(с) Превод АТИ, 2016 г.
Дейвид Уилкок: Добре дошли в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок и съм тук заедно с Кори Гууд, нашият свидетел на свидетелите. В този епизод ние продължаваме нашето вълнуващо изследване на последните събития от неговата история, с всички интригуващи нови преживявания.
И така, без повече излишни приказки, Кори, добре дошъл в предаването.
Кори Гууд: Благодаря.
ДУ: Последния път достигнахме до това, че ти вече получаваш оперативна информация, но че тя минава през процес на предварителна редакция. Това изглежда подобно на работата, която ти бе предложена и която ти си отказал, когато е трябвало да заемеш мястото на Гонзалес, защото те са нямали с кого друг да го заместят, но ти си им отказал. Сега изглежда, че в определен смисъл, имаме същата ситуация, при която ти получаваш някаква оперативна информация, но трябва да поддържаш определена секретност. Има неща, които не можеш да кажеш нито на мен, нито на някого другиго.
КГ: Сега е много по-различно.
ДУ: О кей.
КГ: Ако се бях съгласил преди, нямаше да мога да правя телевизионни предавания.
ДУ: Съвсем никакви?
КГ: Точно така. Аз трябваше по същество да изчезна и да поема това, което правеше Гонзалес, когато бе там.
ДУ: Трябваше ли да заявиш, че всичко, което бе казал до момента, е лъжа и да се дискредитираш, или просто да изчезнеш?
КГ: Просто да изчезна.
ДУ: Уха! 
КГ: Да. Така че да, и оттогава насам нещата определено ескалираха. Има три инцидента, за които бих искал да разкажа днес, и два от тях са твърде кратки, така че можем да ги разгледаме набързо.
През последните два месеца имах редица срещи и броят на посещенията ми в Синята сфера се увеличи.
ДУ: Хм.
КГ: И нещо определено се случваше.
ДУ: Имаше определено период, през който не получаваше никаква информация.
КГ: Точно така.
ДУ: И това бяха срещи само с Каарии и с Гонзалес.
КГ: Точно така, и аз буквално страдах от отсъствието на прясна информация.
ДУ: Ти започна да губиш мотивацията си.
КГ: Да, но вече не е така. Някои от случките обаче някак се смесват в паметта ми, защото аз не ги документирах веднага, тъй като с мен се случваха други неща.
ДУ: Ти за първи път правеше самостоятелни презентации. Те се оказаха много успешни. Например аз чух много положителни отзиви за представянето ти в Маунт Шаста.
КГ: Правилно. Някои от срещите ми обаче малко се промениха. Станаха по-чести и в някои случаи прибързани, като тази, за която ще ти разкажа сега.
ДУ: О кей.
КГ: Намирах се в къщи и бях взет по обичайния начин от една Синя сфера. И тя отново ме отведе в една гигантска Синя сфера. Веднага забелязах Тиър-Ер, Гонзалес и Мика, като и тримата този път бяха много близо до мен.
ДУ: Хм.
КГ: Погледнах към Мика, защото обичам да го гледам. Той е просто толкова … Той е много красив като същество – неговата енергия.
Гонзалес пристъпи напред, грабна ръката ми и просто я разтърси веднъж. Забелязах, че Мика ни наблюдаваше много внимателно. След това Гонзалес започна да разказва за случилото се по време на някои последни негови срещи, за напредъка на преговорите относно тази нова финансова система, за това, че преходът, който те се надявали да бъде плавен, най-вероятно ще се окаже труден и че аз трябва да превърна малко пари в ценни метали, и че трябва задължително да се запася с достатъчно храна за семейството си, за определен период от време.
ДУ: О кей. Какво имаш предвид под труден преход?
КГ: Преходът няма да е плавен. Може да има пълен срив на търговията за определен период, когато например … ако има ураган, всички хранителни стоки изчезват за шест часа, след което няма нови доставки в магазините. Някаква подобна ситуация.
ДУ: Чували сме преди за тази финансова промяна и някои от нещата, които каза в миналото, подсказват, че те просто искат да направят промяната, без да ни кажат нещо, но това, което описваш сега, звучи като че ли ще има нещо като предупреждение.
КГ: Да.
ДУ: Това няма да бъде просто тайна операция.
КГ: Не, няма да бъде тайна и според това, което каза Гонзалес, ще има някакво сътресение.
ДУ: О кей.
КГ: Така че поговорихме малко за това, след което се върнахме към темата за фалшивите свидетели на Тайната космическа програма и програмата, за която те получаваха все повече оперативна информация, която провеждат срещу хора като нас, участвали в ТКП, за да ни дискредитират.
Имаше малко повече детайли по този въпрос, които засега бих искал да запазя за себе си. След това той много бързо и рязко прекрати разговора ни и се здрависа отново с мен, което обикновено не прави. След това се обърна и застана редом с Мика.
Аз поглеждах към Мика по време на целия този разговор и забелязах, че той ни наблюдаваше доста внимателно. След това Мика се приближи към мен и протегна ръка. Аз също протегнах своята и той се здрависа силно. Изглеждаше много доволен, че взема някакво участие в нашата култура.
ДУ: Ха, ха.
КГ: След което каза: „Нека да се разходим и да поговорим”, при което ме хвана подръка, както правим, когато вървим заедно, обикновено с лице от противния пол. Предполагам, че се почувствах малко неудобно, което той забеляза след две три стъпки, след което прибра ръката си. След това направихме един голям кръг и се завърнахме отново при Гонзалес.
Когато обаче вървяхме и разговаряхме, той започна да ми разказва, че неговите хора започват да контактуват с нас по време на сън, да се представят и да предават информация, да ни дават учения за това как да се измъкнем от съществуващата система на контрол на Драко, което те са успели да направят, как да се обединим като общество, след като сме били програмирани да се бием помежду си.
Така че неговите хора започват да поставят основите на открит контакт и помощ, която да ни оказват в бъдеще.
Това отново бе един много забързан разговор, тъй като ние вървяхме и разговаряхме, и аз имах някои въпроси, които исках да му задам относно това как неговите хора ще контактуват с нас.
Той спомена някои неща относно това как неговото общество се е борило по време на прехода, който е трябвало да извършат, преди да станат това, което са днес.
ДУ: Хм.
КГ: И той просто искаше да ми каже, че този преход не е плавен и че неговите хора ще ни помогнат да го преодолеем.
ДУ: Чудесно. Това е супер.
КГ: Единственото нещо, което разбрах и което е наистина ново, бе, че неговите хора започват да контактуват с нас, което е вълнуващо.
И така, Мика се приближи към Гонзалес и аз бях на път да му задам някои въпроси. Всъщност в самото начало аз му казах, че имам някои въпроси. Той ме попита дали съм успял да абсорбирам информацията, която ми е предал предишния път, и аз му отговорих: „Да, аз мислих доста по това и имам някои въпроси”. При това той отговори: „Винаги има време за въпроси”.
И аз бях на път да задам един от тези въпроси, но когато се приближихме до Гонзалес, зад тях двамата се появи една Синя сфера, която се насочи право към мен.
ДУ: Хм.
КГ: Бе настанало време да си ходя и аз се завърнах у дома, и това бе краят на тази среща.
Много скоро след това бях отново отведен от хората на Тайната космическа програма на военнопромишления комплекс, които ме бяха разпитвали месеци преди това.
ДУ: О кей. Когато те отведоха този път, имаше ли някаква разлика отпреди, защото ти бе казал, че те са били доста враждебно настроени и неприятни.
КГ: Този път срещата бе малко по-приятна. След като си бях легнал, изведнъж бях разбуден и се оказах на пътеката пред дома ми – бос, по шорти и тениска, с които спя.
ДУ: Господи!
КГ: И аз вървя към вратата, която води към паркинга, който е точно до къщата ми, където виждам един огромен кораб, който е кацнал там, и двама души, които приличат на военни от авиацията.
ДУ: Какво имаш предвид под „огромен“. Колко огромен?
КГ: Вероятно дълъг около тридесет метра.
ДУ: Уха!
КГ: Беше много голям.
ДУ: Как изглеждаше?
КГ: Приличаше на някои от совалките, с които са ме превозвали в Тайната космическа програма, в това число по време на полета до Марс, за който говорихме, но този приличаше повече на стелт. Нямаше криле и ако го гледаш отгоре, колкото и странно да звучи, приличаше на някаква риба.
Носът му бе заострен. Корпусът бе тесен и източен, а накрая завършваше с тези две подобни на перки криле. Нещо подобно на опашката на обикновен кораб, без стабилизатора.
ДУ: О кей.
КГ: И рампата отзад бе при опашката, отворена и насочена стръмно надолу. Това бе рампа със стъпала, много тясна, колкото да може да премине един човек.
ДУ: Имаше ли колесар, или висеше във въздуха?
КГ: Имаше колесар, като обикновен самолет.
ДУ: О кей. А как изглеждаше повърхността му? Какъв цвят … Как изглеждаше?
КГ: Изглеждаше като стелт самолет.
ДУ: Толкова черен.
КГ: Тъмносив, почти черен.
ДУ: И те са приземили този 30-метров кораб на един паркинг?
КГ: Да, в едно населено място.
ДУ: Уха!
КГ: Да. И така двамата военни, които ме очакваха, ме накараха да се изкача по тази много стръмна рампа.
И така аз се изкачих по рампата. Влязох в една стая, която бе почти тъмна, като по стените и тавана имаше мрежи за прикачване на товари, в които имаше някакви неща. Приличаше на багажно отделение.
След това преминахме през едно малко пространство, което като че ли бе пригодено за приготвяне на храна. Беше много тясно.
ДУ: О кей.
КГ: След това преминахме през следващата врата и аз се озовах в същото помещение – с трите стола до стената и двете легла едно върху друго встрани от тях.
ДУ: Боже господи!
КГ: И сърцето ми заби много силно. Аз бях … аз бях … аз бях разтревожен.
ДУ: Това е била стаята за разпити.
КГ: Да. И двамата военни ме накараха да седна на същия стол, след което ме закопчаха …
ДУ: Уха!
КГ: … и излязоха, без да кажат и дума. От самото начало не казаха нито дума. И следващото нещо, което си спомням …
ДУ: Те обаче са могли да контролират ума ти, нали така, защото ти казваш, че си се събудил, докато си вървял по пътеката пред дома си по пижама?
КГ: Не само това, но след като се събудих и се зачудих какво се случва, аз продължавах да вървя натам, накъдето те искаха.
ДУ: Наистина?
КГ: Да.
ДУ: Тялото ти се движеше само.
КГ: Ъ-хъ.
ДУ: Уха!
КГ: Да.
ДУ: И сега ти си привързан на стола, точно както преди. В този момент би трябвало да си изпаднал в паника.
КГ: Точно така, и не се почувствах по-добре, когато двамата военни се появиха отново и бутаха една количка, върху която се намираха разни спринцовки и други неща.
ДУ: О, господи!
КГ: Така че те се подготвяха да проведат някакъв преглед и аз можех да виждам какво правят. Разбирах, че се готвят за някакъв преглед.
ДУ: Като разпит с помощта на химически средства или нещо подобно.
КГ: Не знаех какво. И докато ги наблюдавах какво правят, вратата, която се намираше в посока на кокпита, се отвори и влезе един по-възрастен мъж с бойна военна униформа на ВВС.
Униформата му изглеждаше чисто нова и току-що облечена. Нямаше никакви обозначения на раменете или на гърдите, които да показват ранга, името …
ДУ: Уха, това е странно.
КГ: … или вида назначение. И когато той влезе в стаята, те веднага се изпънаха, което веднага ми показа, че той бе по-старши.
ДУ: Как изглеждаше този човек? Какви бяха основните черти на лицето му?
КГ: Изглеждаше висок около 1,75 м., вероятно около 60-годишен. Имаше бяло катинарче и бяла късо подстригана коса.
ДУ: О кей.
КГ: Да, и беше много наперен, за да покаже, че той командва.
ДУ: Уха! О кей.
КГ: И той седна на стола до мен, непосредствено до мен, и започна да ми задава въпроси относно … относно Лунния оперативен център, относно хората, които бях издал миналия път – откъде ги познавам. Той бе очевидно скептичен.
Каза ми: „Да знаеш, че всички тези хора, с които работя във всички тези програми, ти се смеят и те подиграват.”
И аз му отговорих: „Да, чул съм това.”
Той се обръщаше към мен на малко име и аз го попитах: „Как трябва да се обръщам към теб?”
Тогава той ме погледна, все едно че бях пълен идиот и каза: „Можеш да се обръщаш към мен с „господине”.
Казах му: О кей, господине. Кажете ми какво става. Аз вече преминах веднъж през това. Вие получихте от мен информацията, която искахте, нали така?”
Той ми отговори, че не ми вярва.
ДУ: Те нали имаха научно доказателство, че ти си бил на тези места, след като са взели проби от косата ти и те са показали следи от тези места?
КГ: Да.
ДУ: О кей.
КГ: Докато водихме този разговор, двамата военни се приближиха и повториха процедурата. Взеха кръвни проби, проби от кожата и взеха още коса.
ДУ: Преди това да се случи, ти казваш, че той е седнал до теб. Не съществуваше ли някаква опасност за него? Искам да кажа, че ти очевидно е нямало да го направиш, но имаше ли възможност, след като си бил привързан към стола, да се пресегнеш и по някакъв начин да го нападнеш? Или ти си бил привързан по начин, по който това е било невъзможно?
КГ: Той бе достатъчно близко, за да мога да го нападна.
ДУ: О кей.
КГ: Да.
ДУ: Тогава той е бил доста смел и доверчив, за да седне до теб и да не си помисли, че това би могло да се случи.
КГ: Е, аз бях привързан към този стол и определено в неизгодно положение.
ДУ: Да, разбира се. И ти нямаше да спечелиш нищо, ако го бе направил.
КГ: Точно така. Ако бях направил нещо такова, те щяха да ме изхвърлят в открития космос.
ДУ: Правилно.
КГ: И той каза: „Да, хората, провели тези тестове, работят по моя заповед, но аз не вярвам на резултатите.” И добави: „Аз съм тук, за да наблюдавам повторното провеждане на тестовете, както и да гарантирам достоверността на доказателствата.” Той щеше сам да отнесе пробите в лабораторията.
ДУ: Той очевидно е бил част от тази тайна програма, която е толкова разчленена, че са му казали, че той е на най-високо ниво и те нямат никаква идея за съществуването на този свят, за който шест души освен теб са ми разказали – Тайната космическа програма. Той проста няма представа за нея.
КГ: Да, изглеждаше да е така, но той бе определено сдържан. Той бе … Той изглеждаше, че иска да прочете мислите ми. Когато ми задаваше въпросите си, все едно че това бе един жив детектор на лъжата.
ДУ: Хм.
КГ: Той бе … Той просто имаше такова излъчване.
ДУ: О кей.
КГ: И така, те вече бяха взели пробите от мен и бяха напуснали стаята. След това тримата се върнаха обратно и двамата военни носеха със себе си един от онези таблети, които ми бяха показали предишния път.
ДУ: Уха!
КГ: И той каза: „Искам да разгледаш тези снимки и да ми кажеш дали разпознаваш някое от тези лица.”
При това аз веднага затворих очи, но непосредствено преди това видях, че това бяха снимки на шестима души. И аз си казах: „Не, аз няма да направя това отново. Аз няма да направя това отново.”
Тогава чух стъпки наоколо и изведнъж чух този звук „биз-з-з, биз-з-з” и го почувствах през цялото си тяло, след което усетих, че повече не контролирам тялото си.
ДУ: Уха!
КГ: Това по някакъв начин промени състоянието на съзнанието ми. Очите ми се отвориха и аз стоях с увиснала надолу глава. Тогава видях как те плъзнаха таблета пред очите ми и просто …
ДУ: Това прилича много на случилото се предишния път.
КГ: Да. Точно както миналия път. И това бяха същите трима индивиди. Нямаше никой нов – това бяха Гонзалес и останалите двама. Аз ги разпознах отново.
Тогава той заяви, че мисли, че Съветът на Тайната космическа програма, за която говоря, са хора от една от групите, които той командва и които са дезертирали.
ДУ: Хм.
КГ: Защото наистина, един от тези хора е принадлежал на една от групите на негово подчинение.
ДУ: Хм.
КГ: И той си мислеше, че има нещо налудничаво, което се случваше сред неговите подчинени.
ДУ: Доби ли някакво усещане, че той искаше ние като човечество в даден момент да узнаем истината, или усети, че той искаше да запази това в пълна тайна?
КГ: Усещането ми бе, че той бе там, за да изпълни една задача и това бе да разбере дали лъжа, или не, като вземе тези проби с помощта на своите хора. И той бе един от тези хора, които искат да се уверят сами.
ДУ: Разбирам.
КГ: Така че след като идентифицирах хората на фотографиите, те изключиха устройството и аз погледнах нагоре, и той вече не седеше до мен. Беше си отишъл. Тогава си помислих: „Ако не помня как си е тръгнал, какво друго се случи, което не съм запомнил?”
ДУ: Относно предишния път ти каза, че си възвърнал спомени, според които те са ти повтаряли: „Ти ще забравиш. Ти ще забравиш.”
КГ: Да. Да. В този случай не помня да се бе случило такова нещо.
ДУ: О кей.
КГ: С това срещата привърши и двамата военни ме ескортираха обратно по същия път, по който бях дошъл. Чувствах силно възмущение. Не бях доволен от начина, по който се бяха отнесли с мен.
Така че се опитах да се държа със самочувствие и да се направя на важен. Това обаче продължи може би само около 10 стъпки, защото докато слизах по стръмната рампа, коляното ми блокира – болното ми коляно блокира.
ДУ: Нещо като моментална карма.
КГ: Да, и …
ДУ: Защото съществата казват, че трябва непрекъснато да бъдеш в това състояние на положителна служба на другите, в съзнание съвместимо с възнесението, докато ти си приел този отрицателна вибрация.
КГ: Предполагам, че нещо такова. И аз бях преминал половината рампа, когато коляното ми блокира и аз бях на път да падна от два метра височина долу на асфалта.
ДУ: Уха!
КГ: И военният зад мен се пресегна и ме грабна за лакътя ей така, защото аз падах.
И когато той направи това, се разтегна един мускул на гърба ми и аз не можех да продължа надолу по стъпалата. При това двамата военни побесняха. Те бяха смутени, че съм се наранил. И започнаха да обсъждат, че съм се наранил, докато съм бил под тяхната опека и всъщност под опеката на голямата клечка. Те се тревожеха за това и обсъждаха дали да ме върнат обратно, или да ме откарат в къщи.
В този момент аз им казах, че ако мога да изразя мнението си, бих ги помолил да ме откарат у дома. Те се погледнаха един друг, погледнаха към рампата и ми помогнаха да сляза на земята. След това ме придружиха по целия път до задния ми двор. И бяха на път да ме преведат през вратата на дома ми, когато аз си помислих за семейството си, което бе вътре, и им казах: „Аз ще се добера до канапето и ще спя там.” Те не казаха нищо. Само се обърнаха и изчезнаха в тъмното.
ДУ: Хм.
КГ: Аз закуцуках до канапето, седнах и преди да се наместя удобно, една Синя сфера се появи през стената и ме грабна.
ДУ: Уха!
КГ: Просто „шу-у-уш”, ей така.
ДУ: Това не се бе случвало никога преди.
КГ: Не-е-е-е. Това ме изненада. След това се оказах в едно от тези древни съоръжения на маите, направени от камък, които представляват огромни цилиндри – кораб майка.
Те изглеждат като току-що издялани от някаква планинска скала и телепортирани в космоса. Имаш почти чувството, че се намираш в пещера.
Оказа се, че се намирам в едно много познато помещение.
Преди да започна да участвам в предаванията на Космическо разкритие и даже преди да започна да разговарям с теб по тези въпроси, имах отлепена ретина. И докато ми правиха операция, ми биха много инжекции в окото, което върна много от спомените ми. Имах един период на дълбока депресия, когато едва можех да стана от леглото си.
Тогава бях отведен от маите и тогава за първи път видях Гонзалес. Той бе заедно с тях. Аз не го познавах.
ДУ: Ох.
КГ: Той действаше като преводач, защото те не можеха да общуват с мен. Тогава те поставиха нещо като ореол върху главата ми и то по някакъв начин засмука скалпа ми.
Те също така прокарваха ръце около този правоъгълник, който плуваше във въздуха и който бе от камък. Беше ми обяснено, че по този начин те ми помагат да се освободя от много свои травмиращи спомени, така че …
ДУ: Те излекуваха ли също така ретината ти?
КГ: Не, аз вече бях операран.
ДУ: О кей. Тогава какво се случи този път, когато се озова отново там?
КГ: Този път видях четирима маи да стоят на заден план и Гонзалес, който се приближаваше към мен.
Аз го попитах: „Какво става?” Той обаче не ми отговаряше.
Той носеше този камък във формата на сфера, с размерите на топка за тенис и го приближи до главата ми, до челото ми и започна да го движи наляво и надясно. При това на лицето му се появи загриженост.
ДУ: Хм-м.
КГ: След това загриженият вид някак изчезна от лицето му и ме попита: „Да си се почувствал странно и да си имал проблеми с паметта?”
Отговорих му: „Да, всъщност имам все повече проблеми да си спомням определена информация, които не съм имал преди.”
Тогава той каза: „Всъщност аз съм изненадан, че можеш даже да си спомняш имената на децата си.”
Попитах го: „Какво искаш да кажеш?”
Отговори ми: „Като някой, чиято памет е била заличавана толкова пъти, колкото при теб, и който е прекарал толкова дълго време в изследователския кораб под въздействието на магнитното поле на този торсионен двигател … много хора имат неврологични проблеми, ранни признаци на дименсия и подобни неща.”
Тогава си помислих: „Чудесно. Още един страничен ефект от това, че съм бил замесен във всичко това.”
ДУ: Двама от свидетелите, които познавам – Джейкъб и Хенри Дикин, и двамата имат много проблеми с нервната си система, точно както ти казваш.
КГ: Да. Това е често срещано. Той извърши този преглед върху мен и след като проведохме кратък разговор, заяви: „Е, предполагам, че е време да те отведем обратно у дома.”
Казах: „Чакай малко. Не забравихте ли нещо?”
Той се обърна и ме попита: „Какво?”
Посочих към коляното си, защото аз стоях прав с цялата си тежест върху здравия си крак.
Когато се озовах там, коляното и гърбът ме боляха силно. И един от древните маи посегна към левитиращия във въздуха камък, ей така, с три пръсти, и изведнъж всичките ми болки изчезнаха.
ДУ: Уха!
КГ: И по време на разговорите ни болките бяха изчезнали, но все още гърбът ми бе леко вдървен и коляното ми бе … аз бях очевидно все още наранен.
ДУ: Тогава той какво отговори на твоето: „Почакай малко”?
КГ: Той отговори: „Съжалявам, не можем да ти помогнем с това. Ако не се напрягаш, трябва да се оправиш след около три дни.” И аз очевидно щях да му задам въпрос след това, но той се обърна, отиде към четиримата маи и аз щях да го попитам: „Защо не можеш да ми помогнеш сега?”
Тогава се появи една Синя сфера, не толкова бързо, колкото предишния път, спря пред мен и аз прецених, че разговорът е приключил. Показах, че съм готов да се прибера у дома. И Сферата ме отведе у дома.
Оказах се отново пред дивана си и моментално почувствах спазми в гърба.
Коляното ме болеше наистина силно и аз просто се стоварих на дивана и заспах. И това бе краят на тази среща.
ДУ: Мисля, че е важно да посочим, че нито ти, нито аз, нито който и да е друг, ще е освободен от карма. И даже да имаш достъп до тези същества, те няма просто да прекъснат някаква кармична процедура, през която трябва да преминеш.
Така че, предполагам, че това ти е било обяснено преди от Сините авиани, че те просто така не могат да ти спестят определени неща, защото ти може би трябва да ги преживееш по някаква причина, нали така?
КГ: Точно така.
ДУ: Тогава ти наистина ли се излекува след няколко дни, както те ти казаха?
КГ: Да. След около три дни аз все още имах малко проблеми, но бях вече достатъчно добре … бях отново мобилен.
ДУ: Има ли нещо, което би искал да кажеш като обобщение, или като заключително изявление? Тук чухме някои неща, които са малко тревожни, като това, че си ходил по време на сън и си бил отново отвлечен. Каква мислиш е била целта на това повторно отвличане от тази група на военнопромишления комплекс?
КГ: Те се опитваха да потвърдят резултатите от предишните тестове, които някои от шефовете им просто … Не са могли да приемат тази информация. Просто не са могли да я приемат.
ДУ: Мислиш ли, че с тази сфера Гонзалес се е опитвал да заличи някои от ефектите от изтриването на паметта ти, което те са ти причинявали отново и отново?
КГ: Той като че ли сканираше и отчиташе нещо и аз пропуснах да го попитам какво се случи. Той каза, че всичко върви по план, при което аз го попитах: „Какъв план и защо аз не съм запознат с него?”
Той отговори, че всичко се развива както трябва и добави: „Моля, довери ми се още малко и аз ще ти го обясня по-късно.”
ДУ: Мислиш ли, че е възможно, след като са те разпитали и са получили информация за случващото се, да променят организацията си по някакъв начин, след като узнаят истината?
КГ: Да, мисля, че те получиха от мен информация, която Съюзът на ТКП искаше те да получат.
ДУ: Много интересно. Е, това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод. Тук се случват много странни неща и съм сигурен, че предстои още много в бъдеще. Това е една история в развитие.
Това е Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин Дейвид Уилкок тук, заедно с Кори Гууд и ви благодаря, че бяхте с нас.