Башар – Чиракът, експертът и алхимикът

(с) Превод АТИ

Башар: Здравейте, всички, в този ден от вашето време, как сте?

Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Ще приема това за „Много добре”. Преди всичко, бих искал още веднъж да благодаря на всеки от вас поотделно и на всички ви заедно за съвместното създаване на това взаимодействие с нашата цивилизация. Всеки път, когато ни предоставяте възможността да взаимодействаме с вас по този начин, ние получаваме от вас един подарък, тъй като ни позволявате да преживеем чрез всички ви толкова много начини, които Сътворението има, за да изрази себе си. Затова ви благодарим за разширяването на нашето разбиране на Сътворението.

В отговор на подаръка, който ни давате в този ден от вашето време, ние сега искаме да разискваме с вас информация, която сме озаглавили: „Чиракът, експертът и алхимикът”. Идеята на тази история за трансформация, тази история за възнесение, тази аналогия, ако щете, отчита различни състояния на съществуване, които могат да бъдат представени, така да се каже, с помощта на проста аналогия чрез лед, вода и пара. Ледът ще бъде чиракът, водата ще бъде експертът, а парата – алхимикът. Различни състояния на един и същи материал, различни енергийни честоти – много различни по отношение на това, което могат да направят, по отношение на това как изглеждат, по отношение на това как могат да взаимодействат с реалността, но по същество – един и същи материал. Когато вие в своето пътешествие си позволите да преминете през тези стъпки – да станете чирак, след това експерт и накрая си позволите да приемете вибрацията на алхимик, моля разберете, че не става дума за избягване от материалната реалност, а за истинско оценяване на това, което всеки етап може да предложи, и за възможно най-пълноценното му оползотворяване. Във физическата реалност няма абсолютно нищо, което да не е духовно. Всичко зависи от това как се отнасяте към него, как го прилагате, как го използвате.

Нека разгледаме историята за тези три състояния на материята. По отношение на леда и съответно на чирака, нещата може да изглеждат солидни, замръзнали, статични; може да изглежда, че невинаги се движат с ускорено темпо. Ако обаче разбирате, че всичко се случва точно когато трябва, ще си позволите наистина да започнете да оценявате качествата на леда. Докато е вярно, че можем да оценяваме положително качествата на всяко нещо, настъпва моментът, когато е време за придвижване отвъд определено състояние, време за възнесение, време за увеличаване на вашата честота на вибрации и за преминаване в различно състояние. Докато сте обаче в определено състояние, използвайте максимума на възможностите си наистина да оползотворите това състояние и да го оцените. Например, когато сте в позицията на чирак и изучавате нещо ново, вие притежавате способността да чувствате, че нещата не се движат бързо, подобно на леда, който се движи бавно и привидно е замръзнал, статичен, но в който все пак има движение, ала от различен вид. Тук можем да приложим аналогията с един глетчер. Макар един глетчер да изглежда, че се движи много бавно, той е твърде мощен. В определен смисъл, нищо не може да застане на неговия път. Той ще криволичи през долини, като ги оформя; ще издълбава речни корита, като депозира огромни късове скали и преобразява пейзажа, поставяйки основите на нова бъдеща реалност. И така, погледнете леда и силата, която той притежава – въпреки бавното му движение, силата, която притежава, за да преобрази реалността – да придвижи планини, да създаде нови речни корита, нови пътища в живота. Почувствайте тази мощ, докато вниквате в разбирането на ролята на чирака. По време на всяко свое усилие, което ви изглежда ново, вие се учите, защото това има присъщата сила да извая един нов пейзаж, една нова реалност, един нов свят за вас. Оценете дълбоко това бавно движение и неговата способност да преобразува този пейзаж, защото вие всички знаете, че то поставя основите на това, което ще е необходимо в следващото състояние.

Когато си позволите да увеличите силното желание в себе си и да осигурите топлината, която ще започне бавно да стопява леда и да го превръща във вода, тогава ще започнете да оценявате факта, че като усвоявате уменията на експерта и се учите да плувате, излизайки от статичното положение, ще почувствате поточетата, които ще тръгнат в тези изваяни долини и речни корита, в тези новообразувани езера, и ще си позволите да видите, да преживеете и оцените факта, че всичката вода, в която се е превърнал ледът, запълва тези реки и езера. Сега това са места за възникване на нови форми на живот – в реките, в езерата, както и в долините и полетата, които ще ограждат тези красиви водни площи. Така вие ще станете поддръжник на живота, който нямаше къде да се появи, ако вие, бидейки лед и глетчер, не бяхте изваяли тези ниши за него и не бяхте създали пейзажа, в който можеха да възникнат този вид условия и да израснат нови системи, да се разпрострат оттам нататък, да създадат богатство във вашия живот и да прелеят в по-голямото море на вашето съзнание, да осигурят подкрепа за всички форми на живот, на основа на тази способност да плуват.

И така, след като започнете наистина да оценявате подкрепата, която сте създали със своя воден поток, след като всичкият лед се е стопил и се е превърнал в експерт, дайте си сметка, че водата в тези тела отново се загрява от силната емоция на вашето същество, от вашата истина, от вашата радостна възбуда, от това слънце, което осветява вашия свят, вашата реалност, вашето същество и кара тази вода да се изпарява, като по този начин създава атмосферата около целия свят, която поддържа всички форми на живот. Така алхимикът съдържа в себе си способността да обхваща и поддържа всички форми на живот, всички гледни точки, всички реалности, всички преживявания в своята атмосфера. По този начин вие сте се разгърнали на едно ново равнище на реалност, ново равнище на проявление, ново равнище на съществуване, което се движи с много висока честота и обменя хранителни вещества и семена от една област в друга и позволява на нов живот да преминава през големи разстояния. И разберете, че независимо от това къде се намирате в живота си и какви усилия полагате, подобно на движещия се глетчер, на чирака, на бързия поток на водата или на свободното течение на алхимика и на ветровете, навсякъде имате възможност наистина да изследвате и да оцените всяко от тези равнища. Не бързайте да преминете от едното състояние в другото, защото всяко има своето място във времето, за да осигури подходящата основа за следващото. Защото без този глетчер няма място за водата и без водата няма атмосфера, и без атмосферата няма живот и нови жизнени цикли. Позволете си да живеете пълноценно във всеки момент и напълно да оцените причината за съществуването му точно там и тогава напълно да оцените този учебен процес.

Позволете си чрез процеса на вашето възнесение, чрез процеса на разгръщането на вашата енергия и повишаването на вашата честота по време на всички усилия, които полагате и които отразяват вашата радостна възбуда, да почувствате това, което ние наричаме „деветте способности на вашето преживяване на физическата реалност”. Опознайте и овладейте тези способности. Те са: способността да възприемате, способността да избирате, способността да действате, способността да преживявате, способността да отразявате и разсъждавате, способността да се учите, способността да се развивате, способността да се възвисявате и може би, с оглед вашите преживявания във физическата реалност, може би най-мистериозната и мощна способност – способността да забравяте – да започвате на чисто, за да имате усещането за откриване при прилагането на тези способности, които съществуват във вас и създават вашето преживяване във физическата реалност.

Още веднъж: способността да възприемате, способността да избирате измежду това, което възприемате и което отразява вашите предпочитания, вашите увлечения, вашата радостна възбуда; способността да действате под напора на тази радостна възбуда, да заземите тази енергия във физическата реалност и да създавате, да творите; способността да преживявате тези свои действия и на основа на тези свои преживявания да отразявате и разсъждавате върху това, което сте създали, след което да се учите и на тази основа да преоткривате себе си, да се развивате, след което да се възвисявате, да виждате света от нова перспектива, да виждате нови идеи, нови възможности за избор и действие, нови преживявания, нови отражения, нови поуки и учения. И след това, след като сте позволили на това преживяване да ви преобрази и да ви извиси на равнището на алхимика, способността да забравите, да преминете през преживяването, през преживяване на преживяването, преживяване на откриването, преживяване на съзиданието, отново, отново и отново, преминавайки през ролята на чирака, експерта и алхимика при всяко ново начинание. Това е велика способност – да почувстваш нещо като преживяване за първи път, след като всичко вече съществува! Всичко съществува едновременно и способността да не знаеш това, е един прекрасен подарък – подарък да преживявате Творението за първи път и да си позволявате винаги да се чувствате обновени в настоящия момент и да живеете в настоящето, като че ли то не се е случвало никога преди. И от вашата перспектива това е точно така, защото макар че структурата съществува, винаги е съществувала и винаги ще съществува, вашият поглед спрямо нея, вашето нейно преживяване, вашата уникална интерпретация на тази структура са чисто нови. Всяка ваша различна гледна точка, която ви издига през тези различни етапи – от леда, през водата към парата – всяко едно от тези преживявания допринася за величието на „Всичко, което е” и за неговото преживяване на себе си.

Оценете напълно способността да бъдете чирак и да не знаете накъде вървите, да посрещнете с радост неочакваната изненада. Оценете преживяването като експерт, който знае, че животът е пълен с изненади и добива смисъл чрез свободата за избор. Оценете алхимика, който е въплъщение на трансформацията, за да може да се учите, развивате и издигате на едно друго равнище, което ще ви позволи да започнете един нов цикъл. Така ще продължите да преживявате нови неща винаги и завинаги, без край. Защото няма начало, след което да има край. Има само „сега” и различни перспективи на „сега”, но това е едно и също „сега”, само че от различни гледни точки. Вие притежавате способността да се наслаждавате на тези привидно нови преживявания, на тези нови перспективи – това е една голяма дарба. Използвайте напълно тази способност – способността да се обновявате.

Сега ще ви благодарим за това, че ни позволихте да споделим тази идея с вас. Вземете я присърце, приемете я, вдишайте я, направете я своя. Упражнявайте пълноценно тези свои способности и в отговор на това, с което ни дарихте, за да можем да взаимодействаме с вас в този ден от вашето време, сега сме готови да бъдем във ваша услуга. Може да започнете да споделяте своите въпроси.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Малко съм нервен.

Башар: Няма нужда да си нервен, освен, разбира се, ако си пристрастен в това да си нервен. Ако предпочиташ, можеш просто да бъдеш радостно възбуден.

Участник: Имам следния въпрос. Вървя по духовния път от дълго време. Срещал съм много учители и съм получавал много учения. Прочел съм много книги.

Башар: Всякакви позволения, разбирам.

Участник: Малко съм объркан, защото …

Башар: О-бър-кан? По повод на какво?

Участник: Коя е истината, кое е най-доброто учение, кое …

Башар: Истината е, че всички истини са истинни. Това е най-голямата истина. Всички истини са истинни! Разбери, че извън Творението няма нищо. Няма нищо извън въображението на Твореца. Всичко, което можеш да си въобразиш, всичко, което можеш да сътвориш, всичко, което можеш да направиш, и всичко, което можеш да преживееш, е твоята истина в рамките на Творението, защото извън него няма нищо и това е истината. Осмисляш ли това?

Участник: (въздъхва дълбоко)

Башар: Твоята гледна точка е истината. Това може да не е истината за всички. Тяхната истина може да не е твоята истина, обаче фундаменталната истина, която важи за теб и за тях, е, че тяхната и твоята истини са истинни. Това е величието на холограмната структура на битието. Най-фантастичното и удивително качество на съществуването е, че всеки един от нас преживява своята собствена реалност и за теб тази реалност е твоята истина. Същото може да бъде казано и за всеки друг.

Участник: Това е зашеметяващо.

Башар: Тогава това е твоята истина – че избираш да бъдеш зашеметен от тази проста идея. (смях в залата)

Участник: Тогава каква е следващата стъпка? Какво да правя оттук нататък?

Башар: Разбираш ли идеята за това да следваш своята най-радостна възбуда във всеки един момент, без всякакво допускане, настояване или очакване относно крайния резултат? Разбираш тази формула, нали?

Участник: Да.

Башар: Добре, тогава това е следващата ти стъпка. Това винаги е следващата ти стъпка. Това е единствената следваща стъпка. Ти винаги ще се развиваш и това няма да има край.

Участник: Да следвам своята радостна възбуда през всичкото време …

Башар: Това е цялата формула и не забравяй част от нея, защото ние разбираме, че мнозина от вас правят точно това. Действай според своята най-голяма радостна възбуда, като влагаш всичките си способности, докато изчерпиш възможностите си за действие. Когато изчерпиш възможностите си за действие, действай спрямо следващото възможно нещо, което ти носи най-голяма радостна възбуда, докато изчерпиш възможностите си за действие. Продължавай да действаш спрямо следващото най-възбуждащо нещо според възможностите, които възникват пред теб, с абсолютно нула, нула, нула допускане, настояване или очакване за определен краен резултат. Това е цялата формула. Ако просто продължаваш да правиш това, животът ти ще се обогати по един експлозивно синхронен и екзалтиращ начин и винаги ще ти показва каква ще е следващата ти възможност за действие, която ще бъде най-добра за теб. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това прекалено просто ли е за теб? Искаш ли то да бъде по-сложно?

Участник: Не, ти ме познаваш добре …

Башар: Причината за объркването ти е, че мислиш, че нещата са далеч по-сложни. Ако усложняването ти носи радостна възбуда, моля във всички случаи го направи; аз няма да те спра. Аз само ти казвам, че не е нужно да бъде толкова сложно. Творението е извънредно сложно, но също така фундаментално просто. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Има ли още нещо?

Участник: …

Башар: Или все още си объркан?

Участник: Не, щастлив съм да бъда тук, Башар.

Башар: Ние също сме щастливи да бъдем тук.

Участник: Благодаря много.

Участник: Добър ден, Башар

Башар: Добър ден.

Участник: Много съм радостна от възможността да разговарям с теб.

Башар: Ние също сме много радостни.

Участник: Моля те, кажи ми защо животът изяжда друг живот?

Башар: За да живее. За да живее по-дълго.

Участник: Това обаче не изглежда най-одухотвореното нещо.

Башар: Зависи от гледната точка. Няма нищо присъщо лошо в това. Зависи как се прави, зависи от взаимовръзката. Това не съществува винаги по този начин. В нашия свят няма хищни същества. Има само симбиоза. Във вашия свят много от животните са хищници, защото вие сте такива. Разбираш ли отражението?

Участник: Да, разбирам.

Башар: В това няма задължително нещо лошо, обаче това е отражение. Фундаментално, това е един от начините, по който Творението изразява себе си и обменя енергия, но отново: зависи от това как се прави и каква е взаимовръзката. За много същества, които в естественото си състояние биват, както вие казвате, изяждани, преживяването за тях не е задължително това, което вие си мислите. Те дълбоко в себе си разбират факта, че това не е техният край. И те са на много дълбоко равнище свързани със свръх душата на колективното съзнание на своя вид. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Нека бъда малко по-конкретна.

Башар: Разбира се.

Участник: Преди около десет години станах вегетарианка по собствено решение, защото реших от състрадание, че няма да ям животните.

Башар: Това е много добре.

Участник: Също така много изследвания ме убедиха …

Башар: Но ти продължаваш да ядеш растенията.

Участник: Да.

Башар: Те също са живи, знаеш ли? И може би си казват: „Тази пък защо избра нас? Защо не отиде да изяде това хубаво животно ей там и да ни остави да пораснем още малко?” Аз разбирам, но просто си играя малко с теб. Също така се опитвам да ти предам една малко по-различна гледна точка.

Участник: След десет години вегетарианство обаче здравето ми започна да се влошава, след което започнах отново да ям месо и да се чувствам по-добре …

Башар: Ето защо казваме, че трябва да се вслушвате в съзнанието на своето тяло, понеже може би все още сте на етапа на чирака, който изисква определен вид препитание. В това няма нищо лошо. Важно е единствено как го правиш. Важна е взаимната връзка – това да си благодарна за обмена на енергия, който ти бива предоставян, и да го правиш по възможно най-естествения и здравословен начин. Това не означава обаче отсъствието на духовност, макар да изглежда така. Има много туземни култури на вашата планета, които обикновено биват считани за първобитни и които все още ядат месо, и при това имат изключителна духовна връзка със съответните животни. И животните знаят това, и отдават себе си на тези хора в името на този обмен. В много случаи в природата стадото изоставя по-слабите свои членове, с оглед оцеляването на останалите. Има много причини, поради които такава система съществува в много светове, включително и във вашия. Няма нищо не духовно в това, че духовното, в определен смисъл, се случва, когато се прави по начин, който не е задължително толкова естествен, колкото би могъл да бъде, и не е проведен в състояние на благодарност и оценка, както би могъл да бъде. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, наистина. Въпреки това, аз търся нещо още по-дълбоко.

Башар: Добре, нека задълбаем.

Участник: Защо е по-здравословно да ядем животни, отколкото да не ядем животни?

Башар: Защото тялото ви е в състояние, в което изисква този вид протеини, с оглед целостта на клетките. Твоята съществуваща в момента система от убеждения е все още силно свързана с общата консенсусна реалност, по повод на това каква химия тя трябва да отразява, за да оцелее в твоята реалност. Определени химически реакции трябва да протекат в тялото ти, които са представителни за определени енергийни реакции, съответстващи на енергийното ти състояние, така както си се споразумяла да бъдеш част от консенсусната реалност в настоящия момент. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си? Това беше ли достатъчно дълбоко?

Участник: Не.

Башар: Добре, още какво би искала да знаеш?

Участник: Аз не бих искала да ям животните, искам да бъда техен приятел. Сърцето ми се къса, когато трябва да правя такъв избор.

Башар: Добре, това в крайна сметка не е абсолютно задължително, но това, което трябва да преразгледаш, е, защо си избрала да бъдеш в състояние, при което това в момента изглежда необходимо за теб.

Участник: Защо съм избрала да бъда?

Башар: Да! Очевидно е било твой избор да бъдеш в състояние, което изисква такъв вид препитание. И макар да притежаваш това, което наричаш желание да преживяваш при различен вид препитание, свързано с по-лека енергия, ти самата казваш, че това не ти се отразява здравословно. Защо тогава си избрала тази консенсусна реалност, при която препитанието ти не отговаря на твоите предпочитания?

Участник: … Отне ми цели десет години да се върна обратно в това изходно положение.

Башар: Е, и …?

Участник: Науката не казва ли …

Башар: Науката отразява състоянието на вашата енергия. Химията отразява състоянието на вашата енергия, а състоянието на енергията ви отразява вашата система от вярвания.

Участник: Това означава ли, че не е задължително да се чувствам зле, ако не ям месо?

Башар: Правилно. Това не е задължително, но ако си избрала да бъдеш в една система, която като цяло вярва, че е необходимо да се яде месо и ти продължаваш да бъдеш част от тази система по една или друга причина, то ти ще демонстрираш параметрите на консенсусната реалност, според която ти се нуждаеш от такава прехрана, за да бъдеш здрава. Следователно това, което трябва да направиш, е, да разгледаш по-внимателно своите убеждения и да откриеш защо продължаваш да се придържаш към тази система. Възможно е това да ти е от полза по начин, с който не си наясно. Ето защо е важно да изясниш своите съответни убеждения. Възможно е ти да не позволяваш съществуването на положителна причина в подкрепа на яденето на месо. Ако веднъж допуснеш възможността яденето на месо да е нещо добро за теб, то ако наистина няма необходимост от такава нужда при теб, това ще ти стане ясно. Ако обаче отказваш да повярваш, че е възможно да има такова нещо, няма никога да откриеш какво е убеждението ти. Трябва да допуснеш съществуването на дуалност. Дуалността е навсякъде. Ние ще говорим за това друг път, макар всъщност във всяко нещо да има триединство, но това е друга тема. Що се отнася до полярността, която ти изпитваш, трябва да позволиш на това, което не е задължително твое предпочитание, да бъде въпреки това нещо валидно, за да си в състояние да избереш това, което предпочиташ. Ако не признаеш правото на съществуване на нещо, което не предпочиташ, там е мястото, където зацикляш. Като го обявяваш за погрешно, лошо или невалидно, ти само го зареждаш с енергия. Ако обаче го признаеш за равностойна алтернатива, тогава ще неутрализираш полярността и ще си свободна да избереш това, което наистина предпочиташ. Това е твоят урок – да не отричаш това, което не предпочиташ, и да видиш, че то съдържа потенциала да има положително предназначение, макар в момента да не си в състояние да разбереш как може да стане това. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това достатъчно дълбоко ли е за теб?

Участник: Да. И още един въпрос, доколкото това има отношение към други убеждения. Запитвала съм се какви са тези убеждения, които имат отношение към тази ситуация и съм медитирала върху този въпрос, но …

Башар: Току-що ти казах. Ти вярваш, че определени убеждения са невалидни. Ти поставяш отрицателна оценка на нещо, което трябва да изясниш по неутрален начин, и може би даже по положителен начин. В рамките на своите убеждения способна ли си да допуснеш идеята, че понякога е в реда на нещата живот да изяжда друг живот? В състояние ли си да погледнеш на това от тази положителна гледна точка? Това е въпросът, който трябва да изследваш, и той ще те отведе до твоето дълбокото убеждение, което трябва да откриеш.

Участник: О кей, благодаря ти.

Башар: О кей, добър апетит!

Участник: Имам информация, че съм от една планета …

Башар: Ти си от Земята. Ти имаш връзки с други места, както всички останали, но като човек, който се намира на Земята, ти не идваш от тези места. Ти произхождаш от Земята. Разбираш ли какво казваме?

Участник: Да, разбира се. Аз имам мисия да променя образователната система на нашата планета.

Башар: Чудесно, продължавай напред. Ние често сме говорили, че децата на вашата планета се нуждаят от нови образователни системи. На всяка цена следвай своето призвание и създавай нови системи за обучение.

Участник: Когато бях вътре в пирамидата на Гиза, получих информация, че можем да използваме летене между измеренията …

Башар: Да, но трябва да промените своите убеждения и своята реалност, за да получите достъп до тези неща, защото те съществуват на равнището на друго измерение.

Участник: Зная, че звукът е в основата на промяната на образователната система по цялата планета.

Башар: Всичко се свежда до вибрация и резонанс. По времето на Атлантида звукът е бил използван много активно за целите на обучението. Те са карали учениците да се отпуснат, биели са барабани в много специален ритъм, съответстващ на ритъма на сърцето. Постепенно ритъмът на барабаните се е забавял и сърцата на учениците са започвали да следват ритъма на барабаните. Тези вибрации водели учениците до определено състояние на транс и те можели да преживяват нещата, които им били описвани, като че ли те се случвали в действителност. И така, в такова състояние на транс, те усвоявали учебния материал чрез вибрации и това е едно от нещата, което сега може да пресъздадете на вашата планета с помощта на звука, стига да пожелаете, макар да има също така и много други начини.

Участник: Моля да ми помогнете с техники, защото аз търся и търся …

Башар: Аз току-що ти описах една техника.

Участник: Ние трябва да включим музика във всички училища на планетата още с първите уроци. Звукът е творец и ние сме творци, защото притежаваме този звук. Децата знаят как става това; ние трябва само да се вслушваме в тях. Ние трябва да отворим ушите си и да чуваме повече …

Башар: Да, да, да, да, да. Това е, което ви повтаряме през последните 30 от вашите години. Не е обаче достатъчно само да се повтаря. Идете и го направете. Идете и създайте тези системи; идете и създайте тези класове; идете и създайте тези техники. Вие вече знаете какво трябва да направите. Идете и го направете. Имаш ли въпрос?

Участник: Да. Аз съм от Москва, Русия. Как мога да обвържа различните езици в различните континенти? Аз говоря руски и турски …

Башар: Стоп. Разбираш ли какво е това телепатия?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си? Дай ми определение.

Участник: Ние сега комуникираме с вас по телепатичен път.

Башар: Дай ми определение за телепатия.

Участник: … Можеш ли да ми опишеш какво е това дефиниция? Може би аз не разбирам смисъла на „дефиниция”?

Башар: Добре, всъщност не става дума за телепатия, а за телемпатия. Когато си в същото вибрационно състояние с някого другиго, ти не разчиташ неговия ум, ти не комуникираш от един ум с друг ум. Вие имате едни и същи мисли едновременно. Това е телемпатия. Ето защо влюбените често имат едновременно едни и същи мисли. Ето защо, ако искаш един истински универсален език, бъди влюбена в човечеството. Отразявай отделните индивиди … език на тялото … имитирай вибрациите и ще имате едни и същи мисли едновременно. Ще знаеш те какво мислят и чувстват. Това е телепатия. Телемпатията има за предпоставка да бъдеш на една и съща дължина на вълната, което означава да чувстваш безусловна любов, и това ще породи с времето, по-бавно или по-бързо, универсалния език на телемпатията.

Участник: Това означава, че всички хора на планетата се нуждаят от един първи урок – как да обичат.

Башар: Стоп. Това е първият урок и той ще доведе до всички останали уроци, които трябва да бъдат научени. Обаче не го догматизирайте; трябва да има гъвкавост и да следвате естествения му ход на развитие. В противен случай, ще настъпи институционализация, подобно на системите, които вече имате. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава иди и преподавай това – използвай музика, звукове, упражнявай въображението си, създавай подходящи условия. Нека децата се учат чрез правене. Показвай им последиците от решенията, които вземат, и им създай сценарии, където те биха могли да изиграят своите въпроси. Така те ще получат истински преживявания и ще се поучат от тях. Това е единственият начин, по който те се научават на нещо. Така че, иди и направи това. Благодаря ти много.

Участник: Благодаря много.

Участник: Благодаря много за информацията …

Башар: Един момент, какво стана с „добър ден”?

Участник: Добър ден и благодаря за информацията, която ни предоставяте.

Башар: Чудесно, добър ден.

Участник: Имам два взаимно свързани въпроса. Кога според вас най-сетне човечеството ще започне да използва свободна енергия …

Башар: През следващите 50 ваши години. Може да се случи и по-скоро, но не по-късно от това, според прочита на колективната ви енергия в момента. Помни, че няма такова нещо като предсказване на бъдещето. Има само усещане на енергията, съществуваща към момента на предсказването. Ако междувременно тази енергия се промени, предсказанието става невалидно. Следователно ние само разчитаме вероятностите на най-правдоподобния сценарий, според вашите енергии в този момент.

Участник: Кога мислите, че ще се отървем от съществуващата монетарна система?

Башар: Това може да отнеме малко повече време.

Участник: А какво е вашето предложение към човечеството за ускоряване осъществяването на една система от свободна енергия, която всъщност притежаваме в момента?

Башар: Спомняш си формулата, която дадохме за това да следвате своята най-силна радостна възбуда?

Участник: Да.

Башар: Когато правите това, то ви насочва по синхронен път и ви позволява да си представите всички тези неща, във връзка с които сте толкова ентусиазирани, както и ще ви доведе до обстоятелствата, при които има най-голяма възможност да създадете тези системи.

Участник: В допълнение на свързаната с това радостна възбуда – какви конкретни неща бихте предложили, свързани с формулирането и внедряването на такива системи?

Башар: Очевидно трябва да изследвате вашето разбиране в области като електромагнетизъм, електричество, гравитация. Нека сега поговорим малко за това, че вашата физическа реалност всъщност не е нещо дуално (двойнствено), а едно триединство. Ще говоря малко за това и то може би ще ви послужи за нещо като намек. Защото това е единственото, което можем да ви дадем – нашите намеци. Ние не можем да развалим изненадите; не можем да разлеем млякото; вие трябва да преминете през собствения си процес на открития. Въпреки всичко, ние можем да помогнем малко – тук и там, от време на време, може би, понякога. Вие вече започвате да говорите в своя научен лексикон за тъмна енергия и тъмна материя, нали така?

Участник: Правилно.

Башар: Също така, когато говорите за материя, вие говорите и за антиматерия, което не е същото нещо като тъмната материя, нали така?

Участник: Правилно.

Башар: В този случай имате триединство, нали?

Участник: Правилно.

Башар: Вие също така говорите за положителна и отрицателна енергия, но и за тъмна енергия. Отново едно триединство, нали?

Участник: Правилно.

Башар: Говорите за гравитация и антигравитация, но на вашата планета все още никой не говори за тъмна гравитация. Защото тя съществува. Ето ти и намекът.

Участник: Благодаря много.

Башар: Добре си дошъл.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти много, обичам те.

Башар: Имаш и нашата безусловна любов.

Участник: Имам един въпрос от сърце. Наскоро бях бременна и бях изправена пред много трудно решение …

Башар: Какво е твоето предизвикателство?

Участник: Дали да направя аборт, или да задържа детето.

Башар: И какво реши?

Участник: Реших да направя аборт.

Башар: Добре, и?

Участник: Почувствах, че направо се побърквам по повод на тези решения. Имам религиозно възпитание …

Башар: По точно?

Участник: Аз съм християнка.

Башар: Добре.

Участник: И разговарях с много хора, получих противоречива информация, почувствах, че наистина се побърквам …

Башар: Как се чувстваш сега?

Участник: Чувствам се добре, но съм все още малко объркана …

Башар: От какво? Какво всъщност искаш да попиташ?

Участник: Бих искала да зная какво се случва с един зародиш при един аборт.

Башар: Преди всичко, разбери, че душата не може напълно да се свърже с тялото в продължение на 49 дни. Това е времето на формиране на епифизната жлеза и когато тя се оформи, тогава в тялото се появява съзнанието, разбираш ли?

Участник: Ъ-хъ.

Башар: Въпреки това, разбери, че този дух, това същество, представляващо твоето дете, е знаело какво ще бъде твоето решение и е искало само да си потопи пръста във физическата реалност.

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли, нищо не се случва случайно. Всичко е оркестрация. Това същество все още съществува, все още е около теб, все още те обича, все още е напълно жизнено и то е знаело, че все още не желае физически живот и е знаело, че трябва да ти даде възможност да преминеш през този процес и в този смисъл, е избрало да ти даде възможност да преживееш това, което преживяваш. Всички души, всички същества са вечни и неразрушими. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Идеята за физическата реалност е една временна конструкция. Това същество се чувства чудесно. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, благодаря.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам и друг въпрос. Още от дете съм преживяла много дълга поредица от наранявания, едно след друго …

Башар: Да, защото твоята система от убеждения предполага да се наказваш. По отношение на аборта си направила същото. Вина, вина, вина, вина. Наказваш се отново и отново. Толкова съм грешна, толкова не заслужавам да живея. Разбираш ли?

Участник: Звучи ми познато.

Башар: И аз така си мислех. Освобождавам те от греховете ти! (смях в залата) В същото време няма никакво значение дали ние ти прощаваме. Ти трябва да простиш на себе си.

Участник: Какъв е най-добрият начин да простя на себе си, защото се чувствам … опитвам се през всичкото време да направя това, но …

Башар: Какво те спира?

Участник: Не зная. Като че ли успявам, след което имам друго преживяване, и пак не успявам …

Башар: Добре, може би имаш твърдото убеждение, че не можеш да успееш. Какво мислиш по този въпрос?

Участник: Може би, откъде …

Башар: Нека го кажа по друг начин. Какво се страхуваш, че ще се случи, ако успееш? Може би това ще бъде най-важният въпрос за теб.

Участник: О кей.

Башар: Какво е най-ужасното нещо, което може да ти се случи, ако наистина простиш на себе си?

Участник: Не зная.

Башар: Разбира се, че знаеш.

Участник: От какво се страхувам …

Башар: Искаш ли да ти помогна?

Участник: Да.

Башар: Сигурна ли си? Или първо искаш да кажеш нещо? Не бих искал да прекъсвам мислите ти … Ето за какво става дума. Готова ли си?

Участник: Да.

Башар: (с преднамерено висок и груб глас) Ти за коя се мислиш, малка госпожице „идеална”? (с нормален глас) Разбираш ли намека?

Участник: Да.

Башар: Ти толкова по-добра ли си от всички останали, че не трябва да се чувстваш зле и виновна за тези неща? Ти за коя се мислиш? … Това, от което се страхуваш, е отчуждение от тези, които обичаш. Ти се страхуваш от това да не изпъкнеш над околните. Разбираш ли?

Участник: Да, прав си.

Башар: Страх те е да не те помислят за егоист.

Участник: Да, така е.

Башар: Мислиш ли, че си способна да изоставиш тази идея?

Участник: Да.

Башар: Добре. Разбери, че заслужаваш да си щастлива. Наистина, защото ако не заслужаваше, нямаше да съществуваш, гарантирам ти това. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми.

Башар: Имаш нашата безусловна любов.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Това са все предизвикателства от вашата планета. Не е за учудване, че бяхме толкова удивени, когато попаднахме за първи път тук.

Участник: Добър вечер, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: За мен е чест да говоря с вас.

Башар: За нас е също чест.

Участник: Ако ми разрешиш, имам три въпроса.

Башар: Добре, ще видим.

Участник: Можеш ли да кажеш нещо за древната история на картите за игра?

Башар: Това всъщност ни отвежда назад до времето на Атлантида и е свързано малко повече с това, което днес разбирате под карти Таро, или нещо свързано с идеята за гадаене по онова време. Те са били използвани като стимули за възникване на прозрения и за отваряне на съзнанието. В течение на вековете са били опростявани, за да достигнат настоящата си форма на обикновени карти за игра, но все още с тях е свързана идеята за това, което наричате шанс и съдба, и така нататък. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: В крайна сметка, това е приблизително тяхното начало.

Участник: Вторият ми въпрос – когато навляза в състояние на медитация и се чувствам напълно в покой, когато издишам въздуха си, се чувствам по-комфортно. Ако не вдишам отново, аз просто стоя спокойно и не дишам.

Башар: Е, и …?

Участник: Тревожа се, че може би правя нещо неправилно и че мога да нараня себе си.

Башар: Повярвай ми, че когато трябва да вдишаш, непременно ще го направиш. (бурен смях в залата) Допускам, че това става автоматично, след като си тук и разговаряш с нас.

Участник: Имам чувството, че достигам портал, който води към нещо.

Башар: Да, така е, но не можем да се впускаме в повече подробности в този момент, защото ти преминаваш през определен процес.

Участник: Благодаря ти. Последният ми въпрос – преди два месеца се появи един документ, който разкрива едно умряло евентуално извънземно същество, дълго около 15 см.

Башар: Това, което наричате „Мумията от пустинята Атакама”.

Участник: Да.

Башар: Ти разбираш ли идеята на така наречения процес на хибридизация, като част от сценария за отвличане на хора от страна на извънземни?

Участник: Да.

Башар: Разбираш също, че понякога някои хибридизирани ембриони биват отглеждани до определен момент в тялото на човешка майка, след което биват изваждани и отглеждани в инкубатори на кораби извън вашата планета, нали?

Участник: Да.

Башар: Е, не всички от тях биват отвеждани толкова надалече. Понякога някои от тях, които не са отговорили на определени генетични показатели, макар и много рядко, биват изоставени на Земята. Те не могат да израснат напълно, макар че могат да бъдат родени. Обикновено те не живеят дълго. В този смисъл това, което си видял, е една генетична модификация на хибридно дете, изоставено на Земята, което не е могло да израсне повече от това, но е живяло за кратко време на вашата планета.

Участник: Разбирам.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Благодаря ти, Башар.

Башар: Още нещо … Когато си в състояние на медитация и усещаш, че издишаш и не ти се иска да вдишаш отново, предлагам да осъзнаеш хумора в тази ситуация и да се разсмееш. След това дишането ти ще се нормализира. Смехът ще те отведе там, където искаш да отидеш.

Участник: Благодаря ти много.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден. Един момент … Сега всичко е наред, просто междувременно водехме друг разговор. Моля продължи.

Участник: Искам да проведем разговор за чирака и за глетчера, и връзката с неудобството, което чувствам в тялото си и в цялата си система.

Башар: Добре, какво чувстваш?

Участник: Чувствам неудобство.

Башар: По какъв начин? Физически, емоционално, енергийно …?

Участник: Мисля, че физически и емоционално.

Башар: Добре. Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен как се проявява това неудобство?

Участник: Хмм, например, когато името ми бе избрано, за да говоря сега, почувствах силно неудобство …

Башар: Къде, в слънчевия сплит?

Участник: Мисля, че да.

Башар: Това е чакрата на намерението.

Участник: Ъхъ.

Башар: Какви са намеренията ти в живота?

Участник: …, … Хмм … Да-а-а пътувам по леко …

Башар: Да пътуваш по леко … Искаш да кажеш да не смущаваш никого?

Участник: Хмм …

Башар: Или да се чувстваш по-леко?

Участник: Да, мисля, че чувствам тялото си тежко и искам да се чувствам по-леко.

Башар: Често пътят на просвещението е свързан с това да започнеш да се отнасяш по-добре със себе си. Може би си много строг спрямо себе си?

Участник: Може би.

Башар: „Може би” в този случай вероятно означава „да”.

Участник: Да.

Башар: Прекалено стегнат ли си?

Участник: Защо ще избера да се стягам?

Башар: Ти кажи защо. От какво се страхуваш? Подобен въпрос сме задавали и преди. Ако се придвижваш напълно напред с радост и удоволствие, кое е най-страшното нещо, което се опасяваш, че ще ти се случи?

Участник: Хмм.

Башар: Хайде де. Виждаш ли, много често може да ти изглежда трудно да разбереш идеята от положителната й страна, затова ние знаем, че е по-лесно да я разбереш от отрицателната й страна. И ако ти е трудно да разбереш кое е това убеждение, което ти пречи, усили го, преувеличи го … Какво е най-ужа-а-а-сното нещо, което се страхуваш, че ще ти се случи, ако се придвижиш в посока на своето удоволствие, ако си позволиш да бъдеш себе си – какво се страхуваш, че ще се случи?

Участник: …

Башар: Не се страхувай, то няма да те ухапе, ако го изкажеш.

Участник: Не зная.

Башар: Хайде бе, разбира се, че знаеш.

Участник: Може би отговорността …

Башар: Отговорност, какво е определението ти за отговорност? Очевидно то не е положително.

Участник: …

Башар: Дай определение за отговорност.

Участник: Хмм … Да реагираш на това, което се изправя пред теб.

Башар: Не, не, не. Ти каза, че се страхуваш от отговорността. Тогава как определяш отговорността като нещо, от което можеш да се страхуваш? Какво е определението ти за отговорност?

Участник: …

Башар: То съдържа ли идеята за вина?

Участник: Хмм.

Башар: Хмм. Или става дума за положителното определение, което е просто способността да отговаряш (да реагираш)?

Участник: Да, може би това е. Понякога чувствам, че съм претоварен.

Башар: Защо ще си претоварен? Ти имаш отрицателно определение за това как приемаш нещата. Това, което казваш, е, че не се доверяваш на това как протича животът ти. Какъв смисъл би имало в това да получаваш повече от това, което си в състояние да понесеш? Разбираш ли смисъла на въпроса?

Участник: Правилно, правилно.

Башар: Тогава защо не се отпуснеш и не приемеш, че независимо колко предизвикателно може да изглежда нещо, то не може да бъде повече от това, което в действителност можеш да понесеш. Единствената причина, поради която може да изглежда, че няма да можеш да го понесеш, е отрицателното определение, с което оцветяваш ситуацията. Ако обаче й придадеш положителен смисъл и я видиш в положителна светлина, ще видиш, че си в състояние да се справиш и че не ти е било дадено повече от това, което можеш да понесеш.

Участник: Това ме връща обратно до вашата аналогия с глетчера. Страхът от поемане на отговорността по някакъв начин ми е бил полезен на някакво равнище.

Башар: На някакво равнище. Но може би това, което ни казваш сега, означава, че е време малко „да се стопиш”. Защото се чувстваш неудобно да продължаваш да си замръзнал.

Участник: Правилно.

Башар: Това ти говори, както вече казахме, че е време да се промениш. Да, оцени по достойнство глетчера и състоянието на леда, оцени състоянието на чирак и в същото време признай, че настъпва подходящият момент да се придвижиш на следващото равнище.

Участник: И според теб в основата на това сковано състояние е чувството на вина?

Башар: Може би донякъде, но се намесват и други неща.

Участник: Това да виня себе си, или други хора?

Башар: Не съм напълно сигурен, че знаеш какво правиш.

Участник: Защо да зная, какво правя? (смях в залата) Защо бих избрал това?

Башар: Може просто да си възприел нечии чужди убеждения … и в даден момент не си в състояние да понесеш това, което ти се дава. Това е равностойно да кажеш: „Аз не зная какво правя”. Но ти знаеш какво правиш. Следователно нямаш причина да твърдиш, че до каквото и равнище да достигаш, няма да можеш да се справиш, че няма да знаеш какво да правиш. Разбираш ли?

Участник: Как човек достига до стадия на забравянето? Колебанието и неудобството са толкова познати … това изглежда толкова фундаментален момент на ориентация.

Башар: Разбери следното. Както сме обяснявали и преди, всяка отделна система от убеждения притежава определена структура. Една от основните структури при убежденията е способността на убеждението да направи така, че да изключва възможността за съществуване на друго убеждение. Трябва да бъде така, в противен случай не би могъл да преживееш пълноценно това свое конкретно убеждение. Единственият начин за преодоляването на това положение е да отидеш на по-горното равнище и да приемеш убеждението, че всички убеждения подлежат на промяна. И докато си позволяваш да преживееш напълно същността на дадено убеждение, което казва, че за това конкретно преживяване не е възможно друго убеждение, ако си в състояние да помниш, че можеш да промениш това убеждение, когато пожелаеш, тогава, в определен смисъл, си свободен да преживееш момента на забравянето, защото ще знаеш, че винаги можеш да си спомниш. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Донякъде.

Башар: Донякъде.

Участник: Стопяването процес ли е?

Башар: Може да бъде. То може да бъде с всякакво темпо, което пожелаеш.

Участник: Може ли да бъде ускорено?

Башар: Разбира се, че може. И това е процес, който наричаме праг на достоверност. Можеш да си направиш тест за праг на достоверност и да си кажеш: „Ако искам да бъда някой друг с настоящата си система от убеждения, колко време ще ми отнеме, за да се превърна в този друг човек и да преживея тази друга реалност?” Нека например предположим, че започнеш със своята представа далеч в бъдещето и си кажеш: „Например ще ми бъдат ли достатъчни 20 години, за да се превърна в този, който бих искал да бъда? Това е дълъг период от време. Без съмнение за толкова време мога да се превърна в този, който искам да бъда. Вярвам ли, че мога да го направя за 10 години? Да, това е достатъчно време. А дали мога да го направя за 5 години? Ъъ, не съм сигурен.” При това броене обратно във времето, в момента, в който почувстваш макар и най-малко колебание, това е времето, което ти е необходимо, за да промениш настоящите си убеждения. И сега трябва да преразгледаш убежденията си. Какво трябва да вярваш, че е вярно, за да може процесът да отнеме толкова дълго време? Когато откриеш кое е това твое убеждение и разбереш, че то не е това, което предпочиташ, тогава можеш да отхвърлиш това си убеждение и да направиш теста отново. 20 години – без проблем; 10 години – като нищо; 5 години – абсолютно, без капка съмнение; 3 години – да; 2 години – може би. Тогава се върни обратно към убежденията си и открий убеждението, чието преодоляване ще ти отнеме толкова време. След като си елиминирал всички тези убеждения, времето, което ти е останало, е времето, което наистина ти е необходимо, за да преживееш процеса, който наистина имаш нужда да преживееш. Така че, можеш да използваш тази техника, ако желаеш.

Участник: Ъхъ.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Малко, да. Може ли още един въпрос? Ти спомена преди, че пресичайки прага на 2012-та, ние сме се придвижили от малко повече отрицателно в малко повече положително състояние. Отнесено към моята система от убеждения, те променят ли се по-бързо сега, след преминаването на този праг?

Башар: Да.

Участник: Значи мога да приема това убеждение.

Башар: Ако пожелаеш! Не е задължително, но можеш. И когато го направиш, ще го почувстваш.

Участник: Хмм.

Башар: Защото помни, че не можеш да почувстваш и преживееш нещо, което преди това не отговаря на твоята вибрация. Не е вярно, че за да повярваш, трябва първо да видиш. За да видиш, трябва преди това да вярваш! Правилото важи в обратен ред!

Участник: Благодаря ти.

Башар: До нови срещи.

Участник: Здравей.

Башар: Добър ден.

Участник: Как узнаваме кога едно лице е под хипноза – доколко то преживява дадена реалност, или един сън?

Башар: Каква е разликата между двете?

Участник: Добър въпрос.

Башар: Благодаря ти! Ние понякога задаваме такива въпроси. Виж сега – действителният ти въпрос е следният. Първо – всичко, всичко, което можеш да си представиш, е някакъв вид реалност. Въпросът не е дали е реално, а дали е уместно, подходящо за твоята реалност. Защото нещо може да е реално, но да няма отношение към теб и твоята реалност. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това е, което всъщност питаш – каква е вероятността това преживяване да бъде уместно по отношение на моята консенсусна или индивидуална реалност? Това е действителният въпрос. И всеки може да си даде отговора по свой индивидуален начин. Когато този човек е под хипноза, това, към което той има отношение, може да бъде действително преживяна реалност, но ако няма истинско отношение към теб, в определен смисъл, да, това може да е сън. Така че ти трябва да решиш каква е степента на уместност на информацията за теб и да приложиш тази информация в степента, в която тя е подходяща за теб, в своя живот. Няма никакво значение дали това е „истинска” физическа реалност, или нещо, което съществува в друго измерение … Помни, че в духовния свят можеш да кажеш: „Всичко това не е физическо”, а в същото време някой може да сътвори мигом дадена реалност с мисълта си, която да изглежда по-реална от това, което ти наричаш физическа реалност. Така че, кое е реално? Това е една относителна перспектива.

Участник: Аха.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам друг въпрос. Вярвам, че семейството ми е участвало в програма за хибридизация. Можеш ли да потвърдиш това?

Башар: Мога и го потвърждавам.

Участник: Можеш ли да дадеш малко подробности?

Башар: Не. А ти можеш ли?

Участник: Имам седем братя и сестри и майка ми е казвала, че пет от нас сме участвали в такава програма.

Башар: И останалите двама са участвали, но не по същия начин.

Участник: О кей. Не зная какво означава това, но о кей.

Башар: Зная, че не знаеш. Някои индивиди са конкретно замесени с генетичния аспект на процеса, докато други участват енергийно, като предоставят определени модели, които биват използвани при създаването на определени генетични състояния. Разбираш ли това?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Понякога отправям покана към теб и не съм сигурен какво се случва …

Башар: Няма значение.

Участник: Усещам някакво присъствие и се питам дали това си ти, или нещо, което има в самия мен.

Башар: Може да се случват и двете едновременно. Най-общо казано, понякога може да не съм точно аз, а вибрацията на моята реалност, или някой друг от моята реалност, но винаги ще участваш и ти. Защото единственият начин да преживееш нечие присъствие, е да създадеш своя версия на съответното лице от собственото си съзнание и със собствената си енергия. Помни, че в определен смисъл, това е, което се случва в момента. В момента ти не разговаряш с мен директно, а косвено. Ние ти осигуряваме маска, зад която се крие собственият ти висш разум. В момента ти водиш разговор със собствения си висш разум, но ти го скриваш зад една маска, каквато сме ние. Така можеш по-лесно да разговаряш с висшия си разум, защото сега ти вярваш, че това е нещо извън теб. Ти обаче в момента разговаряш със себе си.

Участник: Да, в това има смисъл, защото аз разговарям много със себе си.(смях в залата) Затова, благодаря ти. Благодаря ти.

Башар: Кой каза това?

Участник: Имам и друг въпрос. Преди известно време се почувствах зле. Погледнах се в огледалото и всъщност харесах това, което видях. Почувствах се добре по отношение равнището на енергията ми. И това беше много необикновено, защото всеки път, когато се почувствам зле, виждам своето отрицателно състояние в отражението си.

Башар: Този път си си предоставил възможността да разбереш, че независимо от това как изглеждат нещата, винаги имаш възможността да ги преформулираш. И това ще бъде, което ще преживееш. Не е важно как изглежда нещо, а какъв смисъл му придаваш. Това ще определи преживяването, което ще извлечеш от него.

Участник: О кей.

Башар: И така, ти си си предоставил това отражение, много добре!

Участник: Имаше ли определено послание?

Башар: Току-що ти предадох посланието. Или ти искаш някакво по-важно послание?

Участник: Връзката между физиологията и ума … и може би преживяването на времето и на остаряването …

Башар: Времето е страничен ефект, който вие всички създавате, за да получите определено преживяване. Вие създавате този страничен ефект, като премествате съзнанието си между милиарди успоредни реалности и варианти на самите себе си всяка секунда. Това преместване създава чувството за промяна, време, движение.

Участник: Преместване …

Башар: Да, ти преместваш съзнанието си през различни свои варианти и през успоредни светове. Това представлява времето – страничен ефект от това преместване на съзнанието. И ти го правиш милиарди пъти в секунда, без да знаеш, че го правиш.

Участник: И по време на сън става същото?

Башар: Абсолютно. Няма време и усещане за време, ако не се преместваш. Разбираш ли?

Участник: Да, да, по отношение на преместването – каква е най-добрата препоръка, която можеш да ми дадеш … обичам много хазарта и когато отида в едно казино, обичам да играя на карти. Какво е най-доброто състояние на съзнанието, в което мога да се преместя, за да мога …

Башар: За да постигнеш определен резултат?

Участник: Да.

Башар: Не си ли спомняш формулата?

Участник: На радостната възбуда?

Башар: Действай според своята най-голяма радостна възбуда, като влагаш всичките си способности с нула, ну-ла настояване за определен краен резултат.

Участник: Да-а-а.

Башар: Ну-ла! Вярвай, че висшият ти разум ще ти предостави това, от което наистина се нуждаеш, и знай, че това, което получиш, е точно това, което ще ти послужи най-добре. Това е формулата.

Участник: Благодаря ти много.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, да, просто трябва да се забавлявам …

Башар: Но бъди сигурен, че действията, които предприемаш, наистина отразяват твоята радостна възбуда, а не твоята тревожност или силно желание, маскирани като радостна възбуда!

Участник: Мога да направя това, благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Двамата с моя партньор имаме изобретения, които вярваме, че могат да бъдат от полза за планетата и за повишаване на вибрациите …

Башар: Чудесно, благодаря ви.

Участник: Въпросът ми е – при наличието на съществуващия процес на ускорено повишаване вибрациите на човечеството, дали тези наши идеи вече не стават излишни?

Башар: Това зависи от вас, не е ли така? Кое ви носи радостна възбуда? Помни, че даже когато създаваш нещо физическо, това е израз на съзнанието. Ако чувстваш, че това е позволението, което помага на другите да възприемат идеята, тогава използвай го във всички случаи. Това е подобно на идеята, че когато възприемате това, което наричате нашия космически кораб, ние в действителност не се нуждаем от него, но той е израз на нашето съзнание и създава удобство за взаимодействие с планети като вашата. Защото така вие може да възприемете нещо познато. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Тогава във всички случаи използвайте позволението, което ви доставя най-голямо удоволствие. Ако промените мнението си относно това, което ви върши най-добрe работа, следвайте инстинкта си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Така би сторил експертът. Следвайте инстинкта си.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Ще следваме радостната си възбуда.

Башар: Не просто да следвате радостната си възбуда; сега знаете пълната формула.

Участник: Без очакване на конкретен резултат.

Башар: Влагайки максимума от възможностите си, без да очаквате конкретен резултат, защото, виждаш ли, отново: физическият ум не е направен да знае как точно нещо се случва. Това може висшият разум. Физическият ум си казва: „Това е идеалният резултат”, докато в същото време той може да ограничава идеалния резултат със своето допускане за това какъв трябва да бъде този идеален резултат. Нека висшият разум ти покаже действителния идеален резултат.

Участник: Другият ми въпрос е свързан с края на парите.

Башар: Да, в крайна сметка, вашата така наречена „икономическа система” ще стане действително основана върху способностите на хората.

Участник: Аз работя точно върху това – човешките енергийни системи …

Башар: Добре, продължавай да работиш, ако това ти доставя радостна възбуда. И отново, помни – ти никога не променяш света, в който живееш! Ти променяш себе си, след което се прехвърляш в свят, който вече съществува и който отговаря в по-голяма степен на промяната на вибрациите, която си осъществила в себе си!

Участник: Супер!

Башар: Но светът, в който си, продължава да съществува и не се променя. Осмисляш ли това?

Участник: Можеш ли да поясниш малко?

Башар: От какво пояснение се нуждаеш?

Участник: Да кажеш нещо повече за това дали е възможно да изпитваме своя ентусиазъм колективно.

Башар: Вие правите това, нали? Ние го правим.

Участник: Аз не го правя.

Башар: Ти не го правиш? Не знаеш какво е да изпитваш съвместна радостна възбуда с някого другиго?

Участник: О, аз правя това непрекъснато, разбира се.

Башар: Тогава какво мислиш, че пропускаш?

Участник: Искам да зная какво е да почувствам възможността от това да се ускорявам даже когато съм умряла, когато си отида …

Башар: Това, че не си във физическа форма, не означава, че не можеш да участваш.

Участник: Да, разбира се.

Башар: Е …?

Участник: О кей.

Башар: Тогава се довери на състоянието, в което си. Винаги ще можеш да правиш това, което отразява истинската ти същност, което отговаря на истинската ти радостна възбуда, независимо дали си във физическа, или в нефизическа форма. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Тогава защо ще те е грижа в какво състояние ще бъдеш?

Участник: …

Башар: Не вярваш ли в начина, по който протича животът ти?

Участник: Вярвам.

Башар: Тогава няма значение в какво състояние си. Ще се озовеш на точното място, в точното време и в точното състояние, за да направиш точно това, което е правилно за теб. Независимо дали си във физическа или в духовна форма, дали си извънземно същество или междуизмерно същество, или даже пространство между измеренията. Няма никакво значение. Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Малко съм възбудена.

Башар: Само малко?

Участник: В 6 часа бях на около сто километра разстояние и успях да се озова тук.

Башар: Чудесно – гъвкавост на пространство-времето.

Участник: Идвам от много стресиращо състояние.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Това ми позволи да развия в себе си редица заболявания.

Башар: Това също е вълнуващо.

Участник: След това реших да отстъпя малко назад и да се съсредоточа върху това да стана по-добра като човек.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Представях си напълно празно пространство и с дни се опитвах да не мисля за нищо.

Башар: Даже нищото е нещо, но разбирам какво имаш предвид.

Участник: И тъй като съм човек, страховете ми са свързани с пари …

Башар: Един момент … ти не можеш да използваш това за извинение, защото на вашата планета има много хора, които не се страхуват по повод на пари. Следователно, тъй като си човек, това не означава автоматично, че страховете ти са свързани с пари. Не прави тази връзка.

Участник: Това е моят страх, моята истина.

Башар: Добре, твоето лично предизвикателство.

Участник: О кей. Тогава откъде да зная, че съм преодоляла този цикъл …

Башар: Какъв цикъл?

Участник: Аз се намирам в някаква дупка. Чувствам топлина и замайване и не ми се иска да ги изоставя, но чувствам страх …

Башар: Ти се страхуваш от това какво ще се случи, ако ги изоставиш?

Участник: Аз се разболях, стресирах се, не взех правилни решения …

Башар: Ти винаги вземаш правилни решения. Ти винаги вземаш правилни решения. Това може да не са решения, които предпочиташ, но щом си взела дадено решение, то е правилното решение и ако го използваш по този начин, ще получиш ефекта от решението, което е трябвало да вземеш. Това означава, че можеш да вземаш други решения, които предпочиташ, но не отричай решенията, които си взела, защото в такъв случай няма да можеш да вземаш нови решения. Ти не можеш да се озовеш там, където желаеш да отидеш, ако отречеш междинните стъпки, които са те довели до мястото, където си в момента.

Участник: Хммм.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Защото ако отречеш междинните си стъпки, няма да има къде да стъпиш.

Участник: Следователно, в момента в който реша да тръгна в дадена посока, това е правилната посока?

Башар: Разбира се, даже ако това е посока, която не предпочиташ. Това ще е правилното решение, защото може би трябва да откриеш, че това е посока, която не предпочиташ. Помни, че понякога за хората от вашата планета е по-лесно да открият какво предпочитат, като първо почувстват това, което не предпочитат, за да им стане по-ясно какво предпочитат поради контраста на сравнението. Ако използваш в положителен контекст това, което не предпочиташ, за теб ще бъде по-лесно да определиш какво предпочиташ и няма да е необходимо да изразходваш толкова много време да преживяваш това, което не предпочиташ. Първо обаче, трябва да използваш това, което не предпочиташ по положителен начин, все едно, че го предпочиташ. Това е парадоксът.

Участник: Хмм. Как разбирам, че следвам най-голямата си радостна възбуда?

Башар: Ти следваш ли радостната си възбуда във всеки един момент според максимума на способностите си?

Участник: Но аз се намирам в дупка!

Башар: Тогава е очевидно, че не следваш своята радостна възбуда, нали?

Участник: Да.

Башар: Значи е ясно, че не следваш радостната си възбуда, нали?

Участник: Да

Башар: Ето как разбираш.

Участник: Заболяванията имат ли определени граници?

Башар: Да. Но понякога завършват със смърт. Което също означава, че са ограничени във времето. (смях в залата)

Участник: Ако имам някакво убеждение, което поддържа определено мое заболяване, и съм готова да се откажа от това убеждение, как да направя това?

Башар: Първо, трябва да разбереш кое е убеждението.

Участник: Аз зная кое е убеждението.

Башар: Кое е то?

Участник: Че не съм достатъчно добра.

Башар: Добре, защо вярваш, че не си достатъчно добра? Това има ли някакъв смисъл за теб?

Участник: Не, но аз съм го допуснала …

Башар: Защото …? Какво извличаш от това? Щом се придържаш към нещо, значи то ти върши някаква работа и извличаш нещо от него. Ако ти беше напълно ненужно, щеше вече да си го изоставила.

Участник: Това, че не предизвиквам себе си и оставам пасивна.

Башар: Защото чувстваш, че ако предизвикваш себе си, какво ще се случи?

Участник: Ще се разболея отново.

Башар: Ето това е. С други думи, какво казахме преди малко? Парадоксално, би трябвало да е добре за теб да се разболееш, за да не се разболяваш никога повече. Защото ти отричаш болестта като преживяване и си казваш, че не е възможно да има някакъв положителен смисъл в това да си болна. Но е възможно да има. Ти не можеш да отричаш своите преживявания, нито едно от тях! Те се случват с определена причина – да те научат на нещо, което трябва да знаеш. Следователно, когато приемеш, че това, което ти се случва, би трябвало да ти се случи и престанеш да се страхуваш от това, което може да се случи, тогава то може да няма нужда задължително да се случва. В определен смисъл, поведението ти гарантира, че ще се разболееш, защото в никакъв случай не желаеш да се разболееш. Все едно, че казваш: „Това е единственото нещо, което трябва да отбягна”. Ти не можеш да го отбегнеш, ако съществува причина, поради която го създаваш. Тази причина може да бъде единствено защото ти не се нуждаеш повече от него, но просто трябва да го допуснеш като нещо в реда на нещата. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Всичко, което се случва в живота ти, е в реда на нещата. Всичко, което се случва в живота ти, е в реда на нещата! Запомни, че ти си едно вечно, безкрайно, неразрушимо същество! Какво толкова, ако се разболееш и умреш? (смях в залата) Ти все още ще съществуваш! Просто ще си кажеш: „Е, това беше интересно!” Ако говорим в линеен план … аз зная, че всичко съществува едновременно, но ти си правила това много пъти. Също така, в определен смисъл, както казахме преди малко, относно вашето преместване между различни успоредни реалности, милиарди пъти в секунда, това всъщност означава, че ти умираш милиарди пъти в секунда. Това лице, което стои тук пред мен, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, във всеки един от тези моменти, не е едно и също лице – в буквален смисъл! Ти умираш всеки път и се раждаш отново всеки път. И какво от това? Това е част от живота. Позволи си да знаеш, че това, което притежаваш в момента, съществува по определена причина и го използвай според положителната причина, поради която съществува, и когато си готова да получиш посланието, което предвестникът е готов да ти поднесе, предвестникът ще си замине по своя път. Единствената причина, поради която някои неща не си отиват, е, защото ти се опитваш да ги отблъснеш и не внимаваш защо те са там, където са. Затова те продължават да настояват за твоето внимание. В тях има нещо, което трябва да научиш относно себе си, макар и само да разбереш някое свое убеждение, което в действителност не предпочиташ. Вслушай се, позволи, приеми тези предвестници. „Направи ме унищожително болна, ако това ще ме научи на нещо важно, което наистина, наистина искам да узная. Макар че съм готова да го науча и по друг начин …(смях в залата). Аз съм наистина готова да го науча по пътя на най-малкото съпротивление, обаче това, което ми се случва, е най-добро за мен и за всички други засегнати хора, следователно нека да ми се случи. Защото аз съм несъкрушима, вечна и безкрайна!”

Участник: И може да умра, но това е в реда на нещата.

Башар: Разбира се, че е в реда на нещата. И когато е в реда на нещата, вероятно няма да умреш. Поне не по начина, който имаш предвид.

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И освен ако нарочно не избереш да отнемеш физически собствения си живот, ти няма да умреш, преди да си избрала времето на своята смърт. Защото ако беше толкова лесно, просто щеше да легнеш на пода, да затвориш очи и да кажеш: „Готова съм”. Брой до десет и ако можеш да отвориш отново очи, значи не е свършено с теб. Защото ако наистина беше дошло времето ти, щеше да си отидеш. Даже и когато отнемеш живота си, ти все пак имаш възможност да се завърнеш отново. Нямам предвид това да имаш преживяване близко до смъртта, а в буквален смисъл да продължиш живота си в успоредна реалност, без даже да знаеш, че преди това си умряла!

Участник: Спри! (смях в залата)

Башар: Ти имаш възможност да избираш във всеки един момент даже и след смъртта! Можеш да продължиш да живееш. Разбираш ли? Имаш толкова много свобода на избор! Толкова си необвързана; толкова не си окована! Толкова си могъща!

Участник: …

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Благодаря ти. Един бебе-въпрос. Бебешки, много малък.

Башар: (медиумът имитира с ръце клатене на бебе) Аз забавлявам твоето бебе-въпрос.

Участник: Въпросът ми е защо жените трябва да раждат деца?

Башар: Не става въпрос за това дали трябва. Зависи от това, което сте избрали в живота си. Както знаеш, не всички хора избират да имат деца.

Участник: Супер, благодаря ти.

Башар: Толкова супер, колкото пожелаеш. Благодаря ти … Преди следващия въпрос, нека само ви напомня. В общия случай, вие сте си назначили определени срещи (в живота). Ако сте си насрочили дадена среща, нищо не може да я предотврати. Ако не сте си насрочили среща, нищо не може да я причини да се случи. Просто оставете животът ви да се разгръща по своя естествен начин и вижте какво сте се договорили да се случи. Към края на живота си ще знаете какви са били всички ваши договорености. С други думи, отпуснете се!

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Малко съм нервна.

Башар: Нервна?

Участник: Миналият септември най-голямата ми радостна възбуда бе свързана с пътуване до Перу.

Башар: Добре, и отиде ли?

Участник: Да, отидох.

Башар: Много вълнуващо.

Участник: Беше много вълнуващо и реших да отида до Мачу Пикчу.

Башар: И стори ли го?

Участник: Отидох за един ден и …

Башар: Това беше ли вълнуващо?

Участник: Амии …

Башар: Усещам някакво колебание.

Участник: Беше много трудно.

Башар: В какъв смисъл?

Участник: Бях болна.

Башар: И на какво те научи това преживяване?

Участник: Беше ми показано да не направя това изкачване, след като бях болна.

Башар: И въпреки това го направи?

Участник: Направих го и се надявах, че когато се изкача на Мачу Пикчу, ще почувствам някаква силна енергия.

Башар: И това се случи, просто тя те разболя. (смях в залата) Аз не ти се присмивам. Разбери, че понякога, когато не си свикнала с определени вибрации, поради съпротивите в тялото ти, основани на твоите енергии и на твоите убеждения, можеш да се почувстваш болна. Това обаче е добър знак, защото означава, че енергията е там и ти я преработваш. Това е прекрасно. Ще свикнеш с това, след което няма повече да се разболяваш.

Участник: Мисля, че се разболях, защото имах някакъв блокаж …

Башар: Аз току-що ти казах същото. Разбира се, че имаш, но какво от това?

Участник: Как да се отърва от това?

Башар: Върни се отново на същото място. Следващият път ще бъдеш по-здрава. Следваш ли своята най-голяма радостна възбуда? Ти каза, че го правиш. Това е един процес. Можеш да си направиш тест за праг на достоверност, ако пожелаеш, като позволение. Това обаче, което си направила, е добре. Моля, моля, моля всички вие, внимавайте относно своите определения за тези неща. Издигания и падения, нагоре и надолу и какво от това? Не трябва да разглеждате това по този начин (медиумът очертава с ръка хоризонтална синусоида), а по този (очертава насочена диагонално нагоре синусоида). Вие винаги се изкачвате, даже и когато се движите нагоре и надолу. Защо трябва да допуснеш, че се връщаш на нулево положение? Ти си извършила прогрес, станала си по-силна! Вие имате поговорка на вашата планета: Това, което не те убива …

Участник: те прави по силна.

Башар: Идеята е, че на вашата планета и в процеса на вашите преживявания, вие се нуждаете от предизвикателства, за да се развивате. Ти си приела предизвикателството, защото си знаела, че си достатъчно силна, за да го преодолееш. То ще ти помогне да израснеш. Следващият път ще ти бъде по-лесно и когато се появи този вид енергия, съпротивата ти ще бъде по-слаба. Ще ти бъде по-забавно. Позволи на това да се случи. Това, че си се разболяла, означава, че си получила енергията, която си пожелала. Очевидно е трябвало да свършиш малко работа, но това е в реда на нещата. Това, че си се разболяла, означава, че си се борила със своите съпротивителни сили и със своите блокажи. Разбираш ли? Погледни на това в положителен аспект. Определи го като положително преживяване. Ако не направиш това, следващият път ще ти бъде още по-тежко, защото ще си прибавила още допълнително съпротива и отрицателна енергия, като си определила факта на заболяването си като нещо, което „не е трябвало да се случи”. Но то се е случило. Бъди благословена за това, че си била достатъчно силна, за да преживееш това предизвикателство.

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Разбираш ли всичко това? Можеш ли да го вземеш присърце? Или все още се чувстваш разочарована от себе си?

Участник: Просто се чудя, защото когато се завърнах от Перу, започнах да получавам много сериозни мигрени. И те стават все по-силни.

Башар: Аз зная това. Ти трябва да се освободиш от съпротивата си по повод на това, че нещата в живота ти трябва да се случват по определен начин, за да повярваш, че действително израстваш духовно. Много хора във вашето метафизично общество имат тази много странна идея, че щом ставате по-духовни, няма да срещате повече предизвикателства. Ще ви се случва точно обратното. Ще срещате повече предизвикателства, защото ставате по-способни да се справяте с тях. Запомни, че с разширяване на съзнанието ти, тъй като Творението съдържа полярност, ти не ставаш по-малко възприемчива към отрицателното, а по-чувствителна спрямо него. Това не означава, че трябва да го избираш, но ти ставаш по-чувствителна спрямо него. Когато обаче отказваш да признаеш, че то има право да съществува, ти се съпротивляваш, стягаш се и енергията не може да премине през теб. Не можеш да направиш избора, който предпочиташ, и това има своите физиологични последици. Отпусни се, ти се справяш добре. Когато се отпуснеш и се освободиш от очакванията спрямо самата себе си и от твоите допускания, мигрените ти ще изчезнат. Нали така?

Участник: Трябва да се освободя от очакванията си и от допусканията си?

Башар: Да! Защото отново: ти си отишла там с определени допускания и очаквания за това, което трябва да преживееш по определен начин. Ти си почувствала нещо, което не си очаквала, и си реагирала отрицателно на това преживяване, вместо да реагираш положително. Следователно ти си причинила допълнителни ограничения на себе си, довели до мигрените. Успокой се. Бъди по-добра към себе си, разтовари се. Дотук си се справила добре и за в бъдеще ще се справяш още по-добре. Нали така?

Участник: … Да, благодаря ти.

Башар: Защо се напъваш толкова много да станеш по-духовна?

Участник: Защото ми е забавно. Това е свързано с най-голямата ми радостна възбуда.

Башар: Разбирам, но трябва да подхождаш към всичко това по начин, който е също така заземен. Помни, че не става дума за това да избягаш от физическата реалност, а да включиш физическата реалност едновременно във физическото си преживяване и в духовното си преживяване. Както много пъти сме казвали – във физическата реалност няма нещо, което да не е духовно. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре. Тогава помни поговорката, която имате на вашата планета. Ти не си човек, който има духовни преживявания, а дух, който има човешко преживяване. Ти вече си духовно същество. Имай по-високо мнение за себе си. Нали така?

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: Един момент … Ще ти бъде от полза, ако вече не си го направила, да се потопиш в някой горещ минерален извор. Разбра ли?

Участник: … Да.

Башар: Можеш ли направиш това?

Участник: … Да.

Башар: Какво е това колебание в отговора ти?

Участник: … Просто се питам как мога да го направя.

Башар: Вярваш ли, че синхронността в твоята реалност ще ти осигури такова място?

Участник: …, … Да.

Башар: Защо е това колебание?

Участник: Аз, аз …

Башар: Има ли някой в тази зала, който знае за някой топъл минерален извор? (смях в залата) Вдигнете ръка. (обръща се към задаващата въпросите) Колко души повдигнаха ръка?

Участник: Около 50.

Башар: Мисля, че синхронността ти осигури някаква информация. Просто трябва да имаш смелостта да попиташ. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Добре. Бъди смела, придвижвай се напред, отпусни се и се наслади на живота.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Башар: Има ли други желаещи да зададат въпроси?

Водещата: Да изтеглим ли още имена?

Башар: Ако желаете.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В последно време получавам информация, която е по-различна от тази, която получавах в миналото. Хмм … Малко съм нервна, защото съм изненадана …

Башар: Защо си изненадана? От какво се предпазваш?

Участник: Може би въпросът ми е свързан с това … смесицата от съобщения, които получавам от бабата на моята майка … че не трябва да се тревожа и че животът ми ще протича гладко …

Башар: Че животът ти ще протича гладко, или той протича гладко?

Участник: Животът ми протича гладко.

Башар: Благодаря ти, поддържай го така в настоящето. Може би трябва да внимаваш повече относно съобщенията, които получаваш. И …?

Участник: И …, аз също така имах преживяването да срещна някои хора, с които имам звездна връзка …, моето звездно семейство …

Башар: Това въпрос ли е?

Участник: Не, не, просто изявление. В мен се появи страх.

Башар: От какво? Страховете са толкова вълнуващи, защото чрез тях откриваш друга част от себе си.

Участник: Точно така … и можах да видя, че …

Башар: Какъв бе страхът, какъв бе страхът?

Участник: Страх от това, че може да се окажа уязвима …

Башар: Искаш да кажеш, че определяш уязвимостта като слабост, вместо като силна страна?

Участник: Не … че може би се доверявам на хора, които не са на моя страна.

Башар: Добре, ти знаеш, че ако придадеш положителен смисъл на своя живот, винаги ще получиш положителен резултат от всяко обстоятелство, независимо от намеренията на другите. При това положение, какво значение има дали те правят нещо, или не?

Участник: Правилно, и аз достигнах до този извод, но ми отне малко …

Башар: Добре, това са цикли, добре.

Участник: И бе вълнуващо да стигна до този извод.

Башар: Чудесно.

Участник: Така пред мен се откриха нови насоки и просто … Един приятел ми подари няколко барабана, но аз не зная как се свири на тях.

Башар: Възбужда ли те идеята да се научиш?

Участник: Иска ми се да се науча. Това не е било част от живота ми до този момент, така че …

Башар: Добре, но ти трябва да решиш дали наистина силно желаеш това, или не. Просто поради това, че нещо възниква в живота ти, не означава, че то има присъщ смисъл за теб. Ти си тази, която придаваш смисъла.

Участник: Правилно.

Башар: Ти си тази, която трябва да го разпознаеш като нещо, което отразява твоето силно желание и радостна възбуда, или не ги отразява. Това е твое решение.

Участник: Мда …

Башар: Някои неща се появяват в живота ти просто за да ти дадат възможност да направиш разграничение между това, което силно желаеш, и останалото.

Участник: Ъхъ.

Башар: Това, че нещо се е появило, не означава, че трябва да направиш нещо. Припомни си за нулевото очакване. Нулево допускане, нулево настояване. Това, че нещо те възбужда, не означава, че то трябва да се появи в живота ти. То може да те възбуди просто за да те подмами в определена посока и да те накара да се размърдаш.

Участник: А-а-а.

Башар: Точно това трябва да направиш. Както казвате на вашия разговорен език – да си размърдаш задника. Това може да бъде единствената причина, поради която тази идея те е възбудила, ти не знаеш дали това е така. Просто опитай и когато не можеш да отидеш по-надалече, заеми се със следващото нещо, което те възбужда най-силно. И прави това, като знаеш, че няма никакво значение как изглеждат нещата и възбудата е тази, която ги свързва, а не повърхностните им характеристики. Не е необходимо въобще да си приличат, за да бъдат свързани, но възбудата ти казва, че са.

Участник: О кей, да.

Башар: Нали така?

Участник: Мисля, че това дава отговор на въпроса ми.

Башар: Каква синхронност!

Участник: Благодаря ти.

Башар: Благодаря ти също. Благодаря и на всички вас.

И сега ние отправяме към всеки един от вас и към всички ви заедно, своята безусловна любов и дълбока благодарност за съвместното сътворяване на това взаимодействие между нашите съответни реалности, при което в дуалността ние създаваме триединство в една нова реалност, в която можем заедно да играем. Благодарим, приятни сънища и довиждане.