ВЪВЕДЕНИЕ ВЪВ ВЪТРЕШНАТА ЗЕМЯ

(С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Здравейте. Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд. В този епизод ще разгледаме една много интересна тема, с която не сме се занимавали преди – Вътрешната Земя. Това е нещо наистина необикновено. И така, Кори, добре дошъл в предаването.

КГ: Благодаря.

ДУ: Нека първо изясним нещо, за да не се появят хора, които да започнат да ни замерват с камъни. Ти не казваш, че Земята е куха отвътре и че в средата й грее едно слънце. Нищо подобно, нали?

КГ: Правилно. Тя … вместо да е куха, ние по-скоро бихме казали, че наподобява пчелна пита. Една голяма мрежа от каверни, някои от които са по-големи от територията на (щата) Тексас. Огромни, огромни каверни, които се простират до 65 километра под повърхността, под кората, и достигат надолу до мантията.

ДУ: Когато говорих по този въпрос със свидетеля от Тайната космическа програма, когото наричам Джейкъб и който е работил пряко с хората на Ротшилд, той каза, че според основните закони на физиката, когато се формира една планета, първо започва да се охлажда външната й част. След това центробежните сили от въртенето й изхвърлят вътрешен материал към повърхността и се формират празни пространства. Част от този материал се отблъсква обратно от втвърдената външна черупка и образува каверни. И той каза, че някои от тези каверни може да са на дълбочина между 30 и 60 км. Ти чул ли си нещо подобно за геофизиката на формирането на тези каверни?

КГ: Да. Чувал съм много подобни неща и каверните са много по-големи от това.

ДУ: Наистина?

КГ: Да.

ДУ: Тогава какво си чувал за тяхното формиране?

КГ: Това е било свързано с центробежното движение и формирането на определени скали. Някои скали са били по-тежки от другите и са започнали да се движат към повърхността. И също така между кората и основната мантия се образува един вискозен, разтопен слой. Също така тази мантия е пълна с вода и във вътрешността на Земята има тонове вода, за които не знаем.

ДУ: Ние с теб сме разговаряли за това от миналия октомври насам. Аз съм разговарял с други свидетели много дълго време и бях удивен да видя официални научни публикации, които твърдят, че под земната кора има два пъти повече вода, отколкото във всички  океани. Два пъти повече. Това е една много необикновена тема, за която е трудно да накараш хората да разговарят. Част от тази океанска вода, тази два пъти повече океанска вода, формира океани в тези празнини в Земята?

КГ: Да. Част от водата се намира в порести скали, а част – в открити, огромни, затворени океани. Има и реки, които текат през мантията.  

ДУ: Никой не би спорил, особено по отношение на Земята, че там където има вода, има и присъствие на живот, най-малко на микробен живот. Тогава предполагам, че това ще бъде едно наистина странно преживяване за много хора, когато разберат, че не можем да говорим само за големи празни пропасти вътре в Земята. Какво всъщност виждаш, ако попаднеш в едно от тези пространства?

КГ: Доскоро единствената информация, която имах, ми бе представена чрез интелигентните таблети. Имало е много експедиции в тези празнини в Земята, при което хората са търсели древни артефакти. Това е основното, което са търсели. Те не са се интересували въобще от други неща, които са откривали. Във всички случаи са ги документирали като резултат от експедициите. Откривали са най-различни форми на микробен живот. Някои са били като лишеите, които растат по скалите, които абсорбират и разяждат камъка и излъчват светлина. Те формират дебели пластове, почти като килими от водорасли.

ДУ: Достатъчно ли е светло, за да може да се вижда?

КГ: Излъчват слаба светлина – част от пълния спектър, към който сме привикнали.

ДУ: Уха.

КГ: Имаше определени видове растения, които можеха, предполагам, да фотосинтезират тази светлина. Имаше …

ДУ: Това необикновени растения ли бяха, от наша гледна точка?

КГ: Да, бяха най-различни. Това е една напълно различна екосистема, развила се напълно независимо от повърхността. Подобни видове са открити близо до повърхността. Видях гигантски тритони, които са напълно албиноси. Разни странни животни.

ДУ: Млекопитаещи с козина, такива неща?

КГ: Паяци, различни видове насекоми.

ДУ: Видял ли си паяци, които са гигантски, в сравнение с тези, които виждаме на повърхността? Някакви странни насекоми?

КГ: Много от тях нямаха пигментацията, която имат тези на повърхността. Някои, които са големи на повърхността, са малки там долу и обратното. Всичко бе някак … не зная как да го опиша, малко на обратно.

ДУ: Значи има много белезникави създания?

КГ: Бели, или със светъл пигмент. Не широк спектър от цветове, които виждаш на повърхността, тъй като спектърът на светлината, който отразяват тези на повърхността, е по-широк.

ДУ: Какво ще кажеш за лобстери, раци, скариди, ракообразни?

КГ: Там имаше няколко различни вида ракообразни.

ДУ: Молюски?

КГ: Да, повече като молюски.

ДУ: Сигурен съм, че има много обикновени риби, каквито виждаме в океаните тук, или подобни на тях.

КГ: Да. Много различни риби, които нямаха очи. Имаше документирани много различни риби, които бяха доста дребни.

ДУ: Някакви прилепи или летящи същества? Птици?

КГ: Не си спомням да съм видял нещо да лети. Растенията бяха също дребни. Те не само живееха върху скалите и се хранеха с минералите в тях, но и по някакъв начин преработваха някои от минералите и ги превръщаха в светлина.

ДУ: Значи във вътрешността на Земята няма да видим гора с вечнозелени дървета. Това е една напълно различна биосфера?

КГ: Това е, което ми бе показано. Не зная. Може да има други екосистеми в различни области, където има повече неща. Не мога да кажа …

ДУ: Нещо като тераформиране.

КГ: Да. Не мога да кажа, че други неща не съществуват, но в записките на експедициите и в информацията, която описваше търсенето на технологии на Древната раса основатели, с които те са търгували с извънземните, те са откривали такива неща, които описах. Това бе документирането в техните записки. 

ДУ: Когато гледаш тези растения, които са там, те зелени ли са, имат ли някакъв блед цвят?

КГ: Различни са … не са зелени … те фотосинтезираха … бяха различен цвят. Някои също така излъчваха светлина.

ДУ: Наистина?

КГ: Имаше много наистина малки … подобни на папрат, които съм виждал на снимки. Бяха или единични, или като част от голяма колония, като колония с обща коренова система.

ДУ: Там имаше ли гъби?

КГ: Да, имаше най-различни гъби и …

ДУ: Те извършвали ли са някакви изследвания, за да видят дали тези растения се появяват във вкаменелости от минали цивилизации на повърхността на Земята?

КГ: Това го нямаше в описанията. Те не са се интересували от това. Те основно са документирали експедициите си с цел да открият някои руини и технологии под повърхността.

ДУ: Ако човек с нашите размери се разхожда там, и ти казваш, че тези растения са малки … Значи не става дума за дървета, които са по-високи от нас?

КГ: Не. Те не се разхождаха с мачете, за да си проправят пътя.

ДУ: Значи повечето са колко – до кръста, или по-ниски?

КГ: Под коляното.

ДУ: И като цяло, това е едно открито пространство със светещи неща по скалите?

КГ: Правилно, растителността се разстилаше навсякъде. Аз не съм ботаник, не зная какво точно може да бъде определено за растение и не зная как тези неща биха могли да бъдат класифицирани. На снимките обаче изглеждаха като растения и бяха описани като растителни видове.

ДУ: Имаше ли живи същества опасни за нас, хищници, които потенциално биха ни убили и биха се опитали да ни изядат?

КГ: Да. Те е трябвало много да внимават. Имаше едно малко същество, подобно на гущер, което бе … от технологична гледна точка не много развито, но много интелигентно.

ДУ: Искаш да кажеш не гущер, който ходи на четири крака, а човекоподобно същество?

КГ: Те ходеха на два крака и на четири крака. Те бяха много опасни, ловуваха на малки групи и показваха знаци на интелигентност … нещо като интелекта на пещерни хора.

ДУ: М-м-м. Но имаха човекоподобно лице на влечуги?

КГ: Това бяха някакъв вид гущери и в документацията …

ДУ: Ти каза, че могат да ходят на два крака.

КГ: Да, те могат да ходят на два и на четири крака, когато ходят в различните каверни.

ДУ: Мисля, че не разбирам напълно. Значи те са нещо като Сиви, но като гущероподобни Сиви? Или повече приличат на гущери?

КГ: Приличат повече на гущери.

ДУ: О кей.

КГ: Не приличат на извънземни същества.

ДУ: Значи лицата им съвсем не наподобяват тези на хора?

КГ: Не, това са животни.

ДУ: О кей.  

КГ: Предполагам, че има документация, че много отдавна мормоните са копаели надълбоко някакви каверни и са се натъкнали на тези животни.

ДУ: Какъв им е цветът?

КГ: Сиво кафяв, но отново: снимките са били правени при различна светлина, така че ако са изложени на пълния спектър от дневна светлина, вероятно ще изглеждат различно. Имат ивици на различни места.

ДУ: Но са по-интелигентни от всички видове гущери на повърхността на Земята.

КГ: Да.

ДУ: Защото каза, че са като пещерните хора.

КГ: Да, те използват рудиментарни сечива.

ДУ: Наистина?

КГ: Да, и това правят. Те са високо интелигентни, но са животни.

ДУ: Това е един вид същество, което казваш, че има там долу. За което ще говорим в следващите епизоди по повод на посещението, на което си бил поканен. Преди това … ти спомена и други видове, които си виждал там долу.

КГ: Аз всъщност не съм ги виждал.

ДУ: Е, виждал си доказателства за тях на интелигентните таблети.

КГ: Точно така.

ДУ: Ти ми спомена в частен разговор за един такъв  плешив с големи очи.

КГ: И голяма глава и приличаше много на човек. С рядка на вид коса, стърчаща нагоре. Албинос. Малко по-големи очи, предполагам поради слабата светлина. Такива са били открити от изследователи, които са търсели информация. Те са срещали групи от тези същества и като предпазна мярка са ги избивали, след което са снимали и документирали труповете им и са продължавали изследванията си. Така че те не са общували с тези групи същества … някои от които са били опасни. Това е била някаква кастова система по-нисша от нашата цивилизация и съответно изследователите не са ценели особено живота им.

Рисунка на албинос хоманоид по описание на Кори Гууд

ДУ: Ако се върнем към влечугите в каверните, те често срещани ли са в различните празни пространства под Земята?

КГ: Доколкото си спомням, били са доста често срещани в определени области и на определена дълбочина и в повечето случаи са стояли на разстояние. В същото време, когато са имали възможност, са атакували хората и е имало нещастни случаи. Затова при среща са ги убивали.

ДУ: Имаше ли наименования, или класификация на теза различни същества? 

КГ: Аз не съм учен. Те са им давали някакви латински наименования, но това е информация, която не си спомням.

ДУ: О кей. Дотук имаме примитивните пещерни хора влечуги, имаме гологлавия вид и ти спомена рапторите. Нека обсъдим накратко последните.

КГ: Да. Рапторите са евентуални останки от динозаври, които са живели тук преди хората. Те бяха описани като прото-топлокръвни, предимно топлокръвни. Те са по-близко до птиците, отколкото до рептилите, но някак изглеждат и като двете. Напомнят някак на динозаври, но имат тези странни люспести пера по врата си.

ДУ: Перата имат люспи?

КГ: Това не са меки пера, за които си мислиш. Това са нещо като праисторически пера. И това са високо интелигентни същества. Те имат разноцветни пера. И се движат някак подобно на птици. Те се движат някак странно, много са бързи, много опасни и месоядни.

ДУ: Колко грозни ще ни изглеждат в лицето, сравнени с нас?

КГ: Ако ги видиш, ще бъдеш ужасен.

ДУ: Зениците им вертикални ли са, като на рептили?

КГ: В очите приличат повече на птици.

ДУ: О кей.

КГ: Очите им са напълно кръгли, като на птици.

ДУ: И люспи по кожата?

КГ: Кожата им не прилича като на рептили, но когато хората ги видят, решават, че това са рептили. Те изглеждат като нещо смесено между птица и влечуго.

ДУ: Птиците нямат изражения на лицето си. Някои папагали могат да правят разни неща с очи, но тези същества имат ли изражения на лицето? Значи изражението им е някак застинало.

КГ: Да.

ДУ: И те имат клюн като хобот или нещо подобно? Имат ли уста, която е издължена напред като клюн?

КГ: Те имат остри като игли зъби, подобно на рептили, но нямат истински клюн. Ако потърсиш в Гугъл как изглеждат рапторите, те са нещо подобно.

ДУ: Значи имат издължена муцуна, като на динозавър?

КГ: Да, нещо като на динозавър.

ДУ: Уха.

КГ: Нещо като смесица между рептил и птица.

ДУ: Значи почти като глава на динозавър върху човешка форма.

КГ: О, не. Не човешка форма. Ръцете им са наистина дълги, а краката са по-дълги от ръцете. Те са наистина бързи. Не зная много за тях, освен от кратките описания, които имаше …

ДУ: Краката им по-мускулести ли са от нашите? По тях има ли много месо?

КГ: Да. И повечето време стоят прегърбени.

ДУ: Тогава може би тялото им е като на кенгуру!

КГ: Нещо като … нещо като динозавър.

Рисунка на раптор по описание на Кори

ДУ: Ако погледнеш изследванията върху така наречените древни астронавти, там се говори за различни култури, които описват своите богове като змии с пера. Мислиш ли, че някои от тези същества някога са излизали на повърхността и може би са искали да бъдат боготворени, или са се опитвали да заемат лидерски позиции за известно време?

КГ: Може да са били тези, или е възможно различни хора от древността да са наричали действителни влечуги крилати змии, просто защото те са летели и летенето се свързва с присъствието на пера. Не зная. Нямам никакви преки познания. Наистина нямам много информация за тази група, освен това, което съм чел. Не съм общувал с тях и нямам желание да го правя.

ДУ: Разбирам. Дали всички каверни под Земята, или повечето от тях, имат кристални на вид пирамиди и обелиски, както и странни постройки създадени от Древната раса основатели? Дали това са неща, които се виждат навсякъде, или само на отделни места?

КГ: Колкото по-дълбоко отиваш, толкова повече откриваш подобни неща.

ДУ: О-о.

КГ: Има много руини, подобни на постройките на индианците Пуебло, в които е възможно наведнъж да са живели десетки хиляди хора. Открити са керамични съдове и всякакви признаци за по-примитивен живот на хора, които може би са търсили спасение там. След като настъпи разкритието, ще се появят много нови възможности за кариерно развитие

ДУ: Разбирам.

КГ: Нещата, за които говориш, са неща, които те са търсели, и е трябвало да отидат доста надълбоко, за да ги открият. Много от нещата вече са били обрани и отнесени от различни групи, изтъргувани, но все още много малка част от тази подобна на пчелна пита Земя, е изследвана. След разкритието ще се появят много нови възможности за професионално развитие и ще има пещерняци археолози, за които ще се отвори толкова много работа за изследване и изучаване. Там има толкова много неща, останали от Древната раса основатели и от други групи … Имало е различни извънземни раси бежанци, древни раси бегълци от повърхността на Земята, които са живели в различни области, след което са се преместили. Има много неща под земята, които са били целенасочено скривани от нас.

ДУ: Когато разговарях за това с теб по-рано, ти наскоро бе поканен да посетиш вътрешността на Земята – нещо, за което ще говорим в бъдещи епизоди. Тогава стана дума за шест вида същества, които са били под земята. Така че имаме примитивните рептили, рапторите, тези бледите с голите глави. Спомняш ли си нещо за останалите три? Имаше ли друг вид рептили?

КГ: Имаше един раптоид, част от една извънземна група, който те бяха срещали там долу.

ДУ: Те какво представляват?

КГ: Бяха описани като черни, високи … Не толкова огромни и мускулести. Слаби … нямаха тези големи челюсти и зъби. Имаха по-тесни челюсти …

ДУ: Когато казваш „много високи“, имаш предвид 2, или 3, или 4 метра?

КГ: Имам предвид високи около 2,5 м.

ДУ: О кей.

Рисунка на рептоид по описание на Кори

КГ: Мисля, че имаше една група, която … ние гледахме заедно филма „Пътят на Юпитер” (Jupiter Ascending) и аз възкликнах, когато те показаха този човек с хобот като на слон.

ДУ: Той пилотираше един кораб.

КГ: Да.

ДУ: Седяхме и гледахме филма и ти целият подскочи, и се обърна към мен с думите: „Човече, какво става?”

КГ: Да.

ДУ: И тогава ти ми каза, че познаваш нещо подобно на това. Не точно такова, но подобно.

КГ: Да. И ние поровихме малко и открихме една история написана от човек, който е срещал цяла група от такива същества, които или той е нарекъл, или те самите са наричали себе си Деро. Той ги описва с уши подобни на слонските и с носове, които висят надолу.

Художествена интерпретация на Деро

ДУ: Носът им е почти като хобот на слон, малък хобот.

КГ: Да. Това обаче прилича повече на … като тези на морските лъвове, нали се сещаш?

ДУ: Точно така.

КГ: Неща, които им висят от … Аз обаче бях шокиран да видя това в Интернет и …

ДУ: Всичко това може да бъде проследено назад във времето до началото на 1940-те в един материал със заглавие „Мистериите на Шейвър”, чийто автор твърди, че е бил отведен във вътрешността на Земята и че там има една отрицателно настроена група от същества наречени Деро, което този, когото видяхме във филма, описваше. Там имаше и една положително настроена група същества, които наричаха себе си Теро. Казваше се също, че във вътрешността на Земята има една много древна технология, която изглежда че е направена от камък. Това напълно потвърждава казаното от теб, макар ти никога да не си го чувал. И тези хора Теро изглежда са много духовно напреднали и те се опитваха да попречат на Деро да ни нападнат. Тези хора са описани с грозни лица, със синкави хриле на мястото на носа. Това съвпада ли с видяното от теб?

КГ: Процеп, да, син процеп.

ДУ: В „Мистериите на Шейвър” авторът, който твърди, че е бил откаран във вътрешността на Земята, разказва, че тези грозни същества първоначално са приличали на нас, но са били отрицателно настроени и са дошли на Земята, за да я колонизират. Опитали са се да останат тук, но са притежавали енергия, която по някакъв начин е променила биологията им, и те са разбрали, че мутират. Мнозина са напуснали, но част са решили да останат, при което тези енергии са ги мутирали и превърнали в тези уроди. Чувал ли си нещо подобно?

КГ: Всичко, което зная и което бе описано, е, че те са били много неприятни, високо технологични, че са могли да се бият добре и че е трябвало да бъдат избягвани. Не би искал да попаднеш на тяхна територия в неподходящ момент, където и да е се намира тази територия.

Корицата на „Смразяващите разкази на Ричард Шейвърс от Вътрешната Земя”.

ДУ: Мислиш ли, че тези същества са отговорни за това, което Дейвид Полидис (David Paulides)* описва за случващото се в националните паркове, където биват отвличани хора?

*) David Paulides – американски писател, изследовател и разследващ журналист, известен с книгите си за мистериозно изчезнали хора в националните паркове на САЩ. – Бел. прев.

КГ: Има редица групи, в това число и хора, които се занимават с отвличания. Така че е възможно и тези да правят същото.

ДУ: Мислиш ли, че някои от националните паркове са обозначени нарочно като такива, защото някои от тези отрицателно настроени подземни цивилизации са живели там?

КГ: Нека кажем, че те са били определени за национални паркове от хора, които са знаели какво има отдолу.

ДУ: Разбирам. Има хора … има различни описания относно области в Америка под повърхността на Земята, населявани от рептили, включително и една обширна област под Лос Анжелис. Знаеш ли нещо относно това?

КГ: Да, има много сведения за различни пластове, населявани от рептили много близо до повърхността, както и за места, където са живели малки групи. Те са излизали на повърхността от време на време, обикновено в безводни области. Има сведения за хора, видели рептили в пустинята, след което са затваряли за достъп областите, където те са се появявали.

ДУ: В изследванията на Дейвид Полидис се описва, че е имало по-голяма вероятност хората да бъдат отвлечени, ако са носели ярки дрехи, или ако са били придружавани от куче. Може би кучето причинява много движение и цветовете може да са свързани с неща, които те имат под земята. Би ли препоръчал на хората да посещават тези национални паркове, или да ги избягват на всяка цена?

КГ: Не зная. В тези места има много красота и не бих искал хората да се поддават на страха и да пропуснат толкова много красота, както и това да споделят чудесни преживявания със семействата си. Но нали знаеш, трябва да бъдем внимателни, където и да ходим. Аз съм водил семейството си на много от тези места, просто защото съм имал малко информация за това какво се е случвало там.

ДУ: Добре, вече поставихме основата на разказа за Вътрешната Земя и в следващия епизод ще чуем какво си научил в последно време, което е много удивително … всъщност ти каза, че то е променило живота ти повече от всички други преживявания досега.  

КГ: Да, то не ми излиза от ума, откакто се случи.

ДУ: И така, довиждане до следващия път в Космическо разкритие. Благодаря ви, че бяхте с нас.