(с) Превод АТИ

Башар: Добър ден на всички вас в този ден от вашето време и добре дошли.  Това предаване ще има за цел да повиши честотата на вашите вибрации и едновременно ще отрази едно повишаване на нашата собствена вибрационна честота, докато преминаваме през централната точка във времето, по средата на вашата година 2012-та, в края на която вашият свят ще премине през прага на една важна промяна, и когато, образно казано, везните на вашия свят ще се наклонят малко повече към положителната страна. Това ще изисква повишаване на вибрацията, ето защо ние ще започнем да ускоряваме тази вибрация при нас и да излъчваме тази честота към вас, с което ще ви поканим да отразите обратно към нас това повишаване на вашата вибрация, за да започнете наистина да се освобождавате от тези неща, които нямат нищо общо с вибрацията на истинската ви същност и които са напълно несъвместими с предпочитаната от вас реалност. Това, в определен смисъл, ще позволи опростяване и рационализиране на вашето самоопределение, на начина, по който определяте преживяванията в своята реалност. В духа на това повишаване, на това отражение и на тази вибрация, ние ще назовем това предаване „Башар 2.0”. Така вие ще се преобразите в нова версия на самите себе си, като преживеете тази наша нова среща и се научите как да преформулирате по-точно, по-конкретно, идеи, понятия, преживявания, които сте имали в своя свят, в своята култура, в своята цивилизация в продължение на хиляди години. Този натрупан опит изисква сега известно преразглеждане и пречистване, известно усъвършенстване и модернизиране, в съответствие с това, което наричате ваш 21-ви век, както и отказване от стари определения и понятия. Трансформирането на тези идеи и понятия, които вече са станали остарели и старомодни, и замяната им с нови определения и идеи, които отразяват далеч по-добре сегашното ви състояние, което създавате в себе си,  както и повишаването на енергията, ще представлява по-голямата част от учебния материал, който ще ви представим в това предаване. По тази причина ще започнем по нов начин, с нов подход, като кажем следното:

Добро утро, студенти! Сега вие стъпвате в един нов университет, започвате един нов семестър, навлизате в едно ново равнище на разбиране, на образование, на възприемане и на изграждане на една нова перспектива и ние повече няма да използваме тази терминология, тези определения, които са остарели и изживели своето време и които  може да сте използвали до този момент, но които принадлежат на една култура и на едно общество, които вече не съществуват на вашата планета. Това е едно ново разбиране на метафизичната терминология, едно ново разбиране на това как да се отнасяте към тези понятия и как да ги прилагате към своя свят по начин, който е повече зрял и на едно по-високо равнище на възприятие на това, което правите, на начина, по който го правите, и което е най-важно – едно ясно и по-дълбоко разбиране на концептуалния модел на самото Съществуване, с помощта на което да осмислите тези нови определения, да сравните старите определения с новите и да видите кои части от старите определения са изживели своето време и вече не са подходящи за вашата реалност. Това ще ви предпази от деструктивното влияние на допускания, които не ви служат, докато се придвижвате в своята така наречена Нова епоха на повишено и разгърнато съзнание. И така, добре дошли в първия учебен ден на едно ново обучение, където вие ще преминете във версия № 2.0 на самите себе си и ще си позволите да преживеете по-голяма степен на ускорение на своите вибрации, по-голяма яснота и ефективност в съзнателната изява на своите предпочитания.

Нека започнем, като изберем определени понятия, които сте използвали в своето общество в продължение на хиляди години, и да разгледаме определенията, които сте използвали, за да видим кои части от тях може да останат и да ви служат и кои трябва да бъдат отхвърлени като безполезни. Първо, нека представим модела, на чийто фон може, в определен смисъл, да наложите всички тези идеи и определения, за да видите кои техни части ще отпаднат и няма да съответстват на по-ясното разбиране на структурата и природата на Съществуването, за да освободят място за нови определения, които ще прилегнат по-точно към този модел, тази структура на природата на Съществуването, и ще ви осигурят едно по-ефективно и безпрепятствено преживяване, което наричате физическа реалност.

В продължение на това, което наричате тази следваща орбита, или следваща година от вашето време, вие ще започнете да получавате тази информация чрез медиума по един специфичен начин, който да вдъхнови написването на една нова книга, наречена „Единство – единна теория на метафизиката” (ONE – A Unified Theory of Metaphysics). Това е, от което се нуждаете сега, в този ден и в тази епоха – единна теория на метафизиката.

Така както науката е възникнала, в известна степен, във вашия свят в Средновековието и така както тя се е самоопределила по такъв начин, че да създаде обединени теории, които да могат да бъдат използвани при всички бъдещи открития, за да се види доколко, кога и дали всякакви други теории прилягат на това обединение,  на този обединяващ модел, така и ние сега ще предложим един обединяващ теоретичен модел за метафизиката, за да може тя да излезе от тъмнината на светло, с едно ново разбиране, като една нова дисциплина, по един изискан и зрял начин, и да ви позволи да получите една сериозна, нова перспектива спрямо това понятие, което наричате метафизика. Този термин може също да се промени, защото мета-физика, свръх-естествен и пара-нормален са термини, които вече не отразяват едно правилно разбиране на съответните понятия. Защото в действителност нищо не е „мета-”, или „свръх-”, или „пара-”, или „екстра-”. Екстрасензорен е просто термин, който означава, че за известно време не сте били наясно с факта, че вашите сетива са способни да възприемат повече от това, което мислите, че могат. И тъй като задължително не сте били напълно наясно с това, и защото в миналото може да сте поставили ограничения на способностите си да усетите напълно какво сетивата ви са способни да правят, това не означава, че сега, когато откриете техните пълни възможности, трябва да им поставите етикета „екстра”. Тази терминология, този вид определение всъщност затвърждава идеята за ограничение, докато ако просто разберете, че това, което до момента сте наричали екстрасензорно възприятие, е просто сензорно възприятие, естествено сензорно възприятие, то тогава вие ще разберете, че не трябва да мислите за него като за нещо „отвъд” естествените ви способности. То не е свръх-естествено, то не е пара-нормално, нито даже мета-физично. Вашите сетива съществуват в определен формат и са в състояние да възприемат много неща и само защото от време на време вие не използвате пълния им капацитет, не означава, че когато го правите, трябва да считате това за нещо „екстра”, или повече от това, което те естествено представляват. Това са естествените ви способности и е съвсем нормално да възприемате нещата, които до момента са били напълно невидими за вас и които ще стават все по-видими с разгръщането на вашето съзнание. Терминът „метафизика” предполага, че става дума за нещо отвъд вашите способности за възприятие във физическата реалност. Това не е вярно. Ето защо, ще започнем да изследваме идеята, че тези основни понятия – метафизика, паранормално, свръхестествено, екстрасензорно, са също остарели и непригодни и ще започнем да използваме своето въображение и вдъхновение, за да разберем как да наричаме тези неща по начини, които отразяват по-добре пътя на най-малкото съпротивление, които отразяват по-добре идеята за включване, която е различна от идеята за разделение и изключителност. Така ще достигнем до терминология, която е далеч по-точна и отразява по-вярно начина, по който тези взаимодействия и преживявания винаги са съществували, независимо дали сте знаели това, или не, и вие ще се откажете от последните ограничения, от последните ограничаващи определения, които ви задържат, които създават ограничаващи допускания в съзнанието ви по отношение на това на какво сте способни. Защото когато поставите определени дефиниции на нещата, като „екстрасензорни”, това, което те веднага предизвикват в съзнанието на физическия ви ум, е идеята, че трябва да направите нещо „екстра”, нещо специално, нещо отвъд нормалните ви способности, за да създадете или постигнете определено преживяване с тези сетива, а това просто не отговаря на истината. Единственото, което трябва да направите всъщност, е, да се доближите малко повече до истинската си същност, да се пробудите малко повече като истинското си Аз и да си спомните малко повече какви сте създадени да бъдете. Тогава автоматично ще видите как тези ваши сетива функционират на равнища, които дотогава сте наричали екстрасензорни, или паранормални. Няма нищо „пара-”, или „супер-” свързано с тях – те са напълно нормални. И докато се придвижваме напред и откриваме, и създаваме нови идеи, нови определения, за да заменим тези стари ограничаващи идеи и определения, всичко това ще бъде сторено на фона на модела на същността на единната теория на метафизиката. И също както в науката, където единните теории в основата си предполагат разглеждане на привидно различните неща като различни прояви на едно и също нещо, това ще бъде вярно и за единната теория на метафизиката, макар да е възможно да възникне термин, различен от метафизика, който да бъде използван в тази книга. Но това ще бъде същността й, изказана на вашия съвременен език – „Единство – единна теория на метафизиката”.

И така, в своята сърцевина тази обединена теория ще съдържа същия основен елемент, както науката в своите обединени теории, а именно че всяко нещо е по същество едно и също нещо, преживявано по най-различни начини от най-различни перспективи. Ако обаче разбирате, че всичко се свежда в крайна сметка до различна гледна точка на едно и също нещо, то ще започнете да формирате една сърцевина, един същностен принцип в тази единна теория, а именно че всяка дефиниция, всяка идея, всяко понятие, всяко отношение, всяко преживяване, може да бъде осветено от този обединяващ принцип, според който всичко се свежда до едно нещо, че всичко се случва тук и сега. Защото това е първото разпознаване, първото осъзнаване. Ако разберете, ако наистина разберете, че всички неща се свеждат до едно и също нещо и само привидно изглеждат като различни неща, на различни места, по различно време, но че всичко това е само една илюзия, то първото ви разбиране, първото ви проумяване ще бъде по отношение на самото понятие за пространство и време. Защото ако знаете, че всичко наистина е едно и също нещо и ако имате ясно разбиране на това просто изявление – „всичко е едно нещо”, то ще знаете, че първото, което се нуждае от промяна, е дефиницията ви за пространство и време. И ако наистина всичко е едно нещо, то разбиранията ви за пространство и време могат да бъдат компресирани, опростени, сведени до същностните си компоненти, които са „всичко е тук и всичко е сега”. Всичко съществува тук и всичко съществува сега.

Сега вие разбирате, че терминологията понякога може да бъде малко объркваща и при предаването на тази информация чрез превод на вашия език може да се появи известно семантично объркване, когато казваме „всяко нещо е тук и сега” и в същото време, използваме думата „време”. Не се тревожете обаче за това. Стига да разберете съществената идея, предлагана тук, не трябва задължително да се тревожите за това, че стъпвате на бананови кори и че трябва да внимавате за всяка отделна дума. Стига да разберете основния смисъл, няма значение каква дума използвате, стига тези думи да не пораждат у вас допускания, които ви ограничават. За някои от тези обяснения ние все още може да използваме вашата стара терминология, стига да схващате основната картина, както вие казвате и че това, за което говорим, е много различно по същество от начина, по който обикновено описвате нещата в ежедневието си.

И така, когато кажем, че всичко е тук и сега, ние наистина имаме предвид, че действително няма друго място и че наистина „място”, „пространство”, са само една илюзия. По-късно в това предаване ние ще достигнем до различно разбиране на това, от различна перспектива. Засега приемете, че това е първото намаляване – колапсът на пространството и времето до най-простите компоненти – там където се намирате в настоящия момент. И идеята е, че всичко се свежда до тази понятийна рамка, че всичко е едно, че Съществуването е единственото, което Е, и че Съществуването притежава само едно качество – да съществува, и че няма нищо друго, и че всяко преживяване, всяка идея, всяко определение и всяко проявление произлизат от това разбиране – че са различна перспектива на едно и също нещо, различно преживяване от различна гледна точка на същото едно нещо, което е самото Съществуване, самото Творение … и че то не притежава никакво друго фундаментално качество. То има много вторични качества, но никакво друго основно, фундаментално качество. Съществуването съществува и това е единственото, което може да прави. Това е първият закон. И няма начин това да бъде променено. Това, което съществува, не може да се превърне в нещо, което не съществува, защото по определение Съществуването съществува, а несъществуването не съществува! Следователно това, което съществува, няма къде да отиде и на кое друго място да бъде, защото несъществуването не съществува, това е неговото качество, действителната му същност, това е неговата природа. И така, ако нещо вече съществува, то по същество е демонстрирало всички фундаментални качества, които може някога да има, и никога няма да придобие друго фундаментално качество. Това, което не съществува, вече запълва, ако щете, несъществуването и там няма място за нещата, които съществуват. То е изпълнено до краен предел само с несъществуващите неща. И така, в тази картина на единство пространството и времето са се сринали и са се превърнали в „тук и сега”. 

Нека продължим да разглеждаме други дефиниции и да ги сравним с това разбиране за опростяването на нещата, което изграждаме сега. Защото ако веднъж постигнете това основно разбиране, вие ще можете да разпознавате всяка идея и всяко понятие в светлината на тази обединяваща теория и ще може моментално да кажете кое принадлежи на нея и кое не принадлежи.

Много хора на вашата планета, когато общуват с нас по този начин, донякъде са се чудили и често са питали: „Башар, как знаеш това, което знаеш? Как виждаш това, което виждаш?” За нас това е, което сме нарекли „наука за очевидното”. Това, което виждаме, е просто едно наблюдение. Ние използваме думата „теория” за ваше улеснение. Ние знаем, че това важи за нас и че то е далеч повече от една теория. Ние разбираме обаче, че това трябва да ви бъде поднесено под формата на теория, за да ангажира физическия ви ум да мислите по въпроса по определен начин и да достигнете до същото осъзнаване и до същите наблюдения, до които е достигнала нашата цивилизация в своята еволюция. И вие ще достигнете дотам, но това не трябва да стане задължително веднага, защото самият процес и преживяването на това да достигнете до това състояние, са не по-малко важни. Ето защо, ние ви представяме нещата по този начин, за да имате преживяването, което наистина ще затвърди разбирането, когато позволите на това вдъхновение, на това разпознаване, на това осъзнаване да се появи. За нас обаче това не е мнение, не е теория, а просто едно наблюдение. Аналогията, която сме използвали, е, че ако видите една червена роза и някой ви попита какъв е нейния цвят, и вие кажете: „червен”, вие знаете, че това не е мнение, а наблюдение. За нас наблюдаването на самата структура на Съществуването е толкова лесно и очевидно, колкото  лесно, без усилия и просто, вие наблюдавате червената роза и заявявате, че тя е червена. Ние просто гледаме и ви съобщаваме какво наблюдаваме. Това не е мнение, това е наблюдение. И всички тези идеи, които сега дискутираме, са основани на това наблюдение – че Сътворението е просто едно нещо, което се проявява в безкрайно разнообразие на неща от различни перспективи. И различните перспективи са, които създават илюзията и усещането, че това едно нещо представлява различни неща. Ето защо, това е Вторият закон – „Единството е всичко и всичко е Единство”. И защото всяка една от тези перспективи е уникална, то всяка перспектива, която се равнява на всяко същество, чрез което „Всичко, което е” се реализира, е едно отражение и създава уникално отражение и уникално преживяване. Ето защо, това е третият закон – „Това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор”. Защото всичко, което правите, е, да виждате уникалната перспектива на едно и също нещо, от ваша гледна точка, която е една уникална перспектива, едно уникално отражение. И накрая, всичко се свежда до четвъртия закон, според който всичко се променя, и всичко това означава, че вие притежавате способността да бъдете различни гледни точки, различни перспективи. Вие, като ваш уникален израз на „Всичко, което е” и на самото Творение, притежавате способността да преживявате себе си по всички различни начини, по които сте изразили себе си, от всички различни гледни точки, спрямо които имате способността да наблюдавате себе си от тези различни гледни точки. Това обаче не означава, че една гледна точка е по реална от друга гледна точка, или по-истинна от друга гледна точка. Това означава, че всички гледни точки са истинни и че всички гледни точки са реални, защото съществува само едно нещо и следователно всички гледни точки могат да бъдат само гледни точки на това единствено нещо. Без значение колко различни могат да изглеждат, или колко несвързани могат да изглеждат, независимо колко невероятно може да изглежда, че това и онова могат да съществуват едно до друго, те се включват едно в друго, те не се изключват. Те трябва да се включват едно в друго, защото съществува само едно нещо. Ето защо, всяко различие би трябвало да бъде само въпрос на перспектива, на гледна точка, на ъгъл на наблюдение на това единствено нещо; не може да има друго нещо, което да бъде наблюдавано. Не може да има друго нещо, което, в определен смисъл, създава това отражение. Има само едно нещо и ето защо, това би трябвало да ви говори моментално, че докато уникалните различия трябва да бъдат съхранявани грижливо и ценени, и преживявани като уникални различия, за целите на това да имате тези преживявания, за да обогатявате идеята за безкрайната сложност на всички различни начини, по които „Всичко, което е” може да изрази себе си, в никакъв случай тези различия нямат за цел да създадат впечатление за изключителност, в смисъл, че едно проявление е по-истинно и по-реално от някое друго. Признаването на всички проявления е, което създава единството и хармонията на „Всичко, което е”. И ако на вашата планета като култура и общество се окаже, че има индивиди или групи, които се придържат към една перспектива или към варианти на една перспектива, и твърдят, че тази перспектива е единствената истина, и че всички останали трябва да вярват в това, в което те вярват, то те напълно и категорично се разминават с истината за „Всичко, което е”, с величието на целия дизайн на „Всичко, което е” и на самото Творение, като отричат всички останали перспективи и обявяват, че те нямат нищо общо с Единството. Когато разберете, че съществува само едно единствено нещо, тогава всички различия, независимо че трябва да бъдат признавани и съхранявани като такива, трябва да бъдат разглеждани като изрази на едно нещо и признавани като различни проявления на това единствено нещо. Защото не може да има нищо друго освен проявления на това едно нещо. И когато човечеството научи, че наистина няма значение какви са различията във вашите отделни духовни и религиозни системи, във вашите социални системи, във вашите икономически системи, във вашите политически системи, вие ще видите, че те всички са различни експерименти, различни гледни точки, различни наблюдения, различни проявления, които всички заедно формират истинската картина на „Всичко, което е”, на Творението, на Единството. Ако всички те не са отчетени и взети предвид, е невъзможно да се получи пълната картина. Ето защо, съхранявайте своя мир, но съхранявайте и мира на всички останали, защото само ако признавате всички останали перспективи, може и вашата уникална перспектива да бъде валидна и призната. Защото без останалите вашата перспектива би съществувала във вакуум и няма да има нищо, което да я подкрепи. Необходими са ви различията, за да подкрепят вашето различие.

И така, ако вие съществувате и имате една уникална перспектива, и откриете, че има и други перспективи, които също съществуват, вие трябва да ги зачитате, в противен случай, ще отречете собствената си перспектива. Защото вашата перспектива не може да съществува без всички останали различия, които създават контекст и модел, в които да се открои вашата уникална перспектива, така както вашата перспектива се явява фон, на който да се откроят те. Така че всички взаимно се допълват. Не случайно е толкова важно и ние сме повтаряли толкова много в тези разговори и предавания, че е от решаващо значение да осмислите значението на идеята за „това и онова”, вместо „това или онова”. Това не значи, че не може да правите различни избори. Да, ако се върнем към вашия ежедневен прозаичен език, ще има моменти, в които ще трябва да избирате между „това” или „онова”. Това не е смисълът, който влагаме ние. Идеята е, че даже когато избирате между това или онова, това е все пак избор между това и онова и даже когато избирате „това“, а не „онова“, вие не отричате „онова“, защото само когато признаете съществуването на „онова“, вие може да изберете „това”. Защото без „онова“, не може да има никакво „това“.

И така, позволете си да започнете да разглеждате тези понятия по един обединяващ начин, като разберете обединяващия, основен, фундаментален принцип, че има само едно нещо, че пространството и времето са тук и сега и че всичко, всичко, всичко съществува в това „тук и сега”. Това разбиране създава различна честота, различен резонанс, различна вибрация и по този начин бива преживявано като нещо различно, което изглежда че не взаимодейства с вашето конкретно „тук и сега”, но то притежава свое собствено „тук и сега” и това „тук и сега”, в определен смисъл, макар да притежава различна честота на вибрации, е фундаментално същото „тук и сега” … само че с различна перспектива. Това е променливата в уравнението. Вие създавате ма-а-а-алко различен стил на „тук и сега”, но това е същото „тук и сега”, защото съществуват само „тук” и „сега” и само едно единствено нещо, но проблемът е в стила – малко различие в честотата на вибрации, която е различен израз на същото „тук и сега”, защото ако има само „тук” и само „сега”, това означава, че в „тук и сега” се съдържа всичко. Тогава вие може да извлечете безкрайността от това „тук и сега”, както и всяка перспектива, всяко преживяване, което би могло да съществува в Творението, защото всичко, което се вмества в Съществуването, е „тук” и което се вмества в преживяването, е „сега”. Ако то наистина бе другояче, ако наистина не бе „тук”, а беше „там” и ако наистина не беше „сега”, а беше „тогава”, нямаше да можете да го достигнете, да го намерите, защото вие съществувате само тук и сега. И всички неща, които сте способни да достигнете, както и много неща, които даже няма никакъв смисъл да достигате в този си живот, все пак съществуват тук и сега, защото вие достигате до тях в други преживявания, в други животи, в други цивилизации, в други измерения, в други реалности, в други проявления. Вие достигате до всичко. По-голямото ваше Аз, вашата версия на „Всичко, което е” преживява всичко, от всички различни безкрайни на брой гледни точки. Това е начинът, по който „Всичко, което е” узнава, че то е единствено. Защото то преживява себе си от всички гледни точки на всички неща. То съществува в своето собствено „тук и сега”.

Както всички преживявания и както всички перспективи, вие притежавате способността като уникална перспектива да преживявате само една уникална перспектива и по този начин напълно да опознаете и изследвате, в пълния си капацитет и богатство, тази уникална перспектива и да преживеете това, което има значение за вас, като такава уникална перспектива по всички начини, присъщи на тази перспектива.

Нека сега разгледаме други определения, други понятия и да видим как те могат също да бъдат преформулирани в светлината на тази концептуална рамка. В последно време говорихме за идеята, която вече е станала толкова популярна във вашите метафизични кръгове, така наречените „Акашови записи”, която звучи толкова внушително. Идеята всъщност е, че начинът, по който се отнасяте към тези неща, наречени Акашови записи, повдига следния въпрос, ако го зададем от името на жител на вашата планета:   

– Башар!

– „Да”, казвам аз.

– Може ли някой да има достъп до Акашовите записи? Ти имаш ли достъп до Акашовите записи?

Когато въпросът е зададен по този начин, той демонстрира много ясно, че начинът, по който всъщност дефинирате това понятие, внушава чувство за разделение. Все едно, че Акашовите записи са някакво хранилище някъде във вселената, в някакво измерение, за чийто достъп ви е необходим някакъв специален ключ. Помислете върху това само за момент. В светлината на това, за което само сме започнали да разговаряме тук, ако разбирате, че всичко е Едно и че всичко е тук и сега, тогава не става дума, че всичко, което се случва се записва, а че всичко, което съществува, съществува, и то тук и сега, и тогава, разбира се, че имате достъп до тази информация. Не защото тя е записана някъде, а защото тя е тук и сега и е жива в момента. Няма нужда да бъде записвана в тъканта на пространството и времето. Тя е тъканта на пространството и времето; тя е „тук и сега”. Тя е просто друга версия и друга перспектива на „тук и сега”. Следователно, когато използвате термина „Акашови записи”, той може да свърши работа като евфемизъм, но той може да ви заблуди и да създаде погрешното разбиране, че някак става дума за едно хранилище, което съществува някъде в без-край-ни-те дъл-би-ни на пространството и времето … о-о, как можем да го открием и достигнем?! … В случая вие имате предвид нещо, което е записано след съответния факт, така както се случва във вашите технологии, когато нещо се случва и бива записвано на някакъв носител и вие може да го възпроизведете впоследствие. Разбира се, ние знаем, че това е също една илюзия, защото всичко се случва тук и сега, но вие може да създадете тази линейна илюзия, тази линейна перспектива, че нещо се случва след факта, че има причина и следствие, каквито не съществуват. Вие обаче може да създадете преживяване на причината и следствието за целите на собствената си обработка на информацията, за собственото си удовлетворение, за собствената си, така да се каже, способност да оцените Творението по един уникален начин. Вие може да създадете тази причина и това следствие, но те всъщност не съществуват. Вие създавате тези връзки между неща, които изглеждат разделени, но всъщност са едновременно съществуващи преживявания. Едното не е причинило другото. Вие обаче може да направите така, като че ли едното е причина за другото. Ето защо, ние често казваме, че не може да става дума за средство, водещо към дадена цел, защото средството и целта са едно и също нещо. Вие обаче може да ги създадете да изглеждат като две неща и да направите така, като че ли това средство води до тази цел. Това обаче не е така, защото средството и целта съществуват по едно и също време. Ако обаче създадете тази връзка между тях, може да създадете такова преживяване за собствено удовлетворение. Това е обаче едно уникално преживяване на неща, които съществуват едновременно, и това, което е ново, макар всичко вече да съществува като структура, като модел, това, което, в определен смисъл, е ново, е вашето преживяване за него, вашата перспектива по отношение на него. И това преживяване е новото нещо; това преживяване е, което се добавя от вашата уникална перспектива към преживяването, което има „Всичко, което е” по отношение на себе си, тук и сега.

И макар моделът да съществува и, в определен смисъл, да не се променя, преживяването на този модел се променя. И това имаме предвид, когато казваме, че всичко се променя. Моделът не се променя, реалността не се променя, всичко това е вече заложено, цялата тази структура вече съществува и винаги ще съществува. Това е фундаменталната структура на природата на Съществуването и затова е лесно да бъде видяна, защото тя никога не се променя. Цялата структура е винаги цялата структура. Обаче преживяванията, перспективите, взаимоотношението на вашата уникална перспектива спрямо тази структура е това, което се променя. Това е същността на четвъртия закон, а именно, че всичко се променя. Вашето преживяване, вашата перспектива се променя, докато структурата никога не се променя. По тази причина и първите три закона никога не се променят, защото те отразяват структурата. Вие съществувате; Единството е всичко и всичко е Единство; Това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор – това е структурата. Промяната е вашата способност да изразявате своята уникална перспектива спрямо тази структура и преживяването, което получавате от тази уникална перспектива, е това, което се променя. И това е, което създава експанзията в Творението, което създава идеята за безкрайната експанзия. Защото перспективите по отношение на структурата са безкрайни, както са и безкрайните преживявания, минали, настоящи и бъдещи, ако говорим в линейна перспектива.

Отново обаче: тази идея за Акашовите записи може да бъде разглеждана като едно остаряло понятие, едно заблуждаващо понятие. Това не са записи след настъпването на определени факти, а просто идеята, че всичко съществува тук и сега и следователно, разбира се, че ако сте в правилното състояние на ума и настроени на правилната честота на вибрации, винаги можете да имате достъп до информацията, защото информацията винаги съществува тук и сега. Следователно няма нужда от някакво тайно мистериозно хранилище в някакво мистериозно измерение. То може да бъде изразено по този начин, ако пожелаете да имате този вид преживяване и в това няма нищо лошо, но не се оставяйте да ви подведе фактът, че това е само едно позволение, фактът, че това е само една илюзия, една удобна идея, подходяща за осмисляне на вашата конкретна действителност и равнище на преживяване. Това не означава, че е действително описание на нещо реално съществуващо. И докато допускате, че Акашовите записи са всъщност записи на събития, след като последните са се случили и че трябва да получите достъп до някаква мистериозна сфера или мистериозна тъкан на пространството и времето, за да извлечете тези записи, ще пропуснете факта, че всичко съществува тук и сега и винаги може да достигнете до него, стига да сте настроени на подходящата честота, релевантна на честотата на съответната информация.

И така, вие може да започнете да виждате как тези стари термини могат да бъдат изоставени, защото не ви служат. Нека по същия начин погледнем идеята, която от хиляди години хората на вашата планета са наричали „прераждане”. Добре, ние разбираме, че това е една интересна перспектива. Че вие имате един живот, че умирате и че може да се родите отново в едно ново тяло. Добре, като преживяване – да, това е нещо валидно и като преживяване е реално. Но в действителност не това е, което се случва във физическата структура. Това не е акуратно описание на природата на структурата на самото Съществуване, според модела, който вече очертахме. И ако, както казахме, позволите на тази идея и на това разбиране на структурата да „попие” в съзнанието ви, ще започнете да усещате намека, че „прераждането” е заблуда, защото ако всичко съществува тук и сега, това означава също така, че всички животи трябва да съществуват едновременно и ако всички животи съществуват едновременно, не става дума за прераждане, а за множество едновременни въплъщения. Това е действителното преживяване, но даже и това е все още символичен евфемизъм, но поне е по-близо до същинския начин на функциониране.  Едновременни въплъщения, защото не би могло да бъде нещо друго, не може те да се случват в действителност едно след друго. Защо? Защото вие разбирате, че всичко се случва тук и сега, тъй като това е обединяващият модел и фундаменталната теория. Съществува само едно единствено нещо, всичко съществува тук и сега и ако сравняваме това понятие за прераждането на фона на този обединяващ модел, ще видим, че идеята за нещо повтарящо се трябва да отпадне. Не може да има никакво „пре-раждане”, ако всичко съществува тук и сега. Всички тези въплъщения могат да съществуват само тук и сега, като различните програми на вашия телевизор. И макар в даден момент да гледате само една, вие знаете, че има още стотици, които съществуват едновременно, макар да са невидими за вас, докато не смените канала на друга честота. Това не означава, че програмата, която сте наблюдавали в предишния момент, е престанала да съществува. Вие просто не сте фокусирани повече върху нея. Следователно идеята е, че всички животи, всички съществувания на всички равнища, във всички реалности и във всички измерения на Творението съществуват едновременно и всички те биват преживявани едновременно от различни версии и различни перспективи на „Всичко, което е”. И това означава също така от различни версии и от различни гледни точки на самите вас. Вашата Свръхдуша има различни преживявания, вашата Душа и вашият Дух имат различни преживявания, Физичният ви ум има различни преживявания – все едно и също нещо, в рамките на същото Съществуване. И всички различни животи, които има Свръхдушата, към която сте свързани, протичат едновременно и всеки от тях има своите преживявания от своята гледна точка. Защото без значение колко надалече се простира вашата експанзия, тя винаги ще бъде нещо, което се случва на вас, независимо от преживяването. Даже сливането, за което много от вас говорят, че в крайна сметка всички ще се слеем с Единството, със светлината, това не е поглъщане. Отново: ако разбирате, че всичко е Едно и че всичко е сега, и че всичко е тук, то всяко преживяване, което вие някога ще имате, ще се случва от вашата перспектива, в това число и сливането с „Всичко, което е” и това, че ще бъдете „абсорбирани” от „Всичко, което е”, не означава, че ще изгубите своята идентичност. Вие ще имате това преживяване от перспективата на това, че сте „Всичко, което е” и то винаги ще се случва на вас. И това ще важи за всяка отделна индивидуална перспектива. Винаги ще се пробуждате в нещо повече от себе си, така както се събуждате от сън сега и всичко в съня ви е изглеждало толкова реално, но вие си казвате: „Колкото и реално да ми изглеждаше, това не бях аз, ето кой/коя съм всъщност”. И когато умрете, вие ще се събудите в духовната сфера, ще погледнете назад към своя живот и ще си кажете: „О, това бе част от мен, но това е, което съм всъщност”. И когато отидете на други равнища на реалността, в по-високите измерения и плътности, ще се пробудите и ще си кажете: „О, това е част от мен, но ето това е, което съм всъщност. И това е, което съм всъщност; и това е, което съм в всъщност; и това е, което съм всъщност.” И даже в момента, когато преживявате идеята на сливането на своята идентичност, независимо на кое равнище, с „Всичко, което е”, това все още ще бъде от перспективата на „Всичко онова е част от мен, но това е, което съм, и онова е всичко, което Е”.  И ще имате различни преживявания на самото това и така до безкрай, защото даже „Всичко, което е” … независимо какво може да подсказва въображението ви, когато си мислите за това и няма значение, че не разбирате напълно това … даже „Всичко, което е” може да се събуди и да си каже: „О, това е част от мен, но това е, което съм всъщност”. Това обаче в момента е отвъд вашите възможности за разбиране – даже и отвъд нашите възможности. То е и отвъд възможностите за разбиране на всички останали същества, които някога сме срещали. Ние обаче знаем, че това съществува. Как знаем това? Защото това е едно наблюдение, а не мнение. Ние можем да видим структурата и знаем, че когато гледаме природата на структурата, виждаме, че всичко би трябвало да е точно така.  Защото тя е безкрайна и това, което е наистина безкрайно, съдържа всичко, което може да бъде плод на въображението. И ако знаете, че може да се събудите като едно ново Аз, то вие също знаете, че това, което наричате Бог, също може да се събуди в едно ваше ново Аз.

И така, сега започвате да разбирате, че Акашовите записи, прераждането, всички тези идеи, тези определения … когато ги разглеждате в светлината на модела на Единството, на „тук и сега” … вие започвате да изоставяте всички неща, които са подвеждащи … допускания, които разчленяват, разделят и които са част от един друг модел. Не че този стар модел не ви е служил, не че преживяването на пространството и времето не ви е служило. Те все още ще ви служат. В същото време, вие може да си позволите да бъдете по-гъвкави, по-адаптивни, не трябва задължително да преживявате толкова много ограничения. Не че ограниченията сами по себе си са нещо отрицателно. Внимавайте за тези определения. Не е задължително обаче да преживявате същите ограничения, както в миналото, след като сте стигнали дотук. Ограниченията, които сте преживявали, са ви довели до този момент и до тази перспектива сега, когато имате способността да се издигнете на едно по-високо равнище, да усъвършенствате своята честота, да се издигнете на една по-висока гледна точка, да погледнете на нещата по различен начин, от позициите на завършили едно по-високо равнище на образование и наистина да приложите тази нова перспектива, това ново разбиране към създаването на ваша нова уникална гледна точка към реалността и към единственото нещо, което съществува тук и сега, за да може да сравнявате всяка идея, която ви се изпречи на пътя, с новия модел и да си кажете: „Това приляга, но това не приляга, това приляга, но това не приляга, това приляга, но това не приляга”. Така ще създадете една по-ясна, по-висока, по-чиста вибрационна честота на разпознаване, на наблюдение, за да може моментално да разпознавате кое съответства и кое не, кое е релевантно и кое не е за вашето ново разбиране, за вашето ново отражение на самите себе си и на своя живот. И ще може да извлечете повече радост от това, повече страст, защото всичко ще започне да се изяснява, да става прозрачно за вас даже така, както е прозрачно за нас. Структурата е прозрачна за нас като рентгенова снимка и тя може да стане прозрачна и за вас по начин, подходящ за реалността, която предпочитате да преживявате.

И така, продължаваме да разглеждаме по-старите определения и метафизични понятия, както казахме – екстрасензорно възприятие – и да ги сравняваме и изследваме в светлината на това ново разбиране, на този нов модел, който се свежда до Единството, до „тук и сега” и до факта, че единствената причина нещата да са различни едно от друго, е честотата на която вибрират, че единствената причина да има различни перспективи, е поради честотата на вибрация на това единствено нещо. И даже понятието, което наричате „екстрасензорно възприятие“ може да бъде разбрано в рамките на този модел. Защото отново: всичко съществува тук и сега. Способността ви да достигнете до него е въпрос на резонанс, на честота, на вибрация. Срещане на сходни вибрации. Това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор – трети закон. Следователно идеи, към които сте се придържали, стари определения на такива неща, като психически феномени, телепатия, екстрасензорно възприятие, могат всичките да бъдат включени в тази теория, в това разбиране, като различни прояви на резонанса, на вибрацията, на честотата, която осигурява достъпа до всичко, което съществува – тук и сега. Защото вие не отивате някъде другаде, за да го достигнете и получите, вие не се протягате в някакво дълбоко тъмно измерение, за да го издърпате от етера. То е тук, то е сега! Вие само леко променяте вибрацията си по начин, който ви позволява да установите контакт със специфичната вибрация, типична за информацията, която желаете да узнаете. Емоцията е също вибрираща енергия, е-моция *), енергия в движение, погледнете това определение. Това е активиране, вибрация.

*) на английски e-motion, motion = движение. Бел. прев.

Ето защо, когато някой от вашите учени започне да изследва лабораторно идеята за екстрасензорните възприятия, за телепатията и за други психически функции, те обикновено не получават много освен съвсем маргинални ефекти и резултати, защото те всъщност отстраняват единственото нещо, което е двигателят на всички тези преживявания, а именно емоцията. Те мислят, че става въпрос само за нещо умствено, а това не е така. То трябва да бъде емоционално активирано, защото емоцията е вибриращият резонанс на активирането. И обикновено вие наблюдавате така наречените психични способности да се изявяват силно, когато има голямо емоционално изискване спрямо тяхната изява. Не случайно имате тези разкази за родители, които моментално телепатично узнават, когато детето им е в опасност, макар да са на много километри разстояние. Защото връзката е емоционална; това не е телепатична, а телемпатична връзка. А какво представлява телемпатичната връзка? Отново: това не е нещо, което преодолява разстояния. Проникването в нечий ум не е проникване в ума от разстояние. Това е пълно неразбиране и то произлиза от това старомодно, остаряло поставяне на етикети. То произлиза от фолклора, от евфемизмите и това е най-голямата ирония, защото макар много от вашите учени да мислят, че подхождат много научно, когато се опитват да докажат или опровергаят съществуването на такива способности, като свръх психични възможности, телепатия и т.н., те всъщност се оказват изключително наивни, защото се подвеждат по старите определения и мислене и приемат, че фолклорните определения са коректни определения на тези способности, а това не е вярно. Така че всички техни измервания и опровержения се дължат на факта, че фолклорните определения не са коректни. Това обаче не означава, че тези способности не съществуват. Както са казали много хора на вашата планета, това, че сте доказали, че една доларова банкнота е фалшива, не означава, че всички банкноти са такива.  Всъщност вие сте доказали само че фолклорът не е точно описание, но не сте опровергали самото преживяване. Когато започнете да разбирате кои са истинните и точни определения, ще започнете да разбирате как да наблюдавате тези неща през всичкото време. А вие наблюдавате тези неща непрекъснато във вашия свят при естествени условия, където автоматично знаете кога приятелят ви ще ви се обади по телефона, мигове преди той да стори това. Това се получава само поради този резонанс, тази енергия, тази емпатична вибрационна връзка и следователно ви дава разбирането … отново: поставете това в светлината на същия този теоретичен модел, според който всичко е едно и всичко е тук и сега, и всичко се свежда до резонанса, който създава различни перспективи … дава ви моменталното разбиране и когато чуете термина „телемпатия“, вие знаете, че това трябва да е не „четене на мисли от разстояние”, а просто проява на съвпадението на сходни вибрации. С други думи, не става дума за действително улавяне на нечии чужди мисли, а че вие действате на достатъчно близка дължина на вълната, при което имате същите мисли по същото време, едновременно! Така че вие действате като камертони, вибрирате в хармония един с друг и тогава може да имате едни и същи мисли. Ето защо такива дисциплини, като невролингвистичното програмиране показват подобни резултати. Когато някой невролингвистично дублира езика на тялото на друго лице с голяма точност, виждате, че в резултат на такова огледално отразяване, той започва да има същите мисли като другото лице, започва да има същите усещания и се идентифицира с него до такава степен, че ще изразява същите или подобни идеи и мисли в същия времеви прозорец, защото всичко съществува тук и сега … и всичкото, което този човек прави, е да осъществява достъп до сходни състояния по едно и също време. Това е същото, което се случва, когато вие създавате свое преживяване във физическата реалност съвместно с други хора. Защото, както сме казвали, единственият начин, по който можете да преживеете съвместна реалност с други хора, е да се синхронизирате с тяхната честота и да създадете своя собствена версия на тези хора в своята реалност с помощта на своето съзнание, на своята енергия. В противен случай, те ще бъдат незабележими и невидими за вас. Вие трябва да се синхронизирате с тях поне в известна степен, за да споделяте конструкта на една сходна реалност … защото вие сте се съгласили на това, защото сте на една и съща дължина на вълната. Ето така стават нещата, защото отново: всичко е тук и сега, всичко е Едно и единственият начин да имате консенсусна реалност, е всички да се съгласите да вибрирате в една сходна вибрационна сфера. Очевидно тук не става дума за буквално съвпадение, защото вие имате своите уникални преживявания в тази консенсусна реалност, но тя има определена характерна честота, която обхваща всички ви и която всички сте се съгласили да следвате. Всеки един от вас се е съгласил да я включи в своето уникално вибрационно уравнение. 

Това ни довежда до идеята, която отново много ваши учени дискутират, свързана с извънземните същества, такива като мен и с НЛО, като нашия космически кораб. Мнозина казват: „Да, да, да, би трябвало някъде там да има живот, но просто той не може да достигне тук, до Земята. Разстоянията са прекалено големи”. Отново, ако ми позволите: разстоянието е просто въпрос на перспектива. И ця-я-я-ялата идея за разстоянието се свежда до това, че то представлява още една друга вибрационна перспектива, още една друга честота, но вие знаете, че ако всичко е тук и ако всичко е сега,  вие ще разберете, че в действителност нашите кораби не идват от големи разстояния. Те само правят лека промяна в нашето специфично вибрационно уравнение и просто се преместват от една сфера на вибрации в друга. Просто защото ние сме се научили как да правим това. И така, ние въобще не изминаваме никакви разстояния. И е много лесно да бъдем навсякъде и всякога, защото всички „тук” са тук, всички „там” са тук и всички „кога” са сега. Времето и пространството са без значение. Има само различни, съществуващи едновременно успоредни реалности.

И така, вие може да започнете наистина да виждате всички тези различни понятия, които създават ексклузивност, сегрегация, разстояние, разделение. Те всички могат да бъдат сведени до едно просто разбиране в светлината на тази елементарна структура – че всичко е Едно, че всичко е тук и сега и че всяко нещо изглежда различно просто поради своята честота, своя резонанс, своята перспектива на същото това едно нещо, което съществува тук и съществува сега. И когато придобиете по-голяма вещина в правенето на това при всяко обстоятелство, във всяка своя житейска ситуация и я преценявате спрямо тази обединяваща теория на Единството, ще започнете да виждате как всички тези остарели идеи, определения и допускания напускат съзнанието ви, при което вдъхновението, прозрачността и яснотата ще идват при вас по-естествено и ще виждате, че наистина няма нищо „мета-физично”, определено нищо „пара-нормално”, определено нищо „свръх-естествено”, определено нищо „екстра-сензорно”, а съществуват само вашите естествени сетива, в една естествена реалност от преживявания, в която се намирате в момента, и това е напълно нормално, и вие просто се пробуждате по отношение на този факт и си спомняте все повече кой/коя и какво наистина сте, като отражение и аспект на едновременно съществуващото „Всичко, което е”.

И така, позволете си да се размислите върху всичко това по време на почивката и ние ще подновим това предаване на живо с въпроси и отговори. Тогава ще позволим отново на това предаване да продължи с така наречения запис, който ще бъде също на живо, тъй като всичко съществува едновременно и отново ще продължим с това, което вие считате за взаимодействие на живо и аз предлагам следното: Започнете да разглеждате всички въпроси и изявления, които имате, в светлината на тази обединяваща теория за Единството и простотата, за да може да започнете да придобивате повече умения в това да бъдете прозрачни за себе си и да позволявате тази прозрачност да бъде отразена обратно към вас от самото Творение. Приятен обед, студенти!

Участник: За мен е чест, Башар.

Башар: Говори по-смело, за да могат да те чуят всички.

Участник: Извънземните имат ли физически взаимоотношения като нас?

Башар: Зависи от съществата, от тяхното състояние и от равнището на тяхната еволюция. Нашата цивилизация бе в много отношения подобна на вашата и взаимоотношенията ни бяха в известна степен подобни на вашите, макар и също така твърде различни. Сега нашите взаимоотношения протичат по напълно различен начин, защото вече не сме в такава степен физически, както преди. Така че взаимоотношенията ни протичат на много различни равнища и са свързани с доста различни енергийни нива на съзнанието. Сега те са много по-съзнателни, отколкото преди. Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Би ли ми помогнал да достигна до Акашовите записи …

Башар: Не говорихме ли вече за това? (смях в залата)

Участник: Да, говорихме.

Башар: Всичко е тук и сега. Какво те кара да мислиш, че не можеш да имаш достъп до това, което ти трябва?

Участник: Нуждая се от малко помощ.

Башар: Добре. Най-лесният начин за достъп до всякаква информация, от която може да се нуждаеш във всеки един момент, е, да бъдеш себе си възможно най-пълноценно в същия момент и по този начин ще живееш пълноценно в настоящия момент в най-голяма възможна степен. И така, най-лесният начин да бъдеш себе си във възможно най-голяма степен и най-лесният начин да живееш за момента, където се съдържа всичката информация, е, да действаш с всичките си способности във всеки един момент по отношение на нещата, които предизвикват у теб най-голяма радостна възбуда. И тъй като молиш за помощ при достигането до тази информация, аз допускам, че ти задължително не следваш най-силната си радостна възбуда във всеки момент, в който би искала. Следователно въпросът, който бихме задали, е защо не го правиш? 

Участник: Правя го.

Башар: О, съвсем не го правиш. Или допускаш, че ако следваш най-силната си радостна възбуда, това ще ти донесе необходимото, когато то ти потрябва. Защо имаш това определение за своята радостна възбуда – че нещо от това, което трябва да знаеш, ти липсва? Ако разбираш, че радостната възбуда е една завършена идея, един пълен комплект, двигателят и организиращият принцип на твоите преживявания във физическата реалност, тогава ще разбереш, че ако наистина следваш своята най-силна радостна възбуда и ако живееш в настоящето, то това, което знаеш във всеки отделен момент, е точно това, което трябва да знаеш. И не ти трябва да знаеш нищо друго.

Участник: Тогава не трябваше да ти задавам този въпрос.

Башар: Не става въпрос за това, че не трябва, защото това ни дава възможност да поясним с по-голяма яснота тази идея до какво всъщност води пълноценното съществуване за момента. Просто това, което ти казваме, е, че във всеки един момент разполагаш с цялата необходима ти информация и единственият начин да имаш преживяването, че не разполагаш с нея, е, че имаш убеждение и определение, според които нямаш достатъчно информация, докато фактът е, че ти винаги имаш такава. Ето защо те питаме – защо имаш определение, според което ти липсва информация, която вярваш, че ти е нужна?

Участник: Аз не мисля, че ми липсва нещо, освен това, че въпросът засяга друго лице …

Башар: Какво имаш предвид под това, че засяга друг човек?

Участник: Става дума за моя баща. Той получи телепатично съобщение преди около двадесет години и просто съм любопитна откъде е дошло то, от какви същества.

Башар: Искаш да кажеш откъде е дошло съобщението?

Участник: Да.

Башар: Отново: ако някой установи връзка и получава информация, и в тази информация отсъстват индикации откъде идва тя, не е необходимо той да знае това! Това е, което непрекъснато казваме. Всичко, което трябва да знаете, ще се съдържа във всяка комуникация, която получавате. И ако не знаете нещо, то не ви трябва. Много пъти поради начина, по който хората на вашата планета са възпитани от малки и са обучавани да мислят, знанието на източника на дадена информация може, в определен смисъл, да ви пречи. Идеята на получаването на информация е да приложите тази информация във физическия си живот и да й позволите да повлияе върху живота ви, докато понякога знанието и прилагането й е достатъчно. Ако седите и си блъскате главата откъде тя е дошла, това всъщност може да ви попречи да приложите тази информация възможно най-бързо. Ето защо, идеята е, че информацията пристига винаги по начина, по който трябва, и ако не е придружена от индикация за произхода си, това не е необходимо. Понякога това се случва, защото даже и тя да идва от вашите водачи, или от друго духовно равнище, или от извънземни, или даже от Първоизточника … макар че всичко в крайна сметка произлиза от него … но ако идва до вас по този начин, това би трябвало да ви говори, че ако знаехте повече подробности, това вероятно би забавило вашия процес на използване на изпратената информация. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Ето защо, ние казваме, че информацията пристига в завършен вид и ако има нещо, което не знаете, то в този момент то не ви е необходимо. Ако има информация, която трябва да узнаете на всяка цена, то нещо във вашия живот – чрез синхронност, или по друг начин – ще ви поднесе тази информация, стига да разберете, че това е начинът, по който нещата се случват в действителност. Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да.

Башар: И …?

Участник: Искам да попитам и нещо лично.

Башар: Да, зная това, продължавай.

Участник: Ако затворя очи, можеш ли да ми изпратиш физическия си образ, за да мога да изрисувам твоя портрет?

Башар: Мога веднага да ти кажа, че ние сме високи около 150 см., с белезникаво сив цвят на кожата, с малко по-големи очи, малко по-малки нос, уста и уши, малко по-голяма от вашата глава, без коса, относително слаби.

Участник: И останалото е предоставено на моето въображение?

Башар: Нека видим какво ще постигнеш с тази информация.

Участник: О кей. Благодаря ти. Шивай, ха-а ту.

Башар: Ха-а ту.

Участник: Ха-а ту, Башар.

Башар: Ха-а ту.

Участник: Когато бях по-млад, имах контакти с три същества, но с времето забравих как да поддържам този контакт. Можеш ли да ми кажеш как да …

Башар: Ние вече отговорихме на това. Отново: идеята е, че просто ако се придвижваш напред в своя живот по начин, който отразява способността ти да предприемаш действия спрямо това, което отговаря в най-голяма степен на твоето страстно увлечение и което си способен да правиш … слушай внимателно! … с нула очакване по отношение на крайния резултат, то ти винаги ще бъдеш отвеждан на идеалното място и в идеалния момент от време, с идеална синхронност, за да преживееш това, което трябва да преживееш. Всички срещи, които ще имаш през живота си, са вече уговорени. Единственият начин да пропуснеш среща, е да си изгубиш времето в тревоги, че ще я пропуснеш. Ако нещо се промени, просто продължавай да се движиш напред. Просто продължавай да действаш според най-силната си радостна възбуда и това, което трябва да се случи като преживяване, ще се случи. А ако не се случи, значи не е трябвало да се случи. Може би сега с теб трябва да се случи по друг начин. Може би трябва да си отворен да получиш информация чрез връзка или контакт по различен начин. Не настоявай това, което се е случило преди, да се случи по същия начин отново. Просто продължавай да се движиш напред и следвай радостната си възбуда, без каквото и да било конкретно очакване, и ще ти се даде това, от което имаш нужда, когато имаш нужда – нито секунда преди, нито секунда след като се нуждаеш от него. Трябва да разбереш, че тук става въпрос не за това дали ще се случи някога, а за улучване на точния момент. Просто продължавай да се движиш напред, влагай всичките си способности в това, което те влече най-силно, докато изчерпиш възможностите си за действие и прави това във всеки един момент, с всяка отделна възможност, която се изпречи на пътя ти и която предизвиква у теб най-силна радостна възбуда, и действай без абсолютно всякакво очакване за конкретен краен резултат. И тогава ще откриеш, че ще срещнеш само абсолютно блаженство и екстаз по своя път. Това помага ли ти?

Участник: Да. Имам и друг въпрос. Аз виждам множество НЛО …

Башар: И аз също, само че аз зная кои са те. За нас те не са неидентифицирани.

Участник: Можеш ли да ми кажеш дали те са от една и съща цивилизация, или от различни цивилизации? Дали са от Е-сасани и аз имам ли животи на Е-сасани?

Башар: Ти имаш известна периферна връзка с нашата цивилизация, но не и пряка такава.

Участник: О кей.

Башар: Има няколко цивилизации, чиито кораби е възможно да виждат много от вас. Една обаче, която винаги ще присъства оттук нататък, ще бъде хибридната цивилизация, подобна на нашата, която сме нарекли Я-йел. Това е, защото те ще бъдат първите, които ще установят жив контакт с вашата цивилизация.

Участник: Страхотно, благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

Участник: Добър ден.

Башар: Добър ден.

Участник: Вие ще се появите ли във физически вид някога на Земята и евентуално кога и къде?

Башар: Един ден ние ще се приземим при вас. Много от вас са видели физически нашия кораб, но никой не е виждал нас. Това ще се случи след първоначалния контакт с другия вид, наречен Я-йел, който най-вероятно ще се случи между вашите години 2025-та и 2033-та. Някъде към края на този период или след него, ще ни бъде позволено да пристигнем. Най-вероятно е ние да се приземим в областта, над която се намира нашият кораб в момента и която вие наричате Седона. Това помага ли ти?

Участник: Да.

Башар: Нещо друго?

Участник: Не.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Привет, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Много от нещата, на които си ме научил, се свеждат всъщност до това да си спомня неща, които знам.

Башар: Да, разбира се, това е цялата идея!

Участник: Следователно информацията е вече тук – ние трябва само да установим контакт с нея.

Башар: Да, като бъдете верни на естествената си природа.

Участник: Интересно ми е как според вас ДМТ е свързано с възстановяването на паметта ни за това кои сме.

Башар: N,N-диметилтриптаминът, който се произвежда от епифизната жлеза, е конкретно проектиран като молекула, която вибрира на специфична честота, която осигурява достъп до други измерения. Ето защо, тя е наречена „третото око”.

Участник: Значи това включва нашия Висш разум, бъдещите ни въплъщения …

Башар: Да, да. В този смисъл, тя е един универсален портал. Това докъде ще получите достъп, зависи от честотната перспектива, която имате, когато си позволявате да достигнете до тази ДМТ честота на вибрации в епифизната жлеза.

Участник: Във вашата цивилизация имате ли ДМТ?

Башар: Да, имаме, макар тя да функционира на много по-висока честота. В този смисъл, бихме могли да кажем, че ние сме непрекъснато залети от ДМТ.

Участник: Това равностойно ли е на вдъхновението?

Башар: Не. Вдъхновението е самата комуникация от Висшия разум и от по-висшите нива, която бива уловена от антената на физическия мозък и възприета от приемника на Физическия ум. Понякога ДМТ може да подпомогне протичането на този процес във физическия мозък и да направи вашата антена по-чувствителна и по този начин да допринесе за преживяването на вдъхновение, но самото вдъхновение, в определен смисъл, е една резонантна честота на комуникация между различни измерения.

Участник: Значи когато сме вдъхновени, ние всъщност осъществяваме връзка с Висшия си разум, който ни изпраща сигнали, така както ти изпращаш сигнали към медиума?

Башар: Точно така. Когато си позволявате да преживявате вдъхновение и въображение, вие влизате в по-пряка комуникация и по-балансирана връзка с Висшия си разум.

Участник: Нашата слънчева система и нашата галактика влияят ли се от някаква по-голяма галактика и от друга още по-голяма галактика отвъд нея?

Башар: Внимавай с терминологията. Галактиката е конкретна колекция от звезди.

Участник: Да … в смисъл – от някакво по-голямо звездно тяло …

Башар: Да кажем, че има групи, съседства от галактики, които си влияят взаимно по определени начини, гравитационно и енергийно. 

Участник: Значи нашият Висш разум се простира там някъде …

Башар: Не, не, не, слушай внимателно. Тук става дума за различни равнища. Когато създавате този вид равнища, вие го правите по много специфичен резонантен начин. Свръхдушата може да отдели от себе си много души, които да преживеят много различни въплъщения едновременно. Всяка въплътена душа създава, за целите на това конкретно въплъщение, един Висш разум и един Физически ум. Работейки балансирано, те формират една цялостна личност, част от която е физическа и друга част – нефизическа. Висшият разум е конкретен за всяко въплъщение. А физическото преживяване, условно казано, изпича суровата глина на Душата и я превръща в керамиката на Духа, който е специфичен за тази личност. И затова когато тази личност умре, има конкретен Дух, който олицетворява конкретния живот на тази личност. Това обаче е също част от Душата и от Свръхдушата. Ти говориш за равнището на Свръхдушата и за Свръхдушата на Свръхдушите, когато казваш, че се „простират там някъде”. Висшият разум има връзка с всички тези неща и позволява приемане на информация от всички тези равнища, но той сам за себе си е направен, за да работи в синхрон с Физическия ум, типичен за физическата личност на конкретно въплъщение. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам.

Башар: Затова е толкова важно да действате в синхрон с Висшия си разум, за да функционирате като пълноценни личности в своето физическо преживяване. В противен случай, без това равновесие и синхрон, Физическият ум действа като полу-ум(ен). (смях в залата)

Участник: Благодаря ти много.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Как се проявява илюзията на преживяване на времето във вашата цивилизация?

Башар: Въобще не се проявява. Ние можем да се промъкваме и приплъзваме в това, което вие наричате пространство и време. Нека обясня какво представлява времето. Да го направя ли?

Участник: Да.

Башар: В определен смисъл, времето е страничен ефект. Ти си запозната с това какво представлява филмовата прожекция?

Участник: Да.

Башар: И ти разбираш, че на едно равнище на филмовата технология много отделни кадри биват подредени на една филмова лента. Всеки кадър не съдържа никакво движение, нали така?

Участник: Да.

Башар: Единственият начин да създадете илюзията за движение, е да прекарвате кадрите на филмовата лента един след друг през светлината на прожектор. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И така, вие прожектирате тези кадри върху екран с определена честота, в определена последователност, за да създадете илюзията за движение. Това е същото, което се случва с идеята за успоредните реалности. Всяка успоредна реалност сама за себе си е абсолютен неподвижен кадър. Това представлява една успоредна реалност. Като прекарвате съзнанието си през кадрите на тези успоредни реалности, вие сменяте образите им в съзнанието си милиарди пъти в секунда и създавате страничния ефект, който наричате време и пространство, илюзията за движение. В никоя успоредна реалност не се съдържа време и пространство, както и някакво преживяване. Но когато, в определен смисъл, вие се придвижвате през тях със своето съзнание, вие създавате този ефект на преживяване на пространство и време, и промяна. Намираш ли смисъл в това?   

Участник: Да.

Башар: И така, при нас ние се движим с различна скорост. Може да кажете, че пропускаме определени кадри и „препускаме” през тях. Ние сме се научили да пропускаме отделни кадри и това е, което някои от вас се учат да правят сега, ето защо, понякога пространството и времето стават малко по-гъвкави, малко по-податливи. И вие срещате неща, които вече не прилягат към старата идея за време. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Отговаря.

Башар: Това отговаря и на въпроса защо мога да провеждам сега този разговор с теб, понеже зная, че моят живот и моят така наречен „минал” живот, чието въплъщение е медиумът пред вас, съществуват по едно и също време. 

Участник: Хм.

Башар: В противен случай, този разговор не би могъл да се състои. Защото, в определен смисъл, говорейки линейно, аз изпращам мисли към своето минало Аз и те биват превеждани през едно от моите минали въплъщения, каквото е медиумън, на вашия език. И, в определен смисъл, аз съм едно бъдещо въплъщение на медиума, но тъй като миналото и бъдещето са илюзии и реално не съществуват, и тъй като всичко съществува едновременно, то този разговор може да се състои. Ето колко „хлъзгави” сме станали ние. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, ще трябва отново да прослушам това на запис.

Башар: О, добре, изслушай го отново, тъй като никога не си го чувала преди.

Участник: Благодаря ти.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Въпросът ми е по повод на това, че всяка отделна перспектива е аспект на „Всичко, което е”.

Башар: Всеки индивид е една перспектива, ето защо ти си един уникален индивид. Ти си една уникална перспектива.

Участник: Да. Когато два индивида взаимодействат, всеки от тях създава своя собствена перспектива, своя реалност …

Башар: Те създават свои собствени перспективи, но също така могат да създадат свое споразумение да споделят определени аспекти на своите перспективи. В определен смисъл, всеки от тях може да създаде нещо в своята реалност, което да е подобно на нещо в реалността на другия индивид и така да изглежда, че притежават една споделена реалност, макар сами за себе си да са напълно уникални. 

Участник: Тогава могат ли да споделят една и съща реалност, но същевременно да имат напълно различни интерпретации на дадено събитие?

Башар: Да, може да има взаимодействия, които допускат относително различни перспективи, но ако те са абсолютно и напълно различни, в смисъла, който обикновено влагате в тези думи, тези двама души вероятно няма да имат никакво преживяване за съвместно взаимодействие.

Участник: И това ще бъде, защото сходствата се привличат?

Башар: Да. Или единият привлича това, което има нужда да види като свое отражение, макар то да не е сходно на него. Помни, че противоположностите си приличат, защото са противоположности. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И тъй като, в този смисъл, те си приличат, те също може и да се привличат взаимно.

Участник: Разбирам.

Башар: По най-различни причини и в резултат на различни отражения.

Участник: Много добре.

Башар: Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, намирам.

Башар: Това отговаря ли на въпроса ти?

Участник: Да, отговаря, благодаря ти.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Имам въпрос относно едно преживяване, което имах като дете. Бях на две или три години и си спомням, че бях в креватчето си и чух нещо, което ми звучеше като алигатор.

Башар: Добре.

Участник: Това ме изплаши и аз прелетях в стаята на майка ми. Имам такъв спомен и се питам дали можеш да ми кажеш нещо по този повод.

Башар: Имай предвид, че децата на тази възраст са много, много по-свързани с други нива, с други измерения на реалността и са много склонни да преживяват други проявления на съзнанието по най-различни начини. Те също така улавят телемпатично това, което се случва с останалите членове на семейството. По-специално те могат да усещат различни интерпретации, страхове, отрицателни идеи, убеждения и определения. В този смисъл, е възможно ти да си се включил в определени неща, които архетипно отразяват някаква опасност, или нападение. Може да си се свързал за първи път с така нареченото първично преживяване на човечеството, разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И по този начин ти си се свързал с това, и отлитайки в скута на майка си, си си казал: „Това ли е, което наистина представлява тази Земя?! Боже, ето къде съм избрал да се появя!” След като обаче си получил успокоение при майка си, всичко това се е оказало част от курса на обучение, част от кристализирането в земното преживяване. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: В този смисъл, няма нищо страшно, освен това, че си си дал преживяване на страх, с цел аклиматизиране към това, което много хора на вашата планета намират за „нормално”. Сега обаче идва ред всички да научите кое е „естественото”. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Това адресира ли в достатъчна степен твоята ситуация?

Участник: Да.

Башар: Има ли друга идея, която би искал да изследваме?

Участник: След това съм имал много сънища, в които съм бил преследван, или нападан и като втора природа аз винаги започвам да летя, за да се спася.

Башар: Това е твоят начин на разбиране, че независимо колко страшни и злокобни могат да изглеждат нещата, винаги имаш изход към по-високо равнище. Нали така?

Участник: Хм, да.

Башар: Защото винаги и в тъмното, и в светлото има врати към противоположното.

Участник: Да. Имам и друг въпрос. Имам от известно време тази болка в глезена и не съм успял да открия причината. Ако избера да се прехвърля в реалност, където съм физически здрав и нямам тази болка, това същото ли е, като промяна на дадено убеждение, например, казвам си: „Ето сега аз се премествам в реалност, където не изпитвам никаква болка”?

Башар: Добре. Това се нуждае от малко по-задълбочено изследване. Преди всичко, се вслушай в своята фразеология: „Ако аз се преместя в друга реалност, какво аз ще почувствам”. Ако действително и наистина разбереш, че всеки път, когато се преместиш в друга реалност, ти вече не си същата личност, в буквалния смисъл, то ти се превръщаш действително не само в човек, който не изпитва болка, но в човек, който никога не е изпитвал болка.

Участник: Хм.

Башар: Разбираш ли разликата?

Участник: Да.

Башар: Това е една голяма разлика. Ти непрекъснато се преместваш в нови реалности. Както казахме, и в момента се преместваш милиарди пъти в секунда. Буквално във всяка секунда се превръщаш в милиарди различни хора. Въпросът е защо всички тези нови хора, които създаваш, имат сходни преживявания? Кое е определението, което създаваш отново и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, така че всички тези хора определят себе си по един и същи начин, за да имате едни и същи преживявания … … От какво най-много се страхуваш?

Участник: Най-големият ми страх? (смее се)

Башар: Точно така. Не ала-бала неща, а наистина нещо сериозно.

Участник: (смее се)

Башар: Виждаш ли, много пъти доста хора на вашата планета казват: „Всъщност не съм сигурен кое ми пречи, кое е това, от което се страхувам. Не съм сигурен кои са моите отрицателни определения”. Най-лесният начин да откриеш това, е, просто като зададеш въпроса: „Кое е най-ужасното нещо, което си представям, че може да ми се случи, ако се придвижа в посока на моята най-висока радостна възбуда?” И като се предадеш на този страх, като го увеличиш максимално, с помощта на този въпрос, ще разбереш по-ясно кои са твоите отрицателни определения, които пораждат тези твои преживявания.

Участник: (въздъхва дълбоко)

Башар: И така, от какво най-много се страхуваш?

Участник: Бих казал … че ако открия, че убеждението ми … че не мога да сменя реалността си, всъщност не е вярно.

Башар: Добре, но аз вече ти казах, че ти сменяш реалността си непрекъснато. Виждаш ли, това е моментът, в който едно определение може да ти помогне. Защото ако наистина разбираш природата на структурата на Съществуването, ти ще знаеш, че сменяш реалността си непрекъснато, че не можеш в никакъв случай да избегнеш това, защото това е твоята природа, следователно не трябва да изразходваш време да се чудиш дали можеш да я смениш, или как да я смениш. Това е подобно на идеите за доверието и съмнението, които сме дискутирали. Доста хора на вашата планета казват: „О, аз се съмнявам. Много ми е трудно да вярвам през всичкото време в нещо, което предпочитам”. Това не е вярно. Това е само привидно трудно поради определението ви за съмнение. Типичното определение за съмнението на вашата планета, е, че това е отсъствие на доверие. Това е абсолютно погрешно. Съмнението не е отсъствие на доверие. То е 100% доверие в нещо, което не предпочитате. Виждаш ли разликата? Това означава, че трябва да си дадете сметка, че винаги имате доверие, че нещо е вярно. Ако не беше така, вие нямаше да имате никакво преживяване. И ако наистина разберете, че не съществува такова нещо като съмнение, или най-малко съмнението не е отсъствие на доверие, ще разберете също така, че не става дума да се научите да имате доверие, тъй като доверяването се случва автоматично. Става въпрос само да си позволите да избирате свободно в какво да имате доверие. Доверяването е автоматично, смяната на реалности става автоматично. Ето защо, сега вече става въпрос да осъзнаете по-дълбоко факта, че вие избирате начина, по който сменяте своите реалности, и че трябва да се научите да избирате реалностите, в които предпочитате да се преместите. Спомняш ли си, че описахме времето като страничен ефект от преместването? Следователно фактът, че имаш пространствено-времево преживяване, всъщност означава, че сменяш реалностите си непрекъснато. Ти ги смени милиарди и милиарди, и милиарди пъти по време на този наш разговор, който бе пресъздаван във всяка следваща смяна, за да имаш това преживяване, наречено приемственост. Това е една илюзия. Вие създавате приемствеността, но толкова много приемственост не ви е необходима. Ако разбереш, че искаш да определиш следващата смяна на реалността по определен начин, който по никакъв начин не включва някои от определенията, които са се съдържали в лицето, което претендираше да бъдеш в онази друга реалност в предишния момент, тогава човекът, който си сега, няма да има абсолютно никакво преживяване, което да сподели с онова друго предишно лице, което вече не си ти. Това може да си ти като Свръхдуша, но не и ти като личност. Личността е изкуствена конструкция. Личността е една временна маска. Ти си нещо повече от това. Намираш ли смисъл в това?     

Участник: Да.

Башар: И така, когато идеята на твоето по-голямо Аз промени своя фокус през очите на една различна личностна твоя версия, това ще бъде буквално едно друго, различно лице. И каквото избереш да вярваш по отношение определението на тази нова личност, това ще отговаря на неговите преживявания. Но трябва да знаеш, че това е, което се случва. И когато разбереш как действа този механизъм, ти ще го дефинираш ясно и ще го преживееш ясно, от позициите на по-ясното определение, с което си заменил едно мъгляво определение, което ти е осигурявало преживявания, които не предпочиташ. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да, следователно аз избирам да се превърна в това ново лице …

Башар: Не, не, не, не, не, не, не. Не „избираш да се превърнеш”! Ти избираш да бъдеш! Когато кажеш, че „ще се превърнеш”, ти винаги ще си останеш в процес на „превръщане”. Когато избираш да бъдеш това лице, то ти ще имаш преживяването, което това лице има. Намираш ли смисъл?

Участник: Да, благодаря ти за разяснението! Друг въпрос. Аз следвам своята радостна възбуда и тя ме води към все по-силни преживявания на екстаз.

Башар: Чудесно.

Участник: И това е толкова невероятно.

Башар: Всъщност това е много вероятно.

Участник: Да, много вероятно. И въпросът ми е – преди ти говори за словесен чанелинг и как когато другите задават въпроси, това „издърпва” информацията и отговорите през теб.

Башар: Да, заземява информацията и затваря веригата.

Участник: Аз съм музикант и …

Башар: Значи ти се занимаваш с чанелинг.

Участник: И когато в мен възниква музиката, тя като че ли носи послания за мен, но също така и за други хора. Дали можеш да обясниш този процес, като го сравниш с други форми на чанелинг, като писане на песни, стихове и др.

Башар: Идеята е една и съща. При всички случаи, евфемистично, съществува поне един човек, който задава въпрос, защото ако имаш нещо за даване, винаги има някой на света, който иска да го получи. И така, ако ти пишеш някаква песен, това се случва, защото ти си устроен така и след като пишеш песента, защото това си ти, ти просто знаеш, че ако това е песента, която си получил вдъхновение да напишеш, трябва да съществува някой на света, който се нуждае да чуе тази песен, и той става човека, който задава въпроса. И той ще открие тази песен даже и ако ти никога не го срещнеш. Ти просто знаеш, че задаващият въпроса съществува. Няма едностранни монети. Ако ти имаш нещо за даване, задължително има някой, който се нуждае от това да го получи, или ти няма да изпиташ радостната възбуда от предлагането на това нещо.

Участник: Хм. О кей. Точно такова е усещането, но понякога имам нужда да чуя някой да го изкаже.

Башар: Тогава във всички случаи го казвай на себе си, колкото често пожелаеш. (смях в залата)

Участник: Благодаря ти, Башар.

Башар: Благодаря.

Башар: Нека сега продължим предаването с това, което може да бъде преход към вашата втора година от този специален курс на обучение, където ще започнете да изследвате по-ясно и по-задълбочено, и с повече пряко наблюдение, идеята за Единството и Единната теория на метафизиката, според която всичко е Едно, всичко е тук и всичко е сега. Всичко е вибрационен резонанс на едно и също нещо и различни перспективи, пораждани от този резонанс в Единството, като вълни, които се пресичат и си взаимодействат, взаимно се анулират или усилват, височини и низини, приливи и отливи. Позволете си сега повече възможности да преосмислите списъка от дефиниции, които са определили вашия живот, кои сте и ситуациите, в които се оказвате и които сте създали и привлекли към себе си, и ние ви напомняме да използвате тази възможност, както и всяка друга възможност, за да погледнете на тези неща повече от позицията на наблюдатели, в светлината на този модел и структура, за да може да отворите пространство, така да се каже, за нови значения, нови дефиниции и да се освободите, да се освободите, да се ос-во-бо-ди-те от тези части на дефинициите, които са фолклорни, остарели и просто не прилягат, и не принадлежат на вашето осъвременено 2.0 разбиране на тази обединена теория, на този обединяващ модел. Използвайте го, като един най-остър инструмент и ще откриете, че може да се придвижвате много бързо през предишните препятствия, обърквания, съмнения и колебания и ще може наистина да видите ясно осветен своя път и връзката си с тази структура на Съществуването. Ще видите своето място в нея и мястото на всичко останало – тенденциите, сложните им взаимодействия в един танц и оркестрация, които са безпогрешни, красиви, перфектни, балансирани и ще откриете своята страст, своята любов, своята радостна възбуда, своето творчество и вдъхновение, своето въображение. Всички те ще процъфтят в резултат на това основно разбиране, че всичко е Едно и всичко е тук, и всичко е сега, сега, сега, сега. Защото има само „сега” и никога „тогава”, и само „сега”.

Продължавайте да предизвиквате в себе си всякакви въпроси, огледайте всички свои допускания, определения и понятия – не само метафизични понятия, но и най-обикновените понятия от ежедневието, защото те повече задължително не ви служат поради това, че са нормални и общоприети. Позволете им да бъдат повече естествени, да бъдат изразени по по-естествен начин. И разберете и знайте, че както казахме, няма нищо свръхестествено, а просто спектърът на природата е по-голям от това, което сте предполагали до този момент, и вече сте в състояние да възприемате по-голяма част от него, без това да означава, че отивате отвъд естествените си сетива, за да го сторите. Тогава може би ще има аспекти на вашите сетива, които са релевантни на физическата реалност и които ще трябва да разширите отвъд представите си за този спектър, но това няма да означава, че трябва да считате тези разширени възможности на своите сетива като нещо отвъд вас, като нещо свръхестествено, защото това само поражда у вас допускането, че тези неща са неестествени, тъй като това е етикетът, който вашето общество им е поставил – щом нещо е свръхестествено, това означава, че то е неестествено. И така, вие винаги сте се колебали да се развивате в тези посоки, за да не се окажете абнормални, или паранормални, или ненормални. Виe просто трябва да изоставите всички такива етикети, за да не се поддавате на отрицателната страна, защото тя е автоматично свързана с тези определения. Ето защо, ако ги изоставите и се откажете от идеята, че да си паранормален, означава да си ненормален, и че да си свръхестествен, означава да си неестествен, тогава просто няма да бъдете изправени пред тези главоблъсканици и конфликти. Всичко ще се окаже естествено и нормално, и присъща част от физическото преживяване, защото даже ако сте в нефизическа форма, вашите преживявания ще продължават да бъдат специфично ваши. Затова позволете на сетивата си да разкрият естествените си възможности. Те не са лишени от нищо, защото не е необходимо да правите нищо повече от това да бъдете себе си и да се държите естествено, за да почувствате пълния спектър на всичко, което всъщност вече съществува във вас. Защо? Защото всичко е тук и сега, защото не съществува друго време и друго пространство, наистина не съществува освен преживяването за друго време и друго пространство, но всички тези преживявания за други времена и пространства … ето още един етикет – „други” … всички тези „други” преживявания са просто различни перспективи на това преживяване, на тук, на сега, на Единството. Това е, което представлява „другото”. Ето ви още едно определение – „друго”. Виждате ли как вашият език прави всички тези неща да изглеждат разделени и разчленени? Наистина няма такова качество, което да прави нещата „други”, освен това, че вие сте направили нещата да ви изглеждат по този начин, за да имате своята уникална, лична перспектива на единственото съществуващо нещо. Творението обаче не познава никакво „друго”, за него няма нищо „външно” освен Единството. Затова всичко, което преживявате, независимо колко „друго” ви изглежда то, може да бъде само различна страна, различна перспектива, различен израз, различна изява на единственото съществуващо нещо. По този начин може да видите как този поглед върху нещата поддържа вашето уникално проявление и изява на Единството. Защото отново: това ви дава една основа, една отправна точка, един контекст, така както вие създавате контекст на всичко останало, в това число и на нас, и на всички останали същества в Творението, на всички други прояви на Единството. Така че всичко се свежда до контекста, до перспективата, до отношението и всичко това е резонанс, честота на вибрациите на Единството, и това е всичко. Резонансът създава малки и големи вълни, течения и водовъртежи, които ви позволяват да преживявате и изразявате свободно всичко, което „Всичко, което е” може да преживее в своето Единство, в своето „тук” и в своето „сега”. Удивително е наистина, че всичко това може да бъде преживявано по този начин и даже че вие може да имате преживяване, наречено пространство и време, разстояние, минало, настояще, бъдеще. Удивително е, че Единството може да прояви себе си и да преживява себе си по този начин. Това ви показва богатството, богатата сложност, прелестта на „Всичко, което е”, творчеството, артистичността, както и невъзможността то да бъде разбрано напълно, величието на „Всичко, което е” и Единството, което то отразява в своето разнообразие.  

Нека открием още някои определения. Студенти, позволете си да изследвате сега определения, които сте използвали … може би такива, които са ви карали да мислите, че изявявате своята духовност, метафизични мисли. Сега вероятно ще може да видите по-ясно дали сте използвали остарели етикети и понятия и може би ще започнете да изследвате, в духа на този модел на Единството, на неговата яснота и простота, как бихте могли в своето въображение да промените тези определения и да създадете други, които се доближават повече до тази яснота и простота, и ви служат по по-положителен и конструктивен начин, по по-ясен и прозрачен начин. Изследвайте всички тези идеи, които споменахме. Миналите животи всъщност не са минали; бъдещите животи всъщност не са бъдещи; телепатията всъщност е телемпатия; Акашовите записи не са никакви записи; просто всичко съществува тук и сега, и следователно е винаги на разположение. Въплъщението всъщност не е въплъщение и даже да преживявате идеята за въплъщение, вие всъщност не „населявате” своето тяло. В определен смисъл, тялото ви е във вашето съзнание. То е един аспект, едно проявление, една идея и когато имате такива идеи, които са били част от вашето метафизично знание, като пътуване извън тялото и астрално пътуване, отново: тези определения са малко встрани от целта, малко остарели. Отново, моля ви разберете: ние не искаме да кажем, че вие не може да имате подобни преживявания.  Не ви казваме, че трябва да изгубите това усещане, да изгубите възможността да преживявате как вашият дух напуска вашето тяло. Това обаче е просто един евфемизъм. Всичко, което се случва, е, че вие си позволявате, че позволявате на съзнанието си да преживее себе си от една по-широка гледна точка. Все едно че се разпростирате отвъд пределите, отвъд фокуса на идеята за физическата реалност и по този начин изглежда, от линейна перспектива, като че ли „духът напуска тялото ви”, докато фактът е, че просто съзнанието ви напуска параметрите на физическата реалност. Това е всичко, което се случва от механична гледна точка, защото, отново: всичко е тук и сега. И не е вярно, че тялото ви е тук, а духът ви е там. Тялото ви, Духът ви, Душата ви, Свръхдушата ви, всичко съществува тук и сега. Като приближение, в определен смисъл, може да се каже, че те са вложени едно в друго и ако искате да ги разглеждате по този начин, в това също няма нищо лошо. Отново обаче това ще бъде един символ. Това сте само вие, които изразявате себе си по всички възможни начини. В определен смисъл, вашето тяло, това сте вие, вашият Дух, вашата Душа, вашата Свръхдуша, „Всичко, което е” – в една от безбройните възможни версии, в един контекст; и вашият Дух е вашето тяло, вашата Душа, вашата Свръхдуша, „Всичко, което е” и вашето Аз, в друг контекст. Всички тези проявления – това сте само вие и те се случват едновременно в различен контекст, в различни перспективи и те са привидно взаимосвързани, взаимнозависими, взаимнообвързани, но наи-и-истина не са отделени едно от друго и наи-и-истина не са различни неща, макар да бъдат усещани като различни преживявания. В действителност това не са различни неща, защото съществува само какво? – едно нещо! Така че вашето тяло, вашият Дух, вашата Душа, вашата Свръхдуша и „Всичко, което е”, както и всичко между тях, е все същото едно нещо и то не може наи-и-истина да се отдели от себе си, не може наи-и-истина да насели себе си. То няма какво да насели, няма къде да отиде, има само тук и сега. Започвате ли да разбирате за какво става дума? Съществува само тук и сега, така че това, което наричате свое тяло, своя Душа, свой Дух … са различни прояви на едно и също нещо и всичките съществуват тук и сега, защото всички са едно и също нещо, от различна гледна точка. Обединявайте, обединявайте, обединявайте! Опростявайте, опростявайте, опростявайте! И тогава ще разберете, ще получите яснота, ще видите структурата като рентген. Ще я наблюдавате, така както наблюдавате червения цвят на розата – не мнение, а наблюдение – ясно, очевидно за всеки.         

Погледнете на структурата на Съществуването по този начин – ясно, очевидно за всички и ще разберете как да преформулирате нещата с промени в своята терминология и те ще ви служат по един много по-ускорен начин. Тогава ще ускорите и своята енергия, и ще преминете в своята версия 2.0. Така вие ще преминете в по-горни курсове на своето образование, на различно равнище и на различна честота. И ще изразявате себе си по нов начин, който винаги е съществувал и винаги ще съществува, но сега вие се събуждате като това свое Аз с познанието, че всички други версии на вашето Аз са все още тук, все още сега, не са избягали. Вие може да се осланяте на тях, да ги използвате като стъпала, може, в определен смисъл, да им дадете някаква перспектива, както и те на вас. Може да ги използвате като контекст, като фон на това, което сте сега. Не ги подценявайте, не се чувствайте ощетени, като се сравнявате с този/тази, която може да станете. Това не е начинът да използвате контекста в положителен смисъл. Вие сте този/тази в този момент и точно това трябва да бъдете! Точно тук и точно сега сте това, което би трябвало да бъдете. Защото ако не бяхте точно този/тази, пълноценно и напълно, вие не бихте могли да бъдете друга своя версия. Вие не може да преминете в никоя друга своя версия, докато не използвате напълно и пълноценно версията, в която сте точно тук и точно сега, и ако не признавате и не приемате тази своя настояща версия. Защото има само тук и сега и няма къде да отидете, нито откъде да пристигнете, нито къде другаде да бъдете. Всичко е тук и всичко е сега. Всичко е Едно и вие сте Едно. Всеки приятел, всеки член на семейството, всеки непознат представлява различна ваша перспектива и различна перспектива на Единството, което сте. Такива са и те и такъв/такава сте вие за тях. Всички са Едно, всички са тук, всичко е сега.

Позволете си да поемете това навътре с дишането си. Поемете дълбоко въздух … и направете това своя истина. Направете всички истини истинни в себе си, позволете им да бъдат истинни, защото те всички са истинни. Защото не може да има нищо извън вас, не може да има нищо друго освен вас, освен като преживяване, но не и като действително съществуване, не като действителна механична реалност, не като действителна, механична, физическа истина. Всичко е преживяване; другото, различното, е само едно преживяване. Валидно преживяване, красиво преживяване, творческо преживяване – със сигурност. Но то не е моделът, а само преживяване върху модела, защото моделът никога не се променя и в този смисъл той е самото Съществуване. Всяка личност, всяка перспектива, всяко преживяване е само една различна перспектива, едно различно преживяване върху този модел и моделът е един и същ за всички, защото всички са Едно и Единството са всички. И това сте вие, и това сме ние, и ние отразяваме това към вас, и вие го отразявате към нас. Ние заедно се подкрепяме и усилваме, вибрираме и отскачаме едни от други заедно, и се издигаме, издигаме, издигаме, издигаме … ако това е преживяването, което предпочитате. Разбира се, има винаги аспекти, при които вие може да понижите себе си, ако пожелаете и да намалите, отслабите, избледнеете своето преживяване на самите себе си. Не че някога въобще може да бъдете смалени и унищожени, защото съществува само Единството и то е винаги тук и винаги сега, но вие може да имате преживяването за постепенно изчезване, преживяване за откъсване, преживяване на изключване, може да имате негативно и прогресиращо надолу по спирала преживяване, стига да го пожелаете. Може да имате и движение нагоре по спиралата – с преживяване на интеграция, свързаност, любов, страстно увлечение, радостна възбуда, творчество – всичко зависи от вас! Избирайте! Избирайте, избирайте, избирайте. Изберете преживяването, което искате да имате сега, изберете преживяването на „тук”, където знаете, че сте, изберете преживяването на Единството, каквото сте и каквото е всичко останало. Ние сме Едно, ние сме всичко, ние сме Едно, ние сме всичко, ние сме тук, ние сме сега, не съществува друго време, не съществува друго място, няма нищо друго освен като преживяване и това е всичко – преживяване, което сте избрали. Изберете това, което предпочитате. Избирайте, избирайте, избирайте.      

Образователна програма 2.0, курс 2.0. И така, това обучение ще продължава по разнообразни начини, в разнообразен контекст и винаги ще изследва това, което повече не ви е от полза, което е остаряло и което позволява на вашето въображение, на вашето вдъхновение и творчество свобода – свобода да бъдете наистина хармонизирани със своята по-висока честота, с по-висшето си Аз, за да може да формирате отношение на хармония и баланс между Физическия ум и Висшия разум. И отново: това са все евфемизми. Висшият разум, това сте вие; Физическият ум, това сте вие. Това са само различни ваши проявления и вие може да им позволите да действат съгласувано, така както може да им позволите да действат в разнобой. Изборът е ваш, защото вие сте завършили курс 2.0. Вие имате по-ясна представа от преди, срещате по-малка съпротива от преди, вие не сте същите, които бяхте в това „тук”, сега вие сте едно ново Аз в това „тук и сега”, докато старото ви Аз продължава да съществува в своето „тук и сега”, защото всичко е „тук и сега” – всичко, протичащо едновременно. Изберете кой израз и коя перспектива предпочитате в това „сега”, в това „сега”, в това „сега” и в това, и в това, и в това. Вие се премествате непрекъснато, премествате, премествате, премествате, през всичкото време. И ако не беше фактът, че вие създавате различните перспективи, и ако не беше фактът, че всички тези различни перспективи са валидни, вие нямаше да сте в състояние непрекъснато да се премествате през тези успоредни реалности, нито щяхте да можете да имате това преживяване на изследване на процеса и на Творението. Това е вълшебно, това е магическо. Използвайте го по този начин и ще се забавлявате много в процеса на това обучение. Защото то ще продължи с най-различни изследвания и ще ви предлага повече възможности да се отървавате от това, което вече не ви принадлежи в това „сега”, от това, което вече не е релевантно в това „сега”, вашето „сега”, вашето ново „сега”, тук, в Едно с нас.    

Сега ще оставим тази информация да попие във вас – такива, каквито изберете да бъдете сега – и ще позволим едно допълнително изследване, с помощта на въпроси и отговори, за да изследваме тези стари идеи и да ви позволим да практикувате тяхното отпадане. И това ще бъде вашият следващ запис, който съществува в настоящето по свой собствен начин. И ние ще продължим това предаване с изследване на вашите въпроси, изявления и определения. Преди това ще направим кратка почивка, след което ще продължим по този начин. Ние отправяме своята безусловна любов към тези, които избирате да бъдете в този момент, заедно с нас.     

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Интересува ме дали е възможно да се улавя и съхранява енергия от биолуминисцентни източници.

Башар: Разбира се, че е възможно.

Участник: О кей. Също така, има ли енергия от фотосинтеза, която не използваме?

Башар: Абсолютно. Съществуват много, да ги наречем естествени технологии, които може да използвате, ако приемете малко по-различен подход към своите технологии.

Участник: Можем ли да извлечем енергия чрез връзката си с други живи същества по пътя на симбиозата, при което другите същества също биха имали полза от това?

Башар: Да, разбира се. Едно от нещата, което много от вас още не са разбрали, е, че дърветата и особено най-високите от тях са антени. Те се издигат от земята, протягат се нагоре като чувствителни тела и влизат в контакт с много фини енергии с висока честота, след което, в определен смисъл, действат като трансформатори и отвеждат тази енергия в Земята, като по този начин я захранват, за да предизвикат енергийни цикли, които пресичат Земята по определени канали или вериги, ако искате да ги назовете по този начин. Има начини да ги свържете и оползотворите тази енергия за собствените си цели, без по какъвто и да е начин да навредите на дърветата, като всъщност им бъдете от полза. Вие обаче още не сте разбрали, че имате тази мрежа от антени, простираща се по цялата планета, която може да използвате за извличане на енергии с високи честоти, които можете да използвате със своите технологии. Това е един начин, по който може да използвате природата и който не прилагате.

Участник: Има ли начини за извличане на енергия от живота в океаните?

Башар: Отново: нали разбираш, че самата вода на океаните може да предава много различни форми на енергия и с определени технологии, които може да поставите в океана, вие може да използвате по различни начини разнообразни форми на енергия, използвани от жителите на океана. За тази цел обаче вие трябва да започнете да мислите по различен начин, трябва да започнете да мислите в термините на цели системи, вместо на компоненти. Трябва да започнете да разбирате всичко като една цялостна система, за да може да видите балансите, теченията, обмените, които съществуват на различните равнища в природата, за да можете да извличате полза от тези различни равнища на обмен и да пренасяте енергия от едно равнище на друго, и да я превръщате в енергия, която може да използвате. Има най-различни начини да направите това. Един от начините е да си позволите да създадете, ако използваме вашия език, серия от вложени кондензатори, с определен капацитет и пропорции, изразени чрез това, което бихте нарекли математически фрактални съотношения. Трябва да поставите тези кондензатори един в друг и да ги потопите в определена среда, при което ще установите, че всеки кондензатор от определен мащаб ще улови определени честоти в тази среда, след което ще прекара тази енергия през вложените един в друг кондензатори, за да я направи използваема за вас. Това е един възможен подход. Не ни е разрешено да ви помагаме прекалено много в тези неща, защото зависи от собственият ви процес и въображение да откриете подробностите. Ние обаче можем да направим определени намеци, да укажем посоки. Това ни е разрешено.    

Участник: Този вид енергия може ли да бъде съхранявана?

Башар: Разбира се.

Участник: Въпрос в друга област. Как бихме могли да осъвременим своите определения и в същото време да ползваме цялата мъдрост, която се съдържа в традиционните разбирания и учения?

Башар: Вие разбирате, че всяко нещо е релевантно в собствения си контекст. И ако може да си позволите да имате модерна интерпретация на нещо и в същото време да си позволите да цените тези перспективи, които са ви довели дотам, където сте, то вие ще може да използвате постиженията от миналото по подходящ начин. Идеята е просто да не позволявате на традициите да ви задържат и спъват, като приемате, че старите определения са единствените възможни. Вие обаче може да им отдадете заслуженото за това, че са ви довели до равнището на съзнание, което имате в момента, и да ги използвате като инструмент за придвижването си напред. 

Участник: Това означава, че трябва да постигнем определен баланс …

Башар: Да, вие трябва да останете стъпили с двата крака на земята и в същото време да мислите напред.

Участник: За да имаме по-малко челно съпротивление.

Башар: Не трябва да имате каквото и да е челно съпротивление, стига да не се съпротивлявате на естествената си природа. Пътят на най-малкото съпротивление съответства на истинската ви природа. Идеята е, че много хора на вашата планета се борят да бъдат нещо, което не са, и те страдат заради това. Ето защо, ако си позволявате да следвате естествената си природа, това ще ви позволи да плувате свободно, без съпротивление, без болка, без страдание, без борба. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да.

Башар: Собствените ви енергийни потоци трябва да дойдат на първо място, защото всички промени във вашите технологии ще бъдат само отражения на промени, които сте направили в своето съзнание. Обратният път не е възможен.

Участник: Четох един материал за хора полиглоти, които говорят на множество езици. Беше прокарана някаква идея, че по някакъв начин изучаването на повече езици спъва човешкото развитие.

Башар: Защо?

Участник: Нямаше подробно обяснение, но от личния си опит съдя за точно обратното.

Башар: Нека го кажа по следния начин. Както сме казали, и това се отнася … внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Сигурен ли си?

Участник: Да.

Башар: Всички инструменти, всич-ки инструменти, всич-ки техники, всич-ки ритуали, всич-ки понятия, всич-ки символи, всич-ки идеи … са позволения. Вие си давате позволение да бъдете повече себе си, като използвате независимо каква техника или инструмент, който вярвате, че е подходящ за настоящата ви система от убеждения, която ви позволява да се отпуснете и да бъдете повече себе си по начин, който е подходящ за вас в момента. Утре може да мислите по друг начин. Ако обаче нещо ви върши работа сега, използвайте го. Ако не ви върши работа, недейте. Толкова е просто! Затова всеки път, когато някой предложи: „това ще доведе до това, това ще доведе до онова, това ще подейства, това няма”, всичко това е относително. Ако действа за теб и съответства на твоите убеждения, то това е подходящо като позволение за теб. Когато се промениш, може повече да не е подходящо. Ако обаче ти върши работа сега, използвай го, докато … не ти върши повече работа. И тогава използвай нещо друго, което ти помага и продължавай по този начин. Намираш ли смисъл в това?. 

Участник: Да. За последно, ти говореше за това да използваме преживяванията на другите като лупа, през която да разглеждаме собствените си преживявания и съществуване.

Башар: Да, може да правите това.

Участник: Нека да поясня. Оценяването по достойнство на перспективите на други хора, като задължителен елемент от нашето разбиране на цялото. 

Башар: Да, защото целта на всички човешки отношения е всеки участник да отразява към останалите това, което имат нужда да знаят, за да станат повече себе си, независимо дали хората осъзнават това, или не. Така че ти можеш да използваш това за себе си, независимо каква е перспективата или намерението на всеки друг, с когото общуваш. Това не означава, че защото виждаш определена черта у някого, това трябва да бъде нещо, което да те занимава. Ти просто можеш да позволяваш на другите да виждат нещо у теб, от което те се нуждаят. Идеята е, че степента, в която дадено отражение има смисъл за теб, може да варира. Ти можеш да бъдеш определящият фактор за това кое е релевантно за теб в твоите взаимоотношения и отражения с околните.

Участник: Значи, когато се опитвам …

Башар: Когато правиш какво?!

Участник: Когато съм най-толерантен по отношение на чуждите перспективи, но в същото време, когато срещна или чуя за ситуации с други хора, които са възможно най-отдалечени от нещо, с което мога потенциално да се идентифицирам, освен това да отбележа екстремната природа на човешкото преживяване, какъв друг урок бих могъл да извлека?

Башар: Разбери, че въпреки евентуалното ти предпочитание на идеята за положителната енергия, въпреки това, можеш да наблюдаваш как други хора избират отрицателното. Но това е само защото това са инструментите, с които те разполагат. Идеята е да проявяваш достатъчно състрадание, за да им дадеш възможност да видят в теб и да споделиш с тях други опции, които да им позволят да открият повече от това, което всъщност е истинската им природа. В същото време е важно да се отнасяш с достатъчно безусловно състрадание и любов, за да им позволиш да изберат това, което вярват, че е възможно за тях. Това не означава, че трябва да прощаваш подобни отрицателни действия. В този смисъл всеки е отговорен пред себе си да бъде това, което наистина е. Но това да ги насочваш, да им даваш пример, да бъдеш жив пример за тях за други начини, по които могат да намерят самоовластяване, е това, което можеш да направиш, за да им помогнеш. Работата е там, че обикновено хората действат по отрицателен начин, защото не познават друг начин, за да изразят идеята са свързаност с околните, която те отчаяно искат да създадат. Идеята просто е в това, че те са били учени само да ползват отрицателни средства и инструменти и че са безсилни. И след като повярват, че са безсилни, те мислят, че единственият начин да овластят себе си, е като доминират и контролират света около себе си, защото вярват, че са отделени от него и трябва по някакъв начин да се слеят с него, но не знаят как. Те не разбират, че вече са слети с него, не разбират, че вече всичко е Едно, ето защо, те се насилват и напъват да правят неща, които в техните представи ще ги направи по-силни, но които са само израз на тяхното убеждение, че са лишени от власт. Това да им показваш, да им демонстрираш, да ги учиш, че са вече напълно овластени същества, притежаващи неограничена сила, ще успокои нуждата им да изразяват себе си в негативен контекст. Намираш ли смисъл в това? 

Участник: Да, благодаря ти и хубав ден.

Башар: Благодаря и на теб също.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Благодаря ти, че си толкова забавен и че си такава важна част от моя живот.

Башар: Ние също ви благодарим, че сте толкова забавни и това е причината на нашата планета да не се нуждаем от филми и телевизия. (смях в залата) Не бихме могли да си представим по-забавна история от вашата и от нашето взаимодействие с вас, като част от нея.

Участник: Ще приема това като комплимент. Вие също сте по-забавни от телевизията. Благодаря много за семинара с участието на делфините и китовете и за твоята роля в него.

Башар: За нас е удоволствие да ви позволяваме да започнете да контактувате с чуждоземните същества във вашия свят. Това ви позволява да практикувате за своите бъдещи контакти с други същества.

Участник: Била съм ангажирана в различни духовни практики дълги години, но в последните две години моята радостна възбуда ме отведе много силно към теб и към това да повиша съзнанието си по отношение на това кои сме. Бях ангажирана със собствените си процеси доскоро, докато любопитството ми спрямо това, което става извън нашата планета, постепенно нарасна неимоверно. Просто поглъщам всякакви материали на тази тема и съм почти сигурна, че съм участвала в генетични експерименти със Зета Ретикули.   

Башар: Програмата за хибридизация?

Участник: Да. Имам чувството, че съм допринесла с генетичен материал …

Башар: Да, така е. Тогава какво ще направиш с това свое разбиране?

Участник: Точно така. Чудя се дали това има някакъв допълнителен смисъл. Аз мога да продължа да следвам своята радостна възбуда …

Башар: Наистина ли можеш?

Участник: Да, ще го правя и мога да го правя.

Башар: Чудесно. Помни обаче, че част от тези преживявания имат за цел да ти позволят да станеш повече тази, която предпочиташ да бъдеш. И бидейки тази, която предпочиташ да бъдеш, ти ще осъществиш също така и своите договорености с всички останали. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам … намирам …

Башар: Чудесно, и …? Какво повече относно това би желала да изследваш в повече подробности?

Участник: Не бих искала да изследвам нищо конкретно, свързано с това в момента, но ми е интересно дали имам някаква връзка с Е-сасани, която бих могла да проследя …

Башар: Имаш … и можеш. 

Участник: В този живот, или …?

Башар: Да.

Участник: Добре, и просто трябва да поддържам това свое намерение …?

Башар: Да, също така можеш да използваш въображението си, за да откриеш метод, който работи най-добре при теб. Тъй като въображението ти е свързано с твоята характерна естествена вибрация. Ако знаеш, или ако си спомняш, ние сме дали на много от вас нашия … хм … телефонен номер? (смях в залата) Това е изображение на черен равностранен триъгълник с единия връх нагоре, на черен фон, отделен от черния фон с тъмно синя светлина, която излиза от периферията на триъгълника. Това, в определен смисъл, е картинната представа за нашата специфична честота. И ако се фокусираш върху този образ, можеш в известна степен да се свържеш с нашия колективен консенсус.  

Участник: Добре, благодаря ти.

Башар: И отново: по какъвто и да е начин въображението ти пожелае да добави нещо към това, или да го промени, това зависи напълно от теб, защото … независимо дали вярваш, или не, ти знаеш какво правиш! Това помага ли ти?

Участник: Да, определено.

Башар: Бих добавил и това – приятни сънища.

Участник: Да, аз имам и други преживявания в сънищата си …

Башар: Както казвате на вашата планета, като теглим чертата, основният въпрос остава какво правите с определено свое състояние, как действате при определено свое състояние. Помни, че обстоятелствата нямат никакво значение. От значение е твоето състояние. И ако състоянието ти отразява твоята истинска, естествена природа, то това твое състояние ще ти позволи да привлечеш към себе си и да привлечеш себе си към всички обстоятелства, ситуации, които синхронно ще отразяват следващите възможности, които трябва да имаш предвид и спрямо които трябва да действаш, които съдържат най-голямата доза радостна възбуда, независимо дали ти изглеждат подходящи, или не, защото радостната възбуда ти казва, че те са – не външният им вид, а твоята радостна възбуда!  И тогава възниква въпросът – какво ще правиш в това свое енергийно състояние, как ще се държиш? Какво ще си позволиш да знаеш, че е вярно. Не в какво вярваш! Какво знаеш, че е вярно за теб. Защото знанието и действието са синонимни. Имаш ли малък предмет – монета, писалка, молив?

Участник: Не, но предполагам, че някой може да ми заеме … Благодаря.

Башар: Беше ли ти синхронно осигурено?

Участник: Да.

Башар: Добре, постави го на пода. Направи ли това?

Участник: Да.

Башар: Вдигни го … Направили това?

Участник: Да.

Башар: Преди това замисли ли се? Каза ли си: „Вярвам, че мога да го вдигна. Мисля, че мога да го вдигна, но не съм сигурна …”

Участник: Не.

Башар: Ти просто го вдигна.

Участник: Да.

Башар: Защото ти знаеше, че можеш.

Участник: Точно така.

Башар: Да знаеш и да го правиш, са синонимни!

Участник: О, това е чудесна илюстрация.

Башар: Разбираш ли сега?

Участник: Да.

Башар: Няма почти никакво разделително преживяване между тези две неща. Това, което знаеш, е това, което правиш. Така че ако нещо не се прояви в твоето поведение, в твоите действия … ти в действителност не го знаеш!

Участник: Не го зная, или не си позволявам да го зная?

Башар: Нима има разлика? … Знае ли човек? (смях в залата) Това помага ли ти?

Участник: Да, помага ми. Още два въпроса?

Башар: Това вече беше въпрос.

Участник: Добре тогава, това беше трети. Как мога да преследвам радостната си възбуда, когато съм свидетел на толкова много страдание и несправедливост?

Башар: Помни за какво говорихме. Каква е целта на това предаване? Създаване на определения, които са полезни за вас. И когато разглеждате преживявания, които на някакво равнище са свързани с голяма отрицателна енергия, вижте как можем да използвате въображението и вдъхновението си … как мога да определя отношението си към тази идея, така че тя да ми послужи в положителен контекст? О, не зная, нека да видим. А, винаги е на разположение тази чудесна аналогия с опънатия ластик.

Участник: Да, да, зная.

Башар: Всички знаете ли я? … Някой каза „не”. Колкото повече опъвате един ластик, когато накрая го пуснете, толкова по-бързо и надалече той ще отлети. Колкото по-силно преживявате дадена тъмнина, когато в крайна сметка се откажете от нея, толкова по-бързо и по-далече ще отлетите в светлината. Така трябва да гледаш на това преживяване на отрицателност, по един положителен начин. Помни, че даже, даже, даже най-малката светлинка свети ярко само защото е заобиколена от тъмнина. Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Тъмнината подкрепя светлината. И обратното. Трябва да имаш и двете, за да проумееш равновесието, и за да можеш действително да избереш това, което предпочиташ. Когато всички възможности биват приемани като валидни и равностойни варианти, тогава ти можеш да избереш, каквото предпочиташ, даже и когато приемаш за валидно и равностойно това, което не предпочиташ. Отричането на това, което не предпочиташ, е отрицателен акт, който прибавя към отрицателната енергия и накланя везните към негативната страна. Когато признаваш съществуването на това, което не предпочиташ, това позволява на всичко да остане в равновесие. Признавай положителното, признавай отрицателното и тогава избирай. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Това ми звучи добре. Последен въпрос. Бих искала да подкрепя тази декларация, за която говори в Лос Анжелис. Може би тя ще бъде качена в Интернет и ще можем да подпишем тази петиция?

Башар: Вие не подписвате петиция. Вие просто трябва да вземете тази декларация и да я разпространите.

Участник: Добре, и аз бих искала да участвам в това, но се тревожа …

Башар: За какво?

Участник: Отхвърляне …

Башар: Отхвърляне! Може ли за ти задам един въпрос?

Участник: Да.

Башар: Чувстваше ли нещо подобно, когато идваше на тази наша среща?

Участник: Не.

Башар: Защо не? Нямаше ли да има хора на улицата, които да те сочат с пръст и да ти се смеят?

Участник: Не зная и не ме интересува …

Башар: Тогава от кого се интересуваш?

Участник: От моето семейство, моите приятели …

Башар: Твоето се-мей-ство!? Твоите прия-я-я-тели!

Участник: Тези идеи са прекалено далечни даже за моите най-близки …

Башар: Искаш да кажеш, че ти поемаш риск?

Участник: Да. Аз съм поемала свои собствени рискове.

Башар: Ако по твоя преценка това е един прекалено голям риск, не го поемай.

Участник: О, моля те, не казвай това!

Башар: Но това е един избор, нали?

Участник: За мен е толкова важно да следвам радостната си възбуда!

Башар: Си-и-и-гурна ли си?

Участник: Сигурна съм.

Башар: Тогава защо се тревожиш? Защо избираш да интерпретираш това по начин, който ти позволява да прекарваш собствената си енергия през филтъра на отрицателно убеждение и да я превръщаш в тревога. Когато изпитваш радостна възбуда, ти прекарваш енергията си през положителни убеждения. Ако си тревожна, ти филтрираш същата енергия през отрицателни убеждения! Защо избираш да се придържаш към убеждения, които не ти служат и които си приела от някого другиго? Когато израствате на вашата планета, често вие приемате убеждения от семейството си, от приятели, от обществото, но след като веднъж достигнете до момента, в който разбирате, че тези убеждения не отговарят на това, което предпочитате да сте, защо трябва да продължаваш да се придържаш към тях? Знаеш как се наричат хора, които държат неща, които не им принадлежат, нали?

Участник: …

Башар: Крадци. Ти си крадец на убеждения.

Участник: (смее се)

Башар: Защо крадеш чужди убеждения, които не ти принадлежат? Върни им ги и създай собствени убеждения, които съответстват на тази, която знаеш, че си. Нали така?

Участник: Да.

Башар: И какво толкова, ако изпитваш малко тревожност тук или там? Какво толкова?

Участник: Предполагам, че не искам да бъда наивна.

Башар: Не искаш да бъдеш наивна?!

Участник: Понякога е добре човек да бъде благоразумен относно …

Башар: Ние в никакъв случай не отричаме идеята да бъдеш благоразумна. По отношение на какво мислиш, че проявяваш наивност?

Участник: Какви могат да бъдат реакциите на околните.

Башар: Какво наивно има в това?

Участник: Ъ-ъ-ъ…

Башар: Искаш да кажеш, че те ще те считат за наивна?

Участник: Не, аз мисля, че те всъщност може да …

Башар: Какво? Да те атакуват? Да те наричат с различни имена?

Участник: Мисля, че всичко се свежда до отхвърляне …Те просто ще започнат да странят от мен.

Башар: Добре, може ли да ти задам друг въпрос?

Участник: …

Башар: Благодаря, ще го направя. (смях в залата) Ти съществуваш ли? (шепнешком) Правилният отговор е „да”.

Участник: Да.

Башар: Това означава какво? … Знаеш ли какво означава това?

Участник: …

Башар: Това означава, че „Всичко, което е”, в неговата безкрайна мъдрост би трябвало да знае, че за да бъде „Всичко, което е”, ти си необходима.

Участник: Хм.

Башар: И без теб „Всичко, което е” не би било „Всичко, което е”. Нали така?

Участник: Не, не би било.

Башар: Благодаря ти. Следователно щом „Всичко, което е” вярва, че ти си абсолютно жизнено необходима, какво те е грижа какво мислят всички останали?

Участник: Отлично казано, благодаря ти.

Башар: Защото всички тези други хора са просто други версии на „Всичко, което е”, които всъщност ти дават възможност да решиш какво убеждение да приемеш.

Участник: Да, разбирам това.

Башар: Чудесно, тогава спри да отричаш себе си! Защото ще получиш отражения на отричане, а ако това се случи, ти ще се позовеш на свещената мантра от три думи: „Какво от това”. (смях в залата)

Участник: Това е вероятно ключовият момент, нали?

Башар: Всичко се свежда до перспективата, до гледната точка. Само за това става дума. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Да. Благодаря ти.

Башар: Направи ни една услуга.

Участник: … Да, добре.

Башар: Това не е задължително. Но ако пожелаеш …

Участник: Ако е свързано с радостна възбуда, ще го направя.

Башар: Благодаря ти. Запомни, че това да търсиш просветление, обикновено означава да просветиш себе си.

Участник: Ще го запомня, благодаря ти.

Башар: Благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Искам да ти предам поздрави от всички в нашата група в Джап, Мисисипи, и специално от Карен. Тя не успя да дойде и затова искам да попитам от името на двете ни. Каква е нашата връзка с Шала ная?

Башар: Имаш предвид персонално на вас двете?

Участник: Да.

Башар: … Вие имате прераждания както на Шала ная, така и в тези деца, които евентуално ще бъдат върнати във вашия свят.

Участник: Ще мога ли да се срещна с тях в тази реалност?

Башар: … В този конкретен момент вероятността е приблизително 87%.

Участник: Това ми звучи много добре.

Башар: То е, каквото е.

Участник: Да. Също така съм виждала много пъти НЛО, големи кораби над моята къща.

Башар: Ти разпознаваш ли ги като кораби?

Участник: Ами …

Башар: Или не си сигурна.

Участник: Да, те са (извънземни) кораби.

Башар: Тогава те са ИЛО (идентифицирани летящи обекти).

Участник: Точно така.

Башар: Благодаря ти.

Участник: Дали някои от тях са кораби на Е-сасани?

Башар: Те триъгълни ли са?

Участник: Да.

Башар: Тогава някои от тях са. Но също така някои са на Шала-ная, или казано на техния език, Я-йел.

Участник: Дали когато се появяват, това е свързано с моите емоции и тази промяна във вибрациите, за които ти говори днес?

Башар: Да.

Участник: А аз откъде съм дошла?

Башар: От Земята. (смях в залата)

Участник: Аха.

Башар: Би трябвало да разбираш абсолютната нелогичност на този въпрос в светлината на това, което обсъждаме тук.

Участник: Това е вярно.

Башар: Личността, с която идентифицираш себе си, очевидно произхожда от Земята. В същото време всеки един от вас има множество едновременни въплъщения на най-различни места, в това число и на други планети. И след като те съществуват едновременно, как можеш да „дойдеш”, от което и да е от тях? 

Участник: Това ми звучи доста смислено.

Башар: Благодаря ти. Научи се да задаваш въпроси в контекста на това, което сме споделяли. Следователно идеята може би е: „С кои други едновременно съществуващи мои въплъщения установявам енергийни контакти от този свой живот?”

Участник: Това ми звучи добре.

Башар: Сириус е една много силна връзка, която имаш в този си живот. Имаш също така и връзка с Орион.

Участник: Благодаря ти. И още един въпрос – относно случаят Бентуотърс*). Това кораб на Е-сасани ли беше?

*) Става дума за документиран случай на приземяване на НЛО през м. декември 1980 г. в близост до две английски военновъздушни бази, известен като „The Bentwaters Incident”. – Бел. прев.

Башар: Не.

Участник: Тогава откъде е дошъл?

Башар: … … Един момент …. Какво? … Не … Не можем да отговорим сега. 

Участник: Благодаря много.

Участник: Добър ден, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Ти спомена преди, че ние бихме могли да се аклиматизираме към вашия свят.

Башар: Това би могло да стане, ако направите подходяща промяна със себе си. След известно време на престой на нашата планета бихте се чувствали доста комфортно, макар че в началото може да ви бъде малко замаяно поради по-високото съдържание на кислород и по-слабата гравитация. В този смисъл, тя не е толкова по-различна от вашата планета.

Участник: Значи вие като общество преминавате от физическо в нефизическо състояние?

Башар: Да, макар все още да имаме тела и в известна степен да изглеждаме като физически същества.

Участник: Запознати ли сте с общества, в които обитателите са напълно нефизически?

Башар: Съществуват много, много равнища на нефизически съзнания, с които общуваме. Нашето собствено, така да се каже по-висше отражение, е едно нефизическо съзнание, свързано със звездната система на Сириус.

Участник: Исках да попитам дали сте запознати с общество, което обитава напълно нефизически свят. Например дали в бъдеще вашето общество няма да обитава света, в който сте сега, и ще премине напълно в нефизическа сфера.

Башар: Нашето общество – да, така както евентуално и вашето общество.

Участник: Благодаря ти.

Башар: Това ще отнеме на вашето общество около хиляда години.

Участник: Все още имаме време.

Башар: Много, забавлявайте се. Няма нужда от прибързване. Живейте пълноценно за момента.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: В живота ми ме преследват едни и същи числа и се чудя дали това …

Башар: Това е една типична синхронност, която се проявява при много от вас. Вие използвате определени числови символи и разнообразни други символи, като маркери, като крайпътни знаци, за да ви покажат, че имате правилна вибрация и сте на правилен път.

Участник: Чудесно.

Башар: Това ли е всичко?

Участник: Имам и още нещо. Тъй като ти разчиташ енергиите, можеш ли да ми дадеш някакъв съвет, или да ми кажеш нещо по повод на моята енергия?

Башар: Следваш ли своята радостна възбуда във всеки един възможен момент с абсолютно нулево очакване за крайния резултат?

Участник: …

Башар: Колебанието обикновено означава „не”.

Участник: Аз, аз правя …

Башар: Ти правиш най-доброто, което можеш.

Участник: Да, но винаги имам определени очаквания.

Башар: Защо? Не искаш ли като резултат да получиш нещо, което наистина да отразява радостта, която изпитваш?

Участник: …

Башар: Разбираш ли защо ти задавам този въпрос? Това е един парадокс.

Участник: Малко съм объркан.

Башар: Благодаря ти, това е едно добро състояние. Позволи си да разбереш, че очакването всъщност ограничава способността ти да привлечеш това, което наистина отразява твоята най-голяма радостна възбуда … в отрицателния смисъл, който обикновено вие влагате на вашата планета. Нека ти дам един пример. Много от вас използват визуализацията като инструмент, за да си представят това, което според вас е идеалната реалност, идеалното обстоятелство, идеалното преживяване и в това няма нищо лошо. Проблемът обаче е в това, че много от вас правят засечка в процеса на визуализация, като настояват, че точно определената визуална представа, която имат, трябва да бъде най-добрият краен резултат, най-добрата възможна реалност, а това не винаги е така. Идеята на визуализацията е да ви постави в подходящо енергийно състояние,  защото когато имате визуализация на това, което считате за свой идеален сценарий, идеална реалност, това ви възбужда и възбудата е тази, която е важна, а не зрителната представа!   Зрителният образ е само за да даде старт на процеса, така да се каже, на възникването на това състояние и възбуда. И след като изпаднете в това състояние, изоставете образа, защото от този момент нататък той започва само да ви задържа, тъй като Физическият ви ум не е направен в действителност да си представи как нещо ще се прояви в действителност. Той е в състояние само да регистрира това, което вече се е случило и проявило. Само Висшият ви разум знае как нещо ще се случи. Физическият ум е неспособен да прави това, той не е създаден да прави това, това не му е работата! Работата му е да преживява това, което вече се случва. Следователно идеята е, че когато вие създадете с помощта на Физическия ум и своето въображение една визуализация, един умствен образ, който символично представя една идеална реалност, или сценарий, вие чувствате радостна възбуда. Тогава поддържайте това чувство, усилете го, потопете се в него, след което забравете за образа, защото това, което за Физическия ум може да изглежда върха, за Висшия разум е едва основата на планината. И Висшият разум е способен действително да ви достави нещо много по-голямо от това, което може да си въобрази Физическия ум и което ще отрази наистина енергията на това ваше състояние. Следиш ли мисълта ми?

Участник: Да, това е прекрасно, защото аз правя непрекъснато много визуализации.

Башар: Парадоксално, целта на визуализацията е само да послужи като средство за създаване на определено енергийно състояние, след което тя трябва да бъде изоставена, за да позволи на Висшия разум да ви достави проявлението, което наистина отразява това енергийно състояние. Понякога, понякога продуктът на Висшия разум може да бъде подобен на визуализирания, или да съвпадне с него по редица причини, които няма да разглеждаме сега. Това обаче е без значение. Целта е да изпаднете в определено енергийно състояние, за да може Висшият ви разум да ви осигури резултата, присъщ на това енергийно състояние, ако не настоявате на определен визуален образ на Физическия си ум. Намираш ли смисъл в това?  

Участник: Да, благодаря ти.

Башар: И аз благодаря.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Аз също бях на семинара с делфините на Хаваите и с Ейприл.

Башар: Да, нацията на китоподобните.

Участник: Да, с всички тях.

Башар: Не с всички тях, защото всичките не биха се побрали в този район.

Участник: (смее се) С всички, които бяха там с нас.

Башар: Да.

Участник: В един от дните Ейприл сподели за връзката си с теб.

Башар: Нания.

Участник: Да, Нания … и аз се събудих на следващата сутрин …

Башар: Поздравления!

Участник: Това беше добре казано.

Башар: За някои от вас това е постижение.

Участник: И аз се събудих на следващата сутрин със знанието, че аз също съм хибрид.

Башар: Вие всички сте хибриди от някакъв вид.

Участник: Да, знаех, че ще кажеш това.

Башар: Какво проникновение от твоя страна!

Участник: Една от историите, които минаха през ума ми онази сутрин, бе, че майка ми е била временно задържана от извънземните, и че аз също съм била, и имам повече от едно хибридни деца … Можеш ли да ми кажеш нещо повече по този въпрос?

Башар: По отношение процента на твоя генетичен материал, така както сканираме енергията ти, това надвишава 80% и всъщност имаш между 3 и 5 хибридни деца. 

Участник: Благодаря ти.

Башар: Има и други, които са използвали част от твоя генетичен материал, но за момента ние не бихме ги считали за твои действителни деца … по ред причини.

Участник: Благодаря ти. Бил ли ми казал също колко тясно съм свързана със създаването на Е-сасани и какви са моите други успоредни животи там?

Башар: Ти имаш връзка с генетичната линия, която в крайна сметка даде като резултат нашата цивилизация, както и една друга хибридна раса, която няма да обсъждаме.

Участник: Благодаря ти. Също така, чувствам, че започвам да се оформям като специалист по установяване на първи контакти. Забавното е, че аз споделям това с моите внуци и те ме наричат „извънземно”. Ние говорим за това кои са извънземните и защо се показват пред нас, което ме кара да се чувствам като специалист по първи контакти. 

Башар: Чудесно, добро упражняване.

Участник: Също така мисля, че съм свързана със Сириус.

Башар: Да.

Участник: С Плеядите …

Башар: Донякъде. Не толкова, колкото си мислиш, но в известна степен.

Участник: Можеш ли да ми кажеш за някои други връзки?

Башар: Не.

Участник: А какво ще кажеш за …

Башар: Един момент … Какво? …

Участник: За какво питаш?

Башар: Това не се отнася до теб.

Участник: Оу.

Башар: Искахте да добавите нещо? (очевидно Башар приема информация от някъде) … Не.

Участник: Сега на мен ли говориш?

Башар: Не … Нания?

Ейприл: Да?

Башар: Искаш ли да добавиш нещо по този въпрос?

Участник: Освен това, че става дума за връзката със Сириус и за въплъщаване в делфини.

Башар: Да, въплъщения като делфини. Много от вас забравят, че имат въплъщения и като делфини.

Участник: Да, благодаря ти. Мислила съм за това преди.

Башар: Можеш да си помислиш и сега.

Участник: Наистина е вълшебно, когато всеки път отида до океана и видя пред мен да се появяват делфини и косатки. Ние ги наричаме оркитос.

Башар: Да, разбираме.

Участник: Имам усещането, че косатките са хибриди между делфините и китовете.

Башар: Те проявяват такива качества в известна степен, но те отразяват и други неща.

Участник: Като например?

Башар: Ти тренираш ли ме в момента?

Участник: (смее се)

Башар: Ние сме приказвали за косатките и преди и сме ги назовавали самураите на моретата. И ще спра дотук.

Участник: Благодаря ти. Също така, почувствах силна сестринска връзка с Ейприл, Е-сасани и Башар – този триъгълник от същества. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за това?

Башар: Не.

Участник: Не можеш да ми кажеш нищо?

Башар: Засега не.  Има неща, които са в процес на развитие и в които не трябва да се намесваме. Не би трябвало да отваряме подаръците ти вместо теб, когато си по средата на процес на откривателство. Ти трябва сама да откриеш някои неща, така че радостта ти от откриването да бъде част от твоето преживяване.

Участник: Вчера изпитах такова проникновение, което премахна много от моите блокажи.

Башар: Колко вълнуващо!

Участник: Вълнуващо, защото мога да бъда тук и сега 100%.

Башар: Няма друго място, на което би могла да бъдеш.

Участник: Да, но 100% наистина се усеща много приятно.

Башар: Чудесно.

Участник: Мисля си дали може да стане така, че да получавам, по време на сънищата си …

Башар: Слушай ме внимателно. Всички ние през всичкото време изпращаме към вас информация. От вас зависи да се научите как да я получавате. Не е нужно да ни подканвате да изпращаме повече. Всички вие трябва да можете да приемате повече. Нали така?

Участник: Да.

Башар: Благодаря ти, приятни сънища.

Участник: Обичам те.

Башар: Приеми и нашата безусловна любов.

Ейприл: Тадео.

Башар: Нания.

Ейприл: Току-що постъпи въпрос относно китоподобните и връзката с Е-сасани. И той е свързан с играта по време на семинара на Хаваите, където седяхме в кръг и всеки от участниците си играеше с една енергийна топка, след което споделяхме преживяванията си.

Башар: Да.

Ейприл: И едно от нещата, което се случваше, бе, че всеки от нас като че ли за кратко време напускаше тази реалност и се оказвахме в измерението на Е-сасани.

Башар: Да-а-а-а, знаеш ли защо?

Ейприл: Ами вибрацията ни бе достатъчно висока и ние просто …

Башар: Да, но по-конкретно?

Ейприл: … Защото всички сме свързани с тази планета.

Башар: Да, но още по-конкретно.

Ейприл: Защото знаехме, че можем да го направим.

Башар: Добре, ще ти помогна. Спомни си, че всъщност на нашата планета, в нашите океани, има няколко земни делфина. И на нашата планета по същото време една група деца бяха също насядали в кръг, използвайки същия вид енергия и формирайки връзка с това, което вие правехте, за да може да преживеете едновременно пребиваването си и на двете места.  

Ейприл: Ти просто взе думите от устата ми.

Башар: Искаш ли да ти ги върна обратно?

Ейприл: Точно това почувствах – че имаме дубльори …

Башар: Благодаря ти.

Ейприл: Това беше много вълнуващо!

Башар: И още е.

Ейприл: Вярно е, вярно е. Благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Участник: Добър ден.

Башар: Добър ден.

Участник: Надявах се да …

Башар: Ти правеше какво?!

Участник: Бих искал да получа малко информация за цивилизацията на звездата Барнард, за която говори преди.

Башар: Както сме казали, макар че това не е напълно така, те са приблизително на същия етап на еволюция, на който е била вашата цивилизация през така наречения от вас Ренесанс. Те обаче разглеждат идеята за това, което наричате НЛО, съвсем открито. В тяхната цивилизация няма никаква секретност относно тази идея. Те не са установили все още действително открит контакт, но те разбират, че такъв е възможен. На този етап те имат желанието да разберат, че тяхната цивилизация и другите цивилизации съществуват едновременно и те изследват различни възможности за бъдещо сливане. Но това все още не се е случило. Те притежават различни технологии, някои от които може би ще ви изглеждат прости, а други твърде напреднали, макар и те също да са твърде прости. Много от тях разбират в технологичен смисъл нещата, които е разбирало лицето на вашата планета, наречено Тесла. Тяхната интуиция спрямо тези идеи е твърде добре развита. Те притежават изобретения на своята планета, на които вие бихте се възхитили и бихте се учудили защо вие ги нямате. Те правят неща, които са твърде елементарни, но които в същото време далеч надхвърлят вашите способности. Като цяло, те са артистични, общителни, изразителни, болшинството обичат да пеят.  Обществото им цени високо музиката. Тя не отговаря задължително на това, което вие бихте нарекли ренесансова музика, но има известни сходства, особено по отношение използването на струнните инструменти, които те просто обожават. Същото се отнася и до духовите инструменти, макар те да са донякъде елементарни. Има ли нещо друго конкретно, което би искал да знаеш относно тази цивилизация, която обикаля в орбита около звездата на Барнард, освен факта, че евентуално, когато постигнете възможност да пътувате свободно в космоса, вие също ще се превърнете в техните НЛО? И един от техните първи контакти ще бъде с вашата цивилизация. В определен смисъл, нека го кажем по този начин. Ние сме разчистили пространство за вас, за да може те да бъдат вашият първи контакт, за да може, в определен смисъл, да практикувате с тях, да се почувствате комфортно в такава ситуация. За да може първият ви контакт да бъде един приятен и продуктивен обмен. Защото много хора на вашата планета си мислят, че след като ние сме тук в открития космос, цялата територия вече е превзета и за вас няма вече място. Нищо не би могло да бъде по-далече от истината. За вас има много възможности за изследване, много първи преживявания, които са изключително вълнуващи. Пред вас стоят наистина удивителни възможности и много от вас нямат никаква представа колко величествено ще бъде всичко това. Това засега е едно мъничко надникване в един малък ъгъл от преживяванията, които предстоят на вашата цивилизация при взаимодействието й с други цивилизации, в процеса на превръщането ви в своя версия на това, което сме ние. Има ли нещо друго, свързано с това, което би искал да обсъдим? 

Участник: Как те наричат своята планета?

Башар: У-у-у-у-ва.

Участник: Кога в нашите измерения на времето ние ще развием способността си да ги посетим?

Башар: След между 150 и 300 години. Това не означава, че няма да можете да ги посетите по-рано на нашите кораби. Аз отговорих кога вие ще може да правите такива пътувания като нещо рутинно. Разбираш ли разликата?

Участник: О, да.

Башар: Ще бъдат организирани въведения, преди да развиете тази способност. Това достатъчно ли е?

Участник: Има ли хора в тази зала с въплъщения на тази планета?

Башар: Има.

Участник: Аз имам ли такива?

Башар: Имаш.

Участник: Можем ли да считаме тези срещи с теб като обучение, за да станем специалисти по установяването на първи контакт?

Башар: Умно момче! (смях в залата)

Участник: Имам още един въпрос относно множеството едновременни въплъщения.

Башар: Да.

Участник: Броят на тези едновременни въплъщения, които може да има всяка Душа, ограничен ли е?

Башар: Той е крайно число във всеки един момент, в зависимост от темата, която съответната Свръхдушата изследва. Като цяло броят е безкраен, но по отношение на всяка конкретна тема, обикновено броят на въплъщенията, които изследват дадена тема от гледната точка на Свръхдушата, е краен.

Участник: И всички те се случват едновременно?

Башар: Има само „сега”.

Участник: Ако вземеш мене за пример, колко едновременни въплъщения имам в този момент, в който всичко това ми изглежда единствената реалност?

Башар: Хиляда двеста тридесет и осем.

Участник: И всички те са на различни планети, или всички са на тази планета?

Башар: Те са на различни версии на Земята, а някои са на различни планети.

Участник: И тъй като всичко се случва сега, когато се развием отвъд пределите на фокуса на физическото си тяло, какви решения трябва да вземаме, след като всичко вече се случва?

Башар: Идеята е, че все още съществува някаква степен на преживяване на темпоралната реалност, макар че то ще е много по-различно от това, което имаш като физическо същество. Там също можеш да създадеш преживяването на вземане на решения и на действане в линеен план „по едно нещо наведнъж”. В същото време в духовната сфера ти имаш много по-голяма способност да преживяваш едновременността на нещата. Всичко зависи от гледната ти точка и от това, което желаеш да изследваш. И в този смисъл, имаш да вземаш различни решения. Някои от тях можеш да си представиш от тази си перспектива, други са напълно извън въображението ти в момента. Това помага ли ти?  

Участник: Да, помага ми. О кей,това е всичко от мен, благодаря ти.

Башар: Благодаря и аз.

Ейприл: Имаме още 10-15 минути за въпроси. Мога ли да изтегля още имена?

Башар: Нека започнем с едно.

Ейприл: Алекс Шумахер.

Участник: Здравей, Башар.

Башар: Добър ден.

Участник: Интересува ме историята на вашата раса, Е-сасани.

Башар: Ние сме хибридна раса. Ние сме били създадени, в определен смисъл, заедно с останалите четири хибридни раси от четири различни планети, които бихте нарекли тераформирани. Ние сме продукт на генетичната програма между вашата конкретна планета и тези, които вие наричате Сивите, които са просто мутирали хора от една Земя в успоредна реалност, които са разрушили своята околна среда и са мутирали в настоящата си форма. И тъй като те не са могли повече да се възпроизвеждат, са създали идеята за програмата за хибридизация, за да извлекат жизнеспособна човешка ДНК от вашата Земя и от реалностите на други успоредни Земи, за да заздравят своята цивилизация и да могат да продължат да съществуват. Така ние сме една от петте различни цивилизации, които съществуват в момента и които представляват различни продължения на тяхната стара цивилизация. Ние обаче сме били поставени на нашата планета с нещо, което бихте нарекли малко предварителен старт, в сравнение с вас, и макар да сме преживели много неща, които вие сте преживели, при нас има и много неща, които вие не сте преживели. Ние не сме имали тази степен на ограничения, която вие изпитвате на Земята, и, в определен смисъл, поради това сме успели да еволюираме много по-бързо, плюс, разбира се, ако добавите и идеята, че ние съществуваме в една реалност, която се намира в леко изместена фаза на измерение, и функционира с десет пъти по-висока честота от вашата. Така, трябва да разберете, че това, което за вас представляват 300 години, за нас са 3,000 години история.

Участник: Какво от нещата, които ние изпитваме, сте изпитвали и вие?

Башар: В началото ние имахме преживявания, които са много сходни на вашите. Ние имахме болести, бяхме в много по-голяма степен физически, както сте вие сега, но в процеса на еволюция и обединение, ние преживяхме много бързо големи подеми и се обединихме, и развихме взаимна телемпатия сравнително бързо. Оттам нататък прогресирахме с много високо темпо и сега, както сме казвали, преминаваме от физическа в нефизическа реалност. И така, ние признаваме, че вие в много отношения сте наши прадеди и докато се изкачваме нагоре по стълбата, защото с вас сме едно семейство, ние имаме удоволствието да ви помогнем в изкачването на собствената ви (еволюционна) стълба.

Участник: Как изглеждаше при вас първата промяна, която предстои при нас?

Башар: Шокираща.

Участник: Уха!

Башар: Зашеметяваща. Предизвикваща благоговение и страхопочитание. Но имаше и неща, на които трябваше да се научим. Трябва да разберете, че в нашата цивилизация се говори за едно същество, което на древния си език наричаме Шакана. Когато това същество Шакана се роди, моментално, в продължение на три дни, то телемпатично обедини всички нас.

Участник: Уха!                   

Башар: Ако това не е шок, не знаем какво друго би могло да бъде. Отне ни известно време да свикнем с тази идея, но в крайна сметка разбрахме, че като живеем пълноценно за момента и като позволяваме на синхронностите да ни водят, всичко започва да се случва точно там и точно тогава, където и когато трябва, точно с този, с когото трябва да се случи и след като веднъж разбрахме, че това е начинът, по който е устроен животът, ние започнахме да го следваме. И се понесохме по вълната, не се съпротивлявахме. Имаше все още неща, които открихме. Имаше неща, които се случиха в нашето общество, които вие бихте нарекли катастрофи, но всъщност такива неща наистина не възникват случайно. Въпреки всичко, ние се учехме и все още има много загадки, които ни очароват и които непрекъснато изследваме. Ние научаваме непрекъснато нови неща, както и вие.  

Участник: Може ли да ни дадеш някаква информация как да преминем към тази нова реалност?

Башар: Аз съм ви дал точната формула. Може би ти не си внимавал?

Участник: Зная, само се чудех дали няма нещо екстра.

Башар: Наистина няма нищо друго. Следвайте най-силната си радостна възбуда с всичките си способности, във всеки един възможен момент, докато изчерпите всичките си възможности за действие в тази насока, с нула очаквания за крайния резултат. Това е формулата. Сега, ако искате да добавите нещо допълнително и да я усложните, във всички случаи го направете. Но всичко е само толкова просто! Ние обаче разбираме, че начинът, по който много от вас са били възпитани на вашата планета, ви кара да считате простотата за нещо много трудно. Нещата, които изглеждат прекалено прости, ви се струват недостойни за вниманието ви. Това е едно определение. Ние просто не го приемаме. Вие не трябва да го приемате, но ако го правите, ние не сме тук, за да ви принудим да промените мнението си или своя начин на живот. Ние сме тук единствено за да отразим към вас различни възможности, алтернативни решения, които вие задължително не трябва да вземате. Ние ви обичаме толкова безусловно, че даже ви позволяваме да не чувствате, че сте безусловно обичани! Ето колко много ви обичаме.

Участник: Уха!

Башар: Така че ако това е вашият избор, имате пълната ни подкрепа. Ако обаче искате да позволите нещата да бъдат лесни, да бъдат прости и да вървите по пътя на най-малкото съпротивление, това е формулата, няма нищо за добавяне освен това, което вие искате да добавите, за да я направите по-усложнена. 

Участник: Прекрасно, благодаря ти.

Башар: Това помага ли ти?

Участник: Помага ми много. Каква е промяната, която настъпва при вас, успоредно с нашата?

Башар: Както вече казах, ние преминаваме от четвърто, на пето равнище на плътност, докато вие преминавате от трето на четвърто. Ние се придвижваме заедно нагоре по стълбата, всеки по своя си начин. 

Участник: Има ли други същества, които правят същото?

Башар: Разбира се, че има.

Участник: Всички ли го правят?

Башар: Много същества се развиват по най-различни начини. Някои изглежда, в определен смисъл, че деградират, слизат надолу, дезинтегрират се, това обаче си остава част от цялостния процес на преживяване и учене.

Участник: Отлично, благодаря ти.

Башар: Благодаря … Сега е време да се подготвите за холотопната медитация, за да кристализирате в себе си идеите, които сме споделили в това предаване. Направете една много кратка почивка, след което веднага ще продължим предаването.

Башар: Нека продължим това предаване по следния начин. Успокойте се, отпуснете се, успокойте се. Останете с широко отворени очи и се фокусирайте върху центъра на холотопното изображение пред вас, разбирайки, че това всъщност е едно огледало. Вие гледате към себе си, към една своя версия, един енергиен модел на вашето съзнание, отражение на вибрационните форми, които ви изграждат, като част от „Всичко, което е”. И докато започвате да се отпускате и запазвате своя фокус в центъра на холотопа, нека музиката зазвучи и светлините върху екрана да затрептят. И докато тази енергия преминава през вас, във вас, около вас, превръща се във вас, отпуснете се все повече със знанието, че всички неврологични пътища в мозъка ви биват пренареждани по начин, който е най-благоприятен и който съответства най-добре на вашия път на най-малкото съпротивление, за да се движите свободно, с любов, творчески, красиво, мирно, в равновесие и хармония, в синхрон и любов. И позволете сега на тази енергия да премине през вашето същество, като открива и създава нови пътища, пренастройвайки вашия мозък. Позволете си да знаете, че ако позволите на тази промяна да настъпи, вие ще се превърнете в една много по-чувствителна антена, много по-чувствителен приемник на всички по-високи енергии, които биват винаги, винаги, винаги излъчвани към вас от „Всичко, което е”. Вие ще ги приемете, защото вече знаете, че тези енергии ще ви подкрепят, ще ви служат безусловно и винаги ще ви позволяват все повече, всеки ден и всеки един момент, да се разгръщате, да изследвате и да откривате все повече от това, което сте наистина.

Сега си представете, докато позволявате на тялото си да се отпусне, на ума си да се отпусне, на емоциите си да се успокоят, духа си да се успокои, представете си, представете си, представете си, докато се взирате в това огледало и докато то се взира обратно във вас, че окото на „Всичко, което е” е насочило към вас своя изпълнен с любов поглед … представете си, представете си, представете си. Представете си, че имате един подарък, който ви е даден на вас – дете на Творението, един красиво опакован подарък и докато вземате този подарък в ръце със задоволство, радостна възбуда и вълнение за това, което би могло да се съдържа в него, вие позволявате на пръстите си да докоснат нежно края на  енергийната нишка, с която е завързан, за да освободите обвивката на подаръка. И нежно, нежно, нежно, издърпвате нишката и тя се разпада. И вие разтваряте деликатната обвивка,  оцветена с красива дъга от цветове на спектъра, и тя изчезва. И пред вас се появява кутия, красиво  инкрустирана с блестящи скъпоценни камъни. Вие докосвате капака, отваряте го и поглеждате вътре. И виждате едно дълбоко, дълбоко, дълбоко пространство, облечено в меко кадифе. Вие впервате поглед и там, дълбоко в кутията, виждате една мъничка искра светлина – деликатна, чиста, брилянтна, остра, ясна искра светлина, пулсираща и излъчваща красиви цветове – цветове, които досега не сте виждали – нежни, ясни, блестящи, прозрачни и полупрозрачни, кристални, трепкащи, красиви … и вие протягате ръка и вземате искрата на върха на пръста си … и тя застава там, на върха на един от пръстите ви, пред вашите очи. И тя се отразява в тях, като едно чудо, вашата искра от светлина, искрата на вашето същество, искрата на вашето осъзнаване, искрата на вашето съзнание, искрата на вашето съществуване. Това сте вие, вашата уникална искра; тя няма равна на себе си в цялото Творение, в цялото Творение, в цялото Творение. Има само една искра като тази и това сте вие. Това е искрата на вечното „сега”, безкрайното „сега”, на „тук и сега”, винаги, винаги и завинаги. И вие издигате тази искра на върха на пръста си, приближавате я все по-близо и по-близо и докосвате с нея нежно своето трето око, след което докосвате с нея нежно своите устни, след което докосвате с нея нежно своето сърце. Искрата потъва във вас и вие чувствате топлото й излъчване, докато тя изпълва сърцето ви с меката кехлибарена светлина на един огън, който стопля цялото ви тяло и стопява всички идеи, всички грижи, всички тревоги и всички убеждения, които нямат нищо общо с вас. Защото вие сте само тук и вие сте само сега и тази искра, тази искра, тази искра ще бъде винаги на ваше разположение, за да ви придава сила, да ви окуражава, да ви води, да ви подкрепя, да ви гали, да ви изпълва и удовлетворява и да излъчва вълна след вълна, след вълна от любяща енергия, с всеки удар на сърцето ви … една искра от светлина, която се изстрелва със скоростта на светлината, за да обхване и прегърне всяко същество на планетата, всяко същество в Творението. Това е искра на безусловна любов, от която сте произлезли, от която сте направени. Тя е неразрушима, вечна и безкрайна в своята способност да твори, да осъзнава, да излъчва красота и любов. И това сте вие. И докато усещате това сияние в себе си и вибрациите, които ви галят и изпълват, вие усещате как всички ваши нервни пътища се пренареждат и се претопяват в чиста, кристална, течна яснота и кристализират отново в една чиста форма – непокътната, точна, чиста и ясна, с прозрение и разбиране на структурата на самото Съществуване. Вие ставате свидетели на структурата на Бога и разбирате, че сте в Едно с него … и усещате как се стопявате, стопявате, стопявате и въпреки това, оставате непокътнати, защото така както съществувате сега, вие ще съществувате до безкрая, в най-различни форми, докато преминавате през най-различни светове, през най-различни реалности, преживявания, които ще ви променят, променят и променят и въпреки това, вие винаги ще запазвате своята същност. И когато се събуждате в своите нови сънища, за да осъществите повече от себе си, вие винаги ще откривате, че сте повече от това, което сте били преди, защото всичко, което съществува в неизвестното, е просто още нещо от истинската ви същност. Защото това е всичко, което може някога да откриете – вашите истински отражения, отраженията на вашия истински аспект на „Всичко, което е”.

Представете си, представете си, представете си как избирате само това, което отговаря на истинската ви същност, само това, което е вашата честота на вибрации, само това, което е тук и сега, защото няма друго място и друго време. Няма друго „къде” и няма друго „кога”, на което може да бъде.

Поемете дълбоко въздух и направете всичко това част от себе си. Кристализирайте това знание в себе си. И помнете, че знанието е синонимно с действието. И ако познавате себе си, вие ще бъдете себе си. И ще бъдете един блестящ пример за всички останали, и те също, когато видят всичко това във вас, ще могат да преживеят своите най-смели сънища, вместо да сънуват, че живеят. Вие сте осъществените божии сънища, преживейте своите мечти, бъдете в мир, бъдете в мир, бъдете в мир.

Поемете дълбоко въздух … и го изпуснете, с абсолютното знание, че вие сменяте своите реалности непрекъснато, доверявате се непрекъснато, знаете непрекъснато кои сте наистина. Трябва само да се вслушате и ще чуете истинския си тон, ясен като камбана, кристален, една чиста нота на безусловна любов и таза камбана ще бъде придружена от искрата светлина, която съществува сега и завинаги, винаги тук и винаги сега. Поемете дълбоко дъх, и го задръжте, и задръжте, и задръжте … и го изпуснете, като издухате надалече всичко, което няма нищо общо с вас. Освежени, отпуснати, обновени, изпълнени с енергия, преродени, вие сте преродени в 2.0. Позволете си да вибрирате в съответствие с това свое ново Аз и всичко, което сте привлекли в своя живот, независимо дали отговаря на вашата вибрация, или не, ще може да бъде използвано, за да създаде положителен ефект във вашия живот и да ви позволи да действате като блестящ пример за другите, за да могат и те да узнаят, че могат също да изберат да бъдат себе си. И това е всичко, което ще доведе до промяната. Сега си позволете да знаете, че докато винаги съществува възможност да изберете това, което не предпочитате, вие вече знаете, че като живеете пълноценно в настоящия момент, тук и сега, всичко е в равновесие и вие винаги може да избирате това, което предпочитате. Защото това ще бъде просто отражение на това, което знаете, че сте. И в този контекст за вас просто не съществува друг избор, освен да бъдете това, което сте. Не е необходимо повече да се превивате и заемате чужди на вас форми; не е необходимо повече да се протягате и изкривявате, за да се приспособявате към това, което знаете, че не сте. В същото време благославяйте това, което не сте, защото то ви е научило кой и коя сте. Защото всичко е едно стъпало и докато стоите на стъпалото, на което сте сега, вие имате възможността да се изкачите на следващото стъпало. Отречете, което и да е място, на което сте, и която и да е част от себе си, и няма да има стъпало, на което да стъпите. Всичко, което е, заслужава да бъде. И ако се отнасяте към него по този начин и се учите от него по този начин, ако го приемате по този начин, то ще ви подкрепя, ще ви служи, защото това е природата на Съществуването и това е всичко, което е било някога. Ако вие трябва да изберете това, което ви подкрепя, защо не изберете това, което знаете, че е вярно за вас?

И докато сега продължавате да дишате, нека музиката затихне, светлините на екрана да се разсеят и докато вие сега се събуждате в една нова реалност, знайте, че сте наистина едни нови хора, нови отражения на „Всичко, което е”, което преживява себе си по този начин, за първи път … и че всеки път е първи път. Преживявайте живота през очите на дете, защото вие сте деца на Творението. Дишайте лесно и знайте, кой/коя и какво сте.

Ние ви благодарим за големия подарък, за това, че ни позволявате скъпоценния обмен и възможността да почувстваме всички вас. Приемете нашата безусловна любов. Сладки сънища … и добър ден!     

Дарел Анка: Как беше, забавлявахте ли се?

Аудиторията: (аплодисменти)

Дарел Анка: Още веднъж благодаря ви за това, че сте тук заедно с нас. За нас тези преживявания са винаги нещо специално. Хубав ден и до нови срещи!