(с) 2014, превод АТИ

Башар: Нека кажем добър ден на всички вас в този ден от вашето време. Ще започнем това предаване с идеята да изследваме малко по-задълбочено понятието „успоредни реалности” и ще ви преведем през едно много специфично упражнение, за да придобиете повече способности по отношение свързването със и сваляне на информация от разнообразни успоредни реалности. Ще назовем това предаване „Паралелограмът”.

Вече сме обсъждали идеята, че всичко съществува едновременно и понеже всичко съществува едновременно, това, което наричате минало, и това, което наричате бъдеще, всъщност не съществуват никъде освен тук и сега, заедно с това, което наричате настояще. Следователно даже идеята на така наречените минали животи и така наречените бъдещи животи – те всички съществуват сега, в собствените си честотни полета, наред със съществуването на това, което разбирате под настояще. И те са просто различни форми на настоящето, в които може би в този момент не сте фокусирани, с които съзнанието ви може би не е запознато. Това обаче не означава, че те не съществуват, а че просто функционират на различни честоти, на които не сте настроени.

Това упражнение днес ще ви помогне да се настроите малко по-добре спрямо тези различни честоти и по този начин ще ви придаде повече умения за фина настройка, когато, където и както бихте искали да извлечете полезна за вас информация от някоя така наречена от вас конкретна ера или успоредна реалност. Като използвате това привличане, вие ще може да фокусирате своето въображение върху образите, през които ще ви преведем след малко, и това ще ви позволи да разгърнете по-пълно своите сетива, да разширите съзнанието си в тези различни, едновременно съществуващи успоредни реалности, в зависимост от целта, която преследвате. Когато разгръщате сетивата си по този начин, това също така ще ви позволи да добиете представа какво се случва в собственото ви съзнание, защото всички тези успоредни реалности, за които може да говорим, макар и да изглежда, че се намират там отвъд, някъде наоколо, горе или долу, те всички са вътре в съзнанието ви като едно по-голямо същество.

Преди да ви преведем през упражнението, нека ви дадем нещо като карта на териториите, които ще изследваме. Ние сме дискутирали идеята за успоредните реалности по различни начини, но сега ще добавим още малко към описанието на това, което всъщност представлява една успоредна реалност. И така, нека започнем с описание на територията. Преди всичко вие сте фокусирани върху конкретен живот, върху конкретна идентичност в това, което обикновено наричате ваше настоящо въплъщение, и защото всичко е тук и сега, и защото, както сме дискутирали преди, всичко се свежда всъщност до едно нещо, и даже това, което възприемате като други хора в своята реалност, даже те са всъщност успоредни отражения на самите вас от различна гледна точка. Всичко във вашата реалност е отражение на това, което излъчвате, като тема, която изследвате. И макар тези хора да са автономни индивиди, които са реални сами за себе си, и, в определен смисъл, различни от вас, въпреки това, тези, които възприемате като различни индивиди във вашата реалност, са всъщност ваши отражения по различни начини. Някои притежават повече или по-малко релевантност спрямо вас, някои притежават различни форми на релевантност като отражения, но въпреки това, все пак функционират като действителен израз на успоредни ваши версии, съществуващи едновременно с идентичността, която вярвате, че сте и върху която сте фокусирани в този конкретен момент и в това конкретно въплъщение. Така че първото ниво на понятието успоредна реалност са тези успоредни реалности, които съществуват даже в собствената ви времева рамка, в собствения ви живот и представляват отражения на всички други хора. Това са ваши отражения, следователно те са ваши отражения в успоредни реалности, съществуващи едновременно с вас тук и сега, в този живот.

Вторият израз на това понятие за успоредна реалност е идеята, която наричате минали животи и бъдещи животи. От своята линейна, пространствено-времева перспектива, вие считате, че тези идеи, тези отражения, тези преживявания, не се случват едновременно, макар че в една по-широка перспектива те са едновременни. Тези от тях обаче, които вие приписвате на различни времеви рамки, случили се много отдавна, или тепърва предстоящи, както вие казвате, тъй като те се случват по същото време, те също са успоредни реалности вътре във вас и това са различни хора, подобни на различните хора, присъстващи в живота ви сега, и също така отражения на вашето съзнание. Така че имаме две равнища на съзнанията на хората във вашата успоредна реалност, с които сте запознати, съществуващи по същото време с вас и също така имаме успоредните реалности на различни животи, с които сте свързани от настоящето и в настоящето, които наричате минали животи и бъдещи животи, но които въпреки това, протичат едновременно. Това е друга форма на съществуване на успоредна реалност, на преживяване на успоредна реалност.

След това трябва да разберете, че всеки от тези така наречени минали животи и бъдещи животи, също притежават свои отражения в това, което считат за свои настоящи времеви рамки, и, разбира се, всички тези отражения са също животи в успоредни реалности, успоредни отражения, протичащи в техните времеви рамки, но отново: защото всичко съществува едновременно, даже хората, които съществуват около тези въплъщения и са най-силно релевантни за тези така наречени минали и бъдещи животи, даже и тези отражения са също отражения в успоредни реалности за вас, макар да изглеждат някак косвено свързани с вас. Въпреки това, те функционират като отражения за тези ваши версии, които съществуват едновременно и с които сте свързани, и които служат за вас като отражения в успоредни реалности във вашата настояща времева рамка.

Ето че вече имате няколко равнища, но има и още други. Защото идеята сега е да разберете понятието успоредна реалност в това, което може да наречете класическа научна фантастика, а именно, че съществуват ваши различни успоредни версии в различни успоредни версии на Земята, които са може би привидно донякъде подобни на версията, с която сте запознати, а може би не приличат и на нищо, с което сте запознати, и въпреки това, са успоредни версии на Земята и следователно тези различни ваши версии съществуват на тези различни версии на Земята и са също връзки с успоредни реалности, които може да осъществите. Възможно е да има ваша версия в успоредна реалност, която е направила избор, различен от този, който сте направили вие спрямо дадено събитие, но този живот, този избор бива преживян също толкова реалистично и също толкова в настоящето, както изборите, които сте направили вие в този живот. Те се случват точно сега, преживяват тези други решения: „Какво ще стане, ако бях поела по този път?”. Този друг път е част от преживяването в друга успоредна ваша версия, в друга версия на Земята, в друга успоредна реалност. И отново: във всички тези успоредни реалности и версии на Земята тези ваши версии също притежават отражения на всички хора, които те познават, в тези успоредни реалности, които може да са малко по-различни от реалността на Земята, която вие разбирате. Така че това отново е още едно равнище, с което може да се свържете не само с оглед на своята версия, но и с оглед версиите на всички хора, с които може да сте запознати или не в своя живот, които също съществуват в тези успоредни реалности. Ето че сега имате още няколко равнища на идеята за успоредна реалност, която вашето съзнание преживява като едно по-голямо същество, и, разбира се, това включва идеята както по отношение на това, което се случва около вас и случващото се в успоредни версии на Земята, което включва идеята за други животи, с които може да сте свързани в други светове, както и в други измерения, които нямат нищо общо с това, което преживявате във версиите на успоредните реалности от гледна точка на физическата реалност. В тази реалност вие също така имате версии на успоредни реалности, принадлежащи на чужди цивилизации, както и версии на успоредни реалности в други измерения, проявяващи се едновременно в по-голямото съзнание, каквото представлява всеки един от вас в този момент. И вие може да се свържете също и с тях – с тези други равнища на съществуване, тези други измерения на преживяване, тези други цивилизации, които ви изглеждат твърде странни и чужди тук и сега. Въпреки това, всички те се случват в съзнанието на вашето по-голямо същество и вие може да се свържете и с тях.

Съществуват също така и различните равнища на вашето същество, които сме разисквали, и това са понятията Дух, Свръхдуша, Свръхдуша на Свръхдушите. До известна степен вие може да се свържете и с тях, като успоредни реалности, протичащи едновременно, защото по-обхватните равнища на вашето същество съдържат едновременно преживяванията в тези успоредни реалности и те ги възприемат като нормален начин за възприемане на реалността.

Сега вие притежавате гъвкавостта и способността да се свързвате с всички тези равнища в степен, релевантна на живота, върху който сте фокусирани тук, и може да изберете да извличате информация от всички тях по начин, подходящ за основната житейска тема, която изследвате в ролята си на този конкретен въплътен индивид.

И така, нека сега да си позволите да се отпуснете – с отворени или със затворени очи – и да се почувствате удобно, и да изследвате заедно с нас в това упражнение възможността да разгърнете и усилите способността си да се свържете с всички различни равнища на споменатите от нас успоредни реалности. Ние ще ви преведем през тях сега, когато започнете да се отпускате и да използвате въображението си, за да си ги представяте, докато ние ви ги описваме.

И така, сега започнете с настоящия си живот, с това, с което сте запознати, със своята идентичност в ново конкретно индивидуално преживяване и почувствайте своята позната идентичност, която сте имали през целия си живот до този момент и ще продължавате да имате до края на живота си, и просто почувствайте всички преживявания, присъщи на този конкретен живот – преживяванията, с които сте израствали, преживяванията, които ви предстоят, и преживяванията, които имате точно сега. Позволете си да се огледате наоколо за всички членове на семейството си, приятели и познати, с които сте се срещали в това пътешествие, и започнете наистина да преживявате всеки един от тях като огледало. Погледнете на тях като действително отражение, гледайки на тях както обикновено, но всъщност като огледала. И вие сте обкръжени отвсякъде в тази зала от огледала, всяко от които съдържа различно отражение, представляващо отделното лице, което познавате в този живот. И това същество, което представлява всеки от тях, отразено в огледалото … вие започвате да усещате, че огледалото просто отразява към вас собствения ви образ, с малко изменение, с малко различие, с малко изкривяване, поради различната вибрационна честота на всяко огледало и поради това, че виждате себе си с различни дегизировки – с различни черти на лицето, различни полови и расови белези, но те всички са отражения на вас, на съзнанието, което сте. И както сме обяснили преди, по повод идеята за първичния радиант, всички те са, както вас, даже физиологично, буквално съставени от една и съща елементарна индивидуална частица. Така че вие всички сте едно – даже и във физически контекст, да не говорим за вибрационния контекст на съзнанието. Поемете всичко това, огледайте всяко отражение на всички хора, които познавате, и започнете да осъзнавате по-дълбоко информацията, която тези различни хора, тези различни отражения ви дават, отразяват към вас, която извличате от тях, докато индивидите зад всички тези отражения, които самите са автономни същества, преживяват същия вид отражения от успоредни реалности спрямо вас и хората, които те познават в своя живот. Представете си цялата тази комуникационна мрежа, всички линии от светлина и енергия, като паяжина, която свързва всички тези отражения с вас и вас с всяко едно от тях в това, което наричате свой настоящ живот.

И сега, докато вдишвате всичко това и се запознавате по-добре с тези образи, с тези отражения в огледалната зала около вас, позволете си да започнете да обмисляте идеята на това, което наричате минали и бъдещи животи, с които може да сте свързани. Позволете си просто да почувствате как преминавате през тях. Това не трябва да ви изглежда по някакъв специфичен начин, но ако това се случи, позволете си да приемете образите, които се появяват във въображението ви, защото това ще бъдат подходящите за момента за вас образи даже и ако те ще се променят следващия път, когато извършвате това упражнение, защото, както сме казали, промяната е свързана с петия основен закон, който важи за всичко, освен за първите четири закона. Следователно позволявайте на промените да настъпват, защото това е природата на преминаването през успоредните реалности – да преживявате понятието за  време-пространството и промяната. Позволете си обаче да осъзнаете по-добре идеята за тези така наречени минали и бъдещи животи и знаейки, че те съществуват едновременно във вас, позволете си да почу-у-увствате, че вие сте в кожата, в облеклото на тези съществувания в успоредни реалности, които наричате минало и бъдеще и от които извличате непрекъснато информация. И като започнете да свиквате с тази перспектива, да живеете чрез този фокус, да виждате през тези очи на тези хора, които съществуват едновременно с вас в това, което наричате различна времева рамка, обърнете внимание на факта, че те също могат да оградят себе си със същите огледала, с които вие обграждате себе си, и да преживеят всички хора, които те познават в своя живот, като отражения на самите себе си. И даже докато вие изследвате идеята на това, което наричате свое минало и бъдеще, те също могат да започнат да изследват това, което те считат за свое минало и бъдеще, както и тези, които разпознават като съвременници на своята реалност. Така вие разгръщате измеренията на това, което възприемате като успоредна реалност в множество посоки, по множество начини, в множество от честоти. И докато си позволявате да започнете да чувствате не само себе си и отраженията в своя живот, но и връзките си в така наречените минали и бъдещи животи, и започвате да усещате техните съвременни реалности, и отраженията, които те получават от своите съвременници, и започвате да усещате, да изследвате и да се задълбочавате в идеята на това, което те считат за минали и бъдещи животи, които съществуват едновременно с техния живот, вие може също така постепенно да възприемате идеята, че има безкраен брой успоредни реалности с версии на Земята, както и безкраен брой успоредни реалности с версии на самите вас, които преживяват безкраен брой версии на отражения на хора, които те познават в успоредни реалности. Съществуват и безкраен брой успоредни реалности на това, което те считат за минало и бъдеще. Тези версии на познати на тях хора на всички тези успоредни Земи, съдържат различни версии на това, което вие знаете, че сте. По този начин вие се разгръщате отново в множество измерения и в други вектори и разгръщате идеята за вашите връзки за вашата паяжина от енергия и информация по най-различни начини, което увеличава способностите ви да извличате информация без колебание, по един свръхпроводим начин, която да ви служи в зависимост от нуждите на вашето въображение, чрез вибрациите на вашите емоции, чрез вашето съзнание, чрез вашата физика, така както е необходимо. Цялата тази информация е на ваше разположение, доколкото тя е релевантна на вашия живот.

И когато започнете да се задълбочавате все повече в тази многостранна идея на всички тези отражения в успоредни реалности, които биват преживявани едновременно от всички тези различни версии на вашето по-обхватно същество, което проявява себе си по всички възможни за него начини, вие започвате също така да разбирате, че всяко едно от отраженията на вашите съвременници, всяко едно от отраженията на така наречените минали и бъдещи животи на техните съвременници, както и всяко едно от така наречените минали и бъдещи животи на всички съвременници, са също на ваше разположение в тази безкрайна мрежа от енергия, която съществува в множество измерения – линии на комуникация, информация и светлина, които са винаги на разположение на вас, който сте в центъра на тази мрежа. Всяко отделно същество във всяка отделна реалност също преживява себе си в центъра на тази безкрайна мрежа на многоизмерно присъствие и преживяване на успоредни реалности. И вие също, докато изследвате и позволявате на тази вибрация да попие във вас и да кристализира вътре във вас, в електромагнитния модел на вашия Дух и в моделите на физическата ви реалност, вие също започвате да преживявате динамичната енергия, вибрационната енергия на други реалности, други преживявания, други сфери на съществуване, други цивилизации, чужди на реалността, която може да познавате, но също така всички съдържащи се в по-обхватното същество, което представлявате. И вие също започвате да разпознавате и осъзнавате, че всяка една от тези чужди цивилизации в успоредни реалности имат също свое съвременно разбиране за собствената си времева рамка, както и собствени вариации на множество свои версии в успоредни реалности, които също притежават свои идеи за множество преживявания в успоредни реалности на това, което наричате минало и бъдеще, всички протичащи едновременно, с всичко, с което сте си позволили в този момент да се свържете и което се съдържа в по-обхватното съзнание на вашето същество. И всичко това продължава да се разпростира във всички различни измерения на Душата, и на Свръхдушата, и на Свръхдушата на Свръхдушите, по целия път, по целия път, по целия път до „Всичко, което е”. Всяка итерация, всеки вариант, всеки израз, всеки цвят, форма и размер, всеки звук, всяко сетиво, даже тези, които може задължително да не са релевантни на вашата реалност, могат да бъдат източници на информация и енергия за вас, в степента в която биха могли да са релевантни, в степента на осъзнатост, в която имате нужда да ги опознаете, докато изследвате темата, която сте избрали да изследвате в този живот, и цялата тази информация е, както вие казвате, на върховете на пръстите ви, на върха на езика ви, на върха на мозъка ви, на всички равнища – физическо, умствено, емоционално, духовно, до равнището на самата вибрация, до равнището на самото чисто съзнание и до равнището на „Всичко, което е”, което преживява всички реалности едновременно и преживява себе си във всички успоредни реалности – минало, настояще и бъдеще едновременно. То знае, че представлява всички успоредни реалности едновременно и едновременно знае, че е всеки отделен индивид, който преживява определен ъгъл, определена гледна точка на конкретно протичаща успоредна реалност, едновременно.

И тогава, когато започнете да си позволявате за осъзнавате всичко това, в степента и формата, достъпни за въображението ви, позволете си да разберете, че когато осъзнаете съществуването на всички свои версии в успоредни реалности, протичащи точно сега, последното осъзнаване, когато достигнете равнището на „Всичко, което е”, което преживява себе си като всички възможни успоредни реалности, ще бъде осъзнаването, че вие, вие, вие сте „Всичко, което е”, което преживява себе си по всички възможни начини, във всички възможни успоредни реалности, едновременно … че вие сте своята версия на „Всичко, което е”. И даже тогава вие осъзнавате, че има версии на „Всичко, което е” в успоредни реалности, защото „Всичко, което е” бива преживявано от всеки отделен индивид по същия начин, по който вие го преживявате сега, в смисъл, че когато той или тя се свържат с идеята на своята версия на „Всичко, което е”, и преживеят себе си като „Всичко, което е”, това ще е малко по-различна версия на „Всичко, което е” от тази, която преживявате вие като „Всичко, което е”. По този начин даже „Всичко, което е” има свои версии в успоредни реалности, и даже „Всичко, което е” има свое по-голямо „Всичко, което е”, преживяващо всички възможни версии на „Всичко, което е” в успоредни реалности и още, и още, и още, и още даже отвъд способността ви да започнете да си представяте, докато достигнем до това, което можем да наречем пренастройване, рестартиране, когато всички версии на „Всичко, което е” се превърнат в Едно, което няма преживявания на себе си и на каквото и да е. И така, макар че съдържа всички възможни успоредни реалности, То не познава нито една от тях, не осъзнава нищо … и по този начин Сътворението бива рестартирано и отново експлодира в противното на непознатото, което е всичко познато, всичко, което съществува, всички възможни проявления и версии на успоредни реалности на всяко същество на всяко възможно равнище, всички различни версии на „Всичко, което е”, всички различни версии на съзнание, което разпознава себе си като „Всичко, което е”, всички индивидуализирани усещания за Свръхдуши и Души, и Духове, и физически същества, които притежават индивидуална идентичност и могат да знаят, че са едновременно многоизмерни същества, преживяващи себе си като населяващи едновременно множество успоредни реалности, независимо дали това са версии на самите тях в успоредни реалности, успоредни реалности, наречени минало, настояще и бъдеще, или различни равнища на многоизмерни реалности, с които могат да бъдат свързани като индивиди и чиито продължения могат да се явяват.  И всичко отново се свежда до този индивид, в този конкретен момент, в това конкретно „сега”, в тази успоредна реалност, преживяващ това конкретно медитационно упражнение със съзнанието, че вече сте завинаги свързани по-силно и имате много повече способности да си спомните този момент, тази вибрация, която представлява всичко от „Всичко, което е”, в преживяванията на всички възможни успоредни реалности. И когато пристъпите в тази вибрация, цялата необходима ви информация от всяка конкретна версия на успоредна реалност, съществувала някъде и някога, която протича във вас едновременно точно сега, ще достигне до вас чрез синхронностите в живота ви автоматично, без усилия, точно когато трябва, с пълно разбиране, в необходимата форма. Задръжте този момент и всеки път, когато си позволявате да навлезете в тази вибрация, да създадете тази вибрация за себе си, вие автоматично ще се свържете с тази версия на успоредна реалност, която съдържа необходима за вас информация, за да изследвате темите, които сте избрали. И в същото време вие ще споделяте всяка информация с всяка друга своя версия, във всяка друга успоредна реалност и друго измерение, необходима за съответната ваша версия при изследването на своите житейски теми, в това едновременно преплитане на информация, което протича непрекъснато като талази в съзнанието ви. Позволете си да вдишате всичко това и да го кристализирате. Вдишайте дълбоко три пъти и кристализирайте това вибрационно преживяване на паралелограма – едно много мощно позволение и инструмент за разгръщане на вашето осъзнаване на успоредните реалности, които вашето по-голямо Аз преживява като своя същност, като ваша версия на „Всичко, което е”, която съдържа всички съществуващи версии на „Всичко, което е”, във всички възможни успоредни реалности.

Почувствайте енергията, която преминава през вас, непрекъснатия информационен поток, с който сте свързани, който ви захранва и извлича едновременно от вас, едновременно, без усилия … вие сте буквално съставени от един възел от информация. Това е, което сте – един фокус на информация, един фокус на гледна точка, изграден от непрекъснато протичащи информационни честоти на съзнание – това сте вие. И това е, което сме ние. И това е, което „Всичко, което е”, е. И за нас е удоволствие да бъдем отражение за вас на едно от отраженията в успоредна реалност, така както вие сте отражение в успоредна реалност, необходимо за нас, за нашето самопознание.

И ние ви благодарим за това, че ни дарявате с тази връзка, така както ни позволявате да се свържем с вас. И докато абсорбирате тази вибрация и я превръщате в своя, позволете си възможността да задържите тази енергия, да я възприемете и кристализирате напълно в съществото, каквото познавате себе си, че сте, след като вече познавате себе си като едно по-обхватно същество. И ако пожелаете, в живото взаимодействие на успоредната реалност, което ще възникне в следващата фаза на това предаване, ние можем, ако пожелаете, да изследваме по-задълбочено идеята за паралелограма и за всеки негов аспект, който пожелаете, в това ваше преживяване на успоредна реалност. Ние ви благодарим, приемете нашата безусловна любов и ще продължим това предаване с взаимодействие на живо след малко. Може да направите кратка почивка.

Башар: Нека сега продължим това предаване с откриване на диалога с вашите въпроси, ако желаете. Може да продължите, според желанията на вашето въображение.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Това е първият път, в който разговарям с теб директно.

Башар: Какво съвпадение, това е първият път и за нас!

Участник: Имам няколко въпроса …

Башар: Добре, започни с един и ще видим докъде ще стигнеш.

Участник: Бих искала да разбера по-добре различните равнища на измеренията. Разбрах, че те са около седем.

Башар: Е, всъщност броят на измеренията е безкраен, но има някои, които са релевантни за твоята конкретна реалност и които са най-силно свързани вибрационно с твоите конкретни преживявания. Така например имате идеята за физическа реалност, идеята на това, което може да наречете подсъзнателно равнище, несъзнателно равнище, това, което може да наречете равнище на Матрицата на реалността, след това имате реалността на Висшия разум, след това идеята за реалността на индивидуалната Душа, след това идеята за реалността на Свръхдушата, след това идеята за реалността на Свръхдушата на Свръхдушите, както и идеята, в определен смисъл, на това, което наричате „Всичко, което е”. Всички те естествено могат да бъдат подразделени на различни честоти, различни пластове, различни равнища, в зависимост от това как бихте искали да се отнесете към понятието за множеството измерения. Във всички случаи става дума за промяна в честотите на вибрация. И това е всичко. Някои измерения могат да проявят себе си физиологично по начин, с който сте запознати, някои са нефизични, а някои са в състояние, което е извън възможностите на въображението ви. Във всички случаи обаче става дума за промяна във вибрационните честоти. По същия начин може да кажете, че идеята за леда, идеята за водата и идеята за парата са, в определен смисъл, различни измерения на една и съща субстанция, но те биват преживявани по различен начин поради различната вибрация и честота на енергията във всяко едно от тях. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, благодаря ти. Медитацията, която имахме, е свързана с различните успоредни реалности, които са подобни на различни измерения.

Башар: Да. Всяка промяна на честотата всъщност отразява различно измерение.

Участник: Благодаря за обяснението. Вторият ми въпрос … слушала съм много за Нибиру и планетата Х, както и за кометата Айсон …

Башар: Да, ние сме говорили за това, което наричате Коледна комета. Отново: както и всичко останало, тя е отражение на това, което се случва с вашето колективно съзнание, при което вие може да я използвате като отражение, като символ на промените, през които преминавате, на новите предстоящи цикли, според това колко ярко бихте искали да заблестите в тези нови цикли.

Участник: Защото много хора говорят за разрушения …

Башар: Не, не, не. Не, не, не, не! Зная, че доста хора на вашата планета говорят за много най-различни разрушителни и отрицателни неща и докато някои версии на Земята определено ще преживеят тези реалности, единственият действителен въпрос, релевантен за теб, е дали това е реалността, която ти предпочиташ, или не. И ако не е, тогава идеята да се фокусираш върху нея, е това, което парадоксално ще доведе до преживяването на нещо, което казваш, че не предпочиташ. Позволи си да разбереш, че можеш да наблюдаваш  неутрално съществуването на най-разнообразни възможности, перспективи, идеи – положителни и отрицателни – относно това как нещо може да бъде преживяно. Веднъж след като осъзнаеш неутрално, че всички тези различни възможности и вероятности съществуват, зависи от теб да ги равнопоставиш, да ги признаеш всичките за валидни и по този начин да ги неутрализираш така, че нито една да не изпъква сред останалите. И след като всички се окажат равни в този смисъл, както и валидни, ти можеш да избереш тази, която предпочиташ, без да отричаш тези, които не предпочиташ. Намираш ли смисъл в това?.

Участник: Да, защото ти можеш да създадеш своя собствена реалност …

Башар: Ти създаваш своя собствена реалност през всичкото време.

Участник: Благодаря ти, сега вече не се плаша.

Башар: Чудесно. Благодаря ти, че избираш своята радост вместо своя страх. Моля помни, че това е една и съща енергия. Ти имаш само един вид енергия, в определен смисъл, и това е твоето съзнание. Ти просто преживяваш страх, когато филтрираш енергията си през убеждения, които са извън синхрон с истинската ти същност, и ти изпитваш съвсем същата енергия като радост, когато я филтрираш през убеждения, които са в синхрон с истинската ти същност. Това е начинът, по който узнаваш какви убеждения притежаваш, в зависимост от това дали изпитваш радост, или страх. Така че не трябва да се страхуваш от страха, защото страхът е твой приятел, той е предвестник, който ти казва: „Хей, чук, чук, чук, ти имаш убеждения, които не са в синхрон с това, което предпочиташ да бъдеш”. И по този начин той привлича вниманието ти и ти можеш да кажеш: „Благодаря ти, страх, ти си мой приятел и аз ще внимавам за твоите послания, и ще открия какво би трябвало да е това убеждение, след което ще мога да го променя и трансформирам”. Защото само когато пренебрегнеш чукането на вратата си, то става по-гръмко и по-силно, и по-настоятелно, докато му обърнеш внимание. Ти само го усилваш, ако го пренебрегваш, но ако вместо това му благодариш за посланието, за това, че насочва вниманието ти в определена посока, страхът получава позволение да си свърши работата и да продължи спокойно по своя път. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам. Благодаря ти толкова много.

Башар: Толкова много няма защо.

Участник: Имам един последен въпрос.

Башар: Добре, ще видим.

Участник: Става въпрос за това какво се случва след прекъсването на живота.

Башар: Разбирам какво имаш предвид с това. Ние не ти противоречим, но идеята всъщност е да разшириш своето разбиране, при което … ние не казваме, че не можеш да използваш този термин, но е важно да разбереш, че няма такова нещо, което да се случва след живота. Става дума само за живот в друго измерение. Всичко е живот. Няма такова нещо, което да се случва след прекъсването на живота, защото той е без край. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Но аз разбирам, че ти говориш за идеята на нефизическата реалност.

Участник: Да. Защото моят брат … …

Башар: Почина …

Участник: (през сълзи) Преди около три години …

Башар: Добре, но ти разбираш, че той е много добре, нали?

Участник: И бих искала да зная, че ако му говоря…, той може ли да ме чуе?

Башар: Абсолютно! Всъщност, поради убежденията, преобладаващи на вашата планета, за тях е малко по-лесно да чуват вас, отколкото за вас да ги чувате. Разбираш ли, там няма такива бариери, каквито съществуват във вашата физическа реалност. Те не налагат бариери спрямо себе си; тези бариери отпадат, когато те навлизат в нефизическата реалност. Така че вашият свят, физическият свят, е много прозрачен за тях и ако им говориш и даже ако мислиш за тях, те ще знаят това. Те ще получат твоите съобщения. Те също ти изпращат съобщения непрекъснато, но ти задължително не знаеш, че те идват от тях. Посланията от духовната сфера могат често да се появяват като синхронни събития в твоя живот. Защото е по-лесно да ти бъдат изпратени съобщения чрез неща, които са вече пред очите ти, защото това е начинът, по който физическите хора се фокусират. Следователно те изпращат любов и послания непрекъснато, за да ти съобщят, че те чуват прекрасно и че са съвсем добре. Разбираш ли?

Участник: Да. И вярно ли е, че един ден ще бъдем отново заедно?

Башар: Абсолютно. В този смисъл е много, много естествено да разбереш, че ти формираш връзки и близки отношения и никога всъщност не ги прекратяваш, освен ако вземеш такова решение или най-малко имаш преживяване, че си ги прекратила. Колкото до тези, които обичаш, ти ще ги видиш по най-различни начини, когато преминеш от физическия в нефизическия свят и усещането ти ще бъде подобно на това, което изпитваш във физическата реалност, когато се събудиш от много ясен сън и си казваш: „О, всичко в съня ми изглеждаше толкова истинско, но сега вече съм буден и зная, че това е, което наистина съм”. Когато умреш, усещането ти ще бъде подобно на събуждането ти във физическия живот и тогава ще осъзнаеш точно какво представляваш. И тогава ще видиш, че всички тези същества са тук през всичкото време, но просто ти не ги възприемаш, защото те са на различна честота от тази, на която си настроила сетивата си. Веднъж прекосила този праг, ти ще виждаш нещата много по-ясно и надалече и ще възприемеш тези свои приятели, своето семейство, които са около теб непрекъснато, но остават невидими за момента, докато сетивата ти не получат достъп в техния свят. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря ти много. Сега вече зная защо съм тук и то е, защото трябваше да ти задам лично тези въпроси.

Башар: Благодаря ти и аз.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Последният път, когато разговарях с теб, ти ми каза, че имам 157 едновременно протичащи живота.

Башар: Това бе тогава.

Участник: Питам се колко са те сега.

Башар: 142 … 183 … 194 … 137. Всичко зависи от целта на съвместно осъществяваните контакти.

Участник: Значи зависи какъв вид реалност избирам във всеки следващ момент?

Башар: Да, защото когато ставаш нов човек, всеки нов човек осъществява различен брой връзки, които са релевантни за този нов човек. Затова казваме, че когато ставаш нова личност, ти имаш и нова история, както и ново бъдеще. И ако знаеш това, и знаеш как да го използваш, ти можеш да преживееш голяма трансформация, защото всяка трансформация и всяка промяна е тотална промяна. Ти обаче трябва да я преживееш по този начин, да знаеш какво се случва. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, прекрасно. Можеш ли да ми кажеш колко са женските и мъжките личности, с които имам контакт в този момент?

Башар: В този момент?

Участник: Да.

Башар: Или в този момент? Или в този момент? (смях в залата)

Участник: В настоящия момент.

Башар: О, в този, но той току-що премина. Може ли да ти задам въпрос?

Участник: Да.

Башар: Защо ти трябва да знаеш?

Участник: Просто искам да си съставя една схема.

Башар: Да си съставиш схема? Схема на твоите въплъщения в успоредни реалности?

Участник: Да.

Башар: Добре, отново: зависи от това кой си във всеки отделен момент. В общия случай обаче става дума за 30-40% от двете страни на 50/50. Разбираш ли?

Участник: Не в момента.

Башар: С други думи, мисли си за половина мъже и половина жени, макар че има и други. Така че можеш да имаш колебания от 20% в двете посоки от центъра. Така че понякога може да са 60% мъже и 40% жени или обратното, в зависимост от това кой си във всеки отделен момент. Разбираш ли за какво става дума?

Участник: Не напълно в момента, но съм сигурен, че по-нататък ще разбира.

Башар: Не бъди толкова сигурен.

Участник: Може би не, прав си.

Башар: Но ако направиш тази схема, може да установиш, че докато я съставяш, нещата ще ти станат по-ясни.

Участник: Колко свои дубльори*) (counterparts) съм срещнал физически през живота си?

*) В случая преводът на английския термин counterpart като „дубльор“, а не като „двойник“ е избран по преценка на преводача. – Бел. прев.

Башар: Трима.

Участник: Мислех, че са повече. Каква е разликата между това да имаш дубльор и да възприемеш нечие отражение? Защото в определен смисъл, всеки може да бъде мой дубльор …

Башар: Да, но от гледна точка на вибрациите, изразявайки се разговорно, можем да кажем, че дубльор е някой от твоето конкретно продължение … някой, който е продължение на същата Свръхдуша, на която си и ти и който има едновременно въплъщение с теб. Докато в другия случай лицето може да не е продължение на същата Свръхдуша.

Участник: Разбирам. Има ли някой в тази зала, който е мой …

Башар: Не! Но даже и да имаше, аз нямаше да ти кажа. Защото това ще бъде намеса в процес, чрез който трябва да откриеш сам.

Участник: А можеш ли да ми кажеш още колко ще срещна в бъдеще?

Башар: Имаш потенциала да срещнеш още седем.

Участник: Още седем … А имам ли хибридни деца?

Башар: Имаш няколко.

Участник: Няколко …

Башар: Няма да ти кажа точно колко.

Участник: О кей. И аз ще ги видя физически?

Башар: Може би. Ние не знаем, защото тези решения все още не са взети напълно. Има голяма вероятност – някъде между 70% и 78%.

Участник: О кей … Мога ли да се повозя на вашия кораб?

Башар: Не зная, можеш ли?

Участник: Да! Абсолютно!

Башар: Ще отворя вратата и ще те пусна на борда, ако имаш стълба висока 1875 мили.

Участник: Имам.

Башар: Добре тогава, влизай!

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно успоредните реалности, защото съществуват някои реалности, с които определено чувствам, че имам връзка. И срещам хора, които започват да ми разказват за тези други успоредни реалности, които те виждат, но това не означава нищо за мен.

Башар: Защото то не е релевантно за теб в дадения момент. Даже и те да възприемат нещо точно, ти няма да го възприемеш, ако не е релевантно за теб в конкретния момент на твоя процес.

Участник: О кей, защото когато им кажа това, те някак се натъжават …

Башар: Те какво?

Участник: Те като че ли си мислят, че не им вярвам … а всъщност не че не им вярвам, но това просто не резонира в мен.

Башар: Добре, но ти просто можеш да им кажеш това: „Благодаря ви много за информацията, но тя не ми изглежда релевантна за мен точно сега. Аз ще имам това наум и кой знае, може да срещна това по-нататък в живота си и то да се окаже важно за мен”. Те вероятно виждат действителни реалности, но степента на релевантност за тях няма да е такава, каквато е за теб. И, в определен смисъл, иронията в случая се състои в това, че защото са видели теб и реагират спрямо теб, и са получили информация, свързана с твоето присъствие в техния живот,  ти може би  си причината те да възприемат тази информация. Ти си се оказала катализатор за тяхното възприятие, макар че те може да не си дават сметка за това. Ти просто си действала като огледало, но тези неща са различни във всеки отделен случай. 

Участник: О кей, мисля, че разбрах това, което казваш. Може да има нещо, което да не е релевантно за мен, но определено релевантно за тях.

Башар: Е, може, в определен смисъл, да е релевантно и за двете страни, но не задължително по начин, който те си мислят. Разбира се, няма нищо случайно и ако разговаряте, това означава, че има взаимна релевантност на някакво равнище, макар и само дотолкова, че едната страна извлича нещо, като помага на другата да извлече повече. Но отново: всичко зависи от конкретния случай.

Участник: О кей.

Башар: Така че всичко, което трябва да направиш, е да провериш самата себе си и да си кажеш: „Добре, това е интересно, но не усещам да е релевантно в момента. Благодаря ви много, ще го имам предвид и ще видим какво ще се случи”. Защото помни, че няма такова нещо като не-реалност. Всичко, което можеш да си представиш с въображението си, е някъде, някак, на някакво равнище, реално преживяване, но това, че някой си мисли, че възприема нещо относно теб, не означава задължително, че това нещо притежава същата степен на релевантност за теб.

Участник: О кей, това всъщност бе един чудесен увод към следващия ми въпрос. Миналата нощ четох тази книга и в нея се споменава за Меритатон, която е била дъщеря на Ехнатон и Нефертити в Египет много отдавна …

Башар: Да, и …?

Участник: И изведнъж ми се стори, че има някаква връзка между племето Догон и Ехнатон-Нефертити, и Меритатон.

Башар: Има нещо общо, което е свързано с генетика от звездната система Сириус.

Участник: Да, защото има легенда, че хора от Сириус са посетили племето Догон.

Башар: Да.

Участник: Следователно племето Догон е мигрирало в Египет и са станали част от царските фамилии …?

Башар: Не.

Участник: Не, не по този начин?

Башар: Не по този начин. Много, много по-рано.

Участник: Колко по-рано?

Башар: … Между 50,000 и 100,000 години по-рано.

Участник: По времето на Атлантида?

Башар: Част от това е съществувало по същото време, но ние говорим за нещо … различно. Ние говорим за навлизане на генетика от Сириус във вашата планета по това време.

Участник: Засягащо догоните и Египет по едно и също време?

Башар: Засягащо това, което впоследствие е станало Догон, Египет, Атланта и още някои неща.

Участник: И това е първият път, когато хората от Сириус са посетили планетата Земя?

Башар: Не първият път. Но това е бил един от ранните пъти.

Участник: Според мен това е бил пети път?

Башар: … Били са пет пъти и това е, което усещаш, но това е бил приблизително трети път.

Участник: О, трети.

Башар: Не първи, не втори, не четвърти, не пети … (смях в залата) Да видим, какво остана?

Участник: Тогава първият път би трябвало да е бил преди Лемурия.

Башар: Това е имало нещо общо с това, което сега разпознавате като нашествието на Анунаки. Защото енергията на Сириус е била в някаква степен част от това, но не задължително по начина, по който може би си мислиш.

Участник: Аз просто не си мисля …

Башар: Молим за извинение, че отговаряме с известна неохота на всичко това, но не ни е позволено да кажем много. 

Участник: О кей, аз ще си сглобя картината сама, правя го винаги.

Башар: Ти ще сглобиш това, което е релевантно за теб.

Участник: Точно така.

Башар: Останалото ще остане загадка за теб.

Участник: О кей, ще го преживея. И третият ми въпрос е … никога не съм мислила, че имам хибридни деца, но когато слушах твоя сеанс … мисля, че беше във Финикс, по повод на 33-тия паралел …

Башар: Да?

Участник: Един човек от публиката каза нещо и изведнъж почувствах, че имам … но не бих ги нарекла деца … не мисля, че имам … деца … искам да кажа …

Башар: Обикновено, когато отговаряме на подобни въпроси, казваме, че може да присъства определен процент генетичен материал, принадлежащ на отделен индивид от вашата планета, който е бил използван при създаването на определен брой хибридни същества, и обикновено използваме 15% като отправна точка. Така че над тази стойност, може да се считат в известна степен твои деца. Под тази стойност не може да считаме, че присъства някакъв вибрационен отпечатък.  

Участник: Тогава имам ли деца над 15%?

Башар: Да.

Участник: Преди две години, когато бях в Лос Анжелис, открих една книга за хибридните деца и там ставаше дума, че тези деца могат да виждат през моите очи …?

Башар: В определен смисъл, те могат да използват вибрационната връзка на генетичния материал, за да добият гледна точка, която наподобява твоята и която да им помогне при аклиматизацията към вашето общество. Те трябва да разберат твоята перспектива. Мисля, че разговорният израз на вашата планета е „да повървят в твоите обувки”.

Участник: Защото веднага след това почувствах нужда да отида на места като Калифорнийската академия на науките и …

Башар: Извини ме за момент … …Те се смеят. Те не биха искали задължително да се чувстваш като тяхна космическа сонда.

Участник: Не се чувствам като сонда, но имах чувството, че те искат (чрез мен) да разгледат рибите …

Башар: Да, да, да. Но в този смисъл те са те използвали като сонда.

Участник: Какво означава това?

Башар: Означава, че са те изпратили да разгледаш неща, така че да абсорбират информация чрез твоята енергия.

Участник: Добре, и по някакви причини те харесаха много художествената експозиция, особено картините на Дибенкорн, харесаха цветовете. Аз не съм почитателка на Дибенкорн …

Башар: Това е чувството, когато установяваш контакт с чужди вкусове. Можеш да кажеш, че това не е точно твое желание, но усещаш някаква настойчивост.

Участник: Да! И без някога да съм била почитателка на Дибенкорн, изведнъж започнах да се взирам в неговите картини …

Башар: Добре, ето пристига съобщението.

Участник: Какво съобщение?

Башар: „Благодарим ти, мамичко!” (бурен смях в залата) Те ти благодарят за образователната сесия.

Участник: Това означава ли, че ще трябва да ходя също на балет и на опера?

Башар: Не задължително, но зависи от теб.

Участник: И те наистина се забавляваха, когато разглеждах терариума … и нещата свързани с космоса …

Башар: Те искат да разберат това, което ти разбираш.

Участник: О кей.

Башар: За да могат да разберат как да се пригодят.

Участник: Мога ли също така да ги чуя, защото …

Башар: Понякога можеш да имаш звукови усещания, причинени от тях, да.

Участник: Те понякога ми казват „мамо”, което ме побърква …

Башар: Защо те побърква?

Участник: В този физически живот никога не съм искала да имам деца. Никога не съм имала този подтик.

Башар: В определен смисъл, това е защото си знаела, че вече имаш тях.

Участник: О кей …

Башар: Това също ли те побърква?

Участник: (смее се)

Башар: Хей, вие там, майка ви е побъркана!

Участник: Мисля, че те вече са наясно с това … Но виждаш ли, макар физически никога да не съм искала да имам деца, в ума ми непрекъснато са се въртели тези комбинации от детски имена …

Башар: Сега разбираш, че нещата не са чак толкова странни.

Участник: О кей, последният ми въпрос е дали имам хибридно дете, което е shapeshifter?

Башар: … … … Не по начина, който ти имаш предвид, директно. Имаш обаче някаква връзка с тези същества, която няма да обсъждаме сега. Това ще остане за друг път и то няма да се случи в твоя времеви прозорец.

Участник: Аз зная това. О кей, това е всичко. Благодаря ти.

Башар: И аз ти благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Чудя се дали освен успоредни животи е възможно човек да преживява едновременни физически реалности в една и съща времева рамка?

Башар: Това са така наречените дубльори, които разисквахме преди малко, да.

Участник: О кей, и колко на брой е възможно човек да има?

Башар: Зависи от това как организираш себе си и какви теми изследваш.

Участник: О кей, аз бях разбрала всъщност, че …

Башар: Нека ти го кажа по следния начин, а ти ще си направиш аритметиката, нали така?

Участник: О кей.

Башар: От приблизително седемте милиарда души на вашата планета физически индивиди има само около 350,000 до 400,000 Свръхдуши.

Участник: О кей.

Башар: Така че направи си сметката.

Участник: О кей.

Башар: Това е средната цифра. Има известни колебания, но това е средното количество.

Участник: Имах впечатлението, че ако човек има дубльор, той никога не го среща

Башар: Зависи, понякога можеш да го срещнеш, понякога – не. Зависи от темите, които изследваш, и доколко ти е полезно да го срещнеш, или не. Понякога можеш да срещнеш свой дубльор и да се влюбиш в него, а понякога може да го намразиш до смърт.

Участник: О кей.

Башар: Това е нещо като метафора и задължително не популяризирам тази идея, но въпреки това, знаейки как действате вие хората, понякога може да се окаже, че не предпочитате собствените си дубльори.

Участник: О кей. Аз имам ли дубльори?

Башар: Да.

Участник: Колко?

Башар: Пет.

Участник: И те са още живи?

Башар: Ето защо ти дадох такъв отговор. Ако все още не бяха живи, нямаше да бъдат твои дубльори.

Участник: Мисля, че усетих един от тях да минава покрай мен наскоро.

Башар: Понякога това се случва. Понякога го усещаш, понякога – не.  Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Имам още един въпрос. През по-голямата част от живота си съм имала ясни сънища, често с различни видове НЛО, и съм установила, че събуждането ми протича много трудно …

Башар: Това е, защото физическата ти реалност е толкова по-плътна. И ти се опитваш да понижиш вибрацията си, за да я нагодиш към тази физически плътна реалност. Така че ще ти се струва, все едно че си проправяш път през гъст сироп.

Участник: Има ли начин да продължа да имам тези сънища, но също така да не се събуждам толкова изтощена?

Башар: Разбира се. Необходимо е да постигнеш по-голяма степен на осъзнатост в процеса на сънуване. Защото когато постигнеш по-висока степен на осъзнатост на своя сън, ти ще можеш да си позволиш и по-висока степен на осъзнатост във физическия си живот и това ще ти позволи да контролираш вибрацията си във физическата реалност, за да я направиш по-съвместима в процеса на събуждане. Това помага ли ти?

Участник: М-м-м-да.

Башар: Нека обясним накратко какво всъщност е постигнала нашата цивилизация. Както вече сме казали, когато Душата реши да има въплъщение, и аз използвам евфемизъм в случая, символично, макар че в това има нещо реално, от вибрационна гледна точка, от енергийна гледна точка, Душата се разделя на Висш разум и Физически ум. И тези две части, в равновесие, в хармония, формират цялостната личност, която ще има преживяване на това въплъщение. Висшият разум остава нефизически, за да насочва Физическия ум, подобно на някой, който стои на върха на планината, за да придаде една по-широка перспектива на Физическия ум долу в долината, за да не попадне в прекалено много дупки, защото не може да види накъде върви. По средата между тях е това, което наричаме Матрица на реалността – действителното място, където Душата и Висшият разум изграждат схемата на темите, които ще изследвате, и, в определен смисъл, буквално конструират схемата на физическата реалност, която ще се прояви във физическия ви живот. Когато изпаднете в състояние на сън, вие, в определен смисъл, попадате в Матрицата на реалността и ако осъзнаете, че сте в състояние на сън, вие всъщност може да използвате структурата на Матрицата на реалността, за да пренаредите и реорганизирате физическата реалност, в която ще се завърнете след събуждането си. Така че колкото повече е будно съзнанието ви в това състояние на сън, толкова, в определен смисъл, може да направите своята физическа реалност по-осъзната и повече в съответствие с осъзнатостта си по време на сън. И това е, което е постигнала нашата цивилизация, защото  след като веднъж си позволихме да разберем как да постигнем осъзнатост по време на сън, ние никога не се върнахме назад. Ние просто променихме схемата на физическата си реалност, за да бъде в по-голямо съответствие с това състояние на осъзнат сън и следователно ние винаги спим, и винаги сме будни, и ето защо никога не спим. Ние живеем в съня. И това е нашата реалност, която е напълно осъзната. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Напълно.

Башар: Така че колкото повече постигнете състояние на осъзнатост по време на сън, в зависимост от разнообразието на техники и позволения, налични на вашата планета, а те са много, толкова повече ще можете да създадете физическа реалност, (тъй като физическата реалност е също само един сън), която е по-осъзната и в съответствие с вибрацията на осъзнатия сън, и ще имате все по-малко и по-малко различие между двете, докато те, в определен смисъл, се слеят в една реалност. Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Приятни сънища.

Участник: Благодаря ти. Имам още един въпрос относно количеството на НЛО, които присъстват в моите сънища … можеш ли да ми обясниш какво се случва там?

Башар: Моля разбери, че има доста голямо движение насам и натам, и много различни измерения, в които различни същества пътуват, по най-различни начини. По-голямата част от това е просто невидима за вас, но когато развиете своите сетива, изведнъж ще осъзнаете, че всичката тази дейност протича непрекъснато. Изведнъж ще разберете, че в по-голямата част от живота си всъщност сте живели под едно летище. (смях в залата) Само че не сте могли да виждате самолетите. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Така че не е задължително това движение да се е увеличило. Само твоите сетива улавят повече дейности в процеса на развитието си, които дейности са съществували винаги.

Участник: О кей. Обикновено в сънищата си първата ми реакция е радостно вълнение …

Башар: Последвано от какво?

Участник: Страх.

Башар: Страх от какво?

Участник: Не зная, не съм сигурна.

Башар: Разбира се, че си сигурна, не можеш да ни излъжеш. Много е лесно, много е лесно да откриеш от какво се страхуваш, ако се поддадеш на страха, ако го усилиш и зададеш въпроса: „Ако се поддам на тази вибрация, като напълно осъзная тази реалност … ако си позволя наистина да стана тази, която предпочитам да съм, кое е най-ужасното нещо, което се страхувам, че може да се случи?” И ако имаш желание да чуеш отговора, ще узнаеш от какво се страхуваш.

Участник: О кей.

Башар: Идеята обаче е, че когато откриеш какъв е този страх, това никога няма да бъде нещо, което е действително, емпирично истина по отношение на теб. То само ще разкрие някакво убеждение, което имаш относно себе си и което може да бъде променено. Защото няма от какво да се страхуваш. Единственото нещо, аз ти гарантирам, единственото нещо, което някога ще откриеш в неизвестното, е повече от себе си. Защото ти изпълваш всичко в своята реалност. Просто има части от теб, които все още не познаваш, които още не си срещнала. Но ти ще ги откриеш и няма защо да се страхуваш от тях. Това помага ли ти?

Участник: Да … Аз хибрид ли съм?

Башар: Всички вие сте хибриди в една или друга степен. Такова е цялото човечество. Помни, че тъй като е имало един ранен, естествено развил се човекоподобен вид на вашата планета, който е бил генетично променен от извънземни раси, за да се превърне в хомо сапиенс,  вие всички сте хибриди. Клоновете на оригиналния човекоподобен вид, които не са били хибридизирани, продължават да еволюират. Днес вие ги познавате като саскуоч (голяма стъпка). Ако не бяхте хибридизирани, всички щяхте да бъдете саскуоч! Това е била естествената еволюционна форма на Земята. И тя продължава да еволюира редом с вас. Те обаче са еволюирали толкова близко до природата, толкова интуитивно свързани с природата, че всъщност могат да се придвижват от едно измерение в друго, все едно че минават през една врата, ето защо е трудно да бъдат открити.

Участник: Хм.

Башар: Но това е първоначалният обитател на Земята. В определен смисъл, вие сте негово изменение. Вие сте негови хибриди.

Участник: О кей. Усещам, че страхът, който ме завладява по време на сън, е връзката, която имам с тези НЛО.

Башар: Защо това трябва да е нещо, от което се страхуваш?

Участник: Защото ще трябва да се изправя лице в лице, да го приема и …

Башар: И защо това ще ти бъде трудно?

Участник: Хм …

Башар: „Аз имам страшна връзка, и това е нещо прекрасно!” Защо не можеш да кажеш това?

Участник: Аз … не зная.

Башар: Разбира се, че знаеш. Ще откриеш, че знаеш, когато пожелаеш да зададеш въпроса: „Какво се страхувам, че ще се случи, ако призная тази връзка?”

Участник: Страхувам се да бъда възприемана по този начин.

Башар: От кого?

Участник: От другите, от света, не зная.

Башар: Кого го е грижа?

Участник: Мен ме е грижа.

Башар: На кого му пука!? Тези, които ще го разберат, ще го разберат. Останалите никога няма да го разберат. Тогава какво ти пука?

Участник: …

Башар: Нали така?

Участник: (смее се)

Башар: Защо съизмерваш себе си спрямо другите? Нямаш никакво основание да сравняваш себе си, с когото и да било, защото ти си абсолютно различна от всеки друг. Това важи за всички ви. Не само че не ви е работата да се сравнявате, с когото и да било, но всъщност нямате и такава способност, защото всички сте уникални!

Участник: О кей.

Башар: Разбирам, че имате някаква степен на подобие, но толкова. Никога няма да бъдеш точно като някого другиго. Така че няма абсолютно нищо, което някой може да каже, което по някакъв начин може да бъде релевантно спрямо теб, освен това, което ти вярваш, че е релевантно. И единствената причина да се страхуваш какво могат да помислят за теб другите, е това, че те само отразяват това, което ти мислиш за себе си. 

Участник: Хм.

Башар: Така че ако не предпочиташ нещата, които мислиш за себе си, промени това! И когато промениш това, което мислиш за себе си, въобще няма да те е грижа какво мислят другите за теб. (аплодисменти в залата) Винаги може да използвате външни насоки, за да сте сигурни, че другите около вас отразяват към вас неща, които може да използвате, за да сте в час. Не искаме да кажем, че трябва да пренебрегвате околните и да не се вслушвате в тях, защото те може да кажат неща, които да се окажат мъдри за вас. Но от вас зависи да решите кое е вярно за вас и кое не е. Напълно! Намираш ли смисъл в това?

Участник: Абсолютно!

Башар: И така, отново: независимо какво казва, който и да е, когато си позволиш да бъдеш вярна на себе си, благодари им за това, че са ти предложили различна перспектива, но просто това е една перспектива, с която не си склонна да се съгласиш днес.

Участник: Хм.

Башар: Но те имат пълно право на такава перспектива, защото ти никога не би отрекла и винаги ще признаеш това, което те приемат за истина, защото ако ти им отречеш това право, защо те да не могат да отрекат правото на твоята истина?

Участник: Да.

Башар: И отново иронията и парадоксът е в това, че ти не се нуждаеш от тяхното мнение и след като не се нуждаеш те да признаят твоето право на мнение, ти си способна да признаеш сама своето, както и това на всекиго другиго, независимо колко са различни чуждите гледни точки от твоята. Виждаш ли този парадокс?

Участник: Да.

Башар: Виждаш ли как да използваш силата на парадокса в този случай?

Участник: Виждам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Много.

Башар: Ние ти благодарим.

Участник: И аз благодаря.

Ейприл: Има ли друг желаещ?

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Знаеш ли, ние всички се опитваме да разберем …

Башар: Вие всички правите какво?!

Участник: Ние всички се опитваме да …

Башар: Вие всички правите какво?!

Участник: … Ние …

Башар: Ние сме избирателно глухи за определени думи. Опитването е една от тях. Вие или правите нещо, или не го правите.

Участник: Ние се стремим да разберем.

Башар: Вие сте в процес на разбиране какво представлява вашата реалност по определен начин. Вие не се стремите да направите това, нито се опитвате да го направите, вие го правите по свой собствен начин.

Участник: Вече ще правя това у дома.

Башар: Добре, каква помощ би искала да получиш?

Участник: Аз разбирам понятието за успоредни реалности …

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Е, това е нещо ново за мен.

Башар: Добре, и ти го разбираш просто така, поздравления! (смях в залата)

Участник: Бих могла обаче да използвам малко допълнителна помощ.

Башар: По какъв начин?

Участник: Наскоро срещнах информация, свързана с историята на човешката раса. За това как е формирана Земята и какво е било първоначалното намерение, и се опитвам да разбера дали това е истинска реалност, или моя реалност.

Башар: Всички реалности са реални. Въпросът не е дали всички реалности са реални. Всичко, което можеш да си представиш, е някак, по някакъв начин реално преживяване, защото ти не можеш да си представиш отсъствието на съществуване. Това не е възможно. Така че всяко нещо, което можеш да си представиш, притежава някаква релевантност и някаква реалност някъде. Въпросът не е дали то е реално, а дали е релевантно за теб. И ти си тази, която трябва да реши дали то е такова, или не е. Защото ако се преместваш, както правиш, и това важи за всички вас, милиарди пъти в секунда между различни успоредни реалности, ти непрекъснато се преместваш в различни версии на Земята, за да създадеш страничния ефект, който наричаш пространство и време. Така че във всеки следващ момент ти се намираш на различна Земя с различна история. Ти решаваш с помощта на своята вибрация коя версия на Земята ще преживееш. Така че ако една версия и една история не изглежда релевантна за теб, тогава позволи си да знаеш, че друга версия е по-релевантна за теб. Не че всички не са верни, просто ти си позволяваш да приемеш за релевантни тези, които съответстват на темите, които си избрала да изследваш. Но те всички са верни. Това помага ли ти?

Участник: Хм.

Башар: Или това те обърква още повече?

Участник: Вероятно ми трябва някакво пояснение. Информацията, с която разполагам, е … това свързано ли е с Аннунаки?

Башар: Да.

Участник: Аз не съм избрала да съм част от тази реалност, но очевидно …

Башар: В някакъв смисъл ти определено си, в противен случай, нямаше да си там, където си.

Участник: О кей, разбирам, или най-малко ще разбера.

Башар: Ти си в състояние да избереш отношението си спрямо тази идея по начин, който да ти носи само полза, нали така?

Участник: (колебливо) Да.

Башар: Тогава, след като знаеш, че винаги можеш да избереш версия, която да ти е от полза, защо трябва да се тревожиш какви други версии съществуват, ако те нямат нищо общо с теб?

Участник: Всъщност аз не мисля, че има някаква друга версия, защото аз съм срещала само една версия …

Башар: Не съществува само една версия. Съществуват безброй версии на всяко нещо, което можеш да си представиш. Ти ще гравитираш към тази, която е в най-голямо съответствие с избраната от теб вибрация, основана на твоите убеждения. Всичко е толкова просто. Това не означава, че останалите не съществуват. Просто във всеки един момент ти преживяваш само тази, която е релевантна за теб, ето защо тя ти изглежда като единствената. Помни, че всяка система от вярвания/убеждения е структурирана така, че да изключва възможността от съществуването на нещо, което й противоречи. Ако това не бе така, нямаше възможност да имате преживявания във физическата реалност. Нали така? Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да, намирам.

Башар: Добре. Тогава …?

Участник: Тогава има много неща, които трябва да пренаредя в главата си.

Башар: Добре, това звучи забавно. С усвояването на това понятие нещата ще се изяснят. 

Участник: О кей. Имам въпрос относно сънищата. Аз не сънувам.

Башар: Това не е вярно, ти сънуваш.

Участник: Аз не ги помня.

Башар: Добре.

Участник: Трябва ли задължително да си ги спомням?

Башар: Не. Задължително е само да ги имаш.

Участник: Защо?

Башар: Защото когато заспите, поради определението ви за физическа реалност, според която като че ли сте откъснати от духовната си същност, вие изпадате в състояние на сън, за да прекратите дейността на Физическия ум и да се свържете – съзнателно – с по-голямото си Аз и да се презаредите. Без това, без сънищата, вие ще изпаднете в психичен шок, защото ще останете зависими изцяло от Физическия ум, който не може да съществува самостоятелно. Той трябва да е свързан, той трябва да е свързан, той трябва да е свързан с Висшия разум, по някакъв начин, съзнателно. И следователно, когато не правите тази съзнателна връзка в ежедневния си живот, вие се свързвате несъзнателно в сънното си състояние, за да поддържате равновесието в цялостното си същество, защото без тази връзка не може да функционирате пълноценно. Физическият ум взет самостоятелно е буквално полуумен.   

Участник: Необходимо ли е съзнателно да помним сънищата си, след като вече сме установили тази връзка по време на сън?

Башар: Не, както вече казах, докато имате несъзнателна връзка, това ще е достатъчно. Понякога би било необходимо да си спомните някои неща, свързани с темата, която изследвате, но не е задължително да помните всичко. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Тогава приятни сънища … ако можеш да си ги спомниш.

Участник: Бих искала също така да разбера … някои хора се опитват да установят връзка със свой минал живот …

Башар: Всички животи съществуват едновременно.

Участник: Тези, които наричаме минали животи.

Башар: Зная какво имаше предвид.

Участник: Би ли предложил някои инструменти за установяване връзка с тези минали животи?

Башар: Ти вече си свързана. Ти вече получаваш информация от всички преживявания, които са релевантни на живота, който си избрала тук. Така че не става дума за това как да се свържеш, а как да осъзнаеш по-добре, че вече си свързана. Има голяма разлика между двете. Когато разбереш, че вече си свързана, самият този факт, ако го осъзнаеш като факт, ще се окаже, или може да се окаже, решаващ по отношение преживяването на тези връзки. Защото ако знаеш, че вече си свързана и приемеш това като даденост, няма да се налага да се опитваш да се свързваш. Това, че се опитваш да се свържеш, предполага, че не си свързана. Ако знаеш, че вече си свързана, това ти дава едно добро предимство и прави възможно да почувстваш връзките, които вече съществуват, вместо да вярваш, че трябва да се научиш да правиш нещо, което вече знаеш да правиш.

Участник: Предполагам, че тогава въпросът ми е как да осъзная, че съм вече свързана …

Башар: Аз току-що ти казах. Разбираш ли, че всичко съществува едновременно?

Участник: Да.

Башар: Наистина? Ако наистина разбираш, че всичко е в действителност тук и сега, то уместният въпрос е как е възможно да не знаеш, че си свързана? Ако не знаеш, че си свързана, тогава наистина не разбираш, че всичко е Едно и е тук и сега. Защото заедно с истинското разбиране на всичко това, автоматично идва и разбирането, че всичко е свързано. Защо? Защото всичко се свежда до едно единствено нещо … от различни гледни точки. Така че ако всичко е Едно, как е възможно нещо да не бъде свързано? Има само едно нещо в Съществуването, само едно. Има само един момент в Съществуването, само един. Това, което възприемаш като различни моменти, е същият единствен момент, от различна гледна точка. Така че даже няма отделни неща, които са свързани. Съществува само едно нещо, следователно свързаността е вградена в него. Защото всяко привидно различно нещо само изглежда различно. То в действителност не е различно. Има само привидно различие, преживяване на различие. От механична гледна точка обаче съществува само едно нещо. И толкова.

Участник: Има ли начин, по който бих могла … някакъв инструмент, с който да мога …

Башар: Току-що ти дадох един много мощен инструмент.

Участник: Съжалявам, пропуснала съм го.

Башар: Да, така е. Няма такова нещо да бъдеш действително отделена. Съществува илюзията за отделеност, преживяването на отделеност, но от механична гледна точка такова нещо в действителност не съществува. В Съществуването има само едно нещо. И толкова! И ти си това нещо. И ти си това нещо, и ти си това нещо (посочва напосоки към публиката). Вие сте всички едно и също нещо … от различна гледна точка. Това са само отражения, различно изглеждащи отражения на същото Нещо, което вижда себе си по всички възможни начини. Така че, ако разбереш, че това, което изглежда различни хора, е в действителност едно и също същество, как е възможно то да не е свързано? Ако има само едно същество, с какво то може да бъде свързано – с нищо! Всичко се намира вътре в теб. Отвън няма нищо. Намираш ли повече смисъл в това?

Участник: Всъщност не, но ако мога да дам пример …

Башар: Разбира се.

Участник: Нека кажем, че съм пред плувния басейн и съм на път да взема първия си урок по плуване, но съм наистина изплашена и не искам да вляза във водата. Не съм имала никога преживяване свързано с водата и затова не разбирам защо съм изплашена. Тогава имам ли основание да кажа, че този страх от водата идва от една от другите ми същности?

Башар: Това може да е така, но не е задължително. Страхът от водата може да е свързан с някакви определения, които имаш също така в този си живот. Даже и да не става дума буквално за страх от водата, тя може да символизира нещо, от което се страхуваш. Много от вас знаят, че от психологична гледна точка водата символизира емоциите. Така че ти може да таиш в себе си някакъв страх или да се страхуваш от някаква своя емоция, която водата просто символизира. А може да има и доста други причини. Всеки случай трябва да бъде разглеждан самостоятелно.

Участник: Можеш ли да поясниш малко повече твърдението си, че водата символизира емоциите?

Башар: Това е свързано с естествените ви психологични преживявания, с това, което наричате психологична информация. Идеята за е-моция, или енергия в движение*) Емоцията е подвижна и водата я символизира – „да се потопиш надълбоко” в емоциите, подобно на дълбокото потъване под повърхността на морето или на един басейн. Да си позволиш да отидеш в глъбините на съзнанието си, което притежава и чувствен компонент, емоционален компонент. Да бъдеш обгърната като неродено дете в ембрионалната течност и да чувстваш подкрепата и безусловната любов на майката. Или – да чувстваш страх от майката. Така че може източникът да е и този – влизането в басейна може да символизира усещането в утробата на майката и страхът от нея. Може да означава много неща. Ти трябва да откриеш какво означава за теб, като изследваш своите убеждения относно това защо изпитваш страх. И тогава ще получиш отговора. Синхронностите в живота ще ти покажат каква е връзката. Нали така?

*) На английски emotion = емоция; motion = движение. – Бел. прев.

Участник: О кей.

Башар: Но ти трябва да пожелаеш да изследваш това и да не се страхуваш да го изследваш.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Трябва да плуваш в тази вода, нали така?

Участник: Благодаря ти.

Башар: И аз благодаря.

Ейприл: В момента е 12:26 и ако искаме, можем да направим почивка от десетина минути, ако искаш да продължим, или по-скоро да направим обедна почивка?

Башар: Нашето усещане е, че болшинството индивиди във вашата зала се нуждаят от хранителна подкрепа. Така че може да се оттеглите на обедна почивка и ние ще продължим предаването след това.

Башар: Сега може да продължите с въпросите си, ако желаете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз току-що пристигнах от Мали и наистина не зная защо дойдох тук.

Башар: В това няма нищо лошо. Ние също не знаем къде отиваме, докато не пристигнем.

Участник: И не зная какво да попитам.

Башар: Не е нужно да имаш въпрос. Всъщност истинската тайна е, че колкото повече изявления правите, толкова повече врати отваряте, които можем да изследваме. Така че ако искаш да направиш изявление – можеш. Ако искаш да направим дискусия на определена тема, това също е възможно. Всичко зависи от теб.

Участник: Нека да дискутираме безусловната любов. Бих искала да зная повече какво мислиш по въпроса.

Башар: Това, което ти в твоята честота наричаш безусловна любов, е всъщност вибрацията, честотата на самото Съществуване. И ако погледнеш в своите речници, ще видиш, че „безусловен” означава безусловен, тоест без всякакво условие. Следователно, когато разбираш, че вибрационната честота на самото Съществуване се превежда в твоята реалност като безусловна любов, безусловна подкрепа, безусловно допускане и когато проявяваш това в своя живот, ти ще бъдеш в най-пълен синхрон със самата природа на Съществуването и ще изявяваш това по-пълно чрез своята вибрация, и ще преживяваш тази вибрация в своя живот. Това започва със самата теб. На първо място си позволи да обичаш безусловно себе си. И когато безусловно обичаш себе си, е лесно да изразиш идеята за безусловна любов. Ако откриеш трудности при изявяването на идеята за безусловна любов, тогава има някакъв твой аспект, който не обичаш безусловно. Също така, когато говорим за идеята за безусловна любов и безусловно приемане, това не означава, че няма да можеш да разпознаваш това, което предпочиташ, и това, което не предпочиташ; това не означава, че не можеш да наблюдаваш и разпознаваш, неутрално, когато някой прави нещо, което от механична гледна точка е отрицателно, в смисъл на разграничаващо, отблъскващо. В същото време, ти можеш да проявиш състрадание, като отчетеш факта, че съответното лице може да не знае как да постъпи по друг начин. И ти можеш да му предложиш възможност, някаква идея за това как би могло да почувства и прояви повече безусловна любов в своя живот, преди всичко към себе си, за да не се чувства задължително изолиран и нещастен и да си го изкарва на другите. Следователно един съществен компонент на безусловната любов е неутралност, а друг съществен компонент е състраданието. Намираш ли някакъв смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Има ли някаква друга идея, която би искала да изследваме в повече подробности?

Участник: Ти казваш, че ако видиш някого в отрицателна светлина, ти виждаш по този начин себе си.

Башар: Това не означава буквално отражение. Това, че наблюдаваш как някой прави нещо отрицателно, не означава, че ти притежаваш това отрицателно качество по същия начин. Идеята обаче е, че би трябвало да наблюдаваш това по определена причина. Много често вие наблюдавате отрицателни неща просто за да определите, че това е нещо, което не предпочитате. Много хора на вашата планета, поради начина, по който сте били възпитани и научени да гледате на живота, понякога трябва да преживеят или най-малко да наблюдават нещо отрицателно, за да получат по-ясна идея какво не предпочитат, което на свой ред им дава даже по-ясна идея какво предпочитат. Така че има много начини за използване на тази идея и не трябва задължително да приемаш, че всичко е буквално отражение, но винаги ще съществува някаква степен на релевантност или някакво различие между това, което ти преживяваш, и това, което другите преживяват в една и съща ситуация. Трябва сама да определиш кое е вярно по отношение твоята ангажираност със съответното преживяване. Обичай себе си достатъчно безусловно, за да изследваш и откриеш какво е това. И в същото време ти ще помогнеш на другите да открият повече от това, което те са, и може би ще им предоставиш повече възможност да видят в теб пример за безусловна любов, който те биха могли да последват – спрямо себе си и също така спрямо другите в своя живот. Това помага ли ти? 

Участник: Да.

Башар: Това достатъчно ли е, или има още нещо?

Участник: По отношение на моите дубльори – как бих могла да зная дали съм ги срещала?

Башар: … Ние разбираме, че ти вероятно си минала покрай неколцина от тях. Нашият прочит на вибрацията ти не показва, че действително си се срещала до момента.

Участник: Това означава ли, че ще ги срещна в бъдеще?

Башар: Не зная. Ние не можем да предвидим това. Зависи каква ще бъде релевантността на една такава среща за темата, която изследваш. Ние разчитаме само това, което улавяме в този момент. Това не е предсказание.

Участник: О кей.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: И аз благодаря, Башар.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно нещо, за което стана дума преди малко, и това е едно мое усещане, което бих искал да проверя.

Башар: Добре.

Участник: Първоначалните човекоподобни, които са били генетично манипулирани … тези, които са останали незасегнати, са станали саскуоч.

Башар: Да.

Участник: Имало ли е част, която е отишла да живее в океана?

Башар: … Не по начина, който си представяш.

Участник: Това, което бих искал да разбера, е, хората, които наричаме русалки, имат ли някаква връзка с това?

Башар: … Не това, което си мислиш. Има два начина, по които може да се разглежда това. № 1 – някои от тези „водни хора” са свързани с генетична манипулация, случила се по същото време, както и по-късно, по времето на Атлантида. Целта е била създаване на определени хибриди между хора и животни с цел експериментиране. Така че е съществувал ограничен брой такива същества за много кратък период от време. Въпреки това, легендите разказват за някои от тях. Те обаче не са били масово явление, както би могъл да си помислиш. На друго равнище обаче, на така нареченото природно духовно равнище, на равнището на друго измерение, в едно малко по-различно измерение от вашето, в една малко по-различна реалност, съществуват множество подобни водни хора. Те обаче не попадат точно във вашата физическа сфера. Но тъй като вашият свят е покрит с пулсиращи енергийни полета, понякога се появяват портали, при които става застъпване на реалности, и същества от една реалност може да се появят в друга реалност. Има хора, които изчезват от вашия свят и отиват в други измерения през тези портали, докато други същества са изчезнали от своите светове и са се появили във вашата реалност, и по този начин поддържат идеята за тези предания. Но по принцип те не съществуват във вашата реалност. Те имат своя собствена реалност. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Значи те не са се материализирали, както китообразните например.

Башар: Не, те са материализирани в собствената си реалност.

Участник: О кей. Аз имам дългогодишна връзка с морето, но също така изпитвам доста страх от него.

Башар: По какъв начин?

Участник: В два аспекта. Когато съм надалече в дълбокия океан, например по средата на Тихия океан, когато плувам, имам това усещане, че съм изправен срещу океана. Ние създаваме собствената си реалност, но как се случва така, че създаваме реалност, от която се страхуваме?

Башар: Ти разбираш идеята за Физическия ум, свързан с физическото тяло, който притежава така наречения инстинкт за оцеляване?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Така че, разбира се, ти имаш физиологична реакция, свързана с оцеляването в ситуации, които потенциално могат да бъдат живото застрашаващи, разбира се. 

Участник: Специално при мен, в океана съществува проблем, свързан с акулите.

Башар: Да, но това не е точно, така да се каже, налудничав страх.

Участник: Радвам се да го чуя. Но той се свежда до страх от влизане във водата.

Башар: Отново: става дума за инстинкт за оцеляване. Ти знаеш, че когато си в океана, не си на върха на хранителната верига. Ти се намираш някъде между закуска и обед. (смях в залата) На физиологично, прагматично равнище, има хора на вашата планета, които са открили специални костюми, които отблъскват акулите. Те са направени или да убиват апетита, или да объркват, в смисъл да плашат акулите, които обикновено стоят на разстояние от тях. Следиш ли мисълта ми дотук? 

Участник: Да.

Башар: Така че съществува този подход. От друга страна, е необходимо да притежаваш достатъчно разбиране за своята житейска тема, за да знаеш, че това не е задължително нещо, което трябва да преживееш. Това означава, че ти просто няма да избереш такова преживяване в своя живот и можеш да се успокоиш, защото не си си планирал този тип изненада. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да.

Башар: Но трябва действително да притежаваш тази чувствителност. Понякога може да се наблюдава, че ако излезеш в открития океан и се появи такова животно, може да си помислиш, че си си подготвил такова отпътуване към отвъдното. Така че трябва да погледнеш честно навътре в себе си дали гледаш на това като действителен изход (от този живот), или просто си играеш с тази идея, подобно на случаите, в които много от вас гледат филми на ужасите, просто за да преживеят страх, защото това е забавно, и след като се събудят, може би оценяват по-добре живота, който имат. Съществуват много причини, поради които хората може да се озоват в подобни обстоятелства. Трябва просто да изследваш какво се случва в твоята психика, когато става дума за това конкретно преживяване и за това конкретно чувство.

Участник: Възможно ли е човек да се прехвърли в една успоредна реалност, за да излезе от състоянието си на страх? 

Башар: Разбира се, ако знаеш, че по определение трябва да има такава твоя версия, която не притежава усещане за страх в такава ситуация, нали така?

Участник: Да.

Башар: По определение трябва да има твоя версия, която не притежава този страх, нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре, как изглежда тази твоя версия? … Можеш ли да си представиш този човек? Можеш ли да започнеш да действаш като този човек … по всички възможни начини?

Участник: Мисля, че мога.

Башар: Ако успееш да имитираш достатъчно добре тази вибрация, ти ще живееш живота на тази твоя версия.

Участник: Значи по този начин се прехвърляме от една реалност в друга? Като просто имитираме образа, който имаме в ума си?

Башар: Е, това е един от начините да насочваш придвижването, което непрекъснато извършваш. Помни, че ти се преместваш от реалност в реалност милиарди пъти в секунда. Това става автоматично. Ти не можеш да спреш да правиш това. Идеята е обаче, че ти можеш да насочваш този процес. И като използваш визуализацията на своя версия, която отразява реалността, която предпочиташ, ти определено ще започнеш да наподобяваш тази вибрационна честота и чрез своите мисли, думи и дела, чрез всички свои постъпки, чрез своя език на тялото, чрез всичко, което казваш и правиш, можеш, в този смисъл, да наподобиш достатъчно тази вибрация, за да имаш по същество живота и преживяванията, които притежава тази твоя версия.  Тогава ти ще гледаш през очите на тази своя версия, ти ще си се преместил в реалност, в която съзнанието ти ще преживява според тази версия. Ти ще промениш своя фокус.

Участник: О кей.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Сигурен ли си?

Участник: О, да.

Башар: Би ли желал да го тестваш?

Участник: Не мога да го направя точно сега, но …

Башар: Разбира се, че можеш! Сега внимавай! … Ба-ръм. (смях в залата)

Участник: Вече не ме е страх.

Башар: Там-таръм, там-таръм. Отпусни се, отпусни се.

Участник: О кей.

Башар: Добре тогава.

Участник: По повод на китообразните … аз съм прекарал доста време, слушайки звуковете на гърбатите китове. Забелязал съм определени отчетливи съчетания.

Башар: Да.

Участник: И когато изучавам тези звукове с помощта на спектрограф, разбирам, че те притежават много голямо богатство, недоловимо за нашите уши.

Башар: О, абсолютно.

Участник: И се питам дали в това, което чуваме, съществува език в езика?

Башар: Да. Гърбатите китове използват три взаимно свързани езици за общуване.

Участник: О кей, значи има един език в диапазона, който можем да чуваме?

Башар: Да.

Участник: Значи това е подраздел на цялостния им език.

Башар: Да. И вие може да го различавате като език. Бихте могли да разбирате, ако можете да го преведете. Той би бил достатъчен, за да послужи за комуникация.

Участник: Какъв е ключът към разбирането на този език?

Башар: Идеята е да подходите към този език по начините, по които подхождате към всеки друг език. Съществуват хора на вашата планета, които вече започват да правят това и разбират, че има определени повтарящи се съчетания, определени понятия и звуци в собствения ви език, които демонстрират структурата му като език. И когато по този начин създадете един модел за собствения си език, вие може, в определен смисъл, да деконструирате езика, след което да го конструирате отново, и по този начин да го разберете.  

Участник: А третият език, за който спомена?

Башар: Това е, което бихте нарекли космически език. Това са вибрации, свързани с телемпатични процеси, чрез които те могат да комуникират със същества от други реалности, други измерения, други равнища.

Участник: О кей, намирам смисъл в това.

Башар: Да, зная, че има смисъл, затова го казах.

Участник: Последен въпрос. Беше споменал, че използваме 100% от мозъка си, за да създадем илюзията, че използваме само 10% от него.

Башар: Да.

Участник: Как можем да увеличим тези 10% до нещо като 15% или 20%?

Башар: Започвате с очевидното. Ако разбирате, че използвате 100% от мозъка си, естественият въпрос би бил: „Защо използвам 100% от мозъка си, за да изглежда, че използвам само 10%?” И открий какви убеждения притежаваш, които пораждат необходимостта да се ограничаваш по този начин? И като изследваш тази своя система от убеждения във Физическия си ум, ще можеш да се освободиш от определени идеи, които повече не ти служат, и много скоро ще откриеш, че отстрани изглежда, като че ли използваш по-голям процент. Една доста ефикасна идея е, че съществува една вибрационна честота, която вашите учени наричат гама, т.е. 40 трептения в секунда.  Ако изложиш себе си на тази честота, това е честотата, типична за състоянието на чанелинг, на състояния на пиково изпълнение, когато хората са в състояние на „зоната” … когато се изложиш на тази честота от 40 херца и си позволиш да разшириш възприятието си за това как точно да фокусираш мозъка си по начин, който предпочиташ. Това е друг метод.

Участник: Всеки път когато се впусна в тази посока, идва момент, в който чувствам ума си силно замъглен.

Башар: Да.

Участник: Това ли е моментът, когато достигам до пределите на убежденията си, така да се каже?

Башар: Възможно е да бъде така, освен, разбира се, ако преди това не си прекалил с виното.

Участник: О кей, благодаря ти, Башар.

Башар: Това беше ли ти достатъчно, за да пробваш захапката си?

Участник: Да, благодаря ти.

Участник: Добър вечер, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Бих искала да попитам за начина на живот без нуждата от приемане на храна.

Башар: Това е начинът, по който е еволюирало нашето общество. Ние просто абсорбираме енергия директно и вече не се храним. Това е нещо възможно … това е нещо вероятно в известна степен, но вероятностите са различни за различните хора, на основа житейските теми, които те изследват. Това не е необходимо или релевантно за много хора на вашата планета, но определено, ако това попада в обсега на вашата най-силна радостна възбуда и определено отговаря на пътя на най-малкото съпротивление, това е определено постижимо. За повечето хора на вашата планета обаче това просто не е необходимо. Всички вие намирате прекалено голямо удоволствие в храната.

Участник: Аз откривам, че това отговаря на моята най-силна радостна възбуда.

Башар: Следователно ти вече не се храниш?

Участник: Не се храня и затова търся някакъв съвет.

Башар: Първият съвет е да си зададеш въпроса защо се придвижваш в тази посока, понеже има много голяма разлика между това да се придвижваш към нещо и да се придвижваш надалече от нещо.

Участник: Точно така.

Башар: Ако се придвижваш надалече от нещо, това може да е резултат от някои твои отрицателни убеждения относно това нещо, и така няма да стигнеш до добър край. Ако наистина се придвижваш към нещо като естествен израз на своето същество, тогава просто като си живееш живота и следваш своята най-силна радостна възбуда, ти ще пристигнеш автоматично там, където желаеш. Така че кое от двете?

Участник: Аз се придвижвам към това нещо.

Башар: Сигурна ли си?

Участник: Усещам как моят дух радостно ме призовава в тази посока.

Башар: Добре тогава, ако просто живееш живота си по този начин, това ще се случи естествено, с естествено темпо и докато все още приемаш храна, не трябва да отхвърляш тази естествена нужда на телесното ти съзнание от хранителни вещества. Помни, че когато не се нуждаеш от това да бъдеш нещо, много лесно е да бъдеш нещо друго. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Просто остави нещата да се развиват естествено и ако това е истинската ти посока, нещата ще се разгърнат по естествен начин в твоя живот. Освен, разбира се, ако не вярваш в това. Има ли още нещо?

Участник: Да, бих искала да те попитам за една раса наречена Хатор (Hathor) от Венера – дали знаеш нещо за тях.

Башар: Да, но помни, че в твоето измерение не съществува такова нещо.

Участник: Точно така, но въпреки това, аз чувствам тяхното присъствие в живота си и бих искала да зная защо и каква е връзката ми с тях.

Башар: Да. Идеята, която току-що изрази за живот без храна, притежава определена присъща честота, определена вибрация … тя е била практикувана по времето на древен Египет от жреци, които са били много силно свързани с вибрацията на Хатор. Така че ако изследваш тези древни разбирания за връзката с енергията на живота, която някои от вас наричат Чи енергия, и разбереш как тя е била изразена по времето на древен Египет, във връзка с жреците на Хатор, може би ще получиш проникновение или позволение, което ще те доведе по-близо до тази посока, и ще ти позволи да видиш връзката между вибрацията на Хатор и живота без храна, който казваш, че те привлича. 

Участник: Хм.

Башар: Това е друга вибрация на съществуване и жреците са разбирали тази честота, тази вибрация. Така че изследвай това, ако желаеш.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Поеми дълбоко въздух.

Участник: (вдишва дълбоко)

Башар: Сега издишай. Нещо друго?

Участник: Можеш ли да говориш за връзката ми с древен Египет?

Башар: Току-що го направих.

Участник: О кей, това ми стига. Благодаря ти.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден и на теб.

Участник: Срещаме се най-накрая в тази физическа реалност.

Башар: Е, не наистина. Ти виждаш тялото на медиума, но не и моето.

Участник: Много вярно. Цифри.

Башар: Цифри, вибрации, пропорции.

Участник: Те ме доведоха тук … виждам ги непрекъснато …

Башар: Това са твоите синхронни маркери.

Участник: Какво означават?

Башар: Те ти показват кога си в подходящата вибрация на истинската си същност. Те са като крайпътни камъни, пътна карта. Ти ги използваш като маркери, за да получаваш информация, че си все още на вибрационния път, който предпочиташ в този момент, в този момент! И идеята е, че каквото е усещането ти за вибрацията в този момент, това е вибрацията, която трябва да изследваш, и там се крие информацията, от която се нуждаеш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти? … Това не е голяма мистерия.

Участник: В известна степен. След като гледах някои от твоите видеозаписи и установявах все по-добра връзка с Висшия си разум … хм … как … мога по-добре да се свържа с това … физически?

Башар: Добре, спазваш ли пълната формула за следване на най-силната си радостна възбуда?

Участник: Да, спазвам, до момента в който ми се появява тази стрелка в неочаквана посока.

Башар: Тогава защо това не е включено в определението ти за радостна възбуда? Защо това се явява изключение?

Участник: … Не че е изключение … просто ме изкарва извън релсите …

Башар: И какво от това?

Участник: … Прав си, какво от това?!

Башар: Това не е ли част от идеята – да имаш изненади в живота си? … Ти не искаш животът ти да бъде скучен, нали?

Участник: Определено не.

Башар: Добре, тогава приеми с готовност неочакваните промени в посоката. За това става дума, нали така?.

Участник: (колебливо) Да.

Башар: Тогава включи това в определението си за радостна възбуда. Ако не го считаш за изключение, то няма да те извежда извън релси. Ти ще го разпознаеш като промяна в посоката, която ти е от полза. Няма да го поставяш под въпрос. Не трябва да го считаш за нещо различно от радостното си вълнение. Защото ти казваш, че то някак не се вписва. Но това не е така.

Участник: О кей … Просто когато съм водена от емоциите си, това ме извежда извън релси.

Башар: Но емоциите ти помагат, за да можеш чрез тях да установиш какви са убежденията, които ги генерират. Помни, че убеждението е на първо място. Не можеш да имаш емоция, без да вярваш, че нещо е вярно преди всичко. Така че ако чувстваш определена емоция, тя ти казва, че притежаваш убеждение, което я е породило. Ако не предпочиташ емоцията, открий какво би трябвало да приемаш за истина относно себе си в това обстоятелство, за да се е появило това чувство. И тогава промени убеждението си, ако не го предпочиташ.

Участник: О кей …

Башар: Така че използвай емоцията, за да откриеш какво е убеждението.

Участник: Добре, ще поработя върху това.

Башар: Добре, колко дълго ще продължиш да работиш върху това, вместо просто да го използваш?

Участник: Аз … аз съм използвала това, но …

Башар: От време на време – да, но очевидно има случаи, в които не го използваш, в противен случай, не бихме водили този разговор.

Участник: Прав си.

Башар: Зная, затова го казах. Следователно ние сме фокусирани само върху случаите, в които не правиш това, нали?

Участник: Да.

Башар: Тогава открий защо правиш разлика между случаите, в които го използваш, и случаите, в които не го използваш. Защото единствената причина да не го използваш непрекъснато, е, че в своята система от убеждения ти правиш разлика между едната и другата ситуация.

Участник: О кей. Проявление.

Башар: Проявлението е просто разпознаване, умението да възприемеш, да видиш нещо, което преди това е било невидимо за теб, но всъщност е присъствало винаги тук.

Участник: Да.

Башар: Да, и тогава?

Участник: Тогава, аз визуализирам и …

Башар: И …?

Участник: За да придобия тази честота.

Башар: И-и-и …?

Участник: И-и-и … не се случва винаги.

Башар: Поздравления! Помниш ли, когато те попитах дали използваш пълната формула за радостна възбуда? Ти каза „да”.

Участник: Да.

Башар: Но току-що каза „не”.

Участник: О кей.

Башар: Помниш ли цялата формула? Тя важи и за визуализацията.

Участник: …

Башар: Би ли искала да я повторим?

Участник: Да.

Башар: Всички, внимавате ли?

Аудиторията: Да.

Башар: Следвай своята най-силна радостна възбуда, във всеки възможен момент, влагайки всичките си способности, докато изчерпиш възможностите си за действие … Сега внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: С НУЛА допускане, настояване или очакване за това какъв трябва да бъде крайният резултат! НУЛА!

Участник: Как да разгранича целта от очакването?

Башар: Ще ти кажа, благодаря за въпроса. Ти се освобождаваш от очакването, като разбереш, че каквото и да е способен да очаква и да визуализира Физическият ти ум като краен резултат, то е много по-малко от това, което Висшият ти разум може в действителност да ти донесе! Така че когато разбереш, че чрез настояване върху интерпретацията на Физическия си ум ти всъщност ограничаваш крайния резултат, може би ще престанеш да правиш това. 

Участник: Аз вярвам в това.

Башар: Ако вярваш, нещата ще се променят. Не защото имаш нужда от това да се променят. Помни, че трябва да решиш да бъдещ щастлива заради самото щастие. Не можеш да решиш да бъдеш щастлива, защото ще получиш нещо. Това се нарича очакване на краен резултат. Това означава да поставяш условие на щастието си. Ти си щастлива, защото това е състоянието, което предпочиташ, и не ти пука какво се случва. Защото каквото и да се случи, по определение, ако си в положително състояние, случващото се трябва да ти бъде от полза. Така че няма значение какво се случва. Защото трябва да разбереш, че истинското доказателство за промяна е не промяната в заобикалящият те свят. Истинското доказателство за промяна е, че ти реагираш различно даже и когато външният свят остава един и същ. Така доказваш, че си се променила и когато докажеш това, външният свят знае, че това е вярно и ще отрази тази промяна. Но ако се променяш, за да получиш външния ефект, ти не си се променила, защото все още правиш това външно, а не вътрешно. Следователно, ако все още правиш това при условие, че ако ти се промениш, външният свят трябва също да се промени, външното отражение знае, че не си се променила и то също не се променя.  

Участник: О кей … можеш ли да обобщиш това? (смях в залата) Само в частта, в която казваш, че трябва самата ти да се промениш …

Башар: Ако няма никаква друга причина да бъдеш щастлива освен факта, че това е състоянието, което предпочиташ. Не създавай никакви други условия.

Участник: О кей.

Башар: И когато не създаваш никакви други причини и условия, тогава всичко, което това твое щастие отразява, ще се появи в живота ти. Но не защото ти се нуждаеш от това, а защото теб не те е грижа, защото си избрала да бъдеш щастлива поради единствената причина, че предпочиташ това. Това е същото като идеята да гледаш в огледалото и да видиш намръщеното си лице. Ако му кажеш: „Аз ще се усмихна, ако ти се усмихнеш преди мен”, ще ти се наложи да стоиш и да чакаш дълго, дълго, дълго време. Ако от друга страна, кажеш на отражението си: „Знаеш ли, не ми пука дали ще ми се усмихнеш. Аз ще се усмихна, защото това е, което предпочитам”. Тогава какво ще се случи с отражението? То ще ти се усмихне, защото няма друг избор освен да отрази това, което наистина си, заради самата себе си. Не защото имаш нужда да видиш усмихнато отражение, а просто защото ти се иска да се усмихнеш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да!!

Башар: Благодаря ти!

Участник: О кей … сънища.

Башар: Сънища, какво относно сънищата?

Участник: Има ли позволения за това да постигна по-голямо осъзнаване по време на сън?

Башар: Абсолютно.

Участник: Кажи ми.

Башар: Добре, има много начини. Едно от технологиите-позволения, което е било изобретено на вашата планета, е така наречената REM маска. Ти я слагаш на очите си, когато спиш, тя произвежда светлинен сигнал така, че да ти напомни по време на сън, че сънуваш. И ако си позволиш да запомниш, че това е, което светлинният сигнал означава, ще се пробудиш в съня си, ще осъзнаеш, че сънуваш и в този момент можеш всъщност да изпратиш сигнал към маската да спре да мига, за да не те прекъсва. Така че потърси това.

Участник: Благодаря ти.

Башар: И аз благодаря.

Участник: О кей, само още един въпрос. Само един. Можеш ли да ми разкажеш за енергийните центрове в чакрите?

Башар: Да, мога, но не сега.

Участник: О кей.

Башар: Благодаря ти.

Участник: О кей, довиждане.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: По-рано тази година имах преживяване, докато лежах в леглото си и …

Башар: О, колко вълнуващо!

Участник: И почувствах отчетливо присъствие до леглото си.

Башар: Отчетливо присъствие.

Участник: Да, и почувствах като че ли бях изтеглена навън от тялото си, и че пътувам навън …

Башар: Дотук всичко звучи съвсем нормално.

Участник: И всеки път когато напусках тялото си, се завръщах обратно, но последния път се почувствах някак заклещена и това ме изплаши. Можеш ли да ми помогнеш да разбера какво се случи?

Башар: В такъв момент има много неща, които могат да се случат. Ако наистина си позволяваш да се преместваш в други измерения, понякога, когато искаш да престанеш да правиш това, ти трябва да задействаш един ключ в амигдалата на мозъка си, за да парализираш тялото си. Разбираш ли?

Участник: (колебливо) Да.

Башар: Защото тогава, в определен смисъл, принуждаваш себе си да останеш в едно определено състояние, в една определена честота. Има същества, които знаят как да правят това, когато те пренасят от едно измерение в друго и това може да ти създаде чувството, че си приклещена, така да се каже, но това е само задействане на един ключ в твоята амигдала. И това е, което се случва с повечето хора на вашата планета, когато сънувате. Защото ако този ключ не те парализира, тялото ти ще те последва в съня. Това се случва с хората, които ходят по време на сън – ключът в амигдалата им не се е задействал. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Така че можеш да имаш най-различни преживявания, които да задействат този ключ и да ти причинят такова парализиращо усещане. Понякога всъщност е важно да направиш това, когато се преместваш от едно измерение в друго, за да може конкретната честота, в която си, когато си парализирана, така да се каже, да се запази, за да можеш да бъдеш по-точно калибрирана спрямо измерението, в което се преместваш. Вместо произволно да хвърчиш и да не знаеш къде се намираш.

Участник: О кей, има ли нещо, от което да се страхувам?

Башар: Не. Единственото, което чувстваш, когато това се случва, ако се върнем отново към инстинкта за оцеляване на Физическия ти ум, е, че той се задейства. Той превключва на програма „бягаш или се биеш”, защото се чувства застрашен, контролиран, нали разбираш?

Участник: Да.

Башар: Но наистина няма от какво да се страхуваш. Отново: помни, че в неизвестното можеш да откриеш единствено повече от истинската си същност. Даже и когато понякога си имаш работа с това, което наричате други същества, най-често тези други същества са само други версии на самата теб в различна реалност. И ти взаимодействаш със себе си. И може би, ако почувстваш такова нещо, начинът да го разсееш е да кажеш: „Ей ти там, здрасти! Аз те познавам”.

Участник: (смее се)

Башар: И си поиграй с това възприятие, и ще видиш, че това ще те накара да се почувстваш малко по-успокоена … и малко по-гъвкава … и малко повече контролираща ситуацията. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Имам още един въпрос.

Башар: Зная.

Участник: В процеса на детоксификация на тялото, установявам, че при много хора, на които искам да помогна, има някакъв остатък от сяра в тялото, резултат от някои лекарства.

Башар: Да.

Участник: Можеш ли да предложиш нещо за отстраняването на това, което е наистина трудно?

Башар: Каква форма на детоксификация използваш?

Участник: Сурови храни и билки.

Башар: Добре, има много места с изключително мощни програми за детоксификация. Ние сме насочили медиума към откритието на едно такова място. Това ли е, което си използвала?

Участник: Да.

Башар: Добре, и установяваш, че отлаганията остават?

Участник: Да.

Башар: Приложила ли си пълната процедура за детоксификация?

Участник: Да, също с хора, които са я използвали много дълго време.

Башар: Следвала ли си програмата за случаи, които не се поддават на лечение?

Участник: … Мисля, че следвам нещо много близко до тази програма.

Башар: Като например?

Участник: Подобно съчетание от американски билки.

Башар: Добре, по какъв начин установяваш това отлагане в тялото?

Участник: Ирисова диагностика.

Башар: Добре, един момент … …Трябва да увеличиш компонента на лимоновия сок поне три пъти.

Участник: О кей.

Башар: Това ще подпомогне изхвърлянето от тялото. Може да се наложи да го увеличиш десет пъти, но увеличението на лимоновия сок между три и десет пъти ще доведе до изхвърляне на ненужното от тялото.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Изглежда че на много места на тази планета съществуват гравитационни и пространствени аномалии и си мисля дали можеш да ми кажеш за какво става дума.

Башар: Преди известно време споменахме, че тези електромагнитни полета на вашата планета са в непрекъснато движение. И понякога могат да придадат различни стойности на геомагнетичното поле, на електромагнитното поле, особено когато се застъпват и взаимно усилват. Разглеждай ги като резонанс, като вълни, които взаимно се усилват или анулират, и ще получиш по-добро разбиране защо възникват някои от тези аномалии. Защото съществуват определени точки на равновесие на вашата планета, в нещо като кристална форма, определени възлови точки, където тези моменти на взаимно усилване имат по-голяма вероятност от възникване, отколкото на други места, при което ще откриеш, че на такива места тези аномалии са по-често явление. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам. Тези аномалии успокояват ли се понякога, така че да бъдат локализирани чрез експеримент?

Башар: Да, някои от вашите електромагнитни сензори са донякъде чувствителни, за да локализират тези неща. 

Участник: Можеш ли да кажеш нещо повече за явленията, които възникват на тези места, например анти-гравитационни явления … някои хора също твърдят, че възникват промени в усещането за време?

Башар: Да, в определен смисъл, има такива неща, но помни, че феноменологията, свързана с промените във времето не е нещо повече от преместване, в определена степен, в успоредна реалност, която съществува едновременно. Защото наистина няма такова нещо като пътуване във времето. Тъй като всичко съществува едновременно. Защото даже когато си мислиш, че отиваш в своето минало, това не е твоето минало, а просто една друга успоредна реалност, която изглежда като твоето минало. Това отговаря ли на първия въпрос?

Участник: Да, отговаря.

Башар: Добре. И отново: ще настъпват промени във всички тези места, тези портали … някои от тях са по-мощни от други, някои са свързани с други измерения. Един много мощен портал на вашата планета е това, което наричате Бермудски триъгълник. Това е един доста голям многоизмерен портал, през който могат да преминат много най-различни неща. Тези, които знаят как да го използват, и знаят как да изградят резонансно поле, за да го използват, могат да управляват движението си през него до други измерения. Тези, които преживяват просто съвпадението на определена резонансна честота с общата тоналност на това поле, може просто да установят, че са се преместили в друго измерение, без да знаят как са се озовали там и няма да знаят как да се завърнат обратно. Понякога това може да изглежда като изместване на времето, понякога може да изглежда като анти-гравитация, левитационно изместване, както и да изглежда по други начини.  

Участник: Искаш да кажеш, че става дума за смяна на измеренията, която може да се прояви по различни начини?

Башар: Да. Защото  винаги съществува застъпване на измеренията и зависи от резонанса и застъпването на хармониите на различните видове енергийни полета, които определят преживяванията в този портал. Това е нещо като подвижен канал, който непрекъснато изменя посоката си, в зависимост от това с какво е свързан, в зависимост от това към какво е „закотвен” в по-голяма степен. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Това прилича повече на музика, отколкото на нещо друго. Има места, където съществува хармония, както и места, където съществува дисхармония, макар това да е свръх опростено определение. И понякога се променя, защото нещата непрекъснато варират. Когато си в състояние да ги разбереш, можеш да се научиш да ги използваш с цел пътуване и за най-различни други цели. В Бермудския триъгълник, ако откриеш правилната честота, би могъл да създадеш устройство, което да изглежда като кристално стъкло. Това устройство, настроено на правилната честота, в тази конкретна портална област, както и в още няколко други портали на вашата планета, би могло да ти позволи да виждаш образи от други успоредни реалности, включително това, което разбираш под свое минало, или свое бъдеще, макар че те съществуват едновременно. Намираш ли смисъл в това?  

Участник: Да.

Башар: Добре, един момент … Ще са необходими няколко застъпващи се честоти, предизвикани в това кристално устройство, за да може то да функционира по този начин, да се впише в резонансния модел на този портал и да се получи ефекта, за който говорим. Можеш да започнеш с вибрацията на Земята, не само 7.5-7.8 херца в секунда и ако започнеш да изследваш с достатъчно оборудване, с правилно настроени така наречени течни кристални отверстия, настройвани на правилната честота, ще започнеш да виждаш определени форми, сенки в тези отверстия и това ще бъдат форми на съзнание, проявяващо се в други измерения. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, мога ли да задам свързан с това въпрос?

Башар: Да.

Участник: В Перу съществуват много артефакти, които изглеждат като портали, изрязани в каменни блокове. 

Башар: Да.

Участник: Можеш ли да ни кажеш какво представляват те?

Башар: Те са различни по вид. Някои от тях са изпълнявали функции, подобни на тези, за които говорим, но по различен начин. Тези портали, когато са изрязани в определен минерал в определени пропорции, съдържат определен резонанс, който позволява на хората, които са в състояние да се настроят на тази честота, да могат да правят това, което наричате ясновидство, да виждат в други реалности. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: В този смисъл, идеята е подобна, но това, което се случва, е в лицето, а не в устройството, като и в двата случая това се е случвало в рамките на портала.

Участник: Мога ли да попитам има ли определена модалност, която човек може да използва, за да активира едно от тези устройства?

Башар: Говорим за портала?

Участник: Да.

Башар: Ако устройството е все още в оригиналния си вид или бъде възстановено, или бъде изрязан друг подобен портал с всички правилни пропорции, тогава медитирането в това пространство, както и синхронизирането с гама честотата, е възможно евентуално да постави отново началото на този процес. В същото време има друго такова устройство, наречено психомантиум. Запознат ли си с него?

Участник: Не, не съм.

Башар: В определен смисъл, психомантиумът позволява да надникнеш в духовния свят или да упражняваш чувствителността си спрямо този свят. Сядаш в стая, малка стая или малко пространство с огледало, което гледа към празна стена, така че в огледалото не се оглежда нищо друго освен празна стена. Помещението трябва да се осветява само от една свещ. Заставаш срещу огледалото и се взираш в него. Това е форма на взиране в кристал, но е форма дълбоко свързана с вибрации вътре в теб, свързани с духовния свят. С това устройство може да се обучаваш, за да виждаш духове в огледалото. Това е друго такова устройство-позволение. Това помага ли ти?

Участник: Да, благодаря.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здрасти, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Добър ден и на теб. Имам два въпроса.

Башар: Да.

Участник: Единият е свързан с днешната тема, паралелограма. След като чух обясненията ти, си мислех, че съм схванал, след което по време на обед разговарях с един приятел и тогава разбрах, че съм по-объркан от преди.

Башар: О, поздравления!

Участник: Ще ти кажа какво съм разбрал и моля да ми помогнеш да схвана по-добре.

Башар: Или просто можеш да ни кажеш в какво се чувстваш объркан.

Участник: Разбрах, че има нещо като успореден живот, който се случва по същото време, и по някакъв начин ние сме в неговия център, и като се фокусираме върху него, ние можем да се прехвърлим в тази реалност, и вместо тя да бъде успоредна, тя се пресича някъде по някакъв начин …

Башар: Разбирам как описваш това, но то не отрича факта, че това си остават успоредни реалности. По-скоро идеята е, че съзнанието ти се премества в друга успоредна реалност. Самото съзнание е пресечната точка, не самите успоредни реалности.  

Участник: Оу, в това виждам повече смисъл. Значи успоредната част не е извън нас, а е …

Башар: Структурата никога не се променя. Твоята перспектива спрямо нея се променя и тя е пресечната точка между успоредните реалности. Самите успоредни реалности никога не се пресичат, те винаги са успоредни.

Участник: И следвайки тази мисъл, ако напускам тази успоредна реалност, аз ще заживея, в линеен смисъл, една година в бъдещето в друга успоредна реалност, и в двата случая живея …

Башар: Не, не, не. Ти се преместваш в различни успоредни реалности една след друга милиарди пъти в секунда. Това създава страничния ефект, който наричате време и пространство. Съзнанието ти се премества през тези успоредни реалности, които са замразени като фотографии. В тях няма движение, няма време, няма пространство, няма никакво преживяване в успоредна реалност. Единствено преместването на съзнанието ти през последователности от успоредни реалности създава идеята за времева поредица от успоредни реалности.

Участник: Значи в центъра е нашето съзнание?

Башар: Да, и то осреднява нещата, и създава усещане за приемственост и непрекъснатост, усещане за линейност, но всъщност няма абсолютно никаква линейност, съзнанието ви е навсякъде.

Участник: И какво става, когато се преместя от физическата реалност в нефизическата реалност, тогава ще бъда ли и в двете …

Башар: В известна степен, но не толкова. Има определени фактори, които отпадат и стават излишни. Тогава можеш да преживяваш едновременно повече успоредни реалности.

Участник: Значи тази успоредна реалност е повече свързана с този живот, отколкото със следващия живот?

Башар: Не задължително.

Участник: Не задължително, но възможно ли е?

Башар: Възможно е, ако това е твоят фокус.

Участник: Значи мога да бъда фокусиран върху тази физическа реалност и върху своята нефизическа реалност, при което да ги слея и да присъствам и на двете места едновременно?

Башар: Ти съществуваш на двете места едновременно.

Участник: Да, но когато прекъсна този свой земен живот, ще бъда само в един (неземен).

Башар: Това е просто твоята гледна точка. Тялото винаги ще съществува, животът винаги ще съществува. Всичко, което съществува, съществува винаги. Отново: ти трябва да гледаш на това като на статични снимки. Ако се снимаш в този момент и поставиш снимката върху една маса, след което направиш друга своя снимка утре и я поставиш също върху масата, вчерашната снимка ще изчезне ли? Не, тя ще бъде върху масата. Всички снимки съществуват едновременно! Те не изчезват. Това, че нещо престава да съществува, не означава, че структурата се променя. Това, което наричате „прекъсване на съществуването”, е само промяна във вашия фокус. Фактът, че си сменил фокуса си върху нефизическите снимки, не означава, че физическите снимки са изчезнали, те все още съществуват. Просто ти вече не си фокусиран върху тях. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Сега вече намирам повече смисъл. Благодаря за обяснението.

Башар: Моля, няма защо.

Участник: Имам и друг въпрос, който може да не е свързан с предишния, но може и да е, няма значение.

Башар: Добре, слушам те.

Участник: Слушал съм много често идеята за това, че човек трябва да бъде твърдо приземен. Когато мислиш за нещо и се опитваш да прецениш какво да направиш, навсякъде те съветват да стъпиш твърдо с двата си крака на земята, да бъдеш разумен. И това звучи смислено. 

Башар: В определен смисъл, да.

Участник: Екстраполирайки тази идея в духовната сфера, възможно ли е да имаме някаква форма на духовно заземяване?

Башар: Заземяването винаги е необходимо, за да може да свържете енергията на по-висшия, нефизически ум, със Земята, за да може да имате физическо преживяване, ако желаете да имате такъв фокус. Без елемента на заземяването, в определен смисъл, не сте осъществили връзка, не сте осъществили контакт. Същото е при електричеството. Ако имате късо съединение, не получавате желания ефект, затова трябва да заземите проводника и да прекарате енергията през целия физически обект, ако искате в него да се прояви определен ефект. Това, което вие правите, е свързване с нефизическата част и, в определен смисъл, преживявате сливане на двете. Необходима ви е обаче заземяващата част, защото в противен случай, оставате само с една духовна идея.   

Участник: Така че двете части са свързани. Земята, животът, който живея сега, трябва да бъде свързан с другата част от мен, която не е физическа, и чрез свързването им се постига балансът. Това ли е цялата идея?

Башар: Да.

Участник: Това е някак сложно.

Башар: Всъщност не, много е просто. Имате Висшия разум, Физическия ум, Матрицата на реалността между тях и когато си позволиш да функционираш като цяла, пълноценна личност, ти постигаш равновесие, при което Висшият ти разум и Физическият ти ум използват Матрицата на реалността, за да те придвижват в посока на най-голямата ти радостна възбуда. Много е просто. 

Участник: Това звучи прекрасно. Тогава, когато в този физически живот не съм добре заземен, произвеждам ли нещо в нефизическата си част, което се нуждае от заземяване?

Башар: Не.

Участник: Хм.

Башар: Определението на Висшия разум включва факта, че той е стабилен и в равновесие сам за себе си. Той дава насоки на Физическия ум, за да го стабилизира, за да му позволи да преживее това, което трябва да преживее по определен начин. Виж следната аналогия, която често използваме – аналогията с един гмуркач в океана.

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Когато си в лодката, ти си Висшият разум. Сега ти искаш да проектираш себе си във физическата реалност. Слагаш си неопреновия костюм, маската, плавниците, кислородния апарат и се гмуркаш в океана, гмуркаш се във физическата реалност. Ти се нуждаеш от Физическия ум, от его структурата – маската, за да виждаш ясно подводната реалност. По този начин заземяваш преживяването си като Висш разум в тази реалност. Идеята обаче е да правиш това по балансиран начин. Не очакваш от тази маска да направи нещо друго, освен да ти осигури ясна картина. Не й поставяш други задачи. Не й казваш да диша вместо теб. Не й казвай да те придвижва във водата, това е работата на други части. Така че остави маската да си върши работата и тя ще ти осигури много ясна картина на подводния свят. След като се качиш обратно в лодката, ти сваляш маската, заедно с останалата екипировка. Това наподобява идеята за физическата смърт. Ти не се нуждаеш повече от маската, т.е. от Физическия ум, но все още имаш Висшия разум, който е, от тази нова перспектива, твоята цялостна идентичност. Тъй като обаче Висшият разум си е поставил, така да се каже, това предизвикателство, приел е такава тема за изследване, което да проведе по време на това твое физическо въплъщение, той е създал двойнственост в себе си – своя версия, която е на лодката, и своя версия, която е под водата. Двете обаче съществуват едновременно. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Абсолютно и аз ще прослушам записа, за да съм сигурен, че ще го запомня завинаги. (смях в залата)

Башар: Добре, това е твоят начин за заземяване и балансиране. Помни, че това е само едно убеждение – това, че е лесно да го забравиш. Когато знаеш, че нещо е истина, ти никога не го забравяш, защото познанието и действието са синонимни. Това става неразделна част от поведението ти, от същността ти. Ти просто правиш това, което знаеш, че е вярно. Не е необходимо да мислиш как да го направиш. Ако те помоля да прекосиш стаята, ти просто прекосяваш стаята, защото знаеш, че можеш. Това е идеята за точката на равновесие. Балансът между Висшия разум и Физическия ум се осъществява чрез това, което знаеш, че е вярно и ти просто го правиш. Едно нещо, един акт, едно цяло.

Участник: Да. Разбрах това, благодаря ти.

Башар: И аз благодаря.

Участник: О кей, нямам повече шанс за друг въпрос.

Башар: Нямаш шанс? Да не би да играем на зарове? Или искаш да хвърляме монета?

Участник: Нека тогава да ти задам въпрос.

Башар: Тогава ти изваждаш действието си от обсега на шанса.

Участник: Добре. Имах нещо като сън. Аз не съм голям експерт по цветовете, но в този конкретен сън видях едни червено оцветени лъчи, излъчвани от някакво пространство и те образуваха нещо като вихър в едно тъмно пространство …

Башар: Да.

Участник: И в същото време по средата се появи някаква бяла светлина и там видях нещо като раждането на планети …

Башар: Да.

Участник: И стана сливане, но не точно на цветовете, а излъчване на огромно количество енергия и в крайна сметка се появи нашата планета. Зная, че това бе сън, но …

Башар: Сънят е преживяване на друго равнище. Така че ти си имал преживяване на така нареченото етерично ниво, на каузално ниво. Идеята е, че всичко, което се случва във физическата реалност, трябва преди това да има една енергийна версия, един енергиен модел. Така че ти си видял чистото енергийно състояние, вибрационното състояние, довело в крайна сметка до проявлението във физическата ти реалност.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря, приятни сънища!

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Неотдавна ми бе направен духовен портрет и докато работеше върху портрета, художничката каза, че е видяла диадеми на петата и шестата ми чакри. Можеш ли да ми обясниш какво означава това?

Башар: Да, много лесно. Това е начинът, по който тя интерпретира този вид енергия … в реалността, която си позволява да има.

Участник: Тя не е видяла такова нещо при останалите чакри.

Башар: И какво от това?

Участник: Само чакрите ли е видяла, или и нещо друго … защото не съм чувала за такова нещо преди?

Башар: Всяко енергийно завихряне има свързан с него геометричен кристален модел. Тя просто е била чувствителна спрямо геометричните кристални версии на тези енергийни центрове и това е бил начинът, по който ги е възприела.

Участник: О кей. Същата жена ми каза, че съм силно свързана с Хаторите, за които не бях чувала преди, както и че съм превъплътена фея.

Башар: Това не е точно така. Има много същества, близки до идеята за природните духове и тяхната сфера, където се съдържа съзнание, което би разпознала като област, съдържаща феи и подобни на тях. Така че ти имаш някаква връзка с тях, но отново: помни, че всички въплъщения съществуват едновременно. Така че превъплъщението е възможно като преживяване, но това не означава, че в действителност ставаш едно нещо, след което се превръщаш в друго нещо. Идеята е, че ти установяваш връзка с друго равнище на съзнанието, защото това е релевантно за теб на този етап, в този твой живот, за да проявиш този тип енергия по своя житейски път.

Участник: О кей. Последен въпрос. Преди малко си говорих с моята приятелка, че се събуждам сутрин с чувство на безпокойство. Сърцето ми бие силно, имам чувството, че пропускам нещо, че забравям нещо. Откъде идва това?

Башар: Това може да произхожда от много неща. Забравяш ли нещо?

Участник: … … Всъщност ти ме питаш?

Башар: Да, зададох ти въпрос.

Участник: Винаги съм имала това усещане … като че ли не ми достига нещо и не зная какво е то.

Башар: Добре, ти може просто да изпитваш магнитния подтик, гравитационния импулс за приближаване до повече от себе си. Ако обаче се успокоиш и имаш пълно доверие в това, че животът ти се развива точно така и тогава, както и когато трябва, тази тревожност може да утихне. Ти не пропускаш нищо. Помни, че в определен смисъл, вече си договорила всички свои срещи и единственият начин да пропуснеш среща, е да изразходиш времето си в тревоги, че ще я пропуснеш. В противен случай, е невъзможно да пропуснеш срещата си.

Участник: О кей.

Башар: Така че, ако се тревожиш, че пропускаш или забравяш нещо, вярвай на начина, по който се разгръща животът ти. Довери се на синхронностите в живота си, така както те възникват. Те винаги ще ти напомнят за нещо, което наистина трябва да знаеш, винаги. И ако се успокоиш с тази мисъл и с това чувство на увереност, винаги нещо ще ти напомни. Ако обаче си фокусирана върху загрижеността, ти ще блокираш пътя на тази информация тогава, когато се нуждаеш от нея. 

Участник: И още нещо за последно … имам доста проблеми с рамото си. Имах опит за лечение и ми казаха, че причината е енергийна.

Башар: Винаги е така, като разбира се, понякога има и физиологична причина, но това не отрича факта, че винаги съществува някакво енергийно начало. Носиш ли прекалено много върху плещите си?

Участник: Много е възможно. Аз съм от хората, които винаги се нагърбват с прекалено много неща.

Башар: Ето къде се крие причината и откъде също така идва твоята тревожност. Ти мислиш, че времето не ти достига … Ти разполагаш точно с толкова време, колкото ти е необходимо. Всичко, което не успяваш да направиш … Когато следваш своята най-силна радостна възбуда, тя е също така организиращият принцип на твоя живот и ако продължаваш да правиш нещата, които ти носят най-силна радостна възбуда, с всичките си способности, докато изчерпиш възможностите си за действие в определено направление, след което да правиш следващото подобно нещо и следващото, и следващото, така както синхронностите в живота ти ги подреждат, това което е останало несвършено в края на деня, не е било необходимо да свършваш! 

Участник: О кей, прекрасно, благодаря ти много!

Башар: Наистина трябва да имаш по-голямо доверие в начина, по който се разгръща животът ти. Не трябва да живееш с мисълта, че пропускаш нещо, че не правиш достатъчно. В противен случай, животът ти ще бъде изпълнен с тревожност и чувство за празнота. Не поемай толкова на плещите си и се успокой. Със сигурност можеш да се възползваш от услугите на терапевти за болката в рамото си, но трябва да настъпи промяна и в енергията. Не е необходимо да се нагърбваш с толкова и това, което ще свършиш до края на деня, е напълно достатъчно. Помни, помни, помни, ти си едно безкрайно във времето, вечно същество! Закъде си се забързала?!

Участник: (смее се)

Башар: Ти съществуваш вечно! Ако не е свършено сега, то ще бъде свършено по-късно.

Участник: О кей. Сега се чувствам по-добре.

Башар: Благодаря ти, че избираш този път.

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Башар: Няма защо.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Случи се така, че няколко от сънищата ми се сбъднаха и в същото време, синхронно работих с един учител и с приятели, за да генерираме действия за социално подпомагане, и бих искала да чуя какво ти мислиш по повод духовната енергия на такива действия.

Башар: Основната идея в случая е в състраданието и в осъзнаването, че ти си напълно в ред, че си самоовластена и че най-големият акт на доброта спрямо околните е да отразиш към тях, че те също могат да изберат да бъдат самоовластени, че те са аспекти на Безкрайното, че са безусловна любов, че са достойни и заслужават всичко, което могат да си представят. Това е абсолютният акт на доброта – да разкриеш пред тях потенциала и възможността да разгърнат истинската си същност като отражение на „Всичко, което е”. Защото ти си достатъчно самоовластена, за да знаеш, че не можеш никога да бъдеш застрашена от някой, който е наистина верен на себе си. В този смисъл, ти си свободна да помагаш на другите, като им даваш своя пример да изберат да бъдат верни на себе си и да осъзнаят, че всичко приляга на мястото си в една обща хармония, и че когато всеки отделен индивид е напълно признат такъв какъвто е, тогава има пълна хармония.

Участник: Благодаря ти. Тези наши действия изглежда че имаха усилващ ефект по отношение на груповата динамика.

Башар: Да, разбира се.

Участник: И ние видяхме как тези актове на доброта в една разрастваща се група могат да породят хармония. Любопитна съм също така относно духовната енергия на смеха.

Башар: О да. Ще ти го кажа по следния начин. Вашият така наречен „голям взрив”, всъщност е бил един голям смях, едно голямо „АХА”, едно голямо осъзнаване на една космическа шега, която е съществувала през всичкото време, докато е осъзнала, че е бездейна. 

Участник: Следователно главоблъсканиците отварят също врати?

Башар: Абсолютно. Защото когато си готова да попиташ: „Какво е това?”, ти се откриваш за получаването на повече информация относно себе си в неизвестното.

Участник: Интересува ме също така човешкото преживяване на красотата.

Башар: Това всъщност е идеята за резонанс в отношението. Това, което би нарекла определени златни пропорции, които отразяват цялостното резонансно отношение на „Всичко, което е” към всички негови компоненти. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да. Това нещо уникално ли е?

Башар: Аз казах „Всичко, което е” в резонанс, пропорционално спрямо всички негови компоненти. Така че ние сме определено компоненти на „Всичко, което е”. И това отношение по своята същност е красиво. 

Участник: … … О кей, може да ми отнеме известно време, за да проумея това.

Башар: Каквото и да е необходимото време, сигурен съм, че то ще бъде красиво.

Участник: Благодаря ти много, Башар.

Башар: Благодаря.

Башар: Нания, ние приближаваме времето за вашето холотопно преживяване. Какво е положението с въпросите?

Ейприл: Има още трима желаещи.

Башар: Добре, вие знаете ние колко обичаме числото три.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти много за всички твои позволения, които ме доведоха дотук.

Башар: Аз ви дадох най-различни съвети, но вие сте тези, които сте си дали позволенията, затова и аз ти благодаря.

Участник: Бих искала да те попитам за твоята интерпретация на едно мое преживяваме по време на много дълбока медитация, в която видях пред себе си различни частици без определена форма, и в един момент отворих очи, и всичко ми се стори уголемено. Като че ли всичко около мен бе разредено.

Башар: Да. Плътността е свързана с преживяването на промяна. Помни, че в състоянието на безвремие ти не изпитваш промяна. Единственият начин да изпиташ откритие, новост, промяна, е, да имаш преживяване за плътност, което включва пространство и време. 

Участник: Хм. О кей.

Башар: Ето как „Всичко, което е” преживява процеса на превръщането си във „Всичко, което е”, вместо просто да бъде „Всичко, което е”.

Участник: Хм.

Башар: Хм.

Участник: О кей. Искам да попитам за един друг аспект, по отношение разбирането за пространство и време … например ако отстраним времето и разбираме, че всичко се случва в един и същи момент.

Башар: В една нефизическа реалност няма задължително да имате преживяване на всички неща случващи се едновременно, но определено ще имате преживяване на повече неща, случващи се едновременно, по синхронен начин.

Участник: На следващото равнище може би ще има определени истории, в които ще участваме …

Башар: Вие вече представлявате истории. Вие разказвате на себе си истории, или преживявате истории. В момента идеята на вашата планета е да промените историята, която си разказвате. Да си разказвате самоовластяващи истории. Това е новата мода.

Участник: Това звучи идеално.

Башар: Да. Вместо истории за трагедии и оплакване. „О, бедната аз”, сега вече става: „Уха, това съм аз!” (смях в залата)

Участник: Прослушала съм много от твоите предавания, но не съм срещала все още нещо за дубльорите и за хибридните деца.

Башар: Ти просто не си прослушала всички предавания. Те обаче съществуват и ти можеш да ги откриеш, ако попиташ хората, които знаят къде се намират те.

Участник: Да, ще го направя, но исках да попитам теб какво мислиш по тези въпроси. (смях в залата) Какви са, къде и колко са, много ми е интересно.

Башар: Може да ти се струва интересно, но според нас в момента не е релевантно да ти даваме тази информация.

Участник: О кей. В момента заедно с моя приятел създаваме един документален филм за еволюцията на съзнанието и се надявахме в един момент да можем да те интервюираме за този филм.

Башар: Ще видим. Синхронностите ще покажат.

Участник: Те ме доведоха дотук, така че …

Башар: Те ще те отведат още по-далече. Но ще видим.

Участник: О кей. Благодаря ти много.

Башар: Благодаря.

Башар: Номер две!

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросите ми са свързани с това как да установя по-добър контакт с истинската си същност.

Башар: Аз вече съм ви дал пълната формула. Ако не можеш по някаква причина да следваш тази формула, трябва да се запиташ: „Какъв е моят мотивационен механизъм, според който правя неща, които казвам, че не предпочитам да правя? Какви убеждения имам, според които нещата, които казвам, че предпочитам, се оказват неща, които всъщност не правя и не избирам, а правя неща, които казвам, че не предпочитам. Защото всичко се свежда до това, което приемаш за вярно. Когато вярваш, че нещо ти е от полза, ти винаги действаш в тази посока. Когато вярваш, че нещо не ти е от полза, ти винаги го отбягваш, винаги, без колебание, без колебание! Така че ако не се придвижваш в посока на това, което знаеш, че ти е от най-голяма полза, това може само да означава, че имаш убеждение, което прави това нещо да ти изглежда нежелателно. Така че открий кое е това убеждение, освободи се от него и тогава това, което ти е полезно, ще ти се види полезно, и ти ще се придвижиш към него. И ще разбереш защо го правиш. Това помага ли ти?

Участник: Да, мисля, че ми помага. Следващият ми въпрос е какво ме кара непрекъснато да се съмнявам, когато вземам решения.

Башар: Какво извличаш от това съмнение? Това отново е същият въпрос. Ти не правиш неща, от които не вярваш, че извличаш някаква полза. И внимавай за това как определяш нещата. Ти знаеш ли какво е определението за съмнение от наша гледна точка?

Участник: Не зная.

Башар: Съмнението не е отсъствие на доверие. Съмнението е 100% доверие в определение, което не предпочиташ. Тогава защо трябва да вярваш в нещо, което не предпочиташ? Това представлява съмнението – аз вярвам в това повече, отколкото в онова. Няма такова нещо като отсъствие на доверие. Ти винаги вярваш, че нещо е вярно. Ако не бе така, нямаше да имаш преживяване на реалността. Така че въпросът не е: „Как да се науча да имам доверие?”, а: „На какво залагам доверието си – на нещо, което не предпочитам, или на нещо, което предпочитам?” И в двата случая ще получиш подкрепата на Творението. Просто от теб зависи какво ще предпочетеш, както и да откриеш защо вярваш на нещо, което не предпочиташ. Единствената причина да правиш това, е, ако избираш нещо, което вярваш, че ти служи по-добре от неговата алтернатива.

Участник: О кей.

Башар: Открий защо дефинираш нещата по определен начин, виж, че определението ти е безсмислено и нелогично и когато изкараш това определение на светло и осъзнаеш, че е безсмислено, просто ще го изоставиш. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това звучи ли ти разумно?

Участник: Да.

Башар: Звучи ли ти смислено?

Участник: Да.

Башар: Добре, изглежда ли ти практически възможно?

Участник: Да.

Башар: Си-и-игурна ли си?

Участник: А-а-а, почти. Много ми е по-лесно да го повярвам, когато седя на стола, отколкото така, когато съм права тук.

Башар: Защо определяш това за вярно?

Участник: Не зная.

Башар: Разбира се, че знаеш.

Участник: О кей.

Башар: Не е необходимо да ми отговаряш. Можеш веднага да си седнеш, ако желаеш.

Участник: Имам още един въпрос. Имах преживяване … беше поставен въпрос: „Запитайте се относно мистерията, която представлявате”, при което аз обърнах поглед навътре в себе си, наляво, и видях това отверстие, което се разтвори, и всичко, което успях да видя в този кратък момент, бе един изпълнен с енергия калейдоскоп от цветове, който се въртеше и като че ли искаше да излезе на свобода …

Башар: Да. Да, но това не е било отверстие, а огледало! Ти си погледнала в истинската си същност. Това представлявате всички – калейдоскопична, цветна енергия, съзнание, красиво великолепие, това представлявате вие! Подобно нещо ще се случи по време на холотопната медитация, защото холотопът наподобява този калейдоскопичен образ. Вие се оглеждате в огледалото на истинската си същност, на своята енергийна същност, на своята съзнателна същност, вашата символична, вибрираща, безусловна, прекрасна, любяща същност! Това е то. Все едно, че някой ти е казал: „Хвърли един поглед, това наистина си ти!” Ти си погледнала в истината за себе си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Благодаря!

Башар: Номер три.

Участник: Добър ден на всички вас, Башар.

Башар: Добър ден и на всички вас.

Участник: Ние произлизаме ли от една и съща Свръхдуша?

Башар: Н-н-не.

Участник: Има ли някой в тази зала, който да произлиза от същата Свръхдуша?

Башар: Като теб?

Участник: Да.

Башар: Да.

Участник: Жена ми такава ли е?

Башар: Тя е една от тях.

Участник: Можеш ли да обясниш това?

Башар: Има повече от едно проявления на същата Свръхдуша, с която си свързан тук, в тази зала.

Участник: На 27-ми септември, 2007-ма, в Абаджания, Бразилия, получих нещо, което нарекох свещения диамант.

Башар: Колко вълнуващо.

Участник: Ти току-що говори за това.

Башар: Да.

Участник: Моята работа е свързана със Светата троица.

Башар: Това е начинът, по който Творението изявява себе си. Вие говорите за полярности, за дуалност, но всъщност става дума за триединство.

Участник: Точно така.

Башар: Идеята е, че винаги между двата полюса съществува точка на равновесие.

Участник: Да. Съвместната ни работа с моята съпруга, с която произлизаме от една и съща Свръхдуша, ни предоставя прекрасната възможност да създаваме едно енергийно поле.

Башар: Да, това е едно взаимно резониращо усилване.

Участник: Извършвам също енергийна работа, която намирам за изключително полезна при установяването на контакти. Можеш ли да кажеш нещо относно съхранението на енергията в стъкло – за това как можем да я използваме като фокус на комуникацията?

Башар: Тя може да бъде съхранявана в стъкло, малко по-стабилна е в кристал и е изключително стабилна в диаманти.

Участник: Добре … и считаш ли, че тя стимулира достъпа ни до повече измерения?

Башар: Разбира се, че може да служи като позволение за това. Така са ориентирани честотите, на които функционира вашият ум.

Участник: И светлината може да бъде програмирана, тя е интелигентна …?

Башар: Да, всичко съдържа интелект, всичко е съзнание. В този смисъл, вие използвате идеята на матрицата, за да структурирате информация по начин, по който тя може да бъде съхранявана и извличана чрез конкретния резонанс, който ти изявяваш. Така че, в този смисъл, това е позволение, създадено в хармония с енергийния начин, по който ти изразяваш себе си.

Участник: В работата, която извършваме, акцентът е върху връзката със Свръхдушата. Аз разглеждам Висшия разум като комуникационен портал към Свръхдушата.

Башар: Да, това трябва да премине през Индивидуалната душа, през Висшия разум, след това през Матрицата на реалността и в крайна сметка да достигне до Физическия ум.

Участник: Последните ти коментари ме развълнуваха дълбоко. Ако ние излъчваме енергии чрез проявленията на своята Свръхдуша, чрез осветяване клоните на своето дърво, изглежда че това ни дава достъп до проявленията на друга Свръхдуша.

Башар: Да, това ви позволява да видите връзките с други неща.

Участник: Веднъж сънувах три същества, които казаха: „Виж неговата светлина, той е арктурианец”. Единственото, което си спомням, е, че това Арктур е първата планета, на която съм стъпил.

Башар: Това не е планета, а междуизмерен енергиен портал, който отразява специфична вибрация, с която много души на Земята сега се свързват, защото тази вибрация помага да не забравите толкова много кои сте във физическата реалност.

Участник: Значи очевидно има някаква връзка с Арктур.

Башар: Да.

Участник: Чувам най-различни неща относно Плеядите и Сириус.

Башар: Далечни братовчеди.

Участник: Христос от Сириус ли е бил?

Башар: Христос е от Земята.

Участник: Неговата Свръхдуша била ли е свързана по някакъв начин със Сириус?

Башар: Да. В това, което наричате христово съзнание, има вибрации от Сириус и други вибрации, и това сега е отразено в колективната вибрация на цялата ви планета. Същото се отнася за духа на Кришна, за Буда природата и за други подобни идеи … Сега е време да привършим с въпросите.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: В този момент може да направите много кратка почивка, след която ще продължим предаването с холотопната медитация.

Башар: Нека сега продължим това предаване, като си позволите да се отпуснете. Настанете се удобно на столовете си, освободете се от дневните идеи и грижи, позволете на тялото си да се отпусне, дишайте леко, придържайте очите си в центъра на холотопа и докато светлините избледняват и музиката зазвучава, позволете си да използвате холотопа като позволение за способността си да разгърнете своето съзнание и връзката му с всичко, което вече съществува между вашия живот и всички едновременно протичащи реалности, през които ще ви преведем. През различните нива и успоредни реалности, които всички съществуват тук и сега. Дишайте леко и с всяко вдишване позволете си да знаете, че се отпускате все повече и повече, и по начин, по който най-добре ще абсорбирате цялата информация, релевантна за вас, перфектно и навреме. Позволете си да съсредоточите поглед в огледалото на своя Висш разум, което представлява холотопа пред вас, и да видите всички връзки, всички нишки, информацията, съдържаща се в струите светлина, които представляват вашата перспектива за всички успоредни връзки, релевантни спрямо житейската тема, която изследвате в този живот. Дишайте леко и започнете с разбирането на себе си просто като физическа личност, физически индивид. И позволете си да си представите, докато се взирате в холотопа, че стоите в центъра на една огледална зала, където сте заобиколени отвсякъде със свои отражения – отгоре и отдолу, от всички страни, простиращи се в безкрайността, във всички посоки … безкрайни вариации, версии, преживявания и изследвания на всички различни начини, по които идеята, която представлявате, може да бъде изразена от „Всичко, което е”. Нищо не е пропуснато. Всичко, което може да бъде плод на въображението ви, е тук. Всичко, което може да си представите, бива преживявано от някоя ваша версия някъде, някак, някога, в едновременния момент на великото тук и сега на „Всичко, което е”.

И постепенно, постепенно вие си представяте как започвате да виждате  в тези безкрайни отражения всички съществуващи вариации до момента, в който те вече може да не приличат на вас. Те може да изглеждат като други хора и всъщност те са други хора, но те не са по-малко отражения на вас, нито вие сте в по-малка степен техни отражения, защото отново: вие сте сами в центъра, докато всичко останало са огледала, всичко останало са отражения, независимо дали изглеждат подобни, или много различни, независимо дали са наблизо, или надалече. Разстоянието е илюзия, защото вие знаете, че огледалото е точно тук и това, което изглежда като отражения, простиращи се до безкрая, се случва всичкото тук, в това огледало пред самите вас – огледалото на Висшия разум, което отразява обратно към вас всички възможни начини, по които може да преживеете себе си, като съзнание, като същество, като преживяване, като избор. И докато си позволявате да продължите да вдишвате това познание и му позволявате да кристализира във вашата енергия, във вашата вибрация, във вашето съзнание, вие започвате да виждате как тези отражения се простират в безкрайни посоки не само физиологично – от една успоредна реалност в друга, но също така преминават от физическото в нефизическото, от физическия свят през Висшия разум, през Душата и Свръхдушата и „Всичко, което е” и успоредните реалности на „Всичко, което е”. Безкраен брой холотопи биват отразявани обратно към вас от всички огледала, които ви обграждат. Всеки холотоп е око на Творението, което гледа към вас така, както гледа към себе си, виждайки себе си по всички въображаеми начини, по всички начини, които са част от съществуването му, по всички начини, съществуващи в Единството. Вие сте реализацията на това Единство, вие сте аспектът, единственият аспект на Единството, който познава себе си като отражение, който знае, че е „Всичко, което е” и в тази успоредна реалност вие сте проектирали съзнанието си в това физическо преживяване, за да преживеете промяна, растеж, откривателство, изненада, безкрайна почуда, докато се премествате през милиарди успоредни реалности в секунда, генерирайки своите преживявания, преминавайки през различните съществувания като огнена искра, в най-дълбоката празнота. Всички пътища съществуват сега, всички пътища са реални, всички пътища са истинни. Но вашата перспектива е тази, която създава пътя, защото структурата никога не се променя, за разлика от вашия поглед спрямо структурата. Вашият възглед и неговата промяна е следващата успоредна реалност. Вие генерирате тези реалности, заедно с промяната в своето разбиране и в перспективата в себе си, в резониращите талази, които съществуват във вашето съзнание, взаимодействайки, подсилвайки се един с друг. Хармонизирайте всички тези талази на съзнанието, които в действителност генерират всички различни перспективи, които преживявате като успоредни пътища, различни успоредни реалности. Всичко това сега се отпечатва във вас, кристализира във вас, пренарежда неврологичните ви мрежи, преобразува себе си. Вие може да променяте своята форма повече, отколкото си представяте. Вие променяте формата си непрекъснато, безкрайно, в безкрайни вариации и комбинации, в безкрайно разнообразие и почуда, в безкрайни изненади и проявления, в безкрайни преживявания и познание, в един автономен, единствен момент на вечността, в едно автономно, единно пространство на безкрая. „Всичко, което е” е тук и сега, защото вие сте „Всичко, което е”, което проявява себе си като единичен компонент на самото себе си, при което съдържа цялото себе си, и използва цялото себе си, за да създаде една своя перспектива, като себе си, за себе си, от себе си. То е, то е, то е „Всичко, което е”.

Свръхдуша към Душа, Душа към Висш разум, Висш разум към Физически ум и преживяване, което ще кристализира Душата в Дух, който е уникален, като личността, която сте, съществуваща вечно, завинаги и винаги, винаги способна да се свърже, да бъде призована и преживяна по всички възможни начини, които може да пожелаете, плуваща в морето на вечността на всички успоредни реалности, и чрез всички проявления, които са релевантни спрямо пътя, който очертавате за себе си.

Вдишайте дълбоко и издишайте … вдишайте дълбоко и издишайте … и вдишайте дълбоко и задръжте, и задръжте, и задръжте, защото така вие задържате вечността, след което издишайте, и почувствайте безкрая в неговата цялост, защото цялото Съществуване е тук и сега, и няма нищо отвъд, и няма никакво начало, и няма никакъв край. Защото всичко се съдържа тук и сега; всяко възможно преживяване в успоредна реалност се съдържа в Съществуването, и всяко възможно преживяване бива създавано от вас, за да почувствате себе си по всички начини, релевантни спрямо живота, който сте избрали, както и спрямо всички други животи, които сте избрали като „Всичко, което е”, които взаимодействат един с друг по всички начини, които служат на всички перспективи по най-добрия възможен начин, безусловно подкрепяни, безусловно обичани. Плувайте в тази увереност, плувайте в тази убеденост, носете се в безкрайното море на преживяванията и в удивлението на своето самооткритие. Дишайте спокойно и бъдете в мир, живейте в радост, живейте в любов … защото вие сте самият живот, вие сте самото Съществуване … вие сте „Всичко, което е”. Почувствайте вълните от енергия, които резонират във вас, в сърцето ви и в центъра на вашето същество. Чувствайте се свободни да се разгърнете и да изследвате всичко това, което сте. Не се страхувайте от неизвестното, защото само вие обитавате в него.

Нека музиката ви затихне и светлините да останат бледи. И позволете си да знаете, че това уверение и тази кристализация са вече във вас, като част от вас, винаги и завинаги, и че вие имате нашата безусловна любов и безгранична признателност за готовността ви да споделите себе си с нас и за това, че ни позволявате да почерпим от безкрайното море на вашето уникално преживяване.

Събудете се в един осъзнат сън на една нова реалност на своето същество. Вие самите представлявате най-сладкият от всички сънища. Хубав ден!