РАЗКРИТИЯ ОТ ВЪТРЕШНАТА ЗЕМЯ

(С) 2016 Превод АТИ

Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд.

И така, последното, за което говорехме – ти виждаш група хора, които се приближават към теб, и Гонзалес е един от тях. Той носи същия костюм, ако можем така да го наречем, като останалите.

КГ: Да.

ДУ: О кей. Тогава нека започнем оттук. Какво се случва след това? Колко души се приближават към теб?

КГ: Заедно с Гонзалес, общо петима.

ДУ: О кей.

КГ: И четирима от петимата спряха на половината от разстоянието, което първоначално ги делеше от мен. Единствено Гонзалес се приближи до мен и ме поздрави. Протегнах ръка, за да докосна неговата, но той повдигна двете си ръце и каза, че не желае да преминава отново през процедурата за почистване. Това означаваше, че не може да се докосва до мен. След това ми каза, че трябва да премина през една церемония на почистване и че трябва да го последвам. Останалите бяха една жена и трима мъже, които стояха с качулки на главите. Жената имаше бяла коса, а сините й очи бяха малко по-големи от нашите.

ДУ: О кей.

КГ: И много бледа кожа. Можех да видя белите й коси под качулката. Бе висока колкото мен, около 1 м и 85 см. И четиримата бяха обути в сандали.

ДУ: Имаше ли нещо смущаващо във външния й вид?

КГ: Не. Тя бе зашеметяваща.

ДУ: О кей, значи тя е една много красива жена.

КГ: Тя беше привлекателна. Различно изглеждаща, но привлекателна.

ДУ: Какво й бе различното?

КГ: Лицето й бе по-тясно и очите й бяха по-големи. Тя е бледа, с бяла коса. Искам да кажа, че определено изглеждаше различна.

ДУ: Ако видиш някоя като нея да се разхожда наоколо, ще си кажеш: „Какво й е на тази дама?”

КГ: Да, тя ще привлече вниманието ти. Няма да може да се разхожда незабелязана между нас.

ДУ: А останалите – те как изглеждаха?

КГ: Хората от нейната група имаха бели и руси коси. Някои имаха кафява коса, а някои бяха чернокоси. Всички не бяха еднакви. Тя бе наистина висока, не беше крехка, но много слаба. Ръцете й бяха наистина много фини. Тя цялата бе много фина.

ДУ: Тясното лице беше ли типична черта на всички, или беше нейна специфична особеност?

КГ: Това се отнася за повечето от тях. Някои от тях бяха малко по-ниски, по-близки до нашия среден ръст и някак по-месести – тези, които носеха същия като нейния символ.

ДУ: А какъв бе символът, който носеха?

КГ: Златен символ на Сатурн. Той бе в три разновидности. Хората, които бяха очевидно домакини на срещата, имаха червен камък гравиран върху медальона с формата на Сатурн, разположен на 6 часа. Друга група имаха инкрустиран черен камък на 3 часа, а трета група – инкрустиран нефрит. И трите групи бяха генетично свързани и работеха заедно, за разлика от всички останали групи.

ДУ: Вие преминахте ли през една от тези четири врати, за да излезете от помещението?

КГ: Да. В този момент жената и двама от мъжете бяха вече излезли, оставяйки след себе си един мъж, който стоеше прав.

ДУ: И никой от тях не разговаря с теб, освен Гонзалес?

КГ: Никой.

ДУ: Това създава едно доста странно впечатление.

КГ: Да, това присъстваше в голяма част от времето.

ДУ: Нещо подобно на медитативно, монашеско мълчание или нещо подобно.

КГ. Това бе един голям храм. Всичко бе един голям церемониал. 

ДУ: Разбирам.

КГ: Преминахме през вратата и изглеждаше, че тунелът свършва в един момент, но той всъщност продължаваше надолу.

ДУ: Значи след вратата имаше тунел?

КГ: Точно така. Това бе един изваян от камък тунел, моделиран или изрязан с лазер, каквито бяха и стените на помещението. Имаше светлина и аз ще разкажа за нейния източник по-късно. Светлината бе навсякъде. Никакви сенки. Просто всичко бе идеално осветено. Чувах звук на течаща вода и мирис на мокри камъни и минерали, или нещо подобно.

ДУ: Все едно че се намираш в пещера?

КГ: Точно така. И докато вървяхме надолу по коридора … там имаше една врата и от двете страни на вратата имаше звезда с осем лъча. Едната звезда бе златна и по-голяма, а другата от дясната страна на вратата бе по-малка и червена, и поставена малко по-надолу. Когато преминахме през вратата, усетих лек бриз. Помещението бе осветено както и предишните, и изглеждаше по същия начин.  

ДУ: Таванът същия ли беше, също висок?

КГ: Не, не беше толкова висок. Имаше формата на купол и от единия му край течеше вода като водопад.

ДУ: През някаква дупка?

КГ: През отвор широк около метър. Водата бе бяла почти колкото мляко и отдолу се оформяха сталактити. Водата падаше върху гърба на една женска статуя, предполагам, че на някаква богиня, която държеше нещо в протегнатата си ръка – не можах да разбера какво.

ДУ: Каква бе формата на косата й? Беше ли оформена по някакъв специален начин?

КГ: Косата й бе прибрана назад, някак стилизирана. Тя бе напълно покрита с минерални депозити … почти като калциеви депозити.

ДУ: Колко беше голяма?

КГ: Колкото нормален човешки ръст. Тя беше поставена върху един постамент в малък кръгъл басейн, от който водата преливаше в по-голям кръгъл басейн, повдигнат от земята на около половин метър височина.

В този момент мъжът, който придружаваше двама ни с Гонзалес, но който вървеше няколко стъпки зад нас, се обърна и излезе от помещението. Тогава Гонзалес ми каза да сваля дрехите си и да ги поставя на една колона до неговите. И той ми разказа за тяхното преклонение пред Венера и за голямото значение, което придават на церемониите по почистване на тялото. 

ДУ: Какво представлява една такава церемония?

КГ: Преди да влезеш в определени храмове, трябва да почистиш тялото си в тези – в определени басейни, и да си облечен в подходящи дрехи.

ДУ: Значи това е подобно на обреда на кръщението?

КГ: Това е почистване на тялото, преди да влезеш в едно свято място.

ДУ: Също както когато трябва да събуеш обувките си.

КГ: Да, с тази разлика, че …

ДУ: Трябваше да свалиш всичко от себе си.

КГ: Трябваше да сваля всичко. В същото време вече ми бе станало студено, тъй като в помещението имаше течение. Не дълго след като се съблякох под леко подигравателния поглед на Гонзалес, жената, която ни бе приветствала при пристигането ни, се появи като носеше една роба, два пешкира и сандали, и тръгна към мен.

ДУ: Докато ти стоеше там както майка ти те е родила.

КГ: Да. Гонзалес отстъпи една крачка, за да й даде възможност да се доближи до мен. Не знаех какво да направя, но определено не ми бе приятно. Жената ми подаде това, което носеше, кимна на Гонзалес, обърна се и излезе от помещението. След това Гонзалес ми показа как да се измия в басейна като използвам всеки от двата пешкира за различни части на тялото си.

ДУ: Добре, и ти си вече облечен в роба.

КГ: Излизаме от помещението и тръгваме по един коридор, който е наклонен и който постепенно завива надясно. Таванът над нас започва да се отваря и се озоваваме в помещение, което е високо около 30 метра, много голямо. След това имаше една голяма врата, където спряхме и очевидно изчаквахме, за да влезем в голямото събрание. Огледах се наоколо и си мислех за източника на светлината. Тогава жената, която ни бе посрещнала и ми бе донесла дрехите,  се обърна към мен и с много странен английски акцент ми каза, че светлината е резултат от честотни вибрации. Бях доста шокиран от това, но преди да имам възможност да кажа нещо, се появи друга жена със същия символ на Сатурн и погледна към всеки един от нас.

По някаква причина всички разбрахме, че трябва да сложим качулките на главите си и да я последваме. Преминахме по една извита стълба, изрязана в гранита, както всичко останало, която ни отведе на долния етаж в друга зала и това бе залата на срещата, където се намираха тези различни групи хора.

ДУ: Това също голяма зала ли беше с висок таван под формата на купол?

КГ: Залата бе средна по размер. Нямаше прекалено много хора. Всяка група се състоеше от средно трима души. Групите бяха седем.

ДУ: Имаше ли някакви места за сядане?

КГ: Да.

ДУ: Как изглеждаха?

КГ: Скамейки без облегалки. Обикновени каменни скамейки. На всяка можеха да седнат няколко души. Бяха разположени в овална форма. Имаше хора, които седяха на скамейките, и такива, които бяха прави. Отпред имаше една маса със седнали около нея хора. Тя бе също от камък с някакви гравюри, от които можах да различа една златна и една по-малка червена звезди с по осем лъча. Двамата с Гонзалес седнахме и тогава можах да разгледам отделните групи, седнали около масата, с техните различни символи. Имаше една група със сребърна звезда.

Имаше една със стилизирана свастика.

Имаше група, чийто символ представляваше подкова или буквата омега и вътре в нея златна звезда.

Имаше три различни символа на Сатурн, които вече съм описал.

ДУ: Точно така, със скъпоценните камъни.

КГ: Имаше и една, чийто символ приличаше на пясъчен часовник, или символизираше Орион, не съм сигурен.

 

И когато влязохме, всяка от групите докосваше амулетите си и от тях се появяваха едни холограми. Така че това бе някаква технология, а не само символи и украшения.

ДУ: Това ми напомня казаното от един свидетел, че с колкото повече технологии разполагаш, толкова по-малко са ти необходими. Тези амулети вероятно са изпълнявали много предназначения.

КГ: Точно така. И групите изглеждаха различно. Аз вече накратко описах групата със символа на Сатурн.

ДУ: Тези със свастиката, те нацисти ли бяха?

КГ: Те нямаха нищо общо с нацизма. Имаше една група, които приличаха на африканци, с бронзова кожа и набито тяло. Имаше една с вид на азиатци, но телата им не приличаха много на азиатците от повърхността. Хората, които приличаха на индийци, имаха светлосиня кожа, така както изглеждат вените ни под кожата, бледо сини.

Имаше и една група от по-ниски, средиземноморски тип хора.

Също така групата със символа на омега приличаха много на нас и можеха спокойно да се разхождат незабелязани на повърхността на Земята.

ДУ: Ти по същество описа разновидности на всички основни земни раси.

КГ: Точно така. И всички те бяха дошли да се срещнат и обсъждат текущи събития, които ги бяха накарали да формират този съюз. Имало е много битки и атаки и много произшествия в подземния свят, които ги тревожеха и които бяха довели до много жертви сред тях.

Всички бяха в много голяма степен пуристи по отношение на своята култура и генетика. Групата със символите на омега споменаха, че боготворят Венера и на няколко пъти споменаха Принца на Венера, Зорницата.

ДУ: Звездата с осемте лъча очевидно е символ на Венера.

КГ: Тя може да има и други значения, тъй като имаше златен и червен вариант. Всички тези символи не ми бяха описани, така че не съм сигурен за значението им.

ДУ: И в един момент Гонзалес е взел думата. Ти каза, че това е бил важен момент от събранието.

КГ: Точно така. Първо те разговаряха помежду си. Бяха помолени да говорят на английски заради нас, но те не го правеха много често. Започнаха да говорят на език, който Гонзалес ми каза, че предхожда древния език на шумерите. Имаше и един друг език, на който всички говореха помежду си. Въпреки това можехме да разберем същината на случващото се. Разговаряха, че населението на повърхността е започнало да представлява по-голяма заплаха за тях със своите усъвършенствани оръжия, говореха за засадите, които са им  устройвани от други подземни групи на не човешки същества. Обсъждаха също така завръщането на така наречените от тях Пазители, за което ще разговаряме по-нататък. Стана дума и за други неща, от които долавяхме отделни моменти. И когато всички се изказаха, един от мъжете със символа на омега се обърна към Гонзалес и го покани да направи своето изказване.

Тогава можахме да почувстваме, че останалите групи не харесваха особено тези със символа на омега и не се чувстваха комфортно в присъствието им. Това бе единствената група, съставена само от мъже. Във всички останали групи имаше по една или две жени.

ДУ: В своята писмена публикация ти казваш, че неговата покана към Гонзалес е била в нарушение на обичайния протокол.

КГ: Точно така. Така че Гонзалес се изправи и се огледа …

ДУ: Какъв бе обичайният протокол?

КГ: Един от домакините, на чиято територия се намирахме, трябваше да отправи поканата.

ДУ: Значи той просто се държа арогантно.

КГ: Точно така. И Гонздалес погледна към една от домакините. Тя кимна и той направи своето типично кратко и конкретно изказване. Каза, че високо оценява посещението, което са направили в предишните седмици на една от нашите бази в Куйперовия пояс, поемайки голям риск.

ДУ: Това е база на Съвета на Тайната космическа програма?

КГ: Точно така. И че ние трябва да започнем да работим съвместно и да преустановим всякакви измами, да бъдем открити и честни едни с други. И че за в бъдеще те ще трябва да престанат да мамят хората на повърхността и да се представят за извънземни и за други същества …

ДУ: Или за богове.

КГ: Или за богове, което са правили предимно в миналото, когато сме били по-примитивни. Изказването му бе наистина кратко, след което Гонзалес седна и моментално енергията в залата се повиши. Присъстващите не се почувстваха удобно от казаното и започнаха да разговарят помежду си, като сочеха към нас.

ДУ: И каква бе тяхната контраатака? Какво казаха в отговор?

КГ: Те заявиха, че са живели на Земята почти 20 милиона години, че са първите хора, развили се на тази планета. Казаха, че в течение на безкрайни периоди от време е имало по-големи и по-малки катаклизми, при което Земята е променила наклона на своята ос, орбитата си и мястото си в Слънчевата система. Земята е претърпяла наистина много промени и въпреки това те са оцелели. И на различни етапи те са премествали под повърхността своя елит и кастата на жреците, като са изоставяли по-примитивната част от своята цивилизация на повърхността да се оправя както може. След това те са се появявали от време на време на повърхността, представяйки се за богове, за да подпомагат наново развитието на цивилизацията – учейки хората там на земеделие, медицина, подпомагайки развитието на езика, изкуствата … И това се е случвало на цикли през безкрайно дълги периоди от време.

ДУ: След преминаването на тези катаклизми?

КГ: Това се е случвало през различни цикли от време преди познатата ни история. И те са решили да се представят пред хората от повърхността като богове с оглед на своята сигурност, така че хората от повърхността да не представляват заплаха за тях. И това е продължавало безкрайно дълго време.  Те казаха също, че в Слънчевата ни система има други планети, в които живеят хора.

ДУ: Хора?

КГ: Подобни на човека форми на живот. Те обаче също са преживели катаклизми и са били много по-агресивни и войнолюбиви. И те са разрушавали своите светове и общества и тъй като са причинявали големи проблеми, други раси пристигнали в Слънчевата ни система са ги премествали на Земята като бежанци, след което те са пренесли агресивността си тук, превзели са повърхността на планетата и са смесили генетиката си помежду си и с коренното население на повърхността, за да създадат смесената порода хора, за каквато ни считат в момента.

ДУ: Сега разбирам защо ситуацията ще бъде проблематична.

КГ: Да. Те ни се скараха и казаха, че знаят, че Тайната космическа програма е извършвала зверства и че се въздържат да ни дават оценка, както и че очакват и от нас същото, защото ние имаме много слабо разбиране за собственото си съществуване, да не говорим за тяхното.

ДУ: Това прилича много на някакъв тип арийска идеология. Все едно че те са чистата кръвна линия, а ние сме мръсна, смесена кръвна линия, която притежава цялата тази агресивна генетика, с която те не желаят да се изцапат.

КГ: Правилно, точно така.

ДУ: Сигурен съм, че това не се е харесало на Гонзалес.

КГ: О, на мен също не ми се хареса. Когато всички тези изказвания привършиха, Гонзалес се наведе към мен и каза: „Това мина добре, нали?” В това време аз прехвърлях всичко случило се в ума си и не забелязах, че събранието привършваше. Всички започнаха да стават и да слагат качулките на главите си, така че и аз сторих същото. Всички се подредиха един зад друг и започнаха да излизат от вратата, през която бяхме влезли. Всички мълчаха и тръгнахме през коридора, който водеше към стаята за почистване. Зачудих се дали ще има ново публично почистване, но видях, че всички подминават тази стая и се отправят към голямата зала, където се бях появил в началото и оттам се виждаха отделни проблясъци.

ДУ: Вероятно те са отпътували чрез някакви портали.

КГ: Точно така. Аз все още вървях, когато почувствах докосване по лявата ми ръка. Направих още две крачки, обърнах се и видях зад мен Гонзалес с две от жените домакини. Оказа се, че те имат някаква лична молба към мен. Жената с бялата коса, която споменах преди и която ни бе посрещнала, бе разбрала за мое преживяване в програмата MILAB, когато бях малък и което имаше нещо общо с тази тяхна молба. Казах, че съм готов да я изслушам. Тя ме помоли да я последвам и тръгна напред. Гонзалес и другата жена вървяха около пет крачки зад нас. Очаквах тя да започне да говори, но тя не каза нито дума. Преминахме през огромната зала, откъдето бяха отпътували другите групи и достигнахме до един следващ коридор. Навсякъде наоколо имаше врати, пред които бе спусната светлинна бариера.

ДУ: През която не можеше да видиш нищо.

КГ: Не, не можех. Застанахме пред една от вратите, тя докосна своя амулет, светлинната бариера угасна и можах да погледна вътре в стаята. Имаше вид на обикновена всекидневна. Тя влезе и ме покани да я последвам. Погледнах към Гонзалес, който ме гледаше нерешително, и аз влязох, след което тя пусна отново светлинната бариера. Почувствах се много напрегнат. Аз съм интроверт и това да бъда сам в стая с непозната жена – просто не знаех какво да очаквам. Тогава тя се свърза телепатично с мен и ми предаде да се успокоя.

ДУ: Всички останали комуникираха словесно повечето време, нали?

КГ: Точно така. Особено когато разговаряха повече хора наведнъж, а не двама помежду си, те говореха с уста. За да съкратя цялата история, тя ми каза, че познава едно място, на което са ме водили като тийнейджър, една кристална пещера. Това бе пещера, в която ни водеха и в която имаше красиви кристали, с които ни караха да установяваме умствен контакт. Не трябваше да ги докосваме, защото щяхме да ги нараним или те щяха да наранят нас. Кристалите бяха живи същества.

ДУ: Ти каза, че те са излъчвали светлина.

КГ: Не преди да започнеш да общуваш с тях. Аз успях да направя това. С мен в пещерата имаше други деца и кристалите имаха аура около себе си – пурпурна розова аура. Имаха различна аура. И аз й изпратих много бързо едно умствено изображение, при което лицето й светна от щастие и от очите й потекоха сълзи.

ДУ: Защо ти си имал достъп до нещо, до което тя и хората й са нямали?

КГ: Тя ми обясни, че има една група, която преди стотици години е завладяла тази територия. Не мога да си спомня точно думата на техния език, която тя употреби, но беше нещо като пернати змии. Тя ми изпрати едно умствено изображение и тогава видях, че това са раптори.

 

Тогава получих по-добра представа за тях, защото видях как се движат, за разлика от изображенията, които бях виждал на умните таблети.

ДУ: Това са тези зловещи рептили и подобни на птици същества, които ти описа и които ядат хора.

КГ: Точно така.

ДУ: Много гадно.

КГ: Те били контролирали тази територия. И без да се впускам в подробности, те са искали човешки жертви от своите съюзници на повърхността, за да осигурят достъп до някои области, които държат под свой контрол.

ДУ: Които съм сигурен, че престъпните групи не са имали проблем да им осигурят.

КГ: Точно така. Така че тя ме попита дали бих пожелал да споделя напълно това свое преживяване с нея. Не знаех какво означава това и я попитах. Тя ми каза, че това предполага да се хванем за ръце и аз да отворя ума си за нея. Аз й отговорих, че не се чувствам комфортно да направя това по ред причини – по съображения за сигурност и по причини за интимност. При това тя започна разпалено да ме убеждава. Тя каза, че по същество ние не можем да им предложим много и че това е много важно за нейния народ. В същото време аз не знаех какво да направя.

ДУ: Те защо мислеха, че тези кристали са толкова важни за тях?

КГ: В онзи момент не знаех. Попитах я дали мога да разговарям с Гонзалес. Тук съкращавам историята, но аз съм описал подробностите в своя блог. Тя отиде бързо до вратата, премахна бариерата и излезе. Гонзалес влезе и ме попита какво става и аз му разказах. Той каза, че разбира тревогите ми, но че ако няма информация от Съюза на Съществата от Сферите или от Тиър-Ер, която не бих искал тя да узнае, няма за какво да се тревожа, защото Съвета на Съюза на Тайната космическа програма не са ми доверили никаква важна информация, за която трябва да се притеснявам. Той каза, че аз не работя за него и че вероятно става дума за взаимен обмен на информация.

ДУ: И тъй като ти вече си бил в обтегнати отношения със Съюза, ти си се притеснявал, че ако подходиш безкритично към предложението й, може да си навлечеш допълнителни неприятности, или да доведеш до това да те изолират напълно от Съюза или нещо подобно.

КГ: Или че няма да ми предоставят повече информация, което вече бяха започнали да правят. Също така се тревожех за личната си сигурност – не знаех какво може да се случи.

ДУ: Значи по същество той ти даде одобрението си.

КГ: Да. И аз му казах да я покани да влезе. Тя влезе и ме погледна право в очите. Казах й, че съм готов да го направя, след което тя се засуети. Отиде до една от стените. Там нямаше нищо освен гола стена. Когато се обърна, държеше в ръката се един кристален бокал с някаква кехлибарена течност.

ДУ: О-хо.

КГ: Да. Тя се приближи и ми предложи бокала. Погледнах го и я попитах какво има в него. Тя ми обясни, че това е елексирът на Есос. Обясни ми, че това представлява вино от едно рядко растение, което вирее под земята.

ДУ: Значи можехте да смесите умовете си, ако изпиеше това нещо.

КГ: Не знаех. Казах й, че не се чувствам комфортно да го изпия и я попитах дали това е задължителна стъпка. Тя каза, че не е, а че е само нещо обичайно.

ДУ: Аз не бих го изпил.

КГ: Тя отпи няколко глътки и моментално се промени. Не зная дали беше някакво опиянение, но изведнъж стана различна, успокоена. Покани ме да седна в един стол, който приличаше на издълбано яйце и който висеше във въздуха.

ДУ: Висеше във въздуха?

КГ: Да. Не беше на пода. И с движение на пръстите си тя насочи един друг такъв стол точно срещу моя и седна в него.

ДУ: По-близко, отколкото сме ние с теб сега?

КГ: О, да. Бяхме наистина много близко един до друг и тя ме накара да доближим ръцете си по този начин. И бяхме наведени един към друг.

Ръцете й бяха много костеливи, а кожата много топла. Телесната ни температура бе различна. Тя ме погледна в очите и ми каза, че трябва да се успокоя и че трябва да отворя ума си. Започнах да прилагам някои от техниките си за отпускане на ума и да се успокоявам. Нямам думи, за да опиша какво се случи след това. Почувствах като че ли астралното ми тяло бива привлечено към нея и че двете ни астрални тела като че ли се сляха. Тя очевидно бе умствено много по-напреднала от мен. Тя се настройваше на определени периоди от живота ми. В същото време аз получавах всички тези случайни проблясъци от 130-те години на нейния живот. Видях проблясъци от живота й като дете, от обучението й като жрица, от срещите й с различни хора от повърхността – тайни общества, различни групи военни и представители на различни политически системи от Европа и от САЩ …

ДУ: Когато се е представяла като извънземна?

КГ: Когато се е представяла за извънземна, заедно с други хора от нейната група.

ДУ: Уха.

КГ: И аз можех да видя дрехите, които те са носели. Това бе през всички тези различни периоди от време, в които тя бе провеждала тези срещи.

ДУ: Все едно че са проблясвали моменти от спомените ти, но в този случай това са били нейни спомени.

КГ: Да. И те се появяваха съвсем разбъркано. Не можех да ги задържа. Когато обаче тя се спря на спомените ми от пещерата, получих неин спомен от детството й на същата възраст. Това бе спомен, в който тя бе загубила свой близък в някаква засада от страна на някакви насекомо подобни. Тогава преживях отново видяното в кристалната пещера и спомените ми бяха много, много ясни. Ние го преживяхме заедно. И след това всичко свърши и двамата седяхме безмълвни. Целият треперех и мозъкът ми отделяше всички тези приятни ендорфини. Нищо сексуално, но в същото време напълно изумително. И оттогава насам съм различен. Междувременно премислих толкова много неща. Промених се в смисъл, че интуицията ми за много неща се засили. Наистина бе много странно. И така, ние се успокоихме, и …

ДУ: Тя подобна на твоята реакция ли имаше?

КГ: О, да. Тя правеше същото. От очите и на двама ни течеха сълзи. Това бе изключително емоционално преживяване, каквото не съм изпитвал с друг човек.

ДУ: Дали това е нещо, което биха могли да направят някои от другите нейни хора, или това бе нещо, в което тя е специално обучена като жрица?

КГ: Мисля, че това е нещо, което може да направи всеки от нейните хора, защото когато свършихме, тя каза, че някои от нейните хора няма да одобрят това, което е направила заедно с един човек със смесена кръв, но също така, че ще има много хора, които ще бъдат изключително щастливи да получат информацията за кристалите, която тя бе получила и за която нямах съзнателен спомен. Не зная тя каква информация успя да извлече.

ДУ: Ти ми каза, че те са изтрили паметта ти след посещението ти при кристалите.

КГ: До, но …

ДУ: Но тя по някакъв начин я е извлякла.

КГ: Точно така. Както обаче знаеш, спомените съществуват във физическата ти памет, но също така и във виртуалната.

ДУ: Значи това е нещо като сливането на мозъците при Вулкан.*)

*) Става дума за образа на извънземния Вулкан от филмовата поредица „Междузвездни войни”. – Бел. прев.

КГ: Аз също споменах това под формата на шега, но тя не го прие по този начин. И след всичко това ние някак се успокоихме и отидохме при Гонзалес и другата жена, които ни чакаха. Моята придружителка бе много доволна и предложи да ни разведе наоколо. Гонзалес бе искал да направи обиколка на другите места, на които бе ходил в подземния свят, без да има такава възможност и веднага прие поканата. Сигурен съм, че можем да продължим следващия път с тази много интересна обиколка, която направих.

ДУ: Добре. Ето че има още много, което предстои в следващия епизод, когато ще продължим тази удивителна история тук в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и ви благодаря, че бяхте с нас.