също спомена, че хората са били обучавани да повишават своята вибрация …

Башар: Така както вие се обучавате точно сега.

Участник: Чрез възприемането на тези архитектури, пропорции, динамика … по какви начини?

Башар: По различни начини. Ти интересуваш ли се от пропорции и динамика на резонанса, свързан с тези идеи?

Участник: Като специфичната атмосфера на вибрации, която може да бъде описана.

Башар: Тя не може да бъде описана. Тя трябва да бъде изпитана. Така че ако ти построиш една камера от материали, които те привличат, в подходящите пропорции, отразяващи тези златни сечения, сам ще изпиташ какво представляват тези вибрационни резонанси.

Участник: О кей.

Башар: Ако това те вълнува.

Участник: Цивилизацията на кхмерите имала ли е връзка с Антарес и Сириус?

Башар: И с двете, в известна степен. Но също с така наричаната от вас Лемурия, в древни времена. Или, на техния език – Му.

Участник: Му?

Башар: Да, Му. Лемурия е термин, който се появява по-късно във вашата история. Те не са се наричали така, а Му.

Участник: Цивилизацията на кхмерите контактувала ли е с Атлантида?

Башар: Имало е някаква връзка между двете, но не много. Разпространението на (цивилизацията на) Атлантида е било предимно в това, което познавате като Северна, Южна и Централна Америка, както и в Северна Африка, средиземноморския и европейския региони. В даден момент има и определено влияние, проникнало в азиатския континент, но по-подчертана е връзката с Му. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Да. Наскоро ти показах … куба. Ти си запознат с него.

Башар: Да, да, да.

Участник: Ти каза, че той има връзка със Сириус.

Башар: Да.

Участник: Аз практикувам и с морски раковини, (когато работя) с други хора. В последно време един от тях видя една синя звезда.

Башар: Да, това е вибрационния цвят на Сириус – синьо-бялата звезда.

Участник: Той също видя образ на един гущер. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за това?

Башар: Не е точно това, което наричате гущер. Има физически същества, които населяват тази система, заедно с нефизическото съзнание, което също е свързано с тази система. Физическите същества, които населяват тази система, и са ви посетили в миналото, са вид земноводни, малко повече прилични на саламандър, отколкото на гущер, но не точно и това. Така че те са имали приблизително сходна представа за съществото, но малко по-различна. Това обаче не са рептилите, за които говорят хората на вашата планета.

Участник: Разбирам. Той също е видял и един рептил. Би ли могъл …

Башар: Не, няма да коментирам това.

Участник: О кей. Също така други хора, включително и аз, сме виждали формули, когато използваме куба.

Башар: Добре. Тогава как бихте искали да използвате тази информация, да я приложите във физическата ви реалност?

Участник: Можеш ли да ми кажеш нещо повече за тези формули?

Башар: Не! Вие трябва да бъдете тези, които да открият тези неща, това е вашият процес. Аз няма да разопаковам подаръците ви вместо вас. Трябва да следвате своето радостно вълнение и своето въображение и да видите къде ще ви отведат. Вие трябва да правите своите открития, това е вашият процес. 

Участник: Разбирам.

Башар: Ние вече сме ви дали някаква информация свързана с указания, които водят до резонансни камери с определени пропорции, златни сечения и това ни е позволено да ви дадем. Останалото трябва да направите вие според желанията на своето въображение, за да откриете информацията относно тези формули. 

Участник: Разбирам.

Башар: Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И аз благодаря.

Башар: Остава още малко време, отделено за това предаване.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти за всичко, за голямото вдъхновение през годините.

Башар: Аз също ти благодаря.

Участник: Ти спомена за изкуството на синхрона.

Башар: Да.

Участник: Това отнася ли се до … това да се опитваме …

Башар: Нищо не се отнася до опитване.

Участник: Тогава, ако си синхронизиран с всичко …

Башар: Вие винаги сте. Когато говорим за изкуството на синхрона, ние не казваме, че вие вече не изпитвате синхрон. Идеята е да си позволите да изпитвате синхронността по определен начин, който резонира със и отразява вибрацията, която предпочитате. Всичко е синхронност, защото всичко е едно. Следователно синхронността е начинът, по който физическата реалност ви демонстрира, че всички неща са свързани в едно цяло. От вас зависи да използвате природата и структурата на тази идея за синхронност по начин, който отразява вашето радостно вълнение и възбуда, както и предпочитаната от вас вибрация в живота. Това имаме предвид под използване на синхронността като изкуство. 

Участник: И на едно по-високо равнище на синхронност, на едно по-високо равнище на това изкуство, бихте ли могли да знаете своето бъдеще?

Башар: Не. Защото, отново: спомни си цялата формула. Тя предполага нула очакване и настояване на определен краен резултат. Нула!

Участник: Точно така.

Башар: Тогава ти си позволяваш да изпиташ пълноценно крайния резултат със знанието, че какъвто и да е той, това е, което трябва да бъде в този момент.

Участник: Отлично.

Башар: Нали така? Защото, отново: запомни, че Физическият ти ум не притежава способността да знае как нещо ще се случи. Той не е направен да знае това. Само Висшият ти разум може това. Така че идеята за визуализация на нещата е добра и визуализацията ви може да отразява някакъв желан резултат, но тя е само един символ, който да ви доведе до състояние, отразяващо подходящия резултат. Веднъж постигнали това състояние и тази радостна енергия относно така наречения „краен резултат”, вие трябва да забравите за визуализацията и да оставите Висшия си разум да ви донесе проявлението, което наистина отразява състоянието, което символичната визуализация е генерирала във вас. Така работи визуализацията. Вие не настоявате върху образа във Физическия ви ум, защото това всъщност може да ограничава един по-добър краен резултат, по-изобретателен и творчески резултат, който Висшият ви разум може да ви донесе. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам, отлично. Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам още един въпрос, който не е свързан с предишния.

Башар: Това няма значение.

Участник: Може би вече са те питали, но би ли описал физическия вид на съществата от вашата цивилизация?

Башар: Да. Ние сме това, което бихте нарекли хибридни същества, със средна височина около 155 см., относително слаби, кожата ни е много бледа, белезникава, очите ни са малко по-големи от вашите, носа, устата и ушите са малко по-малки, главите малко по-големи. Разбираш ли това обяснение?

Участник: Да. Имате ли коса?

Башар: Мъжете нямат, жените имат, която обикновено е бяла, но има изключения.

Участник: Отлично, благодаря ти.

Башар: Това достатъчно ли е ?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Тогава ние ви благодарим, и в този момент отправяме отново дълбоката си благодарност към всички вас за съвместното сътворяване на това взаимодействие и за това, че позволихте това предаване. Молим помнете, че когато говорите за идеята на космическото пробуждане, вие просто пробуждате паметта си и си припомняте повече кои наистина сте, защото вие сте космоса, вие сте „Всичко, което е”, и просто си позволявате да се пробудите повече по отношение на това, което сте, и си позволявате да разпознаете себе си като космически същества, защото сте точно такива. Затова ви благодарим. Приемете всички безусловната ни любов. Пожелаваме ви един вълнуващ, творчески и синхронен ден. (Аплодисменти)

Дарел Анка: (въздъхва дълбоко и разтърква очи) Как бе всичко? … Благодаря на всички за присъствието. Високо оценявам това и очаквам да ви видя отново. Благодаря и хубав ден … … (до него се приближава и му говори тихо жена от организаторките) … Ерика ми казва, че има още малко време и ако някой има въпроси към мен относно този процес или нещо друго, с удоволствие ще им отговоря в остатъка от времето. Очевидно Башар привърши по това време по някакви причини, така че …

Участник: Здрасти, как си?

Дарел Анка: Чудесно, а ти?

Участник: Аз също. Въпросът ми е – силното желание и продуктивността взети заедно могат ли да бъдат използвани като решение винаги, за всяко нещо и навсякъде?

Дарел Анка: Това е добър въпрос за Башар. Бих казал „да”. От това, което той е преподавал, зная, че всичко е фундаментално неутрално. И ако даваш на всичко, случващо се в живота ти, положителен смисъл, макар да не разбираш как то би могло да послужи по този начин, в действителност ще видиш, че има положителен смисъл това, че се е случило. В същото време не можеш да видиш, че има положително влияние спрямо теб, ако му придадеш отрицателен смисъл. Ти можеш да видиш положителни неща само ако си в положителна вибрация. Ако вибрацията ти е отрицателна, ще видиш само отрицателни неща. Подобна е идеята за вдъхновението. Ако не си на положителна дължина на вълната, но търсиш решение за нещо, в действителност не си в състояние да видиш възможности, които може да са точно под носа ти. Те няма да бъдат видими за теб. Ако обаче си на положителна дължина на вълната, ти ще ги видиш и ще можеш да ги оползотвориш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти.

Дарел Анка: Моля … Някой друг да има въпрос към мен? Тъй като Башар вече не е тук …

Участник: Както признах на Башар … между другото откъде идва това име?

Дарел Анка: Това ми се случи … Аз присъствах на едно обучение по чанелинг. Не мислех, че ще стана медиум, просто правих изследване върху чанелинга. Обучението включваше серия от насочвани медитации. При една от тези медитации получих нещо, което описах като телепатичен удар, и си припомних, че съм сключил договореност да правя това. Бях имал преживяване с НЛО, което ме доведе до всичко това. В онзи момент разбрах, че НЛО-то е бил неговия кораб и това ме е довело до изучаването на това нещо. И в този един момент се появи думата „башар”. Помислих, че това е неговото име. По-късно той ми обясни, че в тяхното общество всички са телепатични и не се нуждаят от имена. Той знаел, че е трябвало да се нарече по някакъв начин, така че се появи тази дума. По-късно разбрах, че част от причината да бъде избрана тази дума … това е арабска дума. Аз не говоря арабски, но част от произхода ми е арабски. И думата, макар това да не е неговото име, отразява това, което той прави. Две години след като започнах да се занимавам с чанелинг, научих, че „башар” означава вестител, или приносител на добри новини. Така че тя отразява какво той прави, без да е неговото име, но първоначално нямах представа какво означаваше. Ето откъде тя се появи.

Участник: И кога започна да се занимаваш с всичко това?

Дарел Анка: Правя това от тридесет години.

Участник: О, ти си младеж.

Дарел Анка: Аз съм младеж, да.

Участник: В близко бъдеще ще продължиш ли да се занимаваш с това … Аз изучавам езотерика от четиридесет години и съм преминал през … както има приливи и отливи … в продължение на десетина години изучавам едно нещо, след което се насочвам в друга посока …

Дарел Анка: Да, разбира се. При мен това също се случва, но информацията, която идва от него към мен, е изключително последователна, изключително проста и съдържа описание на това как се проявява реалността, така че аз съм открил, че като човек аз може би не винаги съм успявал по този път да прилагам това, за което той говори, толкова напълно, колкото бих искал, но когато го правя, то действа. Така че колкото повече го прилагам, толкова повече придобивам практика в приложението му, толкова по-добър става животът ми, така че продължавам да го правя.  

Участник: Бих попитал къде виждаш себе си след пет години?

Дарел Анка: След пет години? Нямам представа.

Участник: Оценявам откровеността ти, благодаря.

Дарел Анка: Разбира се, благодаря ти. Да, следващият …

Участник: Здрасти.

Дарел Анка: Здрасти.

Участник: Малко ми е странно да те виждам в естествената ти роля …

Дарел Анка: Зная, зная. Обикновено изпълнявам ролята на телефон.

Участник: Гледах твоето видео.

Дарел Анка: „Скъпи покойници” ? *)

*) Става дума за документален филм със същото заглавие, дело на Дарел Анка. – Бел. Прев.

Участник: Да, удивително, толкова добро представяне на нещо, което в действителност не разбираме много добре.

Дарел Анка: Благодаря ти.

Участник: Как става това с теб и Башар … очевидно ти си знаел, че трябва да бъдеш тук днес … Например дали отправяш запитване, нещо като: „Башар, имаш ли нещо против да се появиш …”, или ти просто знаеш, че ще има сеанс по чанелинг …?

Дарел Анка: По-скоро второто. Понякога имам усещането, че някой иска от мен да направя чанелинг в определен момент. В много редки случаи получавам: „Това не е подходящо”, но това почти никога не се случва. Това, което хората трябва да разберат, е, че времето за него не е това, което е за нас. Той е много гъвкав, тяхната цивилизация се отнася много различно към пространството и времето. Той може вече да е имал този разговор, както и е възможно този разговор да му предстои. Той просто изпраща информацията в един телепатичен (пляска с ръце) удар. Тя се разгръща във времето чрез превода, както е необходимо, в нашата реалност. Така че разговорът за него може да е бил: „клик” и толкова, и той вече се занимава с нещо друго. След което той просто протича чрез мен и моето тяло с подходящото темпо. Той изчаква тази информация да „попие” и подава друга информация в друг момент.

Участник: Знаеш ли в кой момент, или кога Душата влиза в тялото?

Дарел Анка: Башар е говорил относно връзката на Душата със зародиша и е казал, че единственият разделителен период е 48 дни (от момента на зачеването). 48 дни е периодът, непосредствено след който епифизната жлеза може да отрази идеята на Душата. Преди този период това е невъзможно.  

Участник: О кей.

Дарел Анка: Така че той е казал, че ако искаме, можем да използваме този период, но в същото време казва, че когато наистина разберем как се проявява реалността, идеята, че Душата се намира в тялото, е перспектива във физическата реалност. От неговата перспектива е всъщност обратното – тялото е в Душата. Защото Душата е едно по-висше същество, което излъчва един фокус, който ние наричаме физическа реалност. Така че, в определен смисъл, Душата е винаги там. Но по отношение способността й да намери изражение чрез физическа личност, обикновено отнема 48 дни на епифизната жлеза да формира това, което представлява семето на съзнанието в мозъка. В същото време той освен това е казал, че до тригодишна възраст, при нормални обстоятелства, Духът може да се появява и да изчезва. Той не е заключен в тялото. Ето защо съществува например преждевременна смърт и подобни неща, защото Душата може да каже: „Аз само си потапям пръста във водата, не трябва да бъда тук толкова продължително време”. Така тя използва факта, че все още не е напълно … аклиматизирана към физическата реалност, нуждае се да преживее само година и … толкова. 

Участник: О кей. Има много истории, в които Душата казва: „Не, не, не, не искам да оставам тук”, така че …

Дарел Анка: Идеята е да разберем, че времето на всички тези неща е определено (предварително) по споразумение и Душата ще знае, ако зародишът няма да бъде износен по една или друга причина, защото, отново: това е всичкият опит, от който се нуждае, или тя прави това заради майката, по някаква причина. 

Участник: О кей.

Дарел Анка: От гледната точка на Душата, тя знае, че ние сме вечни, безкрайни същества. Така че не става дума, че нещо бива разрушено, че съществото не е там, че съществото не може да се завърне отново. Съществуват всички тези съглашения, договорености и какво хората извличат от тези преживявания е всъщност смисълът, поради който преживяванията се случват по този начин.

Участник: Напълно логично. И последен въпрос – как можеш да се справиш с партньор, който не е толкова пробуден, колкото теб, не разбира твоето пробуждане и понякога прави да се чувстваш странно. Съпругът ми е просто един нормален човек, прекрасен човек, но като стане дума за това – „ У-ху, не, не”.  

Дарел Анка: Ще го кажа по този начин. Хората не трябва да бъдат метафизични, за да реализират целта на живота си. Не е необходимо да знаят, каквото и да било относно метафизиката, за да следват своя път. Ако начинът, по който живеят, ги прави щастливи, това е техният житейски път. Ще споделя една история, ако може. Моята жена има сестра … Както знаеш, в един момент ти се приисква да споделиш някои неща, които откриваш в метафизиката … и както ти казваш, нейната сестра не искаше и да чуе за тези неща. В един момент, буквално по време на разговор между тях, като че ли Висшият разум на сестрата изведнъж се проявил чрез тялото й и казал: „Не проумяваш ли, че не мога да разбера това сега!” След което изчезнал. Така че всеки човек има своя програма във времето, своя цел в живота си. Не можеш да наложиш това върху нечия душа, ако това не е заложено на нечий път.  

Участник: Точно така.

Дарел Анка: Така че е чудесно да споделяш с хората, но ако откриеш, че има истинска вибрационна несъвместимост, ако не ти позволяват да бъдеш тази, която си, може да си кажеш, че вероятно този човек не принадлежи на твоя живот. Но ако става въпрос за това, че някой прави нещо по различен начин и участва във взаимоотношенията според това, което Башар описва като предназначение на всички взаимоотношения, според което всеки участва във връзката, за да отрази към другия това, което той има нужда да знае, за да реализира повече от себе си … така че ако взаимно се подкрепяте по този начин, той не е нужно да знае, каквото и да е относно метафизиката, и той ще продължава да прави това, което трябва да прави за теб и за вашата връзка. 

Участник: Да, това се случва, но с много бавно темпо.

Дарел Анка: Това няма значение. Виж какво се случва в корпоративните компании. Вече можеш да посетиш „Уикенд за себеоткриване”, или „Курс за сплотяване на колектива”. Това е медитация, същото нещо, няма значение. Просто използване на език, подходящ за хората, защото доста хора правят много метафизични неща, но просто не ги наричат по този начин. Точно сега сме по средата на редактирането на документален филм за Башар и в него се разказва също така как аз станах медиум, но филмът е също така предимно относно демистифицирането на нещата. Защото всеки се занимава с чанелинг, това е едно естествено променено състояние. Едно от нещата, което особено ме вълнува и което направихме в този филм, който се нарича „Първи контакт”, е, че аз изпаднах в състояние на чанелинг с прикрепени към черепа ми електроди, свързани с електроенцефалограф. Ние искахме да видим какво се случва в мозъка по време на чанелинг. Получихме някои невероятно съществени различия между нормалното ми будно състояние и състоянието на чанелинг. Това не доказва, че Башар съществува реално, но доказва научно, че състоянието на чанелинг е нещо естествено, че отразява определено върхово състояние, в което изпадаме, когато правим нещо, което обичаме да правим, че това е категорично различно състояние от нормалното, в което човек има по-висок капацитет да синтезира и произвежда информация, и точно това демонстрира, че състоянието на чанелинг е нещо реално. Така че има солидно научно доказателство, че състоянието е реално. Никой не е нужно да вярва, че Башар съществува реално, за да се възползва от факта, че състоянието е реално и може да донесе ценни неща. 

Участник: Да, той повтаря това много често.

Дарел Анка: Аз не мога да докажа, че Башар съществува реално, това не е целта на чанелинга. Целта е информацията. Ако информацията ви върши работа, използвайте я, ако не – ще откриете това, от което се нуждаете, някъде другаде, аз нямам съмнение в това.

Участник: Благодаря ти за това, че си достатъчно смел, за да споделиш своята истина, оценявам това.

Дарел Анка: Просто имам капацитета да не се интересувам, ако някой мисли, че съм луд.

Участник: Благодаря ти.

Дарел Анка: Благодаря.

Участник: При ролята, която имаш да бъдеш посредник на Башар, какво е разбирането ти – защо това се случва сега …

Дарел Анка: Мисля, че това е очевидно (посочва към публиката) Всички ние изследваме тези неща.

Участник: Вярно, ние всички ги изследваме, но съществува това убеждение, че човечеството преминава през период на трансформация,

Дарел Анка: Разбира се. Това изпраща определен сигнал, изпраща покана за неща, които са със същата вибрация. Така че, в определен смисъл, Башар казва: „Аз отговарям на покана, която вие изпратихте. Вие искате да опознаете тези неща, искате да взаимодействате със същества като нас”. 

Участник: Тогава не може ли … защо …?

Дарел Анка: Защото ние не можем да преживеем тези неща извън пространство-времето. Не зная дали Башар е говорил върху това, но идеята е, че преживяването на физическата реалност … вие може да ускорите своето развитие много бързо, защото в действителност създавате едно предизвикателство, което ви принуждава да разгърнете способностите си. Башар описва това с … той го нарича „теория на динената семка”. Ако вземеш една динена семка и я стиснеш с пръсти много силно,  ако стискаш достатъчно силно, семката не може да се движи нагоре и надолу. Тя ще се изстреля в нова посока. Така че от перспективата на Башар съществува такова нещо като положително съпротивление, положително творческо напрежение. И поставяйки себе си в една физическа тенджера под налягане, ние принуждаваме себе си да погледнем нещата в нова перспектива и да се устремим в посоки, в които в други случаи не бихме се насочили. Ако някой ми бе казал преди 31 години, че ще стана медиум през следващите тридесет години, щях да го помисля за луд. Но просто следвайки събитията, случили се в живота ми, и следвайки своята радостна възбуда, ето какво се случи. А също така съм срещал големи предизвикателства, особено свързани с това да поема по друг път, да се науча как да балансирам собствената си емоционалност, да се откажа от въпроси, които повече не ме засягат, да не приемам нещата лично – всичко това не е било лесно, но смисълът на извършването на всичко това не е само доставянето на информация за другите, а също така научаване на това кой съм аз. Така че нещата се развиват двупосочно. Простият отговор е, че всичко това се случва и аз съм радостен, че хората могат да се възползват от него, но единствената причина да го правя, е, че това вълнува мен.

Участник: Ъ-хъ.

Дарел Анка: И както е казал Башар, няма такова нещо като едностранна монета. Ако имаш ези, турата също трябва да я има. Така че ако имаш нещо, което можеш да споделиш, ще има хора, които ще искат да получат това нещо. Ако нямаше хора, които да получат това нещо, ти нямаше да изпитваш желанието да правиш това нещо. И аз просто научих, че след като изпитвам радост и удоволствие да правя това, ще има хора освен мен, които също ще извлекат полза от него. Така че това е естествен резултат от това, че следвам своята радостна възбуда. Не че аз започнах всичко с мисълта „Аз трябва да доставя информация на света?” Но това е, което се случи, защото е естествен резултат от това, че следвам радостното си вълнение.

Участник: Очевидно ние всички искаме да бъдем тук, искаме да имаме това преживяване. Колкото до мен, не зная …

Дарел Анка: Има ли нещо при теб, което се колебаеш дали да направиш?

Участник: Понякога не зная дали бих искала да имам повече това преживяване.

Дарел Анка: Кое преживяване … физическото преживяване?

Участник: Този живот, да.

Дарел Анка: Ще те подложа на същия тест, на който Башар е подлагал други хора. Легни на пода.

Участник: Да легна на пода?

Дарел Анка: Легни на пода.

Участник: (ляга на пода)

Дарел Анка: О кей. Затвори си очите, поеми дълбоко въздух и се успокой. О кей. Сега кажи на висок глас: „Аз съм готова да си отида от този свят”.

Участник: Аз съм готова да си отида от този свят

Дарел Анка: Сега преброй наум до десет … … И след като си преброила до десет и можеш да отвориш очи … ако бе готова да си отидеш, щеше вече да си си отишла.  (смях в залата) Толкова е просто. Идеята в действителност е, че времето ни е избрано по собствени причини. Така че ако не си си отишла, ти искаш да бъдеш на този свят, но просто все още не знаеш защо. Така че само трябва да откриеш защо и това може по-лесно да стане, когато просто следваш своята радостна възбуда във всеки един момент, без всякакво безпокойство за това къде ще те отведе тя. И ще откриеш защо си тук на Земята. Така че всички се радваме, че си тук.

Участник: Изследването на мозъка по време на чанелинг било ли е проведено в някакъв научен институт, или …?

Дарел Анка: Не, то бе проведено от частно лице, което се занимава с изследване на мозъка.

Участник: Имам конфликт с някои от нашите извънземни братя и се чудя какво се случи. Ето цялата история.

Дарел Анка: Това може би е по-подходящ въпрос за Башар, но продължавай.

Участник: О кей. В едно интервю, качено в YouTube, се говори, че кометата Айсон е под контрола на враждебно настроени влечуго-подобни извънземни и се изказва опасението, че … 

Дарел Анка: Да ти кажа ли какво Башар казва за кометата Айсон?

Участник: Да.

Дарел Анка: Той казва: „Кометата Айсон е просто една шибана комета”. Така че се успокой. (аплодисменти в залата)  Благодаря на всички.